Красен Шидеров
Живи разкази (8) (чути и записани в кръчма)

СПОМЕНИТЕ НА КМЕТА

Както го бяхме планирали, така стана, избори, в които ние, истинските демократи, победихме, избори, за които с цената на всичко се готвихме. Избори, в които не само победихме, но и получихме властта, цялата, без остатък.

Станах заместник градски кмет, избраха ме на сесия съветниците. За вас лъжа — за мене истина, ама като проверих, вярно бе, гласували хората, чак комунистите гласували за мене. Не знам защо така, сигурно защото много съм умен и много красив, пък може и защото много съм способен, ама нали те, комунистите де, си го знаят, нали те навремето ме вкараха в демократичната партия, нали те ме обучаваха в специалните партийни школи. Трудното беше не да ме изберат, щото те, съветниците, бяха инструктирани за кого да гласуват, трудното беше да накарат кмета да ме предложи за свой заместник. Комунистът му с комунист, не стига, че накарах моята демократична партия да гласува за него, ами не бил съгласен да издига моята кандидатура, за какво му бил селскостопански специалист на длъжност заместник кмет по културата. Че как тъй бе? От мене по-културен има ли? Обаче, като го насви оня шеф от оная институция, хайде де, срещу ръжен рита ли се?! Щом е решила службата, оная, нашата, мърдане няма! Абе хей, моколу, аз на тая служба живота си съм посветил, две години по границите съм работил, часовници са ме награждавали за добра служба, тя ли заради мене няма да те притисне? Станах аз заместник кмет по културата, че и образованието ми типосаха нашите кафадари, хей така, без да се замислят, аз на такова натоварване мога ли да издържа. Тежка работа, трудна, пот да те облее, нищо че климатикът работи. Ей, как се издържа, че и оня ти ми кмет, като ми каза пиян на работа няма да идваш, че аз пиян не съм идвал, тука на бюрото съм си попийвал, ама за кураж и творчески ищах. Бе той на мен ли ще ми каже, аз да не съм случаен човек, че аз съм човек на службите, той забрави ли! Те така, четири години мандат изкарах, все да се крия, за да мога да си пия. Тайничко, един вид конспирация значи, попийвам си и се крия като пальок в трици. Но и как да не пия, преди години нали изядох един домат, те оттогава все ме пали на ракия. От притеснение да не ме подушат, че мириша на ракия, се наложи да сменя алкохола, преминах на водка, че по не мирише. Ех, що пиене изпих в този кметски кабинет, много нещо, сигурно има литража на Байкалското езеро в бившия братски Съветски съюз! Ами само пиенето ли беше, а колко жени, с колко много жени преспах, от „Списъка на Шиндлер“ са повече! Вярно е, винаги бях пиян, когато легна с жена, и не съм сигурен дали съм спал, или вода съм им носил, но пък нали ми се носи славата на мъж. Вярно е, понесе ми се славата из цялата община, че и не само в общината, а дори из цялата област. Даже и в моята махала, където живея, уж никой не ме познаваше, а почнаха с пръст да ме сочат. Дори почнах да ходя по гости из махалата. Първо ходих на гости в съседа, който живее до мене. Посрещна ме, извади пиенета, мезета. Пиенето обаче бира, е аз и бира пия, общо взето каквото дадат. Понапих се доста в тоз’ съсед, чак от много пиене на бира взех да се поизтървам. Тръгвам по коридора към тоалетната, но не издържам дотам, за да не се опикая хептен, свършвам тази работа в обувките на домакините. Тъкмо три пъти тъй се облекчих. По едно време домакинът, той е от интелигентите, вика:

— Съседе, хайде да пием и по едно вино. Имам скътано старо десетгодишно вино, една бутилка е останала, твой бил късметът, хайде да я изпием.

Скочих аз, „давай бутилката“, как се изпуска такова пиене! Старо домашно винце! Отиде той за виното, позабави се малко и го чувам, че иде откъм коридора. Както върви, нещо направи дрън-джан и се счупи стъкло. Въх, майка му стара, тоз кьопчо счупи бутилката. Отидох да го видя, а той кърши ръчички, счупил бутилката с ценното вино и тя се разляла, та напълнила обувките в коридора. Жалко било, но нищо, и за умрелите да имало. Как тъй за умрелите?! Ами аз какво ще правя, и давай, в кана пресипах виното от обувките. Пък то, като се жлътнало едно, да му се ненагледаш, е от обувките малко се размътило, но майната му, няма да си връзваме кусури сега. Надигнах го и го изгълголих на екс, да има само за мене. Не беше чак толкова хубаво, даже имаше дъх, лош дъх и беше възсоленичко, ама пих домашно десетгодишно вино я. И питам тоз комшия, да му се подиграя: „Комшу, ти пияна жена, дето е повръщала, целувал ли си? Аз съм. Хич не е хубаво! Ако не вярваш, ела да съ целунем.“ Не се разцелувахме и даже без да ям бой, накрая ме отпрати тоз’ очилат интелигентко…

Но пък веднъж ядох и бой, объркал ме с котката на комшиите човекът, чак ми се извини после. Как стана ли? Забелязах аз, че един от съседите е направил наденици. Домашни овчи наденици. Абе, съседа от петия етаж. И започнах да му ходя на гости, почти ги бях преполовил суджуците, като ядох боя, та му остана нещо и на човечеца. Горкичкият наивник! Влизам в тях и той докато шета с жена си за да сложи пиене и мезе, аз хоп — на терасата, взимам два четала в шепата и лапам. Днес тъй, утре тъй, намаляха надениците. А той вика на жена си, че котката била крадяла суджук и че щяла да яде бой. Ха-ха, глупав човек. Котка? Приготвил той бухалка за котката, от тия бейзболните бухалки. Даже и на мен я показа. Обаче нали е за сметка на котката, чопвам си пак наденици. Докато веднъж таман смъквам суджука, чувам вик: „Тпрус, тпрус бе, мама ти котешка!“ и прас по моето рамо с бухалката. Докато извикам: „Чакай бе, комшу, аз съм, не е котката, не ме бий, моля ти се!“, бухна ме той десетина пъти по гърба, задника и краката. Като се умори да млати, ми вика: „А, ти ли си бил бе, комшу, пък аз си мислех, че котката пак скача на терасата, за да краде суджук. Ха извинявай!“ Извиних го, няма как, съседи сме, черпи, че този път и суджук ми даде за вкъщи. Тъй си изкарах мандата, ядене, пиене, жени! Един ден, полупиян бях, идва някакъв и вика: „Охрана, охрана, махайте това пиянде от кабинета ми, два месеца от изборите минаха, той все тука се мъкне и пие!“ „Добре бе, само кротко, аз и сам ще си тръгна, само да си намеря портфейла и да си платя сметката!“ — тъй им казах, ама те от дума разбират ли? Изхвърлиха ме навънка. Сега чакам другите избори, партията и ония служби няма да ме оставят!

2001 — 2003 год.