Джейн Ан Кренц
Опасни тайни (31)

29.

— Тялото на Кейтлин Филипс бе открито заровено в собствения й заден двор — каза Макс Лукън. — Изглежда, е била дрогирана, а след това удушена. Гарет се крие в един треторазреден мотел в Сакраменто. Моите хора го следят. Ще ти съобщя, ако се свърже с някого или ако някой опита да установи връзка с него.

— Не позволявай на недоволния клиент да го пипне пръв — предупреди го Фалън.

— Въпреки скорошните доказателства за противното — увери го Макс, — моите хора знаят какво правят.

— Много лошо, че вие не сте знаели какво правят — подметна Изабела.

Фалън я погледна.

— Бъди по-мила, Изабела. В момента се нуждаем от помощта на Макс.

Тя сбърчи нос.

— А, добре.

Лукън повдигна вежди към Фалън.

— Отмъстителна е, а?

— Обикновено не е. Но тази конкретна ситуация е малко по-различна.

Беше денят след събитията в имението. Тримата седяха в луксозния офис на шефа на „Лукън Протекшън Сървисис“. На Изабела й хрумна, че макар да бе работила за „Лукън“ почти шест месеца, никога не бе влизала в офиса на Макс Лукън. Определено се издигаше напоследък. Като работиш за „Джоунс и Джоунс“, получаваш повече уважение.

Тя не се радваше на идеята да се изправи лице в лице с бившия си шеф на негова територия, но Фалън бе казал, че за нея е важно да я видят в компанията на изпълнителния директор на фирмата. Той настояваше, че това е най-бързият и ефективен начин да се спрат всякакви клюки и слухове по неин адрес. Знаеше, че той е прав, но въпреки това се чувстваше неловко. Сега много хора знаеха истинското й име. Животът й се усложняваше. Но пък може би точно това се случваше, когато най-после започнеш да живееш собствения си живот.

— Гарет и Филипс са въртели малкия си страничен бизнес под прикритието на Отдел А — каза Макс. — Изглежда, че това е продължавало от почти година. Сдобивали са се с паранормални оръжия, представляващи различни артефакти, и са ги продавали на купувачи на черния пазар. Орвил Слоун е бил брокерът, уреждащ сделките.

— Трябвало е да бъдат много внимателни, защото са знаели, че фирмата ти има определени споразумения с „Аркейн“ — отбеляза Фалън.

— Всички устройства или антични предмети, които изглеждат потенциално опасни, първо се оценяват в някоя от лабораториите на Обществото — изтъкна Изабела. — Ако се определи, че могат да се използват като оръжия, те се разглобяват или преустройват в неизползваеми. Ако това не е възможно, артефактите отиват в специално строго охранявано хранилище, докато техниците не измислят начин да обезвредят енергията им.

И двамата мъже я погледнаха. Тя им отправи най-чаровната си усмивка.

— Извинете, ако ви изнасям лекция — каза мило младата жена. — Но вие си я заслужавате, господин Лукън. Вие повярвахте, че аз стоя зад незаконната търговия с оръжия. Как можахте да повярвате на такова нещо?

Макс я погледна замислено.

— Може би защото ти избяга?

— Избягах, защото открих онези файлове в компютъра си и знаех, че съм натопена.

— Трябвало е да дойдеш направо при мен.

— О, да, сигурно щяхте да повярвате на мен, а не на Джулиан и Кейтлин.

— А може да съм повярвал, че ти си въртяла тайната търговия, защото от всички работещи в Отдел А ти беше единствената с достатъчно талант да го направиш — допълни Макс.

— Значи талантът ми ме е направил подходяща за ролята на лошия, така ли?

— Със сигурност оказа влияние.

Изабела обмисли думите му.

— Добре, това е много по-добра причина.

Очите на Фалън блеснаха весело, но той не каза нищо.

— Да не забравяме и факта, че ти работеше в компанията относително отскоро — продължи Макс. — Беше прекарала тук по-малко от шест месеца. И когато разгледах досието ти, се почувствах леко притеснен.

Тя се възмути.

— Какво имаше в досието ми? Беше идеално.

— Прекалено идеално. Оказа се невъзможно да открием предишните ти работодатели или близките ти роднини. Сякаш бе някакъв дух.

— Добро описание — вметна Фалън. — Аз се сблъсках със същия проблем, когато я наех на работа.

Изабела го изгледа укорително.

— От друга страна, Гарет и Филипс работеха при мен от няколко години и имаха впечатляващи постижения във фирмата — продължи Макс. — Освен това бяха много убедителни. Когато Кейтлин изчезна при съмнителни обстоятелства и Джулиан демонстративно откри документите за последната сделка със Слоун, дадох на Гарет цялата необходима информация, за да те открие.

— А него го е интересувало единствено да си върне огледалото — въздъхна Изабела. — След това сигурно е възнамерявал да сложи край на кариерата си в „Лукън“ и да изчезне с артефакта.

— Може да преосмисля програмите за поощрение на служителите — промърмори Макс. — Очевидно не плащам достатъчно високи заплати. Загубих трима таланти само за месец. Теб, Филипс и Гарет.

Изабела го изгледа навъсено.

— Това не е смешно, господин Лукън.

— Приеми искрените ми извинения.

— И те много щяха да ми помогнат, ако от „Джоунс и Джоунс“ не бяха се погрижили за безопасността ми.

Фалън се раздвижи леко.

— Мисля, че ще е по-добре да не се отклоняваме от темата. В тази история има ли замесен наркобарон?

— Не — отвърна Макс. — Изглежда, Джулиан е поразкрасил историята. Но една определена разузнавателна агенция наистина бе дочула слуховете за артефакта и поиска „Лукън“ да се погрижи той да не се появи на пазара.

— Е, Джулиан със сигурност е имал клиент — заяви Изабела. — И много се съмнявам, че неговият клиент е била някоя разузнавателна служба.

— Все още го чакаме да излезе от прикритието — увери я Макс. — Не се тревожи. Ако и когато се появи, ние ще го заловим.

— Но би трябвало да имате списък със заподозрени — каза тя.

— Имаме — потвърди Макс. — И го проверяваме, повярвай ми.

— За бога, колко колекционери може да се интересуват от артефакт със свойства на паранормално оръжие?

Мъжете се спогледаха. След това и двамата свиха рамене.

Изабела въздъхна.

— Добре, явно не са двама-трима, разбрах.

— Ще се изненадаш колко са много — каза Макс.

— Имаме два проблема — заговори Фалън. — Трябва да открием и клиента, и човека, който е снабдявал Филипс и Гарет с паранормалните оръжия — погледна Лукън. — Да разбирам ли, че не сте открили нищо полезно в компютъра на Слоун?

— Хората ми още ровят в него, но засега не са открили нищо. Слоун е бил много предпазлив. Което ме кара да се чудя кой го е убил.

— Ако вземем предвид момента на смъртта, мисля, че убиецът може да е този, който го е снабдявал с паранормалните оръжия — каза Фалън.

— Наистина ли? — попита Изабела заинтригувано.

Макс се намръщи.

— Не се бях сещал за тази възможност.

— Но защо този човек би убил брокера? — попита младата жена. — И защо да го убива, преди да е приключила сделката с огледалото? Струва ми се, че доставчикът се е нуждаел от Слоун не по-малко, отколкото Кейтлин и Джулиан.

— Това може и да се е променило — отговори Фалън. — Търговията с оръжия е опасен бизнес. Конкуренцията е голяма. Можем да приемем, че доставчикът е сметнал, че вече не се нуждае от Слоун и че брокерът се е превърнал в тежест за него.

— Слоун е бил единственият в пряка връзка с доставчика — каза Макс. — След като той бъде премахнат, няма кой да идентифицира човека, осигурявал оръжията. Съгласен съм с теб, Джоунс. Смъртта на Слоун не е съвпадение. Доставчикът е започнал да реже всички връзки, защото е подготвял нова бизнес схема.

— Ами огледалото? — попита Изабела. — То е толкова скъпо, а така беше изгубено в имението Вантара.

— Изглежда, че погледнато в по-общ план, огледалото вече не е било важно — обясни Фалън. — Загубата на артефакта е била малка, съпътстваща щета.

Макс се облегна на стола си.

— Което те кара да се чудиш с кого е започнал новия си бизнес доставчикът на артефактите.

— Да — съгласи се Фалън. — Така е. И освен това се чудя какво е следващото нещо, което ще бъде продадено.

Изабела потрепери.

— Който и да е този човек, той явно смята, че с новите си партньори може да изкара много повече пари, отколкото с Кейтлйн и Джулиан.

Фалън се обърна към Макс:

— Ти отговаряш да държиш Гарет под наблюдение и да идентифицираш клиента, който му е възложил да търси огледалото. Познаваш черния пазар за паранормални артефакти по-добре от всички останали, включително и от мен. Доставчикът обаче е проблем на „Джоунс и Джоунс“.

— Съгласен съм — кимна Лукън. — Живачното огледало се е намирало в музей на „Аркейн“. Вероятно не е първият артефакт, който Гарет и Филипс са получили от този източник.

— Имам чувството, че от известно време някой прочиства мазетата на музеите на „Аркейн“ — каза Фалън. — Лесно си представям как може да стане. Обществото събира различни артефакти от над четиристотин години. Както в повечето музеи, и в „Аркейн“ голяма част от колекциите са прибрани в хранилища. Кой би забелязал, ако от време на време изчезва по нещо?

— Оставям проблема с идентифицирането на доставчика на теб, Джоунс — Макс се наведе напред. — Канех се да те питам, откъде се сдоби с тази синина под окото? Изглеждаш, сякаш си паднал от някоя скала.

Фалън докосна ребрата си и примигна.

— Така се и чувствам.

Лукън отвори най-долното чекмедже на бюрото си и извади бутилка уиски.

— Пийни от това. Помага при болки.

— Благодаря — Фалън погледна шишето. — Сигурно ще пийна.

— Чакайте малко — Изабела вдигна ръка. — Това някакъв мъжки ритуал на сприятеляване ли е?

— Така правят колегите в детективския бизнес, когато работят по някой случай заедно — каза Макс.

— Ясно — усмихна се Изабела. — Налейте и на мен една чаша, щом сте почнали. И аз съм в този бизнес, нали помните?

Фалън се усмихна с една от редките си усмивки.

— Как бихме могли да забравим.

 

 

Телефонът на Фалън иззвъня точно когато излизаха от офис сградата. Изабела изчака той да проведе разговора си.

— Даргън, какво ще ми кажеш?… Добре. Това не ме изненадва. Очаквах, че може да стане така. Засега е достатъчно. Прати ни сметката си… Как защо казвам „ни“? Имам нова асистентка, която работи и като агент. Вече не съм сам в офиса.

Затвори телефона.

— Даргън е идентифицирал клиента на Пратеника? — попита Изабела.

— Каролин Остин. Майката на Джени.