Джейн Ан Кренц
Опасни тайни (20)

18.

В четири часа следобед Зак седна зад волана на наетата кола. Рейн се намести до него и махна на Изабела и Фалън, които стояха на тесния тротоар пред офиса.

Зак включи на скорост и подкара бавно по главната улица на Скаргил Коув, следвайки джипа, в който пътуваха Рафанели и екипът му.

— Поправи ме, ако греша — каза Рейн, — но мисля, че Земята май промени орбитата си.

Зак се усмихна.

— Защото Фалън най-после си е наел асистентка?

— Не просто асистентка. Успял е да намери единствената жена на планетата, която сякаш оценява положително уникалния му характер. А и двамата спят заедно.

— Да, и аз останах с такова впечатление — кимна Зак. — Винаги съм знаел, че когато Фалън най-после си падне по някоя жена, ще се стовари на земята като някой от онези огромни мамути от края на ледниковия период.

— Тежко?

— Много тежко. Чудно как не усетихме сътресението чак в Сиатъл.

Рейн забарабани леко с пръсти по седалката си.

— Изабела много ми харесва, но усещам, че и тя като Фалън си пада по теории за конспирации. Може би дори повече от него.

— Мисля, че това й е в кръвта. Фалън каза, че тя е внучка на Часовоя.

Рейн рязко завъртя глава от изненада.

— Откачалката със странния уебсайт? Айсберг?

— Точно. Очевидно Часовоя е починала наскоро или е фалшифицирала собствената си смърт — в зависимост от гледната точка.

— Мили боже!

— Изабела е убедена, че някой може да е убил баба й заради някаква тайна конспирация. Мисли също, че убийците са по петите й.

Рейн отпусна глава на облегалката си и простена:

— Леле! Изабела май не е съвсем с всичкия си, а?

— Така изглежда.

— А на вид е толкова приятна. Много я харесвам. Фалън какво мисли?

— Фалън също много я харесва. Останах с впечатлението, че не се е вързал на нейната теория за конспирация, поне не напълно. Но той спи с нея и е Джоунс, така че е готов да направи всичко за нея. Заел се е да разследва смъртта на Часовоя.

— Изчакай, докато останалите от семейството научат за това — подсмихна се Рейн. — Кланът ще бъде шокиран. Всички се надяваха, че Фалън ще срещне някоя жена, която да успее да го закотви в реалността, жена, която да бъде като противотежест за доста необикновените му способности.

— Вместо това се е гмурнал в дълбокото, като си е намерил жена, която е по-откачена и от него.

— Как реагира, когато го помоли да дойде на Зимната конференция? — попита Рейн.

— Обясних му ситуацията. Той разбра. Ще дойде. Няма да остане през цялото време, само вечерта на приема и търга. Но това ми е достатъчно.

— Като се съберат неколцина Джоунс в една стая, хората обикновено слушат по-внимателно — отбеляза Рейн. — Имаш ли представа защо Фалън мрази толкова много светските събирания?

— Никога не си е падал по тях, но сега наистина няма желание да идва.

— Защо?

— Бившата му годеница и семейството й ще присъстват.

— Леле, чакай малко! Не знаех, че Фалън е бил сгоден.

— Жената се казва Дженифър Остин. Тя е експерт по паранормална радиация. Работи в лабораторията в Ел Ей.

— Има ли някаква роднинска връзка с Конрой Остин от Управителния съвет?

— Негова дъщеря е. Когато Дженифър и Фалън се сгодиха, всички сметнаха, че това е идеален съюз.

— Какво стана?

— Не завърши добре.

— Ясно.

— Между другото, не беше права, че Земята е сменила орбитата си, задето Фалън си е наел асистентка.

— Сигурен ли си?

— Абсолютно сигурен — кимна Зак. — Това с орбитата на Земята се случва само когато двамата с теб се любим.

— Да — засмя се Рейн. — Прав си.