Барбара Маколи
Владенията на пумата (4)

Четвърта глава

Известно време тя го гледа онемяла.

— Ти… Само един спален чувал ли имаш? — По дяволите, гласът й я издаваше!

— Казах, ще си го поделим. — Слейд коленичи на земята и хвана горния край на спалния чувал. Дръпна ципа и силният стържещ звук на метал се вряза в мозъка й.

— И ти очакваш да се съглася?

— Всъщност — каза той и повдигна вежди, — спалният чувал е мой и аз съм този, който го дели с теб.

Напомняше й, че се бе натрапила и следователно трябваше да спазва неговите правила. Каси погледна „леглото“. Не, не влизаше в плановете й да спи с неговия собственик. Сети се за одеялото, което бе видяла в сандъка.

— Ще използвам резервното одеяло.

Той седна на пода и свали ботушите си. Притвори очи и въздъхна:

— Едно одеяло няма да свърши работа. Никак няма да ти бъде удобно да спиш на твърдия под. — И той почука върху дървото, за да потвърди думите си. — Ще трябва да използваме чувала вместо дюшек и да се завием с одеялото.

— Слейд — рече тя и поклати глава, — не мога да спя до теб.

— Защо? — Той се пресегна, свали якето си от стола, сви го на топка и го сложи в горния край за възглавница.

— Много добре разбираш защо.

— Кажи ми все пак.

— Защото… Защото не те познавам.

— А, да… — Слейд легна, подпря се на лакът и впери очи в нея. — Така значи, ако ме познаваше, щеше да спиш с мен.

— Да. Не! Искам да кажа… — вдигна ръце тя и въздъхна нервно, — че просто не го правя.

— Не спиш?

— Разбира се, че спя — присви очи Каси. — Знаеш, какво имам предвид.

— Виж какво, Каси, този под е твърд и студен. Имаме само спален чувал за постеля и едно одеяло. Така че ще се наложи да се топлим взаимно.

— Да се топлим! — Тя отстъпи стъписано. — Слушай Слейд, може би ще трябва да си поделим спалния чувал, но моята топлина си е моя. — Каси обви раменете си с ръце. — Ако ти стане студено, предлагам ти да хвърлиш още някое дърво в печката.

— Не се безпокоя за себе си. — Той стана и извади одеялото от сандъка. — Искам само да ти е удобно. Ако не те беше толкова страх…

— Страх! Кой казва, че ме е страх?

— А как би го нарекла?

— Проява на здрав разум — отвърна тя след кратко колебание.

— Виж — засмя се Слейд, — обещавам да стоя в моята половина и дори с дъх да не те докосвам. — Той се обърна с гръб, зави се със своята част от одеялото и се сви в другия край на спалния чувал. — Как ти се струва?

— Направо страхотно — измърмори иронично Каси.

Нейната половина беше широка приблизително петдесет сантиметра. Побиха я тръпки, но си каза, че е от мразовития нощен въздух и няма нищо общо с факта, че се готви да се пъхне под одеялото при Слейд. Ръцете й бяха ледени и тя ги разтърка, после огледа колибата, като все още се колебаеше.

— Утрешният ден ще бъде дълъг, Каси — рече Слейд с дрезгав сънен глас. — Ако наистина искаш да постъпиш разумно, загаси фенера и лягай. Пътят не е лек, а нямам намерение да те изчаквам, ако се умориш.

Каси присви устни и стисна юмруци. По дяволите! Щеше ли да престане някога да я предизвиква? Вбесена, тя грабна якето си за възглавница и изгаси фенера. Светлината от бавно догарящия огън обля стаята с меки кехлибарени отблясъци. Каси втренчи поглед в широкия гръб на Слейд, поколеба се, пое дъх и се мушна до него. Обърна се на другата страна и се покри със своята част от одеялото, като внимаваше да не го докосва.

Очите й бавно свикнаха с тъмнината. Сенките я плашеха. Ослуша се да чуе някакъв шум, но тишината бе оглушителна. Подът бе твърд, беше й студено и цялото тяло я болеше.

Ама че история! Накрая на света да спи до мъж, когото почти не познава. Трябваше да мисли за Сара, но не можеше.

Усети уханието на сапуна, с който се беше измил, но миризмата на пот след дългия ден, преминал в път, не бе изчезнала напълно. Мъжете, които бе познавала досега, миришеха на скъпи одеколони. Слейд си имаше своя собствена миризма. От него лъхаше на мъжественост, която не можеше да се купи с пари. Тази миризма бе повече от приятна. Тя беше животински възбуждаща! Откритието я накара да се сгърчи и без да иска, кракът й докосна неговия. Между телата им премина тръпка.

— Каси?

Тя подскочи, като чу името си, и той тихо се засмя.

— Знаеш ли, днес се справи по-добре, отколкото очаквах.

— Благодаря — усмихна се тя и леко се извърна към него.

Когато дишането му стана равномерно, Каси най-после се отпусна. Затвори очи и се сгуши под одеялото. Умората я надви и тя потъна в дълбок сън.

 

 

Стоеше в средата на огряна от слънцето ливада. Птички пееха във високите клони на съседния бор. Вятърът разроши косата й и тя я приглади с ръка. В далечния край на ливадата се появи Слейд. Усмихваше се широко и открито. Повика го, но изведнъж той изкрещя нещо и се втурна към нея. В същия миг някаква птица изкряска и се спусна върху главата й. Пърхащите й крила я заудряха по лицето и тя вдигна ръце да се защити…

Когато отвори очи, Каси усети сърцето си бясно да блъска в гърдите и кръвта да пулсира в ушите. Наоколо бе тъмно като в рог. Изведнъж я обзе паника. Нададе лек вик и седна.

— Какво има? — скочи Слейд и я хвана за ръката.

Слейд… Планината… Сара… Тя пое дълбоко дъх и си спомни къде се намира.

— Извинявай, сънувах кошмар.

Той пусна ръката й. Чу го да тършува в тъмното, после запали фенера. Все още трепереща, Каси премигна на светлината. По стените и в ъглите танцуваха зловещи сенки. Тя притегли одеялото към себе си и огледа стаята с широко отворени очи.

Каквото и да означаваше сънят й, бе се изплашила до смърт. Макар да знаеше, че си търси белята, Слейд не можа да потисне обзелото го чувство да я закриля. Протегна ръце, притегли я и нежно я прегърна.

— Всичко е наред — успокоително прошепна той. — Нищо няма да ти се случи.

Трепереща, тя сграбчи ризата и зарови лице в гърдите му.

— Съжалявам, беше като наистина… Сигурно ме смяташ за глупачка.

— Не, не те мисля за глупачка. — Тя така се беше свила в него, че той едва ли можеше да мисли за нещо. Желанието му да я успокои премина в друго, много по-силно и опасно желание. Тялото му бе усетило близостта й.

— Ще ми мине — прошепна тя.

Дишането й се успокои и ужасът от съня премина. Тя престана да трепери. Трябваше да се отдръпне. Но вместо това постави длан върху гърдите и усети силните удари на сърцето му. Докосна голата кожа, там, където ризата беше разтворена и тялото му потръпна.

Слейд се проклинаше заради липсата на самоконтрол. Близостта й го подлудяваше. Понечи да се отдръпне, но тя вдигна очи и той се притаи. В тях имаше объркване и още нещо. Желание!?

— Кой би помислил? — учудено рече Каси.

— Със сигурност не и аз — устните му се усмихваха.

— Невероятно…

— Невъзможно!

— Не ме интересува, Слейд.

— Нито пък мен.

Устните му потърсиха нейните. Глупаво беше да опитва и несъмнено опасно. Първото им докосване го потвърди. Тя беше самата страст! Толкова необуздана и вълнуваща, че той си помисли дали не сънува. Ръцете й обвиха врата му и тя прошепна нещо тихо и разпалено. Слейд я притисна силно към себе си и страстно я зацелува. Усети, че пропада в бездна и я повлече със себе си.

Жадна за неговата близост, Каси прокара пръсти по раменете и ги зарови в тъмната му гъста коса. Изпита болка от надигналата се в нея възбуда. Желанието й бе неудържимо. Слейд нетърпеливо отхвърли одеялото настрана и изруга тихо. Прошепна нещо и дълбокият му дрезгав глас разпали още повече огъня в нея.

Тя изгуби представа за реалния свят. Времето и пространството вече не съществуваха. Усещаше само настоятелните му ръце и търсещи устни. Той погали косите й, пробяга с устни по лицето й, целуна шията й… Огненият му дъх я изгаряше.

Слейд не спираше с ласките си и тя въздишаше от удоволствие. Отвори очи и го хвана за раменете, усетила нужда от силата и нежността му.

В този момент забеляза с крайчеца на окото си някакво движение и изпищя.

— Какво… — Преди още да е видял нещо, той чу лекото пърхане на криле и веднага се досети. Прилепите!

По-точно, един прилеп. Каси нададе пронизителен вик, отдръпна се от него и пъхна глава под завивката.

— Каси — опита се да й обясни Слейд, — това е само един малък прилеп. Уплашен е повече и от теб.

— Не ме интересува колко е уплашен, Слейд — извика тя под одеялото. — Махни го оттук.

Той се засмя леко и взе кърпата, която съхнеше до печката. Прилепът беше кацнал над вратата. Слейд се приближи бавно, но когато стигна до него, той изписка и изхвърча. Шумът от криле накара Каси отново да изкрещи панически. Прилепът кацна на бюфета и Слейд се втурна натам. Обърканото и уплашено животинче не успя да избяга навреме. Той хвърли кърпата върху него, улови го, отвори вратата и го пусна навън. Върна се и погледна сгушената фигура на Каси.

— Можеш да излизаш вече.

— Сигурен ли си? — Тя отметна завивката и огледа стаята.

Слейд кимна, седна до нея и оправи косата й.

— Те наистина са безобидни, Каси. Хранят се с буболечки, а не с хора. — Той се засмя и тя вирна възмутено брадичка.

— Наистина ли мислиш, че е смешно? Едва не ме изяде онази мечка, после този прилеп ме изплаши до смърт. Животът тук горе, сред пущинака, е изкривил чувството ти за хумор, Слейд. Трябва да слизаш от време на време долу сред цивилизацията, за да видиш как живеят нормалните хора. Направо си подивял!

— Кажи ми, Каси, как живеят „нормалните“ хора?

— Ами първо — започна тя и издуха кичур коса от лицето си, — пътуваме от едно място на друго с моторни превозни средства, наречени коли. Има пътища и карти, и хора, които да попиташ за посоката, ако се загубиш…

Нещо, което Каси правеше доста често, помисли си Слейд, но не каза нищо. Облегна се назад и я остави да говори. Харесваше му да я гледа. Лицето й беше зачервено, косата — разрошена, а широко отворените й възбудени очи излъчваха същия златист блясък като фенера.

— Има и едно друго изобретение, наречено телефон. — Тя повдигна вежди подигравателно. — Когато искаш да говориш с някой, не се налага да вървиш с километри пеша. Просто вдигаш слушалката и готово, можеш да разговаряш с човека, все едно че е в същата стая. Невероятно е! Трябва да го видиш. — Каси поклати многозначително глава.

Той се наведе към нея и попита:

— Това покана ли е?

Тя се поколеба, не знаеше дали Слейд се шегува, или говори сериозно. Засмя се нервно и сви рамене.

— Защо не? Потърси ме следващия път, когато дойдеш в Бостън. С удоволствие ще се отплатя за гостоприемството ти. — Каси се огледа и мило се усмихна. — Сериозно, Слейд. Наистина ли ти харесва да живееш така изолиран?

„На теб може би ти харесва да живееш в уединение, но на мен не“ — това бяха последните думи на бившата му жена на раздяла. Тя бе намразила този живот, животът, който той толкова много обичаше. Бе намразила и него.

Слейд погледна изпитателно Каси и се учуди как да й обясни, че планината не е просто място, където живее. Дори и да й обясни, помисли си той, тя няма да го разбере. Както Даян.

Тук горе, насаме с Каси, Слейд бе забравил колко различни са те двамата. Той наистина се чувстваше добре и дълбоко в себе си се надяваше, че и на нея й харесва това място, далеч от града и шума. Мислеше, че е щастлива. Каси имаше нужда от удобства — ресторанти, магазини, фризьорски салони…

Слейд стана и отиде до фенера.

— Скоро ще съмне — каза той и изгаси светлината. Стаята потъна в мрак. — Смятам, че няма да имаш други стълкновения със свирепи животни, така че бих искал да поспя.

Не бе желал думите му да прозвучат толкова студено, но когато се пъхна под завивката, разбра, че забележката му я бе засегнала. Тя му обърна гръб, без да каже нищо.

Слейд си спомни как само преди минути я държеше мека и топла в ръцете си и си помисли, че едва ли щеше да заспи.

 

 

Яйца на прах, консервирани картофи и сушени кайсии.

Каси се вторачи в чинията с храна и усети гърлото си сухо. Хвърли поглед на Слейд, който се хранеше тихо и с охота. Тя нямаше навик да закусва. Кафето й беше напълно достатъчно, но той настоя. А като имаше предвид настроението му тази сутрин, не смяташе да спори с него. Стори й се доста особен.

Колебливо опита яйцата. Бе го попитала само защо живее така. Дори не й отговори. Тя преглътна и впери учуден поглед в чинията. Не бе лошо, помисли си и отряза парче картоф. И то й се стори вкусно.

Защо беше толкова чувствителен на тази тема? Просто й бе любопитно да разбере защо човек избира да живее като отшелник. Не, той нямаше вид на самотник, нито на аскет. Но и без друго Каси не можеше да определи що за човек е той.

Беше я целунал. Още усещаше вкуса на устните му. В нея бе пламнал истински пожар от чувства. Копнееше да ги изпита, дано само да не се окажат фантазии. През целия си живот не бе допускала грешки, а сега явно го правеше. Височината може би бе повлияла на преценките й за хората и за ситуациите. Инстинктивно бе усетила колко опасно е да целува Слейд, но не бе пожелала да спре. Сега, когато знаеше, можеше ли просто да го забрави? Разбира се, че можеше.

— Искаш ли още?

Гласът му я стресна и я извади от унеса й. Той я гледаше така странно. Със сигурност се досещаше какво си мисли. В действителност, Слейд гледаше празната й чиния. Каси също се изненада, когато разбра, че е изяла всичко.

— Не, благодаря — бутна тя чинията си. — Много ми дойде.

— Тогава да почистим и да тръгваме — каза той и допи кафето си. — Ако всичко върви добре, ще пристигнем при Мейсън късно следобед.

— Ще измия чиниите. — Каси бързо стана и взе чиниите.

— Добре — съгласи се той и хлопна вратата след себе си.

 

 

Темпото, с което Слейд вървеше, беше изморително за неопитен турист. Той знаеше това, но продължаваше, нетърпелив да отведе час по-скоро Каси при Мейсън и Сара. Идеята да тръгнат през гората не беше добра и той се чувстваше виновен.

Напоследък, изглежда, му идваха само лоши идеи. Като тази целувка, например, миналата нощ. Все още се упрекваше за това. Не можа да мигне после и през цялото време си мислеше, че тя лежи до него. Без съмнение, Каси го желаеше също тъй силно, както и той нея. Трябваше само да протегне ръка и… и какво? Мимолетно приключение на твърдия под върху спалния чувал.

Не бе толкова наивен, та да не разбере, че ако се беше любил с Каси, вече нямаше да бъде същото. Краткото докосване до устните й го бе убедило в това. Вкусът им се бе запечатал в неговото съзнание и караше сърцето му лудо да бие щом си спомнеше за тях. Не искаше да рискува повече. Знаеше, че никога не ще я притежава напълно, дори пътищата им да бяха се пресекли. Нямаше да има сили да си тръгне, след като я остави при Сара. А тъкмо това искаше да направи. Да си тръгне. Да избяга…

Защо тогава си представяше как я целува отново?

Слейд спря на едно сечище, обърна се и не я видя. Само преди миг тя беше на няколко крачки зад него. Или така му се бе сторило? Дали не бе пропуснал нещо? Безпокойството му нарасна. Той присви очи и затърси някаква следа от нея. Ослуша се. Чуваха се единствено птичките и усилващият се вой на вятъра. Реши да се върне и да я потърси. Май пак се бе изгубила.

Какво притежаваше тази жена, че бе обсебила мислите му до такава степен? Беше красива, но… Но не това я отличаваше от останалите, а духът й, реши той, докато наблюдаваше един елен да пресича бързо пътеката пред него. Предизвикателният блясък в очите й, решително вирнатата й брадичка… Възхищаваше се на упоритостта й. Бе вървяла след него цели три часа, без да се оплаче нито веднъж. Още от началото знаеше, че Каси ще намери Сара, със или без негова помощ. И макар да смяташе, че не е нейна работа да се меси, разбираше желанието й да се увери, че Сара е добре. След като види колко щастливи са двамата с Мейсън, ще си тръгне и всичко ще приключи.

Той спря и се ослуша. Трябваше вече да я е открил.

— Каси!

Тишина. Чуваше се само зловещият вой на вятъра. По дяволите! Слейд забърза, като не спираше да вика името й. Защо не му отговаря? Не може да се е отдалечила толкова много.

Всъщност, достатъчен бе един погрешен завой, за да се заблуди. Беше изгубил представа за времето. Мислеше, че са изминали само няколко минути, но вече не бе сигурен. Слейд изруга високо. Как бе могъл толкова да се унесе в мислите си? Бързаше да я заведе там, където искаше, а я изгуби. Ами ако беше се подхлъзнала в пропастта? Той изтръпна от ужас.

Сърцето му бясно се блъскаше в гърдите. Въздухът бе странно натежал. Погледна небето и разбра какво го бе тревожило цяла сутрин. Задаваше се буря.

Стигна мястото, където я видя за последен път. Земята бе изровена, а папратите изпомачкани. Изглежда се бе подхлъзнала и бе се търколила надолу. Повика я. Отново мълчание.

Вдигна очи нагоре. Облаците се движеха бързо, тласкани от вятъра. Същият вятър, който вероятно заглушаваше виковете му. Усети първата едра капка по челото си.

Трябваше незабавно да намери Каси!