Барбара Маколи
Владенията на пумата (7)

Седма глава

Приличат повече на братя, отколкото на братовчеди, помисли си Каси, когато двамата мъже влязоха в стаята. Мейсън беше по-млад и по-сдържан от Слейд, с остри черти и сериозни кафяви очи. Погледът му се насочи право към нея.

— Каси, това е Мейсън. Запознайте се — рече Сара.

Каси кимна, но не помръдна. Хвърли поглед на Слейд, който се бе вторачил в нея намръщено. Боже господи, какво си мислеха тези мъже? Че ще изведе Сара под дулото на пистолет? Тя се приближи, вдигна глава и срещна твърдия поглед на Мейсън.

— Искам да ти кажа само едно нещо — той я пронизваше с очи.

Каси се усмихна и му подаде ръка.

— Добре дошъл в нашето семейство.

Изражението на Мейсън омекна и на лицето му се изписа изненада, която се замени с облекчение. Устните му се извиха в усмивка и той стисна ръката й.

— Благодаря!

Каси хвърли поглед на Слейд. Макар да не се усмихваше, в очите му се забелязваха весели пламъчета.

— Разбирам, че доста сте се измъчили, докато намерите сестра си — рече Мейсън и я прегърна през раменете.

— Не беше толкова трудно — нарочно рече тя и погледна Слейд.

— Съжалявам, Каси, трябваше да дойда в Бостън и да…

— Нямаше да му позволя — прекъсна Сара Мейсън. — Бърза да довърши три картини за изложба в Ню Йорк, която ще се открие няколко дни след сватбата ни. Освен това — въздъхна тя, — познаваш татко. Не бях сигурна докъде можеше да стигне, за да осуети женитбата ни. А тя не бива да се отлага.

Каси прекрасно я разбираше. Баща й бе способен на всичко, когато го предизвикат. За него Сара си беше още дете.

— Каси, нали ще дойдеш на сватбата? — попита плахо Сара.

— Как можеш да задаваш такива въпроси? Разбира се, ще дойда.

— А татко? Мислиш ли, че ще успееш да го убедиш?

— Няма съмнение — отвърна тя с увереност, каквато изобщо не чувстваше. — Ще поговоря с него, ще му обясня, че вече си голяма и трябва да вземаш решенията си сама. Той ще разбере.

— Да разбере?! — По лицето на Сара се изписа съмнение. — За един и същи човек ли говорим?

— Не се безпокой за това — стисна ръката й Каси. — Ще дойде.

Сара се усмихна и погледна Мейсън. Беше очевидно, че го обича, а и той нея. Сега само трябваше да убеди баща си.

Какво да се прави, мрачно си помисли Каси и погледна Слейд. Вървеше й на упорити мъже.

 

 

Чувстваше се като в рая. Каси протегна крак над ръба на ваната и потъна още по-дълбоко в топлата вода. Мислено благослови Сара, която се съгласи сама да измие съдовете и я изпрати в банята. За нея беше облекчение да се измъкне, след като Слейд почти не й проговори по време на вечерята. Имаше странното усещане, че Сара внимателно наблюдаваше неочакваните си гости, както се наблюдава насекомо под микроскоп. Тя чувстваше, че нещо става между тях двамата и чакаше обяснение. Ала Каси още не можеше да й даде такова.

Когато излезе от банята и отиде в дневната, тя с радост установи, че Мейсън и Слейд бяха излезли да се поразходят. Сара, макар да гореше от нетърпение да поговори със сестра си, беше толкова изморена, че с мъка държеше очите си отворени. Остави й на кушетката възглавница и одеяло, целуна я по бузата и отиде да си легне.

Като остана сама, Каси погледна часовника. Десет часа. Господи! Не беше свикнала да заспива по това време. Но какво друго можеше да прави тук горе? Нямаше настроение да разговаря със Слейд тази вечер. Изгаси светлината и се сви на кушетката. Отблясъците на загасващия огън, които озаряваха стаята й, действаха хипнотизиращо. Навън, в нощта се носеха гласовете на безброй щурчета, а някъде в тъмнината се чуваше жабешко крякане. Притвори очи и се унесе.

— Каси?

Тя се стресна и подскочи. Одеялото й падна на пода.

— Слейд? — Сигурно бе задрямала, защото не бе чула никой да влиза. Беше тъмно и видя само как един мъжки силует коленичи до нея.

— Аз съм Мейсън. Можем ли да поговорим?

Каси се огледа, търсейки да съзре още нечия сянка. Бяха сами. Слейд явно се къпеше, защото чуваше плясък на вода в банята. От устните й се отрони въздишка на облекчение.

— Разбира се. — Каси седна в леглото и прокара ръка през косата си.

Известно време той мълча, сякаш се чудеше как да започне.

— Аз… Исках само да знаеш, че наистина обичам сестра ти. Тя е най-хубавото нещо в живота ми.

Каси понечи да запали лампата, но се отказа. Знаеше колко трудно е за повечето мъже да признават чувствата си. Фактът, че Мейсън изливаше душата си пред нея, я поласка. Тя сложи ръката си върху неговата.

— Не е нужно да ми го казваш. Виждам колко щастлива е Сара.

Каси усети усмивката му в тъмнината.

— Все още се чудя защо избра мен. Не мога да й осигуря живота, с който е свикнала, а и често ще ми се налага да оставам сам, заради работата ми. — Мейсън поклати глава. — Бог ми е свидетел, че се опитах да я разубедя в началото, но Сара беше непоколебима. — Той тихо се засмя. — Благодарен съм, че не ме послуша. Както и да е — каза Мейсън и се закашля, — признавам, че не се зарадвах днес, като те видях. Тя непрекъснато говори за теб. Зная колко много ти се възхищава и се страхувах, че няма да ме одобриш.

— Мейсън, аз…

— Не — прекъсна я той, — позволи ми да довърша. Искам да ти се извиня, че те бях преценил погрешно. Сега разбирам колко много обичаш Сара и че се тревожиш за нея. Ако беше моя сестра, щях да постъпя по същия начин.

Е, поне един мъж тук разсъждаваше разумно. Тя хвърли поглед към банята. Водата беше спряла да тече.

— Честно да си призная, не мислех, че си подходящ за Сара. Сега, след като се запознах с теб, разбрах, че съм грешила. Днес видях колко променена е тя и бих казала, че точно ти си този, от когото има нужда. Мисля, че сте чудесна двойка. — Каси го целуна по бузата. — Сара е щастливо момиче.

— Благодаря! — Той сложи ръка на рамото й и леко го стисна. — Бих искал и баща ти да мисли така.

— Не се безпокой за баща ми — отвърна тя и изправи рамене. — Време е да разбере, че не може винаги да става както той иска.

— Благодаря, Каси — повтори Мейсън и се изправи. — Сара е права. Ти наистина си чудесна! — Той се наведе и я целуна по бузата. После се обърна и си тръгна, като я остави сама в тъмнината.

Каси чу, че вратата на банята хлопна, легна бързо и се покри с одеялото. Не искаше да вижда Слейд. Все още не бе преглътнала обидата от думите, които й каза днес следобед, и се чувстваше уязвена.

Той застана до нея и се поколеба. Сърцето й бясно се блъскаше в гърдите. Беше почти сигурна, че Слейд го чува. Той се отдалечи и тихо разстла спалния чувал на пода. Пошумоля известно време и утихна. Каси въздъхна с облекчение и си помисли, че й предстои дълга нощ.

 

 

След като два часа се въртя, опитвайки се да се намести удобно, тя разбра, че няма да може да заспи.

Причината за това беше той. Присъствието му изпълваше стаята. Тя чуваше до себе си дълбокото му и равномерно дишане. През цялото време не беше мигнала, а Слейд си спеше спокойно като младенец. Идваше й да го удуши.

Мина й мисълта да отиде и да се мушне при него в спалния чувал. Но продължи да лежи с широко отворени очи и мислено да се проклина. Трябваше да изгони Слейд от ума си. Не си заслужаваше да се тревожи заради него. Той беше надменен и хладно разсъдлив, дори студен. Скептичен и подозрителен… Каквото и да си казваше не можеше да избяга от чувството, че се влюбва в него.

Невъзможно! Каси поклати глава и отхвърли тази мисъл. Как е възможно да си въобразява, че е влюбена в този мъж, след като го познава едва от три дни? Това беше просто невъзможно. Не биваше да позволява да се случи подобно нещо.

Тя стана от кушетката и взе одеялото със себе си. Имаше нужда да освежи главата си и да подиша малко чист въздух. Далеч от Слейд. Обу чехлите, които Сара й беше дала, и бавно отиде до вратата. Тихо натисна дръжката и се измъкна навън.

Кожата й настръхна от хладния нощен въздух. Загърна се плътно и се отправи към езерото, привлечена от сребристите отблясъци на лунната светлина по водната повърхност. Гората зад нея беше непрогледно тъмна, но Каси не изпитваше никакъв страх. Тук имаше толкова неща, които харесваше: ухайни борове, тучни ливади, буйни папрати и чист въздух. И Слейд…

Той напълно се заблуждаваше по отношение на нея. Спореха прекалено много. Той беше твърдоглав, властен, упорит и непреклонен. Предпочиташе по-привързаните към семейството и къщата мъже. Солидни, на които можеше да се разчита. Слейд дори нямаше работа. Рано или късно все трябваше да се захване с нещо. Но Каси знаеше, че той е от мъжете, които се влюбват веднъж и завинаги. Жената, на която щеше да подари сърцето си, можеше да бъде сигурна, че е обичана. Опита се да си представи как би изглеждал животът й с него.

— Студено ли ти е?

Стресната, тя се обърна и едва не се препъна.

— За бога, Слейд, ужасно ме изплаши! — Каси притисна ръка към гърдите си, опитвайки се да успокои своето сърце.

— Извинявай — усмихна се той. — Изглежда свикнах да се грижа за теб.

Стана й хубаво от думите му. Одеялото се плъзна от раменете й, тя го придърпа, като се загърна по-плътно в него.

— Съжалявам, ако съм те събудила. Мислех си, че мога да се разходя до езерото, без да се изгубя.

— Не зная, Каси. Доста опасно е. — Слейд се огледа в тъмното и приближи до нея. — Наоколо има доста свирепи животни.

— Е, засега — подразни го тя — единственото, което съм срещнала, си ти.

— Затова пък съм най-опасното!

Каси нервно се засмя, обзета от познато предчувствие.

— Слейд, бих искала да ти обясня…

— Не — поклати глава той, — мисля, че е време аз да ти кажа някои неща за…

— Не е нужно да ми казваш нищо. — Тя скръсти ръце и заби поглед в земята. — Не постъпих съвсем честно.

С развята риза и разрошена коса, Слейд я гледаше втренчено. Изглежда водеше вътрешна борба със себе си, дали да й позволи да говори. Каси побърза да продължи, страхувайки се да не загуби самообладание.

— Когато те срещнах за първи път — започна тя, — помислих, че си надут тип и бях готова на всичко, за да ме заведеш при Сара. Не се съмнявах, че ще я убедя да се върне вкъщи. Никога не съм имала намерение само да поговоря с нея. Смятах да я прибера обратно. Не защото баща ми го искаше, а защото твърдо вярвах, че се е забъркала в нещо и има нужда от моята помощ. — Каси въздъхна. — Нямах доверие, че може да взема самостоятелни решения. Вече й се извиних за това. — Далечен вълчи вой я накара да се загърне още по-плътно. — Чувствах, че трябва да проявя настоятелност. Предполагах, че ако наистина обича Мейсън, нищо няма да е в състояние да я накара да промени решението си.

Слейд я прегърна.

— Каси, разбирам те и…

— И не ми се сърдиш?! — Тя пъхна ръката си в неговата.

Беше сърдит единствено на себе си. През цялата нощ си мислеше как да й се извини. Беше излязъл с това намерение. Искаше да й разкаже и някои неща за себе си. Видя я да стои край езерото, завита в бялото одеяло. Луната блестеше в косата й и той почувства странна болка в гърдите. Каси приличаше на видение. Но не беше. Меките й и топли пръсти, които го докосваха, му напомниха колко истинска бе тя. Изпита силно желание да опита отново вкуса на устните й.

Слейд я притегли към себе си. Усети топлината на тялото й и свежото му ухание. Каси вдигна лице. Леко отворените й устни бяха толкова съблазнителни, че той забрави какво мислеше да й каже. В този момент му се струваше много по-важно да й докаже чувствата си.

Наведе се към нея, сякаш да й прошепне нещо, и бавно впи устните си в нейните. Страстта ги завладя мигновено. Слейд усещаше, че тялото му изгаря от желание, но не искаше да пропусне нито един сладостен миг. Леката й въздишка разпали още по-силно разгорелия се в него огън. Когато тя се повдигна на пръсти и се притисна към него, той не издържа. Зарови ръце в косите й и отдръпна главата й назад.

Очите им се срещнаха за момент, после Слейд впи устни в нейните. Меки като кадифе, те предизвикаха у него истинска наслада. Каси леко изстена и той я повали на хладната земя. Нищо, дори гръмотевична буря, не можеше вече да го спре.

Тя почувства, че пада и усети под гърба си меките, ухаещи борови иглички. Ноздрите й потрепнаха от мириса на влажна пръст. Слейд придърпа още по-плътно одеялото, като целуваше брадичката и шията й.

Каси прокара ръце по гърдите му, проследявайки линиите на мускулите. Разгорещеното му тяло излъчваше енергия и сила и тя изгаряше от нетърпение да го докосва. Разкопча ризата му с треперещи пръсти и плъзна ръце под нея. Той пое дълбоко дъх и това я разпали още повече. Каси обходи с длани покритите му с твърди косъмчета гърди.

Слейд задъхано произнесе името й и захапа устните й с дълбок, страстен стон. Тя отвърна на целувката му със същия плам. Силното му и необуздано желание се предаде и на нея.

Този път Каси знаеше какво иска. Леко го отблъсна и той неохотно се подчини на мълчаливата й молба. Господ да ми е на помощ, ако промени решението си, помисли си мрачно Слейд и пусна ръцете й. Никога не бе желал някоя жена така отчаяно, както тази.

Каси го искаше също тъй жадно. Очите й се замъглиха от страст, а устните й, все още влажни и подпухнали от целувките му, се разтвориха в безмълвно очакване. Тя повдигна ръка към най-горното копче на нощницата си и го откопча. После пръстите й се преместиха на следващото и на по-следващото. Слейд усети, че гърлото му пресъхва и точно, когато си мислеше, че вече не издържа, Каси свали дрехата и я хвърли зад себе си.

Беше толкова красива! Лунната светлина се разля по бледата й кожа. Тя се изправи, отметна назад своите тъмни коси и откри голите си рамене и гърди. Кръвта запулсира в слепоочията му. Той не можеше да помръдне, нито да каже нещо. Беше вперил поглед в нея, сякаш искаше да запечата образа й в съзнанието си завинаги.

Възхищението, което Каси съзря в очите на Слейд, я развълнува. Никога преди не се бе събличала така пред мъж. Но сега й изглеждаше толкова естествено. Всичко, свързано с него, й изглеждаше естествено. Женският й инстинкт й подсказваше, че където и да бе срещнала Слейд, щеше да е без значение. Силата на привличането му нямаше нищо общо с дивата природа, която ги заобикаляше, както се бе опитала да убеди сама себе си в пещерата, след като го бе целунала.

Тя докосна шията му с пръсти, после с устни. Той я прегърна и я притегли към себе си. Голите им тела се допряха и Каси изстена. Гърдите й се притиснаха в неговите и тя изтръпна от удоволствие. Промълви тихо името му и зарови ръце в косите му, целувайки го безспир.

Слейд обхвана гърдите й, наведе се и нежно ги докосна с устни. Каси пламна цялата и си помисли, че ще извика. Хвана главата му и го насърчи, макар да искаше той да престане.

— Слейд, недей — помоли тя.

Задъхан, той се надвеси над нея и нежно я положи по гръб на одеялото. Плъзна ръката си по бедрото й. В гърлото му се надигна сподавен стон. Да се любят бе естествено и непорочно като гората, която ги заобикаляше. Каси докосна стегнатия му корем, после се премести по-надолу и с треперещи пръсти отвори ципа му.

Изплъзна се от прегръдката му и свали джинсите от стройните му бедра, като го докосна с гърдите си. Слейд стисна силно раменете й и тя потръпна от сладката болка.

Тялото му се изопна и той се задъха, докато й помагаше. Обърна я пак нежно по гръб и я придърпа под себе си. Погали вътрешната страна на бедрото й и плъзна ръка нагоре. Когато се сля с нея, тя изстена името му и се опита да го притисне още по-силно към себе си. Слейд се отдръпна, подпря се на лакти и жадно впи устни в нейните.

Страстта се разгаряше в тях все по-силно и по-силно, докато най-накрая ги погълна и заблестя над тях в неизразимо удоволствие. Той се отпусна върху нея, зарови лице в косите й и прошепна нещо, но сърцето й биеше така лудо, че тя не можа да го чуе. Каси целуна рамото му и усети соления вкус на влажната му кожа.

Вятърът шумолеше във високите клони на боровете, сякаш нашепваше тихо: „Обичам те, обичам те…“ и тя зашепна заедно с него.

 

 

— Хей, сънливци, ставайте!

Каси чу гласа на Сара, изпъшка и зарови лице във възглавницата. Господи, премигна тя уморено и погледна през прозореца, едва бе съмнало.

Пет минутки само. Каси се зави през глава, но шумът, идващ от кухнята, я разбуди съвсем. Слейд се размърда в спалния чувал на пода.

Тя повдигна усмихнато глава и го погледна през разрошената си коса. Очите му бяха затворени и в съня лицето му изглеждаше блажено спокойно. Какво щеше да прави сега? Беше се влюбила безнадеждно в мъж, който едва познаваше. Не знаеше докъде щеше да я доведе това, но се чувстваше чудесно със Слейд.

Нямаше да е лесно да го убеди. Беше й дал ясно да разбере, че му харесва да живее сам. Не бе готов, а и нямаше желание да се обвързва с жена. Отхвърлен от бившата си съпруга, той не смяташе, че има нужда от нова.

Ще бъде търпелива. Ще чака, докато и Слейд разбере това, което тя бе разбрала: те си принадлежаха.

Каси погледна лицето му. Тъмносивите му очи също я наблюдаваха. Той й се усмихна и тя потрепери. Невероятно! Беше удивена, че можеше да го желае толкова скоро и така силно след нощта, която бяха прекарали заедно.

Сара извика, че излиза за малко и задната врата се хлопна.

Каси подпря главата си с ръка и се извърна с лице към Слейд.

— Изглеждаш ужасно — каза му нежно тя.

— Не съм изненадан — отвърна той с дрезгав, сънен глас. — Миналата нощ излязох да се поразходя и една котка ме нападна. — Слейд потърка гърдите си. — Имам дори и белези.

— Така ли? — изчерви се Каси и се изправи на лакти. — Може би не си се борил мъжки с нея.

Той поклати глава.

— Беше най-дивата котка, която съм срещал в живота си. Едва успях да се измъкна жив.

Тя се засмя и му протегна ръка. Пръстите им се преплетоха. Слейд се измъкна от спалния чувал и коленичи до нея. Устните му леко докоснаха нейните.

— Можеш да останеш тук няколко дни.

Каси знаеше, че не му бе никак лесно да й предложи това.

— Звучи прекрасно! — Тя обви лицето му с ръце и го целуна. — Но трябва да се връщам, преди баща ми да е изпратил подире ми детектив.

— Зная едно място, където можем да се скрием — той прокара пръст по брадичката й и я целуна.

— Ако не се върна, ще си изгубя работата — засмя се тихо тя.

Слейд настръхна, отдръпна се и я погледна.

— Нямаш търпение да се махнеш оттук.

Той очакваше тя да си тръгне скоро, но не му хареса, че толкова бързаше. Беше си свършила работата и искаше да си върви.

— Не е така, Слейд — каза Каси и се изправи. — Докато се върнем и взема обратно самолет, ще е изминала почти седмица, откакто ме няма на работа. Тук горе, седем дни може и да не са много време, но в града цели цивилизации могат да се появят и изчезнат.

Както и хората, които обичаме, помисли си горчиво той и се изправи.

Тя се опита да го спре и застана пред него.

— Слейд, не си мисли, че искам…

— Добро утро.

И двамата се стреснаха. Каси дръпна ръката си от Слейд и се обърна. Сара стоеше зад тях с кошница яйца. От кога ли бе там? — учуди се Каси и тихо въздъхна.

— Сара! — Каси усети, че се изчервява. — Аз… Тъкмо казвах на Слейд, че днес трябва да си тръгна.

— Толкова скоро? — В очите на Сара проблесна разочарование. — Та ти току-що пристигна.

— Необходими ни бяха два дни, за да стигнем дотук. Ако искам да се върна на работа до вторник, ще се наложи да тръгнем тази сутрин.

Сара се обърна към Слейд. Веждите й се повдигнаха въпросително.

Той се размърда неспокойно.

— Каси, трябва да ти обясня нещо — засмя се нервно Слейд. — Може да се каже дори комично…

Като съдеше по притесненото изражение на Сара и вината, изписала се по лицето на Слейд, Каси имаше ясното усещане, че това, което щеше да й каже той, съвсем нямаше да бъде смешно. Тя скръсти ръце и се обърна към него.

— Нямам нищо против да се посмея.

В този момент Мейсън нахълта през задната врата.

— Хей, Слейд, току-що ми се обадиха по радиостанцията. Частта за камиона ми е пристигнала. Хайде, отиваме до града. — Като видя трите чифта очи, вперени в него, Мейсън замръзна. Пъхна ръце в джобовете си и сви рамене.

Каси бавно се обърна към Слейд.

— Радиостанция? Кола?

— Опитах се да ти кажа, че…

— Да видим дали правилно съм разбрала. — Тя стоеше неподвижно, втренчила поглед в него. — Могли сме да се обадим тук по радиостанция?

— Ами, да. Аз наистина имам…

— И сме могли да дойдем дотук с кола?

— Можехме, но…

Каси се завъртя настрана, измърмори нещо, после се обърна отново към него с ръце на хълбоците.

— Ти ме накара да повярвам, че няма друг път дотук, освен през гората.

— Казах ти, че това е най-прекият път, а не най-бързият.

Каси бе толкова разярена, че Слейд имаше чувството, че ще го убие. Той се обърна към Сара и Мейсън за помощ. Но те бяха изчезнали. Слейд се закашля и погледна Каси.

— Исках да ти обясня миналата нощ.

— Можеш да го направиш сега — скръсти ръце тя.

Слейд не беше сигурен в това. Не разбираше сам себе си. Въздъхна и прокара ръка през косата си.

— Онази сутрин, когато ме проследи и ме обвини, че съм искал да се измъкна, за да предупредя Сара, си помислих, че мога да ти дам урок, като те накарам да повървиш няколко часа из планината.

— Няколко часа! Вървяхме почти два дни. И кой, по дяволите, си ти, та да ми даваш урок!?

Слейд тръгна към нея, но тя отстъпи назад и той спря.

— Така започна, Кас — тихо каза Слейд, — но след няколко часа разбрах, че искам да съм с теб. Исках да ти покажа планината, каквато аз я виждам.

— Така значи! Едва не ме нападна мечка, която ти, разбира се, не видя, един прилеп ме изплаши до смърт, спах на твърд под и за малко не се удавих в бурята и всичко това се случи, защото си разбрал, че искаш да бъдеш с мен.

— Съжалявам, че си се чувствала толкова ужасно — каза той и брадичката му се изопна.

— Единственото ужасно нещо е фактът, че ме излъга.

— Не исках…

— А какво си искал, Слейд? Толкова ли няма какво да правиш, докато „гледаш как растат дърветата“, та смяташ за забавно да ме влачиш из гората? — Каси се поколеба, после в главата й проблесна някаква мисъл и очите й се разшириха. — Това също беше лъжа, нали? Удобен начин да се измъкнеш. Тези бръмбари, които носиш със себе си, познанията ти за прилепите. Не се скиташ просто така тук горе. Работата ти го изисква, нали?

Той кимна и въздъхна.

— Преподавател съм в университета „Булдер“. Сега съм в творчески отпуск. Правя проучвания върху естествената среда на биологичните видове.

— Изминалата нощ също ли бе част от твоята малка игра? — Тя притвори очи, като се опитваше да сдържи сълзите си. — Какъв урок искаше да ми дадеш, правейки любов с мен?

— По дяволите, Каси! — Слейд я сграбчи ядосано за раменете. — Това не е истина и ти го знаеш.

— Истина? — Тя се дръпна като опарена. — Какво разбираш под истина? Толкова дълго време си бил сам тук горе, че си забравил значението на думата. — Каси разтърка ръцете си, сякаш искаше да изтрие желанието, което почувства при допира му. — Не се безпокой, Слейд, ще го преживея. Ние, момичетата от града, сме по-корави, отколкото изглеждаме. Зная, че нищо не сме си обещавали. Просто се поддадохме на емоции, това е.

— Вярваш ли си? — Той стисна юмруците си толкова силно, че кокалчетата на пръстите му побеляха.

Не й се искаше да е така. Изпитваше болка при мисълта, че е била само едно развлечение за самотния мъж в планината.

— Имам идея. Можеш да се заемеш с проучвания върху момичетата от града, които не вярват, че могат да бъдат лъгани от мъже. Чух, че сме в списъка на застрашените видове.

Слейд почервеня от гняв. Брадичката му потрепери. Отвори уста да каже нещо, но се отказа. Обърна се и излезе ядосано навън.

Каси тръгна след него, но се препъна в спалния чувал. По лицето й потекоха сълзи, тя изруга тихо и го ритна.