Нора Робъртс
Изумрудите на Бианка (9)

Осма глава

Ако нервите му не бяха пред скъсване, ако не бе толкова напрегнат от безумното желание да я притежава, може би щеше да бъде в състояние да е нежен. Ако кръвта му не заплашваше да избухне, ако можеше поне малко да контролира нетърпението си, сигурно щеше да я ухажва. Но беше сигурен, че ако не я обладае сега, веднага, ще се подложи на острите, непосилни зъби на отчаянието.

Затова устата му бе нетърпелива, а ръцете търсещи и настойчиви. Първото докосване му разкри, че всъщност тя вече е негова. Но не бе достатъчно. Никога нямаше да бъде достатъчно.

Сузана не се поколеба. Не трепна. Загърби страховете и се остави да бъде завладяна единствено от чувството, което изпитваше.

Холт разпусна косата й и ръцете му се напълниха със златиста коприна.

Тя разтвори устни и простена от удоволствие, когато езикът му се шмугна и заигра с нейния. Той я желаеше неистово и това желание проникваше в нея. Тя се надигна на пръсти, нетърпелива да се слеят. Тялото й бе копняло толкова дълго за този миг.

Същевременно се страхуваше, защото не знаеше какво ще остане от нея, когато загуби и последната си надежда, че може да обича. Трябваше да му докаже, че може да доставя удоволствие. Да го направи щастлив и той да продължава да я иска. Ако сбъркаше, ако не успееше и загубеше битката, той може би щеше да реши, че всичко е плод на фантазиите му!

Никога досега не бе чувствала такова непоносимо желание. Никой досега не беше я желал така отчаяно. Въздухът бе изпълнен с толкова нетърпение, че беше трудно да се диша. Искаше да му даде много, много повече от обикновеното сливане на две тела.

Устните му преминаха от лицето, към шията й ухото й. Ръцете му! О Боже! Ръцете му бяха нежни и не спираха да я галят.

Коленете й омекнаха, а главата й се въртеше. Без да мисли, тя заби нокти в гърба му. Мъчеше се да си спомни, какво харесват мъжете.

Холт я държеше в прегръдката си и чувстваше напрежението й. Беше така напрегната, че сигурно щеше да се счупи на две в ръцете му. Тя леко се отдръпна. Мисълта, че може би не го иска, го подлуди. Той разкъса блузата й и я събори върху леглото.

— По дяволите, искам те! Искам всичко от теб! И ще го имам!

Устните му отново намериха нейните и хищно ги захапаха. Ръцете й се обвиха около него, пулсът й биеше като барабан под пръстите му.

Тялото му бе пещ. Гореща, влажна плът, която се разтапяше и сливаше с нейната и тя цяла трепереше от това. Пръстите му бяха като стомана. Свободната му ръка се плъзгаше по тялото й и събуждаше забравени трепети. Чувстваше гняв, нетърпение, диво желание и страст. Искаше да му каже да почака, да не бърза, но можеше единствено да стене.

Вятърът си играеше с пердето, през прозореца нахлуваше здрачът. Първите капки дъжд зачукаха по покрива. Звучаха като изстрели, като куршуми, изстреляни в битката, която той водеше с нея. Отново прогърмя, вече по-близо и й напомни за стихиите, които щеше да отприщи след малко.

Когато устните му стигнаха до гърдите й, той простена. Беше мека като летен бриз и опияняваща като старо уиски. Тя притихна под него, а той засмука с наслада втвърдяващото се зърно. Сърцето й биеше под устните му, сякаш щеше да пробие гръдния й кош.

Тя също го искаше. Можеше да почувства нетърпеливото очакване, което струеше от нея, да го чуе в накъсаното й бързо дишане. Бедрата й се притискаха към неговите. Холт слезе с устни още по-надолу и намери влажната вдлъбнатина под корема й.

Сега ръцете й бяха свободни. Сузана зарови пръсти в косите му, сетне сграбчи чаршафите. Не можеше да диша. Трябваше да му каже. Тялото й се изпълни с болка и топлина. Нуждаеше се…

Искаше…

Някой извика. Осъзна като в мъгла, че това е собственият й глас. Цели светове избухнаха в нея. Изумена, тя лежеше тръпнеща под него, а той вдигна глава и я погледна.

Очите й бяха тъмносини, лицето й гореше. Тялото й трепереше, ръцете й се плъзнаха по гърба му и паднаха на леглото. Не предполагаше, че може да види изписано такова удоволствие.

Но той искаше още.

И преди да се е осъзнала, започна отново. Дъждът се усили. Двамата се търкаляха по леглото. Плът до плът, гореща, твърда, хлъзгава. Уста в уста, отворена, искаща, непрощаваща. Тя не можеше да му се насити, докосваше го и го влудяваше. Ръцете й търсеха, устните й бяха безмилостни.

Когато смъкна шортите й, от гърдите й се изтръгна вик на триумф. Помогна му да свали джинсите си.

Искаше да я докосва, да я гали. Да го притежава и да бъде притежавана. Усещаше се луда, жадна, нетърпелива. Не знаеше, че може да усеща такива неща. Не познаваше и това страхотно, неустоимо желание, което я ръфаше като див звяр.

И двамата повече не се контролираха. Повече нямаше прегради, нито смут, нито съмнения. Холт проникна в нея. Кръвта избухна в главата му.

Отново бяха единствените хора на света, както следобед сред океана. Но сега около тях бушуваше ураганно море и въздухът бе от разтопен огън. Имаше сила и свобода. Беше като полет на птица, като потъване в дълбините на океана, като огън, който поглъща всичко и не оставя след себе си нищо.

Холт я изпълни и потъна в невероятната топлина, която излъчваше. Лицето й бе нашарено от вечерните сенки на облаците, очите й полупритворени, докато се опитваше да му отговаря тласък след тласък, пулс след пулс.

Ритъмът се усили. От напиращия екстаз му се зави свят. Мисълта му започна да потъва и да се губи. И последното нещо, което му дойде на ум, бе това, че може би е намерил щастието.

Сузана почувства, как той потръпна и зарови глава в косите й. Обви плътно ръце около него. В мига, в който той стигна до върха, тя го последва.

 

 

Лежаха в мълчание. Не бяха деца, не бяха хора без опит. Но и двамата усещаха, че всичко се е променило.

Холт се чудеше как бе могъл да живее без нея цели петнадесет години. Беше мечтал за нея от момче, докато стана мъж. Беше я сънувал, беше си фантазирал, беше я желал. Но нито една от фантазиите му не се оказа сравнима с действителността. Тя беше като вулкан, тръпнеща, гореща, заливаща всичко по пътя си. Сега лежеше под него като разтопена лава. Тялото й бе тънко и горещо. Косите й ухаеха на слънце и море. Помисли си, че може да остане така до края на живота си. Цяла вечност, докато дъждът чука по покрива, а вятърът вие в клоните.

Но той искаше да я гледа…

Когато се надигна, Сузана нададе тих вопъл на протест. Холт я целуна и тя се успокои. Очите й бяха затворени.

Господи, колко беше красива! Косата й бе разпиляна по възглавницата, устните й бяха полуотворени и меки. Тя се напрегна под погледа му, но той продължи да я разглежда и да й се любува.

— Както винаги съм казвал — промърмори тихо, — Калхуновите момичета до една са хубавици.

Не знаеше какво да отговори. Нито как да реагира. Знаеше само, че й бе открил една нова вселена. Беше я завел в един нов свят, магически и вълшебен.

После той се намръщи и стомахът й се сви от лоши предчувствия. Прекара пръст по брадичката й, през шията до извивката на гърдите й.

— Трябваше да се избръсна — рече неочаквано и ядосано Холт. Трябваше да се сети, че брадата му ще дращи кожата й. — Защо не ми каза, че те боли?

— Не ме болеше.

— Извинявай — той докосна нежно с устни шията й.

Удивеният й поглед го накара да се чувства като идиот. Когато се претърколи, тя протегна ръка, за да хване неговата.

— Не ме болеше! Беше чудесно — гласът й бе нисък и пълен с нотки, които досега не бе чувал. Очакваше да й каже същото.

— Трябва да пусна кучето да влезе — той стисна леко ръката й и излезе от стаята.

Едва сега Сузана чу, че Сади вие и дращи по вратата.

Значи страховете й бяха напразни. Той не я беше отхвърлил. Просто можеше да превключи от страст към ежедневие по-бързо от нея. Току-що бяха споделили нещо изключително. Тя се изправи и седна в леглото. Огледа се и се зачуди на безпорядъка. Завивката лежеше на пода, чаршафите бяха смачкани и висяха от леглото. Дрехите й, или по-точно това, което бе останало от тях, се търкаляха по земята.

Сузана стана. Не се чувстваше удобно гола, затова взе ризата му. Сетне потърси своята. Беше останало само едно копче, което висеше на конеца. Другите ги нямаше. Със смях тя я притисна към себе си. Холт наистина много я желаеше! Беше й така хубаво. Наведе се с въздишка и започна да търси копчетата. Може би като се върне, ще бъде студен и делови. Може би неговият живот не беше се променил с нищо. Това, което току-що бе станало, може да не означаваше нищо за него. Но преди малко тя беше желана! Беше неистово желана и притежавана. Никога нямаше да го забрави.

— Какво правиш?

Вдигна глава и го видя на вратата. Явно да се разхожда гол из къщата не му правеше никакво впечатление, помисли си Сузана, и се опита да успокои пулса си, който веднага се ускори при вида му. Изглеждаше сърдит. Но какво бе направила, или не бе направила, че да се появи този израз на лицето му?

— Блузата ми — обясни тя. — Търся си копчетата — стискаше ги в една ръка. — Имаш ли игла и конец?

— Не.

Тази жена изглежда не разбираше какво прави с него! Седеше клекнала, гола, облечена само с ризата му, косите й се стелеха по раменете, а очите й бяха натежели от задоволство. Може би искаше да го накара да коленичи и да се моли!

— Ами сега! — тя преглътна и се опита да се усмихна. — Добре, ще ги зашия в къщи. Но ще трябва да ми дадеш назаем твоята риза. Ще ти я върна. Най-добре да вървя.

— Не — той затвори вратата, прекоси стаята и я взе в прегръдката си. — Никъде няма да ходиш.

Дъждът спря на разсъмване. Въздухът бе кристалночист. Сузана се събуди от напевния шум на водата, течаща от водосточния улей. Преди да осъзнае къде е, устните й бяха покрити с гореща, жадна целувка. Тялото й се събуди и зазвъня от желание и възторг.

Още със събуждането си Холт я искаше! Тази изпепеляваща нужда означаваше само едно.

Нямаше думи, с които да изрази какво означава тя за него. Тя беше всичко. Започваше от момчешките му фантазии и свършваше с мъжкото му завоевание.

Можеше само да й го покаже.

Лежеше върху нея и я гледаше. И знаеше, че никога повече няма да бъде доволен, ако се събужда без нея.

— Ти си моя — изрече думите като клетва. — Повтори го — ръцете му се свиха в юмруци. Той зарови лице в шията й. — По дяволите, Сузана, кажи го!

Но тя не можеше произнесе нищо, освен името му.

Когато ръцете й се плъзнаха леко по гърба му, той се обърна и я постави върху себе си. Беше му приятно да чувства главата й на гърдите си. Помисли си, че трябва да е доволен. Но искаше да чуе думите.

Ръцете му си играеха с косите й. Мина й през ума, че би я дръпнал, както когато бяха деца, ако се опиташе да мръдне. Усмихна се. Чувстваше тялото си отпуснато и леко, изпълнено с отмала и задоволство. Сърцето му биеше забързано, а навън птиците се пробуждаха с песен.

Сузана отвори очи и вдигна глава. Той наистина я дръпна за косата, но повече рефлексно, а не защото искаше да й причини болка.

— Вече е утро — рече тя.

— Ами така е, когато изгрее слънцето.

— Не, аз… Ох!

— О, извинявай — Холт освободи косата й.

— Трябва да съм заспала.

— Да — ръката му галеше гърба й. — Захърка, преди да те въвлека в следващия рунд.

Тя се изчерви и се опита да стане, но той я притисна в прегръдката си.

— Къде отиваш?

— Трябва да се прибирам. Леля Коко сигурно вече е полудяла от притеснение.

— Тя знае къде си — Холт смени отново положението, тъй като му бе по-лесно да я задържи, когато е отдолу. Започна да я целува по врата. Нямаше нищо по-приятно на света да усеща под устните си забързаните удари на сърцето й. — И освен това предполагам, че й е безкрайно ясно с какво се занимаваш.

Не особена очарована от това, което чу, Сузана го побутна по рамото.

— Не съм й казала къде отивам.

— Но аз й казах, когато заведох Сади. Почеши ме по гърба, моля те! Малко по-надолу.

Тя се подчини автоматично, докато мислите й се завъртяха объркано.

— Ти си казал на леля ми, че…

— Казах й, че ще бъдеш с мен. Предполагам останалото ще бъде плод на нейното въображение. О, така е добре. Благодаря.

Сузана въздъхна. Боже господи! Леля й със сигурност си бе нарисувала дори и това, което не беше се случило. Коко имаше развихрено въображение. Всъщност нямаше никаква причина да се чувства неудобно. А се чувстваше точно така. И то не бе свързано с леля й, а с мъжа, който в момента лежеше гол до нея.

Едно нещо е да го гледа така през нощта. Но на сутринта!

Холт вдигна главата си и я погледна.

— Какво има?

— Нищо — но той изви въпросително вежди и тя сви рамене. — Не съм сигурна какво правя. Никога не съм го правила досега.

Той се ухили.

— И как си родила две деца?

— Нямах пред вид това… Имах пред вид…

Усмивката му стана още по-широка.

— Е, ще трябва да свикнеш, бебчо — прокара пръст по брадичката й. — Искаш ли да ти помогна да се справиш с угризенията на другата сутрин?

— Искам да престанеш да ме изкушаваш.

— А не, такъв е редът. Трябва да те изкушавам, за да престанеш да се чувстваш като вещица.

— Като какво? — думата заседна в гърлото й. — Вещица ли?

— А ти трябва да кажеш, че съм бил невероятен.

Сузана вдигна вежди.

— Такъв ли е редът?

— А също и всички суперлативи, които ти дойдат на ум. След това — той отново я претърколи върху себе си — трябва да отидеш в кухнята и да ми направиш закуска, за да докажеш, че талантите ти са най-разнообразни.

— Не мога да ти опиша колко съм ти благодарна, че ме светна относно процедурата.

— Няма нищо. След като приготвиш закуската, може да се върнеш отново в леглото.

Тя се разсмя и притисна лице към неговото.

— Ще трябва да потренирам. Но вероятно ще успея да ти изпържа няколко яйца.

— Ако намериш.

— Имаш ли халат?

— За какво ти е?

Тя го погледна. Очите му бяха пълни с нескрито желание.

— Добре де, не ми трябва — измъкна се от леглото и се обърна с гръб, докато търсеше ризата му. — А ти какво ще правиш, докато ти приготвям закуска?

— Ще те гледам.

И наистина я последва и я наблюдава, докато тя сновеше из кухнята само по риза. Въздухът ухаеше на прясно сварено кафе.

Сузана се почувства по-добре. Жълтият храст, който посадиха, беше като слънчев облак зад прозореца, а въздухът бе свеж и с мирис на дъжд.

— Слушай, можеш да използваш и нещо повече от тостер, тиган и тенджера — каза му тя, докато добавяше сирене към яйцата.

— Защо? — Холт се облегна на стола и дръпна от цигарата си.

— Защото хората използват тази стая, наречена кухня, за да си приготвят храна.

— Само ако никога не са чували, че има ресторанти — той стана и напълни две чаши с кафе. — Искаш ли нещо?

— Нищо. Ще го пия чисто. Нуждая се от стимулатор.

— Това, от което се нуждаеш, е малко повече сън.

— Трябва да бъда на работа след около час — с чинията с димящи яйца в ръце, тя отиде до прозореца и се загледа навън.

Той видя израза в очите й, пристъпи и я хвана за раменете.

— Недей!

— Извинявай. Не мога да спра да мисля какво правят, добре ли са. Никога не са се отделяли от мен.

— Той не ги ли взема през уикенда?

— Никога. Само няколко нещастни следобеда — тя се опита да прогони лошото си настроение и вяло се усмихна. — Е, остават още само тринадесет дни.

— Няма да помогнеш нито на тях, нито на себе си, ако само се товариш с работа — възбудата му растеше, докато я масажираше раменете й.

— Добре съм. Ще се оправя — с усилие промълви Сузана. — Имам достатъчно работа, за да бъда заета и да не мисля следващите седмици. А и като ги няма, ще мога да отделя повече време да търся изумрудите.

— Остави това на мен.

Тя го погледна.

— Това е задача за всички ни, Холт.

— Да, но след като вече съм обвързан, значи участвам и аз.

Сузана внимателно разбърка яйцата. По същия начин потърси и думите.

— Благодаря ти за помощта. Всички оценяват високо жеста ти. Но това са изумрудите на Калхунови. Заради тях две от сестрите ми бяха изложени на смъртна опасност.

— Точно затова. Вие не можете да се справите с Ливингстън. Той е хитър и брутален. Едва ли ще ви помоли учтиво да не му пречите.

Тя се обърна и му подаде чинията.

— Свикнала съм с брутални и хитри мъже. И голяма част от живота си прекарах в страх.

— Какво значи това?

— Това, което казах — сложи на масата и своята чиния с яйца. — Няма да позволя на някакъв си джебчия да ме уплаши, нито ще ме разколебае да направя това, което смятам за най-добро за себе си и семейството ми.

Холт поклати глава.

— Страхуваше ли се от Дюмонт? Физически?

Очите й трепнаха от неочакваната смяна на темата.

После се успокоиха.

— Говорим за изумрудите — опита се да се отдръпне, но Холт прегради пътя й. Очите му бяха стоманени, но гласът му бе тих и ласкав.

— Биеше ли те?

Лицето й пламна, сетне пребледня.

— Какво?

— Искам да знам дали Дюмонт те биеше.

Чувстваше, че всеки миг ще се предаде. Усети в гласа му скрита заплаха.

— Яйцата ще изстинат. Гладна съм.

Холт едва потисна желанието си да грабне чинията и да я запрати към стената. Седна и изчака Сузана да се настани срещу него. Изглеждаше много крехка и беззащитна.

— Чакам отговор, Сузана.

Тя ровеше из яйцата. Но той знаеше да чака.

— Не — гласът й бе равен, лишен от чувства. — Никога не ме е бил.

— Само те измъчваше, като ти нанасяше словесни удари? — успя да запази гласа си спокоен. Погледът й за секунда го стрелна, после отново се зарея някъде встрани.

— Има хиляди начини, по които може да измъчваш някого, Холт. Освен това унижението е… — тя си взе припечена филийка. — Хлябът ти се е свършил, трябва да купиш.

— Какво правеше той?

— Остави.

— Какво правеше той? — повтори бавно Холт, сякаш не я чу.

— Непрекъснато ми натякваше разни неща.

— Какви по-точно?

— Че съм жалка и неподходяща да бъда жена на адвокат като него със социални и политически амбиции.

— Защо?

Сузана остави ножа.

— Това разпит ли е? Така ли разпитваш заподозрените?

Охо, тя се ядоса, помисли си Холт. Така е по-добре.

— Това е просто въпрос.

— И искаш просто отговор? Добре тогава. Той се ожени за мен заради фамилията ми. Мислел си е може би, че имам повече пари, но името Калхун му бе достатъчно. За нещастие много бързо осъзна, че не съм това, което бе очаквал. Моите разговори по време на обядите и партита бяха в най-добрия случай незначителни. Може да бях елегантно облечена, за да изглеждам като съпруга на амбициозен млад адвокат с политически амбиции, но съвсем не можех да му бъда полезна. Както често ми повтаряше, че за него било огромно разочарование, когато открил, че не мога да се справя с положението. Че съм досадна както на масата и на светските вечери, така и в леглото.

Тя изсипа остатъка от закуската си в купичката на Фред.

— Е, отговорих ли на въпроса ти?

— Не — Холт бутна чинията си встрани и запали цигара. — Бих искал да знам как успя да те убеди, че си се провалила. Че грешката е твоя.

Усети, че тя се напрегна.

— Аз го обичах. Или по-точно обичах мъжа, за когото се бях омъжила. И исках, много силно исках да бъда жената, с която той да се гордее. Но колкото повече се стараех, толкова повече се провалях. Сетне дойде Алекс и, разбираш ли, бях направила нещо невероятно. Бях дала живот на едно хубаво бебе. Беше толкова естествено и лесно да бъда майка. Никога не съм се съмнявала, че ще бъда добра майка. Бях щастлива. Бях така отдадена на децата и семейството, което трябваше да бъдем, че изобщо не забелязах как Бакс си бе намерил по-вълнуваща компания. Докато не открих, че очаквам Джени.

— Значи те е изиграл. И ти какво направи?

Тя не се обърна, а пусна водата в мивката и започна да мие чиниите.

— Ти не можеш да разбереш какво чувства човек, когато е изоставен по този начин. Да се грижиш за децата на мъжа, който вече те е заменил с друга.

— Не, не мога. Но ми се струва, че ми се караш.

— Много ли сърдита ти изглеждам? — засмя се Сузана. — Да, тогава бях сърдита, но също така и ликвидирана. Не искам да си спомням колко лесно ме разби. Алекс бе само на няколко месеца, а Джени дори не бе планирана. Но аз бях щастлива като бременна. Той не я искаше. Нищо преди това не беше ме наранявало така, както реакцията му, когато узна, че отново съм бременна. Беше бесен и… отегчен — тя кратко се изсмя и натопи ръце в сапунената вода. — Вече имаше син, тъй че фамилията Дюмонт щеше да бъде продължена. Нямаше намерение да прахоса живота си, дундуркайки бебета и сменяйки напикани гащи. Сигурно не искаше да ме показва отново дебела, непривлекателна и изморена. Най-доброто решение според него бе да прекъсна бременността. Скарахме се жестоко. За пръв път имах смелостта да се опълча срещу него. Което го направи още по-лош. Той беше свикнал да печели, да не му се противопоставят. Винаги го бе получавал. И понеже не успя да постигне това, което искаше, ме наказа. Както той си знае.

Вече беше по-спокойна. Остави чиниите да се сушат и се захвана с тенджерката.

— Все още пазеше дискретност по отношение на любовните си авантюри, но правеше така, че аз да научавам. Разказваше ми колко съм нищожна в сравнение с жените, с които спеше. Нямах право да ползвам чекове и сметки, затова трябваше всеки път, когато имах нужда от пари, да го моля. Нощта, когато се роди Джени, той прекара с друга жена. Направи така, че да науча, а когато дойде в болницата, се преструваше на горд баща. Нали го снимаха за вестниците!

Холт не се помръдна. Не смееше.

— И защо остана с него?

— Първо, защото продължавах да се надявам, че някой ден ще се събудя до човека, в когото се бях влюбила. Сетне, когато започнах да осъзнавам, че бракът ми се е провалил, вече имах едно дете и чаках второ — Сузана взе кърпа и започна да бърше чиниите. — И освен това дълго време, много дълго време, бях убедена, че той е прав. Не бях нито умна, нито остроумна, нито чаровна. Не бях сексапилна, нито изкусителна. Когато осъзнах, че никога няма да стана, трябваше да помисля и за децата. Те не биваше да бъдат наранени. Не можех да си отида, ако с това обърквах живота им или им причинявах болка. Един ден разбрах, че всичко, което правя, няма смисъл. Че не само пропилявам живота си, но вероятно нанасям повече вреда на Алекс и Джени като претендирам, че имат семейство и баща. Той обръщаше малко внимание на Алекс, а на Джени абсолютно никакво. Прекарваше повече време с любовницата си, отколкото с нас — тя въздъхна. — И така, пъхнах диамантите си в памперсите на Джени и подадох молба за развод — когато се обърна към Холт, лицето й бе спокойно. — Отговорих ли на всичките ти въпроси?

Много бавно той стана, като не откъсваше очи от нея.

— Минавало ли ти е през ума поне веднъж, че всъщност той е виновният, че грешката е негова! Че е едно егоистично, неблагодарно копеле?

Устните й се изкривиха.

— Да, последното да. Също така дълго време мислех, че моята история има само една страна. Убеждавах се, че отношението на Бакстър към нашата връзка е различно от моето, за което съм виновна само аз.

— Той все още мачка самочувствието ти — каза Холт със зле прикрита ярост. — Значи не си била умна? Чудя се какъв ли е човекът, който може да възпитава две деца и да върти собствен бизнес? Тъпак може би? — пристъпи към нея, а тя инстинктивно се отдръпна. — Добре. Не съм сигурен дали се дразня, но знам, че повечето мъже се дразнят от умни и интелигентни жени, които имат мозък и знаят какво искат, особено когато са с добри сърца. Нищо не ме кара да се възхищавам повече от жена, която цял ден се блъска, за да осигури прехраната на децата си. Колкото до сексапил, ти въобще не си секси. Само не знам защо снощи не си запълних времето с нещо друго, ами правех любов с теб.

Той я притисна към мивката с цялото си тяло и с толкова ярост, че тя почти се уплаши.

— Ти ме попита и аз ти отговорих. Не знам какво искаш повече.

— Искам да ми кажеш, че няма да ти пука за него — сграбчи я за раменете и приближи лицето си. — Искам да ми кажеш онова, което ти казах, когато бях в теб и бях толкова щастлив, че не можех да дишам. Ти си моя, Сузана. Нищо, което е било преди няма значение, защото сега си моя. Това искам да чуя.

Ръцете му я хванаха за китките. Понечи да каже нещо, но зърна в очите й паника и болка. Погледна и видя, че китките й са червени. Беше я стискал много силно. Изруга се сам и я пусна.

— Холт…

Той вдигна ръка да я спре. Трябваше да се успокои, да потуши гнева и яростта, които го изпълваха. Беше й причинил болка. Наистина, беше го направил в миг на ярост и без да иска, но това нямаше да заличи белезите. Беше постъпил точно като мъжа, който бе оставил белези в душата й.

Пъхна ръце в джобовете си и се обърна.

— Имам работа.

— Но…

— Извинявай, Сузана, грешката е моя. Ти нали каза, че имаш работа. Аз също.

Ето това е, помисли си тя. Накара я да разголи душата си, сега можеше да си върви.

— Добре. Ще се видим в понеделник.

Той тръгна към вратата. Изведнъж спря и удари с ръце по стената.

— Миналата нощ означава много за мен. Разбираш ли?

— Не — въздъхна тихо тя.

Ръката му се сви на юмрук и отново удари стената.

— Ти си важна за мен. Искам те, и това че си тук… Нуждая се от теб. Сега по-ясно ли е?

Тя го наблюдаваше. Юмрукът му на стената, очите пълни с нещо, което не можеше да определи. Но беше ясно. Беше повече от ясно.

— Да.

— Не искам да свършим с това — той обърна глава и я погледна. — Не бива да свършим.

Тя продължаваше да го наблюдава, като се помъчи да говори спокойно.

— Какво искаш да кажеш, че ме молиш да се върна пак ли?

— Знаеш много добре — той затвори очи. — Да, моля те да се върнеш. И още, моля те да бъдеш с мен, не само на работа и в леглото. Ако не ти е достатъчно ясно, тогава…

— Искаш ли да дойдеш на вечеря?

— Какво? — премига изненадано Холт.

— Искаш ли да вечеряме заедно? После може да излезем с колата.

— Да — той прекара ръка през косата си, като не беше сигурен дали се чувства облекчен, че стана толкова лесно.

— Би било хубаво.

Да, би било хубаво, помисли си Сузана и се усмихна.

— Тогава ще се видим в седем. Доведи и Сади.