Бъртрис Смол
Адора (25)

Глава 24

Емирът на Гермиян даваше най-голямата си дъщеря на принц Баязид. Името й беше Зубедия и беше истинска красавица. Емирите на Карамания и Айдин също бяха поискали ръката й, но те не представляваха такава заплаха за Гермиян, както турският султан. Приемайки Зубедия за сина си, Мурад приемаше също и отговорността да защитава нова собственост. По-малката сестра на Зубедия — Зенобия — щеше да бъде дадена на един от генералите на султана, заедно с голяма зестра.

Мурад трябваше да направи една отстъпка на емира на Гермиян. Отстъпка, която разгневи и Адора, и Тамара. Нищо не можеше да накара емирът да изпрати дъщеря си при принц Баязид, освен официален брак. След като Айдин и Карамания предлагаха брак, турският султан не можеше да падне по-ниско. Ако не се сключеше брак, принцеса Зубедия и сестра й щяха да отидат на друго място и Мурад щеше да се окаже в положение на война не само с Гермиян, но също така и с Айдин и Карамания.

Емирът на Гермиян обичаше дъщерите си. В крайна сметка, те щяха да бъдат изместени от други жени в сърцата на съпрузите си, но щяха да бъдат омъжени и така можеха да запазят положението и привилегиите си. Другите жени щяха да бъдат обикновени държанки.

Сватбената церемония щеше да се проведе в Бурса и турският двор се премести от новата си столица в Европа в старата в Азия. Опитвайки се да смекчи гнева на любимката си, Мурад заповяда да й приготвят един малък, но изключително красив палат, известен като Планинския сарай, но Адора беше непреклонна.

Тя гневно му се скара:

— Дъщерята на един полудив азиатски емир, родена от тялото на неизвестна робиня! За това ли жениш сина ми? Осмеляваш се да издигнеш момичето над мен? Аз съм Теадора Кантакузина, византийска принцеса! Боже всемогъщи… Дори Тамара Българска е по-добре отгледана от това гермиянско момиче. Но ето че то ще се омъжи за наследника ти, докато аз — неговата майка — трябва да продължа да крия срама си от това, че съм обикновена държанка! — На лицето й беше изписан гняв, но вътре в себе си Адора се смееше. Беше чакала тази възможност в продължение на години и изражението на Мурад й подсказваше, че го е хванала в капана.

— Ти беше моята любима — отвърна й той.

Тя го изгледа студено.

— Аз не съм някое обикновено момиче, което се ръководи само от романтични чувства, господарю Мурад.

— Ти никога не си била „обикновено“ момиче, гълъбче — ухили се той. — Още когато те взех при себе си ти казах, че нямам нужда от династически бракове. Моите предшественици е трябвало да ги сключват, но аз не.

— Може би си нямал „нужда“ тогава, господарю Мурад, но имаш „нужда“ сега — отвърна тя с меден гласец.

Той познаваше този тон. Това беше бойният й вик и той каза тихо:

— Обясни думите си!

Тя му се усмихна сладко-сладко.

— Много е просто, господарю. Не е справедливо да издигаш Зубедия Гермиянска над Тамара и мен. Момичето и без това достатъчно се е възгордяло от това, че е наследница на земите на баща си. Тя няма да изпитва никакво уважение към нас, въпреки че ние сме много по-възпитани и с по-добър произход от нея. Ако не се ожениш за Тамара и мен, Баязид няма да се ожени за Зубедия. И недей и да си помисляш да ни заплашваш с Якуб, защото по-малкият ти син е толкова решен да се ожениш за майка му, колкото и големият.

— Мога да заповядам да те набият с камшик заради тази дързост — заплаши я мрачно той.

— По-скоро бих умряла, отколкото да те моля за милост — отвърна тя и той знаеше, че това е самата истина. — Ти твърдиш, че ме обичаш, Мурад. С течение на годините си изрекъл цял порой думи, изразяващи любовта ти към мен. Родих ти трима синове и дъщеря, която обичаш безумно. Ти би ли дал Янфеда за държанка на някого, когато порасне достатъчно, или ще се погрижиш да я омъжиш както подобава? Не, господарю Мурад. Ти може и да нямаш нужда от династически бракове, но ако наистина ме обичаш, ще се ожениш за мен, преди синът ни да е взел жена си.

— А също така и за Тамара, така ли, Адора?

Тя въздъхна.

— Да, също и за Тамара.

— Защо? — попита той. — Вие въобще не се обичате и въпреки това искаш да я издигнеш до твоето положение.

— Тя също е майка на твое дете и въпреки че България едва ли може да се сравнява с Византия, Тамара все пак е с кралско потекло, както и аз самата. — Тя сложи ръка на рамото му и го погледна в очите. — На нея въобще не й е лесно, Мурад. Аз поне имам любовта ти. Дори и като съпруги, ние пак няма да сме равни, но поне ще се успокои наранената й гордост. Тя ти роди син и заслужава да е твоя съпруга.

— Не съм казвал, че имам намерение да се оженя за която и да било от вас — прогърмя гласът на Мурад.

— Но ще го направиш, господарю, защото знаеш, че казаното е истина.

— Проклет да съм, недей да ме дразниш!

Тя коленичи безмълвно, свела поглед, скръстила ръце. Истинско олицетворение на покорна съпруга, макар че той прекрасно знаеше, че не е и никога няма да бъде. Но все пак Адора имаше право. Една съпруга винаги се радва на много по-голямо уважение в харема, отколкото една обикновена фаворитка. А когато той си отиде от този свят, една вдовица ще има много повече власт, отколкото една бивша любимка.

— Няма да вдигам много шум — каза той. — Ще го направим мирно и тихо. Тази вечер. — Той плесна с ръце и каза на притичалия роб: — Кажи на Али Яхия да доведе главния кадия на Адрианопол. — Робът бързо излезе, а султанът се обърна към Адора: — Синовете ми ще бъдат свидетели. Изпрати ги при мен и уведоми Тамара за решението ми.

Адора се изправи.

— Благодаря ти, господарю.

— Поне не се надуваш много, когато побеждаваш — каза й той. — Е, какво ще искаш като сватбена цена?

— Константинопол! — отвърна спокойно тя.

Мурад избухна в смях.

— Много високо се оценяваш, Адора, но проклет да съм, ако не го заслужаваш! На първо време обаче ще ти дам малко злато. Ще ми го върнеш, когато ти подаря града.

— С лихва, господарю, защото смятам да го вложа при венецианците. — Тя тръгна към вратата, но се обърна и добави просто: — Обичам те, Мурад. Винаги съм те обичала.

Той грубо я дръпна в прегръдките си и зарови лице в косите й. За момент останаха така, безмълвни, и тя чуваше дори ударите на сърцето му.

— Аз не съм някой романтичен принц като онези, за които разказват персийските поети — каза той. — Аз знам какво чувствам, но понякога не ми достигат думи. Аз съм човек на войната, не на любовта.

— Ти си моя принц на любовта — прекъсна го тя.

Той се отдръпна от нея, за да може да я погледне в очите.

— Ти си част от мен — дрезгаво каза той, — ако те изгубя, нещо в мен ще умре. Виолетовите й очи радостно заблестяха и това го окуражи да продължи: — Обичам те, Адора. — После бързо изви лицето си и добави: — Изпрати синовете ми тук.

Няколко часа по-късно Адора и Тамара стояха скрити в една малка стаичка над личния салон на султана. През една пролука гледаха и слушаха как султанът диктува брачните им договори на писарите. След това беше ред на кратка мюсюлманска сватбена церемония, чиито свидетели бяха принц Баязид и неговият полубрат — принц Якуб. Булките не взеха участие в церемонията. Мурад се обвърза първо с Теадора, а след това с Тамара. Когато всичко свърши, жените не си казаха и дума, просто станаха и се отправиха всяка към покоите си.

На следващия ден дворът тръгна на път за Бурса. Пътуваха по суша, докато стигнаха Константинопол. Преди да пресекат Мраморно море, Адора изпрати устно съобщение до сестра си Елена, по византийските войници, изпратени от императора, да отдадат почести на Мурад.

— Кажете на императрицата, че сестра й, съпругата на султана, й изпраща много поздрави.

— Придава си важности — изсумтя Елена, след като получи съобщението.

— Не, това е самата истина — ухили се доволно Йоан Палеолог и отново погледна към пакета в ръката си. — Оженил се е за нея преди няколко дни.

Изражението на лицето на жена му достави на императора огромно удоволствие и той не смекчи разочарованието й, спестявайки й новината, че Мурад се е оженил също и за Тамара. Нека Елена се задуши от собствената си отрова! Доволен, императорът остави жена си и Константинопол, за да се присъедини към тържествата в Бурса.

Дъщерята на емира на Гермиян щеше да се омъжи във великолепие и разкош, каквито още не бяха виждани в турския двор. Султанът беше възприел по-елегантните византийски обичаи, както и синовете му. Така че по-младата гермиянска принцеса, Зенобия, която беше само на десет години, беше тихо омъжена за верния генерал на Мурад и изпратена да живее при майката на съпруга си, докато по-голямата й сестра се ожени с голяма пищност и много тържества.

Из целия град се въртяха чевермета с агнета, а робите на султана се движеха из тълпата, предлагайки току-що изпечени сладкиши от счукани бадемови ядки и мед. Мурад предостави на всеки от благородните си гости по един палат с цяла армия от добре обучена прислуга, както и по шест красиви девици. Владетелите на Гермиян, Теке, Хамид, Карамания, Саракхан, Айдин и Византия бяха почетени по този начин. Из целия град номерата си представяха пехливани, акробати, жонгльори, водачи на кукли и дресирани животни. Византийските изтънчени нрави и любов към показността постепенно се вкореняваха в отоманския бит и на турците това им харесваше.

Докато Мурад беше домакин на сватбения пир за младоженеца и гостите му, Адора забавляваше булката и останалите жени. Празненствата продължиха девет дни.

Вечерта на деветия ден Зубедия от Гермиян беше отнесена в закрита носилка в дома на съпруга си, където за първи път се срещна с Баязид. Придружаваха я Адора и Тамара.

След като приготвиха момичето за първата му брачна нощ, Адора каза:

— Ще кажа на господаря ти, че очакваш удоволствието му.

— Не, моя господарке и майко — отвърна Зубедия. — Обичаят в моята родина повелява съпругът на гермиянската принцеса да я чака за първата брачна нощ. Брачният договор между баща ми, емира, и бащата на принц Баязид, султана, ми позволява да запазя обичаите на родината си.

Тамара изглеждаше изненадана, но Адора само се засмя.

— Мисля, че нито господарят Мурад, нито синът ми знаят за този обичай. Вярно ли е това, или просто си го измисляш от страх?

— Вярно е, господарке. Кълна се.

Адора отново се засмя.

— Много хубав обичай — каза тя. — Смятам и ние да го възприемем. От днес нататък така ще бъде с всички турски принцеси. — Тя погледна към Зубедия. — Няма да караш Баязид да чака дълго, нали дете? Той е горд, като всички мъже, и бих искала да си щастлива с него. Гледай да не сбъркаш нещо още от самото начало.

Момичето поклати глава. Адора я целуна по бузата.

— Желая ти много радост — каза й тя.

Тамара последва примера на Адора и двете жени оставиха булката сама.

— Ако това момиче се омъжваше за моя син, нямаше да позволя нищо подобно — сопна се Тамара, докато бързаха да поздравят младоженика и свитата му.

— Но то не се омъжва за твоя син, а за моя.

— Не знам защо Мурад не уреди Якуб да се ожени за гермиянката — оплака се Тамара. — Така поне Якуб щеше да има свое собствено царство, когато старият емир умре.

— Мурад не иска Якуб да има свое собствено царство. Той строи империя за бъдещите поколения турски султани, които ще дойдат след него. Един ден ние ще царуваме от Константинопол до Белград и Багдад.

— Ти си луда!

— Не, просто имам предчувствие, както моите прадеди. Те също са строили империи. Но не мога да очаквам от дъщерята на човек, който е малко повече от племенен вожд, да разбира подобни неща.

Преди Тамара да е отговорила, те влязоха в салона, за да посрещнат младоженеца и свитата му. Адора погледна учудено двамата си синове. Халил беше красиво подобие на баща си — висок, мургав, със сини очи и къдрава черна коса и брада. Специално изработената му обувка правеше недъга му почти незабележим. Той беше безценен съветник на своя полубрат султан Мурад.

Осемнайсетгодишният Баязид беше истински син на баща си. Висок, с дълъг нос, големи, изразителни черни очи и с чувствените устни на Мурад. От майка си беше наследил светлата кожа, която винаги бръснеше. Когато пораснеше още, щеше да си остави прекрасна черна брада като по-големия си брат — Халил.

От двамата си родители бе наследил интелигентността и вече се проявяваше като блестящ военен предводител. Войниците го бяха кръстили Идерин, което означаваше „гръмотевица“. Въпреки че беше умен, Баязид беше много импулсивен, но родителите му се надяваха, че този малък недостатък ще избледнее с възрастта.

Адора целуна по-малкия си син и той я попита:

— Булката ми чака ли ме?

Адора се обърна към емира на Гермиян:

— Кажи ми, емире, съществува ли в твоята страна обичай, който да позволява на булката да кара младоженика да я чака?

За момент възрастният владетел на Гермиян придоби объркан вид, но после, осъзнал какво го питат, се смути.

— Бях забравил! — възкликна той. — Добре, че това момиче Зубедия си спомни древния обичай.

— Да не би да искаш да кажеш — попита Мурад, — че според този обичай Баязид не може да влезе в брачната спалня, докато не му се разреши? — Когато Адора кимна в отговор, султанът се усмихна. — Изглежда, синко мой, си се оженил за момиче със силен характер. — А когато лицето на Баязид потъмня от гняв, баща му го потупа по рамото и се засмя: — Обещахме на Зубедия да запази родните си обичаи. Остави момичето само да избере момента. Сигурен съм, че до сутринта ще е съвсем наясно кой е петелът и кой — кокошката в семейството ви.

— Точно така, малки братко — обади се принц Халил, — но направи така, че момичето да разбере кой е истинския господар, иначе животът ви ще се превърне в една нестихваща битка. Бий я дори, ако е необходимо.

— Халил! — Адора се намръщи на по-големия си син, но мъжете само се усмихнаха. Тя се обърна към Баязид и го целуна. — Желая ти щастие, скъпи мой. — По бузата й се търкулна една сълза и той я целуна, като й се усмихна нежно. — Толкова бързо порасна — обясни тихо тя и веднага излезе.

— Майка ми е много чувствителна — отбеляза принцът.

— Майка ти е принцеса, която стои над всички жени — каза султанът. — На този свят няма друга като нея.

Когато Баязид най-после бе допуснат в брачната спалня, Мурад пожела на гостите си лека нощ и препусна към Планинския сарай, където се беше прибрала Адора. Когато отиде там, скочи от коня и веднага се отправи към банята. Час по-късно, блажено отпуснат, той влезе в спалнята на любимката си. Адора му приготвяше кафе. Близо до малкия мангал имаше голяма купа с подсладено с мед кисело мляко и чиния с дребни сладки. Мурад се изпъна на възглавниците, за да я наблюдава.

Момичето в Адора най-накрая си беше отишло, но на нейно място бе дошла една великолепна жена, която караше пулса му да препуска. Усмихна се на себе си. Харемът му беше пълен с изключителни красавици. Дори втората му съпруга още не беше стигнала трийсетте. Но, както винаги, той желаеше само тази красива жена. Сега Адора беше на четирийсет и една, но косата й все още беше тъмна, а кожата — гладка.

Тя се обърна към него.

— За какво си мислиш, господарю?

— Мисля си затова, колко си прекрасна. За тази вечер в къщата на сина ни, когато очите на принцовете не можеха да се откъснат от теб. Емирът на Карамания чул, че си била робиня, и ми предложи царски откуп за теб, но беше горчиво разочарован, когато научи, че всъщност си любимата ми съпруга. Не можа да се въздържи да не ме попита дали не си ми омръзнала и дали не бих се развел с теб, за да те продам на него!

— А ти какво му отговори?

— Че дори с всичкото злато на света не може да те купи.

— Преувеличаваш, господарю — подразни го тя.

— А ти не можеш да бъдеш заменена от никоя друга в сърцето ми — отвърна той и я привлече в прегръдката си.

— Кафето ти — възпротиви се слабо тя, но бързо се предаде на целувките му.

След това, когато лежаха задоволени един до друг, тя си помисли, че е време да отвори дума за нещо, което много искаше. Рядко го молеше. Обърна се на една страна и го погледна.

— Сгодил си дъщеря ни, Янфеда за младия багдадски халиф. Кога ще си отиде от нас?

— Скоро, гълъбче. Искам да пристигне в Багдад, преди да са започнали зимните бури. Мислех да я изпратя с кораб до Трибезонд, а след това да отиде по суша до Багдад.

— А след това какво ще правиш, господарю?

— Тръгвам на поход! — възкликна въодушевено той.

Адора кимна.

— А аз какво ще правя, господарю?

— Да правиш? Какво искаш да кажеш, гълъбче?

— Какво трябва да правя? И двамата ми синове пораснаха и се ожениха. Дъщеря ми скоро ще се омъжи за халифа. За мен не остана нищо, а аз не съм жена, която се примирява да седи без работа в харема.

Той кимна. Имаше сериозен вид.

— Какво би искала да правиш, Адора? Защото те познавам добре и съм сигурен, че в красивата ти главица вече има някакъв план.

— Ще дойда с теб, господарю. На похода. Много жени пътуват със съпрузите си в армията.

На лицето му се появи доволно изражение.

— Никога не съм си и помислял да те помоля да го направиш, гълъбче. Наистина ли мислиш, че ще ти хареса?

— Не знам, господарю, но предпочитам да съм с теб, отколкото сама. Тамара ще се радва да остане единствена владетелка на харема, но аз ще бъда с теб! — Тя обви ръце около врата му и го целуна продължително. — Кажи „Да“, господарю! Моля те, кажи „Да“.

Той обичаше да го молят по този начин и пъхна ръцете си под робата й, за да погали меката, гладка кожа. Усети я как потрепери от удоволствие и собственото му желание отново пламна.

— Кажи „Да“ — прошепна тя в ухото му и го захапа леко.

— Да — отвърна той и я прегърна. — Да, сладка, чувствена вещице!

Той целуна меките й устни и тя отвърна с желание. Годините не бяха дали отражение на страстта им един към друг.