Цончо Родев
Отвъд синия праг (1) (Експедиция „Космос“)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Пътепис
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Корекция и форматиране
taliezin (2013)
Допълнителна корекция
Диан Жон (2015)

Издание:

Цончо Родев. Отвъд синия праг, 1985

Рецензенти: к.ист.н. Божидар Димитров, инж. Иван Манев, д-р Светослав Славчев

Редактор: Асен Милчев

Карти: Васил Милев

Рисунки: инж. Иван Тодоров

Художник на корицата: Йова Чолакова

Снимки: авторът, Виктор Каминскас, д-р Димитър Подвързачов, инж. Петър Триндев, Стефан Тодоров, Любомир Обретенов, Стоян Порязов

Фотомонтажи: Виктор Каминскас, Петър Триндев

Речник на морските термини: авторът, кап. Васил Родев

Художествен редактор: Йова Чолакова

Технически редактор: Иван Андреев

Коректор: Елисавета Караминкова

Държавно издателство „Отечество“, пл. „Славейков“ 1

Държавна печатница „Г. Димитров“, бул. „Ленин“ 113

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция

Най-богатият музей на света спи под слънцето и морската пяна.

Най-вълнуващи от всичките ни приключения са посещенията на няколко достойни за почит и възхищение останки отпреди нашата ера, които вековете са укрили от нас. Ние работихме на много от тях, за да извадим на бял свят произведения на изкуството или веществени доказателства.

Кусто

От автора

Моля читателя да ме извини, че в тази книга често ще говоря в първо лице единствено число. Искам веднага да го уверя, че моята нескромност не е подтикната от лошо разбрано тщеславие или преследване на евтина самореклама; личните ми амбиции и малките ми суети стоят по-настрана от леководолазното дело и подводните изследвания. Причината за всичките тези „аз“ в книгата е другаде — че в нея не преразказвам нито стари ръкописи, нито истории, дочути оттук-оттам, а само описвам дела и събития, в които пряко съм бил участник или поне очевидец.

Що се отнася до рекламната популярност — или „publicity“, както в някои страни е прието да се нарича, — аз не само че не я търся, но дори отнапред зная, че тя по-скоро ще е в моя вреда — у нас все още са много хората, за които „далдисването“ и „ваденето на грънци от морското дъно“ е несериозна работа. И че признанията в книгата положително ще се обърнат срещу мен — точно според онази сентенция, която веднъж чух един стар и мъдър човек от Голямо Шивачево, Сливенско, да казва на свой издигнал се съселянин: „Не си толкова малък, че да не те забележат, но не си и толкова голям, че да ти простят.“

Но в такъв случай защо изобщо сядам да пиша книгата?

Имам две сериозни основания за това.

Преди всичко „да свидетелствувам за истината“, както е рекъл един преди две хиляди години. Освен това чувствувам като свой дълг да разкажа за младите хора, които са истинските герои на тази книга, за чистите им пориви, за безкористните им — и не съвсем безопасни — усилия и за забележителните им постижения.

Тези съображения, смятам, са достатъчна цена — и за накърняването на авторитета ми (доколкото изобщо съм си го извоювал), и за великодушието на читателя, който ще трябва да изтърпи всичките мои „аз“ в следващите страници.