Барбара Делински
Скрити истини (16)

Петнадесета глава

Ейдън Мийд не харесваше Ани Барнс. Не вярваше на Ани Барнс. Сигурно беше намислила нещо. Знаеше го от самото начало. Да дойде в Мидъл Ривър за цял месец? Това значеше, че ги чакат неприятности. Ако не го бе усетил още първия ден от прекалено смирения й вид, щеше да се досети за това от нещата, които вършеше. И не беше само той. Маршал беше загрижен, което означаваше, че Сенди е притеснен, а когато той се притесняваше, си го изкарваше на Ейдън. А ето че само преди час и Никол го бе хванала натясно. Това не го очакваше, не и след като всичко вървеше толкова добре.

— Имаш ли минутка? — беше му се обадила по вътрешната линия от бюрото си, както правеше често, когато трябваше да прегледат заедно някакви документи, но в мига, в който прекрачи кабинета му, той разбра, че има нещо нередно. Първо, макар обикновено да се шегуваше с тази му слабост, тя явно дори не забеляза, че държи в ръката си стик и се опитва да уцели дупката на миниголфа в далечния край на стаята. А и фактът, че не носеше куп документи, съвсем не вещаеше нещо добро.

Никол затвори вратата, приближи се до него и му каза с поверителен тон:

— Може да се окаже, че имаме проблем. Тази сутрин ми се обади Хал Хийли. Видял е Кейтлин да говори с Ани Барнс. Правилно е преценил, че бих искала да го знам. И двамата сме загрижени за Кейтлин, защото напоследък се държи много странно. Той се притеснява, че Ани не е добър пример за момичетата в града. — Очите й останаха приковани в неговите. — Аз лично съм притеснена от друго.

— И какво е то? — попита Ейдън. Поведението на Кейтлин не беше негова грижа.

— Притеснявам се, че Кейтлин знае.

— За нас ли? — изненада се той. — Как би могла? Не го правим никъде другаде, освен в този кабинет.

— Ами в Конкорд? Или Уорчестър? Или Ню Йорк?

— Там работехме.

Тя скръсти ръце пред гърдите си.

— Хм, работехме — един върху друг без никакви дрехи.

— Стига, Ники, как изобщо би могла да разбере за онези случки? — попита той и остави стика настрани.

— Кой знае — подозрения, слухове, предположения, шпиони? Но ако ми е ядосана, да разкаже всичко на Ани Барнс би било начин да ме накаже. Никак не й харесва, че мразя баща й. Въпреки че го свари да ми изневерява, някак си аз се оказах виновна за това. Проблемът е, че ако се разчуе какво правим с теб, Антон ще се възползва. Отдавна чака подобна възможност, просто ме чака да стъпя накриво, за да има оправдание да се отърве от брака, без всички в града да го сметнат за негодник.

Ейдън я стисна за ръцете и нежно я разтърси.

— Не си стъпила накриво. Нали не си споделяла с приятелките си?

— Господи, не. На никого не съм казвала.

Разбира се, че не беше. Много добре разбираше кога нещо си струва да се пази в тайна. Беше най-високоплатената асистентка в компанията и напълно го заслужаваше.

— А и не си сигурна, че Кейтлин знае — напомни й той.

— Не, а и не мога да питам директно. Но защо иначе би говорила с Ани Барнс? Какво има да си приказва моята дъщеря с онази жена? Кейтлин напоследък е много дистанцирана. Много ясно го усетих, докато седеше между мен и Антон миналата неделя в църквата. Според Хал това е било, точно след като е говорила с Ани.

— Заведи я на психотерапевт.

— И да й дам възможност да разкаже и на друг онова, което знае ли? Никак не е разумно, Ейдън. Знаеш как е в този град. Поверителността е само празна надежда.

На Ейдън тази тема започваше да му дотяга. Не беше той виновен за объркания брак на семейство Дюпюи.

— Говори с Кейтлин. Влез й под кожата. Купи й нещо. Какво ще кажеш за една малка кола?

— Антон отказва.

— Какво искаш да направя аз?

— Да накараш Ани Барнс да мълчи.

Ейдън се изсмя.

— И това ако не е празна надежда.

Никол се дръпна от него.

— Не е смешно. — Той се протегна и я придърпа отново до себе си, но очите й проблясваха гневно. — Ейдън, не е смешно. Ако Антон се разведе с мен, пропадам. Ще остана без пари, а именно това е целият смисъл на брака ми. Харесва ми сегашното ми положение. Харесвам това, което правя. Това, което ние правим. Ако Антон разбере, всичко е свършено. Нали не мислиш, че жена ти ще те остави да се забавляваш? Провали предишните си два брака, защото не можеше да си държиш панталона закопчан. Не те ли накара да подпишеш предбрачно споразумение, според което тя ще получи доста пари, ако й изневериш? Или съчини тази история специално, за да ме накараш да си държа устата затворена? Е, аз си я държах. Тогава може би информацията е изтекла от теб.

— Наистина си красива, когато се ядосаш.

— Ейдън! Чуй ме!

Но той беше възбуден.

— Никакво изтичане няма от моя страна или поне не още, но скоро. Толкова си секси. — Целуна я.

— Ейдън — възрази тя, но не отблъсна устните му.

Затова той задълбочи целувката. В същото време опря гърба й на вратата, заключи и пъхна и двете си ръце под блузата й.

Тя винаги носеше блуза, обикновено копринена, и сутиен, обикновено дантелен, и понякога той се наслаждаваше на усещането на материята върху кожата й, но днес бе нетърпелив. Освободи гърдите й с един замах, после притисна с пръсти едното й зърно, а другото пое с устни.

— Не знам какво да правя, Ейдън — каза тя, но гласът й бе по-скоро лек шепот. Пръстите й бяха заровени в косата му и притискаха главата му по-близо.

— Много добре знаеш, скъпа — прошепна той, с устни до стегнатото й тяло.

Пресегна се под полата й и смъкна бикините й, а после и ципа на панталона си. Само след секунди беше проникнал в нея и тя бе готова да го приеме. Винаги беше толкова бърза, което бе една от причините връзката им да съществува. Той не се интересуваше от любовна игра, когато изпитваше силна нужда. Начинът, по който се извиваше и стенеше, му говореше, че и тя изпитва същото.

Свършиха бързо и това също бе хубаво. Тя беше задоволена, той беше задоволен. Обикновено с това се приключваше.

Днес обаче Никол не престана. След като оправи дрехите си, тя изправи гръб и каза:

— Колкото до онова с предбрачния ти договор — единствената причина да го спомена е, за да ти напомня, че и ти има какво да загубиш. В твой интерес е да се постараеш Ани Барнс да не направи всичко публично достояние, дори и най-малкия намек за онова, което правим. Ако потъна аз, няма да съм сама.

Ейдън тъкмо се оглеждаше да види дали панталонът му е наред. Бавно вдигна очи.

— Какво означава това?

— Означава, че нямам намерение да съм бедна. Ако съпругът ми се разведе с мен заради онова, което правим с теб тук, ще очаквам ти да ми помогнеш.

Това направо прозвуча като заплаха.

— За какво говориш, Никол? Нищо няма да се случи.

— Чудесно — каза тя и се усмихна. — Просто исках да ти го кажа.

И си тръгна.

Ейдън зяпаше вратата, без да помръдне. Колкото повече я зяпаше, толкова повече се ядосваше. Не му харесваше да го заплашват, особено пък жена. Беше в лошо настроение, когато телефонът му звънна, и то никак не се подобри, когато отсреща го информираха, че Ани Барнс обикаля из „Нортууд“. Когато тръгна да намери сестра й, вече определено кипеше от яд — още повече като намери и Ани там, а после възможно най-спокойно тя обясни как минала да остави вечеря, качи се в колата си и потегли.

Ани беше непредвидима. Той нямаше представа какво възнамерява да направи. При Сабина беше друго. Тя получаваше заплатата си от него. Не можеше да я контролира какво прави в свободното си време, но определено нямаше да й позволи да насърчава врага и да му помага, докато „Нортууд“ й плаща.

— Какво иска сестра ти? — попита той.

— Донесе вечеря — отвърна Сабина и толкова му заприлича на сестра си — никога досега не го бе забелязвал — чак до спокойния тон, което го вбеси още повече.

— Това беше претекст — заяви той. — Дошла е с колата си чак до завода. Защо го е направила според теб?

— Не знаех, че ще идва. Може би е искала да види какво се е променило, откакто за последно е била тук.

— А може би оглежда.

— Оглежда ли? Какво? — попита Сабина развеселена.

— Ами, ще трябва ти да ми кажеш — отвърна той. — Не ми излизай с това, че просто е любопитна да види промените. Тази компания не означава нищо за нея. Тя само търси да създаде проблеми, Сабина — и не само аз мисля така. Дори Хал Хийли се тревожи.

— Хал? Какво общо има Хал с „Нортууд“?

— Нищо. Но я е видял да разговаря с някои от младите момичета в града. Притеснява се, че им влияе зле.

— Тя е автор на бестселъри — изтъкна Сабина. — Успяла жена. Това значи, че е добър пример.

— Не и ако разбуни духа на момичетата. Като си помисли човек за Ани Барнс, и веднага се сеща за „Пейтън плейс“. Сети ли се за „Пейтън плейс“, и почва да мисли за секс. Нека си го признаем. Сестра ти живее на бързи обороти. Имаш дъщеря, която може да се впечатли лесно. Не се ли притесняваш за това?

Сабина имаше куража да се засмее.

— Разбира се, че се притеснявам, но не заради Ани. Тревожа се заради момчетата в града. Виж се само. Бяхме заедно в училище, Ейдън. Помня какво правеше ти.

Ейдън не беше правил нещо различно от всеки здрав и буен младеж на неговите години. Тя би казала, че е правил повече, защото е Мийд и може да му се размине, и щеше да измъкне старата история за Ани на Купърс пойнт. Но това изобщо нямаше отношение към настоящия проблем.

— Не съм докосвал сестра ти.

— Знам. Прекалено зает беше да докосваш Кики Кори. А имаше и много други преди и след нея. Хайде, Ейдън. Не се прави на скромен.

Първо Ники, сега и Сабина. Не му харесваше, когато жените го надприказваха.

— Аз шеф ли съм ти? — попита той.

— Какво общо има това?

— Заслужавам уважение. Казвам ти, че сестра ти само създава неприятности. Не искам да ми се присмиваш.

Тя не отговори. Лицето й стана безизразно. А това беше още по-лошо. Беше дръзко.

— Контролирай сестра си, Сабина, иначе ще има последствия.

Тя все така мълчеше и само го гледаше с онзи безизразен поглед.

— Ако реша — каза той, — че отношенията ти със сестра ти представляват риск за сигурността на компанията, ще те заместя с друг.

— Ще ме заместиш ли?

— Ще те уволня. Контролирай я, Сабина. Искам тя да се махне от града.

 

 

Сабина го изгледа, докато се отдалечаваше. Знаеше си, че Ани ще се окаже проблем. Нима не я бе молила да стои настрани от делата на Мидъл Ривър, нима не беше я умолявала онази първа сутрин в къщата на Фийби? Беше й казала какво е заложено на карта. Сега се оказваше, че това не е само теория. Заради сестра си можеше да загуби работата си. Ани беше най-упоритият, най-твърдоглавият, опак и невъзможен човек, когото познаваше!

Кипяща от гняв, Сабина погледна към офиса си. Сега не можеше да работи. Беше прекалено ядосана.

А и защо да работи? Беше пет часът. Онова не беше ли нейният асистент, който си събираше багажа?

— Довиждане — извика той над покрива на колата си.

Тя вдигна ръка за поздрав.

Той си тръгваше в пет всеки ден. Тя оставаше до по-късно. Дали ставаше дума за гордост от работата й? Чувство за професионална отговорност? Желание да се хареса на шефовете?

Но сега Ейдън бе заплашил да я уволни. Това й даде смелост. Ейдън искаше тя да накара Ани да напусне града. Това я направи още по-дръзка. Ани имаше също толкова право да бъде тук, колкото и Ейдън. Наистина беше много любопитна, но любопитството не беше престъпление. Сабина категорично нямаше да й каже да се маха.

Може би щеше да се сближи с нея. Да си говори повече. Да разбере как прекарва дните си. Това би било полезно.

Погледът й попадна върху вечерята, която беше оставила на седалката. Ейдън беше прав; Ани не беше дошла само за вечерята. Беше дошла заради Фийби, което всъщност бе много хубаво. Много мило. Фийби имаше нужда от помощ. Време беше да го признае. Ако Ани бе готова да задвижи нещата, как би могла Сабина да се оплаква?