Барбара Маколи
Владенията на пумата (6)

Шеста глава

Когато излязоха от пещерата, Каси бе обзета от нови усещания. През разпръснатите високи купести облаци струеше слънчева светлина и мокрите борови иглички блестяха като сребро. От земята се вдигаше пара. Замаяна, тя притвори очи, усети мириса на влажна почва и свеж въздух и го пое с пълни гърди. Вятърът свистеше във високите клони на дърветата, където безброй птички възбудено цвърчаха.

Как не бе забелязала досега това великолепие? Изведнъж разбра защо Слейд се разстрои, когато го попита как е възможно да му харесват тези пущинаци. Не беше нещо, което можеш да обясниш. Трябваше да го почувстваш.

Каси жадно поглъщаше с очи красотата, която бе по-опияняваща и от вино. Коленете й се разтрепериха и тя се опря на Слейд.

— Добре ли си? — попита той и я погледна загрижено.

Каси не можа да намери думи да обясни какво чувства в този момент. Само кимна, замаяна от великолепието, което се ширеше пред нея.

— Какво има? — Слейд хвана ръцете й. — Да не е глезенът ти?

— Не, добре съм. — Тя докосна гърдите му, за да го увери, след това се обърна и впери поглед в гората. — Просто е толкова… толкова красиво!

Думите й го изпълниха с гордост. Той я притегли в обятията си, насърчен от нейното одобрение и от близостта й. Беше забравил какво означава да държиш в ръцете си жена и да й даваш част от себе си. Косата й докосна бузата му и Слейд усети нейния мирис, свеж и трептящ като чистия въздух.

Дълбоко в душата му се надигна желание, не сексуално, а търсещо взаимност и разбиране. След развода смяташе, че самотата му стига, че я предпочита… Сега, когато вече познаваше Каси, изведнъж бе започнал да се съмнява в това.

Разбра, че не я бе преценил правилно. Отначало я помисли за богата глезла, но тя бе нахълтала в колибата му, решена на всичко, за да види сестра си и да я отведе обратно вкъщи. Насила дори, ако се налагаше. По устните му пробяга усмивка. Спомни си деня, в който я видя за първи път, святкащите й очи, нейната упорито вирната брадичка, когато й каза да си върви. Настойчивостта, която тогава го беше разярила, сега му се струваше възхитителна.

Не бе очаквал от нея да издържи. Не бе и искал. Дали щеше да се чувства доволен, ако се беше предала? Каси не само издържа, но дори не се оплака. Той се усмихна широко. Е, като се изключи прилепа.

— Май се влюбих!

Думите й го стреснаха и го върнаха в настоящето. Тя бе вперила поглед нагоре, очарована от красотата на една чудно хубава дъга, която се извиваше в небето и изчезваше зад малка горичка. След секунда Слейд разбра, че Каси говореше за гората.

Той се усмихна, спомняйки си кога за първи път се бе влюбил в планината — първата година, когато следваше в университета, по време на един излет сред природата с учебна цел. Не беше лесно да съобщи на родителите си, че повече не иска да става лекар. И до ден-днешен майка му казваше, че по-добре да си беше счупил крака или да го бе подгонило някое диво животно. Бе съгласна с всичко, което можеше да го спечели за медицината.

Наблизо изжужа пчела и Каси се притисна до Слейд. Той отпъди насекомото с ръка и си помисли, че би се изправил и срещу разярен лъв, само да я подържи още малко в прегръдката си.

— Колко остава още? — попита тя. В гласа й се четеше съжаление. На нея също не й се тръгваше.

— Час, може би два, зависи от крака ти. — Когато беше близо до Каси, времето спираше. Дойде му наум, че тя нито веднъж не бе погледнала проклетия си часовник, откакто бяха влезли в пещерата, за да изчакат бурята да отмине. Може би и тя изпитваше същото.

Каси се дръпна от ръцете му, оставяйки у него странно усещане за празнота и болезнена нужда да я притегли отново към себе си.

— По-добре да тръгваме — опита се да се усмихне тя.

Слейд кимна, вдигна раницата си и пое в посоката, която щеше да изведе Каси при сестра й и вън от неговия живот.

 

 

Тя стоеше на билото на един хълм и гледаше надолу. Горската къща, сгушена в сенчеста горичка, се намираше на около петдесетина метра от малко езеро. Изглеждаше прясно боядисана, а алуминиевият покрив бе наскоро поправян, както се виждаше от лъскавите петна по него. През квадратните прозорчета от двете страни на вратата се виждаха дантелени перденца, а до стълбите бяха подредени нарязани дърва.

Изобщо не си бе представяла, че Сара може да се усамоти тук. Тя винаги бе имала нужда да бъде заобиколена от хора, първа приемаше поканите за събиранията, бе член на няколко клуба, изобщо водеше активен светски и всякакъв живот. Как беше възможно да е щастлива тук, далеч от всичко, с което бе свикнала?

Спокойствието, обзело Каси през последните няколко часа, премина в съмнение. Тишината и красотата на планината я бяха приспали и тя бе забравила защо е тук. Нали трябваше да отведе Сара вкъщи, там, където й беше мястото.

Приближиха на около десетина метра от къщата. Отвътре се носеха звуците на радио, пееше Джанет Джексън — любимата певица на Сара. Във въздуха се носеше миризмата на нещо вкусно, което се печеше. Сърцето й се разтуптя от вълнение при мисълта, че след малко щеше да види сестра си.

Но първо трябваше да свърши нещо.

Повика Слейд и той се обърна. Настигна го и хвана ръката му.

— Искам да ти благодаря, че ме доведе тук.

Слейд я погледна така странно, че тя потрепери от някакво предчувствие.

— Каси — колебливо рече той, — аз… наистина трябва да ти обясня…

— Каси!

Тя се обърна, чула познатия глас, и замръзна. Сара стоеше пред вратата на къщата, а на лицето й беше изписана истинска изненада.

— Сара!

Те се втурнаха една към друга и се прегърнаха, смеейки се, после се разплакаха.

— Откъде се взе тук? — Сара я пусна и се дръпна назад.

— Слейд ме доведе. — Каси избърса сълзите си.

— Слейд те доведе!? — Сара се вторачи в него с широко отворени очи. Той стоеше на няколко крачки от тях. Погледът й се премести в посоката, от която бяха се появили сестра й и Слейд. Тя сви вежди объркана, и се обърна към Каси.

— И как го намери?

Каси отстъпи назад и огледа сестра си. Русата й коса беше завързана високо, носеше широка фланелка и джинси. Изглеждаше както винаги красива и съвсем здрава, въпреки че кожата й бе малко бледа.

— На писмото ти имаше пощенско клеймо от Кугър Пас. — Каси обви с ръка раменете на Сара и я притисна. — Не е необходимо да си голям детектив, за да откриеш това място, макар че името Мейсън ме заблуди. В града ме упътиха и така попаднах при Слейд. — Тя му хвърли поглед и се усмихна. — После го убедих да ме доведе при теб.

— Все пак, не разбирам как сте стигнали дотук.

— През гората. — Каси посочи натам, откъдето бяха дошли, и изправи рамене. — Не беше толкова ужасно, колкото си го представях, с изключение на мечката и прилепа. — Тя не сметна за необходимо да спомене, че е спала върху един спален чувал със Слейд и че си изгуби ума и почти се люби с него. Тези неща бяха малко трудни за обяснение.

— Мечка?! Прилеп?! — Сара я гледаше невярващо. — Пеша ли си дошла дотук?

— Е добре, какво толкова ужасяващо има? — Каси вирна брадичка. — Може да не съм в най-добра форма, но мога да се справя с една малка разходка. Освен това, трябваше да поговоря с теб и тъй като нямаше как да ти позвъня…

— Нямаше как да ми позвъниш?! — повтори Сара.

Каси се поколеба.

— Слейд ми каза, че нямаш телефон. — Тя присви очи и му хвърли един поглед. Той правеше знак с очи на Сара. — Нямаш, нали?

— Ами… не.

— Ето защо, Сара, не смятах да седя и да чакам, докато Слейд дойде да поговори с теб. Трябваше да те видя, да се уверя, че си добре. — И да те отведа вкъщи, мислено добави Каси.

— Разбира се, че съм добре. Чувствам се прекрасно. — Сара обви талията й с ръка. — Защо не влезем вътре? Наистина бих искала да науча повече за тази твоя разходка. — Тя хвърли на Слейд любопитен поглед.

Вътре в къщата беше чисто и подредено. Мебелировката бе скромна, но създаваше уют. Каси седна на едно кафяво канапе на цветя, облегна се на възглавницата и въздъхна доволно. Слейд застана отстрани, близо до камината, а Сара се настани до нея на малка, ръждива на цвят, кушетка. Каси започна да разказва как бе открила Слейд, взимайки го за Мейсън, и как преди две сутрини го последва в гората. Сара ахна при споменаването на мечката и се смя на случката с прилепа. Когато Каси свърши, сестра й се обърна към Слейд. Твърдият й поглед срещна безизразното му лице.

— Каси — изправи се тя и коленичи до стола й, — зная, че вие с татко имате добри намерения, но нямаше нужда да си създаваш всички тези грижи.

— Грижи? — Каси се облегна назад и вдигна раздразнено ръка. — Прелетях три хиляди километра, пропътувах с кола още сто и десет, след това два дни вървях през пущинака и ти наричаш това просто грижи?

— Казах ти да не се опитваш да ме търсиш — поправи се Сара. — Щастлива съм тук с Мейсън, наистина съм щастлива! Нищо и никой не е в състояние да ме накара да променя решението си.

Изненадана от решителността в гласа на сестра си, Каси се замисли върху думите й.

— Ако си толкова сигурна в това, тогава защо избяга тайно? Защо не доведе Мейсън вкъщи, за да обсъдим заедно нещата? — Слейд изсумтя възмутено, но Каси не му обърна внимание и продължи. — За бога, Сара, ти напусна училище! Как можеш да захвърлиш всичко просто така и да избягаш с мъж, който дори не познаваш? — Тя стана от стола и отиде до прозореца, който гледаше към един склон, осеян с диви жълти цветя. — Ние те обичаме. Как си могла да помислиш, че с татко ще седим безучастни и няма да направим нищо, за да те предпазим от грешка.

— Виж — каза Сара и присви устни, — може да не съм постъпила правилно, но има едно нещо, в което съм сигурна. Нашата връзка с Мейсън не е грешка.

Каси остана изненадана. Сара никога не беше показвала характер и винаги бе отстъпвала, когато я поставяха натясно. Все пак, Каси отказваше да повярва, че тя наистина разбираше какво говори и върши.

— И на теб ти харесва да живееш така уединено? Тук горе, сред пущинаците?

— Е, може би не през цялото време, но…

— Добре. А приятелите ти? А градския живот…

— Хората се променят. — Сара пъхна ръце в джобовете на джинсите си и хвърли неспокоен поглед на Слейд. Той стоеше облегнат на камината със скръстени ръце и свъсени вежди. Изчервявайки се, тя пристъпи към сестра си и твърдо заяви: — Тези неща вече нямат значение за мен. А освен това, ние няма…

— Сега говориш така — поклати глава Каси.

— Каси…

— А след седмица? Как ще се чувстваш тогава?

— Каси…

— Или след шест месеца, или…

— Каси! — сграбчи я Сара за раменете. — Ще ме изслушаш ли? Няма да се чувствам по-различно. Ще бъда по-щастлива от всякога.

Когато Каси притвори очи безсилна и въздъхна, тя неочаквано призна:

— Бременна съм.

Бременна! Каси се ококори.

— Какво?

— Казах… — Сара взе ръцете на сестра си в своите. — Ще имам бебе.

Каси отправи поглед към Слейд, готова да го обвини, че е скрил от нея, но, като видя шокираното му изражение, предположи, че той също не е знаел.

— О, Сара, можеше да дойдеш при мен — прегърна я Каси. — Не е трябвало да бягаш с този мъж, само защото си бременна.

Сара въздъхна и се отдръпна.

— Гледай ме и ме слушай внимателно, защото повече няма да повтарям. Ще се омъжа, защото обичам Мейсън, а и той ме обича. Това бебе е чудесен дар, плод на любовта ни и нито татко, нито ти, никой няма право да се меси в живота ни.

Слисана от тихия, но твърд глас на Сара, Каси замръзна на мястото си.

— Да се меся? Нима се меся? — В гърдите й се надигна болка. — Извинявай, Сара. Може би си права. — Тя се взря в сестра си със замъглени от сълзи очи. — Може би хората наистина се променят.

— О, Каси, съжалявам — прегърна я Сара. — Не това исках да кажа. — Тя отпусна ръце и наведе глава. — Действително обърках всичко.

Слейд не можеше да издържа повече. Каси прекаляваше.

— Грешката не е твоя — каза той, като застана в средата на стаята, — а на сестра ти. — Гласът му прозвуча успокоително, ала очите му, приковани в Каси, бяха твърди като стомана.

Това преля чашата. Нещата трябваше да се уредят между нея и Сара и той нямаше право да си пъха носа там, където не му е работа. Каси заобиколи Сара и се изправи пред него. Известно време те стояха така и се гледаха гневно като боксьори, чакащи гонга.

— Защо се месиш?

— Някой трябва да защити Сара от твоята тирания.

— Тирания! Ще ти кажа кой е тиранинът, Слейд Мейсън. Ти! Ти ме влачи през тази ужасна гора, знаейки, че съм изплашена до смърт. Надсмиваше ми се и ме притесняваше през цялото време, като се надяваше, че няма да издържа и ще те помоля да ме върнеш обратно. — Тя вирна брадичка и отметна коса. — Обичам Сара и се тревожа за нея. Ако това ме прави тиранин, добре, но аз няма да стоя така и да гледам как сестра ми се погубва, без дори да се опитам да я спра.

Буреносни облаци се надигнаха в очите на Слейд. Той се наведе толкова близо до нея, че носовете им почти се допряха.

— А аз няма да стоя и да гледам как разрушаваш щастието им!

През целия си живот не бе изпитвала по-голямо желание да удари някого. Тя стисна юмруци, възнамерявайки добре да подреди арогантната му физиономия.

— Единственият, който се меси тук, си ти. Опитвам се да помогна на Сара и ако не можеш да го разбереш, то тогава си също толкова сляп, колкото и твоите глупави прилепи.

— О, аз съм сляп, добре — презрително процеди Слейд. — Наистина си мислех, че изпитваш някакви чувства.

Очите им се срещнаха и на двамата им стана ясно, че нямаше предвид Сара. Каси се приближи, искаше да му каже, че греши, но млъкна, защото Сара ги наблюдаваше.

— Изглежда, аз направих грешка. — Слейд тихо изруга, обърна се рязко и излезе, като затръшна вратата.

Тя тръгна след него, не смяташе да му позволи да се измъкне, без да са довършили спора, но изведнъж спря. Не можеше просто да го последва. Прикри неудобството си с усмивка, обърна се и посрещна погледа на сестра си.

Очите на Сара светеха от учудване.

— Искаш нещо да ми кажеш ли?

— Не, разбира се. — Каси пъхна ръце в джобове си. — Със Слейд не се разбираме много добре.

— Хм! — Сара погледна втренчено към вратата. — Предполагам, че е така.

Каси не смяташе да обсъжда повече отношенията им със Слейд.

— Сара, съжалявам, че избухнах. Бях толкова разтревожена. След като мама умря, на теб не ти беше никак лесно, не исках да те видя да страдаш отново.

— И на двете не ни беше лесно — прегърна я Сара. — Просто ти се научи по-добре от мен да го прикриваш. Зная, че през последните две години извърших някои необмислени неща, но в случая не е така.

Тя въздъхна и погледна Каси в очите.

— А що се отнася до колежа, мястото ми просто не беше там. Преди да срещна Мейсън, никъде не се чувствах добре. — Сара се усмихна, като си спомни. — Той имаше изложба в малка галерия в Ню Йорк, стоеше отстрани и наблюдаваше как хората разглеждат работите му. Толкова бях впечатлена от него, че не съм сигурна кога точно се влюбих, но стана почти веднага, след като го видях. Поканих го на вечеря, а после го прелъстих при първия удобен случай — Сара се разсмя, като забеляза смаяното лице на Каси. — Нямах намерение да го оставя да си отиде. Не смятах да седя и да чакам той да направи решителната стъпка.

— Ти си само на осемнадесет години, Сара — поклати глава Каси и въздъхна. — Имаш още толкова много време да…

— Следващия месец ще навърша деветнадесет — прекъсна я тя. — За първи път в живота си зная какво искам и няма да променя решението си. Вие с татко просто трябва да го приемете.

Изведнъж Каси осъзна, че тя трябваше да му съобщи новината. Мисълта предизвика остра болка в слепоочията й.

— Добре, сестричке, убеди ме. — Тя хвана Сара за ръката и я поведе към кушетката. — Какво ще кажеш да ме осведомиш за всички пикантни подробности около бъдещия ми зет и баща на моята племенница или племенник.

 

 

Слейд ядосано крачеше по брега на езерото. По дяволите, тази жена наистина можеше да вбеси човек! И като си помисли как успя да го убеди, че иска само да говори със Сара и да се увери, че е добре. Нахвърли се върху нея и дори не попита за Мейсън. Все едно, че не съществуваше.

Действително ли смяташе, че може да се меси в живота на Сара и да я подмамва с приказки за лустросан живот? Само парите ли бяха от значение за Каси? При Даян със сигурност беше така. Какъв глупак е бил да вярва, че тя е по-различна!

А що се отнася до грешките, очевидно ужасно се бе заблудил по отношение на Каси Филипс. Но това, което действително го влудяваше, беше фактът, че след всичко случило се, все още я желаеше. Бе усетил пак по време на спора как пламъците на страстта обхващат тялото и разпалват кръвта му.

Ако не беше излязъл от къщата, щеше да я целуне пред очите на Сара. Слейд забави крачка и се усмихна отмъстително, като се чудеше какво би направила Каси в такъв момент. Това щеше да я накара да млъкне. Или да я подтикне към убийство.

Не, той поклати глава, Сара не биваше да гледа такива неща. Особено сега, когато очакваше дете.

Тази новина наистина го бе изненадала. Мейсън и Сара щяха да имат бебе. Невероятно! Чудесно!

Даян не искаше деца. Но след като бракът им се разпадна, това можеше само да го радва. Но не беше така. Често си бе представял как учи сина си да плува и да лови риба в някое кристалносиньо езеро, подобно на това тук.

Загледа се в гладката като огледало повърхност на водата. Вечерният ветрец довя жалния вик на гмурец. Може би Сара и Мейсън щяха да му дават детето от време на време.

— Слейд, стари приятелю!

Слейд се обърна стреснат, като чу познатия глас. Мейсън се зададе от гората, преметнал платнена торба през рамо. Износените му джинси и риза бяха изпоцапани с графит.

— Хей, радвам се да те видя, братовчеде — засмя се широко Мейсън.

Слейд направи опит да се усмихне и стисна протегнатата му ръка. Не беше сигурен как щеше да посрещне братовчед му неочакваната гостенка.

— Всичко наред ли е? — попита Мейсън. Изведнъж лицето му стана сериозно и той погледна разтревожено към къщата. — Какво има? Добре ли е Сара?

Слейд го хвана за ръката.

— Сара е добре. Дори много добре. Току-що я видях, чувства се прекрасно.

— Слава богу! — Мейсън видимо се успокои. — Все още не мога да разбера какво търси при мъж като мен.

— Аз също — поклати глава Слейд. — Затова се навъртам наоколо, чакам да промени решението си.

— Прекалено стар си за нея — подразни го Мейсън. — Освен това… — Лицето му се смекчи и той хвърли поглед към къщата. — Ще трябва да се пребориш с мен — засмя се Мейсън. — Наскоро разбрахме, че ще си имаме бебе.

— Чух за това. Честито! — Слейд поздрави братовчед си и го потупа по рамото.

Очевидно смутен от внезапния изблик на чувства между тях, Мейсън пъхна ръце в джобовете си и помръдна рамене.

— Е, какво те води насам? Да не би да ти е омръзнало да гледаш само собствената си физиономия?

— Ако беше така — пошегува се Слейд, — нямаше да съм тук и да се любувам на твоята. Сара е единствената причина, поради която рискувах живота и краката си, за да дойда.

— Какво си направил? — сви тъмните си вежди Мейсън.

— Това е дълга история — въздъхна Слейд и погледна към къщата. — Приготви се да я чуеш.