Красен Шидеров
Живи разкази (5) (чути и записани в кръчма)

НИЕ, ПРОСТИЯТ НАРОД!?

Кеф ми е бе, кеф ми е! Най-сетне! Най-сетне да разбера, че имаме държавни мъже! Преизпълнен съм с доверие към тях, подкрепям ги напълно и пак ще гласувам за тях! Не съм сбъркал, като гласувах за тях и като убедих целия роднински клан да ги подкрепи. Не съжалявам за синините под двете очи — резултат от участието ми в изборите и обработката на избирателните комисии. Ако не са тез хора, богати българи няма да има! Ама тук, в България, кой да ги оцени? Те, точно те, ни дадоха възможността да богатеем, да станем истински европейци, граждани на туй, как беше, „глобалното село“. Досущ като оня наш българин, когото скоро насила представиха на свети Петър. Ама какъв велик мениджър! Светъл пример, нелепа кончина, да му е вечна светлата памет, както казаха тез наши държавници. Искам и аз да съм като него, милиардер, ама жив с милярд и половина в зелено. Направи ги тез пари той, човекът със светлата памет, направи ги в България. Бедна била България, малка била, не вървяло нищо, не можело да се прави истински бизнес у нас! Тъй а? Да-а, ама не! Я вижте него, младо момче, безбрадо, само за дванадесет години направи милярд, че и половина отгоре в зелено, в български пари три милярда. Работил човекът бе, не като нас простите неспособници. Трудил се много и даже пресметнах по колко. Тя, годината, нали има 365 дни, от тях, ако извадим 52 недели, 52 съботи и още 11 официални и национални празници остават 250 дни. Дванадесет години по 250 са само три хиляди работни дни. Тоз’ човек как е издържал на такъв труд — три хиляди работни дни, че то по един милион нови лева на ден спечелвал той. А почнал, като си продал трабанта. Аз имам лада, ма нали съм неспособен и недосетлив, още си я карам, а ако бях умен като него и ако си я бях продал навремето, къде щях да съм сега ЕХЕЙ! Таквиз богаташи на тез’, наш’те държавни мъже ги дължим. Ама не го овардиха те. Ох, как го изтърваха! Че той даже гражданин на САЩ станал, каква чест! Тез’ наш’те държавници са страхотни, страхотни усилия полагат да богатейми, да станем досущ като европейци. Ще ги запомним ний, ще ги помним, ще ги помнят наш’те деца, ще ги помнят даже и децата на внуците ни! И ще пишат за тях и в учебниците по световна история. Няма да ги забравят, както оня диктатор с отрязаните китки от учебника по българска история, дето затварял границите за вноса, за да стимулира родното производство, че като влезела държавата в общия европейски концерт, да не скрибуцала фалшиво като стомаха на гладен цигулар. Не стига туй, ами и разбойнически закон приел, разбойниците гонил, ловил, бесил и парите им за държавата прибрал. Зарад’ туй го насекли. Глупав човек, не да издири способните и да им даде условия да печелят по милион на работен ден. Зарад’ туй и името му се е забравило. Добре че го пише в учебниците на децата, че да се знай. Ма той не е като днешните ни управници! Къде е той, къде са те? Балкан разлика! Те работят за благото ни, дават ни възможност по милион лева на ден да печелим законно, да ги печелим и спокойно да разполагаме с имота си. Само дето не могат таквиз умни и работни печеловници да ги опазват. Ама трябва още да поработят върху охраната, да се поизпраксат и в това и тогава ще сме бетон. И лек да търсят срещу смъртта. Туй направят ли, всички богаташи ще искат да станат българи, ще хвърлят американски и европейски паспорти и ще дават луди пари за български. И покрай богаташите все ще капне нещо и за нас, ще си оправим дереджето, нали толкоз време все на туй се надяваме! Обаче, както е тръгнало, и това ще стане, и тогаз наистина, Тях, българските държавници, Ние, простият български народ, НЯМА да ги забравим, ще ги помним вечно и вечно ще ги благославяме по БЪЛГАРСКИ!

20. 03. 2003 г.