Тес Геритсън
Грешникът (6)

Четири

„Камий Мажин е имала млади кости“ — помисли си Мора, загледана в рентгеновите снимки, окачени на светлия екран на моргата. Годините все още не бяха отхапали от ставите на послушницата, не бяха смазали прешлените или калцирали хрущяла на ребрата й. И сега никога нямаше да го направят. Камий щеше да бъде положена в земята с останали завинаги млади кости.

Йошима бе направил рентгеновите снимки на тялото, докато бе напълно облечено, стандартна предпазна мярка с цел локализиране на куршуми или други метални фрагменти, евентуално заседнали в облеклото. На рентгеновите снимки на Камий не се виждаха никакви метални обекти, освен едно разпятие и няколко безопасни игли в областта на гръдния кош.

Мора дръпна надолу снимките на торса и твърдият материал, от който бяха направени, издаде нещо като музикална въздишка, когато го преви в ръцете си. Лекарката посегна към снимките на черепа и ги защипа на светлия екран.

— Божичко — промълви детектив Фрост.

Пораженията на черепа бяха ужасяващи. Един от ударите се бе оказал достатъчно силен, за да запрати парченца кост доста под нивото на намиращата се в съседство част на черепа. Макар да не беше направила все още нито един разрез, Мора си представяше доста ясно какво щеше да види вътре в черепа. Разкъсани кръвоносни съдове, подутини от вътрешни кръвоизливи. И главният мозък, с изпъкнали на места части под нарастващото налягане на кръвта.

— Обяснявайте, докторе — обади се Ризоли, спретната и делова. Тази сутрин изглеждаше по-здрава, беше влязла с обичайната си енергична походка — жената воин се беше върнала на сцената. — Какво виждате?

— Три отделни удара — отвърна Мора. — Първият е нанесен тук, по темето. — Посочи самотната линия на фрактурата, която продължаваше диагонално напред. — После са дошли другите два удара, отзад по главата. Предполагам, че по това време вече е била паднала с лице на земята. Безпомощно просната. Тогава последният удар е смазал черепа й.

Финалът беше толкова брутален, че и лекарката, и двамата детективи замълчаха за момент, представяйки си падналата жена, с притиснато в каменния под лице. Вдигането на ръката на нападателя, стиснала смъртоносното оръжие. Звукът от счупването на костта, пронизал тишината на параклиса.

— Като налагане с тояга на малко тюленче — обади се Джейн. — Не е имала никакъв шанс.

Мора се обърна към масата за аутопсия, където лежеше Камий Мажин, все още облечена в окървавените си одежди.

— Да я съблечем.

Облеченият в престилка Йошима вече чакаше с ръкавици на ръцете — призракът на залата за аутопсии. Безмълвно и експедитивно беше подредил инструментите на табличката, насочил бе светлините под нужните ъгли и бе подготвил съдовете за съхранение на различните мостри. На д-р Айлс почти не й се налагаше да говори; беше достатъчно да я погледне, за да прочете мислите й.

Първо свалиха черните кожени обувки, грозни и практични. После направиха пауза, оглеждайки многото пластове от облеклото на жертвата, за да се подготвят за нещо, което не бяха правили никога досега: свалянето на одеждите на монахиня.

— Би трябвало да махнем първо лентата — каза Мора.

— Какво е това?

— Наметката на раменете. Само дето не виждам никакви закопчалки отпред. И не видях никакъв цип на рентгеновата снимка. Да я обърнем на една страна, за да видя отзад.

Тялото, вече втвърдено, беше леко, сякаш принадлежеше на дете. Завъртяха го на една страна и д-р Айлс раздели ръбовете на пелеринката.

— Велкро — обяви тя.

Фрост се изсмя почти стреснато.

— Шегувате се.

— Средновековието се среща със съвременната епоха.

Мора свали късата наметка, сгъна я и я постави в найлонов плик.

— Но това някак си разочарова. Мисълта, че и монахините използват велкро.

— Ти в Средновековието ли искаш да ги държиш? — попита Ризоли.

— Просто си мислех, че се придържат в по-голяма степен към традицията.

— Не ми се ще да ви лишавам от вашите илюзии, детектив Фрост — каза Мора, докато сваляше верижката с разпятието. — Но някои манастири вече си имат дори уебсайт.

— О, боже! Монахини в Интернет. Умът ми не може да го побере.

— Както виждам, следващ ще бъде скапуларият — обяви д-р Айлс и посочи горната дреха без ръкави, която обгръщаше тялото на Камий от раменете до подгъва на робата. Внимателно го вдигна, за да промуши главата на жертвата през него. Платът беше втвърден от попитата кръв. Пъхна го в друг найлонов плик, последван от кожения колан.

Бяха стигнали до последния слой вълна — черната туника, която беше широка за слабото тяло на Камий. Това бе последната бариера на благоприличието.

През всички години, през които бе събличала жертви на насилие, Мора не беше изпитвала толкова силна вътрешна съпротива както сега. Тази жена беше избрала да живее скрита от мъжките очи; а сега щеше да бъде безжалостно разголена, тялото й щеше да бъде подробно изследвано, без да бъде пропуснат нито един отвор. Възможността за подобно насилие над свободната воля разтърси съдебната лекарка и тя поспря за момент, за да възвърне решимостта си. Забеляза въпросителния поглед на Йошима. Ако беше смутен, не го показваше. Безстрастното му лице оказваше успокояващо действие в тази стая, където дори въздухът като че ли трептеше от емоция.

Мора се съсредоточи отново върху работата си. Заедно с Йошима вдигнаха туниката, плъзнаха я нагоре по бедрата и таза. Беше широка и успяха да я съблекат, без да нарушат трупното вкочаняване на ръцете. Под нея имаше бяла памучна качулка, която се бе увила около врата, а отпред бе хваната с безопасни игли за окървавена тениска. Същите безопасни игли, които се бяха появили на рентгеновата снимка. Дебел черен чорапогащник покриваше краката й. Махнаха първо него, оголвайки бели памучни пликчета. Те бяха абсурдно скромни, предназначени да прикрият колкото може повече плът, бельо на стара дама, а не на млада жена. Памучната тъкан бе издута от дамска превръзка. Както Мора бе заподозряла, съдейки от изцапаните с кръв чаршафи, жертвата беше в месечен цикъл.

Сега тя насочи вниманието си към тениската. Разкопча една от безопасните игли и свали качулката. Тениската обаче не можеше да бъде свалена така лесно, поради трупното вкочаняване. Д-р Айлс взе ножици и сряза фланелката през средата. Платът се раздели и под него се показа нов слой.

Гледката я свари неподготвена. Взря се в плата, увит плътно около гръдния кош, закопчан отпред с две безопасни игли.

— За какво е това? — попита Фрост.

— Както изглежда си е привързвала гърдите — отвърна Мора.

— Защо?

— Нямам представа.

— Заместител на сутиена? — предположи Ризоли.

— Не мога да си представя защо би предпочела да носи това вместо сутиен. Вижте колко плътно е увит. Несъмнено не й е било особено комфортно.

Джейн изсумтя:

— Да-а, сутиенът сякаш е много удобен.

— Това да не е нещо, свързано с религията, а? — осведоми се Фрост. — Част от техните обичаи?

— Не, това е стандартна превръзка „Асе“, каквато можеш да си купиш от всяка аптека за стягане на навехнат глезен.

— Но откъде да знаем какво носят монахините обикновено? Искам да кажа, че под черните си роби може да носят черни дантели.

Никой не се засмя.

Мора гледаше надолу към Камий и внезапно осъзна с пълна сила символизма на пристегнатите гърди. Дегизиране на женските черти, потискането им. Подчиняването им. Какви мисли бяха минавали през главата на Камий, когато бе увивала превръзката около гърдите си, опъвайки еластичната материя по кожата си? Дали беше изпитала отвращение към това напомняне за женствеността й? Дали се беше чувствала по-чиста, когато гърдите са изчезвали под бинта, когато извитите й форми са се сплесквали, а сексуалността й е била отречена?

Мора разкопча двете безопасни игли и ги постави на табличката. С помощта на Йошима започна да развива превръзката, като всяка следваща махната навивка от бинта разкриваше по още мъничко от кожата. Но дори притискащият плат не бе успял да съсухри здравата плът. Свалянето на последната ивица от бинта разкри сочни млади гърди, по чиято кожа бяха останали отпечатъци от плата. Други жени щяха да се гордеят с подобни гърди; Камий Мажин ги беше крила, сякаш се бе срамувала от тях.

Оставаше да махнат само още едно — памучните пликчета.

Мора плъзна ластичния им колан надолу по таза и после — по бедрата. По залепената към тях дамска превръзка имаше съвсем малко кръв.

— Нова превръзка — отбеляза Ризоли. — Изглежда току-що я е била сменила.

Но д-р Айлс не гледаше превръзката; погледът й беше фокусиран върху корема без всякакъв тонус, увиснал безжизнено между изпъкналите тазови кости. По бледата кожа се виждаха сребристи линийки. Без да каже нищо, тя ги съзерцаваше безмълвно, разтърсена от това, което може би означаваха. Мислеше си и за здраво пристегнатите гърди.

Обърна се към табличката, където бе оставила ластичната превръзка, и бавно я разви, вглеждайки се в плата.

— Какво търсиш? — попита Джейн.

— Петна — отвърна лаконично Мора.

— Кръвта се вижда съвсем ясно.

— Не кървави…

Съдебната лекарка направи пауза — по разгънатите върху табличката ластични бинтове се забелязваха тъмни кръгове там, където бе засъхнала течността. „Боже мой — помисли си тя, — как е възможно това?“ Погледна към Йошима.

— Да я подготвим за оглед на таза.

Той се намръщи.

— И да нарушим трупното вкочаняване?

— Тя няма кой знае каква мускулна маса.

Камий беше слаба жена, това щеше да улесни задачата им.

Йошима се придвижи към долния край на масата. Мора хвана здраво таза, а той пъхна длани под лявото бедро и напрегна мускули, за да го раздвижи. Процедурата беше наистина брутална — изискваше насилствено разкъсване на втвърдените след смъртта мускулни влакна. Тя очевидно ужаси Фрост, който отстъпи назад от масата, силно пребледнял. Йошима разтърси силно крака и Мора усети предаденото от таза разкъсване на мускула, съпроводено от щракане.

— О, боже! — прошепна Фрост и се обърна.

Ризоли обаче тръгна с нестабилна крачка към мивката и се сниши към нея, обхванала глава в дланите си. Стоикът Ризоли, която никога не се оплакваше от това, което се налагаше да гледа или да мирише в залата за аутопсии, сега като че ли не беше в състояние да асимилира дори тези подготвителни действия.

Мора се премести от другата страна на масата и хвана отново таза, а Йошима повтори същата процедура с десния крак. Дори на нея й се догади, докато се бореха с трупното вкочаняване. От всички изпитания, през които беше преминала по време на медицинското си обучение, чиракуването в ортопедична хирургия я ужасяваше най-много. Пробиването и рязането с трион на костите, грубата сила, необходима за разделянето на тазобедрените стави. Изпита същия ужас и сега, когато усети разкъсването на мускула. Дясното бедро внезапно се отпусна и дори на обикновено безизразното лице на Йошима за миг се появи отвращение. Нямаше обаче друг начин да види гениталиите както трябва, а искаше да разбере колкото може по-скоро дали подозренията й са верни.

Извиха бедрата навън и Йошима насочи светлината на една от лампите право към перинеума. Във вагиналния канал се бе събрала кръв — нормална менструална кръв, както щеше да предположи преди това Мора. Но сега се взираше, изумена от това, което виждаше. Взе марля и избърса внимателно кръвта, за да разгледа лигавицата под нея.

— Има втора степен вагинално разкъсване, посока шест часа — обяви тя.

— Искаш ли да вземеш секрет?

— Да. И ще трябва да направим блоково разрязване.

— Какво става? — попита Фрост.

Д-р Айлс го погледна.

— Не го правя често, но ще се наложи да отстраня тазовите органи, без да нарушавам връзките помежду им. Ще прережа тазовата кост и ще вдигна всичко като една обща маса.

— Мислиш, че е била сексуално насилена?

Мора не отговори. Заобиколи, за да отиде до подноса с инструментите, и взе скалпел. Върна се към торса, за да започне Y-образния разрез.

Интеркомът изпука.

— Д-р Айлс? — прозвуча от него гласът на Луиз.

— Да?

— Търсят ви на линия едно. Отново е д-р Виктор Банкс, от онази организация, One Earth.

Мора замръзна на място, стиснала здраво скалпела.

— Д-р Айлс? — повтори Луиз.

— Няма ме.

— Да кажа ли, че ще се обадите, когато имате възможност?

— Не.

— Обажда се за трети път днес. Попита дали може да се свърже с вас вкъщи.

— Не му давай домашния ми телефон. — Думите прозвучаха по-остро, отколкото бе възнамерявала, и забеляза, че Йошима се обърна да я погледне. Усещаше погледите и на двамата детективи. Пое въздух и додаде, вече по-спокойно: — Кажи на д-р Банкс, че ме няма. И продължавай да му го повтаряш, докато престане да се обажда.

Последва пауза.

— Да, д-р Айлс — отвърна най-сетне Луиз, очевидно силно жегната от реакцията й.

Мора никога не се беше обръщала остро към нея и сега трябваше да намери начин да заглади нещата и да поправи стореното. Реакцията й бе смутила и самата нея. Погледна към торса на Камий Мажин, опитвайки да се съсредоточи в работата си. Но мислите й не се подчиняваха и препускаха във всички посоки, а ръката й бе на път да изпусне скалпела.

И другите виждаха това.

— Защо ти досажда One Earth? — попита Ризоли. — Дарения ли искат?

— Това няма нищо общо с One Earth.

— А с какво тогава? — настояваше Джейн. — Този човек ли те преследва?

— Просто се старая да го избягвам.

— Но той явно е доста настоятелен.

— Нямаш представа колко.

— Искаш ли да го разкарам от главата ти? Да му кажа къде да върви?

Това не бяха думи само на ченгето Ризоли; говореше също така жената Ризоли, която имаше непоносимост към арогантните, опитващи да се налагат мъже.

— Въпросът е личен — заяви Мора.

— Ако имаш нужда от помощ, само кажи.

— Благодаря, но ще се справя сама с него.

Съдебната лекарка притисна скалпела към кожата, защото най-голямото й желание в момента беше да прекратят темата за Виктор Банкс. Пое въздух и изведнъж й се стори безкрайно иронично, че мъртвата плът я смущаваше по-малко дори само от споменаването на името му.

Че живите я измъчваха несравнимо по-силно, отколкото щяха да го направят някога мъртвите. В моргата никой не й причиняваше болка, никой не я предаваше. В моргата тя контролираше положението.

— Та кой е този човек? — не се отказваше Ризоли.

Това бе въпросът, който все още не излизаше от главата на всички присъстващи. Въпросът, на който Мора трябваше да отговори, рано или късно.

Натисна скалпела и видя как кожата се разделя като бяла завеса.

— Бившият ми съпруг — отвърна тя.

 

 

Направи Y-образния разрез. Йошима сряза ребрата с най-обикновени градинарски ножици, после вдигна триъгълника от ребра и гръдна кост и под тях се показаха нормални бели дробове и сърце, здрав черен дроб, панкреас и далак. Чистите, здрави органи на млада жена, която не е злоупотребявала нито с тютюн, нито с алкохол, и не е живяла достатъчно дълго, за да могат артериите й да се стеснят и запушат. Мора правеше кратки коментари, докато отделяше органите и ги поставяше в метален леген, приближавайки се бързо към следващата си цел — огледа на органите в малкия таз.

Обикновено пазеше процедурата изрязване на тазов блок за случаи на фатално завършили изнасилвания, защото тя даваше възможност за много по-детайлна дисекция на тези органи от обичайната аутопсия. Изрязването на тазовите органи определено не беше приятна работа, затова не се изненада, че Фрост се извърна, докато двамата с Йошима режеха с трион тазовата кост. Но Ризоли също се отдръпна от масата. Никой вече не споменаваше за обажданията на бившия съпруг на Мора, никой не я притискаше за подробности от личния й живот. Аутопсията внезапно бе придобила особено мрачни измерения, за да се водят разговори, и това носеше перверзно облекчение на д-р Айлс.

Вдигна целия блок от органи на малкия таз, външни гениталии и срамна кост, и ги постави върху дъска за рязане. Още преди да среже матката, разбра само по размерите й, че страховете й се потвърждават. Органът беше по-голям, отколкото трябваше, дъното му се издигаше доста над нивото на срамната кост, стените му бяха гъбести. Сряза го, за да се покаже ендометриумът — маточната лигавица беше все още дебела и пълна с кръв.

Вдигна поглед към Ризоли и попита остро:

— Тази жена напускала ли е манастира по някое време миналата седмица?

— За последен път Камий е излизала от манастира през март, за да посети семейството си в Кейп Код. Така ми каза Мери Клемънт.

— Тогава трябва да претърсите манастирския комплекс. Незабавно.

— Защо? Какво търсим?

— Новородено.

Този отговор подейства на Джейн като зашеметяващ удар. Тя се взря пребледняла в Мора. После погледна към тялото на Камий Мажин върху масата.

— Но… тя е била монахиня.

— Да — съгласи се Мора. — И съвсем скоро е родила.