Джейн Ан Кренц
Опасни тайни (22)

20.

Двамата седнаха на една голяма скала срещу бушуващите вълни. Фалън стискаше пръстена в ръката си и се взираше в черния метал със зелен камък.

— Казваше се Тъкър Остин — заговори той. — По онова време и двамата бяхме агенти на „Джоунс и Джоунс“. Тогава чичо ми ръководеше агенцията. Подготвяше се да се пенсионира и да предаде бизнеса на мен.

— Но отначало си работел като агент?

Фалън сви рамене.

— Семейна традиция. Двамата с Тъкър работихме заедно по ред случаи в онази година. Станахме добър екип, поне за известно време. Той имаше силен талант за светлина.

— Никога не съм чувала за такъв талант.

— Сигурно защото е много рядък. Човек със средно силен талант за светлина може да манипулира светлината от нормалната част на спектъра. Талантите, които виждат енергията на сънищата, виждат излъчването в тъмната част на спектъра на ултра светлината. Но хора като Тъкър могат да въздействат и на видимите, и на паранормалните дължини на вълните по такъв начин, че да станат невидими.

— Правителството работи по невидим самолет изтребител, който използва същия принцип — оживи се Изабела. — Строго секретен проект. Баба ми пусна тази история в уебсайта преди няколко месеца.

— Тази новина излезе във всички научнопопулярни списания и няколко вестника дълго преди да се появи в сайта Айсберг — каза сухо Фалън.

— Наистина ли?

Въпреки мрачното си настроение, той не се сдържа и се подсмихна.

— Даваш ли си сметка, че щом е публикувано в „Ню Йорк Таймс“, значи не е точно строго пазена тайна?

Тя изсумтя.

— Но не защото военните не се опитаха да опазят проекта в тайна.

— Добре, приемам, че е така. Да се върнем на въпроса. На моята история. Тъкър беше особено полезен за „Джоунс и Джоунс“, защото можеше да се превръща в невидим не само за хората с нормално зрение, но и за тези, които виждат или усещат енергията от паранормалния обхват. Можеше да скрие собствената си аура.

— Леле! Можел е да се скрие от ловците и от тези, които разчитат аури?

— Тъкър можеше да премине като дух през тълпа от най-силните таланти: и ловци, и четци на аури.

— Ясно защо е бил полезен за „Джоунс и Джоунс“. Той е бил съвършеният шпионин, когото да изпращат по петите на злодеите със силни парапсихични таланти.

— Тъкър обичаше работата си. Колкото по-опасна беше, толкова повече му харесваше. Беше пристрастен към адреналина. Както ти казах, двамата бяхме добър екип.

— Ти пристрастен ли си към адреналина?

— Не. Аз бях този, който ровеше и проучваше. Отговарях за планирането и събирането на информация за случаите. Съставях списък на заподозрените. После Тъкър се промъкваше и откриваше доказателствата. А след това събирахме всичко и го предавахме на чичо ми в „Джоунс и Джоунс“. Той преценяваше дали даден случай да бъде насочен към полицията, или „Джоунс и Джоунс“ сами да се погрижат за него.

Тя кимна.

— Както се справихме с убиеца в къщата на Зандър онзи ден?

— Знаеш ли, в някои кръгове това се нарича да вземеш закона в собствените си ръце — в гласа на Фалън прозвуча огромна умора. — И на това не се гледа с добро око.

— Политиката на „Аркейн“ е да се грижи за своите престъпници, защото никой друг не може да се справи с тях.

— Това със сигурност е една от причините за съществуването на „Джоунс и Джоунс“, откакто е основана агенцията — съгласи се Фалън. — Никога не съм го споделял с някого от агентите ми или дори с хората от семейството ми, но понякога, в най-тъмните часове на нощта, се чудя дали това е редно.

Тя се обърна към него.

— И двамата знаем, че не можем да оставим психопатите с паранормални способности да се вихрят на свобода. Не и ако е по силите ни да ги спрем. Полицията дори не признава съществуването на престъпници с паранормални способности. Как биха могли ченгетата да ги заловят, камо ли да ги пратят в затвора?

— Не мисли, че аз не съм си задавал този въпрос милион пъти — Фалън се наведе напред, опря лакти на бедрата си и стисна кутийката с пръстена в ръката си. Загледа се във вълните, които се разбиваха в скалите. — Но понякога се чудя, Изабела.

Тя постави ръка на рамото му.

— Фактът, че дори си задаваш този въпрос, означава, че ти си най-подходящият човек, който да е начело на „Джоунс и Джоунс“.

Двамата седяха мълчаливо известно време и гледаха вълните.

— Какво стана с Тъкър? — попита накрая тя.

— Убих го.

В гласа му нямаше и следа от емоция. Това й подсказа всичко, което й трябваше да знае. Фалън се измъчваше от спомена за смъртта на Тъкър Остин.

В първия момент си помисли, че той няма да й разкаже останалата част от историята. Но накрая той отново заговори:

— На двама ни възложиха най-големия случай в кариерата ни. Един нощен клуб, не съвсем случайно наречен „Аркейн“, се бе появил в полезрението на „Джоунс и Джоунс“. Клиентелата му беше основно от хора с парапсихични способности, мнозина от които не бяха членове на Обществото. Някои дори не осъзнаваха, че имат талант. Но съзнателно или несъзнателно, клубът ги привличаше с енергията си.

— Всички нощни клубове трябва да излъчват интензивна енергия, иначе банкрутират — каза Изабела.

— Да, но повечето клубове извличат енергията си от музиката, тълпата и добрия маркетинг.

— И от алкохола и наркотиците, които често се предлагат на такива места — добави тя.

— Клуб „Аркейн“ привличаше клиентите си по всякакъв начин, но предлагаше и една допълнителна примамка — елитен клуб вътре в клуба.

— Чакай, не ми казвай, ще отгатна. Членовете на елитния клуб са се наричали Управителен съвет, нали?

Той я погледна.

— Много си добра.

— Благодаря — почувства се горда и въодушевена. Фалън Джоунс не раздаваше похвали често. — Значи този, който е създал клуб „Аркейн“, се е забавлявал, създавайки сенчеста версия на истинското Общество, включително и на Съвета. Отвратително!

— Така беше — съгласи се Фалън. — Но това беше много находчив маркетинг.

— Клубът имаше ли паралелна версия и на „Джоунс и Джоунс“?

— Да, и техните „Джоунс и Джоунс“ се грижеха за охраната на клуба.

— О, боже! — възкликна тя възмутено. — Нарекли са „Джоунс и Джоунс“ биячите на клуба? Това не е редно. Ние сме елитна фирма за разследвания.

Той се усмихна леко и продължи историята:

— За разлика от повечето клубове с ограничен достъп, там големият хит не бяха наркотиците, а специалното осветление в залата, резервирана за членовете на ексклузивния вътрешен кръг.

— Осветлението?

— Състоеше се от така наречените вълшебни фенери — обясни Фалън. — Основаваха се на технологията на кристалите. Излъчваха паранормална радиация, която действаше като силен халюциноген за хората с талант. Колкото по-силен е талантът, толкова по-силно е въздействието.

— В светлината има много енергия — разсъждаваше Изабела. — В целия спектър.

— Чичо ми знаеше за клуба, но отначало не се разтревожи особено. Дори и когато стана очевидно, че в клуба се продават наркотици, той сметна, че това е проблем, с който трябва да се справи полицията. „Джоунс и Джоунс“ се разтревожи чак когато хора, посещавали често клуб „Аркейн“, започнаха да умират.

— Как умираха?

— Двама бяха решили, че могат да летят. Скочили през прозореца. Други двама били толкова дезориентирани в състоянието на объркано съзнание, че проявили високорисково поведение, което довело до убийството им. Властите разследваха смъртта им, но не направиха никаква връзка с клуба, защото при аутопсиите не се установиха следи от наркотици. Чичо ми реши, че е време „Джоунс и Джоунс“ да се вгледа в ситуацията.

— Какво стана?

Фалън се втренчи в разбиващите се вълни.

— Възложиха този случай на нас с Тъкър. И двамата веднага осъзнахме, че няма начин да осигурим доказателства, които биха издържали в съда. Тъкър предложи да препоръчаме на чичо ми той да упражни натиск над собствениците на клуба да го затворят. Аз се съгласих.

— Това свърши ли работа?

— Затвориха клуба, но чичо ми искаше да разбере кой е проектирал и изработил фенерите. Помоли ме да проуча въпроса.

— Чакай — обади се Изабела. — Да изясним това. Чичо ти е възложил на теб, но не и на партньора ти, да проведеш по-задълбочено разследване?

Фалън погледна пръстена.

— Мисля, че по онова време чичо ми вече е имал известни подозрения по отношение на Тъкър. Но щом започнах да проучвам нещата, сам видях връзките. Отначало само няколко неща, но съвсем скоро се оформи цялостен модел. Трябваше да съм го забелязал много по-рано.

— И този модел е сочел към твоя приятел — Тъкър?

— Не можех да повярвам. Не исках да повярвам. Бях доверявал живота си на Тъкър при някои от предишните разследвания. Но в крайна сметка трябваше да приема истината. Той беше тайният собственик на клуба. Той беше отговорен за смъртните случаи, причинени от вълшебните фенери.

— Нещо ми подсказва, че не си отишъл направо при чичо си с резултатите от разследването.

Фалън се намръщи.

— Защо мислиш така?

— Защото той ти е бил приятел и партньор. Искал си да бъдеш абсолютно сигурен.

— Трябваше да предам резултатите на чичо си в онзи момент. Но си права — исках да съм абсолютно сигурен. Отидох да говоря с Тъкър. Надявах се, че съм пропуснал някое парче от пъзела, което ще го оневини. Като всички други хора, които познавам, и той ме предупреждаваше, че заради таланта си имам изкривена представа за реалността, че заради него виждам конспирации и там, където няма нищо освен произволна случайност. Неведнъж ми бе казвал, че някой ден ще пропадна дълбоко в мрака и никога няма да се завърна.

— Значи му даде възможност да те убеди, че грешиш. Обзалагам се, че е имал много добро обяснение.

— Той ми се изсмя — въздъхна Фалън примирено. — Каза ми, че съм се побъркал. Каза, че може да докаже, че е невинен. Поиска да му дам двайсет и четири часа. Аз се съгласих.

— Какво се случи?

— Опита се да ме убие.

— С таланта си?

— Със свръхдоза от енергията на вълшебния фенер.

— По дяволите!

— В онзи ден бях на вечеря с годеницата си.

Странна хладина премина през Изабела.

— Не знаех, че си бил сгоден.

— По онова време бях. Сега очевидно не съм.

— Да — не знаеше как да възприеме това. Мисълта, че някоя жена е разбила сърцето на Фалън Джоунс, я накара да се почувства подразнена поради някаква необяснима причина. Не искаше да знае, че някоя друга е имала властта да го нарани по този начин. — Продължавай.

— Вечеряхме в апартамента на Джени. Тъкър явно е използвал таланта си, за да се промъкне незабелязано вътре и да скрие вълшебен фенер в една от стоящите лампи в апартамента. Видимите вълни на светлината, излъчвана от кристалите, изглеждат нормални. Не забелязваш паранормалния ефект от фенерите, докато не е твърде късно. Радиацията порази и Джени, и мен, разбира се, но аз съм много по-силен талант от нея.

— Затова ти си пострадал много повече.

— Да, изкара сетивата ми от релси — челюстта на Фалън се напрегна. — Никога не бях изпитвал нещо подобно в живота си. Преминах в състояние, което ми се стори като някакво просветление. Изведнъж прозрях всички тайни на Космоса. Бях сигурен, че ще ги разбера напълно само ако се вгледам по-внимателно.

— Какво стана?

— Бях в състояние на променена реалност, напълно дезориентиран. Сякаш се движех в някакъв сън. Излязох на балкона на апартамента на Джени, убеден, че ще успея да видя сърцевината на Вселената. Докато бях в това състояние, се появи Тъкър. Опита да ме принуди да се метна през парапета. Всъщност пробва да ме убеди по своя воля да пристъпя извън терасата.

— Какво?

— Имах халюцинация — каза Фалън. — Не бях на себе си. Той ме убеждаваше, че съществува кристален мост, който свързва балкона на Джени с покрива на сградата от другата страна на улицата.

— Мисля, че съм гледала този филм.

— Аз също. Според Тъкър единственото, което трябваше да направя, беше да стъпя на моста. Когато това не стана, той опита да упражни сила. Последва борба. Накрая аз… го убих. Той падна от балкона вместо мен.

— Мили боже! Как си успял да се спасиш, след като си бил в толкова дезориентирано състояние?

— Това ще ти прозвучи странно — каза Фалън. — Въпреки че вълшебният фенер повлия на таланта ми, мисля, че точно талантът ми по някакъв начин ме спаси.

— Не, спасили са те волята и самоконтролът ти, не талантът.

Той я погледна.

— Така ли мислиш?

— Разбира се. Ти имаш по-силен самоконтрол от всеки друг талант, когото познавам. Когато ножът е опрял до кокала, това ти качество те е спасило, не талантът ти — тя замълча. — Но всъщност двете неща са свързани по някакъв начин. Фактът, че можеш да се справиш с толкова силен талант, означава, че имаш много силен вроден самоконтрол. Това е като въпроса за яйцето и кокошката. Ако нямаше такъв самоконтрол, досега да си се побъркал.

— Благодаря за перспективата — процеди Фалън.

— Просто се опитвах да изясня позицията си.

— Знаеш как да го направиш.

— Кое?

— Изясняването.

— А! Добре.

— Същественото е, че аз оцелях, а Тъкър умря.

— Това е трябвало да направиш — увери го Изабела.

— Може би. А може би не.

— Какво значи това?

— Аз не бях на себе си. Кой знае как бих се справил със ситуацията, ако бях с ума си. Джени запищя и заплака. Изпадна в истерия от мъка и гняв.

— Защо е била толкова разстроена? Заради халюциногенната светлина на фенера ли? Когато се е върнала в нормалното си състояние, не може да не е разбрала, че си бил принуден да се биеш за живота си.

— Тъкър Остин беше неин брат.

Изабела въздъхна.

— Аха. Е, това обяснява защо е била разстроена.

— Тъкър беше по-големият й брат. Тя го идеализираше. Той беше златното момче на семейство Остин. Джени и родителите й никога не повярваха, че Тъкър е бил собственик на клуба и е продавал вълшебните фенери. Те имат друга история за престъплението, така да се каже.

Тя я отгатна, преди да я чуе.

— Те смятат, че ти си бил собственикът на клуб „Аркейн“ и на вълшебните фенери.

— Тяхната версия за събитията е, че след като „Джоунс и Джоунс“ са започнали разследването срещу клуба, аз съм решил да огранича загубите си, затворил съм клуба и съм натопил Тъкър за стореното от мен.

— За да се прикриеш?

— Да — потвърди Фалън спокойно. — Освен това бяха убедени, че семейството ми ме защитава.

— Разбира се, те не могат да го докажат, защото няма доказателство за това, но се успокояват с тяхната версия за историята. Това си е истинска теория за конспирация, защото в рамките на „Аркейн“ семейство Джоунс има огромна власт. Лесно им е било да повярват, че твоето семейство е впрегнало влиянието си, за да те спаси.

Очите на Фалън бяха непроницаеми, но той не каза нищо.

— Това е една от типичните причини за създаването на теории за конспирации, нали? — тя поклати глава. — Както някой беше казал, тези теории са версиите на губещите в историята.

— Никога не съм се замислял за този аспект.

— Сигурно защото не си израснал в семейство на побъркани на тема конспирации — Изабела погледна пръстена. — Значи всяка година на датата на смъртта на Тъкър някой ти изпраща по нещо отвратително за спомен? Кой го прави? Джени?

— Вероятно, но може да са и майка й или баща й.

— Не си ли проверил кой е изпращачът?

— Не виждах смисъл. Посланието ми беше ясно.

— Семейство Остин ще бъде ли на конференцията в Седона?

— Семейство Остин е сред най-влиятелните в „Аркейн“. Да, те ще бъдат в Седона.

— Нищо чудно, че нямаш желание да ходиш.

— Поне тази година ще си водя гадже.