Валерий Чолаков
Нобеловите награди (28) (Учени и открития (1901–1982))

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2012 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
Ripcho (2013 г.)

Издание:

Валерий Чолакоа

Нобеловите награди. Учени и открития

Първо издание

Рецензенти: Азаря Поликаров, Юлиан Минков

Редактор: Цветан Старейшински

Художник: Марин Михайлов

Художествен редактор: Александър Хачатурян

Технически редактор: Борис Въжаров

Коректор: Айше Сеитова

Издателски № 7079. Дадена за набор на 4.I.1983 г. Подписана за печат на 19.IV.1983 г. Излязла м. май.

Печатни коли 20,50. Издателски коли 17,22. Условно-издателски коли 18,01. Формат 84×108/32. Тираж 10 110

Код 22/9531222411/1502–2–83.

Партиздат — София, бул. „В. И, Ленин“ №47

ДП „Д. Благоев“ — София, ул. „Н. Ракитин“ №2

© Валерий Чолаков, 1983, с/о Jusautor, Sofia

История

  1. — Добавяне

Достижения на техниката

Алфред Нобел, инженерът, свързан с практиката, несъмнено е знаел какво има предвид, пишейки в завещанието си да се награждават открития с най-голяма полза за човечеството. Още от началото обаче Нобеловите комитети започнаха да прилагат тази формулировка в по-общ смисъл. И все пак от време на време експертите се насочваха към открития и разработки, които буквално съответствуваха на думите на Нобел.

Една такава чисто инженерна работа е автоматичният регулатор за морски фарове, създаден от шведския инженер Густав Дален. Устройството използва топлинното разширение на металите при нагряване. След залез слънце механичната конструкция се охлажда и се привежда в действие, включвайки светлината на фара. За шведското крайбрежие, с неговите многобройни острови и заливи, такова устройство е много важно. То даде възможност да се монтират голям брой фарове, за които не е необходим обслужващ персонал.

Откритието на инженер Дален бе несъмнено с голяма полза за човечеството, тъй като неговите автоматични фарове спасиха живота на много хора и повишиха сигурността на корабоплаването. По тези съображения на шведския изобретател бе дадена Нобеловата награда по физика за 1912 г.

Изследванията върху механичните свойства на металите донесоха през 1920 г. още една награда. Тогава Шарл Едуард Гийом бе награден за създадените от него сплави, намерили приложение в метрологията и прецизната техника.

Този швейцарски физик е известен метролог от края на миналия век. Той е един от специалистите, създали платино-иридиевите еталони на метъра. Тези метални прътове скоро бяха изоставени, тъй като в 1890 г. Майкелсън със своя интерферометър определи нов еталон на метъра на оптическа основа. Но други мерни единици, като килограма например, останаха във вид на метални образци.

В 1899 г. Шарл Гийом започна да изследва сплавите на никел със стомана. Той получи материали с различни качества в зависимост от комбинациите на компонентите. Една от сплавите практически не се поддаваше на линейно разширение при загряване. Тя бе наречена инвар — от инвариабилис (непроменлив). Друга сплав, наречена елинвар, запазваше неизменна своята еластичност в широк температурен диапазон.

Изследванията на Гийом върху никеловите стомани бяха голям принос за метрологията, който бе оценен с Нобеловата награда по физика за 1920 г. Но освен за чистата наука те бяха важни и за практиката. Милиони часовници са изработени от специалните сплави, създадени от този швейцарски учен. Неговото награждаване привлече, макар и за кратко, вниманието на широката публика върху една област, която иначе не е особено популярна.