Агата Кристи
Проклятието на огледалото (34)

II.

Красивият млад американец се огледа озадачено. Размерите на имението го бяха изненадали. Реши да помоли за съдействие една стара дама с бяла коса и розови бузи, единственото живо същество, което успя да забележи.

— Извинете ме, госпожо, бихте ли ми казала как да стигна до Бленъм Клоуз?

Старата дама не отговори веднага. Тъкмо бе започнал да си задава въпроса дали не е глуха и дали да не я заговори с по-висок глас, когато тя му даде исканата информация.

— Оттук направо, после завийте наляво, после тръгнете по втората пряка отдясно и карайте направо. Кой номер търсите?

— Номер 16 — отвърна той, след като погледна написаното на малък къс хартия. — Гладис Диксън.

— Правилно — рече старата дама. — Ако не се лъжа, обаче, тя работи в киностудиото в Хелингфърт. В бюфета. Ако ви е нужна сега, би трябвало да я потърсите там.

— Тази сутрин не е отишла на работа — каза младият човек. — Искаме да я ангажираме временно на работа в Госингтън Хол, че сме зле с прислугата.

— Разбирам ви — кимна старата дама. — Нали там снощи застреляха иконома?

Младият човек бе леко удивен от тези думи.

— В тукашните краища новините се разпространяват доста бързо — отбеляза той.

— Вярно е — съгласи се старата дама. — Доколкото разбрах, вчера и секретарката на мистър Ръд почина вследствие на удар — тя поклати глава. — Ужасно. Наистина ужасно. В какъв свят живеем?