Барбара Маколи
Владенията на пумата (9)

Девета глава

— И ти наричаш това легло? — прошепна Слейд в ухото на Каси.

Тя нервно помръдна и той се запита, дали не го доведе тук с някакви други намерения.

— Леглото е прекрасно — защити го Каси, като вирна брадичката си. — Може би е обикновено, но практично. — Тя хвърли поглед на Слейд през рамо и в златистокафявите й очи се появи закачливо пламъче. — Положително е по-удобно от спален чувал.

— Пол Ревер ли каза? — Той се обърна назад недоверчиво.

— Самият той — кимна Каси.

Двамата се загледаха в леглото, а екскурзоводката продължи да разказва за живота в Бостън през осемнадесети век на групата туристи, които изпълваха малката спалня на един от най-известните американски герои. Слейд не чу нито дума. Беше прекалено зает да наблюдава Каси. Наслаждаваше се на дългите й боси крака, подаващи се от късите розови панталони, с които се беше преоблякла в работата. Фланелка й бе прилепнала към влажната кожа. Малки капчици пот се бяха събрали върху горната й устна. Той понечи да ги изтрие, но се възпря и пъхна ръце в джобовете си, като се застави да слуша екскурзоводката.

— … най-старата къща в Бостън. Пол Ревер е живял тук от хиляда седемстотин и седемдесета до хиляда и осемстотната година…

Офисът на Каси бе в центъра на града и те се разходиха пеша. Бяха в парк с лодки, посетиха тристагодишна църква, старата община, мястото на бостънското клане. Не можеше да отрече, че градът бе красив, с богата история, изключителна архитектура и множество паметници.

Но все пак бе град. Горещ и задимен.

Каси се облегна назад, за да позволи на един турист да направи снимка, и Слейд усети как тялото му се изопна. Откакто я целуна тази сутрин, избягваше да я докосва, защото се страхуваше, че ако го направи ще изгуби контрол. По-добре е така, каза си той, като държеше ръцете си неподвижно отстрани.

Тя притисна рамо в гърдите му и Слейд отново изпита желание да я прегърне. Изведнъж стаята му се стори тясна. Избърса потта от челото си и стисна юмруци. Кичури мокра коса обгръщаха зачервеното й лице. Каси бързаше да му покаже Бостън и сега изглеждаше така, като че ли всеки миг щеше да припадне. Той я хвана за ръка.

— Хайде да се махаме оттук и да отидем да хапнем нещо — каза Слейд и я издърпа от групата.

Лицето й светна. Излязоха навън и той също се почувства облекчен от разстоянието между тях.

Няколко минути по-късно влязоха в голямо заведение. Във въздуха се носеше миризма на пица, кренвирши и подправки. Слейд поръча сандвичи и сода и си проправи обратно път до Каси, която го чакаше встрани.

— Няма къде да седнем — опита се да надвика тя шума. Каси посочи едно свободно място на барплота срещу тях.

Беше почти невъзможно да разговарят и Слейд огледа хората наоколо: две малки момчета се боричкаха за бутилка кетчуп, възрастна двойка изучаваше някаква карта, бизнесмен четеше вестник.

Той настръхна. Мъжът не четеше вестника си, а гледаше втренчено Каси.

Слейд почувства как настръхна. Брадичката му се изопна. Не му харесваше някой да зяпа Каси. Особено както този, като че ли я разсъбличаше с очи. Слейд си представяше, че тя се среща точно с такива мъже. Адвокат или може би инвеститор, който в свободното си време моделира дрехи.

Мъжът видя, че той го наблюдава, и бързо отклони поглед. Добре направи, помисли си Слейд. Тъкмо смяташе да го удари.

— Какво има? — извика Каси в ухото му.

— Нищо — троснато й отвърна той. Как да й каже, че внезапно бе изпитал ревност, че не можеше да понася мисълта, че тя се среща с други мъже и някой друг я целува и докосва? Нямаше право, макар това да го измъчваше.

Каси се вгледа в лицето на Слейд. Очите му бяха потъмнели и разгневени като буреносни облаци. Беше ги присвил и се бе вторачил насреща си. Проследи погледа му, но видя само един мъж да чете вестник.

— Нищо ли? — рязко попита тя. — Цял следобед нещо те измъчва и не смееш да го споделиш. Не ми казвай, че няма нищо!

Искаше й се да прекарат хубаво няколкото часа, които им оставаха, но плановете й се провалиха. Неговата мълчаливост, заедно с факта, че не я бе докоснал нито веднъж, макар че тя му даде много възможности, опънаха нервите й до крайност. Чувстваше се нещастна и се опитваше да забрави, че мъжът, когото обичаше, щеше да я напусне след няколко часа. Цялото й тяло изпитваше болка.

Той продължи да се мръщи, без да каже нищо, и Каси не издържа.

— Може би идеята не беше добра, Слейд. — Тя остави сандвича си и го загъна. — Цял следобед се държиш ужасно. Ако не искаш да бъдеш с мен, просто кажи. Има много таксита за летището, а и мен ме чака доста работа.

За какво, по дяволите, говори тя? Той я гледа известно време смаяно, без да отговори. Да не иска да бъде с нея?! Та той не понасяше мисълта, че може да е далеч от нея.

— Изглежда жегата ти се е отразила, Каси — провлече Слейд. — Ти си гледаш часовника всеки пет минути, като че ли нямаш търпение да се отървеш от мен. А що се отнася до работата ти, не аз предложих да се освободиш следобед и да разгледаме Бостън.

Това я засегна. Прекалено дълбоко. В гърдите й се надигна болка и Каси отстъпи назад.

— Исках да ти покажа Бостън — тихо каза тя, толкова тихо, че не бе сигурна дали той я чу сред шума. — Исках да ти покажа някои красиви места, както ти направи в планината. Исках да почувстваш, макар и за малко, магията на този град. — Каси обърна глава и преглътна сълзите си. — Поглеждах часовника си, защото си страхувах, че времето минава твърде бързо.

Слейд нямаше намерение да я нарани. Толкова бе погълнат от собствените си чувства и не бе разбрал, че се държи глупаво. Тя се обърна и той хвана ръката й.

— Каси, съжалявам. — Тя не го погледна, но престана да се дърпа. — Бостън е красив град, ала не в това е проблемът.

— А в какво? — отблъсна ръката му Каси.

Слейд едва не се разсмя. Добър въпрос! Внезапно гърлото му пресъхна и той вдигна содата си, като съжали, че не беше нещо по-силно.

— Аз… опитвам се да…

Чу се писък и единият от малчуганите се втурна към него и блъсна ръката му, като разля цялото съдържание на чашата върху му. Второто момче хукна след първото, стискайки пластмасовата бутилка с кетчуп, но не уцели набелязаната жертва и изпомаза Слейд отпред.

Той замръзна на мястото си от изненада. Застанал неподвижно, Слейд бавно погледна надолу. Кетчуп и сода се стичаха по панталоните му. Ризата му беше мокра и изпоцапана от горе до долу.

— Боби, Джонатан! — изкрещя една жена на двете момчета. — Вижте какво направихте! — Взе шепа салфетки и започна да попива гърдите на Слейд. Когато ръката й слезе по-надолу, той ги грабна от нея.

— Съжалявам, ужасно съжалявам — занарежда тя, после се обърна към децата си с присвити очи. По лицата им се изписа страх. Тръгнаха да бягат, но майка им ги сграбчи за яките на ризите и ги изправи пред Слейд.

— Ако ми изпратите сметката, с удоволствие ще…

— Няма нищо — махна с ръка той и взе чистите салфетки, които Каси му подаде. — Ще се оправя.

— Извинете се — смъмри тя синовете си и ги разтърси. Момчетата наведоха глави и измърмориха някакво извинение. После жената ги дръпна, като се зарече да ги накаже.

Каси погледна джинсите на Слейд. По средата им се стичаше кетчуп.

— Не мисля, че мога да ти помогна — тя едва се сдържаше да не се разсмее.

Той се избърса, но стана по-лошо. Каси въздъхна и скръсти ръце.

— Е, Слейд, нямаш друг избор. — Тя взе чантата си и поклати глава. — Изглежда ще трябва да дойдеш вкъщи с мен.

 

 

Слейд стоеше чисто гол насред банята и гледаше облаците пара. Докосна гърдите си и се намръщи. Бяха лепкави и миришеха на засъхнала сода и кетчуп.

— Имаш ли нужда от нещо? — извика Каси от другата страна на вратата, където събираше дрехите му, хвърлени в коридора.

От нея, помисли си неволно той. Но това, от което имаше нужда и онова, което му бе позволено бяха две различни неща.

— Само кърпа.

— Има една неупотребявана в шкафа за бельо до душа.

За момент настъпи тишина и Слейд реши, че тя си е отишла. Изпита най-невероятно желание да отвори вратата и да я дръпне вътре при себе си. Посегна към бравата, но замръзна на мястото си, когато чу отново гласа й.

— Ще отида да пусна тези неща в пералнята, Слейд — извика Каси. — Бързо ще се върна.

Той пое дълбоко дъх, за да се успокои.

— Не се притеснявай — измърмори той.

Слейд не искаше нищо друго, освен да бъде с Каси, но знаеше, че така тя щеше да се чувства по-зле, когато си тръгнеше след няколко часа.

Слейд отвори вратата на душ кабината и застана под силната струя гореща вода. Мирисът на нейния сапун и шампоан предизвикваха усещане за нейното присъствие. При мисълта, че може да не я види отново, стомахът му се сви.

Взе сапуна и започна яростно да търка гърдите и ръцете си. О, щеше да я види, разбира се, след седмица на сватбата. След това щяха да се срещат от време на време. Това не го успокои, а само усили болката му. Не беше достатъчно просто да я вижда. Имаше нужда от много повече: да се събужда сутрин до нея в леглото, да вижда палтото й на закачалката, когато вечер се прибира вкъщи, четката й за зъби до своята.

Той стисна зъби и пусна студената вода.

Така беше по-лесно. Нямаше да се наложи да спорят за дългите часове, които прекарваше в работа. Понякога отсъстваше с дни. Щеше да й бъде неприятно, че не могат да отидат на кино или на ресторант, когато им се приискаше. Тя никога нямаше да бъде щастлива в планината, а той не можеше да приеме живота в града.

Слейд затвори очи и пъхна главата си под водата. Стоеше така, без да си поема дъх, надявайки се студената вода да проясни главата му и да облекчи болката в гърдите му.

Внезапно вратата на душ кабината се отвори.

Той се стресна и замръзна на мястото си.

Отвън стоеше Каси, сложила нерешително ръка на стъклената врата. Беше се загърнала в пухкава синя кърпа, под която Слейд знаеше, че няма нищо. Широко отворените й очи го гледаха очакващо.

Той бе толкова смаян, че не можеше да намери думи. Желанието го разкъсваше отвътре и отслабваше съпротивата му. Никога досега не бе копнял така за някоя жена и за никоя друга нямаше да копнее. Изопнатото му тяло потрепери. Слейд продължи да я наблюдава омагьосан, докато в погледа й не се появи несигурност и тя наведе гъстите си мигли, въздъхвайки колебливо.

Каси усещаше как вътрешностите й се разпадаха на малки парчета. Какво си мислеше тя? Че е достатъчно само да се хвърли на врата му и той ще падне на колене, и ще й се закълне във вечна любов?

Може би точно на това се бе надявала като същинска глупачка. Макар да не го беше заявявал, Каси истински вярваше, че дълбоко в себе си Слейд я обича така, както и тя него. Очевидно грешеше.

Неспособна да издържи повече на отказа му, тя хвърли поглед на босите си крака и изпита желание да изчезне, ако можеше. Бе унизително да стои така, само с една кърпа на себе си. Но смущението й беше нищо, в сравнение с болката, която я поглъщаше. Коленете й трепереха толкова силно, че дори не бе в състояние да се оттегли с достойнство.

Каси тъкмо се готвеше да си тръгне, когато мократа му ръка хвана нейната.

— Каси!

Тя не смееше да го погледне. Той нежно я притегли до ръба на кабината. Тя замръзна на мястото си, очаквайки Слейд да каже: „Благодаря, но не мога да го направя“.

Той пристъпи по-близо. Ръката му се плъзна по нейната и докосна мястото, където кърпата свършваше и започваше кожата. Сърцето й биеше силно и тежко. Слейд пъхна пръста си под кърпата и с едно леко дръпване я свали в краката й. Той пое дълбоко дъх и тя доби смелост.

— Толкова си красива! — прошепна Слейд и я погали по гърдите. Каси потрепери при допира му и прехапа долната си устна. От пръстите му покапа вода и се плъзна по тялото й. Той я проследи с ръка.

Каси замижа от удоволствие.

— Аз… мислех, че не ме искаш.

Слейд докосна леко гърдите й. Хвана ръката й и я насочи към себе си. Тя усети с върховете на пръстите си гладката, стегната кожа и отвори очи.

— Още ли смяташ, че не те искам? — леко се засмя той.

Самият допир до него неимоверно я възбуждаше и я караше да губи разсъдък. Никога досега не се беше чувствала така с мъж. Слейд изстена, като продължи да изследва красотата на тялото й.

— Люби ме, Слейд! — прошепна Каси.

Той я дръпна под душа при себе си. Когато водата удари гърба й, очите й се разшириха и тя извика.

Слейд я обгърна с ръце, повдигна я и я отмести настрана.

— Исках да се поразхладя.

Каси се пресегна зад него и завъртя крана на топлата вода, после обви ръце около врата му.

— Вече нямаш нужда от това — задъхано прошепна тя.

Той я притисна до стената и Каси усети хладината на плочките. Парата ги обгръщаше отвсякъде. Мокрото му тяло беше стегнато и гладко. Тя повдигна лицето си към неговото и когато Слейд я целуна, Каси цялата пламна в огън. Езикът му потърси нейния и жадно вкуси от насладата. Сапунените му ръце се плъзгаха идеално по тялото й, като галеха възбуждащо кожата й. Удоволствието, което изпитваше, направо я подлудяваше.

Обзе я желание, страстно и всепроникващо. Мускулите му се свиваха и отпускаха под немирните й ръце. Той целуна очите, брадичката й, после наведе глава и допря устни до върха на гърдата й. Пое го с уста и тя изстена, като зарови ръце в мократа му коса и го притегли към себе си. Имаше чувството, че ще умре без близостта му. Езикът и зъбите му умело вършеха работата си, а когато ръката му се плъзна между бедрата й, Каси прехапа долната си устна, за да не извика.

Тя искаше да го помоли да побърза, но на Слейд изглежда това му харесваше. Едва ли би могла да си представи по-сладко и мъчително изтезание. Опря главата си в стената. Пръстите му проникнаха в нея и Каси ахна, като заби нокти в гърба му.

— Слейд, моля те… не издържам повече.

Мократа й коса покриваше лицето и раменете й. Слейд я гали, целува и възбужда, докато Каси не промълви името му ридаейки.

Той изстена и впи устни в нейните. Повдигна я, нагласи я към себе си и тя инстинктивно обви краката си около него. Те бавно задвижиха телата си, после забързаха. Слейд притисна устни до шията й, повтаряйки името й отново и отново…

Силна и мощна вълна на облекчение заля и двамата. Каси заглуши вика си в рамото му. Ехото на неговия екстаз отекна в стените.

Те бавно се свлякоха на пода.

Бели облаци пара се виеха из банята. Каси имаше усещането, че се носи върху тях. С натежали очи наблюдаваше как Слейд подрежда кърпите, които небрежно бяха захвърляли на земята. Той се изтегна до нея, придърпа тялото й до своето и тя обви ръце около врата му.

— Мисля, че не мога да помръдна — прошепна Каси и се сгуши в гърдите му.

— Напълно те разбирам. — Ръцете му проследиха извивката на гърба й, после се плъзнаха надолу и обхванаха заобления й ханш. — Ходенето из града е изморително.

— Ммм — измърка доволно тя и се притисна по-близо.

Бавно, чувствено бедрата му се заклатиха срещу нейните. Каси почувства с удивление силна и пареща болка. Толкова скоро и все пак, толкова естествено. Тя притисна устни до влажната му кожа. Ухапа леко гърдите му и той изстена.

Каси знаеше, че времето им изтича. Самолетът му скоро щеше да излети. Всяка минута, всяка секунда бяха ценни. Ако не можеше да го изрече с думи, то поне щеше да му покаже колко много го обича. Когато се върнеше в Колорадо, той трябваше да знае. И да помни. Винаги да го помни.

Ръцете и устата й изследваха разгорещената му влажна кожа. Галеше го нежно, настоятелно, докато Слейд не стисна главата й в ръце и притегли устните й до своите, после я издърпа върху себе си. Той обсебваше чувствата й, сърцето й, тялото й. Те се движеха ритмично и тя се вкопчи в него, когато насладата й достигна връхната си точка. Слейд хвана бедрата й здраво и потъна в нея, после пое дълбоко дъх, треперещ, и се отпусна.

Каси падна върху гърдите му и той я прегърна. Сърцето й биеше лудо също като неговото.

— А каза, че не можеш да помръднеш — задъхано прошепна Слейд в ухото й.

— Сега вече наистина е така. — Тя положи уморено глава на рамото му.

Той се засмя и се обърна настрани, повличайки и нея. Каси приличаше на мокра парцалива кукла в ръцете му.

Слейд целуна затворените й очи, тя въздъхна и той я притисна към себе си. Имаше нужда от близостта й. Лицето й бе зачервено и влажно, тъмната й мокра коса блестеше върху гърдите му. Беше обвил главата й с ръка и я наблюдаваше, като се опитваше да не обръща внимание на болката, загнездила се в сърцето му.

— Слейд — тихо и уморено рече Каси.

— Ммм — докосна с устни рамото й.

— Трябва да сложа дрехите ти в сушилнята, в противен случай няма да успееш да тръгнеш навреме.

— Ще ги облека мокри. — Слейд погали гърдите й. Беше толкова мека и сладка.

Тя въздъхна и нежно отмести ръката му.

— Не искаш да изпуснеш полета си, нали?

Обзе го необясним, неоправдан гняв. Той я пусна, изправи се седнал и приглади мократа си коса.

— Не, ние не искаме това, нали?

Каси го погледна учудено и Слейд бързо извърна очи. Не бе желал думите му да прозвучат толкова студено, но тялото му все още гореше от допира с нейното и той се почувства като изхвърлен през вратата. И макар че това трябваше да го успокои, самоувереността, с която тя възприемаше заминаването му направо го вбеси.

— В чекмеджето до мивката има гребен — каза Каси и се загърна в една кърпа. Целуна го леко по бузата и се изправи. — Ще се погрижа за дрехите ти и ще се облека. Ще ни остане достатъчно време да стигнем на летището.

— Чудесно — измърмори Слейд, любувайки се на голите й крака, докато тя излизаше от банята. Дълги, добре оформени крака, които само преди няколко минути се бяха увивали около тялото му. В него отново се надигна желание. Той го обузда, после го прогони от ума си. Нямаше време. Трябваше да хване самолета.

Час по-късно те пътуваха за летището. Слейд погледна часовника в колата на Каси. Пет и петдесет. Самолетът му излиташе в шест и тридесет.

Имаше задръстване, свиреха клаксони, мотористи си правеха неприлични знаци, колите рязко се изпреварваха една друга.

До него Каси, привидно спокойна, потупваше с пръсти в такт с радиото. Той неспокойно барабанеше по бедрото си.

— Ще успеем ли? — попита Слейд.

— Разбира се — усмихна му се тя.

Когато най-после пристигнаха на летището, самолетът му тъкмо излиташе.

Докато Каси паркираше колата, той влезе вътре. Срещнаха се на билетното гише.

— Успя ли да си вземеш билет за друг полет?

Слейд поклати глава.

— Всички полети до неделя сутрин са запълнени. — Той въздъхна и огледа чакалнята. — Мога да отида на хотел или да остана да чакам тук.

— Имаш и друга възможност. — Каси пое дълбоко дъх и намести по-високо тънката кожена дръжка на чантата си. Слейд я погледна твърдо. — Можеш да останеш при мен.

— Каси, аз… — Той въздъхна, извърна глава, после отново се обърна към нея. В очите му се четеше нерешителност.

— Какво има? — опита се да се усмихне тя. — Не можеш да се примириш с мисълта, че ще поживееш два дни в града?

Слейд реши да запуши устата й с целувка, но вместо това скръсти ръце и повдигна вежди.

— Да не би да ме предизвикваш?

— Два дни на оцеляване в града, Слейд. Мисля, че ще се справиш.

Съмняваше се. Но това нямаше нищо общо с града, а с Каси.

— Сигурен съм, че вече имаш нещо запланувано — предположи той. — Само ще ти преча.

— Наистина съм поканена на пикник във вилата на един клиент, но събиранията са част от пътя към оцеляването.

— Не съм взел нищо със себе си — засмя се Слейд.

— Какво ми каза в планината? — усмихна се тя. — Ще си поделим нещата, а каквото нямам ще го купим от магазина.

Той стана сериозен.

— Каси, знаеш защо не трябва да оставам.

— За бога — раздразнено каза тя, — предлагам ти само подслон. Дори имам още една спалня, която се заключва. Можеш да спиш там, ако толкова се страхуваш да останеш насаме с мен.

Ужасно се страхуваше. Всяка минута, прекарана с нея, правеше заминаването му все по-трудно. Хвърли бърз поглед на шумната, претъпкана чакалня. Искаше ли да прекара двата дни тук и да спи на твърд пластмасов стол, или да отиде при Каси и да бъде с нея?

Може би беше глупак, но не чак такъв.

Слейд й се усмихна.

— Кажи ми — хвана я той за ръката и я поведе към паркинга, — спалнята отвън или отвътре се заключва?