Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Adora, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 74 гласа)

Информация

Сканиране
ganinka (2013 г.)
Разпознаване и начална корекция
Az (2013 г.)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2013 г.)

Издание:

Бъртрис Смол. Адора

Американска. Първо издание

ИК „Торнадо“, Габрово, 1999

Редактор: Мария Дъбравова

Коректор: Мариета Суванджиева, Магдалена Николова

ISBN: 954-19-0049-6

История

  1. — Добавяне

Глава 18

„Дворът на любимата“ бе завършен и спалнята на Теадора бе стаята, за която най-много се говореше в харема. Всички жени завиждаха на принцесата за покоите й, бременността й и любовта на султана.

Спалнята бе облицована до средата на стените в квадрати от тъмно дърво. Над облицовката стените бяха боядисани в цвят на жълто злато, а в горната им част имаше гипсови орнаменти на цветя, боядисани в алено, синьо и златисто. Подът бе от гладко полирани широки дъски от байцван бук.

В средата на една от стените имаше камина, облицована с жълти и сини плочки, чийто огромен конусовиден меден капак бе покрит с листи ковано злато. Стените от двете страни на камината бяха окичени с красиви копринени драперии, едната, от които изобразяваше цветята от пролетта и ранното лято, а другата от късното лято и есента.

На отсрещната стена имаше издигната платформа с голямо легло с резбовани и позлатени крака, окичено с копринени драперии, извезани с цветя, листа и лози. Бродерията бе направена със златни конци, дребни бисери и нефрит. Имаше и подходяща кувертюра.

На стената отдясно на леглото имаше дълъг и висок прозорец, чиито милион стъкълца бяха издухани от шест венециански стъклари, имали нещастието да се окажат в онази част на Адрианопол, която се бе съпротивлявала на турците. Султанът им бе обещал пълно опрощение и турско поданство, ако направят прозорците и декоративните стъкла за двореца. Прозорците в спалнята на Адора имаха лек златист оттенък. Гледаха към личната й градина. Пердетата бяха от същата коралова коприна като драпериите на леглото.

Дебелите, пищни килими приличаха на бели, сини и златисти медальони. Хитроумно вградените в стените гардероби бяха обрамчени с кедрово дърво и имаха плъзгащи полици за дрехите.

В стаята имаше няколко големи маси от кована мед с поставки от слонова кост, стол с гравирани поставки за ръцете и златна брокатена възглавница, малки масички от слонова кост, обковани със седеф, както и табуретки, тапицирани с кадифе и брокат. От тавана висяха сребърни лампи, които хвърляха кехлибарени, рубинени и сапфирени сенки. Бели свещи от пчелен восък горяха в златни свещници. Стаята беше много красива и изпълнена със спокойствие — идеално място за любовници.

Но ето че бе дошло времето Теадора Кантакузина да роди детето на султан Мурад — преди стените на спалнята да чуят тихите въздишки на любовници, щяха да чуят болезнените стонове на родилката, която неспокойно обикаляше напред-назад.

— Легни и си почивай, принцесо — суетеше се около нея Айрис. — Държиш се така, сякаш това е първото ти дете.

— Халил беше важен само за мен, Айрис. Той имаше по-големи братя. А това бебе е важно за цялата империя. То ще бъде следващия султан.

— Ако родиш син, принцесо.

Теадора й хвърли един злобен поглед.

— Ще родя син, стара вещице — каза тя и стисна зъби, защото усети поредната контракция. — А сега доведи акушерката!

Айрис излезе бързо, а Теадора легна на леглото и погали корема си с леки кръгови движения. Акушерката й беше казала, че така ще притъпи болката.

Акушерката беше мавърка, а маврите знаеха за медицината повече от всеки друг. Теадора лично бе избрала Фатима заради уменията й, заради добрата й репутация — беше известна с това, че никога в ръцете й не е умирала родилка — и защото беше чиста.

Ето че Фатима влезе в стаята и отиде до леглото.

— Е, господарке — каза тя ободрително. — Как върви? — Тя бързо изми ръцете си в легена, който държеше една робиня, надигна кафтана на Теадора над коленете й и прегледа пациентката си. — Хм. Да. Да. Справяш се много добре. Сякаш си създадена, за да раждаш деца. Вече имаш почти пълно разкритие.

Тя вдигна очи и видя решителността, изписана на лицето на принцесата.

— Недей да напъваш още. Дишай като кучетата. А, ето така! Сега! Напъвай! Да! Да! Вече си съвсем открита и мога да видя главата на бебето. Айрис! Заповядай да донесат стола за раждане и да го сложат до прозорците, за да може принцесата да гледа навън.

Само след няколко минути Адора получи още една контракция и я сложиха на стола за раждане. Беше мокра от пот, краката й трепереха.

Столът за раждане беше от твърд дъб, украсен със златни листа и полускъпоценни камъни. Имаше висока, права резбована облегалка, широки подложки за ръцете, тапицирани с червена кожа, и крака, които завършваха с лъвски лапи. Седалката беше плоска и отворена, за да може акушерката лесно да хване новороденото.

Сега, когато Адора вече беше почти на края на родилните мъки, позволиха на жените от харема да дойдат, за да наблюдават раждането. Нямаше никакво съмнение за бащинството на детето. Те се скупчиха около стола за раждане, на лицата им беше изписана завист, състрадание, страх и загриженост. Теадора сграбчи страничните облегалки и нервните им приказки спряха изведнъж. В стаята беше задушно, а от различните аромати на парфюмите им й прилоша.

Тя спря погледа си върху градината отвън. Беше прекрасен следобед, небето беше безоблачно и синьо. Слънцето грееше ярко и белият сняг, покрил земята, блестеше ярко. За момент една малка сиво-кафява птичка, която се бореше с малък червен плод на близкия храст, отклони вниманието на Адора и тя се засмя.

Жените около нея се изумиха. Нима принцесата не чувства болка? Що за създание беше, щом можеше да се смее в това състояние? Те потрепериха едновременно, спомняйки си аметистовите очи на Адора. Знаеше се, че вещиците имат очи със странен цвят.

Последва нова контракция и подчинявайки се на съветите на Фатима, Адора първо си пое дълбоко въздух и чак след това се напъна. Не извика, но болката беше пронизваща, а тялото й се обля в пот, която намокри и седалката на стола. Айрис изтри лицето й с влажна, парфюмирана кърпа. Фатима коленичи. Инструментите й бяха наредени около нея върху чиста ленена кърпа.

— При следващата контракция ще се покаже главичката, принцесо.

— Вече идва! — прошепна Адора през стиснати зъби.

— Дишай, принцесо! Дишай! — Пауза. — Сега! Сега! Напъвай! Напъвай силно! А, ето я главата. Много добре, принцесо!

Адора се отпусна назад изтощена и се усмихна с благодарност, когато една млада робиня поднесе до устните й хладна, сладка напитка. Тя отпи жадно и отпусна главата си. Дишаше дълбоко и бавно.

— Справяш се много, много добре, господарке — каза окуражително Фатима. — Сега е ред на раменете, след това на малкото телце и съвсем скоро всичко ще свърши.

— Ти ще свършиш — усмихна се Адора. — За мен всичко ще започне отначало.

Усмихната, акушерката вдигна глава.

— Така е, принцесо. А с твоята ослепителна красота мисля, че още дълго ще ти служа, ако султанът наистина е такъв жребец, какъвто казват.

Жените от харема се спобутаха. Адора би се изсмяла на думите на акушерката, ако не бе последвала нова контракция. Тя сякаш я разкъса. Дишай. Дишай. Дишай. Напъвай. Напъвай. Напъвай.

— Раменете! Хванах раменете! Толкова са широки! — извика Фатима.

Детето бе започнало да стене тихо, но стенанията му бързо преминаха в гневен вик, когато следващата контракция го изтласка напълно от тялото на майка му. Фатима положи новороденото на една ленена кърпа, сряза пъпната връв и я завърза. После бързо изтри слузта от нослето му, устата и гърлото.

— Син! — извика развълнувано тя. — Принцесата роди син! Слава на аллах! Султан Мурад има прекрасен, силен мъжки наследник!

Тя се изправи и вдигна окървавеното, ревящо бебе към майка му и останалите жени, за да го видят.

Момченцето беше светло, с огромни тъмносини очи и кичур черни, влажни къдрици. Беше дълго, с големи ръце и крака, а и дробовете му явно бяха доста силни. Една робиня взе бебето от Фатима, сложи го внимателно на една маса и изчисти кръвта с мека памучна кърпа и топло маслинено олио. След това го пови.

Теадора вече бе изкарала и плацентата. След като прегледа и почисти родилния канал, Фатима позволи да съблекат Адора и да я изтрият с топла, парфюмирана вода, преди да я подсушат. След това я облякоха в червена роба и я завиха. Айрис гордо започна да разресва тъмната коса на господарката си.

Жените от харема се скупчиха развълнувани в долната част на леглото на Адора. Султанът идваше! Ето една възможност, мислеха си глупавите по-млади девици, да бъдат забелязани от господаря си. По-опитните жени се отдръпнаха. Адора и синът й бяха силна конкуренция. Но… някой друг път… на някое друго място… щяха и те да бъдат забелязани.

Паднаха на колене, допрели глави в пода, когато султанът нахълта в стаята. Беше толкова погълнат от Адора и новороденото в ръцете й, че въобще не ги забеляза. Плътният му глас бе изпълнен с вълнение в тишината на стаята:

— Покажи ми детето, Адора.

Тя внимателно разви пелената на бебето и му го подаде. Дълго време се взира в новороденото, което — странно тихо — също го гледаше, без да мига. И тогава лицето му се озари от широка усмивка. После се изсмя гласно.

— Това наистина е моят син! Аз, Мурад, син на Орхан, признавам това дете за мой син и наследник. Това е вашият следващ султан!

— Така да бъде! Чухме и се подчиняваме! — дочуха се тихи гласове.

Жените станаха изведнъж и излязоха от стаята. Айрис бързо придърпа един стол за султана, после взе новороденото от майка му и също излезе.

Двамата дълго се гледаха, после той хвана ръцете й, погледна я в очите и каза:

— Благодаря ти, Адора. Благодаря ти за първия ми син.

— Само изпълних задължението си, господарю — отвърна усмихната тя.

Смехът му беше топъл.

— Още не е родила и вече се смее. Винаги ли всичко между нас ще си остане такова, Адора?

— А би ли ме искал друга, господарю?

— Не, любов моя, не — призна той. — Никога недей да ставаш като другите жени от харема. Тогава ще ме отегчиш.

— Не се страхувай, мой Мурад. Може да направя много неща през живота си, но никога няма да те отегча. — Преди още тези й думи да са заглъхнали, тя бързо попита: — А синът ти харесва ли ти, господарю? Той е хубаво, силно момче.

— Харесва ми много и вече съм му избрал име. Надявам се, че ще ти хареса. Смятам да го кръстя Баязид — на нашия славен генерал.

— Онзи, който е победил моите византийски прадеди в битка? — Гласът й беше закачлив. Той кимна. — Боже господи, Мурад, как обиждаш семейството ми! Йоан, разбира се, ще разбере хумора. Но никой друг.

— Ти го разбираш — каза тихо той.

— Да. Наистина го виждам. Виждам също така и заплахата. Но знам, че бъдещето на града ми е в ръцете на османците, не на гърците. Тъй като така или иначе ще падне, предпочитам да падне в твои ръце или в ръцете на сина ни, когото ще науча да обича и уважава хубавите неща и в двете култури.

Той се наведе и нежно я целуна.

— Ти си прекалено мъдра за годините си, гълъбче. Какво щастие, че минах покрай градината на онзи манастир преди толкова много години.

Тя се усмихна сладко.

— Обичам те, господарю Мурад.

— Но все още мислиш за миналото, нали, миличка?

Тя въздъхна дълбоко.

— Не мога да спра. Това е в природата ми. За мен просто не е достатъчно да съм любимката на Мурад и майката на Баязид. Ако историята ме запомни, ще ме запомни точно с това. Но аз самата не зная какво искам.

Той се изправи и се засмя.

— Поне си искрена, моя Адора. — Той отново се наведе и я целуна. — Почини си, скъпа. Сигурно не ти е било лесно да родиш сина ми. Предполагам, че си изтощена.

Тя хвана ръкава на брокатената му роба.

— Целуни ме истински, преди да си тръгнеш, любов моя. Ще се почувствам по-добре, ако го направиш.

Той се усмихна, доволен.

— Значи си нетърпелива за целувките ми, така ли? Никога не съм мислил, че ще си го признаеш.

Той седна на ръба на леглото и я придърпа в прегръдките си. После устните му докоснаха нейните и дълбочината и страстта на целувката му й отне дъха. Тя потрепери. Свободната му ръка се плъзна в отвора на робата й и хвана пълната й гърда. Подразни зърното с палец. Гласът му беше дрезгав, когато каза:

— След шест седмици ще си чиста. Погрижи се дотогава да намериш дойка за момчето. Няма да те деля с никого, дори със сина ми.

Очите им се срещнаха за момент и тя почувства как я залива вълна от желание. Чудеше се на привличането между тях. Желаеше го само час след раждането!

Той изведнъж стана и излезе от стаята. Адора се отпусна върху възглавниците. Въобще не й се спеше. Беше прекалено развълнувана, за да заспи. Беше го направила! Беше родила първия син на Мурад! Щеше да му роди още синове, защото нямаше намерение да позволи на никого да владее вместо нея положението. По закон тя беше негова робиня, но това нямаше значение. Сега позицията й в харема беше силна. И най-хубавото от всичко беше, че той все още я желаеше.

Детето беше красиво с тъмната си коса и сини очи, въпреки че тя беше сигурна, че скоро ще станат черни като тези на баща му. После изведнъж си спомни за Александър и за русокосото им дете. По страните й се търкулнаха няколко сълзи. Защо? Защо мислеше за него след всичките тези месеци? Може би просто шокът от смъртта му бе последван много бързо от предателството на сестра й. Заплака и плака дотогава, докато не й останаха повече сълзи. Знаеше, че така е по-добре.

Успокои се и най-после заспа, сигурна за мястото си при Мурад, сигурна в майчинството си.