Барбара Маколи
Владенията на пумата (8)

Осма глава

— Тези двама кандидати са най-обещаващи, Каси. Единият има по-голям опит, но трябва да кажа, че съм впечатлена от ентусиазма на другия.

Ентусиазъм… Каси се облегна назад и се заслуша в доклада на своята помощничка. Погледна огромния куп документи на бюрото си и въздъхна. Ентусиазъм и то в големи количества — точно от това имаше нужда сега.

— Джаки — разсеяно попита тя, — успя ли да разбереш нещо за медицинската осигуровка на Франк Томпсън?

— Франк Томпсън?

— От техническото обслужване. Следващата седмица ще го оперират и искам да съм сигурна, че ще има достатъчно средства не само за операцията, но и през двата месеца на възстановяване.

— Ясно. — Джаки отвори бележника си и си записа. — Та този първият кандидат, с по-големия опит…

— Готово ли е препоръчителното писмо за Сю Яброф? — прекъсна я Каси. — Тя е от най-добрите ни специалисти, които някога сме имали, и искам да има отлични препоръки, когато се премести в Калифорния.

— Тази сутрин го подписа, Кас. — Джаки мушна писалката зад ухото си и се усмихна.

— Ооо! — Каси взе молива си и се загледа в него.

Джаки поклати глава и огромните й обици издрънчаха. Прочете набързо списъка на срещите и служебните събирания за следващата седмица.

Каси гледаше втренчено саксията с филодендрона на бюрото си. Един паяк плетеше паяжина между листата му. Тя се наведе напред, като се чудеше как е оцелял в тази среда, към която очевидно не принадлежеше.

— Тук е замесен мъж, нали?

Бузите на Каси пламнаха и тя рязко се изправи.

— Какво?

— В главата ти се върти мъж.

— Не зная за какво говориш. — Каси прелисти някакви документи на бюрото си.

— Слушай, миличка, когато става въпрос за мъже, няма по-голям специалист от мен. Неслучайно съм сменила трима съпрузи. Откакто се върна от Колорадо си някак… разсеяна.

Разсеяна не бе точната дума. Каси знаеше, че Джаки каза това от вежливост.

— Извинявай, Джаки — въздъхна тя. — Просто се безпокоя, че не успях да убедя татко да дойде на сватбата на Сара.

— Съжалявам, Кас. — Джаки се облегна на стола си и я погледна подозрително. — Зная, че си разстроена за това, но имам чувството, че не ми казваш всичко. — Тя погледна дългите си червени нокти и повдигна вежди. — Далеч съм от мисълта да се меся, но по погледа ти познавам, че си влюбена.

— Уверявам те, че няма никакъв мъж — отвърна Каси малко студено.

— Щом така казваш — намуси се Джаки, очевидно обидена, че Каси не й се доверява. — Но ако се отнася за мъж — продължи тя, — мога да те посъветвам от какъв тип мъже да се пазиш.

Разговорът се насочваше ту към едни служители, ту към други и Джаки скоро започна да съжалява, че няма с кого да отиде на пикника в дома на един от най-богатите клиенти на компанията.

Толкова ли ми личи? — помисли си мрачно Каси.

Две седмици се беше мъчила да прогони Слейд от мислите си, но умът й непрекъснато се връщаше на бурята, лунната светлина, тъмната коса и сивите му очи. Стомахът й се сви на топка и дълбоко в гърдите си почувства болка. Пътуването със самолета на връщане беше ужасно. Щеше да го види след осем дни на сватбата на сестра си и да го напусне отново. Как да понесе същата тази болка толкова скоро?

— Каси?

— Ммм — Джаки се намръщи и Каси осъзна, че не е чула нищо от думите на помощничката си. — Извинявай, Джаки, просто мисля за много неща в момента. Защо не отидеш да обядваш, а по-късно ще си поговорим? Имам нужда от малко тишина, за да довърша докладите за седмицата.

— Щом си сигурна… — По лицето на Джаки се изписа съмнение.

— Сигурна съм — усмихна се Каси и я отпрати. — Тръгвай. А, Джаки?

— Да? — спря се на вратата секретарката й.

— По въпроса за двамата кандидати, за които говореше. Назначи този, който ти е направил впечатление с ентусиазма си.

Джаки се усмихна и затвори вратата.

Останала сама, Каси се облегна назад и въздъхна дълбоко. Радваше се, че има работа, с която да се залиса. Трябваше само да се съсредоточи.

Тя взе една папка с документи и се зачуди какво бе правил Слейд през последните две седмици, дали изобщо се бе сетил за нея. Как можа да я унижи така? Да я излъже и да я използва? В гърлото й заседна буца. Притвори очи и преглътна парещите сълзи. Каква глупачка се бе оказала! Повече няма да му позволи да се доближи до нея. Никога!

Изведнъж вратата се отвори и Джаки се втурна вътре, като я затвори след себе си.

— Той е мой! — облегна се тя на вратата с широко отворени очи. — Видях го първа, не можеш да ми го отнемеш.

Каси я погледна изненадано. Секретарката й навярно бе откачила.

— За какво, по дяволите, говориш?

Джаки се дръпна от вратата и се приближи до нея.

— Запътил се е насам и ако види първо мен, може би ще ми излезе късметът.

На вратата се почука кратко, но ясно.

— Бързо! — помоли я тя. — Скрий се под бюрото.

— За бога — каза Каси и поклати глава, — какво си…

Вратата се отвори и на нея застана Слейд. Също както когато го видя за първи път, само че без пушката. Главата й се замая. Краката й се подкосиха. Слава богу, че беше седнала. Стоманеносивите му очи се насочиха право в нея.

Страхувайки се да не скочи и да се втурне към него, тя се хвана здраво за хромовите облегалки на стола и му кимна.

— Слейд!?

Той й отвърна и Каси видя в очите му да проблясва нещо. Разкаяние? Иска ти се, Касандра Филипс, каза си тя. Лицето му беше напрегнато и бръчките около очите му личаха по-ясно. Държеше найлонова торба с надпис от летището в Бостън.

— Познавате ли се? — Джаки беше поразена. Не всеки ден в кабинета на Каси влизаха мъже като Слейд.

Тя кимна.

— Слейд, това е Джаки Милър. Джаки, Слейд Мейсън.

— Радвам се да се запозная с вас — топло поздрави той и се усмихна.

— Мили боже — отвърна Джаки, останала без дъх.

Слейд я погледна с любопитство и тя се изчерви.

— Исках да кажа, приятно ми е, много ми е приятно. — Тя хвърли бърз поглед на Каси, после на него. — Ами — Джаки пое дълбоко дъх, — аз ще отида да обядвам.

Каси не каза нищо. Джаки мина покрай Слейд, въздъхна и затвори вратата след себе си.

— Какво правиш тук? — попита тя и се облегна назад.

Устните му се извиха в лукава усмивка.

— Каза ми следващия път, когато дойда в Бостън, да ти се обадя. — Слейд се приближи към нея и седна на ръба на полираното й дъбово бюро. — И ето ме тук.

Точно това бе проблемът. Цели две седмици се бе опитвала да убеди себе си, че повече не иска да види този мъж. А ето, че той се появи и разби на пух и прах всичките й аргументи. Тя едва се сдържаше да не се хвърли в обятията му, но гордостта я възпираше.

Телефонът иззвъня. Каси изруга наум и го вдигна.

— Да?

Слейд се дръпна от бюрото й, страхувайки се да не се поддаде на изкушението да я измъкне от стола и да я притегли към себе си. Каси изглеждаше точно както си я бе представял в кабинета й: леко гримирана, с прибрана назад коса. Беше облечена в стилен син костюм и бяла копринена блуза. Черни обувки с високи токчета. Господи, колко харесваше жена на високи токчета! Хвърли поглед на дългите й крака, подаващи се от късата до коленете пола.

Чувстваше се като пума в клетка. Изправи се и се заразхожда из кабинета, за да стои на разстояние от нея. През последните две седмици се беше заровил в работата си и правеше отчаяни опити да я забрави. Нищо не излезе. Както не излезе нищо и от намеренията му, с които дойде тук. Искаше да поговори с баща й и веднага да си тръгне. Знаеше, че ако я види, нямаше да спре дотам. И какво направи, като слезе от самолета? Отиде право при нея. Мислеше си само как да я вземе в обятията си и да забрави за всичко останало.

Той въздъхна леко, пъхна ръце в джобовете си и се зае да изучава една модернистична картина, закачена в кабинета. Но колкото и да се взираше в нея, тя не му помогна.

Каси затвори телефона и въздъхна.

— Слейд — тихо каза тя, — какво правиш тук? — Притаи дъх и зачака отговора му.

Слейд седна отново на ръба на бюрото й. Забеляза под очите й леки бръчици на умора и се зачуди, дали и тя като него не е могла да спи през последните две седмици.

— Дойдох да говоря с баща ти.

— За какво си дошъл? — изненада се Каси, разочарована.

— Преди три дни Сара се обади на баща ти да го помоли да промени решението си и да дойде на сватбата. Той категорично й отказа и я посъветва да прекрати това безразсъдство и да се върне вкъщи.

Каси въздъхна и облегна глава на стола. Тя знаеше за разговора. Не беше преставала да спори с баща си оттогава, но той остана твърд.

— Все още се мъча да го убедя, Слейд. Обещах да го доведа и ще го направя. Дори ако се наложи да го упоя и да го вържа. Но защо ти си тук, а не Мейсън? — наведе се рязко напред Каси и свъси вежди. — Добре ли е Сара? — сграбчи го тя за ръката.

— Добре е, Каси. Докторът обясни на Мейсън, че голяма част от жените стават по-чувствителни през първите месеци на бременността. Той смята, че Сара има просто лек пристъп на депресия. Мейсън дори предложи да отложи сватбата, за да даде на баща ти още малко време да свикне. Мислеше, че ще помогне по този начин, но Сара реши, че е променил решението си да се ожени за нея и плака цял ден след това. Тогава Мейсън дойде да ме пита дали не бих стоял със Сара, докато отиде да се види с баща ти. — Каси стисна ръката му и Слейд инстинктивно я погали.

— Имайки предвид състоянието на Сара — продължи той — и факта, че Мейсън не е довършил две от картините си за изложбата, помислих си, че е много по-логично аз да дойда да говоря с баща ти.

Каси погледна ръката му, покриваща нейната и усети милувката му. Това й бе достатъчно. И най-лекото докосване караше сърцето й бясно да препуска като лист, подгонен от вятъра. Тя се дръпна и нервно се усмихна.

— Добрият рицар отново идва на помощ.

— Не съм тук само за това, Каси — намръщи се Слейд.

Думите му събудиха у нея надежда, макар да не знаеше на какво се надява. Кожата й все още пареше от ласките му. Той посегна към нея.

— Имам нужда…

Телефонът иззвъня. Слейд дръпна ръката си, като изруга и впери поглед в тавана. Каси пое дълбоко дъх и вдигна слушалката. Нареди на телефонистката да задържа разговорите, затвори и се обърна към него.

— Слейд, аз…

Той отвори найлоновата торба и думите замръзнаха на устата й. Извади отвътре пухкаво кафяво мече-играчка, завързано с лъскава червена панделка.

— Както ти казах — Слейд й подаде мечето, — искам да ти се извиня. Съжалявам, че те накарах да вървиш през гората и създадох у теб грешна представа за себе си.

Виновната му усмивка накара сърцето й да се разтопи. Разумът и логиката й подсказваха, че ще си причини отново болка, ако не се отдръпне. Но сърцето й заповядваше друго.

Тя сложи ръце на раменете му и повдигна устни към неговите. В този момент вратата на кабинета се отвори.

— Татко! — Каси бързо се дръпна от Слейд.

На прага стоеше Мартин Филипс. Лицето му бе изненадано и разгневено.

— Какво става тук, Каси?

Слейд нямаше нужда от много време, за да прецени Мартин Филипс: побелял, набит мъж, който вдъхваше уважение със самото си присъствие. Проницателните му очи гледаха въпросително Слейд и чакаха отговор.

— Татко, аз…

Каси се мъчеше да оправи положението. Това ли беше момичето, което се противопостави на високомерния непознат и не се побоя от пущинака, за да спаси Сара? Бедата, в която тя бе изпаднала, разстрои Слейд и той се зачуди какъв ли деспотичен и властен баща трябва да беше Мартин Филипс, за да превърне дива котка като Каси в уплашено малко котенце? В гърдите му се надигна гняв.

Слейд прекоси стаята и се изправи срещу възрастния мъж.

— Господин Филипс, казвам се Слейд Мейсън. Тук съм във връзка с братовчед си Хауард Мейсън и Сара. Искам да говоря с вас за решението ви да не дойдете на сватбата.

Бързата реакция на Слейд завари Мартин неподготвен. Той повдигна рамене.

— Мисля, че това не е ваша работа, млади момко.

— Сега вече е. — Слейд забеляза студения му поглед. — Мейсън ми е като брат и аз много държа на Сара.

— А ти какво правеше в ръцете на този мъж, когато влязох? — обърна се Мартин към Каси.

Слейд не смяташе да стои безучастен, докато Каси обясняваше на баща си нещо, което не бе негова работа. Когато тя понечи да отговори, той рязко я прекъсна:

— Това, господин Филипс, засяга само Каси и мен. Дойдох тук, за да обсъдя с вас молбата на Сара да присъствате на сватбата й следващата седмица.

Мартин скръсти нетърпеливо ръце и се обърна към него.

— Защо ти? — Той погледна противника си скептично. — Защо ти си тук, а не мъжът, в който си въобразява, че е влюбена дъщеря ми?

Основателен въпрос. Мартин Филипс не би уважавал човек, който не смее да поеме отговорност. Но Слейд беше обещал на Сара да не казва на баща й за бебето.

— Мейсън — Хауард — не искаше да остави Сара сама.

В тъмните очи на Мартин се появи страх. Властното му изражение изведнъж се замени с бащинска загриженост. Той пристъпи напред разтревожено.

— Нещо не е наред със Сара ли? Болна ли е? Господ да ми е на помощ, ако…

— Татко.

Каси застана между Слейд и баща си. Беше се успокоила вече, макар стомахът й да бе все още свит. Тя нежно докосна ръката на баща си.

— Татко, Сара е добре. Слейд иска да каже, че Сара е… — Каси се опита да намери точната дума — … разстроена.

— Разстроена — презрително повтори Мартин. — Мейсън не може да дойде тук, защото Сара е разстроена.

Каси осъзна, че думата бе непонятна за баща й. Самото понятие беше абсурдно за него.

— Е, нямах предвид точно това — опита се да смекчи казаното тя. — Сара е просто много… чувствителна сега.

Добре я свърших, помисли си Каси. Не разстроена, ами чувствителна. Друга дума, която баща й не приемаше.

— Чувствителна — погледна я той изкосо с присвити очи. — И аз трябва да отлетя за Колорадо и да благословя безумната женитба на дъщеря си, защото тя е чувствителна.

Каси вътрешно изстена. Защо винаги така се случва, когато спори с баща си?

— Нямах предвид…

— Господин Филипс — спокойно се намеси Слейд, — доколкото разбирам, Каси се опитва да ви каже, че всяко момиче се вълнува преди сватбата си. Несъмнено, Сара е доста разтревожена, че баща й няма да присъства.

Мартин Филипс се обърна към Слейд и се замисли над думите му. Те, определено, бяха разбираеми за него.

— Как ви беше името? — попита той.

— Слейд. Слейд Мейсън.

Каси наблюдаваше двамата мъже със затаен дъх. Приличаха на лъв и пума, и никой не бе свикнал да губи.

Слейд протегна ръка. Мартин се поколеба, но срещна твърдия поглед на младия мъж и подаде своята.

— Да чуем какво ще ни кажете, господин Мейсън. — Мартин постави ръка на рамото му. — Признавам, че съм любопитен да науча нещо за мъжа, който така е завъртял главата на дъщеря ми. — Той се обърна към Каси. — Ще бъдем в кабинета ми. Би ли изпратила малко кафе? Секретарката ми отиде на обяд.

Те се запътиха към вратата, без дори да погледнат слисаната Каси. Не можеше да повярва. Баща й действително щеше да изслуша Слейд. Удивително! Тя поклати глава, вдигна телефона и помоли администраторката на етажа на баща й да се погрижи за кафето.

 

 

Тридесет минути по-късно, когато Слейд най-после се върна, Каси крачеше нервно напред-назад из кабинета си. Тя спря и се обърна към него, без да смее да си поеме дъх.

— Е?

Той седна на ръба на бюрото и забеляза ябълката, която си беше приготвила за обяд.

— Искаш ли я?

— Слейд, отговори на въпроса ми — махна раздразнено с ръка Каси.

— Ще бъде там — усмихна се доволно той.

Заля я вълна на облекчение. Тя въздъхна дълбоко, като едва се сдържаше да не се хвърли на врата му и да го разцелува.

— Мога ли да попитам как успя да извършиш този херкулесов подвиг? — Каси се почувства малко засегната. Слейд бе успял там, където тя се беше провалила.

— Ами — каза той и избърса ябълката в ризата си, — само го помолих.

Помолил го? Само го помолил?! Тя скръсти ръце и впери в него невярващ поглед. Две седмици се бе молила и не бе постигнала нищо.

— И ти очакваш да ти повярвам?

Слейд сви рамене и захапа ябълката. След като подъвчи малко замислено, той каза:

— Обясних му също, че Сара и Мейсън ще се оженят със или без неговата благословия. Много по-лесно ще е да отиде, отколкото да не го направи и да съжалява за това.

Каси потъна в стола си разстроена.

— Точно същия аргумент използвах и аз — възропта тя. Знаеше защо баща й не я послуша. Беше жена.

— Каси? — Слейд повдигна брадичката й с пръст и тя го погледна. Остави ябълката на бюрото и каза: — Важното е, че ще дойде. Нали така?

Той се наведе към нея и тя усети смесения аромат на ябълка и на някакъв одеколон, ухаещ на мускус.

Сърцето й бясно се блъскаше в гърдите.

— Прав си, разбира се — прошепна тя, като се усмихна леко. — Единствено това е важно.

Слейд я гледа известно време втренчено, после властно я претегли към себе си. Устните му жадно и настойчиво се впиха в нейните. Каси сложи ръце на гърдите му, за да го отблъсне, но вместо това го дръпна по-близо, проклинайки се за слабостта си. Тялото й оживя под ръцете му и когато той прошепна нейното име, по кожата й полазиха тръпки. Внезапно я обзе силно, болезнено желание да бъде галена, милвана, целувана…

Слейд се откъсна от нея и се изправи. Замаяна, тя усети някаква слабост и празнота.

Той отиде до прозореца и се загледа в града, разпрострял се отдолу. Пое дълбоко дъх и тъжно въздъхна.

— Каси, имам билет за самолета в шест и тридесет тази вечер.

В шест и тридесет? Тя го погледна объркана.

— Няма ли да останеш?

— Не мога — поклати глава Слейд.

Не може или не иска? Как бе възможно да я целува така, а после неочаквано да й съобщи, че заминава след няколко часа?

Значи той наистина бе дошъл само да говори с баща й. И да успокои виновната си съвест, задето я излъга в планината. В очите й запариха сълзи. Каква глупачка беше да мисли, че е дошъл да я види, да бъде с нея. Беше й дал ясно да разбере, че харесва живота си такъв, какъвто е: самотен и прост. Защо помисли, че е променил решението си?

Но въпреки това, Каси знаеше, че Слейд я обича. Чувстваше го, когато я докосваше, виждаше го в очите му. Той се страхуваше да са влюби отново. По-скоро предпочиташе да се раздели с нея, отколкото да поеме риска.

— Е, тогава — каза тя, като се обърна, — предлагам да използваме пълноценно няколкото часа, които имаме.