Валерий Чолаков
Нобеловите награди (4) (Учени и открития (1901–1982))

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2012 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
Ripcho (2013 г.)

Издание:

Валерий Чолакоа

Нобеловите награди. Учени и открития

Първо издание

Рецензенти: Азаря Поликаров, Юлиан Минков

Редактор: Цветан Старейшински

Художник: Марин Михайлов

Художествен редактор: Александър Хачатурян

Технически редактор: Борис Въжаров

Коректор: Айше Сеитова

Издателски № 7079. Дадена за набор на 4.I.1983 г. Подписана за печат на 19.IV.1983 г. Излязла м. май.

Печатни коли 20,50. Издателски коли 17,22. Условно-издателски коли 18,01. Формат 84×108/32. Тираж 10 110

Код 22/9531222411/1502–2–83.

Партиздат — София, бул. „В. И, Ленин“ №47

ДП „Д. Благоев“ — София, ул. „Н. Ракитин“ №2

© Валерий Чолаков, 1983, с/о Jusautor, Sofia

История

  1. — Добавяне

Нобеловите комитети

Съгласно устава на Нобеловата фондация към четирите институции, отговарящи за наградите, се създават пет Нобелови комитета, които да ръководят и осъществяват издирването, предлагането и избирането на кандидатите. Нобеловите комитети по физика и химия се състоят от по пет учени, избрани от Академията на науките. Комитетът към Каролинския институт също е от пет души, които се избират сред членовете на института.

Мандатът на членовете на Нобеловите комитети е от три до пет години. Те могат да привличат експерти от различни области, за да помагат при селекцията на кандидатите за награда. В Нобеловите комитети по физика и химия влизат ръководителите на съответните секции от Нобеловия институт към академията, а в комитета по физиология и медицина ректорът на Каролинския институт.

Нобеловите комитети изпращат всяка година хиляди покани до известни учени с молба да дадат предложения за свои колеги, които заслужават да получат Нобелова награда. Членовете на Академията на науките в Стокхолм имат постоянното право да предлагат всяка година нови кандидати. С това право се ползват и професорите по съответните науки в 8 скандинавски университета, както и всички предишни лауреати. Други предложения от лица и организации, които не са поканени, не се разглеждат. Нобеловите комитети се стремят да включат в процеса на селекция наред със старите известни научни центрове и по-малки университети и институти, за да може по-голяма част от научната общественост да изкаже своето мнение.

Предложенията за кандидатите трябва да пристигнат в Стокхолм най-късно до 1 февруари. След това в Нобеловите комитети започва предварителният подбор, в резултат на който от множеството остават най-много 30–40 имена. Малкият брой на възможните лауреати поставя много високи изисквания към квалификацията на експертите от Нобеловите комитети и методите, с които си служат, за да определят значимостта на кандидатите. Тази работа продължава месеци наред и обикновено завършва през септември. През октомври имената на избраниците се представят на членовете на академията и на Каролинския институт за официално утвърждаване. Понякога на тези събрания стават изненади. Така беше през 1979 г., когато вместо тримата имунолози, предложени от Нобеловия комитет по физиология и медицина, професорите от Каролинския институт се спряха на един физик и един инженер, създали компютърния томограф — изключително ценен апарат за клиничната медицина.

Общо взето, тези вътрешни дискусии се държат в тайна въпреки опитите на журналистите да проникнат и да научат нещо за процеса на работа в Нобеловите комитети. Заседанията не се стенографират и имената на кандидатите, останали без награда, не се съобщават. Всичко това се прави с цел да не се влияе върху работата на Нобеловите комитети и освен това да се спестят излишни огорчения на тези, които са стигнали на една крачка от наградата, без да я спечелят.

Обявяването на новите лауреати се извършва обикновено на 21 октомври, рождения ден на Алфред Нобел. Официалната церемония по връчването на наградите става на 10 декември, деня, когато шведският изследовател е починал.

Събитията около връчването на наградите продължават повече от седмица. За Швеция това е голям празник. На 10 декември се отбелязва Денят на Нобел и се издига националният флаг. Веднага след пристигането си лауреатите дават интервюта пред журналистите. Следват срещи с държавните ръководители на страната и дипломатически представители. Рано сутринта на 10 декември всички Нобелови лауреати се събират в концертната зала на филхармонията в Стокхолм. Провежда се репетиция на цялата церемония по връчването на наградите, която е доста пищна и съвсем в стила на миналите векове. Лауреатите са в строго официално облекло, предписано от протокола. Повечето наемат фраковете в Стокхолм, но някои научни центрове, от които са излезли повече лауреати, имат съответната „екипировка“, в случай че отново някой от сътрудниците получи Нобелова награда. Така например Макмилън, Сегре и Глейзър от Радиационната лаборатория в Бъркли през няколко години са се появявали в Стокхолм с един и същ фрак.

Вечерта на 10 декември в огромната зала, която събира 1700 души, се провежда церемонията по награждаването. Най-напред някой виден учен от Нобеловата фондация, Академията или Каролинския институт представя съответния лауреат с кратка реч на шведски. Завършвайки, той преминава на английски, като приканва лауреата да вземе наградата от ръцете на Негово Кралско Величество. Това е сигнал за лауреата да стане от креслото си и да отиде в центъра, където на пода е изписана голямата буква „N“. От своето кресло в дясната част на сцената става кралят, взема от церемониал-майстора почетната грамота и златния медал и отива при лауреата. Следва предаване на отличията, ръкостискания, благопожелания и фанфари. Това се повтаря с всеки от наградените. После всички напускат залата и отиват в кметството на Стокхолм. В неговите зали се провежда тържествен банкет по случай връчването на наградите. Лауреатите произнасят кратки речи, вдигат се многобройни тостове за техните бъдещи успехи. Има и един мълчалив тост — в памет на човека, учредил наградите.

На другия ден лауреатите отиват в Нобеловата фондация, за да получат паричната премия. Сумата, предвидена от завещанието, може да се раздели на две между двама лауреати. Едната половина може да се раздели още на две, така че наградените в дадена област са най-много трима. Поради тази причина в различните години сумите са различни и, общо взето, са от порядъка на 100–200 000 долара. В днешно време това е твърде малко, за да може да се направи някакво изследване от мащаба на тези, за които лауреатите получават награда. Наистина 200 000 долара изглеждат повече от 40-те хиляди, присъждани в началото на века. Администрацията на Нобеловата фондация добре е работила, за да увеличи основния капитал, от който се набират лихвите. Но инфлацията е работила още по-добре и днес голямата сума има малка част от покупателната сила на паричната премия от 1901 година.

След връчването на наградата лауреатите отново дават интервюта за пресата, радиото и телевизията. Според устава на фондацията в срок от 6 месеца те трябва да изнесат в Стокхолм т.нар. Нобелова лекция, която обикновено е популярно изложение на работата, за която са наградени. Всички материали, свързани с Нобеловите лауреати — биографии, снимки, Нобелови лекции, се внасят в архивите на Нобеловата фондация и се издават в нейните ежегодници. Изследването на тези документи е ценен източник за изучаването на историята на науката.