Бъртрис Смол
Адора (10)

Глава 9

Мъжът, наричащ себе си Александър Велики, бе галантен, но с премерените обноски на добър и ловък търговец. Основната му база, градът Фокея, бе разположен между емирствата Караси и Саракхан, срещу остров Лесбос. Макар че Фокея си имаше владетел, Александър и пиратите му бяха тези, заради които градът бе в разцвет и които го контролираха в действителност. Александър имаше и други бази на островите Киос, Демнос и Имброс. Имаше съгледвачи и брегова охрана и на малките острови, като по този начин ефективно контролираше морските пътища в Егейско море и районите, водещи към протока Дарданели в Босфора и отвъд него, в Черно море.

Търговците, чиито съдове пътуваха редовно в тези води, му плащаха годишен данък плюс част от приходите за всеки курс. Така получаваха специален пискюл за най-високата мачта. Корабите без този знак, боядисан в цветовете на Александър, се считаха за плячка и обикновено целият им товар биваше конфискуван. Александър предпочиташе да получава данъка си в злато, но приемаше и в натура. Два пъти годишно няколко негови кораба се отправяха на запад, към Северна Европа, където продаваха товарите си от коприна, парфюми и подправки на най-изгодни цени. Връщаха се и носеха на господаря си злато и русокоси и светлокожи млади роби и робини. Имаше много крупни земевладелци, които желаеха — за дължина коприна, пакет ценни подправки или сребърна монета — да изпратят привлекателни, здрави, млади слуги от своите имения като роби. Тези млади хора бяха продавани на най-висока цена на тържища, посещавани само от състоятелни ценители на красотата. По този начин Александър печелеше двукратно.

Византийската служба за военно разузнаване, известна като „Управление от варвари“, бе уведомила императрица Елена за Александър Велики. Служителят, ръководещ службата, бе настоящият й любовник. Като знаеше, че сестра й ще се връща по море от изворите на Аполон, тя бе изпратила писмо на Александър, в което желаеше смъртта на Теадора и сина й. За тази услуга беше съгласна да заплати голяма сума в злато. Но Александър не бе наемен убиец. Освен това знаеше за византийците повече, отколкото те знаеха за него. Елена не можеше да си позволи парите, които бе предложила.

Но й бе задължен за информацията, която неволно му бе предоставила. Султанската съпруга и синът й биха донесли голям откуп, така че той се бе постарал да разбере кога и по кой маршрут щеше да плава корабът й. За малко да ги изгуби, тъй като бурята много любезно ги бе скрила от крайбрежната охрана. Един поглед на Теадора бе накарал Александър да загуби сърцето си. Бе по-красива от всички жени, които бе познавал. Фактът, че бе съпруга на султана, ни най-малко не го притесняваше. Бе владетел със свои права и вземаше онова, което пожелаеше. Но бе сгрешил, когато помисли, че тя ще е твърде нетърпелива за любов, за да забрави всичко друго. За да я спечели, трябваше да я победи с мисъл. Александър бе ловец по природа и мисълта за надпреварата бе достатъчно стимулираща. Щяха да минат седмици, преди съветникът му да се договори за размера на откупа за принцесата и сина й. След това щяха да минат още преговори. Имаше време.

 

 

През следващите няколко дена Теадора почти не видя похитителя си и бе доста спокойна. Не бе лесно да отстоява на набезите му. Стоеше в покоите си и по няколко пъти на ден излизаше в градината с Айрис. Рядко виждаше Халил — бе зает с новите си приятели, синовете на Александър от конкубините му — дори ядеше и спеше при тях.

— Така е по-добре — каза тя на Айрис. — За него е просто едно приключение. Няма да му останат белези.

Една вечер, няколко седмици по-късно, Александър се появи в покоите й. Носеше шах.

— Помислих, че можем да се насладим на една партия — каза той.

Тя се усмихна.

— Откъде знаеш, че играя шах?

— Понеже си дъщеря на баща си и безупречна в логическото изкуство. Играта на шах е логическо упражнение. Но ако не играеш, мога да те науча, красавице.

— Нареди фигурите, Александре, и се приготви да бъдеш победен. Айрис, донеси ни изстудено вино и някакви сладкиши.

Шахматната дъска бе произведение на изкуството. Полетата й бяха от абанос и седеф, а фигурите — изрязани от черен оникс и чисто бял корал. Изиграха две партии. Той лесно спечели първата, тъй като Теадора играеше предпазливо. След това загуби втората, защото тя мислеше и местеше с почти безразсъдна страст.

Той се засмя, когато даде шах на царицата му.

— В първата игра си ме изучавала — обвини я той.

— Да. Ако не бях изучила начина ти на игра, трудно щях да те победя.

— Никога не ме е побеждавала жена!

— Ако продължаваш да играеш с мен, Александре, ще трябва да се примириш с този факт. Играя, за да побеждавам, и няма да си позволя да загубя, само защото съм жена.

— Каза го като истинска гъркиня! — одобри думите й той.

Бе неин ред да се засмее.

— Не съм сигурна дали одобряваш, или не, Александре.

— Роден съм грък, красавице, така че съм свикнал с жени с висок интелект. Но живея в Азия от достатъчно дълго време, за да разбера източното отношение към жените. То също има своите добри страни. Но мина много време, откакто за последен път наистина разговарях с жена.

— Мина много време, откакто за последен път наистина разговарях с мъж.

За миг той се изплаши. След това сърдечно се усмихна.

— Забравих, че живееш в харем, красавице, само с евнуси и други жени. Не си ли отегчена?

— Понякога, но не и през последните години. Синът ми е умен и прекарвам времето си да го обучавам. Освен това се занимавам и с връщането на християнски пленници във Византия. Когато обаче се приберем в Бурса, Халил ще се оттегли в собствения си двор в Никея. Бях със сина си по-дълго, отколкото повечето султански жени са били със своите.

— Какво ще правиш, като си тръгнеш, красавице?

Тя поклати глава.

— Не знам. Помолих Орхан да ми позволи да отида с Халил в Никея, но той отказа.

— Прав е. Момчето трябва да е самостоятелно, иначе никога няма да се освободи от покровителството ти. Не забравяй, че в древна Спарта момчетата са били отнемани от майките им на седемгодишна възраст.

Тя му направи гримаса и той се усмихна.

— Освен това, красавице, ако аз бях твой съпруг, нямаше да искам да ме напуснеш.

— Глупости! Орхан има цял харем жени, много от които са по-красиви от мен. Аз не му трябвам.

— Тогава защо се връщаш? Остани с мен и бъди моя любима. Ще направя живота ти толкова сладък, красавице, че никога няма да искаш да ме напуснеш.

Тя се засмя несигурно.

— Мислех, че си човек на работата, Александре. Ако приема ласкателното ти предложение, ще загубиш доста пари. Струва ми се, че не говориш сериозно.

Той я погледна и тихо попита:

— Може ли да дойда отново и да играя с теб, красавице?

Тя кимна.

— Тогава ще оставя дъската и фигурите — каза той и излезе.

Теадора стоеше с разтуптяно сърце и със здраво скръстени в скута си ръце. Той го мислеше! Наистина го мислеше! Смело я ухажваше, макар че беше съпруга на султана. Какво щеше да стане, ако го приемеше? Щеше ли султанът да се загрижи, заобиколен от толкова сочни, млади красавици? Тя поклати глава. Това бе лудост! Разбира се, че щеше да го е грижа. Дори да беше най-проста робиня, щеше да го е грижа, защото бе негова собственост. Какво й ставаше, че изобщо си мислеше за подобно нещо? Тя бе Теадора Кантакузин, принцеса на Византия! Тя бе съпруга! Майка! Не някое глупаво момиче.

На следващата вечер той не се появи, но на последващата изиграха две партии — Теадора спечели първата, Александър — втората.

— Този път — подразни я той — аз наблюдавах стила ти на игра.

— Изглежда, че добре си пасваме — отвърна тя. След това, разбрала, че думите й могат да бъдат изтълкувани погрешно, тя се изчерви и припряно добави: — В шаха.

— Наистина — отговори той спокойно. — Ако усетиш нужда да общуваш, чувствай се свободна да посетиш жените от дома ми. Всички те са много любопитни да видят султанската съпруга.

— Някой ден, може би — каза тя разсеяно. Но с течение на седмиците се почувства самотна. Реши, че ще отиде в харема само веднъж, тъй като, несъмнено, жените там щяха да са също толкова глупави и злобни, както в харема на съпруга й.

За нейна изненада бе сърдечно поздравена от всичките жени на пирата, включително и от трите му фаворитки — всяка от тях имаше дете от него. Бяха красиви жени с благи характери, чиято единствена видима цел бе да направят своя съпруг и господар щастлив. Зачуди се дали задоволяваха бушуващата страст, която бе видяла да се крие в този мъж. Бързо отхвърли тази мисъл и виновно се изчерви.

Харемът на Александър бе място, пълно с наслади. Всичко бе удоволствие за сетивата. Въздухът ухаеше сладко на екзотични цветя. Нежна музика струеше изпод сръчните пръсти на красиви момичета. Храната бе вкусна и поднасяна с финес. Това, което Адора не знаеше, бе, че менюто бе съставено от храни, смятани за афродизиаци, които водеха до коварна възбуда у жените.

Обикновено Теадора не търсеше присъствието на други жени, но конкубините на Александър бяха много мили с нея, за разлика от тези в харема на Орхан. Бяха поразително любопитни за живота й в Бурса, както и в Константинопол. Бе трудно да устои на ласкавите им молби да им разкаже за живота й.

Също така бяха любопитни и за любовните умения на отоманските жени. Надяваха се да научат нещо ново, нещо, което да достави удоволствие на съпруга им. С вещина, която не бе имала случай да демонстрира, тя ги осветли за някои умения. Те останаха доволни. Теадора често се смееше. За пръв път в живота си имаше приятели на своята възраст. И макар че не бяха на нейното интелектуално ниво, тя ги харесваше. Въпреки че беше в плен, имаше също толкова развлечения, колкото и синът й. Любимка й бе Черика — прекрасна черкезка девойка с чувство за хумор и с най-разбрания характер, който Теадора бе срещала у жена.

Започна да прекарва времето си с тях — не само в харема, но и в банята и при хранене. Сякаш вече бе жена от харема на Александър… но не напълно. Нямаше вечер, в която да не вика някоя от жените си. На сутринта имаше много добродушни заяждания с щастливката, а наскоро имаше и въпроси, дали новите умения му доставят удоволствие. Хваната в тази плътска, мека атмосфера, Теадора започна да става раздразнителна. Бе лесно да отхвърли желанията си и да води благоразумен, порядъчен живот, но престоят й в дома на Александър не го предполагаше.

Седмиците минаваха. Пиратският капитан усещаше, че съпротивата на красивата му пленница отслабва, но капитулацията й ставаше по-бавно, отколкото бе очаквал. Бе много твърдоглава и макар че доста се бе отпуснала, все още не бе забравила коя е.

Сумата за откупа й бе договорена и султанът бе известил, че ще изпрати златото. Сега Александър спореше със съвестта си — нещо, което рядко правеше. Както обикновено обаче желанията му надделяха. Защото, макар и да бе чаровен, бе хедонист. Желаеше красивата Теадора и възнамеряваше да я има.

Ако й дадеше още време, желанията й можеха да вземат връх над разума й — но той нямаше повече време. Султанският пратеник щеше да пристигне след по-малко от две седмици. Александър знаеше, че трябва да действа сега или никога. Ако не вкусеше от чара й и тя се върнеше в Бурса, щеше да се разболее от копнеж. А той бе мъж, свикнал да се налага.

 

 

Прелъстяването на Теадора бе старателно подготвено. Една вечер Александър изпрати извиненията си, че няма да може да отиде да играят шах. Тя бе разочарована, тъй като партиите бяха станали почти ежедневно удоволствие и тя ги харесваше. В израз на извинение й изпрати обла кристална купа, малко шишенце кипърско вино и сребърен поднос с прясно грозде. Теадора изпрати Айрис да си легне и изпи сама всичкото вино. После потъна в дълбок сън.

Сънува нещо странно. Очите й бяха завързани с коприна. Лишена от зрение, тъй като спеше, бе изведена от леглото. След това внезапно можеше да вижда. Огледа се и видя, че се намира в четвъртита стая без прозорци. Стените и таванът бяха черни. Долната четвърт от стените бе опасана със златна обшивка по древногръцки модел. Над нея имаше красиви рисунки на мъже с жени, жени с жени, мъже с мъже и мъже и жени с животни в разнообразни пози на любовна игра. Над рисунките имаше още една златна обшивка.

Стаята бе осветена от мъждукащи висящи лампи, в които гореше ароматизирано с мускус масло. Появиха се две млади жени, които започнаха да втриват в тялото на Теадора ароматизиран крем. Бавно и чувствено я милваха, докато изключителните усещания, заливащи тялото й, заплашиха да я докарат до припадък.

Пред нея, на издигнат и застлан с килими подиум, между разноцветни копринени и кадифени възглавници, седяха трите любимки на Александър. Те, както и тя, бяха чисто голи. Усмихнато я подканиха да се присъедини към тях. Теадора бавно се приближи и ги остави да я настанят помежду им. Бяха толкова мили, че въобще не беше странно, когато започнаха да галят тялото й. Бе най-прекрасния сън. Ръцете им бяха толкова меки! Жените галеха гърдите й, целуваха и търкаха зърната й, когато ги засмукаха, изпратиха по тялото й изгарящи болки.

Ръцете на Черика се плъзнаха надолу и погалиха вътрешната страна на бедрата й, като игриво докосваха женствеността й. Теадора въздъхна дълбоко и се разтрепера, когато приятелката й наведе русата си глава и я целуна в нежната, чувствителна цепка. После трите жени поднесоха чаша вино пред устните на Теадора и я накараха да пие. Когато отпи, се почувства още по-добре.

Тогава от тъмнината се появи Александър. Гол, той изглеждаше като мраморна статуя на древния бог Аполон. Бе висок, с мускулести крака, плосък корем и бронзов тен. Между силните му бедра стърчеше дългият му, набъбнал член.

Теадора не изпитваше страх, тъй като го желаеше. И понеже това бе само приятен сън, тя се почувства свободна да му се отдаде. Две от жените разтвориха широко краката й. Усмихната, тя протегна ръце към него. За момент той застана прав над нея, с триумфираща усмивка. След това коленичи и я прекрачи, за да може да се наслади на пълните й гърди, и тя почувства мъжествеността му върху корема си. Нежно си играеше с нея, като подръпваше зърната й и ги стискаше с палеца и показалеца си. Цялата изтръпна от удоволствие и потърка пъпа си в пулсиращия мускул, туптящ върху нея.

Той хапеше устните й, целуваше ъгълчетата им и затворените й клепачи. Проговори за пръв път и за момент тя се изплаши. Не си спомняше някога в сънищата си да е чувала гласове. Но усещанията, които я заляха, бяха толкова силни и осезаеми, че потушиха страха й.

— Какво искаш да направя, красавице?

Тя бавно отвори натежалите си клепачи и каза със сериозен глас:

— Люби ме, Александре! Люби ме! — И бавно затвори отново очи.

Премаля, когато ръцете му хванаха хълбоците й, и се усмихна от удоволствие, когато го усети да потъва дълбоко в тръпнещото й от желание тяло и да я издига на върха на страстта. Бе огромен и я изпълваше докрай. Тя помисли, че ще умре, тъй като никога дотогава не бе била толкова задоволена.

 

 

Скоро слънчевата светлина блесна в очите й и гласът на Айрис я извади от дълбокия й сън. Устата й гореше, а главата я болеше ужасно. Бе имала много странен сън, но не можеше да си го спомни. Когато се опита да се концентрира, главата я заболя още повече.

— Спусни завесите! — заповяда тя на слугинята. — Виното, което ми изпрати снощи Александър, едва не ме уби. Господи! Главата ме боли непоносимо.

— Не трябваше да го изпивате всичкото — скара й се Айрис. — Не сте свикнали със силни вина.

Теадора кимна със съжаление.

— Днес ще остана в леглото, защото не мисля, че ще мога да стана. — Тя се отпусна обратно върху възглавниците, за да подремне в хладната, сумрачна стая.

Но сънят й бе неспокоен, с диви, скверни образи, плуващи през изтерзания й мозък. Тъмна стая с мъждукащи висящи лампи. Трите любимки на Александър — голи, галещи тялото й. Черика я целува по устата и по — о, боже! Не! Сега лежеше по гръб. Кожата й с цвят на камелия контрастираше на фона на разноцветните възглавници. Таванът над нея бе от венецианско стъкло и тя успя да види Александър между разтворените си крака. Тя изстена отчаяно и се опита да избяга от съня, но не успя. В него той я облада веднъж, после облада всяка от любимките си и след това ги освободи. Теадора го наблюдаваше с удивление. Мъжът бе жребец и изглеждаше неуморим. Когато остана сама, той я облада втори път и като я обърна по корем, я облада по онзи начин.

Тя се мъчеше да се освободи от тези образи. Събуди се. Откри, че е късен следобед. Главоболието й бе минало, но се чувстваше объркана и напрегната. Макар че кожата й бе хладна, чаршафите бяха подгизнали от пот и събрани на топка. Знаеше, че пак е сънувала, но си спомняше само, че сънят й е свързан с Александър. Бяха се любили. Тя се изчерви от срам. Колко невероятно!

Потръпна и извика на Айрис да й занесе гарафа със сок от нар и храна. След като се нахрани, влезе в банята и сръчните пръсти на робинята прогониха и последното й напрежение. Когато Александър пристигна за партията шах, тя го посрещна топло.

— Липсваше ми снощи — каза тя. — Харесва ми да играем. Вместо това изпих онова проклето вино, което ми бе изпратил, и прекарах неспокойна нощ. Когато се събудих днес, имах неприятно главоболие. Цял ден бях в леглото.

Той се усмихна.

— Трябваше да те предупредя. Кипърските вина са коварни, красавице. На вид са сладки и леки, а всъщност са зли и могъщи.

— Как можа да не ме предупредиш? — каза тя малко остро.

Той отново се засмя.

Докато играеха, Теадора му хвърляше кратки, тайни погледи изпод сведените си мигли. Той не се държеше различно. Бе сигурно, че ако действително се бе случило онова, което тя си въобразяваше, щяха да се държат по друг начин. Не! Това бе просто един лош сън, предизвикан от силното вино. Какво й ставаше, че си измисляше такива неща? Знаеше отговора — копнееше за мъжка любов, но докато бе жив съпругът й, нямаше да я получи. Тя въздъхна и направи невнимателен ход. Александър каза:

— Шах и мат, красавице!

Тя погледна дъската и леко се нацупи.

— О, Александре, колко глупаво от моя страна!

Той се засмя на недоволството й.

— Не е същото, като ти да ми дадеш играта, красавице. Какво те тревожи? — попита той с по-сериозен тон.

Тя поклати глава.

— Кошмари, Александре. Много страшни кошмари!

— Можеш ли да ми кажеш? Разговорите често разкриват истината за сънищата.

— Не, приятелю. Твърде лично е. Държах се по начин, който ми е непознат, и това ме тревожи. Надявам се никога повече да не сънувам такива сънища.

Той я погледна мрачно и съвестта му го загриза болезнено. Бе я упоил и след това я бе прелъстил, само за да удовлетвори желанието си към нея. Бе великолепна и макар че не го съзнаваше, бе създадена за любов. Бе доставила и бе получила удоволствие.

Сега не знаеше какво да прави — дали да я остави да си тръгне, или да я задържи, тъй като се бе влюбил силно в нея. Една мисъл го успокояваше. Когато старият султан умреше, тя щеше да бъде върната на семейството й в Константинопол. Когато това станеше, имаше намерение да накара баща си, който бе васал на императора, да иска Теадора за негова жена. Баща му щеше да е доволен, че най-накрая синът му е пожелал да се ожени повторно и да даде на семейството законни наследници.

— Не мисля, че някога ще бъдеш тормозена отново от такива сънища, красавице — каза тихо той. — А аз имам добри вести за вас. Скоро откупът ви ще е тук. Пленничеството ви почти свърши.

Тя се усмихна, наведе се през дъската и докосна ръката му.

— Не се чувствах нито неудобно, нито бях тъжна, приятелю. Пленничеството в дома ти бе много приятно и добротата ти към мен и сина ми няма да бъде забравена.

— Съжалявам, Теадора, че чувството ти за дълг е толкова силно. Иначе би могла да останеш с мен тук.

— Ако нямах дете, Александре, вероятно можеше да бъда изкушена. И макар синът ми да не може да стане султан, той е отоманец. Няма да го лиша от наследството му.

Той кимна разбиращо.

— Ти си забележителна жена, красавице. Колко жалко, че мъжете в твоя свят никога няма да те разберат и оценят истински.

Тя се усмихна тъжно.

— Няма значение, приятелю. Ще оцелея, а вероятно накрая дори ще тържествувам.

Той се засмя. Белите му, равни зъби бляскаха като светкавици на фона на бронзовото му лице.

— Да. Ако някоя жена е създадена да тържествува, вярвам, че това си ти — каза той и си тръгна усмихнат.