Красен Шидеров
Живи разкази (3) (чути и записани в кръчма)

Към текста

Метаданни

Данни

Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Източник
bezmonitor.com, ноември 2003

История

  1. — Добавяне

ДЕПУТАТСКА ВОЛЯ — ГЛАС БОЖИЙ

Спокойно, не се впечатлявайте! Аз съм си същият. Един от вас! Нали съм съкварталец. От този квартал тръгнах нагоре, както се казва, от кварталната кръчма излязох и влязох в голямата политика. И така ми тръгнаха нещата, че общински съветник станах, че после депутат в парламента, а пък сега и втори мандат карам.

Аз, както знаете, съм инженер-химик, специалист по алкохолната ферментация. Що книги съм изчел, какъв труд по алкохолна ферментация съм полагал, дори ухото ми се запуши и се наложи да отида при лекар-УНГ. Докторът попогледна в ухото ми и рече на сестрата: „Пинсет!“, и взе, че бръкна с хладното желязо в ухото ми. Оттам извади едно топче и от това топче, докато го оглеждаше с нескрит професионален интерес, се разлетяха дрозофили. „Много си се ослушвал на бурето — рече докторът — я, ухото ти пълно с винени мушички, чак рой си завъдил.“ Как няма да завъдя, ами аз съм специалист, пък човек от съдбата си няма да избяга, я! На тоз приятел бурето забременяло, на друг — виното заболяло, пък те листи за общински съветници редили. Приятелите, не виното! И взеха, че ме направиха общински съветник. А като общински съветник какво натарактисване падна, хем съм безпартиен, хем от нашта партия ме избраха. Но общинска приватизацийка — как да оставя разни неспособници да я правят! Тука пък, с тая приватизация, как натарактисвах! Ех, много каши натарактисах! После се включих в предварителните избори. И нали шефа на предварителните избори ми е кум, ето ме на второ място в листата. За първото място имам особено мнение. Много проветриво е първото, а второто — по-закътано. Зад нечий гръб на завет! А тогава на същинските избори, една еуфория, едно скачане, и взех че, влязох в парламента. Е, тогава падна едно натарактисване, вече в републикански мащаб. Национална каша натарактисах, но хич не ми пука, защото положението макар и нататарчено, взехме че го изфилчихме. И взех, че влязох в Постоянната Парламентарна Комисия по Селско Стопанство. Как пък не!? Ми то професията на инженер-химика-ферментатор има много общо със селското стопанство! Той, добитъкът, яде ли — яде, вода пие ли — пие, има ли съответните входни и изходни отверстия — има ги, храната и водата ферментират ли в стомаха му — ферментират, след като ги изходи, пак ферментират ли — пак ферментират. Ето защо двойно съм убеден, че имам много общо със селското стопанство и конкретно с добитъка. Това депутатстване добре ми се отрази. Освен че се натарактисвах, ами и заплата получавах. В старовремски пари изчислено по два златни наполеона на заседание. Обади квестора името ми — обадя се аз: „Тук!“ и наполеончетата — в джоба ми — туп! И звън-звън, весело ми звънят. А гласуването, туй най ми харесва. Събера аз двадесетина карти на отсъстващи колеги депутати и си гласувам еднолично, както си искам, освен ако не ми каже шефката как. Но с мойте двадесетина гласа всякакви закони се приеха. Както се казва, моята депутатска свободна воля — „глас Божий“. Така си карах в онзи парламент. Натарактисвах на гуша, звънках с наполеончета, бях гласът Божий. А бе, общо взето аз, а и моята управляваща парламентарна група, доста се бяхме отарактисали, чак до уши, че и в квартала се заговорило за моите приватизационни отарактисвания, ама нейсе! Дойдоха избори и с изборите дойдоха и борбите за оставане в парламента, но сега имам особено мнение за второто място в листата. И като знам някои покрай царя как взеха да се изфилчват, а-а-а, на всяка цена трябва да съм в парламента! Но второто място си е второ…

Минаха изборите и аз пак съм депутат. Избра ме, бе, пак ме избра, мамка му проста и избирател! Хич не се и надявах, а пак ме избрахте! И ето ме! Пак в парламента се натарактиках! Сега — в опозиция, но затова пък — с имунитет, и верно, че положението е много нафилчено, но за четири години имунитет, има да кобургясваме! Пък после ще видим! Как ще я караме занапред! Но пък мен що ми е, аз съм се натарактисал от приватизацията. Вий сте тука в кварталната кръчма, пък тия, дето са навън, те да му мислят. Ама и те му намериха лесното, откак падна Шенген. Едни — в Канада, втори — в Гърция, трети — на всеки километър по света. И както е тръгнало, няма да има кого да управляваме, но нали сме се натарактисали, ще си внесем японски пенсионери, хем ще си плащат, хем и са дисциплинирани, не са като нас. НЕ СА!

3 декември 2001 г.