Лайза Клейпас
Синеокият дявол (15)

Петнадесета глава

Наистина не ми се говореше за това. Искаше ми се Харди да си тръгне и да ме остави сама да си поплача. Исках да се нарева, да заспя и никога да не се събуждам. Обаче бе съвсем ясно, че Харди няма да отиде никъде, докато не получи обяснение. И аз наистина му го дължах.

Посочих несръчно един стол от отсрещната страна на масата.

— Ако нямаш нищо против… Ще ми е по-лесно да говоря, ако седнеш там.

Харди поклати глава. Единствената проява на чувства по лицето му бяха двете дълбоки бръчки, врязали се между веждите.

— Не мога — отговори той дрезгаво. — Струва ми се, че знам какво ще ми кажеш, и не искам да съм далеч от теб, когато го направиш.

Отместих поглед от него и се сгуших в гънките на ризата му. Говорех накъсано, не можех иначе.

— Случилото се току-що… Ами… Държах се така, защото все още се боря с проблеми, свързани с брака ми… понеже Ник… той ме малтретираше.

В стаята бе адски тихо. Все още не можех да се накарам да го погледна.

— Започна с дреболии, но с течение на времето положението се влоши. Нещата, които казваше, които изискваше… плесниците, виковете, наказанията… Все му прощавах и той все обещаваше, че няма да се повтаря, но го правеше отново и положението се влошаваше, а той винаги обвиняваше мен… аз съм го предизвиквала. Винаги твърдеше, че вината е моя. И аз му вярвах.

Не спирах да говоря. Разказах на Харди всичко. Беше ужасно. Все едно пред очите ми се случваше катастрофа и аз не можех да направя нищо по въпроса, само че не просто гледах, ами бях и във влака. Признах неща, които ако разсъждавах по-трезво, щях да имам достойнството или здравия разум да пресея. Тогава обаче нищо не пресях. Всичките ми защитни прегради бяха рухнали.

Харди слушаше, извърнал лице настрани. Профилът му беше в сянка. Само че цялото му тяло беше напрегнато и изпъкналите очертания на мускулите на ръцете и на раменете му бяха по-красноречиви от думи.

Разказах му дори за последната нощ с Ник, за изнасилването, за това как ме е изхвърлил от къщи, как съм отишла боса до магазина. Докато говорех, вътрешно се свивах заради грозотата на онова, което бях преживяла.

Но все пак изпитах известно облекчение. Донякъде ми олекна. Защото съзнавах, че сваляйки от плещите си това бреме, се лишавам от всякакъв шанс да имам връзка с Харди. Никой мъж не би искал да се справя с такова нещо. И толкова по-добре, тъй като беше очевидно, че още не съм готова за връзка.

Значи бе сбогуване.

— Не исках да те подвеждам — уверих Харди. — Още от самото начало знаех, че си играя с огъня, като се забърквам с теб. Но… — очите ми плувнаха в сълзи и аз започнах да примигвам неистово и заговорих бързо: — Ти си толкова красив и се целуваш толкова хубаво, и снощи толкова те желаех, затова си помислих… че ще успея да се справя, но съм прекалено повредена и просто не мога да го направя… не мога.

Млъкнах. Сълзите не спираха да текат. Не се сещах какво още да кажа на Харди, само, че ако иска, може да си върви. Той обаче се изправи, отиде до камината и се облегна на полицата. Впери поглед в празното пространство.

— Ще се заема с бившия ти съпруг — чух го заявява тихо. — И след като приключа, от него ще е останало толкова, че ще се побира в кибритена кутийка.

Чувала бях по-силни и по-цветисти заплахи, но нито една от тях не бе изречена с такава кротка увереност, че всички косъмчета на тила ми настръхнаха.

След това Харди се обърна към мен. Усетих как пребледнявам, когато видях изражението му. Не за пръв път бях сама в стаята с мъж, в чийто поглед се четеше смъртоносно намерение. За щастие този път насилието не бе насочено към мен, но въпреки това се притесних.

— Не си струва да влизаш в затвора заради Ник — казах.

— Не съм сигурен — Харди се вгледа в мен за момент и забеляза тревогата ми. Смекчи изражението си. — Отрасъл съм по начин, който превръща фразата „той трябваше да бъде убит“ в железен правен аргумент.

Думите му почти успяха да ме накарат да се усмихна. Усетих как раменете ми се отпускат, почувствах се изцедена след равносметката от личната си катастрофа.

— Дори да го направиш, състоянието ми няма да се промени. Съсипана съм — попих очите си с ръкава на ризата му. — Иска ми се да бях спала с някой, преди да се омъжа за Ник, защото тогава поне щях да имам някакъв положителен сексуален опит. А сега…

Харди ме наблюдаваше съсредоточено.

— Онази вечер на откриването на театъра… докато те целувах, те връхлетяха спомени, нали? Затова избяга като попарена.

Кимнах.

— Нещо в главата ми прещрака и имах чувството, че съм с Ник. Единствената ми мисъл беше, че трябва да се махна, за да не пострадам.

— Винаги ли е било зле с него?

Беше унизително да говоря за жалкия си интимен живот. Само че в онзи момент вече не ми бе останала никаква гордост.

— Мисля, че отначало всичко вървеше добре, но с течение на времето положението в спалнята се влошаваше и накрая в повечето случаи просто чаках всичко да приключи. Понеже знаех, че за Ник не е важно дали на мен ми е приятно, или не. Понякога ме болеше, когато бях… суха — ако е възможно човек да умре от неудобство, аз би трябвало точно в този момент да се просна на някоя маса в моргата.

Харди дойде да седне на канапето до мен и преметна ръката си през облегалката. Потръпнах заради близостта му, но не можех да откъсна поглед от него. Изглеждаше страшно мъжествен с бялата си фланелка и със загорелите от слънцето мускули. Всяка жена би трябвало да е луда да не си легне с него.

— Допускам, че това е краят, нали? — попитах смело.

— Това ли искаш?

Гърлото ми се стегна. Поклатих глава.

— Какво искаш, Хейвън?

— Искам теб — избухнах аз и сълзите отново рукнаха. — Но не мога да те имам.

Харди се приближи още, здраво хвана главата ми и ме принуди да го погледна.

— Хейвън, миличка… ти вече ме имаш.

Погледнах го с премрежен поглед. Очите му бяха изпълнени с болезнена загриженост и с ярост.

— Никъде няма да ходя — заяви Харди. — Освен това не си съсипана. Просто си изплашена като всяка жена след онова, което ти е причинил кучият му син — пауза, ругатня, дълбока въздишка. Настойчив поглед. — Сега ще ми позволиш ли да те прегърна?

Преди да осъзная какво правя, бях пропълзяла в скута му. Той ме придърпа към себе си, гушна ме и се зае да ме успокоява, а на мен ми стана толкова приятно, че едва ли не ми се искаше да не спирам да плача. Зарових нос в ухаещата кожа на шията му и намерих местенцето, откъдето започваше да се усеща лекото боцкане на избръснатата му брада.

Той извърна устата си към мен, нежна и топла, и това бе достатъчно, за да пламна отново и да разтворя устни, за да го посрещна.

Но дори откликвайки на целувката му, усетих интимния натиск на тялото му под моето, и се сковах.

Харди дръпна главата си назад, а очите му бяха заприличали на разтопен син метал.

— Това ли? — побутна ме той нагоре и притисна стегнатата издутина към тялото ми. — Ставаш неспокойна, когато го усетиш, така ли?

Загърчих се неспокойно, кимнах и цялата почервенях. Но не понечих да се дръпна от него, просто си седях там и треперех.

Дланите му се плъзнаха по раменете и ръцете ми, галейки ме през ризата.

— Искаш ли да идвам заедно с теб на терапия? Това ще помогне ли?

Не можех да повярвам, че иска да го направи заради мен. Опитах да си го представя — как аз, Харди и Сюзан обсъждаме моите сексуални проблеми — и тръснах глава.

— Искам да го реша веднага — заявих отчаяно. — Нека просто да… да отидем в спалнята и да го направим. Каквото и да кажа, дори да се уплаша, просто ме стисни и не спирай, докато…

— Не, по дяволите, няма да постъпим така — Харди изглеждаше почти комично ужасен. — Ти не си кон, за да те обяздвам. Не трябва да бъдеш насилвана, трябва да… — той рязко си пое дъх, когато се размърдах в скута му. — Скъпа — поде Харди напрегнато, — не мисля по най-добрия възможен начин, когато всичката ми кръв се стече от мозъка. Може би е по-добре да седнеш до мен.

На местата, където телата ни се притискаха, усещах топло пулсиране, телата ни си пасваха съвършено. Установих, че сега, след като съм имала известно време да свикна с него, не съм толкова напрегната. Притиснах се малко по-надълбоко в скута му.

Харди затвори очи и издаде тих гърлен звук. Лицето му поруменя. Усетих и раздвижване в стегнатата издутина, която се притискаше към мен.

Миглите на Харди потрепнаха и той отвори очи, по-сини от всякога на фона на зачервеното му мургаво лице. Погледна към предницата на ризата ми — на неговата риза, — която се бе разтворила и отдолу се виждаше цепката между гърдите ми.

— Хейвън… — дрезгаво поде той. — Няма да направим нищо, за което не си готова. Хайде да те облечем и после ще те заведа на вечеря. Ще пийнем вино, ще се отпуснеш. По-късно ще помислим какво да правим.

Само че по-късно беше твърде късно. Исках да решим веднага. Усещах топлината, която излъчваше той, забелязах потта на шията му и закопнях да го целуна. Исках да му доставя удоволствие. И моля те, Господи… Искаше ми се поне един хубав спомен да замести всички лоши.

— Харди — подех колебливо, — би ли ме поглезил малко?

Лека усмивка пробяга по устните му. Пресегна се, загърна ме по-плътно с ризата си и погали бузата ми с опакото на пръстите си.

— Малко или много? Само ми кажи какво искаш.

— Иска ми се… ако отидем в спалнята и опитаме някои неща… аз… бих могла да се справя, ако не бързаш.

Ръката му застина.

— А ако те връхлети спомен?

— Няма да ме притесни колкото преди, защото вече ти казах всичко и знам, че разбираш какъв е проблемът. Затова, ако се изплаша, просто ще ти кажа.

Той дълго се взира в мен.

— Имаш ли ми доверие, Хейвън?

Пренебрегнах нервното стягане в корема си.

— Да.

Без нито дума повече Харди ме вдигна от скута си, сложи ме да стъпя на пода и ме последва в спалнята.

Имах старомодно месингово легло, здраво и стабилно, което тежеше сигурно един тон и не помръдваше нито сантиметър. Беше застлано с кремави ленени чаршафи и имаше дантелени възглавници, ушити от стари булчински рокли. В женската обстановка в спалнята ми Харди изглеждаше още по-едър и мъжествен от обикновено.

Толкова нормално нещо — двама души да си легнат. За мен обаче то криеше твърде голямо значение, твърде много чувства, твърде много от всичко.

Климатикът бе направил стаята приятно прохладна, а дантелата на възглавниците изпърха като крилца на пеперуда, когато перката на вентилатора горе се завъртя. Старинна викторианска лампа хвърляше кехлибарена светлина върху леглото.

Опитах се да се държа спокойно, седнах на леглото и се заех с тънките каишки на сандалите си на висок ток. Искаше ми се да не съм съвсем трезва. Може би чаша вино щеше да ми помогне да се отпусна. Може би още не бе късно. Дали да не предложа…

Харди седна до мен, пресегна се към крака ми и откопча малката токичка. Стисна босото ми стъпало и прокара палеца си по свода, преди да се заеме с другата обувка. Обгърна ме с ръка и двама се отпуснахме на леглото.

Чаках го да започне, но Харди просто ме топлеше с тялото си, пъхнал ръка под врата ми. Едната му ръка галеше гърба, кръста и бедрата ми и после нагоре до ямката на шията ми, сякаш бях боязливо животинче. И продължи така, докато успокоителните ласки не се оказаха по-продължителни от който и да било мой полов акт с Ник.

— Искам да се убедиш, че си в безопасност — прошепна Харди, заровил устни в косата ми. — Няма да те нараня. А ако направя нещо, което не искаш, или пък се почувстваш уплашена, ще престана. Няма да изгубя контрол — потръпнах, когато усетих да подръпва предната част на джинсите ми и чух да откопчава копчето. — Просто ще разбера какво ти харесва.

Пръстите ми се вкопчиха във фланелката му, когато ръцете му се плъзнаха в разхлабените ми панталони.

— На мен ми харесва всичко, скъпа — прошепна той, докато събличаше дрехите ми, сякаш сваляше превръзка. — Вече ти казах, лесно е да ми доставиш удоволствие.

Дъхът приятно ме парна, когато той прокара устата си по шията и по гърдите ми. Знаеше какво прави, не бързаше.

— Отпусни се — прошепна той, плъзгайки пръсти по напрегнатите ми крайници.

Аз стиснах фланелката му, опитвайки се да я съблека. Той ми помогна, като съблече тънката памучна дреха и я метна на пода. Кожата му беше кафява като канела на фона на кремавите чаршафи. На гърдите му имаше косъмчета, бяха съвсем различни от гладките гърди на Ник. Обгърнах шията му с ръка и го целунах, изпъшках, когато гърдите ми се притиснаха към топлите гъделичкащи косъмчета.

Харди ме галеше и ме изучаваше, сякаш бе решил да открие всяка подробност, свързана с тялото ми. Разбрах, че си играе с мен, повдига ме и ме обръща, целува ме на неочаквани места. Беше толкова силен, а тялото му бе гладко и красиво на приглушената светлина. Прокарах пръсти по корема му, където кожата беше мека като сатен и изопната над стегнатите мускули. И по-надолу до колана на джинсите му… и още по-надолу, към онази част от тялото му, която ме правеше толкова нервна.

Без да откъсва поглед от лицето ми, Харди бавно се излегна по гръб и ме остави да го изучавам. Докоснах го през джинсите и колебливо проследих с пръсти издутината на ерекцията му. Той задиша учестено и аз усетих колко му е трудно да се владее. Пръстите ми се залутаха към основата на члена му, където плътта му беше по-тежка и по-масивна, и го чух как тихо простена. Възбуда прониза тялото ми, когато разбрах колко много му харесва това, затова го направих отново, завъртях дланта си над стегнатия плат.

Той отново изстена този път през смях:

— Опитваш се да ме изтезаваш, нали?

— Само се опитвам да те опозная — поклатих глава аз.

Той ме придърпа по-нагоре върху гърдите си, насочи главата ми към своята и ме дари с още една от онези ненаситни целувки, докато не започнах да се издигам и спускам с ритъма на дишането му, все едно се носех по вълните на океан. Пресегна се към джинсите си и ги разкопча.

Поколебах се, после пъхнах едната си ръка и несигурно го обхванах. Не остана никакво съмнение, че тялото на Харди е съразмерно навсякъде. Както би се изразил Тод, имаше впечатляващ пакет. Само че вместо да посрещна откритието възторжено, аз се намръщих.

— Това е твърде много за мен — отбелязах със съмнение. — Иска ми се да започна с нещо по-малко и да напредвам постепенно.

— Не мога да ти помогна в това отношение, скъпа — задъхано отвърна Харди. — Това не се предлага в среден размер.

Той ме намести да легна по корем и после усетих устните му на гърба си, целуваха и лекичко хапеха плътта около гръбнака ми. Застинах, когато си спомних как Ник ме обладаваше в гръб. Любимата му поза. Цялата ми пулсираща възбуда отмря и по тялото ми изби тревожна пот.

Харди вдигна устни от кожата ми и ме обърна с лице към себе си.

— Изплаши ли се? — попита той и прокара длан по ръката ми.

Кимнах със смесица от безсилие и отчаяние.

— Изглежда не ми харесва така, когато си зад мен. Напомня ми… — замълчах и мрачно се запитах дали изобщо някога ще избия Ник от главата си, дали някога ще успея да забравя какво е сторил. Лошите спомени бяха втъкани в тялото ми, бяха сплетени с всеки нерв. Ник ме бе съсипал за цял живот.

Харди продължи да гали ръката ми. Погледът му бе станал далечен, сякаш превърташе в главата си някаква мисъл. Явно обмисляше как да постъпи с мен, как да заобиколи преградите, които си бях издигнала, а това ме направи бдителна и събуди в мен желание да започна да му се извинявам.

Дланта му се залута и върховете на пръстите му описаха кръг около гърдите ми, които според Ник бяха твърде малки.

По дяволите! Не можех да престана да мисля за бившия си съпруг и за недостатъците си.

— Не се получава — задавено промълвих аз. — Може би трябва да…

— Затвори очи — промърмори Харди. — Не мърдай.

Подчиних се, стиснала ръце в юмруци покрай тялото си.

Светлината на лампата се процеждаше мътно оранжева през клепките ми. Устата му се спусна, оставяйки следи от целувки от гърдите към корема ми. Харди пъхна език в малката трапчинка на пъпа ми и аз се заизвивах в отговор. Постави ръка върху едното ми коляно.

— Спокойно — отново прошепна той и се плъзна още по-надолу, докато не отворих рязко очи. Потреперих и дръпнах главата му.

— Чакай — прошепнах задъхано. — Стига толкова, не мога… — цялата се бях изчервила и треперех неудържимо.

Харди вдигна глава и меката светлина се разля като течност по косата му.

— Болка ли ти причинявам?

— Не.

Той положи длан върху корема ми и описа топъл кръг.

— Изплаших ли те, скъпа?

— Не, просто… Досега не съм правила това — излишно е да споменавам, че Ник никога не бе проявявал интерес към нещо, което ще засили моето удоволствие, а не неговото.

Харди огледа за миг зачервеното ми лице. В очите му проблесна ново пламъче.

— Искаш ли да опиташ? — попита тихо.

— Да, струва ми се, някой ден. Но ми се иска да напредвам стъпка по стъпка. Може би най-напред трябва да свикна с обикновените неща и по-късно да преминем към… — замълчах и после изскимтях, защото той отново се наведе над мен. — Какво правиш?

Гласът му долетя приглушено:

— Ти обмисляй план за отделните стъпки и ми кажи, когато си готова. А междувременно…

Извиках тихичко, когато той разтвори широко краката ми и ги прикова с ръце.

Харди се засмя тихо, наслаждаваше се на неудобството ми. Нямаше никакво съмнение — бях в леглото с дявола.

— Дай ми пет минути — придума ме той.

— Това не подлежи на обсъждане.

— Защо не?

— Защото… — заизвивах се задъхано. — Защото ще умра от срам. Аз… Не. Сериозно, Харди, това е… — главата ми се изпразни, когато го усетих да пъхва езика си дълбоко в онова уязвимо и тайно местенце. Успях само немощно да побутна главата му. Не можех да го поместя. — Харди… — опитах отново, но нежните влажни ласки разтвориха цепката от затворена плът и аз изпитах толкова силно удоволствие, че не можех нито да мисля, нито да помръдна. Той проследи усещането до центъра му, използвайки връхчето на езика си, и когато диханието му докосна пулсиращата сладостна болка, по влажната ми кожа се разля пара. Сърцето ми туптеше толкова учестено, че едва чух присмехулния му шепот заради бученето в ушите си:

— Все още ли искаш да спра, Хейвън?

Очите ми се навлажниха. Цялата се бях изопнала от наслада, треперех от удоволствие, но то не ми беше достатъчно.

— Не, не спирай.

Изненадах се как прозвуча гласът ми — хрипливо и съвсем тихо. Но още повече се смаях, когато възкликнах високо, щом той пъхна първо един, а после и още един пръст, и изпъна лъскавата мекота, докато устата му изучаваше нагънатата плът. Усещането бе съкрушително, бедрата ми се повдигаха и отново се спускаха. А облекчението продължаваше да кръжи някъде далеч, влудяващо изплъзващо се.

— Не мога — изстенах. — Не мога да го направя.

— Можеш. Просто престани да опитваш.

— Не мога да престана.

Немирните му пръсти започнаха бавно да се плъзгат навътре и навън. Аз изхлипах, когато се надигна поривът, плътта ми се нагъна, затвори се. Кокалчетата на пръстите му потънаха още по-дълбоко, езикът му ме ближеше в постоянен ритъм, а устата му… устата му… Заля ме мощна вълна, всяко туптене на сърцето, всеки импулс ме водеше към неистова лавина от спазми. Извих се от огромното удоволствие, стиснала с треперещи ръце главата му.

Харди пъхна пръстите си възможно най-дълбоко и езикът му обиколи в кръг, за да улови последните няколко освобождаващи потрепвания. Когато се отдръпна, аз изстенах, пресегнах се и го дръпнах нагоре. Той ме завъртя настрани, обгърна ме с ръце и целуна сълзите в ъгълчетата на очите ми.

Лежахме мълчаливо — бях пъхнала крака между неговите, а той бе положил топлата си длан на дупето ми. Усещах напора му въпреки неподвижността — напомняше на лъжливото спокойствие в кошарата на бика, преди животното да изхвърчи на арената.

Ръката ми се плъзна към разкопчаните му джинси.

— Свали ги — прошепнах.

Все още задъхан, Харди поклати глава:

— Това е достатъчно за днес. Да спрем, докато водим по точки.

— Да спрем ли? — повторих изтощена и изненадана. — Не, никакво отказване — целунах гърдите му, наслаждавайки се на тяхната мъжественост, на топлите косъмчета, които усещах под устните си. — Ако не ме любиш, Харди Кейтс, никога няма да ти простя.

— Аз вече те любих.

— Докрай.

— Не си готова за докрай.

Стиснах го и прокарах пръсти по твърдата и изопната дължина на члена му.

— Не можеш да ми откажеш — задържах го аз. — Ще се отрази зле на себеуважението ми.

Потърках с палец широкото връхче и широките кръгове, които описах, изцедиха мъничко влага. Харди изстена тихо и зарови уста в косата ми. Пресегна се и дръпна пръстите ми. Мислех, че ще ми каже да престана. Вместо това каза приглушено:

— Портфейлът ми е в кухнята. Ще отида да го донеса.

Веднага схванах.

— Не ни трябва презерватив. На хапчета съм.

Той вдигна глава и ме погледна. Свих неловко рамене.

— Тъй като Ник не искаше да ги вземам, хапчетата станаха много важни за мен. С тях имам чувството, че владея положението по-добре… че съм в безопасност, когато ги взимам. Лекарят смята, че няма да ми навредят. Затова не пропускам нито ден. Повярвай ми, в безопасност сме. Дори и без други предпазни мерки.

Харди се надигна, облегна се на лакът и сведе поглед към мен.

— Никога не съм го правил без презерватив.

— Никога? — попитах смаяно.

Той поклати глава.

— Никога не съм искал да рискувам някоя жена да забременее от мен. Не исках такава отговорност. Заклел съм се, че ако имам деца, няма да ги изоставя, както постъпи с нас баща ми.

— И никога не си имал приятелка, която да е взимала хапчета?

— Дори тогава винаги използвах презерватив. Не съм привърженик на това да се доверяваш на жената.

Може би някои жени биха се обидили, но аз много добре го разбирах по отношение на доверието.

— Добре — казах и се протегнах нагоре, за да го целуна по брадичката, — ще го направим по твоя начин.

Харди обаче не помръдна. Продължи да ме гледа с тези изразителни очи и аз усетих как между нас разцъфва нещо интимно и дълбоко, усещане за свързаност, което ми се стори доста тревожно. Имах чувството, че всички ритми в моето и в неговото тяло са направлявани от невидим метроном.

— Ти ми се довери — каза Харди. — Проклет да съм, ако не мога да ти отвърна със същото.

Аз легнах по гръб и дишането ми се учести. Неговото също.

Харди се съблече и се притисна към мен. Беше нежен… много нежен… но аз усетих силата и тежестта му и се напрегнах. Той натисна още малко, докато и двамата почувствахме как плътта приятно и меко поддава, как мекотата отстъпва пред твърдината. Как аз го поемам вътре в себе си. Как се разтварям за него. Сините очи станаха някак сънливи, замъглени от наслада, а миглите му хвърляха изострени сенки по страните му. Проникна в мен бавно, сантиметър по сантиметър, давайки ми време да се настроя, да обгърна мощното нахлуване. Извърнах лице към ръката му, прилепила буза до стегнатия му мускул.

Когато го бях поела толкова, колкото можех, Харди ме склони да свия колене, да ги разтворя по-широко и проникна още по-дълбоко. Тялото ми бе стегнато и влажно и го посрещна охотно. Видях как на мястото на тревогата по лицето му се появи страстно желание. Харесваше ми как ме гледа, все едно иска да ме изяде жива.

Заизвивах се, чувствайки се странно изпълнена отвътре, а Харди потръпна и задъхано изрече нещо, което ми прозвуча като „О, боже, моля те, Хейвън, скъпа, не мърдай…“

— Приятно ли е? — прошепнах.

Харди поклати глава, мъчейки се да си поеме въздух. Лицето му беше пламнало, все едно имаше температура.

— Не? — попитах.

— Беше приятно преди половин час — успя да каже той заваляно, все едно е изпил десет текили. — Петнайсет минути след това бе най-страхотният секс, който съм правил някога, а в момента… Сигурен съм, че ще получа сърдечен удар.

Усмихнах се, дръпнах главата му към своята и прошепнах:

— А какво ще стане след сърдечния удар?

— Не съм сигурен — дъхът му изсвири между зъбите и той тежко отпусна глава на възглавницата до мен. — По дяволите! — възкликна отчаяно. — Не знам дали ще мога да издържа.

Прокарах ръце отстрани по тялото му и усетих стегнатите и силни мускули под върховете на пръстите си.

— Не се спирай.

Той подхвана предпазлив ритъм, черпейки наслада от интимното тунелче, което ни свързваше. Един от тласъците му докосна някакво чувствително място, дълбоко и ниско. Прониза ме внезапна изненада. Потръпнах и забих пръсти в бедрата на Харди.

Той вдигна глава и се усмихна, като ме видя ококорена.

— Напипах приятно местенце, а? — прошепна той и го направи отново и отново и за свой несекващ срам аз не можех да овладея тихите стонове, които се надигаха в гърлото ми, докато бедрата ми не потръпнаха, прилепени към неговите.

Този път спазмите не бяха толкова силни, но бяха дълги и бавни и го изсмукаха, докато и той не свърши. Зарови шумната си наслада в устата ми и ме целува, целува, докато и двамата не останахме без въздух и напълно изцедени.

След това ме обзе непреодолима сънливост. Дремнах малко, без да го пускам да излезе от тялото ми, и установих, че сънят след хубав секс е още по-приятен и от секса. Когато се събудих по-късно, го усетих твърд вътре — не правеше тласъци, просто си стоеше, а ръцете му се скитаха навсякъде, галеха и масажираха. Лежах настрани, преметнала единия си крак през бедрото му. Исках, нуждаех се той да помръдне, само че Харди ме бе пронизал и ме държеше неподвижно. Стиснах бицепса му, рамото му, опитвайки се да го придърпам върху себе си. Той се възпротиви и ме остави да се гърча като червейче на кукичка.

— Харди — промърморих, изпотена до корена на косата си. — Моля те…

— За какво ме молиш? — той близна горната ми устна, после долната.

Залюлях се, долепена до него, и освободих устата си само колкото да кажа:

— Знаеш.

Той притисна уста към рамото ми. Усетих как се усмихва. Да, знаеше. Само че продължи да ме притиска към себе си, а аз стягах ли стягах пулсациите му дълбоко в тялото си. Накрая Харди направи съвсем лекичък тласък, по-скоро намек за движение, отколкото действителен ритъм. Но беше достатъчно. Искрата бе запалена, вътрешните ми мускули се свиха, за да уловят усещането, и аз свърших, потръпвайки силно. Харди направи един силен и дълъг тласък нагоре, задържа и ме изпълни със сияйна топлина.

След това продължи да ме целува, като устните му се скитаха сладостно, а връхчетата на пръстите му докосваха нежно брадичката, бузите и шията ми. След малко ме издърпа от леглото и ме заведе под душа. Чувствах се като упоена, затова се облегнах на него и го оставих да ме изкъпе. Ръцете му нежно сапунисаха и изплакнаха тялото ми. Хлъзгава и обгърната от пара, положих бузата си върху твърдите му широки гърди. Той се пресегна надолу и пъхна два пръста в мен. Бях подута и ме болеше, но ми беше толкова приятно, че не се сдържах и надигнах бедра. Чух тихо клокочене в гърлото му и палецът му нежно се завъртя около клитора ми. Безкрайно умело той ме доведе до още една кулминация, докато горещата вода валеше върху мен, а устата му поглъщаше моята.

Почти не помня как се избърсах и се върнах в леглото, помня само, че малко след това заспах, усещайки стабилното му присъствие до себе си.

Малко по-късно се събудих от някакъв кошмар, тялото ми се стъписа от усещането, че до мен спи мъж. Ококорих се и за миг си помислих, че съм с Ник, че в крайна сметка не съм избягала. До мен нещо се раздвижи, усетих тежестта на мъжко тяло и рязко си поех дъх.

— Хейвън — долетя тихо мърморене. Звукът ме успокои. — Лош сън ли? — гласът му звучеше меко и приглушено като кадифе.

— Аха.

Дланта му описа кръг по гърдите ми, за да успокои неистовото туптене на сърцето ми.

Въздъхнах и притихнах в прегръдките му. Устните му се спуснаха към гърдите ми и зацелуваха чувствителните и втвърдени зърна. Аз обгърнах главата му с ръце, усещайки с вътрешната страна на китките си мекотата на косата му. Той бавно си проправи път надолу. Коленете ми се сгънаха, когато усетих ръцете му да стисват глезените ми като топли и живи белезници. Дори в тъмното виждах широките му рамене и силуета на главата му, закотвена между краката ми. Той ме ближеше бавно, попивайки насладата ми, докато не накара тялото ми да се разтресе дълго и безпомощно. Когато след това заспах, вече нямаше кошмари.