Бъртрис Смол
Адора (21)

Глава 20

Елена, императрица на Византия, наблюдаваше жената пред себе си. Беше ниска, с големи, увиснали гърди. Елена я беше разгледала тайно в банята и знаеше, че под полите на робата й се крият силни бедра, голям корем и огромен ханш. Кожата й беше бяла, косите — кестеняви. Очите й бяха с прекрасния цвят на топаз, но изглеждаха малки като на прасе, заради дебелите бузи, които бяха боядисани в червено, за да й придадат по-младежки вид. Жената беше облечена в пурпурен брокат, обточен с кафява кожа по врата и ръкавите.

Това беше Мара, дъщерята на гръцки свещеник на име Сергиус. Мара беше майката на първия син на Мурад — Кунтуз. На Елена й беше необходимо доста време, за да открие следите й, защото, въпреки че беше дъщеря на свещеник, Мара си беше просто една курва — по природа и по професия. Мурад не й беше първия любовник, въпреки че тя винаги бе твърдяла, че той е бащата на сина й.

Прогонена от родното си село на полуостров Галиполи от разгневените си родители, Мара бе последвала обоза на турската армия, обслужвайки всеки мъж, готов да си плати за това. Детето й бе останало при родителите й, които, въпреки че се чувстваха опозорени от постъпките на дъщеря си, бяха му дали дом.

На Кунтуз непрекъснато напомняха греховете на майка му и незаконното му рождение. Децата от селото бяха безмилостни. Баба му и дядо му, които също не бяха кой знае колко умни, ежедневно му натякваха колко милосърдни са спрямо него. Насилваха го да прекарва почти всичкото си време в църквата, молейки се на бог да му прости греха на самото му съществуване, да изпрати в ада греховните му родители и да благослови прекрасните му баба и дядо, които го бяха приели в дома си.

Сега Кунтуз беше на дванайсет и половина години. И неочаквано майка му — добре облечена и с пълна кесия — дойде да го потърси. Беше я виждал само три пъти през целия си живот, като последният беше преди четири години. Почти не я познаваше и въобще не я харесваше. Но изправен пред избора да остане с вечно мърморещите баба и дядо, които непрекъснато му натякваха да не забравя безсмъртната си душа, или да тръгне с майка си, която му обещаваше, че ще го направи принц, той не се колеба дълго. Особено след като майка му каза лукаво:

— Ти скоро ще станеш мъж, синко, и аз ще се погрижа да имаш много прекрасни момичета, които да ти угаждат.

Напоследък той бе усещал някакви непознати досега желания и бе започнал да наблюдава скришом момичетата от селото, докато се къпят в близкия поток.

Той и майка му заминаха за Константинопол, където останаха няколко месеца в един малък дворец като гости на императрицата. Обучиха Кунтуз на елементарни обноски, грубият му говор бе омекотен от учител по дикция. И си намери приятел! Първият приятел, който някога бе имал — принц Андроник, най-големият син на императора, който беше на петнайсет години.

Момчетата станаха неразделни, което дразнеше императрицата, принудена да стиска зъби и да се примирява с положението. Единствено мисълта, че скоро ще изпрати Кунтуз и майка му при султана в Адрианопол, я възпираше от сериозни действия. Въобще не смяташе, че Кунтуз е подходящ приятел за сина й.

Андроник много приличаше на Кунтуз. Беше по-голям и бе израснал в града, затова бе имал и по-добра възможност да развие неприятните черти на характера си. Не приличаше на красивия си очарователен по-малък брат Мануил, който лесно се сприятеляваше с всички. На практика, Андроник въобще нямаше приятели и неприкритото възхищение на новото момче бързо го покори.

На тринайсетия рожден ден на Кунтуз, принц Андроник заведе новия си приятел в един изискан публичен дом. Там момчето стана мъж. Мъж, който също като царствения си приятел имаше склонност към жестокостта и перверзните. Момчетата започнаха да прекарват все повече време в бордеите на града. Взети поотделно, бяха неприятни, но събрани заедно, ставаха опасни, защото жестокостта им не знаеше граници. Ежедневните им посещения в публичните домове караха съдържателките да се притесняват дали няма да загубят някое от момичетата си. Андроник и Кунтуз превръщаха в ад живота на проститутките в Константинопол, защото никога не ходеха в един бордей два пъти поред и никой не знаеше къде ще е следващият им удар. За щастие обаче, преди да са успели да причинят нечия смърт, дойде време Кунтуз да отиде в Адрианопол.

Сега стоеше с майка си пред императрицата. Помисли си, че Елена има хубави, големи цици. Зачуди се какво ли ще е, ако може да ги засмуче, а после да захапе силно зърната, карайки я да закрещи от ужасната болка, която ще й причини. Стоеше безмълвен, а наум събличаше царствената си благодетелка, чудейки се дали всичко, което се говори за нея, е вярно. Представяше си я как се навежда, молейки го за милост, докато той плющи с камшик по заобления й задник. А когато цялата почервенее, той щеше да я чука в задника! Ерекцията му се увеличаваше под полите на робата.

Виждайки неприкритата похот, изписана върху лицето на момчето, Елена разбра за какво си мисли то — зачуди се дали си струва риска. Щеше скъпо да си плати, ако Йоан разбере. Но ако беше много, много предпазлива, той нямаше да разбере. В този палат имаше една тайна стая, обзаведена специално за такива случаи. Момчето и майка му тръгваха на следващата сутрин. Може би… Не! Да! По-късно този следобед щеше да приеме момчето в онази стая за няколко часа. Беше чувала, че е ненаситен.

Насили се да се съсредоточи върху думите на майка му.

— Сигурна ли си — гласът на Мара потреперваше, — че Мурад ще ни посрещне добре в Адрианопол?

— Разбира се! — сопна се Елена. Господи, тази жена я влудяваше. — Колко пъти трябва да ти казвам, че той много ще се радва да има Кунтуз до себе си. Другите му синове са още съвсем малки. Като войник Мурад непрекъснато е изложен на опасността да бъде убит. Мислиш ли, че ако това се случи, турците ще приветстват невръстните отрочета на сестра ми за наследници на Мурад? Ще предпочетат Кунтуз, който е почти мъж. А тогава синът ти ще може да защити позицията си, като унищожи полубратята си. А ти, скъпа Мара, ще станеш най-влиятелната жена, когато синът ти заеме престола на баща си.

Мара нервно облиза устните си.

— Султан Мурад никога не е виждал сина ми. Когато му казах, че съм бременна, той ми даде злато, но никога повече не го видях. Той дори не е признал детето за свое.

— Но пък и никога не го е отричал — каза Елена. — Бъди спокойна, мила моя Мара. Всичко ще бъде наред. Ако, да не чува господ, Мурад те отпрати, за теб винаги ще има място сред моите придворни дами. Имаш моята закрила.

Не беше трудно да го обещае, защото Елена не вярваше, че султанът ще ги върне обратно. Ако го направеше, щеше да им осигури някакъв доход, а това щеше да наруши позицията на Теадора. Сестра й вече нямаше да се чувства толкова сигурна!

Императрицата се изправи и се усмихна на дебелата жена:

— А сега ще се сбогувам с теб, скъпа приятелко, защото ще тръгнете утре рано сутринта. Принц Кунтуз, ела да се видим отново след час, за да мога да ти дам последни инструкции относно турските дворцови обичаи. — С тези думи Елена излезе от стаята.

Мара се обърна към сина си:

— Знаеш, разбира се, че тази кучка очаква да се отъркаля с теб в леглото.

Той се ухили.

— Ще й покажа такова чукане, което дълго няма да забрави, скъпа майко. Ще се моли за милост. Няма да е зле, ако и ти си толкова мила с приятеля ми Андроник. Той се кълне, че си най-доброто парче, което някога е имал. Казва, че правиш с устата си такива прекрасни неща, които могат да накарат един мъж да полудее от удоволствие.

— Просто хвалба на едно петнайсетгодишно момче — отвърна кисело Мара. — Не изгаряй всички мостове след себе си с императрицата, Кунтуз. Въпреки това, което казва тя, може и да се наложи да се върнем тук. Не съм убедена, че султанът ще ни приеме. Все пак ще опитам, заради теб. Поне това ти дължа.

— Наистина ли съм негов син?

— Така мисля. Той ме пазеше като очите си и спях само с него. Дори си въобразявах, че съм влюбена в Мурад. О, Кунтуз, ще ми се да можеше да ме видиш по онова време. Бях едно дребничко слабо момиченце с хубави гърди и кожа като най-прекрасната коприна! Талията ми можеше да се обхване с ръка!

Той сякаш не й вярваше. Не можеше да си представи тази грамада от плът малка и съблазнителна. Но все пак сигурно е имала и нещо повече от онази винаги готова дупка, с която да привлича баща му, пък било то и за съвсем кратко. Сега Кунтуз я харесваше дори по-малко, отколкото преди. Но все пак разбираше, че тя се опитва да направи най-доброто за него. Потупа отрупаната й с пръстени ръка.

— Най-добре е сега да тръгваме, майко, иначе можем да закъснеем за срещите си.

Седмица по-късно султан Мурад се озова лице в лице с един почти пораснал син и неговата майка. А дори не си спомняше за съществуването им. Онази селянка, която бе взел при себе си на полуостров Галиполи, не означаваше нищо за него. Беше му направила впечатление със златистите си очи и огромните гърди. Не беше девствена и той не знаеше — дори не го беше грижа — дали му е вярна. Просто му беше на разположение, когато имаше нужда от нея. И това му беше достатъчно, защото беше изпълнен с болка заради загубата на Адора. Когато Мара му съобщи предстоящото си майчинство, той не й задава никакви въпроси, просто й даде злато и се отърва от нея, замествайки я с по-неангажираща компаньонка. Дори не знаеше какъв е полът на детето, нито пък дали е живо или мъртво. Не го бе интересувало, затова не си бе направил и труда да разбере.

Антипатията между мъжа и момчето пролича още от самото начало. Мурад погледна към Кунтуз. Момчето беше необразовано. Устата му вече издаваше първите признаци на безпътство. Очите бяха жестоки и не издържаха по-дълъг поглед. Кунтуз погледна „баща“ си и видя един силен, преуспяващ мъж, чиито подвизи той никога не би могъл да повтори. И го намрази за това.

Султанът нито потвърди, нито отрече бащинството си. Нито пък щеше да направи Кунтуз свой законен наследник. Това положение беше запазено за четиригодишния Баязид, а след това за двамата му братя-близнаци. За да утвърди решението си, Мурад извика кадиите, които да го обсъдят и да го потвърдят или отхвърлят. Щеше да се подчини на това, което му кажат. След дълго и внимателно обмисляне, кадиите се съгласиха със султана. Не искаха да хвърлят съмнения върху раждането на едно невинно дете, но репутацията на Мара беше много лоша. Никой, дори самата майка, не можеше да бъде абсолютно сигурна кой е бащата на Кунтуз. А когато ставаше въпрос за родословието на Осман, не биваше да има никакво съмнение. Принц Баязид беше потвърден за наследник на баща си.

Султанът се съгласи да отпусне издръжка на Мара, но тя трябваше да се върне в Константинопол. В Адрианопол за нея нямаше място. Адора и жените от харема му за първи път бяха на едно мнение, откакто бе станал султан. Адора не се и съмняваше кой е изпратил Кунтуз и майка му при Мурад. Беше изпълнена с гняв срещу собствената си сестра, която се опитваше да измести красивия и умен Баязид с това ужасно момче, чиито очи я бяха разсъблекли и двата пъти, когато се бяха видели. Адора не искаше да повярва, че е възможно Мурад да е баща на такъв син.

Другите жени от харема просто не искаха още една конкурентка. Адора им беше повече от достатъчна.

Кунтуз щеше да остане в Адрианопол. Вероятността наистина да е син на Мурад съществуваше и султанът се чувстваше задължен спрямо момчето. Кунтуз щеше да бъде обучен в академичните и в бойните изкуства. Ако притежаваше дарби, тогава все пак, може би би могъл да бъде полезен на империята.

Но Кунтуз не искаше да остава. Искаше да се върне в Константинопол и отново да се отдаде на разгулния живот, изпълнен с пиене и жени, който водеше с приятеля си — принц Андроник. Майка му обаче бързо го отказа от тези мисли.

— С парите, които баща ти ще ми даде, ще мога да си отворя мой собствен дом за удоволствия — каза тя на сина си. — Знам какво харесват богатите византийски мъже и жени и ще мога да се погрижа за задоволяването на всичките им прищевки. В живота ми вече няма място за теб. Остани при султана, за да си уредиш живота. Ако не искаш, можеш да се върнеш при баба си и дядо си на село, но не мисля, че това ще ти хареса.

— Мога да остана при Андроник — отвърна момчето. — Той ми е приятел.

— Не ставай глупак! Да не мислиш, че императрицата ще позволи приятелството ви да продължи, след като вече не можеш да си й от полза? Вече изпълни задължението си към нея, като дойде тук. А сега можеш да избираш — или оставаш тук, или се връщаш на село.

Това всъщност не беше никакъв избор. Кунтуз остана. Не му харесваше, защото султанът се бе разпоредил към него да се отнасят както към всеки друг в дворцовото училище. Така всяка негова грешка беше наказвана с бой, а грешките му бяха многобройни. В сърцето на момчето се зараждаше яростна омраза към султан Мурад и към законните му синове.

Кунтуз трябваше да чака да дойде и неговото време. Беше млад, но все някога щеше да си отмъсти.