Барбара Маколи
Владенията на пумата (3)

Трета глава

По лицето на Слейд се изписа изненада, когато Каси внезапно връхлетя отгоре му. Имаше намерение да го заобиколи и порядъчно да го наплиска с вода, но той се дръпна и кракът му стъпи на мокър камък. Слейд се подхлъзна и я сграбчи за ръката. Каси усети, че полита с него и изпищя. Размахвайки ръце, те се пльоснаха в потока, той по гръб, а тя върху него.

Студената вода ги заля.

Каси извика, шокирана от студа и интимната близост на телата им.

— Слейд! — тя се опита да се освободи. — Пусни ме!

— Какво има? Да не би да ти е студено?

— Ще измръзна! — Каси се мъчеше да се освободи, но изведнъж разбра грешката си. Телата им бяха така плътно прилепнали, че нейното гърчене само засилваше чувствеността на допира. Тя усети с известна доза възхищение и безпокойство всеки негов мускул. Бе толкова гъвкав и силен! Ръцете му бяха обгърнали раменете й и той здраво я държеше в прегръдката си. Каси се укроти, но сърцето й биеше така лудо, че Слейд със сигурност го усещаше. Гърдите й се притискаха в неговите, а телата им се бяха слели като на любовници. Заля я топлина, неочаквано и бързо, и прогони студа.

Накрая успя да се освободи и се изправи. Течението я теглеше и тя се олюля назад. Мокрите й дрехи бяха залепнали. Неговият поглед жадно се плъзна по тялото й и тя разбра, че близостта им бе подействала и на него. Между двамата припламнаха искри. Очите им се срещнаха и за миг те изпитаха желание да протегнат ръце един към друг и да забравят за света около тях. Каси никога не бе усещала такава възбуда.

Пристъпи напред, но внезапно спря. Какви мисли се въртяха в главата й! С мъж като Слейд всяка проява на чувства бе опасна. Той беше от онзи тип мъже, които караха жените да губят контрол и да забравят за всичко останало. Не, не биваше да си го позволява!

Обърна се и излезе на брега с разтуптяно сърце, като си повтаряше, че краката й треперят само от студа.

Слейд остана да лежи още известно време в потока. Ледената вода го обливаше и той се почувства благодарен, че охлади пламналата му кръв. Виещото се тяло на Каси го изпълни с желание и той изпита болезнена потребност да я притегли отново към себе си.

Опита се да прогони силното усещане. След като охлади достатъчно желанието си, той се изправи и излезе на брега.

— По дяволите! — изруга Каси и тръсна ръце. — Часовникът ми се намокри.

Думите й ясно напомниха на Слейд за различията в начина им на живот. Той дори нямаше часовник, да не говорим за такъв, който струваше повече от джипа му.

Слейд се приближи намръщено. От дрехите му капеше вода.

— Трябваше да те оставя сама да намериш сестра си. — Той тръсна глава и наоколо се разхвърчаха блестящи капчици вода.

— Ти започна пръв — нервно се засмя Каси и седна на брега на потока.

— Типично женско оправдание! — завъртя очи Слейд и посегна към горното копче на мократа си риза. Разкопча я и я извади от джинсите. Когато я свали, дъхът на Каси секна.

Гърдите му бяха толкова широки, че тя едва ли можеше да ги обхване с ръце. Бяха покрити с тъмни косъмчета. Той се отдалечи и простря ризата си на една скала. Преди го бе сметнала за лентяй, но сега си даде сметка, че едва ли бе възможно да не работи нещо. Сила като неговата се добиваше с тежък труд. Но с какво се занимаваше, чудеше се тя, като го наблюдаваше. Сърцето й се разтуптя отново и Каси бързо отклони поглед, страхувайки се, че Слейд може да види с какво възхищение го наблюдава.

Когато се обърна, той я гледаше усмихнат, мушнал палци в гайките на колана си. Мокрите косъмчета по гърдите му блестяха и Каси не можа да се сдържи да не проследи с поглед тъмния триъгълник, слизащ до горното копче на джинсите му. Стомахът й се преобърна.

— Ще обядваме ли? — Слейд затършува из раницата и извади парче говежда пастърма и пакет ядки.

— Предполагам, че не носиш хамбургери? — попита тя.

Той поклати глава. Каси въздъхна и прие предложената й храна. Умираше от глад и дори сушеното месо й се стори вкусно.

Слейд седна до нея и подпря ръце на коленете си. Каси, все още развълнувана от случилото се, не смееше да го погледне. Очите й зашариха наоколо. Листата на трепетликите блестяха, сребристата вода лудуваше около камъните, а един гущер се препичаше на слънце до потока. Да можеше да съблече мокрите си дрехи и да се изтегне на някоя топла скала.

Слейд забеляза замислената й усмивка. Любопитен да узнае на какво се дължи тя, той проследи погледа й и съгледа гущера. Изненада се. Като имаше предвид отвращението й към влечугите, бе очаквал да види друга физиономия. Тя си оставаше загадка за него. На пръв поглед изглеждаше хладна и изтънчена, владееща себе си до съвършенство. Представи си я в нейното всекидневно обкръжение: в скъп костюм, с вдигната коса, седнала гордо зад масивно, полирано до блясък, бюро в кабинет с климатична инсталация.

Сега седеше тук, сред пущинака, решена да предпази Сара от фатална грешка. Наистина ли беше загрижена за сестра си или като баща си се тревожеше, че името на семейство Филипс ще бъде опетнено, ако Сара се омъжи за никому неизвестния Мейсън?

Слейд се намръщи и продължи да дъвче, като я наблюдаваше. Разпилените й коси блестяха като огнени на слънцето. Тя изпъна дългите си крака и небрежно ги кръстоса. Преди няколко минути в потока си ги беше представил обвити около него. Еротичната гледка отново се появи пред очите му.

По дяволите! Той извърна глава и насочи вниманието си към двойка ястреби, кръжащи над тях. След малко птиците се извиха грациозно и се изгубиха от погледа му.

Като овладя чувствата си, Слейд се облегна назад, подпря главата си с ръка и неволно продължи да съзерцава Каси. Притворила очи, тя бе изложила лицето си на лекия ветрец, който рошеше косата й.

— Не си приличате със Сара.

Каси отвори очи и му хвърли въпросителен поглед.

— Мейсън я доведе един ден, малко след пристигането им тук — обясни той. — Нямаше търпение да ми я представи.

Лицето на Каси светна от удоволствие.

— Сара е наследила русата коса и сините очи на мама. Винаги съм й завиждала. Аз съм тъмна като татко — усмихна се със съжаление тя.

— Ти си страшно красива, Каси. — Слейд я пронизваше с поглед. — Не си представям, че можеш да завиждаш на някого.

Каси сведе очи и той с удивление забеляза как се изчервява. Нейната естественост и непоквареност му се сториха също толкова привлекателни, колкото и избухливия й нрав, с който вече се бе сблъскал. По тънката й шия се стичаха капчици вода и изчезваха в деколтето на фланелката й. Слейд не можа да се сдържи да не погледне по-надолу. Гърдите й, ясно очертани под мокрото трико, накараха дланите му да потреперят. Той сви пръстите си в юмрук и бързо отклони поглед.

— Знаеш ли, Каси — рече Слейд, като смени темата, — когато се запознах със Сара, тя приличаше на зряла млада жена.

— Наистина ли? — хладно отвърна тя и се изправи. — И предполагам мислиш, че всички „зрели“ осемнадесетгодишни млади момичета напускат колежа, за да избягат с мъж, който току-що са срещнали.

Той се усмихна, като видя как очите й мятаха искри.

— Хората си загубват ума, когато се влюбят, нали?

— С мен наистина ще е така — рече Каси и отметна коса. — Нямам богат опит в това отношение. — Веждите й се повдигнаха и тя срещна погледа му. — А ти?

Слейд потрепери вътрешно. Нямаше намерение да обсъжда с никого миналото си и своя провален брак.

— Искам да кажа само, че не ми направи впечатление на толкова безразсъдна, колкото я смяташ. — Той се изправи намръщен. — Мислиш ли да им дадеш някакъв шанс?

— Очевидно, ние двамата с теб не можем да говорим за Сара и Мейсън, без да спорим. Затова ти предлагам да спрем дотук.

Слейд стана, като едва се сдържаше да не хвърли Каси обратно в потока. Какъв смисъл имаше да разговаря с нея! Тя беше по-твърдоглава от всяка друга, която бе срещал. Взе ризата си, облече я, напъха мокрите й краища в джинсите и метна раницата през рамо.

Каси стоеше с гръб към него, скръстила ядосано ръце. Мократа й коса се спускаше на буйни къдрици до средата на кръста. Очите му се плъзнаха надолу по тънката талия и закръгления ханш и се спряха на дългите й крака. Не го интересуваше коя е и каква е! Скоро щеше да си замине и дори нямаше да си спомня за нея.

 

 

Малката колиба, която Каси разглеждаше с интерес, можеше да се определи само с една дума — първобитна.

Забити в подножието на стръмен склон, грубо насечените трупи приличаха на гигантски клечки кибрит, замазани с кал и изсъхнала трева. Колибата беше покрита с ламарина, а един много тесен прозорец, през който едва ли проникваше дневна светлина, бе изсечен в дървената врата.

Каси се приближи внимателно и застана на разстояние, като че ли колибата бе живо същество и криеше заплаха. Слейд се усмихна като горд собственик на разкошен дом и спря недалеч, скръстил доволно ръце.

— Е, как ти се струва?

— Ами, хъм… Все пак е подслон.

— Така си и мислех, че ще кажеш — засмя се Слейд.

— Действително ли отсядаш тук? — Тя го последва до входа.

Той дръпна резето и блъсна вратата с рамо. Върху главата му се посипа прахоляк.

— Само, когато искам да се усамотя — отвърна той. Изтърси косата си, отвори широко вратата и надникна вътре. Пумата проверяваше леговището си.

— Да се усамотиш ли? Живееш на хиляди километри от цивилизацията и имаш нужда от усамотение!

— Дори тук в планината човек може да привикне да върши едни и същи неща и да има нужда от разнообразие. — Слейд се закашля и излезе навън. — Добре е да оставим да се проветри.

— Да, наистина — промърмори Каси, благодарна, че се отложи влизането й в това свърталище на бог знае какви твари. Предпочиташе красотата на гората пред примитивната колиба.

На не повече от десетина метра малък водопад се спускаше от стръмен склон и образуваше плитко езеро. Гигантски кедри, смесени с по-ниски иглолистни видове, бяха заели цялото пространство наоколо. Те изпълваха въздуха с аромата си и като дантелен чадър предпазваха от жаркото следобедно слънце. Меката влажна почва около дънерите бе обрасла с папрат и подобно на детелина яркозелено растение. Краката я боляха и тя седна да си почине на един покрит с мъх камък.

Слаб стон привлече вниманието й и Каси видя Слейд да се протяга. Тесният му ханш и дългите мускулести крака предизвикаха за кой ли път възхищението й. Джинсите и ризата му бяха прашни, а тъмната му коса — посипана с изсъхнали листа и паяжини. Див и необуздан, той се сливаше с околността. Опита се да си го представи в костюм, но не успя.

— Уморена ли си? — попита той и се приближи.

— Не ми ли личи? — Искаше й се да прикрие умората си от гордост, но бе прекалено изтощена, за да играе роля.

— Толкова ли си зле? — засмя се той.

— Не бих се помръднала и на сантиметър от този камък, дори ако от това зависеше животът ми.

— Зная старо изпитано средство за случая. — Слейд коленичи пред нея.

— Не ми казвай само, че трябва да се наложа с кожа от гущер или да пия отвара от кора на някое дърво.

— Нищо подобно. — Каси ахна от изненада, когато той вдигна десния й крак и го подпря на бедрото си. — Става въпрос за един добър масаж.

И преди да успее да протестира, ръцете му вече се бяха заловили с подутия й глезен. Дори и през грубия плат на джинсите, неговото докосване й подейства като балсам.

— Слейд, недей! — Думите й приличаха повече на вик от удоволствие, отколкото на протест. Пръстите му масажираха нежните й мускули и по тялото й се разливаха приятни вълни. Вече не искаше да го спре. Почувства се като омагьосана под вълшебните му пръсти. Притвори очи, отметна глава и въздъхна.

— Можеш да си изкарваш прехраната с това си умение…

— Ако всичките ми клиентки изглеждат така, бих се позамислил — засмя се той.

Ще направи състояние, помисли си Каси и си представи Слейд като професионален масажист. Наблюдаваше през леко отворените си клепачи как големите му силни ръце бавно се движат по крака й. Когато той се зае с другия, тя леко изстена и затвори очи. Почувства се между рая и ада.

Слейд видя как тя отмята глава и гърлото му пресъхна. Беше й предложил да я разтрие, просто за да облекчи болката й, но сега му се струваше трудно да се съсредоточи върху действията си. Изпитваше болка при допира с тялото й. Едва се сдържаше да не събуе тези джинси и да я притегли към себе си. Тя отново простена с дрезгав глас и Слейд си помисли, че ще загуби контрол над себе си.

— Каси… — отчаяно, почти молещо, прошепна той. — Каси, направи нещо, за да не изглеждаш така дяволски сексапилна! В противен случай не отговарям за действията си.

Мина известно време, докато думите стигнаха до съзнанието й. Тя отвори очи и го видя да се взира в нея с измъчено изражение. Изведнъж разбра каква гледка представлява за него. Затворените й очи и извитото тяло буквално го подканяха да се люби с нея. Пръстите му се преместиха по-нагоре и погалиха коляното й. По тялото й пробягаха тръпки на удоволствие и възбуда.

Каси се смути и потрепери. Този мъж не можеше да й харесва! Как бе възможно да се чувства така и в главата й да се въртят такива порочни мисли?! Отдръпна се неохотно и стана.

— Не трябва ли да съберем дърва за огъня и да приготвим нещо за хапване?

Слейд бавно се изправи и въздъхна.

— Мисля, че няма да е зле да се поразходя малко — отвърна той и Каси пак се изчерви.

— Мога ли да направя нещо? — попита тя и бързо добави: — Имам предвид, докато те няма.

— Вътре ще намериш метла и парцали — засмя се той. — Можеш да почистиш, а аз ще запаля огъня, като се върна.

Каси кимна и се отправи към колибата. Имаше нужда да остане за малко сама, за да се успокои. Все още усещаше ръцете му по тялото си. Трябваше да внимава повече — щяха да пристигнат в къщата на Мейсън чак след един ден.

Ами тази нощ! Тя се стъписа. Не си бе помислила, че ще се наложи да спи с него в тази малка къщичка. Каси хвърли поглед към тъмнеещата гора. Ясно беше, че той няма къде другаде да отиде.

— Каси! — извика Слейд. — Внимавай с прилепите.

Той се отдалечи важно, като си подсвиркваше и я остави да гледа след него с отворена уста.

Прилепи!

Тя се обърна и повдигна очи към зловещия вход на колибата. Не се ли опитваше само да я предизвика, да я уплаши? Събра смелост. Разбира се, че бе така.

Пристъпи колебливо към вратата и я открехна. Никакъв звук. Затаи дъх, блъсна я и отскочи назад. Въздъхна дълбоко с облекчение. Нищо не връхлетя отгоре й и тя прекрачи прага с разтуптяно сърце.

Стаята беше тъмна и миришеше на мухъл и влажна дървесина. В далечния десен ъгъл се мъдреше опушена печка, а до нея — маса и стол. Спартански условия, помисли си тя. Забеляза малък бюфет с различни по големина чинии и чаши до стената срещу печката. До него — сандък с навит отгоре спален чувал. Каси поклати глава. Страхотно! Бавно вдигна очи нагоре. Нямаше таван, а направо греди. Но… Нито следа от прилепи!

Един проблем беше отпаднал. Вече можеше да се заеме с решаването на следващия.

Къде щяха да спят със Слейд довечера?

 

 

Когато Слейд най-сетне се прибра с дървата за огъня, вече се бе стъмнило. Нямаше намерение да се връща толкова късно, но му се стори, че забеляза орела, който преследваше от седмица. Знаеше, че гнездото му е някъде тук, но не бе успял да определи точното му местоположение. Усилията му се бяха оказали напразни и очакваше Каси да го упрекне, че е закъснял толкова много.

През малкото прозорче на колибата проблясваше светлина и той се усмихна. Поне се бе сетила как да запали фенера. Почувства се виновен. Ами ако не бе успяла, щеше да седи на тъмно и да примира от страх. Слейд се упрекна жестоко за лекомислието си.

Вратата беше леко открехната и той я бутна с върха на ботуша. Меката светлина на фенера се разля през прага. Той влезе, очаквайки да чуе гневна тирада. Вместо това видя Каси, свита на кълбо до сандъка, положила глава на спалния чувал, да спи дълбоко.

Слейд затвори вратата и тихо остави дървата до печката. Забеляза изметения под. Всичко си бе на мястото. Усети сладък аромат и хвърли поглед на масата. Каси беше набрала букет морави планински цветя и ги бе сложила в чаша за кафе. Докато ги гледаше втренчено, изпита отново съжаление, че я бе оставил толкова дълго да го чака. Съвсем беше забравил за храната. Тя сигурно умираше от глад.

Слейд коленичи до нея. Бузата й бе изцапана, а косата й — привързана отзад с тънка лентичка, отдрана от парцал, беше се свила като котка на топло и тази гледка събуди в душата му чувства, които смяташе за отдавна погребани. Изпита остро желание да я докосне. Имаше нужда някой да го обича, да го желае и да споделя самотата му.

— Каси — тихо я повика той.

Тя се сгуши в съня си и Слейд, както беше протегнал ръце, за да я притегли към себе си, се спря. Нямаше си доверие, Бог знае докъде щеше да стигне. Затова я извика по-високо.

Каси се размърда и тъмните й мигли се повдигнаха.

— Колко е часът? — изправи се тя и сподави прозявката си.

— Ти имаш часовник, забрави ли? — Слейд отвори вратата на желязната печка и тя изскърца. — Ти ми кажи.

Каси примижа и погледна часовника на мъждивата светлина.

— Седем и петдесет и две.

Слейд запали клечка кибрит и след малко огънят се разгоря. Затвори вратата на печката и отиде при бюфета.

— За вечеря имаш две възможности. Избирай — каза Слейд, като го отвори и затършува вътре. — Макарони и сирене или сирене и макарони.

— Винаги се обърквам, когато трябва да взимам такива решения. Защо не избереш ти?

Светлината хвърляше златист отблясък върху нежните черти на лицето й. Разрошена, със сънени очи, тя изглеждаше дяволски сладка. Колибата му се стори по-тясна от преди. Той се намръщи и се извърна.

— Слейд?

— Какво? — едва не подскочи, като чу гласа й толкова близо до себе си.

— Чудех се… — Каси се поколеба, после се закашля. — Дали няма някакъв начин да се измия? — пъхна ръце в джобовете си и нервно запристъпва.

— Всичко, от което имаш нужда, е в сандъка — кимна Слейд. — След вечеря ще ти донеса вода и ще изляза да се поразходя.

Те тихо се нахраниха и докато Каси прибираше чиниите, той стопли една кофа вода на печката. Съдейки по смутеното й мотаене насам-натам, Слейд разбра, че го чака да излезе. Тръгна към вратата, но след това се върна, извади от сандъка чиста кърпа и риза и ги преметна през рамо.

— Оставям те на спокойствие.

Затвори вратата след себе си и Каси въздъхна облекчено. В тази тясна стая се чувстваше като в клетка. Не можеше да се обърне, без да се блъсне в него.

Не биваше да губи ценно време и побърза към сандъка. Отвори капака и погледна вътре, сякаш там имаше съкровище. При вида на това, което видя, тя се засмя доволно. Огледало, гребен, сапун, кърпи и дори резервна четка за зъби. Под кърпите откри чисти дрехи и надявайки се, че той няма да има нищо против, извади отвътре черен анцуг и зелена памучна риза.

Изкъпа се с топлата вода и сапун, като търка кожата си докато не порозовя, после бързо се облече и седна да го чака. Само след няколко минути, силно почукване я накара да подскочи.

— Облечена ли си? — Слейд пъхна глава през открехнатата врата.

— Надявам се, че нямаш нищо против, но взех назаем от теб тези дрехи. — Тя посочи анцуга и ризата.

— На никому не са стояли така добре — пошегува се той.

— Приличам ли на жена, която живее в планината?

Слейд влезе и я огледа. Каси се бе сресала и прибрала косата си отзад на плитка.

— По-скоро на съпруга на мъж, живеещ в планината.

Тъмният му и жаден поглед накара коленете й да се разтреперят. Тя се засмя нервно и скръсти ръце.

— Бях започнала да се безпокоя. Доста време те нямаше.

— Помислих си, че няма да е зле да се измия, иначе можеше да се чудиш какво ли животно се е вмъкнало през нощта в колибата.

— Вече се чудя. — Каси погледна нагоре към гредите и се сгуши. — Шегуваше се за прилепите, нали?

— Не намери ли нито един? — Слейд вдигна очи. — Предполагам, че съм успял най-после да ги прогоня.

Каси въздъхна. Знаеше, че тази нощ няма да мигне. Нямаше дори и походно легло!

— Слейд, чудех се къде ще спим?

— Ами къде… — Той взе спалния чувал и го разстла на пода до печката. — В моето легло, разбира се.