Валерий Чолаков
Нобеловите награди (3) (Учени и открития (1901–1982))

Нобеловата фондация

Сред архивите на Алфред Нобел са запазени две негови завещания, от които личи как се е развивала идеята му да учреди фонд за присъждането на награди за различни постижения. Първият документ е съставен през 1893 година. Според него 20 процента от състоянието му остава за приятели и роднини, 17% се заделят за Стокхолмския университет, Австрийското дружество на приятелите на мира и Каролинския медико-хирургически институт, на който се поставя задачата да присъжда награди за успехи в медицината и физиологията. Останалите 63% са били предназначени за Кралската академия на науките в Стокхолм, за да дава награди за постижения в широкото поле на знанието и прогреса, включително и в изкуствата.

Очевидно Алфред Нобел е преценил, че в този вид завещанието му не е достатъчно ясно и точно, за да послужи като наставление за конкретна дейност. На 27 ноември 1895 г. той написва второ завещание, което отменя първото. В новия текст се казва цялото му състояние да бъде превърнато в пари, които да се вложат в сигурни акции и други ценни книжа и от тях да се образува фонд. Ежегодните приходи от този фонд да се разделят на пет части и да се разпределят както следва: една част да се дава за най-голямото откритие в областта на физиката, друга — за най-голямото откритие или изобретение в химията и трета — за открития в областта на физиологията или медицината. Останалите две части се определят за награждаване на хора, постигнали успехи в литературата или в движението за мир.

Това завещание Алфред Нобел написва собственоръчно в края на 1895 г., когато е вече сериозно болен. Той го оставя в архивите си, където го намират неговите най-близки сътрудници след смъртта му на 10 декември 1896 г. Завещанието е отворено през януари 1897 г. В него пише, че изпълнители на последната воля на Алфред Нобел трябва да бъдат неговият секретар Рагнар Сулман и адвокатът от Стокхолм Рудолф Лилеквист.

Когато съдържанието на завещанието на Алфред Нобел става известно на обществеността, то предизвиква най-противоречиви чувства и коментари. В шведската преса се изказват мнения, че присъждането на тези награди може да доведе до корупция. Националистите обвиняват космополитния Алфред Нобел за това, че наградата трябва да се присъжда без оглед на националност, вероизповедание и т.н. Правят се опити и за самото унищожение на завещанието. Този удар идва от страна на най-близките хора на Нобел — неговите племенници, синовете на братята му. Двамата изпълнители на завещанието се принуждават да водят дело с наследниците. Изобретателят никога не е имал семейство и неговите племенници сигурно са били неприятно изненадани от решението на техния богат чичо как да се разпореди със състоянието си.

Първият въпрос, който трябвало да се реши, бил да се определи местожителството на Алфред Нобел, за да се предаде делото на разглеждане в съответния областен съд. Алфред излиза от Швеция на деветгодишна възраст. Връща се там като 30-годишен човек и скоро след това отива в Хамбург, където са най-големите му фабрики за производство на динамит. В 1873 г. се премества в Париж, който тогава е център на културния и делови живот в Европа. Нобел живее там 17 години, след което се премества в Сан Ремо, Италия. В 1894 г. купува един завод в Бофорс, Средна Швеция, и едно имение недалеч от него, очевидно имайки намерение на старини да се върне в родината си.

След като въпросът се разглежда от различни съдилища в Стокхолм и Париж, най-накрая се стига до извода, че за местожителство на Алфред Нобел трябва да се смята Бофорс и съответно делото по неговото завещание се предава на съда в областния център Карлскуга. Това е първата победа за Рагнар Сулман и Рудолф Лилеквист, изпълнителите на завещанието. За разлика от парижките юристи, които били готови да защитят каузата на роднините на Нобел, техните колеги от Карлскуга били по-благосклонно настроени към признаването на завещанието.

Съдебните дела продължават доста дълго време. Междувременно Рагнар Сулман води разговори поотделно с наследниците и накрая успява да склони Емануел Нобел, сина на Лудвиг, който единствен е останал в Русия, за да управлява предприятието в Баку, да се откаже от своя дял. Веднъж спечелен за каузата, Емануел се заема да убеждава братовчедите си и най-накрая всички се съгласяват да се откажат от претенциите върху наследството на чичо си срещу минимална компенсация.

След като по този начин се потвърждава валидността на завещанието, Лилеквист и Сулман се заемат със създаването на устав на бъдещата Нобелова фондация. Междувременно още след смъртта на Алфред Нобел те без много шум са ликвидирали неговите предприятия, влагайки получените средства в ценни книжа и акции. Проектът за устав на фондацията след изготвянето му се дава за разглеждане на шведския риксдаг. Гласуването в парламента минава успешно, уставът се приема и след това се дава на краля за окончателно утвърждаване. На 29 юни 1900 г. идеята на Алфред Нобел най-после става реалност.

Уставът регламентира дейността на четирите институции, присъждащи наградите — Кралската шведска академия на науките, която трябва да определя лауреатите по физика и химия, Кралския Каролински медико-хирургически институт — за наградата по физиология или медицина, Шведската академия — за наградите по литература и Нобеловият комитет при норвежкия Стортинг (парламента) — за наградата за мир. Тези четири институции избират 15 попечители (по трима за всяка секция), които от своя страна избират членовете на дирекционния съвет на Нобеловата фондация, с изключение на председателя и заместника, посочвани от краля. Опекуните проверяват ежегодните отчети на съвета и решават дали той да бъде разпуснат.

Съветът на фондацията има пет членове с трима заместници. Един от тях се избира за изпълнителен директор, който е всъщност административният ръководител на фондацията и се занимава с нейната ежедневна дейност. До 1948 година този пост се заемаше без прекъсване от Рагнар Сулман, младия сътрудник на Алфред Нобел, който отдели повече от половин век от живота си за практическата реализация на завещанието.

Сумите, събрани след ликвидацията на имуществото на Нобел, през 1897 г. са възлизали на повече от 33 милиона крони, или девет милиона долара. При сегашната покупателна сила на парите, повече от 8 десетилетия по-късно, това би се равнявало на близо 100 милиона долара. Сумата е доста впечатляваща.

След компромиса с наследниците към Нобеловата фондация преминават 31 милиона крони. От този основен фонд са отделени 28 милиона крони, като от лихвите на тази сума се дават наградите. От приходите за всяка година се заделя една десета, за да се добави към основния фонд. Остатъкът се разделя на пет части и се предоставя на институциите, определящи наградите. Една четвърт от всеки дял се задържа, за да се посрещнат разходите във връзка със самата дейност на фондацията и Нобеловите комитети по даването на наградата, както и за да се финансират Нобеловите институти.

Първите награди през 1901 г. са били по 150 000 крони всяка, или 42 000 долара. Какво означава тази сума личи от факта, че това е 70 пъти повече от паричната награда на Румфордовия медал на Лондонското кралско дружество — едно от най-големите научни отличия за времето си. Нобеловата награда в началото на века е била 5 пъти по-голяма от бюджета на такава известна лаборатория като Кавендишката в Кембридж.

Според устава на фондацията към всяка от четирите институции, занимаващи се с наградите, трябва да се създаде Нобелов институт. Към Академията на науките такъв институт бе организиран в 1905 г., като неговият пръв директор бе Сванте Арениус. Институтът подпомага съответните Нобелови комитети в проучванията на кандидатите и прави самостоятелни научни изследвания. В 1937 г. бе създаден отдел по физика, а в 1944 г. по химия.

Едва в 1937 г. към Каролинския медико-хирургически институт бе организиран самостоятелен Нобелов институт, който първоначално имаше отдел по биохимия, а след 1945 г. отдели по неврофизиология, клетъчни изследвания и генетика.

Още от 1901 г. към Шведската академия съществува Нобелов институт с Нобелова библиотека за съвременна литература. В 1902 г. бе организиран Норвежкият Нобелов институт с библиотека върху проблемите на мира и международните отношения. Ръководството и персоналът на Нобеловите институти се избират от учрежденията, отговарящи за наградите без оглед на националността.

От 1926 г. Нобеловата фондация има собствено здание в Стокхолм — Нобелхаус. През 1946 г. фондацията бе освободена от данъци върху собствеността.

През 1968 г. Шведската национална банка по случай своята 300-годишнина реши да учреди мемориална награда за икономически науки в памет на Алфред Нобел. Присъждането на тази награда бе възложено на Академията на науките при условията, записани в устава на Нобеловата фондация. Редица известни специалисти станаха вече лауреати на наградата по икономика. Между тях е съветският учен Леонид Канторович, известен със своите трудове върху методите за линейно програмиране.