Читателски коментари (за „Сонети “ от Уилям Шекспир)

Сравнителният анализ е упорито нещо. В превода най-важното е да се запази вярността към оригинала. Колкото и да ни харесва „по-изискания“, „по-шлифования“ (и по тази причина по-верния на нечии субективни представи за това как би трябвало да звучи Шекспир) стил, който ни предлага даден преводач, решаващо е сравнението. Впрочем по времето на Маршак изглаждането на стила при превода, украсяването и цензурното преобразуване на по-грубичките изрази е било не само мода, но и „повеля“. (За всички интересуващи се от проблемите на превода гореща препоръчвам книгата „Високото изкуство“ на Корней Чуковски, там всичко е разказано с подробности.) Мисля, че в първото издание на преводите на Свинтила честно си пишеше „превод от руски език“. Още повече, че по онова време такова нещо се поощряваше, за произведенията на западната литература беше дори един вид „индулгенция“, гаранция за сигурност, оправдаваща публикуването им у нас (да, да, дори и за класиците!). Разбира се, всеки има право на мнение, но добре е това мнение да почива на известна информация. Това, че Свинтила е превеждал сонетите от руския превод на Самуел Маршак е научен факт, който е добре известен на литературоведите, все едно дали ни харесва, или не. При сравнението на двата превода това става ясно, съвпаденията са очевадни. Заедно с това, те в еднаква степен се отдалечават от оригинала, както по смисъл, така и по стил, Валери Петров следва шекспировия текст почти буквално, ерудицията му в тази материя, като един от редките в света преводачи на ЦЯЛОТО творчество на писателя, му позволява да се доближи максимално до стила му. Достатъчно е да погледнем само първите редове на първия сонет, за да се убедим. Шекспир желае „множене“ (increase) от красивите творения (fairest creatures), В. Петров в превода си „приплод“ от „хубавото“, докато Свинтила… „цвят от свежите цветя“?!? Като оставим настрана тавтологичната нелогичност виждаме колко се отдалечава превода от първоизточника. Иска ми се да приведа второто четиристишие в оригинал и превод на Валери Петров, аз самият се възхищавам на виртуозността, с която почти буквално е предаден втория ред от него — изключително труден за превеждане:

У Шекспир:

„But thou contracted to thine own bright eyes,

Feed’st thy light’s flame with self-substantial fuel,

Making a famine where abundance lies,

Thy self thy foe, to thy sweet self too cruel:“

У В. Петров:

„А ти, сгоден за образа си млад,

сам пламъка си храниш със гориво

и мъчиш ни в обилието с глад,

хабейки своя чар немилостиво.“

Колко далеч от оригиналния текст е превода на Свинтила:

„А ти, пленен от свойта красота,

отдавайки й всеки жизнен сок,

богатството превръщаш в нищета,

свой собствен враг, безмилостно жесток?“

За това пък той си прилича като две копки вода с превода на Маршак:

„А ты, в свою влюбленный красоту,

Все лучшие ей отдавая соки,

Обилье превращаешь в нищету, —

Свой злейший враг, бездушный и жестокий.“

Просто защото е правен стриктно от него, снъвпадат думите, съвпадат римите, съвпадат несъответствията с оригинала.

И т. н. и т. н.

Съжалявам много, ако смущавам представата на някого как трябва, според него, да изглежда Шекспир, спомням си, че през седемдесетте години преводите на Валери Петров се отхвърляха от навикналите на пречистени, префинени, освободени от цинизми и грубости, аристократични интерпретации, каквито вървяха дотогава, в съответствие с „директивите“ на времето. Спомням си и че в Английската гимназия посрещахме новите преводи с радост, тъй като това беше оня Шекспир, когото познавахме от английския оригинал, или поне в най-пълна степен се доближаваше до него. Тези, които са обикнали „другия“, „изтънчения“, ще посъветвам да се запознаят с истинския. Сигурно ще успеят да го обикнат.