Валерий Чолаков
Нобеловите награди (1) (Учени и открития (1901–1982))

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2012 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
Ripcho (2013 г.)

Издание:

Валерий Чолакоа

Нобеловите награди. Учени и открития

Първо издание

Рецензенти: Азаря Поликаров, Юлиан Минков

Редактор: Цветан Старейшински

Художник: Марин Михайлов

Художествен редактор: Александър Хачатурян

Технически редактор: Борис Въжаров

Коректор: Айше Сеитова

Издателски № 7079. Дадена за набор на 4.I.1983 г. Подписана за печат на 19.IV.1983 г. Излязла м. май.

Печатни коли 20,50. Издателски коли 17,22. Условно-издателски коли 18,01. Формат 84×108/32. Тираж 10 110

Код 22/9531222411/1502–2–83.

Партиздат — София, бул. „В. И, Ленин“ №47

ДП „Д. Благоев“ — София, ул. „Н. Ракитин“ №2

© Валерий Чолаков, 1983, с/о Jusautor, Sofia

История

  1. — Добавяне

Въведение

Последните 300 години са период на небивал разцвет на науката, който в наши дни доведе до истинска научно-техническа революция. Този прогрес не е равномерен. Периоди на застой се редуват с периоди на взривообразно развитие. Бързият прогрес често е следствие от някакво голямо откритие. Благодарните съвременници винаги по един или друг начин са намирали средства и способи да наградят автора на откритието. Великият Нютон за своите научни трудове стана лорд. По същото време, в началото на 18 век, Френската академия започна да обявява конкурси за решаването на различни научни проблеми и раздаваше на победителите големи парични премии. В 1731 г. Кралското дружество в Лондон учреди първата награда за наука — медала Копли.

Оттогава насам броят на научните медали и отличия нарасна доста и днес те са повече от сто. Сред това множество обаче изпъква една награда, станала символ за върховно постижение в науката. Това е наградата на шведския инженер Алфред Нобел, учредена в края на миналия век. Той остави цялото си състояние, за да бъдат отличавани учени, писатели и други интелектуалци, допринесли най-много за благото на човечеството.

Поради начина за подбиране на кандидатите Нобеловата награда до голяма степен се превърна в изразител на общественото мнение сред учените. Въпреки че не всички лауреати издържаха проверката на времето, в общи линии Нобеловите награди добре проследяват върховете в науката през нашия век и тяхното изучаване е ценно както за науковедите и историците на науката, така и за всички, които се интересуват от развитието на познанието.

Сега, повече от 8 десетилетия след създаването на Нобеловата фондация, нейните научни отличия остават най-популярните. Както казва големият съветски учен академик Пьотр Капица, „друга такава награда, ползваща се с подобен международен авторитет, не съществува“.