Робърт Джордан
Прероденият дракон (26)

Глава 25
Въпроси

Егвийн лежеше напряко на леглото на Нинив, опряла брадичка в шепи, и я гледаше как крачи напред-назад. Елейн се беше изпънала до камината, все още пълна с пепел от снощния огън, и търпеливо продължаваше да проучва списъка с имена, който беше съставила Верин. Другите страници — списъкът с откраднатите тер-ангреали — бяха на масата; след като го бяха изчели веднъж в пълно изумление, те се бяха отказали да го обсъждат, макар да обсъждаха всичко останало. И да спореха също така.

Егвийн потисна прозявката си. Никоя от трите не беше спала много. А бяха станали рано. За кухните, за закуската. И за други неща, за които направо не и се мислеше. Кратката дрямка, която тя самата си бе позволила, бе изпълнена с неприятни сънища. „Може би Аная би ми помогнала да ги разбера, онези, които се нуждаят от тълкуване, но… Но ако тя е Черна Аджа?“ Чувстваше, че не може да се довери на никого освен на двете си приятелки. И все пак много й се искаше да има някоя, която да й предложи някакъв начин за тълкуване на тези сънища.

Кошмарите за онова, което я бе сполетяло в тер-ангреала, бяха лесни за разбиране, въпреки че я бяха накарали да се събуди с плач. Беше сънувала и Сеанчан, жени в рокли с бродирани на гърдите светкавици, повели на каишки дълга редица жени с пръстени на Великата змия, принуждавайки ги да пращат гръмотевици срещу Бялата кула. Това я бе събудило, цялата плувнала в студена пот, но то също приличаше по-скоро на кошмар. Както и сънят с Белите плащове, вързали ръцете на баща й. Кошмар, предизвикан от тъгата и по родния дом, предположи тя. Но другите…

Тя отново погледна двете си приятелки. Елейн продължаваше да чете. Нинив не спираше да крачи нервно из стаята.

Имаше един сън за Ранд, който посягаше да хване някакъв меч, като че ли направен от кристал, без да вижда фината мрежа, спускаща се над главата му. И друг, как е коленичил в някаква зала и вятърът на пресекулки навява прах по пода, и същества, като онова на знамето на Дракона, но много по-малки, се носеха сред този вятър, и се впиваха в кожата му. И друг сън с него, как слиза в една огромна дупка сред черна планина, дупка, изпълнена с червеникав отблясък далече долу, и дори сън как той се сражава с войските на Сеанчан.

За последния не беше сигурна, но за другите знаеше, че трябва да означават нещо. Преди, когато беше сигурна, че може да се довери на Аная, преди да напусне Кулата, преди да разбере, че Черната Аджа е реалност, едно предпазливо подпитване на Айез Седай — о, толкова предпазливо, че Аная да го вземе за проява на чисто любопитство — й бе разкрило, че сънищата на една Съновница за тавирен почти винаги са значими, и колкото по-силни са тавирен, толкова повече това „почти винаги“ се оказва „със сигурност“.

Мат и Перин също бяха тавирен и тя беше сънувала и тях. Странни сънища, дори още по-трудни за разбиране от тези с Ранд. Перин с женски сокол на рамото и Перин с женски ястреб. Само че ястребката държеше каишка в ноктите си — Егвийн неизвестно защо беше убедена, че птиците са женски — и се опитваше да я затегне на врата на Перин. Това я караше да потръпва дори и сега — никак не обичаше сънища с каишки. А пък онзи сън за Перин — при това с брада! — повел огромна глутница вълци, простираща се докъдето ти стига погледът. Тези с Мат бяха още по-гадни. Мат, как поставя собственото си извадено око върху везна. Мат, обесен на едно дърво. Имаше и един сън за Мат и Сеанчан, но тя беше склонна да го отхвърли като обикновен кошмар. Не можеше да не е кошмар. Също като съня, в който Мат говореше на Древния език. Това пък трябваше да е от чутото по време на неговото Изцеряване.

Тя въздъхна и въздишката й прерасна в поредната прозявка. Трите бяха прескочили до стаята му след закуска да видят как е, но не го намериха там.

„Сигурно вече е достатъчно здрав за танци. Светлина, сигурно следващия път ще го сънувам как танцува със сеанчанки!… Стига с тези сънища — каза си тя решително. — Не сега. Ще помисля за тях, когато не съм толкова уморена.“ Замисли се за кухните, за обяда, който щеше да последва, после за вечерята и за закуската на другия ден, и това търкане на мръсни гърнета и подове, цяла вечност. „Никога не съм била толкова уморена.“ Отново изгледа приятелките си. Елейн не откъсваше очи от имената в списъка. Крачките на Нинив се бяха позабавили. „Всеки момент Нинив ще го повтори. Всеки момент.“

Нинив закова на място и погледна към Елейн на пода до камината.

— Остави ги. Четем ги вече сто пъти и нито една думичка не ни помага. Верин ни е дала боклук. Въпросът е дали това е било единственото, което е имала, или нарочно ни е дала този боклук?

„Както очаквах. Само преди половин час каза абсолютно същото.“ Егвийн изгледа дланите си намръщено, доволна, че не може да ги види ясно. Пръстенът на Великата змия изглеждаше… не на място… върху ръце, сбръчкани от непрекъснатото топене в горещата сапунена вода.

— Това, че знаем имената им, е от полза — отвърна Елейн, без да спира да чете. — Това, че знаем как изглеждат, също е от полза.

— Знаеш много добре какво имам предвид — сряза я Нинив.

Егвийн въздъхна и скръсти ръце. Когато беше излязла от кабинета на Шериам тази заран, слънцето още не беше близнало хоризонта, а Нинив я чакаше със свещ в ръка в студения тъмен коридор. Не можеше да вижда много ясно, но беше сигурна че Нинив е готова да сдъвче и камъни. Знаейки при това, че дъвченето на камъни няма да промени нищо. Точно затова беше толкова раздразнителна. „Засяга се на гордост като всички мъже, които съм срещала. Но няма защо да си го изкарва на Елейн и на мен. Майчице Светлина, щом Елейн може да го изтърпи, и тя трябва да може. Тя не е вече Премъдра.“

Елейн, изглежда, не забелязваше дали Нинив е раздразнителна, или не. Взираше се навъсено в безкрая, умислена.

— Лиандрин е била единствената Червена. А от другите Аджа има по две.

— О, я млъкни, дете — прекъсна я Нинив.

Елейн завъртя лявата си ръка, за да покаже пръстена с Великата змия, и погледна Нинив многозначително, след което продължи:

— Няма две, които да са родени в един и същи град, и няма повече от две, които да са от една и съща страна. Амико Нагоин е най-младата, само с четири години по-голяма от нас с Егвийн. Джоя Байир може да ни бъде баба.

На Егвийн никак не й харесваше това, че една от Черната Аджа носеше името на дъщеря й. „Глупачка! Хората понякога имат едни и същи имена, а ти никога не си имала дъщеря. Онова не беше наистина!“

— И какво ни подсказва всичко това? — Гласът на Нинив беше неестествено спокоен. Личеше си, че скоро ще избухне като фургон, пълен с фойерверки. — Да не си разкрила някакви тайни, които аз да съм пропуснала? Аз вече остарявам и оглупявам, така ли?

— Това ни подсказва, че всичко е спретнато твърде грижливо — отвърна невъзмутимо Елейн. — Каква е възможността тези тринадесет жени, избрани просто защото са Мраколюбци, да се редуват толкова изрядно по възраст, народи и Аджи? Защо да нямаше между тях да речем три Червени, или четири, родени в Кайриен, или просто да са на една и съща възраст, ако всичко това е било случайно? Разполагали са с жени, между които са могли да подберат по толкова случаен признак. Значи в Кулата или някъде другаде все още има от Черната Аджа, но къде — не знаем. Това би трябвало да значи.

Нинив безжалостно дръпна плитката си.

— Светлина! Струва ми се, че си права. Ти наистина си открила тайни, които аз не можах. Светлина, аз се надявах, че всички са заминали с Лиандрин.

— Ние не знаем дори дали тя им е водачката — каза Елейн. — Може просто да й е било наредено да… да ни премахне. — Устата й се изкриви. — Опасявам се, че мога да измисля само една причина да си направят толкова труд да разпръснат избора така, че да се избегне всякакво подобие на модел, освен липса на модел. Според мен това означава, че в действията на Черната Аджа наистина има някакъв модел.

— Ако има модел — отвърна твърдо Нинив, — ние ще го намерим. Елейн, ако гледането как майка ти управлява те е научило да разсъждаваш по този начин, наистина се радвам, че си гледала добре.

Доволната усмивка на Елейн издълба трапчинка на бузата й.

Егвийн изгледа внимателно Нинив. Изглежда тя най-сетне беше готова да престане да се държи като мечка с болен зъб. Егвийн вдигна глава.

— Освен ако не искат да си помислим, че крият някакъв модел, така че да си загубим цялото време в търсене на такъв, докато всъщност модел изобщо няма. Не казвам, че няма; казвам само, че все още не знаем. Нека да го търсим, но си мисля, че същевременно трябва да търсим и други неща, какво ще кажете?

— Значи най-после реши да станеш? — каза Нинив. — Аз пък мислех, че си заспала. — Но въпреки сърдития си тон се усмихваше.

— Тя е права — отвърна със съжаление Елейн. — Аз построих един мост от сламки. По-лошо и от сламен. Празни предположения. Може би ти също си права, Нинив. Каква полза от този… този боклук? — Тя вдигна един лист от купчината пред себе си. — Рианна има черна коса с бял кичур над лявото ухо. Ако се озова достатъчно близо, за да го видя, то ще бъде по-близо, отколкото бих искала. — Грабна друг лист. — Чезмал Емри е една от най-талантливите Церителки, срещани от години. Светлина небесна, представяте ли си да те Изцери някоя от Черната Аджа? — Трети лист. — Марилин Джемалфин обича котки и има навик да помага на пострадали животни. Котки! Пфу! — Събра всички листове и ги смачка. — Това наистина е безполезен боклук.

Нинив коленичи до нея и взе листовете от ръцете й.

— Може да е, може и да не е. — Тя грижливо оглади смачканите хартии на гърдите си. — Ти намери в тях нишка, по която трябва да тръгнем. Може и още да намерим, стига да сме настоятелни. А има и още един списък. — Нейните очи и тези на Елейн се стрелнаха към Егвийн — кафяви и сини, и еднакво навъсени.

Егвийн отбягна да погледне към масата, където лежаха другите листове. Не искаше и да мисли за тях, но не можеше да го избегне, Списъкът на тер-ангреалите направо се беше набил в ума й.

Предмет. Пръчка от чист кристал, гладък и съвършено чист, дълъг една стъпка и с диаметър един пръст. Предназначение неизвестно. Последно проучване направено от Корианин Недеал. Предмет. Статуетка на гола жена от алабастър, висока една длан. Предназначение неизвестно. Последно проучване направено от Корианин Недеал. Предмет. Диск, очевидно от обикновено желязо, но въпреки това незасегнат от ръжда, пет пръста диаметър, фино гравиран от двете страни с плътна спирала. Предназначение неизвестно. Последно проучване направено от Корианин Недеал. Предмет. Твърде много предмети, и повече от половината бяха с „предназначение неизвестно“ и за последен път проучени от Корианин Недеал. Тринадесет, по-точно.

Егвийн потръпна. „Още малко и ще намразя това число.“

Известните от списъка бяха значително по-малко и ползата от тях не беше кой знае каква, но и това според нея не беше особено утешително. Издялано от дърво таралежче, не по-голямо от последната става на мъжки палец. Колко проста вещ, и явно безвредна. Всяка жена, която се опита да пренасочи Силата през него, заспива. Половин ден спокоен сън, без никакви сънища… но от това тя почти настръхваше. Три други бяха свързани по някакъв начин със съня. За нея беше почти облекчение, когато прочете за една куха пръчка от черен камък, цял разкрач дълга, която предизвиквала „бедствен плам“, със забележката ОПАСНО И ПОЧТИ НЕВЪЗМОЖНО ДА СЕ КОНТРОЛИРА, надраскана от ръката на Верин толкова рязко, че хартията се беше скъсала на две места. Егвийн все още нямаше представа какво означава „бедствен плам“, но макар да звучеше доста страшно, също толкова сигурно беше, че няма нищо общо с Корианин Недеал или със сънищата.

Нинив донесе огладените страници до масата и ги постави в единия край. След малко колебание разпръсна другите и запрокара пръст по един лист, после по друг.

— Я, това на Мат ще му хареса — възкликна тя някак прекалено лековато и безгрижно. — Издялан от дърво грозд от зарове с точки, съединени при ръбовете, с обща ширина не повече от четири пръста, Предназначение неизвестно, освен че пренасочването през него, изглежда, прекъсва случайността по някакъв начин или я закривява. — Зачете по-високо: — Подхвърляни монети падат всеки път на една и съща страна, а в една от пробите са паднали сто пъти подред на ръба си. При хиляда подхвърляния на зара са се получили хиляда пъти петици. — Тя се засмя малко пресилено. — Това много ще му допадне на Мат.

Егвийн въздъхна, изправи се и вдървено закрачи към камината. Елейн също се изправи и я загледа безмълвно като Нинив. Егвийн издърпа ръкава си колкото може по-нагоре, след което бръкна в комина и измъкна един завързан на дебел възел осажден чорап. Изтупа саждите от ръката си, занесе чорапа на масата и го развърза. Странно изкривеният пръстен от камък с пъстри жилки се търкулна по масата, завъртя се и спря върху списъка на тер-ангреалите. Няколко мига трите го гледаха мълчаливо.

— Може би — рече най-сетне Нинив — Верин просто е пропуснала факта, че толкова много от тях са били проучвани за последен път от Корианин. — Не изглеждаше много уверена в думите си.

Елейн неуверено кимна.

— Веднъж я видях да се разхожда в дъжда, цялата прогизнала, и й занесох наметало. Беше така погълната от мислите си, че не вярвам изобщо да е забелязала, че вали, докато не я загърнах. Тя би могла да го пропусне.

— Вероятно — каза Егвийн. — Ако не е, трябва да е знаела, че ще го забележа още щом прочета списъка. Не знам. Понякога ми се струва, че Верин забелязва повече неща, отколкото показва. Просто не знам.

— Значи трябва да подозираме и Верин — въздъхна Елейн. — Ако тя е Черна Аджа, тогава те знаят с какво точно се занимаваме. И Аланна. — Тя погледна неуверено Егвийн.

Егвийн им беше разказала всичко. Освен онова, което се беше случило в тер-ангреала по време на изпитанието: не можа да се насили да говори за това, както и Нинив и Елейн бяха премълчали преживяното от тях. Иначе знаеха всичко друго, което бе станало в залата за изпитание: какво й беше казала Шериам за ужасната слабост, която носи правото да преливаш, всяка изречена от Верин дума, независимо дали й се струваше важна, или не. Едно от нещата, които не можеха да приемат, беше поведението на Аланна. Една Айез Седай просто не можеше да направи такова нещо. Никоя жена със здрав разум не би направила такова нещо, камо ли една Айез Седай.

Егвийн ги изгледа сърдито, почти чувайки как й го казват. „Никоя Айез Седай не би трябвало да лъже, но Верин и Майката, изглежда, са достатъчно близко до лъжата с това, което ни казват. Но те не биха могли да са от Черната Аджа.“

— На мен Аланна ми допада. — Нинив дръпна плитката си, после сви рамене. — Добре де. Мож… Тоест, тя наистина се е държала странно.

— Благодаря — каза Егвийн и Нинив кимна, може би незабелязала сарказма й.

— Тъй или иначе, Амирлин знае за това, пък тя може да следи Аланна много по-лесно от нас.

— Какво да кажем за Елайда и Шериам? — попита Егвийн.

— Елайда така и не я обикнах — каза Елейн, — но не мога да повярвам, че е Черна Аджа. А Шериам? Невъзможно.

Нинив изсумтя.

— Би трябвало да е невъзможно за всяка от тях. Открием ли ги, не е задължително всички да са жени, които не ни харесват. Но нямам намерение да поставям под подозрение — не и такова подозрение! — всяка жена. Трябва ни някакво по-сигурно доказателство. — Егвийн кимна съгласна почти толкова бързо, колкото и Елейн. — Ще кажем това на Амирлин, но без да му придаваме повече тежест, отколкото заслужава. Ако изобщо ни потърси, както каза. Ако си с нас, когато дойде, Елейн, не забравяй, че нищо не знаеш.

— Няма да забравя — отвърна трескаво Елейн. — Но би трябвало да разполагаме с друг начин да се чуваме с нея. Майка ми щеше да го замисли по-добре.

— Не и ако не може да се довери на пратеничките си — каза Нинив. — Ще чакаме. Освен ако не мислите, че някоя от нас би трябвало да поприказва с Верин. Едва ли обаче смятате тази идея за добра.

Елейн се поколеба, после кимна. Егвийн беше по-бърза и енергична в жеста си — пропуск на ума или не, но Верин беше пропуснала да забележи нещо твърде съществено, за да й се вярва.

— Добре. — Гласът на Нинив прозвуча повече от доволно. — Всъщност на мен дори ми харесва, че не можем да приказваме с Амирлин, когато си поискаме. Така ще взимаме решенията си сами, когато и както ние решим, а не тя да направлява всяка наша стъпка. — Ръката й пробяга по страниците, изброяващи откраднатите тер-ангреал, но се затвори върху пръстена от пъстър камък. — А първото ни решение засяга това. Това е първата вещ, която сме видели и която има нещо общо с Лиандрин и останалите. — Изгледа намръщено пръстена и пое дълбоко дъх. — Тази нощ ще спя с него.

Без никакво колебание Егвийн издърпа пръстена от ръката й. Искаше и се да се поколебае — искаше да задържи ръцете си до хълбоците — но не го направи и бе доволна.

— Аз съм тази, за която твърдят, че може би е Съновница, Не знам дали това ми дава някакво предимство, но Верин каза, че това нещо е опасно. Която и от нас да го използва, ще има нужда от всяко възможно предимство.

— Сигурна ли си, Егвийн? — попита Нинив. — Ние дори не знаем дали наистина си Съновница, а аз мога да преливам много по-силно от теб. Все пак смятам, че…

— Можеш да преливаш по-силно, ако си ядосана — прекъсна я Егвийн. — А сигурна ли си, че ще бъдеш ядосана по време на сън? Ще ти остане ли време да се ядосаш преди да ти се наложи да прелееш? Светлина, та ние дори не знаем дали някой може да насочва Сила по време на сън. Ако някоя от нас трябва да го направи — а си права, това е единствената връзка, с която разполагаме — това би трябвало да съм аз. Може би наистина съм Съновница. А и освен това Верин го даде на мен.

Нинив като че ли искаше да спори, но накрая кимна недоволно.

— Добре. Но двете с Елейн ще сме при теб. Не че знам какво можем да направим, но ако стане нещо нередно, може би ще можем да те събудим или… Ще бъдем с теб.

Елейн също кимна.

Сега, след като бе получила съгласието им, Егвийн усети гадене в стомаха. „Убедих ги. Защо толкова ми се иска да ме бяха разубеждавали повече?“ И изведнъж забеляза на прага една жена. Жена в бяла дреха на новачка, с коса, сплетена на дълги плитки.

— Никога ли не са те учили да чукаш на вратата, Елз? — каза Нинив.

Егвийн скри каменния пръстен в шепата си. Имаше твърде странното усещане, че Елз е зяпнала точно в него.

— Нося ви съобщение — рече спокойно Елз. Очите й огледаха масата и разхвърляните по нея хартии, после трите жени. — Съобщение от Амирлин.

Егвийн, Нинив и Елейн се спогледаха удивени.

— Е, и какво е то? — подкани я Нинив.

Елз повдигна насмешливо вежди.

— Вещите, оставени от Лиандрин и другите, са били прибрани в третия склад, вдясно от главното стълбище, във второто мазе под библиотеката. — Тя отново хвърли поглед към листовете на масата и излезе, без нито да бърза, нито да се мотае.

Егвийн усети, че дъхът й е секнал. „Нас ни е страх да се доверим на когото и да било, а Амирлин от всички жени е избрала да се довери точно на Елз Гринуел!“

— На тази глупачка не можеш да се довериш, че няма да се раздрънка пред първия срещнат! — Нинив тръгна към вратата.

Егвийн хвана полите на роклята си и профуча край нея на бегом, но мерна само едно бяло петно, изчезващо надолу по най-близката рампа. Затича се след него. „Тя сигурно също тича, иначе нямаше да е стигнала толкова далече. Но защо бяга?“ Бялото петно вече се скриваше надолу по друга рампа. Егвийн го последва.

Жената в основата на рампата спря и се обърна към нея, и Егвийн замръзна объркана. Която и да беше тази жена, със сигурност не беше Елз. Цялата бе в сребро и бяла коприна и от нея се излъчваше нещо, което Егвийн не можеше да определи. Беше висока и много красива, а погледът в черните й очи накара Егвийн да се почувства малка, мършава и мърлява. „А сигурно може и да прелива много повече Сила от мен. О, Светлина, тя сигурно е по-умна от трите ни взети заедно. Не е честно една жена да…“ Тя изведнъж осъзна в каква посока са тръгнали мислите й и се изчерви. Никога не беше се чувствала… по-дребна… от друга жена и не смяташе да го допусне и сега.

— Смела си — каза жената. — Смела си, след като тичаш сама тук, където бяха извършени толкова много убийства. — Сякаш изпитваше доволство.

Егвийн изправи рамене и припряно оправи роклята си. Надяваше се, че жената няма да го забележи, но знаеше че вече го е забелязала. Съжали, че жената я бе видяла да тича като малко момиченце. „Престани!“

— Извинете, но търся една новачка, която мина оттук, струва ми се. Има големи тъмни очи и тъмна коса на плитки. Малко е пълничка, но симпатична. Да сте я видели накъде отиде?

Високата жена я изгледа отгоре до долу с лека насмешка. Егвийн не беше сигурна, но й се стори, че за миг погледът на жената се спря на юмрука й, в който продължаваше да стиска тер-ангреала.

— Не мисля, че ще можеш да я настигнеш. Видях я и тя тичаше доста бързо. Сигурно вече е доста далече оттук.

— Айез Седай… — понечи да попита Егвийн, но в черните очи на жената проблесна гняв и тя спря.

— Вече си загубих достатъчно време с теб — каза рязко непознатата. — Имам много по-важна работа. Остави ме. — И посочи нагоре по рампата, по която беше изтичала Егвийн.

Тонът й беше така заповеден, че Егвийн се обърна и изкачи три стъпала нагоре преди да осъзнае какво прави. После спря и се извърна наежена. „Айез Седай или не, аз…“

Галерията беше празна.

Намръщена, Егвийн пропусна най-близките врати — никой не живееше в тези стаи, освен вероятно мишки — и се затича надолу по рампата, зави и погледна надолу. Надникна дори през перилото към малката градина на Посветените и огледа другите галерии, по-нагоре, както и под себе си. Забеляза две Посветени — едната Фаолайн, а другата познаваше по външност, но не и по име. Но от жената в сребро и бяло нямаше и следа.