Джейн Ан Кренц
Опасни тайни (24)

22.

Бляскавата бална зала в хотела внушаваше усещането за пари и висок статут. Но в същото време бе изпълнена и с психична енергия.

— Цялата стая е като леко наелектризирана — каза Изабела.

Рейн се усмихна.

— Когато на едно място се съберат толкова много хора с паранормални таланти, атмосферата доста се нагорещява.

— Така е.

Изабела погледна през залата към Фалън, който стоеше със Зак и двама други мъже. Пред погледа й една достолепна жена с посребрена коса се присъедини към тях.

— Мъжът вдясно от Зак е Хектор Гереро — осведоми я Рейн тихо. — Другият е Пол Акашида. Жената е Мерилия Хюстън. И тримата са членове на Съвета. Зак ги счита за свои съюзници. Те разбират истинската опасност от „Нощни сенки“ и ще подкрепят мерките, които са необходими, за да остане „Джоунс и Джоунс“ в състояние на готовност.

— Фалън ми каза, че някои от другите членове на Съвета са разколебани заради някакви злонамерени слухове по негов адрес.

— Което обяснява защо Зак настояваше Фалън да присъства тази вечер — усмихна се Рейн. — Трябва да ти кажа обаче, че не бях сигурна, че той ще се появи.

— Защо?

— Фалън не е човек, който реагира на обществения натиск. Но предполагам, че заплахата да отрежат финансирането за скъпоценната му битка с „Нощни сенки“ е свършила работа — Рейн сбърчи нос. — Опасявам се, че Зак е преценил много точно как да го накара да направи това, което той иска. Това е част от таланта му. Една от двете причини да го изберат да оглави „Аркейн“.

— Каква е другата причина?

Рейн сви леко рамене.

— Той е Джоунс. Винаги някой Джоунс е заемал поста на Магистър. Технически казано, след промените, направени от Гейбриъл Джоунс през викторианската епоха, Съветът може да избере всеки, когото реши, за Магистър.

— Но по някакъв начин винаги са избирали някой Джоунс?

Рейн повдигна вежди.

— Да. Дали е съвпадение?

— Мисля, че не — усмихна се Изабела. — Изглежда, Обществото функционира по-скоро като наследствена монархия, отколкото като демокрация.

— Властта управлява тази организация също като всяка друга група — каза Рейн простичко. — В рамките на „Аркейн“ това означава, освен останалите неща, и наличието на много суров талант. А в кръвта на хората от рода Джоунс има в голямо количество от него. В добавка, семейство Джоунс управлява „Аркейн“ от дълго време. Неговите членове знаят къде са заровени всички тайни. Всъщност лично са погребали някои тайни.

— Хммм.

Рейн повдигна вежди.

— Какво?

— Не съм толкова сигурна, че Фалън е тук, защото се тревожи за бюджета на „Джоунс и Джоунс“. Поне не мисля, че това е единствената причина за появата му тук тази вечер.

— Наистина ли? Каква друга причина може да има?

— Не знам — призна Изабела. — Фалън не изрича напълно това, което си мисли.

— Искаш да кажеш, че е доста потаен.

— Не, просто е много затворен човек и не е свикнал да споделя мислите си с другите, защото повечето хора не разбират начина му на мислене.

— Това със сигурност е един начин да се опише ситуацията — Рейн се вгледа в събеседничката си. — Мисля, че може би го разбираш по-добре от всички други.

Изабела отпи от шампанското си.

— Смятам, че в един момент му е писнало от опитите да обяснява себе си и таланта си.

Рейн насочи вниманието си към Фалън.

— Може и да си права. Не ми е хрумвало да мисля за него по този начин.

Привлекателна жена, наближаваща шейсетте, облечена в скъпи дрехи, се приближи към тях.

— Добър вечер, Рейн — поздрави топло тя. — Изглеждаш прекрасно тази вечер, както винаги.

Рейн се усмихна.

— Ти също. Радвам се да те видя, Мериан. Познаваш ли Изабела Валдес, новата асистентка на Фалън?

— Не, не съм имала удоволствието — новодошлата бързо се обърна към Изабела: — Аз съм Мериан Джоунс, една от многото лели на Фалън. Ние сме доста голямо семейство, меко казано.

Рейн се усмихна.

— Така става, когато един от предшествениците ти е направил деца на три различни жени.

— Старият Силвестър е бил доста невъздържан — съгласи се Мериан. — Но пък е искал да създаде много деца като част от изследователската си програма. Не е имал търпение да тества своите теории за законите на парапсихичната наследственост.

— Приятно ми е, Мериан — каза Изабела учтиво.

— И на мен ми е много приятно — отвърна Мериан. — Всички в семейството сме страшно доволни, че Фалън най-после си е взел асистентка. Опитваше прекалено дълго време да се справя сам с прекалено много неща.

Изабела се прокашля.

— Всъщност аз работя и като детектив в „Джоунс и Джоунс“.

Мериан я погледна заинтригувано.

— Така ли?

— Освен че съм офис мениджър — добави Изабела бързо.

— Е, независимо каква се водите, просто се радвам, че Фалън е намерил някого, който да работи с него ден след ден — каза Мериан. — Опасявам се, че според повечето хора той е много труден за издържане.

— Просто има нужда никой да не навлиза в личното му пространство — сподели Изабела. — С талант като неговия, той прекарва много време, потънал в мислите си.

Лицето на Мериан се напрегна.

— Да, винаги е бил самотник. Не всички го разбират. А, видях Линда Макдоналд. Трябва да говоря с нея. Ще ме извините, нали?

— Разбира се — каза Рейн.

Изабела изчака Мериан да се изгуби в тълпата.

— Жена със силен талант — отбеляза тя.

— Несъмнено — съгласи се Рейн. — Както всички други в семейството.

— Ъъъ, може ли да попитам какъв точно е талантът й?

Рейн се усмихна.

— Не знаеш ли? Мериан Джоунс е една от най-изтъкнатите сватовници в сайта за запознанства на „Аркейн“. Всъщност, според мнозина, е най-добрата. Тя управлява агенцията.

— Ясно — кимна Изабела. Не се сети какво да добави.

— Не — каза Рейн.

— Моля?

— Чудиш се дали Мериан е помогнала за връзката между Фалън и бившата му годеница, нали?

— Този въпрос ми хрумна, да.

— Не знам цялата история, но Зак ми е казвал, че Фалън е убеден, че с неговия характер не е подходящ за сватосване. Той се уверил още повече в това, когато самия Зак го сватосали с изключително неподходяща жена.

— Не с теб, нали?

— Не.

— Какво е станало?

— Годеницата на Зак се опитала да го убие.

— Хм, това определено е катастрофално сватосване.

— Случаят с Фалън е бил малко по-различен. Тъй като не вярвал на сайта за запознанства, решил сам да си намери партньорка. Според легендата се заел с това методично, използвайки компютърен модел, включващ подробен личностен профил и собствената му теория за съвместимостта между паранормалните таланти. Не се получило добре.

— Разбрах това.

— И да, тя е тук тази вечер. Джени Остин е жената ей там, до вратите на терасата. Червенокосата. Говори с Уилям Хюс.

Изабела погледна натам и видя поразително красива жена, която си бъбреше с един по-възрастен мъж. Джени бе облечена в лъскава черна рокля, която, въпреки елегантната си кройка, успяваше да създаде впечатлението за траурна дреха. Изабела си помисли, че нещо в атмосферата около нея издаваше безпокойство.

Тя отвори сетивата си съвсем предпазливо и веднага съжали за това. Мъглата изпълваше цялата зала. Всички в „Аркейн“ имаха тайни, доста от които бяха много, много черни. Изабела бързо изключи паранормалното си зрение. От това разстояние все едно не можеше да види точно каква енергия се вихри около Джени Остин.

— Тя какъв талант е? — попита Изабела.

— Джени вижда енергията от целия спектър. Гениална е. Тя е многоуважаван изследовател в лабораторията в Ел Ей. Всъщност мисля, че това е една от причините Фалън да я хареса.

Изабела усети как мрачна сянка се събра над главата й. Естествено беше Фалън да се заинтригува от жена, която е не само красива, но и талантлив изследовател.

— Разбираемо е да се е почувствал привлечен от нея, след като тя се е занимавала с наука — каза Изабела, като се стараеше да не проличи колко я бе натъжило това.

— Без съмнение това е част от обяснението. Но според Зак, имало и още нещо, което Фалън е оценил високо.

— Красотата й, разбира се.

— Не точно външността й го е спечелила — усмихна се Рейн. — А фактът, че Фалън имал една прапрабаба, която също била учен, занимавала се е с ботаника. Лусинда Бромли Джоунс живяла през викторианската епоха и била омъжена за Кейлъб Джоунс.

— Втората половина от първите Джоунс и Джоунс?

— Точно така. Опасявам се, че Фалън е сметнал, че щом основателят на „Джоунс и Джоунс“ е имал късмет, като се е оженил за жена, занимаваща се с наука, е съвсем логично неговият праправнук да си намери съпруга, която също е учен.

— Значи Фалън е опитал да приложи логика при търсенето на съпруга?

— Типично за него.

Изабела потисна леката си въздишка и насочи вниманието си към другия край на залата, където Мериан Джоунс говореше с група набиващи се на очи хора, сред които беше майката на Фалън — Алексия Джоунс. Фалън беше представил Изабела на родителите си в началото на приема. Алексия и Уорнър Джоунс се държаха любезно, но това се очакваше, напомни си младата жена. Не можеше да бъде сигурна точно какво си мислят за нея. Фалън подчертано я представи като новата ми асистентка.

— Лелята на Фалън ме проверяваше, нали? — попита тя.

Рейн се усмихна.

— Естествено.

— Мислиш ли, че тя знае, че двамата с Фалън имаме и връзка, освен че работя при него?

— Мисля, че всички в залата са наясно с това.

— Мили боже! — Изабела опита да потисне пристъпа на паника. — Как е възможно да са наясно? И не смей да ми казваш, че знаят, защото всички в залата са екстрасенси.

— Не е нужно човек да е ясновидец, за да усети енергията в атмосферата, когато двамата сте близо един до друг. Фактът, че с Фалън имате връзка, е очевиден от мига, в който двамата влязохте заедно в залата тази вечер.

— Ужас! Май ще имам нужда от втора чаша шампанско и нещо за хапване.

— Ще дойда с теб до бюфета. Трябва да се подкрепя преди следващия рунд светски разговори.

Двете заобиколиха тълпата по края, като от време на време спираха, когато Рейн трябваше да поздрави някого или да представи Изабела.

— Май да си съпруга на Магистъра на моменти е доста изтощително — каза Изабела, когато наближиха до масата с храната.

— Не можеш да си представиш дори.

Изабела насочи вниманието си към едно плато с хапки.

— Тези изглеждат вкусни.

— Вземи си — каза Рейн. — Аз ще атакувам платото със сирената.

Изабела си взе малка чиния и заобиколи групичката, която блокираше достъпа до хапките.

— Доколкото чувам, Фалън Джоунс се влошава — заяви един мъж тихо. — Вманиачил се е по някаква конспирация, която нарича „Нощни сенки“.

— Стига, Хал, това са само клюки — прекъсна го жената до него. — Не можеш да отречеш, че „Нощни сенки“ представляваха истинска заплаха.

— Представляваха, в минало време — настоя Хал. — Там е работата, Лиз. Виж, отдавам дължимото на „Джоунс и Джоунс“, задето пречупиха гръбнака на онази организация. Но след смъртта на Крейгмор няма начин „Нощните сенки“ да се възстановят. След като основателят им е мъртъв и пет от лабораториите, произвеждащи формулата, са унищожени, с организацията е свършено. Сега трябва да насочим ресурсите си в друга посока.

— Джоунс е уверен, че „Нощни сенки“ ще се съвземат — обади се един млад мъж. — Доколкото чух, той е убеден, че ученият, пресъздал формулата, все още е някъде на свобода и сигурно усъвършенства следващата версия на формулата за новия си шеф.

— Съмнявам се да е така — поклати глава Хал. — Но ето го истинския проблем, Ейдриън. Няма начин да разберем дали Джоунс е прав, или просто е затънал толкова дълбоко в собствените си фантазии, че вече не може да се върне в реалността. Начело на „Джоунс и Джоунс“ ни трябва някой, който може да вижда нещата в перспектива. Агенцията трябва да се съсредоточи отново върху рутинните разследвания, поръчвани от членове на Обществото. Нали затова е била основана на първо място.

Ейдриън не изглеждаше убеден.

— Говорих с Фалън по-рано тази вечер. Не го бива особено в светските разговори, но не ми се стори луд.

— Това му е в кръвта — каза Лиз. — Всички знаят, че мъжете от това семейство, които са наследили силен талант да разбират теорията на хаоса, в крайна сметка се превръщат в параноици и потъват в собствените си фантазии за конспирации.

— Така ли? — попита Ейдриън.

— Е, известна е историята за Еразмъс Джоунс, прапрапрадядото на Фалън — отвърна Хал. — Луд учен, който в крайна сметка се самоубил. И за Кейлъб Джоунс има разни истории.

Лицето на Лиз се напрегна.

— Говори се, че Фалън е наследил точната разновидност на таланта на своя предшественик Силвестър Джоунс.

Ейдриън повдигна вежди.

— Има същия талант като основателя?

— Няма двама с напълно еднакви таланти — каза Хал.

— Но не е тайна, че накрая Силвестър е бил наполовина луд и абсолютно параноичен. Лиз е права, такова нещо може да се предаде с гените.

Ейдриън отпи от виното си със замислен вид.

— Какво предлагате?

— Много хора са на мнение, че Съветът трябва да назначи нов шеф на „Джоунс и Джоунс“, някой стабилен и здравомислещ — рече Хал. — Може би със силен талант на стратег.

— Начело на „Джоунс и Джоунс“ винаги е стоял някой Джоунс — изтъкна Лиз.

— Точно както някой Джоунс винаги е бил Магистър — каза мрачно Хал. — Това не означава, че трябва винаги да бъде така. Може би е време за промяна. „Аркейн“ трябва да започне с това да прекъсне връзката с тази агенция.

Изабела лапна една хапка.

— Ето това — обърна се тя към Хал — би било най-тъпата възможна стъпка.

Хал, Лиз, Ейдриън и всички, които я чуха, се извърнаха и я погледнаха. Край масата изведнъж настана тишина.

— А вие сте? — попита Ейдриън. В очите му проблесна любопитство и чисто мъжки интерес.

— Изабела Валдес — отвърна тя. — Агент в „Джоунс и Джоунс“. Работя в главния офис. Освен това съм офис мениджър на господин Джоунс.

— А, значи сте новата асистентка. Аз съм Ейдриън Спанглър — той протегна ръка. — Приятно ми е.

— И на мен — Изабела изтърси трохите от ръката си и се ръкува с него.

Никой не помръдна. Никой не каза дума. Сякаш всички наоколо, освен Ейдриън и Изабела, се бяха вкаменили.

— Е, защо би било тъпо да се уволни Фалън Джоунс и да се прекрати работата с „Джоунс и Джоунс“? — попита Ейдриън. Въпросът му не прозвуча като предизвикателство, а като любопитство.

— Защото в лицето на „Джоунс и Джоунс“ и Фалън Джоунс Обществото разполага с най-добрата в света агенция за парапсихични разследвания — отвърна Изабела уверено. — Поне за разследванията, от които „Аркейн“ се нуждае. Агенцията има уникалната способност да се справя с възлаганите от „Аркейн“ задачи, защото много добре разбира историята на организацията и в същото време има достъп до всички секретни досиета, свързани със старите случаи.

— Добър довод — каза Ейдриън. — За друга агенция би било трудно да поеме нещата.

Хал се намръщи.

— На една нова агенция може би ще й трябва време да набере скорост, но след това ще ни гарантира по-високо ниво на професионализъм и стабилност на върха.

— О, за бога! — възкликна Изабела. — Спрете с намеците, че Фалън Джоунс е нестабилен и луд. Съмнявам се, че бихте разпознали човек, който наистина е луд и маниакално обсебен от теории за конспирации, дори и да се блъснете в него.

Ейдриън се усмихна.

— А вие бихте ли го разпознали?

Той се забавлява от всичко това, осъзна Изабела. Видя, че Рейн се е присъединила незабелязано към малката тълпа край масата. Рейн също изглеждаше развеселена. Но всички други сякаш се разкъсваха между шока и възхищението.

— Извън всякакво съмнение — заяви Изабела. — Случайно съм експерт по въпроса с хората, които измислят теории за конспирации. Мога да ги надуша от километър. Това е една от ценните ми способности, заради които бях наета във фирмата, между другото. Повярвайте ми, Фалън Джоунс не е луд на тема конспирации. Всъщност е точно на противоположния полюс.

Хал се намръщи, но Лиз, Ейдриън и неколцина други започваха да изглеждат заинтригувани.

— Добре — каза Ейдриън. — Предавам се. Какво е на противоположния полюс срещу луд на тема конспирации?

Изабела се усмихна.

— Истински детектив, разбира се.

Този път сред тълпата се разнесе шепот. Изабела се пресегна и си взе още една хапка.

— Не разбирате ли? Фалън Джоунс мисли като детектив, не като луд, който фабрикува конспиративни теории. Той използва таланта си, за да свързва факти и да вижда връзки, но не си измисля тези факти или връзки и не ги манипулира така, както го правят авторите на теории за конспирации. Той е като Шерлок Холмс с паранормален талант. Холмс и Джоунс биха били последните хора на планетата, които да се подлъжат по някоя измислена теория за конспирация.

Изведнъж осъзна, че тълпата вече не е вперила поглед в нея. Вниманието на всички бе насочено някъде зад нея.

Обърна глава и видя, че Фалън я наблюдава с неразгадаемо изражение. В очите му блещукаха някакви пламъчета.

— Какво ще кажеш да излезем малко на въздух, Уотсън? — предложи той.

— Уотсън винаги е носел пистолет.

— Забрави!

— Никога не ме оставяш да се насладя на забавната страна на работата.

— Не е вярно. Оставих те да откриеш един сериен убиец и три трупа, забрави ли?

— Вярно, така беше — тя си взе още две хапки от платото. — Трябва да опиташ тези хапки. Много са вкусни.

— Благодаря — каза Фалън.

Той взе хапка от ръката й, кимна на тълпата, която наблюдаваше сцената, и хвана Изабела под ръка. Изяде хапката, докато я водеше към стъклените врати на терасата.

— Хубави са, нали? — попита го.

— Не колкото мъфините на Мардж.

— Прав си — съгласи се тя. — Нищо не е толкова хубаво.

— Освен джинджифиловата супа на баба ти.

— Освен нея.