Джеймс Редфийлд
Тайната на Шамбала (9)

8
ЖИЗНЕНИЯТ ПРОЦЕС

Свърнах вляво по една пътечка зад къщата на Ани и Таши и тръгнах между скалите и дърветата. Изминах почти една миля. Ани бе прекъснала разговора ни най-неочаквано, като каза, че трябва да прави някакви приготовления и ще ми разкаже по-късно за останалото. Така че аз реших сам да се поразходя.

Съзерцавах зеленината, а умът ми бе пълен с въпроси. Ани бе казала, че ми е нужно да видя как в Шамбала се създава култура, съсредоточена върху жизнения процес. Какво ли означаваше това?

Докато обмислях въпроса, забелязах, че един мъж приближава по пътеката към мен. Бе възрастен, изглеждаше около петдесетгодишен и вървеше с доста жива стъпка. Когато стигна до мен, очите му се спряха на моите за момент, после се отдалечи. С ъгълчето на окото си успях да забележа, че се обърна и погледна още веднъж към мен.

Повървях още малко, ядосан, че не бях спрял и не бях започнал разговор. Обърнах се и тръгнах в посоката, в която мъжът бе отишъл, надявайки се да го настигна. Той точно свърна зад един ъгъл и се изгуби от погледа ми. Когато аз самият минах по този завой, той бе изчезнал зад някакъв друг. Останах много разочарован, но се върнах в къщата на Ани без да мисля повече за това.

Тя ме посрещна на вратата, носейки някакви джинси и риза.

— Това ще ти потрябва — каза тя.

— Нека да отгатна — казах аз. — Ти си използвала своето енергийно поле, за да създадеш това.

Тя кимна.

— Започваш да ни разбираш.

Седнах на един стол и погледнах към нея. Съвсем не се чувствах така, сякаш разбирам.

— Бащата на Таши пристигна — каза тя.

— Къде е той? — попитах аз.

— Вътре в къщата с Таши.

Тя кимна по посока на спалнята.

— Откъде е дошъл?

— Беше известно време в храмовете. Аз се оживих.

— Току-що ли дойде?

— Да. Малко преди ти да се върнеш.

— Струва ми се, че минах покрай него, докато се разхождах.

Ани помълча, а после каза:

— Мисля, че е дошъл тук, за да ни подготви.

— За какво?

— За прехода. Той смята, че наближава времето, когато Шамбала ще се премести.

Исках да я попитам повече за това, когато забелязах, че тя се е загледала встрани и изглеждаше потънала в дълбок размисъл.

— Каза, че си видял бащата на Таши на пътеката ли? — попита.

Аз кимнах.

— Това значи, че посланието, което носи, сигурно е важно и за теб. Трябва да бъдем много внимателни за процесите тук.

Тя ме изгледа в очакване.

— Ти спомена за жизнен процес — казах аз. — Можеш ли да ми обясниш точно как разбират това понятие живеещите в Шамбала?

Тя кимна.

— Нека да разгледаме цялостно картината за това как може да еволюира едно общество, щом започне да издига нивото на молитвената си енергия. Първото нещо, което се случва, е, че хората, създаващи технологията, ще започнат да я усъвършенстват, правейки я все по-ефикасна и автоматизирана, така че роботи ще могат да създават все повече от материални стоки за обществото. Това вече става във всяка индустрия във външните култури и е положително развитие, въпреки факта, че е особено опасно. То може да съсредоточи твърде много власт в ръцете на малцина индивиди или корпорации. Ако тази власт не се децентрализира, при това положение също така се губят много работни места и мнозина трябва да се приспособят към нов начин за изкарване на прехраната си.

Онова, което ще смекчи тези проблеми обаче, е фактът, че с автоматизиране на основното производство, цялостно икономиката ще започне да се преструктурира по посока на информацията и услугите — даването на точна и правилна информация в точно и определено време за другите — което ще наложи необходимостта човекът да стане по-интуитивен и буден и да се съсредоточи върху възприемане на процеса на синхронност като начин на живот.

Когато духовното познание започне да се увеличава, хората започват да осъзнават творческата сила, която могат да придобиват техните молитвени полета и технологията еволюира още една стъпка напред. Тогава ще бъдат открити усилвателите на мисловните вълни, така че хората ще могат да създават всичкодоето им е необходимо по мисловен път.

Щом стане това, културата ще бъде напълно свободна да се съсредоточи върху изцяло духовни проблеми и върху онова, което ние наричаме жизнен процес. На този етап сме сега ние в Шамбала и останалата човешка култура ще го последва. Това е нейното предопределение. Нашето общество е образовано и познава по-широката реалност на духа. На някакъв етап всяка култура трябва истински да проумее, че ние сме духовни същества и че нашите тела са само атоми, които притежават определена вибрация, вибрация, която може да се повишава и нашата свързаност с Бога и молитвена сила да се увеличава.

Тук в Шамбала ние разбираме този факт и разбираме също така, че сме дошли на тази земя от едно чисто духовно равнище, за да осъществим нещо. Дошли сме тук с мисията да тласнем света към пълно духовно осъзнаване, поколение след поколение, и то колкото се може по-съзнателно. Ето защо участваме най-пълноценно в жизнения процес от самото начало — фактически още преди раждането си.

Тя ме погледна, за да види дали я разбирам, и продължи разказа си.

— Винаги съществува интуитивна връзка между майката, бащата и нероденото дете преди раждането.

— Каква е тази връзка? — попитах аз. Тя се усмихна.

— Всеки тук знае, че душите започват да осъществяват контакт с родителите си преди зачатието. Тяхното присъствие става осезаемо, особено за майката. Това е част от процеса на решаване дали бъдещият родител е действително правилният.

Аз я изгледах с изумление.

— Това вече става и в културите извън Шамбала — обясни Ани. — Но хората едва сега започват да говорят за него и да развиват това свое възприятие. Попитай които искаш майки, и ще видиш какво ще ти кажат.

— Същата интуиция е заложена и в процеса на създаване на семейство, ако се замислиш. Когато хората се научат да търсят съзнателно своя партньор, основният им критерий е страстта, но това не е единственият фактор. Ние също получаваме интуитивно прозрение за това какъв ще бъде животът ни с определен човек. Разбираме, независимо дали напълно съзнателно или не, дали стилът на живот с този именно човек ще бъде напредък в сравнение със стила и отношенията, при които ние самите сме израснали.

Разбираш ли какво искам да кажа? Изборът на правилен партньор е много важен от еволюционна гледна точка. Когато ние еволюираме духовно, на хората ще им бъде дадено съзнателно да избират партньора си, така че да създават дом и домашна атмосфера, които най-добре и истинно изразяват техния начин на живот в сравнение с предишното поколение. Интуитивно ние знаем, че трябва да изградим живот, който да натрупа повече мъдрост в сравнение с онази, която сме намерили в света, когато сме дошли тук. Разбираш ли какъв е процесът?

После, когато започнем да получаваме интуитивни усещания за дете, което желае да се роди, при нас винаги възникват въпросите: защо това дете иска да се роди в нашето семейство? Какво би искало да бъде това дете, когато порасне? Как то ще разгърне и разшири познанията и разбиранията, които е намерило при нас?

— Почакай малко — казах аз. — Не смяташ ли, че трябва да бъдем много внимателни и предпазливи, преди да решим, че знаем как ще се развият нашите деца? Ами ако сгрешим и се опитваме да изтикаме децата си в някакъв модел, който не е най-добрият за тях? Майка ми например смяташе, че аз ще бъда местен свещеник, а това не беше съвсем точно.

— Да, разбира се. Това са само интуитивни усещания. Реалността ще бъде само приблизително онова, което предполагаме. Тя не може никога да бъде точна реализация на нашите интуиции. Цели векове браковете са се уреждали от родителите и децата са били принуждавани да получават професии, избрани от техните родители. Но нима не виждаш? Това е неправилен подход към реалните интуиции. Ние можем да си вземем поука от техните грешки. Ние не можем да познаваме напълно своите деца, нито да упражняваме пълен контрол върху тях. Просто получаваме интуитивни прозрения, образи в най-широк смисъл за онова, което те ще направят в живота си — въпреки че аз мога да се обзаложа, че твоята майка не е била толкова на погрешен път по отношение на теб.

Разсмях се. Всъщност тя беше права.

— Ето че разбираш смисъла и целта на всичко това. Ние знаем, че докато майката и бащата усещат интуитивно как детето ще използва мъдростта, която ще открие при тях и ще я разгърне още повече, неродената душа преминава през същия процес в една преджизнена визия на това, което иска да осъществи, тоест тя получава преди въплъщението си пълна представа за бъдещия си живот. Следва процесът на зачатие.

Тя ме изгледа един продължителен миг.

— Спомняш ли си онази двойка, която видя край водопада?

— Да.

— Какво мислиш за това?

— Изглеждаше много съзнателно.

— Точно така. Беше напълно съзнателен процес. След като двойката реши да опита зачатие, за да въплъти душата, която е усетила интуитивно, физическият акт представлява сливане на енергийните полета, което съвсем реално чрез оргазъм отваря вратата на небето и позволява душата да влезе.

Замислих се над онова, което видях край водопада. Енергията на двамата се бе сляла и една нова енергия започна да расте.

— В материалистичния научен мироглед на културите извън Шамбала — продължи тя, — сексуалното сливане се свежда до обикновена биология, просто до физически акт. Но тук ние познаваме духовната енергия на онова, което всъщност става. Двамата сливат своите енергийни полета в едно и детето е продукт на това сливане.

Освен това науката предпочита да мисли, че зачатието е произволно комбиниране на гени и това наистина изглежда така, когато се изследва в изкуствени лабораторни условия. В действителност обаче гените на майката и бащата се комбинират така, че да създадат едно дете, чийто характер е в съзвучие със синхроничния процес и най-доброто в предопределението на тези трима души. Виждаш ли? Детето е предопределено. То си е представило визуално своя бъдещ живот в една пре-джизнена визия и гените се комбинират в точно съответствие, такова, че да дадат на детето онези склонности и таланти, които са необходими, за да изпълни то тази визия. Учените в културите извън Шамбала евентуално ще открият начин да потвърдят този процес.

Ето защо физическото комбиниране на гени от учени и лекари е толкова опасно. Да се спомогне за преодоляване на болестите е едно, а да се комбинират гени, за да се повиши интелигентността или таланта, или просто поради някакви други предпочитания, е плод на егото и може да се окаже разрушително. Дори само тази практика е довела до разрушението на някои ранни цивилизации.

Онова, което искам да подчертая, е — завърши тя, — че тук в Шамбала ние се отнасяме към процеса на това двама души да станат родители много сериозно. В неговата идеална форма интуицията на родителите и интуицията на детето се съчетават така, че да дадат на детето най-добра подготовка, за да осъществи своята цел в живота.

Думите й ме накараха отново да се замисля за изплъзващите се зачатия, които се наблюдаваха в Шамбала.

— А какво смяташ, че става с онези зачатия, които изчезват оттук? — попитах.

Тя сви рамене и хвърли поглед към затворената врата на стаята на Таши.

— Не зная, но може би ще разберем от бащата на Таши.

Още един въпрос възникна в мен и аз я попитах:

— Не разбирам кой отива в храмовете и кой остава в пръстените.

Тя се разсмя.

— Предполагам, че изглежда доста объркано. Нашата култура е разделена на хора, които са призвани, за да учат другите, и на хора, призвани да живеят в храмовете. Много от живеещите в храмовете обаче се връщат обратно за по няколко дни, за да поддържат своите взаимоотношения тук, особено ако имат деца. Онези, които работят в храмовете, могат да се връщат тук, за да учат другите, а онези, които учат, един ден ще отидат в храмовете. Това е подвижен и синхроничен процес.

Тя замълча за момент и аз й кимнах да продължи.

— Следващото нещо в жизнения процес е помощта, която се оказва на детето, за да се пробуди. Спомни си, че всеки забравя в известна степен за какво е дошъл, какво трябва да върши с живота си. Затова детето трябва да узнае обстоятелствата, които са свързани със събитието на неговото раждане.

Много е важно детето да получи необходимия контекст в живота си, така че да знае какво е станало преди неговото появяване и къде е неговото място. Това предполага да познава историята на своя род в продължение на няколко поколения. Тези родови истории ние съхраняваме на нещо като запис, подобен на видеолента, с тази разлика, че се записва по електронен път.

Таши например имаше възможността да проследи своите предшественици седем поколения назад, като те му разказваха за своя живот, за своите мечти, за това, което е било успешно и което не е било успешно в живота им в края на техния път и те говореха за онова, което биха направили по различен начин. Всичко това е изключително важна информация, която един младеж трябва да чуе от своите родственици. Това помага на младия човек да намери пътя си в живота, да се учи от грешките на своите предшественици и да изгражда на основата на тяхната мъдрост своя. Таши е научил много от своите предшественици, въпреки че има особено предпочитание към своята баба.

Останах силно впечатлен от нейните думи.

— Да се води запис на роднините е великолепна идея. Питам се защо ли в нашата култура не сме отделили време за това.

— Не отделяте това време, защото все още предпочитате да отглагате разговора за смъртта до последната минута, а тогава вече е твърде късно. Освен това животът в културите извън Шамбала е все още твърде много съсредоточен върху материалното, а не върху самия жизнен процес. Това ще стане по-лесно с течение на времето и външните култури ще започнат да поддържат високо ниво на вибрации и ще узнаят за молитвените проникновения. В момента вие все още свеждате живота до обикновеното, ежедневното, когато фактически той е постоянен, мистериозен, информативен процес.

Тя ме изгледа така, сякаш в последните й думи се криеше по-дълбок смисъл.

— Самият ти трябва да преодолееш в себе си тази тенденция и да останеш непрестанно съсредоточен върху процеса на онова, което става с теб. Достигнал си Шамбала в момент, когато тя е в състояние на преход. Бащата на Таши бе тук, за да разговаря с Таши във връзка с неговото бъдеще и ситуацията в храмовете. Въпреки това Таши не чувства интуитивна потребност да отиде в храмовете. Вместо това той е заинтересуван да отиде във вашия свят, а ти се появяваш точно в този момент. Това трябва да означава нещо.

Сякаш за да потвърди тези думи на Ани, от далечината до нас достигна слабо боботене, което бързо изчезна.

Тя изглеждаше объркана.

— Никога не съм чувала подобен шум преди. Аз се смразих.

— Смятам, че е хеликоптер — казах.

Отново си помислих да й разкажа за своя сън, но преди да мога да сторя това, тя започна да говори отново.

— Трябва да побързаме — каза тя. — Трябва да разберем кои сме ние и каква е същността на културата, която сме създали. Говорехме за това колко е важно младите хора да разбират живота на поколенията, които ги предхождат. Тази родова история е нещо, което се осмисля от повечето хора във външните пръстени още на най-ранна възраст — в момента, в който те се пробуждат за собствената си духовност и започват да усещат защо са дошли на тази земя.

Тя издигна пръст.

— Всеки тук е наясно, че човешкият свят еволюира от поколение на поколение. Едно поколение установява начин на живот и преодолява определени предизвикателства, следващото поколение продължава и разгръща неговите възгледи. За нещастие в културите извън Шамбала тази еволюция едва сега започва да се възприема на сериозно. По-често онова, което става, е, че родителите предпочитат децата им да приличат на тях самите, да имат същите възгледи по отношение на всички въпроси. Това желание в някакъв смисъл е естествено, защото ние искаме децата ни да утвърдят избора, който сме направили.

Но често този процес поражда антагонизъм. Родителите критикуват интересите на своите деца, а децата критикуват старомодните начини на живот на своите родители. В известен смисъл това е част от процеса: децата наблюдават живота на своите родители и си мислят: „Аз харесвам повечето неща от начина им на живот, но други бих направил по-различно“. Всички деца имат усещане за незавършеност в начина на живот на техните родители. В края на краищата такава е системата: ние избираме своите родители, отчасти за да се пробудим за онова, което липсва, за онова, което е необходимо да се прибави към човешкото разбиране и започваме този процес с неудовлетворение от своя живот с тях.

— Но целият този процес не е задължително да бъде антагонистичен. След като разберем същността на жизнения процес, ние можем да участваме съзнателно в него. Родителите могат да проявят отвореност за критиките на техните деца и да подкрепят техните мечти. Разбира се, това означава те да разширят своя начин на мислене и да еволюират заедно с децата си, което може да се окаже трудно.

— Чувал бях това и преди.

Тя правеше всичко възможно, за да ми покаже този еволюционен процес по най-ясния начин. Аз й зададох още няколко въпроса и около десетина минути тя ме въвеждаше в подробностите на живота във външните пръстени на Шамбала. Обясни ми, че след като децата получат ясно разбиране за историята на своя род, следващата стъпка за тях е да се научат да разгръщат творческото си молитвено поле така, както бях направил аз.

По-нататък те търсят начин да допринесат за развитието на културата или като преподават познанията си във външните пръстени, или като използват молитвеното си поле в храмовете.

— Това ще стане начин на живот и в културите извън Шамбала — добави тя. — Някои ще се посветят на това да учат децата, а други ще влязат в много институции на човешката култура, спомагайки те да се развият по посока на един духовен идеал.

Тъкмо се канех да задам още въпроси за онова, което се извършва в храмовете, когато вратата на стаята на Таши се отвори. Таши излезе, последван от своя баща.

— Татко желае да те види — каза Таши, поглеждайки към мен. По-възрастният мъж леко се поклони и Таши ни запозна, след което двамата седнаха на масата. Бащата на Таши бе облечен в традиционните панталони от овча кожа в облекло на тибетски овчар с тази разлика, че беше изключително чисто и в светложълтеникав цвят. Беше нисък и набит и ме погледна много мило. На лицето му бе изписан детски ентусиазъм.

— Знаеш ли, че на Шамбала й предстои период на преход? — попита ми той.

Аз погледнах към Ани, а после отново към него.

— Зная само онова, което се казва в някои легенди.

— В легендите се казва — отвърна мъжът, — че в точно определен момент в еволюцията на Шамбала и на външните култури, ще се осъществи голям преход. Този преход ще стане, когато нивото на съзнание във външните култури достигне определен етап. Но когато това се случи, Шамбала ще се премести.

— Къде ще се премести? — попитах аз. — Вие знаете ли това?

Той се усмихна.

— Никой не знае точно.

Това твърдение ме изпълни с тревога, кой знае защо, и почувствах леко главозамайване. За момент изпитах затруднение да концентрирам погледа си.

— Той още не е достатъчно силен — каза Ани. Бащата на Таши ме погледна.

— Аз съм тук, защото интуицията ми подсказва, че е много важно Таши да се присъедини към нас в храмовете по време на този преход. Легендите твърдят, че това ще бъде време на голяма възможност, но също така и на жестока гибел. В продължение на известен период това, което вършим тук в храмовете, ще бъде подложено на разруха. Ние няма да бъдем способни да окажем голяма помощ.

Той погледна към сина си.

— Това ще се случи точно когато състоянието на културите извън Шамбала се окаже критично. Много пъти по време на тайната история на човечеството, хората са развивали своята духовност до това ниво, а след това са губели пътя си и са изпадали обратно в невежество. Започвали са да злоупотребяват с технологията и са унищожавали естествения ход на еволюцията.

Така например тъкмо в момента във външните култури някои хора вместо естествения процес на производство на храни използват процес с генетично манипулиране на семената, като им се придават неестествени характеристики. Това се прави преди всичко, за да се патентоват тези семена и да се наложи контрол над тях на пазара.

Същото става и във фармацевтичната индустрия, където определено билково лекарство, което е било свободно достъпно за всички, се променя генетично, за да може да се продава. В много прецизната енергийна система на тялото тези манипулации водят до ужасни последици. Същото се отнася и за облъчените с радиация храни, за хлора и другите добавки към водата, да не говорим за така наречените наркотици.

В същото време технологическите възможности на медиите са достигнали такова ниво, при което могат да имат огромно влияние. Това съответства на нуждите единствено на корпорациите и корумпираните политици и може да създаде за хората реалност, която е изкривена и неествествена. Корпорациите се сливат и по този начин започват да контролират все по-голяма и по-голяма част от технологиите и все повече се възползват от рекламата, за да създават изкуствени потребности. Този проблем започва да става все по-сериозен.

Най-императивно трябва да се разреши положението с правителствената власт и надзор, дори и в демократичните страни. Като говори за необходимостта да се обяви война на разпространителите на наркотици или на терористите, правителството всъщност все повече и повече навлиза в частните периметри на обикновения човек. Вече се налагат ограничения над паричните преводи, а Интернет е под постоянно наблюдение. Следващата стъпка ще бъде да се наложи общество, в което не се борави с пари в брой и което се контролира от една централизирана власт.

— Това развитие по посока на централизирано без-духовно управление в съчетание с един високотехнологизиран виртуален свят, който е откъснат от естествените процеси и в който храната, водата и ежедневният ритъм на живот са формализирани и деформирани, води до разруха. Когато здравето се прахосва чрез поредния комерсиален цикъл от все по-лоша храна, се появяват нови болести и нови наркотици. Резултатът от всичко е един нов Армагедон, което се случва няколко пъти вече в предходната история на човечеството. То може отново да се случи, само че този път в много по-голям мащаб.

Той се усмихна на Ани.

— Но не е необходимо да се случва, фактически дели ни само една стъпка, която трябва да направим в посока на развитие на съзнанието си, за да преодолеем тази заплаха. Ако можем напълно да осъзнаем, че ние сме духовни същества в духовен свят, тогава храната, здравето, технологиите, медиите и правителствата ще заемат полагащото им се място в еволюцията и усъвършенстването на света. Но за да стане това, трябва напълно да се разбере молитвеното разгръщане на енергията във външните култури. Културите извън Шамбала трябва много добре да разберат какво правим ние в храмовете. Преходът на Шамбала е част от този процес, но възможността трябва да се разглежда възможно най-пълноценно. Той проникновено изгледа Таши.

— За да стане това, твоето поколение трябва да влее усилията си към усилията на последните две поколения в едно общо молитвено поле, което да включва в крайна сметка обединение на всички религии.

Таши изглеждаше объркан и баща му приближи до него.

— По целия свят поколението, родено през първите десетилетия на двайсети век, онова поколение, което нашият приятел от запад би нарекъл поколението на Втората световна война, е проявило смелост и технологическо умение, за да спаси демокрацията и свободата от заплахата на диктатори, които са се стремили да създадат империи. Те са спечелили, използвайки технологическите възможности, и са продължили да разгръщат тази технология в една световна икономика. Следващото поколение, онова, което американците наричат поколение на акселерацията — е дошло на земята с интуитивното съзнание, че пълното съсредоточаване върху материализма и единствено върху технологията не е правилно. Замръсяването на околната среда се оказва прекалено и влиянието на корпорациите върху правителствата, както и управлението, осъществявано от организации, използващи човешкия интелект, става прекалено.

Този вид критика е обичаен начин, по който едно ново поколение разгръща себе си и интуитивно ни води напред. Това поколение е израснало в условия на наложен материализъм и в някои страни стремеж да се постигне материални блага, който не е достатъчно удовлетворен. Това поколение започва да реагира на този материализъм и да изразява идеята, че в живота има и друг смисъл, има духовно предназначение. Човешкото развитие има своето духовно предназначение и то трябва да се разбере и осъзнае в по-големи подробности.

Това е основата на всичко, което стана през шейсетте и седемдесетте години на запад: отхвърлянето на системата, която се основаваше на материалния статус, изследване на различни религии, голямата популярност на философията, революция в мисленето, осъществена от движението на човешкия потенциал. Всичко това беше резултат на поредица от прозрения, че смисълът на живота далеч надхвърля материалистичните възгледи, които са били познати до момента.

Той ме изгледа с присвити очи, сякаш знаеше всичко за моя опит с Откровенията.

— Интуитивните прозрения на сърдитите млади хора са особено значими — продължи той, — защото те започват да поставят технологията и материалното изобилие в съответстваща перспектива и да осмислят дълбоко интуитивното усещане, че технологията на планетата се развива, за да поддържа една култура, при която да насочим вниманието си не само върху оцеляването, но и върху своето духовно развитие.

Той замълча за миг.

— А сега, от края на седемдесетте и осемдесетте години се появява едно ново поколение, което ще изведе човешката култура още по-напред. — Той обърна очи към Таши. — Ти и твоите връстници сте последните представители на това поколение. Разбирате ли съществения принос, който трябва да осъществите в света?

Докато Таши обмисляше този въпрос, аз самият се замислих над него. Синовете и дъщерите на някогашните сърдити млади хора се характеризираха с това, че реагираха спрямо идеализма и амбивалентното отношение на родителите си към технологията като бяха станали по-практични и фактически развиваха една любов към технологията, каквато не бе позната преди.

Всички погледнаха към мен така, сякаш бяха чули мислите ми. Таши кимаше в знак на съгласие.

— Ние доловихме факта, че технологията има духовно предназначение — каза той.

— Разбирате ли сега — продължи възрастният тибетец, — по какъв начин тези три поколения се обединяват в общо русло? Поколението на Втората световна война се пребори с тиранията и доказа, че демокрацията може не само да процъфти в съвременния свят, но и да се разгърне невероятно много, като обедини световните икономики. И тогава, посред това изобилие, новото поколение е заявило, че при тази експанзия се появяват проблеми, че ние замърсяваме природния свят и загубваме връзка с природата и една духовна реалност, която съществува отвъд привидностите на историята.

А сега следващото поколение идва, за да се концентрира върху икономиката, да преобрази технологията така, че тя съзнателно да подкрепя нашата мисловна и духовна способност така, както става това тук, в Шамбала — вместо да допусне технологията да попадне изцяло в ръцете на онези, които я използват, за да ограничават свободата и упражняват контрол над останалите.

— Но това ново поколение не разбира напълно какво прави — казах аз.

— Наистина, не съвсем — отвърна той. — Но това самосъзнание и прозрение се разгръща с всеки изминал ден. Ние трябва да настроим молитвеното си поле така, че да издигаме съзнанието им в тази посока. Това трябва да бъде голямо и силно поле. Новото поколение трябва да ни помогне да обединим религиите.

— Това е особено важно, защото винаги ще има хора, готови да властват и манипулират това поколение, за да създават условия за негативно използване на технологията или да се възползват от тяхната алиенация.

Докато седяхме там, чухме приглушен тътен на хеликоптери отново, все още доста отдалечен.

— Започва преходът — каза бащата на Таши, обърнат към сина си. — Трябва да се извършат много подготвителни работи. Исках само да ти разкрия, че поколението, чийто представител си ти, трябва сега да ни помогне, за да можем всички да се изтласкаме напред. Ти лично имаш известна роля за разпространение в другите култури на онова, което се извършва в Шамбала. Но само ти можеш да вземеш решение за това какво да правиш.

Младежът се загледа настрани.

Баща му отиде до него и постави ръка на рамото му. После прегърна Ани и си тръгна.

Таши го проследи с поглед, докато отиваше към вратата, и се върна сам в стаята си.

Аз отидох заедно с Ани до пейките в градината. Бях пълен с въпроси.

— Къде отиде бащата на Таши? — попитах.

— Подготвя се за прехода — отвърна тя, обърнала поглед към мен. — Това едва ли ще бъде лесно. Може би всички ще трябва да се изселим за известно време. Мнозина идват тук от храмовете, за да ни окажат помощ.

Аз кимнах.

— Какво ще се случи според теб?

— Това никой не знае — отвърна тя. — Легендите не уточняват подробности. Знаем единствено това, че ще се осъществи преход.

Тази несигурност започна да подрива енергийното ми ниво отново и аз приседнах на близката пейка.

Ани седна до мен.

— Аз зная какво ти трябва да правиш — каза тя. — Трябва да продължиш да търсиш Четвъртото проникновение. Всичко друго ще се нареди от само себе си.

Аз кимнах леко обезсърчен.

— Съсредоточи цялото си внимание върху онова, което научи тук. Видя начина, по който трябва да се развият технологиите и започна да разбираш как нашата култура съсредоточава вниманието си върху жизнения процес, чудото на раждането и съзнателната еволюция. Знаеш, че това е фокусът, който поражда най-голямо вдъхновение и радост от живота.

Материалистичният живот на културите извън Шамбала бледнее в сравнение с това. Ние сме духовни същества и нашият живот кръжи около тайните на рода и таланта, и търсенето на индивидуалната мисия на всеки човек. И ето че сега ти знаеш как изглежда една подобна култура.

В легендите се казва, че когато се знае със сигурност по какъв начин може да еволюира културата, това разгръща молитвеното поле на всеки човек и му придава сили. Когато намериш вътрешната си връзка с Божествения първоизвор и видиш полето да се разгръща пред теб, така че да активизира синхронния процес и да повдига енергийно останалите хора, можеш да вложиш по-високи очаквания, защото знаеш със сигурност накъде извежда този процес всички нас, ако му останеш верен и избягваш страха и омразата.

Тя беше права. Проникновенията намираха точното си приложение.

— Но аз не съм видял всичко това — казах. Тя погледна проникновено в очите ми.

— Не, трябва да продължиш, за да разбереш докрай Четвъртото проникновение. Има още какво да учиш. Твоето молитвено поле може да стане още по-силно.

В този момент отново се чу бумтенето на хеликоптерите и това ме изпълни с гняв. Те като че ли приближаваха. Но как бе възможно това? Откъде биха могли да знаят къде е Шамбала?

— Дявол да ги вземе — казах аз и Ани направи ужасена физиономия при тези думи.

— В теб има много гняв — каза тя.

— Трудно е да не изпитваш гняв, когато знаеш какво правят китайските военни.

— Този гняв се е превърнал в емоционален модел за теб. Сигурна съм, че си бил предупреждаван за резултатите от него.

Спомних си всичко, което се опита да ми обясни Ин.

— Да, бях предупреден, само че не мога да се сдържам.

Бях сигурен, че думите ми много я разтревожиха.

— Налага се да овладееш този проблем — каза тя. — Но недей и да се кориш твърде много. Това излъчва отрицателна молитва, което задържа твоето развитие. Но от друга страна, не можеш просто да игнорираш гнева си. Трябва да си даваш сметка за този проблем, да си напомняш да бъдеш бдителен и в същото време да настроиш молитвеното си поле така, че да разрушиш и преодолееш стария емоционален модел.

Знаех, че това е много тънко разграничение, което трябва да следвам и изисква съзнателна работа от моя страна.

— Ами сега, какво трябва да правя? — попитах.

— А ти как мислиш?

— Може би трябва да отида в храмовете?

— Нататък ли те води интуицията ти?

Отново си спомних за своя сън и най-сетне й го разказах. Тя погледна с най-голямо учудване.

— Сънувал си, че отиваш в храмовете заедно с Таши ли? — попита тя.

— Да — отвърнах аз.

— А не мислиш ли, че трябва да му кажеш за това?

— каза тя много сериозно.

Отидох до стаята на Таши и докоснах стената.

— Влез — каза той и се появи отверстие.

Таши беше се излегнал в леглото. Стана веднага и ми посочи един стол срещу него.

Един момент мълча, сякаш на плещите му тежеше товара на целия свят. Най-сетне каза:

— Все още не зная какво да правя.

— А какво мислиш? — попитах го аз.

— Не зная, объркан съм. Единственото, за което мисля, е, че искам да отида в културите извън Шамбала. Майка ми твърди, че трябва сам да намеря пътя си. Така ми се ще баба ми да беше тук.

— А къде е баба ти?

— Някъде сред храмовете.

Ние продължително се спогледахме и накрая той добави:

— Само да можех да разбера какво означава онзи сън, който имах.

Аз се изопнах на мястото си.

— Какъв сън?

— Бях сред група хора. Не можех да видя лицата им, но знаех, че една от тях бе моята сестра. — Той замълча.

— Видях също място, където имаше вода. Бях проникнал по някакъв начин в култура вън от Шамбала.

— И аз имах сън — казах. — Ти беше с мен. Ние бяхме сред един от храмовете… беше син… и намерихме там още някого.

Следа от усмивка се мерна на лицето на Таши.

— Какво искаш да кажеш? — попита той. — Че трябва да ида в храмовете, а не в културите вън от Шамбала ли?

— Не — отвърнах аз, — не съм имал такова нещо предвид. Ти каза, че всички смятат за невъзможно да се проникне във външните култури през храмовете. Ами ако се окаже, че не е невъзможно?

Лицето му светна.

— Искаш да кажеш, да отида в храмовете и да се опитам да проникна във външните култури оттам, така ли?

Аз само го погледнах в лицето.

— Това трябва да е решението — каза той и се изправи. — Може би в края на краищата наистина съм призован.