Джейн Ан Кренц
Опасни тайни (34)

32.

— Уаймън Остин дойде да се срещнем тази сутрин — каза Зак. — Съобщи ми, че се оттегля от Съвета. Официалната причина ще бъде обичайната.

Фалън подпря телефонната слушалка до ухото си и вдигна крака на ъгъла на бюрото.

— Иска да се пенсионира, за да има повече време за семейството и приятелите?

Обаждането от Зак беше важно, но на Фалън му бе трудно да се съсредоточи върху разговора. Неприятно неспокойство тормозеше сетивата му.

— Точно така — потвърди Зак. — Слуховете започват да заглъхват. Говори се, че Каролин Остин е била първоизточникът им. Тази сутрин разговарях с Хектор Гереро и Мерилин Хюстън. И двамата са убедени, че сега Съветът ще гласува да се продължи финансирането на „Джоунс и Джоунс“ за работата по случая с „Нощни сенки“.

— Добре, защото той не е приключил — Фалън разтри тила си, опитвайки да се освободи от напрежението, което се трупаше в него през последните няколко минути.

— Съгласен съм — каза Зак. — Уаймън Остин обясни, че Джени най-после му е разказала цялата история за случилото се в нощта на смъртта на Тъкър, включително и каква роля е изиграла самата тя. Опитала се е да предпази родителите си от това да открият какъв човек е бил брат й в действителност и да избяга от собствената си вина. Сигурен съм, знаеш, че Каролин Остин бе изпаднала в дълбока депресия след загубата на сина си.

— Да.

— Отне й повече от година да се съвземе. Когато това стана, се съсредоточи върху идеята за отмъщение. Винеше теб и останалите от семейство Джоунс. Постави си за цел да унищожи влиянието ни в „Аркейн“.

— Ясно. Разбирам желанието за отмъщение. То е солиден мотив, но в хронологията има нещо, което не пасва.

— В какъв смисъл?

— Минаха три години от смъртта на Тъкър. Защо се е заела с нашето семейство чак сега?

Последва дълга пауза от другата страна на линията.

— Явно на Каролин й е трябвало повече време да измисли плана си.

— Не смятам, че планът е бил неин.

— Имаш ли някаква версия?

— Имам чувството, че някой се е възползвал от желанието на Каролин за отмъщение. Този човек й е подсказал начин да унищожи влиянието на семейство Джоунс в „Аркейн“ и Каролин го е приела.

— Мислиш си за „Нощни сенки“, нали?

— Да.

— Ще те оставя да провериш тази версия. Сега трябва да прекарам бюджета през Съвета, докато всички се чувстват по-благоразположени към „Джоунс и Джоунс“.

— Поздравления — каза Фалън. — Явно демонстрацията на сила на конференцията е свършила работа.

Зак се засмя.

— Не мисля, че изпълването на залата с доста хора с фамилията Джоунс обърна нагласите.

— Да не би да е бил новият ми статут на Шерлок Холмс с парапсихични способности?

— Не се смей. Думите, които Изабела изрече в твоя защита, определено помогнаха. Някои членове на Съвета вече ти викат Шерлок.

Фалън изстена:

— Само това ми липсваше.

— Това само доказва колко е важен езикът — обясни Зак. — Можеш да благодариш на асистентката си за това, че ти създаде нов имидж в „Аркейн“.

— Можеш да й благодариш и за оттеглянето на Уаймън Остин.

— Така ли? — попита Зак заинтригувано.

— Двамата с Джени проведохме дълъг разговор на терасата по време на приема. Изабела беше там. Тя помогна на Джени да се справи със случилото се в нощта на смъртта на Тъкър. Доста сълзи се проляха и след това Джени изглеждаше облекчена.

— Благодарение на Изабела?

— Да.

— Около новата ти асистентка има голямо количество добра енергия.

— Тя вече е и агент във фирмата.

— Ясно. Е, кога ще се ожениш за нея и ще я направиш партньор?

Фалън се сепна.

— Не е толкова лесно, по дяволите.

— Ей, ей, спокойно, братовчеде. Не исках да те шокирам. Просто предположих, че…

— Що се отнася до Изабела, недей да предполагаш нищо — Фалън скочи на крака, стиснал телефона. — Мислиш, че е лесно да се оженя за нея?

— Е, леля Мериан я одобрява. Казала е на вашите, че Изабела е идеална за теб. Естествено твоите родители са го казали на моите.

— И сега всички в семейството смятат, че ще се оженя за Изабела?

— Изглежда като логична следваща стъпка — каза Зак предпазливо.

— Това няма нищо общо с логиката.

— При теб всичко се свежда до логика. Да не би да пропускам нещо в това уравнение?

— Хората в семейството на Изабела не се женят — процеди Фалън през зъби.

— По религиозни причини ли?

— По конспиративни причини. Бракът означава документи. Изабела е отгледана, без да има какъвто и да е документ за съществуването й. Дори няма акт за раждане.

— Значи говорим просто за някаква си хартийка?

Фалън издиша бавно, принуждавайки се да се овладее.

— Реакцията ми е преувеличена, нали?

— Звучиш ми необичайно емоционален — съгласи се Зак. — Но ти си Джоунс и си влюбен. В такива случаи всички от рода ставаме емоционални.

— Не е само заради документите — призна Фалън след малко. — Не искам тя да остане с мен от благодарност или съжаление.

— Благодарност? Съжаление? Повярвай ми, Фалън, хората изпитват най-различни чувства по отношение на теб, но благодарността и съжалението далеч не са сред тях. Защо Изабела да ги изпитва?

— Не мога да говоря за това точно сега. Имам работа.

— Чакай, не затваряй.

— Пада ти се след всички пъти, когато ти си ми затварял, докато още работеше в „Джоунс и Джоунс“.

Фалън прекъсна връзката и отиде до прозореца. От този ъгъл почти можеше да види бара в кафенето. Изабела вече не беше там. Явно бе приключила с почивката си и бе тръгнала към бакалията. Там щеше да побъбри няколко минути с Хариет Стоукс, докато взема пощата.

Тя е добре.

Но интуицията на Фалън Джоунс започваше да се обажда все по-силно. Косъмчетата на тила му настръхнаха. Трябваше да открие Изабела. Нямаше логична причина да взема пистолета си, но издърпа най-долното чекмедже на бюрото и извади оръжието и кобура.

Закопча кобура с пистолета, взе коженото си яке от куката на стената и тръгна към вратата. Просто щеше да отиде до бакалията и да пресрещне Изабела, когато тя излезе оттам с пощата. Можеше да изпият по едно кафе при Мардж.

Компютърът звънна. Нещо важно бе пристигнало. Той се върна при бюрото си, за да прочете новата информация.

Аз съм като кучетата на Павлов — помисли си мрачно. — Реагирам на проклетия сигнал на електронната поща като животните на тяхната камбанка. Започвам да отделям слюнка. Наградата ми е още една светла точка в паранормалната матрица, но това е единствената разлика. Аз съм човек на навиците и не мога да водя нормален разговор. Дори лошите се отегчават, като ме слушат. Какво каза Гарет? Нямам нужда от лекция по парафизика. Най-добре да ме застрелят.

Защо Изабела би поискала да се ожени за него, дори и да нямаше фобия от документи? Страхотно. Сега започваше да се самосъжалява.

Криптираното съобщение беше от Макс Лукън.

„Купувачът, поръчал доставката на огледалото, се появи в мотела, където Гарет се криеше. Сандър Клей. Името би трябвало да ти е познато. Изпълнителният директор на «Клей Тех Индъстрис». Оказа се, че федералните го следят от месеци, защото според тях е замесен в незаконна търговия с оръжия (обикновени оръжия). Моите хора го заловиха, когато се опита да убие Гарет. Всичко е заснето на видео и със звук. Предадохме материалите на ФБР. Гарет се разприказва и вече е готов да каже и майчиното си мляко. Дори призна, че е убил Кейтлин Филипс.

Моята работа приключи. Ти имаш ли напредък?“

Фалън се изправи. Нямаше време да отговаря на въпроса. Сега трябваше да намери Изабела.

Отправи се повторно към вратата, когато чу сигнала за нов имейл. Искаше да го пренебрегне, но интуицията му подсказа, че е дошло нещо важно.

Новият имейл беше от шефа на сигурността в музея на „Аркейн“ в Ел Ей.

„Мога да потвърдя, че целият персонал бе разпитан от Клеър Ланкастър, която ни препоръчахте заради способностите й на детектор на лъжата. Всички преминаха проверката успешно. В прикачения файл е списъкът с имената. Трудно ми е да обясня кражбата на огледалото. В момента се провежда пълна инвентаризация, за да се установи дали има други откраднати артефакти…“

Усещането за неотложност изпомпваше адреналина във вените му, но той отчаяно се нуждаеше от отговори. Отвори списъка на служителите на музея, минали през психичната версия на детектор на лъжата, и го сравни със списъка, който бе получил от „Личен състав“ на музея.

Едно име от списъка на служителите липсваше в списъка на преминалите през проверката на Клеър.

Светлините грейнаха в различни части на матрицата и връзките намериха местата си. Сега знаеше кой бе продал Живачното огледало, а най-вероятно и още ред други артефакти, на черния пазар. Но първо трябваше да отиде при Изабела.

Слезе по стълбите до празния първи етаж. Излезе на улицата и се отправи към бакалията.

Хариет Стоукс стоеше зад щанда. Когато Фалън влезе, тя вдигна поглед от списанието за градинарство.

— Добро утро, Фалън. Как вървят нещата?

— Чудесно — той се огледа, забеляза рафтовете със стоки, малкия фризер и кошовете с ядки и зърно. — Къде е Изабела?

— Още не съм я виждала тази сутрин — Хариет остави списанието. — Сигурно е в кафенето с Мардж, Вайълет и Пати. Всички в града искат да научат как е минал балът на Пепеляшка.

— Какъв бал?

— Този, за който се наложи Изабела да си купи красива рокля и стъклени пантофки.

— Какви ги говориш? — Фалън се отправи към вратата. — Няма значение. Сега нямам време.

Той излезе навън и мина напряко, за да стигне възможно най-бързо до кафенето. Когато отвори рязко вратата, Мардж, Вайълет и Пати го погледнаха едновременно.

— Къде е Изабела? — попита ги.

Мардж се намръщи.

— Тръгна си преди известно време. Каза, че отива да вземе пощата.

Фалън изтръпна.

— Въобще не е ходила в бакалията.

Вайълет се усмихна.

— Спокойно. Изабела каза, че първо ще се отбие да види как е Уокър. Поради някаква причина се тревожеше за него.

— Мамка му!

Той побягна към бунгалото на Уокър край скалите. Смътно осъзна, че Мардж, Вайълет и Пати го следват. Други хора надничаха любопитно от вратите и витрините на магазините.

Когато мина край таверната, Оливър Хичкок излезе отпред.

— Хей, Джоунс, какво става?

— Изабела е в опасност.

В този момент блесна светкавица и грохотът на гръмотевицата обяви началото на дъжда.

Докато стигне до бунгалото на Уокър, Фалън вече бе вир-вода. Не чувстваше студа. Ледена психична енергия гореше у него.

Качи се по стъпалата и заблъска по вратата.

— Изабела! Уокър! Отворете, по дяволите!

Не последва отговор. Тъкмо се канеше да разбие вратата с ритник, когато откри, че е отключена.

Празното бунгало излъчваше злокобните вибрации на насилието. Фалън го усети чак с костите си. Искаше да завие от ярост срещу бурята, но се овладя, за да претърси стаите.

Следите от стъпки му разкриха историята. Изабела бе влязла вътре. Видя нейните малки кални следи по пода. Двама души с маратонки бяха влезли през задната врата, бяха минали по коридора до банята и после се бяха върнали в хола.

Мина през кухнята и излезе в задния двор. Пресни следи от гуми разкриха още информация. Уокър нямаше кола. Дълбоките коловози бяха оставени от джип.

Беше пропуснал нещо, бе сигурен в това. Трескавото му състояние го бе направило невнимателен. Трябваше да спре и да помисли, иначе нямаше шанс да помогне на Изабела.

Върна се в бунгалото и застана мълчаливо, отвори сетивата си и опита да се съсредоточи. Остатъци от някаква позната енергия потръпнаха в атмосферата. Той ги разпозна. Едно от липсващите устройства на Брайдуел. Ето как бяха успели да отвлекат Изабела.

Видя ъгълчето на визитка да се подава изпод килима. Вдигна я. Името на картичката потвърди неговата теория за случая.

— По дяволите! — прошепна отново.

Най-после забеляза малката тълпа, която се бе събрала пред бунгалото. Погледна през отворената врата и видя, че половината град го е последвал.

Хенри пристъпи напред.

— Какво става, Джоунс? Какво се е случило с Изабела и Уокър?

— Били са отвлечени — отвърна Фалън.

Хората насреща го погледнаха, втрещени.

— Кой би отвлякъл Изабела и Уокър? — попита Мардж. — Те не са някакви богаташи. Няма кой да плати откуп за тях.

— Не е заради парите — обясни Фалън. — А заради онези проклети изобретения на Брайдуел. Уокър навярно е видял нещо, което не е трябвало да вижда. Мисля, че Изабела се е озовала на неподходящото място в неподходящото време, затова са отвлекли и нея.

— Не е случайно, че са я отвлекли — намеси се Пати. — Тя имаше предчувствие, че нещо с Уокър не е наред. Затова дойде тук да го провери как е. Мислеше, че може да е болен.

— Какво ще правим сега? — попита Вайълет. — Ще се обадим ли в полицията? Ще мине цяла вечност, докато стигнат дотук, ако изобщо приемат на сериозно сигнала за изчезнали хора.

— Знам кой е отвлякъл Уокър и Изабела — отвърна Фалън. — Най-вероятно и двамата са още живи и ще останат живи до падането на нощта. Жената, която стои зад това, действа много предпазливо, за да не оставя никакви следи. Няма причина да промени начина си на действие точно сега. Тя има съучастник, някой достатъчно силен да вдигне Изабела и Уокър. Двамата ще изчакат, докато се мръкне, и тогава ще направят същото, което ние планираме да направим със скелета на Лашър.

— Ще ги изхвърлят в океана? — попита Мардж, ужасена.

— Да — кимна Фалън. — Няма да искат да шофират дълго с двама отвлечени в багажника на джипа си. Прекалено голям риск има да ги спре някой полицай. Сигурно са скрили Изабела и Уокър някъде, докато стане безопасно да се отърват от тях.

Мардж го погледна разтревожено.

— Казваш, че е жена. Жена е отвлякла Изабела и Уокър?

— Истинското й име е доктор Силвия Тремънт — каза Фалън. — Тя е куратор в музея на „Аркейн“ в Ел Ей. Всички мислят, че в момента е в отпуск и се намира в Лондон. Но тя не е там. Работи като агент по недвижими имоти в Уилоу Крийк под името Норма Сполдинг.