Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Силует на желанието (698)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Man From Cougar Pass, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 56 гласа)

Информация

Сканиране
Desi_Zh (2009)
Корекция
sonnni (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2013)

Издание:

Барбара Маколи. Владенията на пумата

Американска. Първо издание

ИК „Арлекин-България“, София, 1993

Редактор: Саша Попова

ISBN: 954-11-0083-X

История

  1. — Добавяне

Първа глава

„Преминаването забранено! Частна собственост.“

Касандра Филипс натисна спирачките на джипа и плавно спря на тесния черен път. Изгледа ядосано дървената табела и промърмори с възмущение:

— Преминаването забранено, каква глупост!

След като беше прелетяла близо три хиляди километра от Бостън до Денвър и бе шофирала още сто и десет до най-пустото планинско градче, нямаше никакво намерение да се връща, без да е намерила сестра си. Щом бе открила това затънтено място, сигурно щеше да намери и Сара.

Кугър Пас… Ха, проходът на пумата!

Дори не бе отбелязано на картата. Трябваше да спре на две бензиностанции и да разпита трима души, преди да попадне на някой, който бе чувал за градчето. Макар че универсален магазин, бръснарница и конюшня с ветеринар едва ли биха могли да се нарекат град.

Все пак хората тук бяха дружелюбни. Когато попита трима възрастни мъже пред бръснарницата, дали познават човек на име Мейсън, те я упътиха в един глас.

Каси изключи двигателя на джипа, взря се през прашното предно стъкло и се намръщи. Скоро щеше да се стъмни. Тя стисна волана с потни длани. Мисълта да се скита из гората в непрогледния мрак я плашеше.

Не бе време за глупави страхове. Излезе от колата, но се олюля и се задържа за вратата. Притисна чело в хладния метал. Полетът, двата дни, прекарани без сън, и надморската височина явно бяха причините да й се завие свят.

Тя пое дълбоко изпълнения с мирис на бор въздух и почака погледът й да се проясни. Макар да я притесняваше мисълта, че трябва да бърза, не можа да устои на изкушението да се наслади за миг на великолепието на гората. Полюшващи се трепетлики, високи борове, сочнозелени папрати… В минути като тези тя почти завиждаше на свободния дух на по-малката си сестра. Не можеше да си спомни кога за последен път е отсъствала цял ден от офиса и се е любувала на някое красиво дърво. Нито пък кога за последен път е почивала, откакто работеше за „Филипс, Уестън и Роу“.

Каси притвори очи и се заслуша. Птички пееха в хор, вятърът свиреше във високите клони на боровете, а една сива катеричка цвъртеше ядосано — очевидно протестираше, че бяха навлезли в територията й.

Мразовитият вечерен въздух я накара да потрепери и тя отвори очи. Почувства се потисната под огромните дървета. Тази откъснатост от света я плашеше. Катеричката имаше право — мястото й не беше тук.

Каси се пъхна в джипа, взе кафявото си кожено яке и го облече върху пуловера. Времето през юни в планината се оказа доста по-хладно, отколкото бе очаквала. Тя потрепери и се пресегна за ръкавиците и бялата скиорска шапка. Добре че поне бе обула джинси и удобни ботуши. Практична и уравновесена — нали така казваше баща й за нея! Сложи си шапката, подпъхна кичурите тъмнокестенява коса и тръгна пеша. Не искаше Сара да чуе шума от колата и да се скрие. Беше прекалено уморена и нямаше настроение за игри.

Тогава забеляза хижата. Изненадана, тя я гледаше втренчено. Значи тук, в тази планинска хижа, се беше настанила сестра й. От каменния комин се виеше пушек, а до предната веранда бе спрян стар светлосин пикап. Очевидно вътре имаше някой. Каси пое дълбоко дъх и си нахлупи още по-ниско шапката.

Ненадейната атака е най-добрата стратегия, реши тя и се запрокрадва между стволовете на дърветата. Дебелият килим от борови иглички заглушаваше стъпките й. Задъха се от чистия въздух. Този път щеше да каже доста неща на Сара. Никак не бе забавно да дебне покрай чуждите къщи. Безпокойството я накара да ускори крачка и скоро се озова пред вратата.

В този миг погледът й се закова в дулото на пушка, което се подаваше иззад една бъчва. Някой я държеше на мушка.

Каси ахна, премигна уплашено и се свлече на земята в безсъзнание.

 

 

Когато натрапникът се показа зад ъгъла, Слейд не бе и помислил, че пред него ще се появят най-невероятните златистокафяви очи, които някога бе виждал.

Той хвърли пушката и коленичи над непознатия.

Когато бе забелязал самотната фигура да се спотайва в сенките зад хижата, бе толкова изненадан, че няколко минути наблюдава от прозореца на кухнята. Тук горе, рядко идваше някой. Любопитството му бързо премина в гняв, когато забеляза, че непознатият се запромъква към входната врата.

Не му стигаха неприятностите през деня, ами и това!

Орелът, който преследваше от седмица, му се бе изплъзнал. Едва не си счупи врата, подхлъзвайки се на една скала и търкаляйки се десетина метра надолу в пропастта. Гърбът още го болеше. Искаше само да седне, да изяде печеното пиле и да се отдаде на самосъжаления.

Нямаше спокойствие от натрапници! Слейд бе крайно изненадан — непознатият се оказа жена!

Погледът му се плъзна по неподвижното тяло. Тя дишаше едва забележимо и лицето й бе бледо. Кестенявата й коса се подаваше от бялата шапка. Той я свали и гъсти лъскави кичури се посипаха на вълни. Слейд изруга тихо. Чувстваше известна вина, че я бе изплашил до смърт.

Защо, по дяволите, тази красива жена дебнеше край хижата му?

Тъй като в момента не бе в състояние да му отговори, той я вдигна на рамо и я понесе. Тялото й бе стегнато и гъвкаво и когато започна да му се изплъзва, Слейд го прикрепи, като постави едната си ръка на заобления й ханш.

Колко приятно, помисли си той, но веднага си спомни, че дамата бе в безсъзнание. Е, бе гостенка, макар и неканена.

Внесе я в дневната и ритна вратата след себе си. Положи я на кушетката и главата й клюмна на една страна, а разбърканата й вълниста коса се разпиля. За момент остана надвесен над нея, като потриваше замислено брадичка. Нямаше амоняк, за да я свести, но се сети за студена вода и се усмихна. Щеше да свърши работа. Имаше късмет, че не простреля красивата й главица.

Тя тихо изстена. Гъстите й тъмни мигли се открояваха на мъртвобледото лице. Дългата гладка шия го накара да преглътне.

Проклета глупачка! Нима не знаеше колко е опасно да скита сама в планината? Не, вероятно не знаеше, помисли си той раздразнено и седна до нея. Пъхна ръка под тялото й, повдигна я и свали коженото яке. Тя политна и гърдите й докоснаха неговите. Слейд стисна зъби при допира и бързо я пусна. Тихите й стенания му подействаха възбуждащо и съживиха забравени усещания.

Той прогони похотливите си мисли, като се чудеше какво да прави. Личеше си, че е богато градско момиче. Свали ръкавиците и забеляза нейните дълги тънки пръсти. Не носеше пръстени, но Слейд видя златния часовник на тънката й китка. Беше швейцарски и доста скъп.

Тя просто миришеше на богатство. Той си позволи лукса да вдъхне нейния предизвикателен парфюм. Направо изкусителен! Този вид аромати събуждаха у мъжете желанието да разкрият тайните на меката разгорещена кожа. Тук горе можеха да привлекат само осите и пчелите.

Изведнъж му дойде наум, че може би е приятелка на Даян, но бързо отхвърли тази мисъл. През двете години, в които беше женен, нито един от богатите приятели на бившата му съпруга не беше припарвал до това място. Този факт, разбира се, напълно го устройваше. Във всеки случай те не бяха нищо повече от тълпа егоцентрични лицемери. Ако не бе толкова заслепен от красивото лице на Даян, щеше да разбере, че тя го преследваше упорито не от любов, а от скука. Не бе могла да устои на приключението да се омъжи за университетски преподавател — най-голямата грешка, която някога бе правила, както бе заявявала много пъти.

За Слейд това също беше най-голямата грешка в живота му.

Слабо стенание го върна отново към действителността. Коя бе тази жена и какво, по дяволите, правеше тук?

Би могъл да провери в джобовете й за документи за самоличност, но джинсите й бяха толкова тесни, че се страхуваше да не би намеренията му да бъдат изтълкувани погрешно, ако тя дойдеше на себе си. Гърдите й се повдигаха и спускаха под белия пуловер и той отново изруга.

— Госпожице, събудете се — сграбчи я Слейд за раменете и я разтърси. — Трябва да ми обясните някои неща.

Божествен аромат на печено пиле изпълни размътеното съзнание на Каси. Тя си помисли, че халюцинира и не обърна внимание на сърдития мъжки глас. Слейд обаче твърдо бе решил да не я остави на мира. Големите му силни ръце обгърнаха раменете й. Мъглата бавно се разсея и Каси отвори очи.

Измина известно време докато се опомни. Нечии тъмносиви очи я гледаха изпод вежди. Погледът й се насочи към присвитите в очакване устни на непознатия. Страните му бяха обрасли с тъмна като къдравата му коса брада. Той се надвеси над нея и тя усети топлината на тялото му. Замириса й на бор, влажна земя и първична мъжественост. Суровите му черти никога не биха могли да се сметнат за красиви, но в комбинация въздействаха по поразителен начин. Стаената му сила я накара да си помисли, че прилича на пума, готова за скок. Каси се взря в очите му и почувства, че това е съдбата.

Прозрението я хвърли в паника. За бога, та това беше годеникът на сестра й! Тя бързо се изправи, но стаята се завъртя пред погледа й. Притвори очи и се облегна назад. Сърцето й биеше така лудо, като че ли току-що бе пробягала голямо разстояние.

— Ти искаше да ме застреляш!

— А ти се навърташе около къщата ми — повдигна той тъмните си вежди.

Беше прав. Каси си припомни защо бе тук. Въздъхна и огледа оскъдно мебелираната стая: карирани завеси, тапициран с кафяво кадифе диван, едно старинно кожено кресло. Съвсем не в стила на Сара. Тя харесваше съвременните мебели от стъкло и хром. Каси погледна мъжа, седнал до нея. Доста износени джинси, кални ботуши, синя работна риза с навити до лактите ръкави. Той също не отговаряше на вкуса на Сара. Предпочиташе музиканти и художници, а не мускулести хищни типове.

— Къде е тя?

— Тя!?

Болката в слепите й очи започна да пулсира. Беше се надявала, че Сара няма да сметне за необходимо да се крие.

— Мейсън — каза тя, опитвайки се да скрие раздразнението си, — изминах доста път. Уморена съм. Не е нужно вие със Сара да ме разигравате. Кажи й да престане да се крие и да поговорим.

Той я погледна изумен. Какво си въобразяваше тази луда? Че я е скрил в килера? Тази мисъл едва не го накара да се разсмее, нещо, което не беше правил отдавна.

— Госпожице, аз никога не си играя с хората!

Неговият кадифен глас накара сърцето й да подскочи. По дяволите, какво й ставаше? Сигурно бе от проклетата височина. Близостта на този мъж я караше да се задъхва от вълнение.

Каси скочи, но коленете й се подгънаха и тя политна назад.

Той ловко я подхвана за лакътя.

— Добре ли сте?

Добре?! Едва не припадна, защото годеникът на сестра й я докосна. Какво й ставаше?

Каси отдръпна ръката си и отговори:

— Малко съм замаяна…

Той се изправи. Вдигна очи и срещна стоманения му поглед. Господи! Толкова висок!? Сигурно бе поне два метра. И толкова гъвкав!

— Името ви е Мейсън, нали?

Той кимна.

— А това е Кугър Пас, нали?

Слейд сви устни и кимна отново.

— Добре тогава. — Тя извади някакъв лист от джоба си. — Може би ще ми обясните това.

Беше писмо. Странно! Каси се отправи към кухнята, като го изгледа през рамо. Слейд стисна зъби и зачете. Писмото бе адресирано до Каси Филипс в Бостън.

Филипс… Филипс… Сара Филипс!

Престана да чете и я погледна. Тя бавно се приближаваше към спалнята му. Завъртя очи и отвори писмото.

„Мила Каси,

Ти винаги си държала между нас да няма тайни. Така и постъпвам. Срещнах един мъж и веднага разбрах, че това е той — истинският. Зная, Кас, че и друг път съм го твърдяла, но имай ми доверие, сега не греша. Напуснах колежа. Ние с Мейсън възнамеряваме да се оженим. Сигурна съм, че няма да ме упрекнеш, ако не ти кажа къде се намирам. И двете знаем колко упорит може да бъде татко и колко трудно ще приеме моя избор. Моля те, повярвай ми, аз съм добре и съм по-щастлива от всякога. Обещавам да се обадя преди сватбата. За мен е важно вие с татко да присъствате.

Прости ми, че ти го съобщавам по този начин. Най-малко бих искала да те нараня.

Обичам те, Сара“

Всичко бе ясно! Слейд сгъна писмото.

Сара беше споменала за сестра си Каси. Той вдигна поглед и я видя да наднича в спалнята. Тя наистина смяташе, че в неговия гардероб има жена. Слейд поклати глава и въздъхна дълбоко. Не знаеше да се забавлява ли или да се ядосва. Тя изчезна от погледа му и той се намръщи.

Каси се огледа в спалнята и с изненада забеляза, че нямаше и помен от Сара, нито пък от присъствието на друга жена. Огромно легло с шоколадовокафява покривка, някакъв скрин и нощно шкафче. Никакви цветя. Никаква следа от женска ръка. Не можа да устои да не надникне в открехнатия дъсчен гардероб. Въдици, скиорски якета и зимни обувки. Сара наистина липсваше.

— Не искаш ли да провериш и под леглото?

Като чу гласа му, тя се обърна. Слейд стоеше на вратата и я гледаше гневно, скръстил ръце на широките си гърди. В едната държеше писмото на Сара.

— Извинявай. Малко се увлякох… — изчерви се Каси.

— Наистина ли мислиш, че там крия жените, избягали от опеката на сестрите си? — изсмя се саркастично той.

— Ни най-малка представа нямам как постъпваш. Нито пък считам себе си за прекалено покровителствена. — Тя спря пред него и вирна брадичка, без да обръща внимание на факта, че ръцете й треперят. Слейд присви очи. — Извинявай, че те питам — рече Каси, забелязвайки ситните бръчици около очите му, — но не мислиш ли, че си прекалено, хм… зрял за Сара?

Брадичката му потрепна.

— Ако имаш предвид, че съм прекалено стар за нея, наистина не съм мислил за това.

— Спомена ли тя, че е само на осемнадесет?

Каси видя как в погледа му за миг проблесна изненада. Значи Сара не му беше казала. Стомахът й се сви. Почувства, че този мъж не е от онези, които една жена може да излъже без сериозни последици.

— Виж — бързо продължи Каси, — женитбата е сериозно нещо. Затова не бива да се бърза. Вие двамата едва се познавате.

— Вярно е — кимна той.

Слава богу, помисли си тя с облекчение. Поне се вслушваше в здравия разум.

— Мейсън, има някои неща, които не знаеш за Сара… — Той се намръщи и тя бързо добави: — Нищо лошо, разбира се, просто на Сара не може да се разчита. Не за първи път постъпва така необмислено.

Слейд я слушаше внимателно.

— През последните две години, след като почина мама, на Сара никак не й беше лесно. Трябваше да я спасявам, след като я арестуваха за участие в демонстрация против построяването на ядрена електроцентрала, да увещавам декана три пъти да не я изключва от колежа и на два пъти я крих от някакъв неин приятел. — Слейд се намръщи още повече. Мъжете не обичат да слушат за миналите връзки на любовниците си. — Това е истината. Не се опитвам да ви разделя. Всъщност, разбирам защо си въобразява, че е влюбена в теб. Ти си привлекателен мъж, а съм сигурна, че и животът ти в планината е предизвикателство за повечето жени.

— Ти не се ли числиш към тях?

Тя се поколеба.

— Може би…

— Така е. — Той се облегна небрежно на рамката на вратата. — Защото не мога да си спомня да е влизала жена в спалнята ми, без да съм я канил.

Погледът му пробяга по нея, сякаш я дебнеше. За миг тя затаи дъх и сърцето й заби ускорено. Започваше да разбира как Сара бе хлътнала по този мъж. Той притежаваше такава първична сила и очарование! Стана й ясно, че си играеше с нея и това я разгневи.

— Мейсън, не зная какво целиш, освен ако не печелиш време, за да дадеш възможност на Сара да избяга.

— Така — отпусна ръце той, — след като сме сами в спалнята ми, мисля, че трябва да уточним името. Казвам се Слейд. Слейд Мейсън.

— Слейд Мейсън?! — Тя се втренчи в него, объркана. В писмото си Сара бе назовала своята нова любов е името „Мейсън“. Каси бе предположила, че това е малко име. Тя отстъпи колебливо назад. На друг мъж ли беше попаднала?

— Искаш да кажеш, че ти не си въпросният Мейсън от писмото?

Слейд бавно поклати глава и се приближи.

— Но… — Каси усещаше, че той не лъже.

— Мейсън е мой братовчед — обясни Слейд. — Предпочита да го наричат с фамилното име.

— О!? — тихо възкликна тя. — В такъв случай, извинявай, че те обезпокоих. Ако обичаш, върни ми писмото и ми кажи къде мога…

— Не си свикнала да грешиш, нали? — Той пристъпи към нея.

— По принцип не.

— И си убедена, че имаш право да се месиш в живота на другите?

— Почакай… — наежи се тя.

— Не, ти почакай! — Слейд ловко я хвана за една гайка на джинсите и я притегли към себе си. — Никой, нито сестра, нито баща, независимо от това колко е добронамерен, няма право да си пъха носа там, където не му е работа. — Натика писмото в предния джоб на джинсите й и я пусна. С широко отворени очи, тя отстъпи, като се препъна. — Ще ме извиниш, но пилето ми вероятно вече е изгоряло.

Разтреперана от близостта му, Каси го гледаше стъписана как излиза от стаята. След три секунди го настигна.

— За бога, Сара е само на осемнадесет! — почти изкрещя тя. — Това нищо ли не означава за теб?

Слейд спря и се обърна. Каси не го очакваше и се блъсна в гърдите му. Той протегна ръце и я хвана, преди да е паднала.

— Доколкото зная, има законното право да взема самостоятелни решения.

— Законно? — Тя се дръпна от него. — Мисля, че сестра ми е на път да направи поредната си голяма грешка.

— Кой казва това? — скръсти ръце Слейд.

— Аз го казвам! — Каси бе прекалено ядосана, за да вземе под внимание факта, че той е доста по-висок от нея и непоклатим като бетонна колона. — Знам колко импулсивна е Сара. Колко пъти се е забърквала в неприятности и след това е идвала да я спасявам.

— Не забелязвам да е дошла при теб — подхвърли Слейд иронично.

— Още не, но утре, следващата седмица или месец? Какво знае тя на нейната възраст за брака? Какво ще стане, ако се впусне в тази авантюра и по-късно разбере, че Мейсън не е това, което е желала?

— Тогава грешката ще си е нейна и ще трябва да се оправя сама. Така е в живота, нали знаеш? — Слейд се наведе опасно близо. — Кажете, госпожице Филипс, какъв е в действителност проблемът? Не е ли в това, че вие с баща ви се безпокоите да не би Мейсън да се окаже неподходящ за вашето елитно бостънско общество? Че може би не познава подходящи хора или няма да знае как да се облича на вашите приеми? Или вероятно — той сграбчи ръката й, — че не може да си позволи златни часовници или скъпи коли?

Каси дръпна ръката си разярена. Слейд бе донякъде прав. Баща й наистина мислеше така. Но не и тя.

— Господин Мейсън, не смятам за необходимо да се оправдавам пред вас. Кажете ми само къде е сестра ми и ще си тръгна. Вярвам, че и за двама ни така ще е по-удобно.

Ледени тръпки полазиха по гърба й, когато срещна погледа му. Неговите очи бяха студени и просветваха животински. Той я плашеше до смърт, но това не се дължеше на ръста му или на опасенията й, че може да я нарани. Приличаше й на пума, дебнеща жертвата си! Ядосана на себе си и на липсата на самообладание, Каси стисна юмруци, съпротивлявайки се на желанието си да се обърне и да избяга.

В напрегнатата тишина се чуваше цвъртенето на пилето, което се печеше. Вкусният мирис я замая. Стомахът й запротестира и тя си спомни, че не бе яла от сутринта.

Слейд лениво се отдалечи и влезе в кухнята. Извади пилето от фурната и постави горещата тава на кухненския плот.

— Е? — последва го Каси. — Ще ми кажете ли къде е Сара?

— Не.

— Какво? — Тя така беше вперила очи в пилето, че почти пропусна да чуе отговора му.

Той хвърли кърпите и се обърна.

— Трудно ли ви е да разберете тази дума, госпожице? Казах не. Не! Или накратко казано, изчезвайте! — Взе една чиния от бюфета и я постави на масата.

По дяволите, ама че непоносим тип!

— Разбирам думата, господин Мейсън — рече ехидно Каси, — но просто не я приемам. — Тя реши да смени тактиката. — Виж, Слейд, съжалявам. Не мога да очаквам от теб да разбереш семейството ми. Направи го за мен. Обади се на братовчед си и ми позволи да поговоря със Сара по телефона.

— Не мога. — Той извади един нож от чекмеджето.

— И защо?

— Защото Мейсън няма телефон.

Господи, беше по-лошо отколкото си мислеше! Онзи не можеше да си позволи дори телефон. Бог знае в какви условия живееше Сара.

— Добре — промълви сдържано тя, като се опитваше да се овладее, — какво ще кажеш да й занесеш съобщение, че я чакам тук.

Слейд се замисли за минута.

— Става. — Каси пое дълбоко дъх и се усмихна. Е, не бе съвсем безразсъден! — Утре.

— Утре? Какво искаш да кажеш? Не, тази вечер!

— Утре или никога!

Той я пронизваше с поглед и по суровото изражение на лицето му личеше, че говори сериозно. Каси се сети за пушката, която бе забелязала подпряна до входната врата, но отхвърли ненадейно блесналата й мисъл.

Извърна се — не желаеше Слейд да види, че ще заплаче от безсилие. Искаше само да прибере Сара и да си отиде вкъщи. И ако не беше този мъж, изпречил се на пътя й, можеше да го направи. Усети как стомахът й се сви. Бе загубила битката. Но не и войната!

— Слейд Мейсън — изправи рамене тя, — вие сте най-твърдоглавият мъж, който някога съм срещала.

Каси грабна якето си и изхвърча навън. Иначе би прибягнала до ругатни и би се срамувала от себе си.

Спря се на външните стълби и се замисли. Ако тя бе на негово място и си седеше спокойно вкъщи, а той се беше промъкнал в дома й с намерението да узнае къде е братовчед му, Каси също щеше да го изгони. Очевидно Слейд обичаше Мейсън и бе прав, че не е нейна работа да се меси. Можеше да го разбере.

Седна на стълбите на верандата и се замисли какво да прави. Беше тъмно, до града имаше един час път с кола, а бе толкова уморена, че едва гледаше. Преглътна гордостта си и се изправи. Влезе обратно в къщата и се запъти към кухнята. Слейд седеше на масата.

— Хайде, мислите ли, че можем да поговорим за това като възрастни? — предложи тя и скръсти ръце.

Той се усмихна и й посочи един стол.

— Е добре — провлече Слейд, — може би няма да е толкова забавно, но съм съгласен да опитаме, щом искаш.

Каси погледна втренчено чинията. След това премести очи върху тържествуващото му лице.

— Знаели сте, че ще се върна?

— Госпожице — отвърна той, смеейки се, — нямаше начин такова решително момиче като вас да не се върне.

— Прав сте. — Тя издърпа стола и седна. — Решена съм на всичко. И независимо от това какво мислите, аз наистина обичам сестра си и искам онова, което е най-добро за нея.

Слейд се намръщи, набоде парче пиле и го пусна в чинията й.

— Не мога да го изям… — вдигна ръка тя.

— Има достатъчно — прекъсна той протеста й.

Каси беше прекалено гладна, за да спори. Тихо му благодари и взе вилицата.

— И така, откъде знаеш кое е най-доброто за Сара? — попита Слейд и й подаде печен картоф.

Каси съзнаваше, че посоката, която взе разговорът щеше да доведе само до нов спор.

— Господин Мейсън…

— Слейд.

— Слейд, ти познаваш Сара, нали?

Той кимна.

— И вярваш, че те с Мейсън са щастливи?

Слейд се поколеба, преди да кимне отново. Подозираше какво цели тя.

— Ако са успели да убедят теб, сигурна съм, че ще съумеят да убедят и мен. Тогава мога да се върна вкъщи и да обясня на татко.

— А какво ще стане, ако не успеят?

Каси сви рамене. Нямаше намерение да се връща без Сара.

— Има ли някаква причина, поради която смяташ, че няма да одобря Мейсън?

— И пет пари не давам за вашето одобрение, госпожице Филипс! — Пръстите му стиснаха нервно вилицата. — Но все пак ще отговоря на въпроса ви. Мейсън е добър човек. Този вид добрина не се измерва с банкова сметка, а със сърцето. — Той подпря лакти на масата и се наведе напред. — Знаете ли нещо за сърцето или вашата синя кръв тече по златни вени, движена от чиста егоцентричност?

Егоцентричност!? Синя кръв!? Каси се опита да овладее гнева, който се надигаше в нея. Независимо колко гладна и уморена беше, не бе длъжна да седи тук и да слуша обиди. Дори и заради Сара. Тя се изправи и столът й изскърца по дървения под. Ръката му се стрелна през масата и я сграбчи за китката.

— Съжалявам — каза тихо Слейд. — Не исках.

— Пусни ме!

— Ако обещаеш, че ще седнеш отново.

— Пусни ме… — процеди тя с тих равен глас.

Той я освободи. Каси остана права, като разтриваше китката си. Очите й срещнаха неговите и тя продължи да го гледа известно време — прекалено разгневена, за да каже нещо.

— Каси, изглежда и на двамата са ни слабост, имам предвид Сара и Мейсън. По-добре е да не говорим за тях повече. — Слейд въздъхна. — Поне докато вечеряме. После можем да си сложим боксьорските ръкавици и да обсъдим положението.

Мисълта за един удар в челюстта на Слейд накара Каси да се усмихне. Това със сигурност щеше да намали напрежението. Тя седна отново на масата.

— Е, тогава, за какво да говорим?

— Добре, интересно ще ми бъде да чуя повече по въпроса защо Сара се е влюбила в мъж като мен — предложи Слейд и се усмихна предизвикателно. — Или какво разбираш под „привлекателен“?

Каси едва не се задави.

— Ами… аз имах предвид, хм… че Сара е способна да се влюби в мъж от твоя тип.

— Аха… — Той дъвчеше замислено. — И какъв тип съм аз?

О, господи, само затъваше още по-дълбоко!

— Ами, хм… от суровия тип мъже. Като Пол Бъниън, Гризли Адамс… От този тип. Първично мъжествени, като хищници.

— А теб, разбира се, не те привличат такива мъже, нали? — Слейд се опита да сдържи усмивката си и устните му потрепнаха. — Особено толкова стари като мен. Искам да кажа, че тридесет и четири наистина не са малко години.

— Нямах предвид, че си твърде стар за мен, а за… — Тя замълча. Започваше да губи контрол над себе си. Дали не беше по-добре да минат отново на въпроса за Мейсън и Сара? Всеки разговор щеше да е за предпочитане пред този.

— Аз живея в град, Слейд. — Каси се опита да избегне въпроса му. — Не зная много за живота извън небостъргачите и подлезите. И въпреки че харесвам гората и цвърченето на катеричките, такова уединение наистина би ме влудило. — Тя взе черния пипер и поръси обилно картофа си. — Не мога да си представя какво правиш сам по цял ден. Между другото с какво се занимаваш? — Най-накрая тя откри възможност да преминат към по-безопасна тема. — Имам предвид, какво работиш?

Слейд се изправи и отиде до малкия хладилник.

— Предимно наблюдавам как растат дърветата — пошегува се той, като извади отвътре кутия с мляко. — А понякога, когато закипя от енергия, скитам наоколо из владенията си, за да видя какви нови животинки са се заселили.

Каси нямаше представа какво да каже, за да не го обиди. Слейд се шегуваше със сигурност, макар че изражението на лицето му бе напълно сериозно. Възможно ли беше наистина да не прави нищо друго? Как тогава поддържаше такава добра форма? Мускулестите му ръце и широките гърди предизвикваха възхищение.

— Колко интересно.

— Понякога е, а друг път не — отвърна той и се облегна. Макар по устните му да не личеше усмивка, Каси можеше да се закълне, че я съзира в очите му. — Сега, позволи ми да отгатна с какво се занимаваш ти… Сара ми каза, че баща ви притежава компания, така че вероятно работиш за него.

В гласа му усети арогантно самодоволство и това я накара да настръхне.

— За какво намекваш, че съм получила работата си благодарение на моето семейство? — Как се осмеляваше той — мъж, който не правеше нищо друго, освен да гледа как „растат дърветата“ — да я подценява! — Трябва да знаеш, че учих четири години в Станфорд и имам диплома по бизнес. Никой не ми я е подарил. Сама си я заслужих, както заслужих и работата си, нищо че фирмата е на баща ми.

Слейд видя как лицето й почервеня от гняв. Очите й заискриха и тя вирна брадичка. Но това, което привлече вниманието му в този момент, бяха устните й, достатъчно пълни, за да подхождат съвършено на нечии мъжки. Нямаше намерение да се вторачва в нея, просто така се случи. И колкото по-дълго я гледаше, толкова по-червено ставаше лицето й.

Разбра, че я беше засегнал дълбоко.

— Засегна се, нали? — рече той, обезпокоен от факта, че само при вида й пулсът му се ускоряваше. Той поклати глава. — Компанията на твоя баща е преуспяваща, но ти си негова дъщеря и не виждам защо да не работиш за него.

— Съжалявам. — Огорчена, Каси седна отново и се усмихна за извинение. — Трябва да се примиря с коментарите, които понякога се правят по отношение на длъжността, заемана от мен в компанията. Чувствителна съм на тази тема.

Слейд забеляза с възхищение колко великолепно блестяха очите й, когато се усмихваше. Тя излъчваше енергия и жизненост. Присъщата й сила и упоритост я бяха накарали да тръгне да търси своенравната си сестра. Каси нямаше намерение да си тръгне от Кугър Пас без Сара, независимо от това дали тя искаше, или не. Щеше да му се наложи доста да помисли какво да прави с госпожица Каси Филипс.

— Какво по-точно работиш?

— Занимавам се с персонала на компанията, с отношенията между служителите — усмихна се тя. — Повечето време прекарвам да убеждавам хората да приемат моята рационална гледна точка, опитвам се да създавам оптимален микроклимат и…

Слейд повдигна вежди и Каси се разсмя, забелязала несъответствието между изявлението си и тяхната първа среща. Тя постави ръце на масата и се наведе напред.

— Разбирам съмненията ти, но наистина съм добра в работата си. — Каси въздъхна и усмивката й изчезна. — Но се страхувам, че, когато става въпрос за Сара, моите лични чувства малко замъгляват представата ми за нещата.

Малко ли, помисли си Слейд, но реши да не й казва, че нейната „замъглена представа“ приличаше повече на плътна превръзка на очите. Седна отново, като продължи да обмисля ситуацията. Ами ако грешеше по отношение на Сара и Мейсън? Ако в думите на Каси имаше известна истина и годежът на Сара с братовчед му беше просто още едно приключение за богатото отегчено момиче? Слейд бе против това човек да се меси в живота на другите, но не искаше да види Мейсън разочарован и изоставен. Ако Сара беше толкова лекомислена, колкото твърдеше Каси, може би щеше да е по-добре Мейсън да научи сега, преди да е станало твърде късно. Както се случи с него.

Каси го наблюдаваше със затаен дъх. Знаеше, че обмисля дали да й помогне. Личеше по лицето му и по начина, по който я гледаше. Не можа да разбере само защо изведнъж се намръщи и суровото му лице придоби гневно изражение. Щеше да откаже. Сигурна беше. Тя въздъхна и се приготви за битка.

— Добре, Каси — рече накрая той и това я изненада. Гледаше я втренчено с тъмните си напрегнати очи. — Искаш да поговориш със Сара и да се срещнеш с Мейсън? Мога да го уредя.

Заля я вълна на облекчение. Нямаше представа какво го накара да промени решението си, но не смяташе да задава повече въпроси.

— Благодаря — единствено успя да каже тя.

— Утре.

— Но…

— Казах утре! Не ме карай да съжалявам, че взех подобно решение.

Каси млъкна и стисна зъби. Добре, нека бъде както той иска. Един ден не е от толкова голямо значение. А освен това, бе уморена. Не, съсипана — това бе точната дума.

Тя кимна.

— Ти си шефът… — За момента, рече наум. Изправи се и започна да разчиства масата. — В колко часа да дойда утре сутринта?

— Не е необходимо да идваш.

— Моля?

— Казах — Слейд наля сапун в мивката, — че не е необходимо да идваш, но можеш да останеш тук тази нощ.