Джеймс Редфийлд
Тайната на Шамбала (4)

3
КУЛТИВИРАНЕ НА ЕНЕРГИЯТА

Излязохме от манастира и аз забелязах спрял край пътя кафяв джип, който бе може би на около десет години. Когато приближихме, можех да кажа със сигурност, че е пълен със замразителни камери, кутии със сушена храна, спални чували и тежки връхни дрехи. Няколко резервоара за бензин бяха прикрепени в задната част на джипа.

— Как се е намерило всичко това? — попитах аз. Той ми намигна.

— Отдавна се готвим за това пътуване.

От манастира на лама Ригден, Ин се насочи на север и пътува няколко мили, след което зави с джипа от широкия каменист път и навлезе в тесен планински път, който бе малко по-широк от пътека за пешеходци. Продължихме пътуването си няколко мили без да говорим. Истината бе, че аз не знаех какво да кажа. Бях се съгласил да тръгнем на това пътуване само поради думите на ламата и заради онова, което Уил бе направил за мен в миналото, но вече започвах да съжалявам за това свое решение.

Опитах се да се отърся от страха си и да обмисля всичко, което лама Ригден ми беше казал. Какво имаше предвид, когато говореше, че трябва да овладеем силата на своите очаквания?

Погледнах към Ин. Той се беше съредоточил върху пътя.

— Накъде отиваме? — попитах аз. Без да ме погледне, той каза:

— Това е пряк път, който ще ни изведе на Магистралата на дружбата. Трябва да вървим на югозапад към Тингри в близост до връх Еверест. Пътуването ще ни отнеме целия ден, а освен това и ще се изкачим на твърде голяма височина.

— Дали е безопасно тук? Ин ме погледна.

— Ще бъдем много предпазливи. Ще трябва да намерим господин Ханх.

— Кой е той?

— Той е човек, който познава най-добре Първото проникновение на молитвената енергия, за което трябва да научиш. Той е от Тайланд и е много добре образован.

Аз поклатих глава и погледнах встрани.

— Не съм сигурен дали разбирам тези проникновения. Какво представляват те?

— Ти знаеш, че притежаваш енергийно поле, нали така? Енергийното поле се излъчва от теб през цялото време.

— Да.

— И сигурно знаеш, че това поле въздейства на онова, което се случва. Знаеш, че то може да бъде както стеснено и слабо, така и разгърнато и силно.

— Да, предполагам, че е така.

— Е, добре, има методи, по които човек може да разгръща и разширява своето енергийно поле, така че да бъде по-творчески и зареден със сили. Легендите разказват, че евентуално всички хора ще се научат как да правят това, но ти трябва да го направиш сега, ако се надяваш да стигнеш Шамбала и да намериш Уил.

— А ти можеш ли вече да осъществяваш тези разгръщания на енергията? — попитах аз.

Ин се навъси.

— Не съм казвал такова нещо.

Аз само го погледнах. И таз хубава! Как мога да се надявам, че ще се науча как да разгръщам енергията си, щом дори и Ин е бил затруднен? Часове наред пътувахме без да говорим, като дъвчехме ядки и зеленчуци. Спряхме само за да налеем бензин. Късно след като се стъмни минахме през Тингри.

— Тук трябва да бъдем много предпазливи — каза Ин, — близо сме до манастира Ронгпху и базовия лагер преди Еверест, така че сигурно ще има китайски военни, които да наблюдават туристите и изкачващите се, но все пак ще можем да видим невероятни гледки откъм северната част на Еверест.

Ин направи няколко завоя преди да стигнем до едно място със стари дървени постройки. Отвъд тях имаше проста къща, направена от тухли от кал. Градината около къщата на Ханх бе поддържана безупречно с грижливо засадени лехи и алпинеуми. Докато приближавахме с колата, един едър мъж с цветна ръчно броди-рана роба излезе на верандата. Той изглеждаше шестдесетгодишен, но се движеше като много по-млад човек. Главата му бе напълно избръсната. Ин махна на мъжа и той се взря, за да види кои сме. Когато разпозна Ин, усмихна се широко и тръгна към нас да ни посрещне, докато излизахме от джипа. Двамата разговаряха един миг на тибетски, а после Ин посочи към мен и каза:

— Това е мой приятел американец.

Казах на Ханх името си и той леко се поклони и се ръкува с мен.

— Заповядайте — каза той. — Моля, влезте. Докато Ханх вървеше обратно към къщата, Ин отиде до джипа и си взе багажа.

— Вземи си чантата — каза той. Вътрешността на къщата бе скромна, но пълна с цветни тибетски картини и килимчета. Влязохме в малко помещение, където можеше да се седне и оттам аз имах възможност да видя повечето от другите стаи. Вляво имаше малка кухня и спалня, а вдясно още една стая, която приличаше на нещо като лечебен кабинет. В средата на стаята имаше маса за масажи или прегледи, а едната стена беше покрита с шкафове и имаше малка умивалня. Ин каза още нещо на Ханх на тибетски и аз го чух, че повтори името ми. Ханх се наведе с голям интерес. Той хвърли поглед към мен и си пое дълбоко дъх.

— Ти си много уплашен — каза Ханх, като ме огледа отблизо.

— Това не е шега работа — отвърнах аз. Ханх се засмя на моя сарказъм.

— Трябва да направим нещо с този твой страх, ако си решил да доведеш пътуването си докрай.

Той ме обходи от всички страни, оглеждайки тялото ми.

— Живеещите в Шамбала — започна той, — са много различни от останалите човеци. Винаги са били различни, фактически през хилядолетията е съществувала огромна пропаст между енергийните нива на повечето от хората и тези на живеещите в Шамбала. В последно време обаче много хора са еволюирали и издигнали своето съзнание, така че тези разлики се преодоляват, макар и все още да съществуват.

Докато Ханх говореше, той хвърли поглед към Ин. Ин изглеждаше напрегнат също като мен. Ханх също успя да го долови.

— Ин е уплашен също като теб — каза той, — но на него му е известно, че човек може да се справи с този страх. Според мен ти още не осъзнаваш това. Трябва да започнеш да действаш и да мислиш както живеещите в Шамбала. Първо трябва да култивираш, а после да стабилизираш своята енергия.

Ханх замълча и се съсредоточи, за да огледа отново тялото ми. После се усмихна.

— Имал си много опитности — каза той. — Би трябвало да си по-силен.

— Може би не разбирам достатъчно от енергия — отвърнах аз.

— О, не, разбираш — широко се усмихна Ханх, — просто не желаеш да промениш начина, по който живееш. Искаш да се вълнуваш от идеите, а после да продължиш да живееш несъзнателно, както винаги си го правил.

Разговорът не вървеше в посоката, в която на мен ми се искаше и страхът ми се смени от леко раздразнение.

Докато стоях, Ханх обиколи още няколко пъти около мен и съсредоточено разглеждаше тялото ми от горе до долу.

— Какво гледаш? — попитах аз.

— Когато преценявам енергийното ниво на даден човек, първо поглеждам стойката му — каза Ханх съвсем безпристрастно. — Твоята стойка е много лоша в този момент, но ти си работил върху нея, нали?

Въпросът му беше много проницателен. Като младеж пораснах много бързо за една година и в резултат на това ужасно се прегърбих. Гърбът ми винаги бе уморен и ме болеше и аз успях малко да подобря това положение, когато започнах да практикувам няколко основни йогистки позиции всяка сутрин.

— Енергията ти не протича по тялото много добре — добави Ханх.

— Нима можеш да твърдиш това само като ме огледаш? — възкликнах аз.

— И като те почувствам. Силата и степента на енергията ти може да се почувства според присъствието, което имаш в стаята. Сигурно ти се е случвало да разбереш това, когато някой влезе в дадена стая и веднага се усеща неговото присъствие или харизма.

— Да, разбира се.

Отново си помислих за онзи мъж при езерото край хотела в Катманду.

— Колкото повече енергия има човек, толкова повече останалите чувстват неговото присъствие. Когато тази енергия се проявява чрез егото, човек се чувства първоначално силен, но после енергията се разсейва много бързо. Но има и хора, при които енергията е истинска и постоянна и може да се разчита на нея.

Кимнах с глава.

— Едно нещо, което е в твоя полза, е, че ти си отворен — продължи Ханх. — Преживял си мистическо отваряне, внезапен прилив на божествена енергия в някакъв момент в миналото си. Не е ли така?

— Да — потвърдих аз, като си спомних преживяното на планинския връх в Перу. Дори сега то оставаше живо в паметта ми. Бях в самия край на въжето и съвсем сигурен, че всеки момент ще ме убият перуанските войници, когато изведнъж се проникнах от необичайно спокойствие, еуфория и светлина. За първи път преживях онова, което мистиците от различните религии наричат състояние на трансформация.

— По какъв начин си бил изпълнен от тази енергия? — попита Ханх. — Как точно се случи това?

— Беше прилив на умиротворение и целият ми страх изчезна.

— Можеш ли да проследиш движението на енергията в онзи момент?

Никога не се бях замислял над този въпрос, но бързо започнах да си припомням.

— Струва ми се, че се издигна от гръбначния ми стълб нагоре и премина до върха на главата ми, като издигна тялото ми нагоре. Почувствах се така, сякаш плувам. Сякаш някаква пружина ме дърпаше за темето нагоре.

Ханх кимна одобрително и ме погледна в очите.

— А колко време продължи това?

— Не беше дълго — отвърнах аз. — Но аз се научих да вдъхвам красотата в околния свят, за да пламне в мен отново това чувство.

— Онова, което липсва в практиката ти — каза Ханх, — е вдъхването на енергията и след това съзнателното поддържане на тази енергия на определено високо ниво. Това е Първото проникновение, което трябва да осъществиш. Трябва да приемаш по-пълноценно енергия, да установиш една прецизна практика, с която да го осъществяваш и след това да внимаваш всички твои останали действия да не сринат енергийното ти поле, след като веднъж си го изградил.

Той замълча за момент.

— Разбираш ли ме? През целия остатък от живота си трябва да правиш това — да подхранваш и поддържаш едно високо ниво на енергия. Да бъдеш в хармония — той погледна към мен закачливо. — Трябва да живееш много мъдро. Хайде да похапнем.

Изчезна в кухнята и се върна с поднос със зеленчуци и някакъв вид сос. Покани ни двамата с Ин на една маса. Поднесе ни зелечуците в три малки купички. Скоро стана ясно, че храната е част от информацията, която Ханх споделяше.

Докато се хранехме, той продължи.

— Да се поддържа висша енергия е невъзможно, ако човек консумира мъртва материя като храна.

Извърнах глава, защото изпитах досада. Ако това ще се превръща в лекция по диетология, бих предпочел да не присъствам. Това мое отношение, изглежда, вбеси Ханх.

— Ти луд ли си? — почти ми изкрещя той. — Самото ти оцеляване може да зависи от тази информация, а ти не желаеш поне малко да си отвориш съзнанието, за да я възприемеш. Какво си мислиш? Че можеш да живееш както си искаш и въпреки това да вършиш важна работа?

Той млъкна и ме изгледа изпод око. Аз си дадох сметка, че искрено ми се беше ядосал, но и това беше част от работата му. Останах с впечатлението, че ми предава информация на повече от едно ниво. Когато отново погледнах към него, не можах да не се усмихна. Ханх беше изключително симпатичен. Той ме потупа по рамото и отвърна на усмивката ми.

— Повечето от хората — продължи той, — са пълни с енергия и ентусиазъм в своята младост. После на средна възраст тръгват бавно по едно нанадолнище, като при това се правят, че не го забелязват. В края на краищата приятелите им също вървят по това нанадолнище, а децата им са активни, тъй че те могат да прекарват по-голяма част от времето си, като просто седят и си хапват вкусна храна.

— Но не след дълго те започват да имат натрапчиви оплаквания и хронични проблеми, като например затруднения в храносмилателната система или възпаление на кожата, на които предпочитат да не обръщат внимание, като ги приписват на възрастта. Но един ден се разболяват сериозно и не могат да преодолеят болестта. Обикновено отиват при лекар, който не държи на профилактиката и започват да приемат лекарства. В някои случаи проблемът се преодолява, в други не. И след това с течение на годините получават заболяване, което прогресивно се влошава и тогава те разбират, че умират. Единствената им надежда е да си мислят, че това се случва на всеки, че е неизбежно.

— Ужасното е, че този срив на енергията се случва в голяма степен дори и на хора, които имат духовни претенции.

Той се наведе към мен и се престори, че се оглежда около стаята да види дали някой не ни чува.

— Включително и някои от нашите най-уважаеми лами.

Искаше ми се да се разсмея, но не се осмелих.

— Ако се стремим към по-висша енергия и в същото време консумираме храни, които ни ограбват от тази енергия — продължи Ханх, — няма да стигнем до никъде. Трябва да преоценим всяка енергия, която по навик допускаме в своето енергийно поле, особено храната, и да избягваме всичко, освен най-доброто, ако искаме енергийните ни полета да бъдат устойчиво силни.

Той отново се наведе по-близо до мен.

— Това е много трудно за повечето от хората, защото всички са пристрастени към храната, която обичайно консумираме, а тя е ужасно отровна.

Извърнах поглед встрани.

— Зная, че съществува много противоречива информация в света по отношение на храната — продължи той, — но истината също може да се открие. Всеки от нас трябва да учи. Ние трябва да си изградим по-широки представи за нещата. Ние сме духовни същества, които са дошли на този свят, за да издигнем нивото си на енергия. Много от онова, което откриваме тук, е предназначено главно за сетивно удоволствие и за отвличане на вниманието. До голяма част то изсмуква нашата енергия и ни води към физически упадък. Щом сме убедени че сме създания, изградени от енергия, трябва да следваме тесния път, който минава отвъд подобни изкушения.

— Ако разгледаме нашата еволюция, ще видим, че от самото начало на човечеството му се е налагало да експериментира с храната по простия метод на пробите и грешките, за да установи кои храни са полезни за нас и кои са унищожителни. Вкусваш от едно растение и живееш, вкусваш от друго и умираш. На този етап от историята ние сме разбрали какво ни убива, но сега осъзнаваме кои храни спомагат за нашето дълголетие и поддържат висока енергията ни и кои в крайна сметка ни съсипват и изтощават.

Той спря за момент, сякаш да установи дали го разбирам.

— Живеещите в Шамбала имат по-общ поглед към нещата — продължи той. — Те познават нашата същност като хора. Ние изглеждаме материални създания от плът и кръв, но всъщност сме атоми! Чиста енергия! Вашата наука доказва този факт. Когато вникнем по-дълбоко в атомите, ние виждаме първо частици и след това на по-дълбоки нива частиците сякаш започват да изчезват в организирани системи от чиста енергия, които вибрират на определено ниво. Ако се отнесем към начина си на хранене от тази гледна точка, виждаме, че онова, което влагаме в телата си като храна, се отразява на вибрационното ни състояние. Определени храни повишават нашата енергия и вибрация, а други я понижават. Истината е съвсем проста. Всяка болест е резултат на спад на вибрационната енергия и когато енергията ни спадне до определено ниво, съществуват природни сили в света, чието предназначение е да спомогнат в процесите на разлагане на нашите тела.

Той ме погледна така, сякаш бе казал нещо от особено значение.

— Имаш предвид физическо разложение ли? — попитах аз.

— Да. Отново погледни по-мащабно на процесите. Когато нещо умре — някое куче, блъснато от кола или човек след продължително заболяване — клетките на тялото веднага губят своята вибрация и химическият им състав става киселинен. Това състояние на киселинност е сигнал за микробите в света — вируси, бактерии и гъбички — че е време да разложат тази мъртва тъкан. Това е тяхната работа във физическата вселена — да върнат тялото обратно на земята.

— Както казах по-рано — продължи той, — когато телата ни се лишат от енергия поради различни храни, които консумираме, ние ставаме податливи на болести. Ето принципът, по който действа това. Когато консумираме храна, тя се метаболизира и оставя отпадъчни вещества в телата ни. Тези отпадъци са или киселинни, или алкални по своята природа в зависимост от храната, която сме консумирали. Ако тя е алкална, може бързо да се изхвърли от телата ни, като се използва малко енергия. Обаче ако тези отпадъчни продукти са киселинни, те много натоварват кръвта и лимфната система, когато трябва да се елиминират, и се натрупват в органите и тъканите ни като твърди вещества — кристални форми с ниска вибрация, които създават блокировки или нарушения във вибрационните нива на клетките ни. Колкото повече такива киселинни вторични продукти се натрупват в организма ни, толкова по-преимуществено киселинен става основният състав на тъканите. И сещаш ли се какво?

Той отново ме изгледа драматично.

— Един или друг микроб се появява, усеща тази киселинна среда и си казва: „О, това тяло е готово за разложение.“ Разбираш ли какво означава това? Когато един организъм умира, тялото му бързо се променя в една висококиселинна среда и бързо се изконсумира от микробите. Ако ние започнем да наподобяваме тази киселинна среда, тоест мъртвото състояние, тогава започваме да ставаме обект на атака от всякакви микроби. Всички човешки болести са резултат на подобна атака.

Онова, което Ханх говореше, ми се струваше напълно логично. Много отдавна аз бях попаднал на информация за РЬ на тялото по Интернет. Освен това знаех някак интуитивно за тези процеси.

— Искаш да кажеш, че онова, което ядем, пряко ни предразполага към заболяване?

— Да. Вредните храни могат да понижат вибрационното ни равнище до степен, в която природата е принудена да започне да връща нашите тела към земята.

— Ами какво ще кажеш за онези болести, които не са причинени от микроби?

— Всички болести са резултат, макар и не непосредствен, на действието на микроби. Вашите изследвания на запад показват това. Открито е, че различни микроби се свързват с кръвоносните и сърдечни заболявания, както и с образуването на туморите при рака, но помни, че микробите само вършат онова, което вършат. Диетите, които създават киселинна среда, са истинската причина.

Той помълча, а след това добави:

— Трябва напълно да разбереш това. Ние, хората, сме преимуществено или алкални с високо енергийно състояние, или сме в киселинно състояние, което сигнализира на микробите да се стекат към нас и да бъдат готови да извършат своите разложителни процеси. Болестта е буквално загниване на някаква част на нашите тела, защото микробите наоколо ни са получили сигнал, че вече сме мъртви.

Той отново ме изгледа закачливо.

— Извинявай за откровеността — каза. — Но нямаме много време. Храната, която поглъщаме, определя почти изцяло в кое от двете възможни състояния сме. Обикновено храните, които оставят киселинни отпадъци в нашите тела, са тежки, готвени, минали през много процеси, и сладки, такива като месото, брашното, пастите, алкохолът, кафето и по-сладките измежду плодовете. Алкалните храни са зелени, свежи, по-живи, каквито са свежите зеленчуци и соковете от тях, зелените растения, кълновете и плодовете, каквито са авокадото, доматите, грейпфрутът и лимоните. Нещата не могат да бъдат по-прости от това. Ние сме духовни същества, които живеят в един енергиен духовен свят. Западните хора са възпитани да мислят, че готвеното месо и силно преработената храна са полезни за нас, но ние знаем сега, че те създават условия на бавно разлагане, което след време води до своите негативни последици.

— Всички болести, които омаломощават и тормозят човечеството — атеросклерозата, ударите, артритът, и особено ракът — съществуват, защото ние тровим телата си, което дава сигнал на микробите в нас, че сме готови да се разпаднем, да се освободим от енергията, да умрем. Винаги буди удивление защо някои хора, които са изложени на същите микроби, не се заразяват от дадена болест. Причината е във вътрешното състояние на тялото им. Доброто в случая е, че дори ако сме прекалено натоварили телата си и сме ги направили прекалено киселинни, така че да започне разложителен процес, ситуацията може да се обърне, ако ние подобрим начина си на хранене и преминем към алкално състояние, състояние на по-висша енергия.

Той размахваше и двете си ръце очите му се бяха разширили и все още мигаха бързо.

— Живеем във време, приличащо на тъмно средновековие и всичко се свежда до необходимостта да се установят принципите на едно вибриращо високоенергийно тяло. Предполага се хората да живеят повече от 150 години, но ние се храним по начин, който веднага ни унищожава. Навсякъде виждаме хора, които се самораз-рушават пред очите ни, но това не е задължително.

Той замълча и си пое дълбоко дъх.

— Това не е начинът на живот в Шамбала.

След още известно време Ханх започна да обикаля, като още веднъж ме огледа.

— И така вече знаеш всичко — заключи той. — Легендите твърдят, че хората първо ще узнаят истинската същност на храната и каква храна трябва да консумират. Едва след това според легендите ние можем да отворим съзнанието си за вътрешните източници на енергия, които повишават вибрацията ни още повече.

Той дръпна стола си от масата и ме погледна.

— Справяш се с надморската височина много добре тук, в Тибет, но смятам, че трябва да си починеш.

— Няма да е зле — отвърнах аз. — Много съм изтощен.

— Да — съгласи се Ин, — денят беше много натоварен.

— Очаквай да ти се яви сън — добави Ханх, като ме преведе към спалнята.

— Да очаквам сън ли? Ханх се обърна към мен.

— Да, ти си по-силен, отколкото си мислиш. Разсмях се.

Събудих се внезапно и погледнах през прозореца. Слънцето бе високо в небето. Никакъв сън не ми се бе явил. Сложих си обувките и отидох в другата стая.

Ханх и Ин седяха на масата и си приказваха.

— Как спа? — попита ме Ханх.

— Добре — казах аз и се отпуснах на един стол. — Но не си спомням да съм сънувал.

— Това е, защото нямаш достатъчно енергия — каза той леко разсеян. Отново съсредоточено гледаше тялото ми. Разбрах, че наблюдава начина, по който съм седнал.

— Какво гледаш?

— В това състояние ли се будиш сутрин? — запита ме Ханх.

Аз се изправих.

— Какво лошо има в него?

— След сън човек трябва да пробуди тялото си и да започне да приема енергия, преди да прави каквото и да било друго.

Той бе застанал с раздалечени крака и ръце на хълбоците. Докато го наблюдавах, прибра крака и вдигна нагоре ръце. Тялото му се изопна и се изправи на пръсти с длани, допрени една до друга непосредствено над главата му.

Запримигах. Имаше нещо необичайно в движенията на тялото му, но не можех да разбера точно какво. Изглеждаше така, сякаш плува във въздуха, а не движи мускулите си. Когато успях отново да се съсредоточа, бе грейнал в широка усмивка. Веднага тръгна към мен много грациозно. Отново примижах с очи.

— Повечето хора се събуждат много бавно — каза Ханх, — влачат се наоколо и си приготвят чаша кафе или чай. Отиват на работа, където продължават да се влачат наоколо или използват само определени мускули. Моделите са много прилепчиви и, както казах, блокират развитието и преминаването на енергията по нашите тела.

— Трябва да се увериш, че тялото ти е отворено така, че да възприема цялата налична енергия. Това става, като раздвижиш всеки мускул всяка сутрин, давайки команди от вътрешния си център. — Той посочи едно място малко по-надолу от центъра на тялото си. — Ако се концентрираш върху движенията от тази област, тогава мускулите ти ще бъдат свободни да оперират на по-високо ниво на координация. Това е основният принцип на всички бойни изкуства и танцови дисциплини. Можеш сам да ръководиш движенията си.

След този коментар той започна да извършва множество движения, които никога преди това не бях виждал. Това наподобяваше промяна на центъра на тежестта и въртене, каквото се наблюдава при Тай чи. Той явно изпълняваше тези класически движения в най-разгърнатия им вид.

— Тялото само ще усети по какъв начин да се движи така, че да преодолее индивидуалните ти блокировки — добави той.

Застана на един крак, наведе се и превъртя ръка, сякаш да улови подадена му долу топка, но ръката му почти докосна пода при това движение. После се превъртя на едно място на другия крак. Аз не не видях как успя да премести центъра на тежестта си, но отново ми се стори, сякаш плуваше. Тръснах глава и се опитах да се съсредоточа, но той бе спрял на място, сякаш движенията му застинаха в снимка, което изглеждаше почти невъзможно и също така внезапно вече го видях, че тръгва към мен.

— Как успяваш да направиш това? — попитах аз. Той ми отвърна:

— Започнах бавно и винаги помнех основния принцип — ако се движиш, изхождайки от своя център и очакваш енергията да нахлуе в теб, можеш да се движиш все по-леко и по-леко. За да постигнеш, разбира се, съвършенство в този вид движения, трябва да можеш да се отвориш за възприемане на цялата божествена енергия, която е налична в теб.

Той спря и ме погледна.

— Помниш ли достатъчно добре момента, в който в теб е нахлула божествената енергия, когато е станало мистичното ти отваряне?

Отново си спомних за Перу и преживяното на планинския връх.

— Мисля, че си спомням много добре.

— Чудесно — каза той. — Нека излезезем навън. Ин се усмихна и стана и ние последвахме Ханх навън в малката градинка и минахме по едни стъпала на място, където имаше кафеникава трева и огромни камъни. Камъните имаха интересни червени и кафяви ивици по тях. В продължение на десет минути Ханх ми показа някои от движенията, които и по-рано бях наблюдавал, после ми предложи да седнем на едно място на земята, като се разположи от дясната ми страна. Ин седна зад нас. Утринното слънце къпеше планините в далечината в топла жълта светлина. Бях поразен от тяхната красота.

— Легендите твърдят — започна Ханх, — че открехва-нето на по-висше енергийно захранване е способност, която всички хора ще придобият. Това ще стане първоначално като добият всеобщо познание, че такова състояние на съзнанието е възможно. После ще започнат да разбират всички фактори, които обуславят култивирането и поддържането на високи нива на енергия.

Той спря да говори и ме погледна.

— Ти вече знаеш основната процедура, но сетивата ти трябва да се разгърнат. Според легендите човек първо трябва да се успокои и да погледне към онова, което го заобикаля. Повечето от нас рядко обръщат внимание на нещата, които са наоколо.

Те заемат второстепенно място в сравнение с нещата, които трябва да вършим, но е нужно да помним, че всичко във вселената е живо, с духовна енергия и е част от Бога. Трябва съзнателно да се стремим да се свържем с божественото вътре в нас.

— Както знаеш, мерилото за това дали сме се свързали с тази енергия, е чувството ни за красота. Винаги си задавай следния въпрос: колко красиво е всичко, което виждам? Както и да изглежда първоначално, ние винаги можем да видим повече красота в него, ако се опитаме. Степента на красота, която забелязваме, e мерилото за това колко божествена енергия приемаме вътре в нас.

Ханх продължи да ме насочва да гледам, наистина да гледам всичко наоколо си.

— Започнем ли да установяваме връзка с божествената енергия — продължи той, — и да преживяваме тази божествена енергия в себе си, всичко започва да придобива по-ярко присъствие за нашите възприятия Нещата сякаш се открояват и ние забелязваме уникалната им форма и цветове. Когато възникне такова възприятие, можем да вдъхнем още повече енергия.

— Разбираш ли? В реалността енергията не идва толкова от нещата, които ни заобикалят — макар че ние можем пряко да абсорбираме енергия от някои растения и свети места. Свещената енергия идва от нашата връзка с божественото в самите нас. Всичко наоколо, както природата, така и създаденото от човека — цветя, скали, треви, планини, изкуство — притежава могъща красота и присъствие отвъд всичко, което хората могат да възприемат. Когато се отворим за божественото, всичко, което правим, е, че издигаме енергийното си ниво на вибрация и по този начин способността си да възприемаме, така че да видим света по начин, по който вече съществува. Разбираш ли ме? Хората вече живеят в свят, който притежава невероятна красота от цветове и форми. Небето е направо над нас. Ние просто не сме се отворили с достатъчно вътрешна енергия, за да можем да го видим.

Аз слушах захласнат. Всичко сега ми изглеждаше по-ясно от когато и да било по рано.

— Съсредоточи цялото си внимание върху красотата — инструктираше ме Ханх, — и започни да вдъхваш енергията, която е вложена в теб.

Аз си поех дълбоко дъх.

— А сега, докато вдъхваш, наблюдавай дали красотата наоколо не става по-голяма — продължаваше да ме инструктира Ханх.

Аз отново огледах скалите и планините и за моя изненада забелязах, че най-високият връх в далечината бе връх Еверест. Кой знае защо, до този момент не бях обърнал внимание на формата му.

— Да, да, погледни Еверест — каза Ханх.

Докато наблюдавах планината, забелязах, че заснежените зъбери сякаш образуват малки стъпала по посока на върха, който изглеждаше като корона. Гледката ме разтърси и ме накара да се вгледам наоколо и тази най-висока планина в света мигновено ми се стори по-близка, някак си като част от мен, сякаш ако протегна ръка, ще я докосна.

— Продължавай да дишаш — каза Ханх. — Вибрацията ти и способността да възприемаш ще се увеличат още повече. Всичко ще стане сияйно, сякаш озарено с вътрешна светлина.

Поех си отново дъх и започнах да се чувствам някак по-лек. Гърбът ми се изправи без никакво усилие. Колкото и невероятно да бе, чувствах се точно както при онова преживяване на планинския връх в Перу.

Ханх кимаше.

— Способността да възприемаме красотата е първото мерило за това, че божествената енергия ни изпълва. Но съществуват и други критерии.

— Започваш да се чувстваш олекнал — продължаваше Ханх. — Енергията ще се надигне в теб и ще те издигне, както сам каза, сякаш пружината те дърпа за темето, и ще постигнеш по-дълбоко разбиране на това кой си и какво правиш. Ще получиш интуитивни прозрения и сънища за онова, което предстои в житейския ти път.

Той замълча и погледна тялото ми. Сега седях без никакво усилие.

— Ето че стигнахме до най-съществената част — каза той. — Трябва да се научиш и да поддържаш нивото на енергията си, да направиш така, че тя постоянно да се влива в теб. Трябва да използваш силата на очакванията си, силата на молитвената енергия.

Отново се стигаше до тази дума: очакване. Никога не бях чувал тази дума да се използва в подобен контекст.

— А как постигам това? — попитах малко объркан. Енергията от тялото ми леко спадна и формите и цветовете наоколо ми избледняха.

Ханх широко отвори очи и избухна в смях. Опита се няколко пъти да спре, но най-сетне се търкулна на земята в неконтролируем кикот. Няколко пъти успяваше да се овладее, но започваше отново да се смее всеки път, когато погледнеше към мен. Дори чух Ин отзад, който също се смееше.

Най-сетне Ханх успя да си поеме няколко пъти дъх и да се успокои.

— Много съжалявам — каза той. — Но изразът на лицето ти бе толкова смешен. Ти наистина не вярваш, че притежаваш някаква сила, нали?

— Не че не вярвам — запротестирах аз. — Просто не зная какво имаш предвид, когато говориш за очакване.

Ханх продължаваше да се усмихва.

— Нали знаеш, че имаш някакви очаквания за живота? Очакваш слънцето да изгрее. Очакваш кръвта ти да циркулира по тялото.

— Разбира се.

— Единственото, което искам, е да осъзнаеш тези свои очаквания. Това е единственият начин да се поддържа и разгръща по-високо ниво на енергия като това, което току-що преживя. Трябва да се научиш да очакваш това ниво на енергия в живота си и трябва да го направиш съвсем решително и съзнателно. То е единственият начин да осъществиш докрай Първото молитвено проникновение. Искаш ли да опиташ отново?

Аз отвърнах на усмивката му и ние проведохме няколко минути в упражнение по дишане и изграждане по-високо ниво на енергия. Когато започнах да виждам по-силно красотата, както преди, му кимнах.

— Сега трябва да имаш очакването, че тази енергия, с която се изпълваш, ще продължи да те изпълва и ще се излъчва от теб във всички посоки. Представи си визуално, че това става.

Опитах се да задържа своето ниво на енергия и попитах:

— А как мога да разбера, че наистина излъчвам енергия?

— Ще можеш да го почувстваш. Просто засега си го представи.

Отново се поех дъх и си представих визуално как енергията се влива в мен и се излъчва във всички посоки към света.

— Все още не съм съвсем сигурен в реалността на това, което усещам, че става — казах аз.

Ханх ме погледна и ми се стори леко нетърпелив.

— Можеш със сигурност да разбереш дали енергията се излъчва от теб, ако поддържаш нивото си на енергия. Тогава цветовете и формите са прекрасни и ти имаш чувството, че се изпълваш и преливаш от енергия.

— А как се проявява това, как го чувстваш? — попитах аз.

Той ме погледна сякаш не можеше да повярва на думите ми.

— Ти сам знаеш отговора на този въпрос.

Аз отново се загледах в планините и мислено си представих как енергийният поток се насочва от мен към тях. Те оставаха красиви и започнаха да бъдат невероятно привлекателни. И в този момент изпитах дълбоки чувства, които ме изпълниха и аз си спомних онова, което бях преживял в Перу.

Ханх кимаше с глава.

— Разбира се! — възкликнах аз. — Мерилото за това дали енергия се излъчва, е чувството за любов.

Ханх широко се усмихна.

— Да, любовта е онова дълбинно чувство, което остава трайно в теб дотогава, докогато молитвената ти енергия се излъчва към света. Човек трябва да съхранява своето състояние на любов.

— Това изглежда прекалено идеалистично за едно обикновено човешко създание — казах аз.

Ханх се усмихна.

— Аз не ти говоря какво трябва да направиш, за да бъдеш обикновено човешко същество. Говоря ти как да вървиш по пътя на еволюцията. Говоря ти как да бъдеш герой. Запомни, че трябва да очакваш Божествената енергия да се влива в теб на едно по-високо ниво и да прелива от теб като препълнена чаша. Когато загубиш връзката си с тази Божествена енергия, спомни си чувството на любов, опитай се съзнателно да го запалиш в себе си.

Той отново започна бързо да мига с очи.

— Очакването, което имаш, е разковничето за това дали ще успееш да поддържаш трайно това състояние, тази опитност. Трябва да си представиш визуално, че тя се осъществява и да повярваш, че ще можеш да бъдеш в това състояние при всички ситуации. Това очакване трябва да се култивира и съзнателно утвърждава ежедневно.

Аз кимнах.

— А сега — каза той, — разбираш ли всички практики, за които ти говорих?

Преди да мога да отговоря, той продължи:

— Разковничето е как се събуждаш сутрин. Затова ти предложих да поспиш, така че да видя как се събуждаш. Трябва да се събуждаш с дисциплина, да събудиш тялото си, за да възприема енергията по този начин, който ти показах. Тръгваш от центъра на тялото си и усещаш веднага енергията. Очакваш веднага да я усетиш.

— Трябва да ядеш само храна, която е жива и след известно време вътрешната ти Божествена енергия по-лесно ще може да се вдъхва, да се влива в твоето същество. Отделяй време, за да се зареждаш с енергия ежедневно и се събуждай с това определено движение. Помни критериите, които трябва да следваш. Представяй си визуално, че тази енергия се влива в теб и почувствай как се излива към света. Когато усвоиш това, ще означава, че си усвоил Първото разгръщане на енергията. Ще можеш не само да преживяваш случайно и от време на време прилив на енергия, но да я култивираш и поддържаш на високо ниво.

Той се поклони ниско и без да каже нищо повече се върна в къщата. Ин и аз го последвахме. Когато стигнахме, Ханх започна да подбира храна и да я слага в голяма кошница.

— Какво ще кажеш за вратата към Шамбала? — попитах Ханх.

Той спря и ме погледна.

— Съществуват много врати към Шамбала.

— Имам предвид знаеш ли къде може да се намери врата, която да извежда към Шамбала?

Той строго ме изгледа.

— Едва завърши един момент на разгръщане на своята молитвена енергия. Сега трябва да се научиш какво да правиш с тази енергия, която се излъчва от теб и ще ти кажа, че си много упорит и все още склонен да изпитваш страх и гняв. Ще трябва да преодолееш тези тенденции преди да стигнеш близо до Шамбала.

След тези думи Ханх кимна на Ин и му връчи кошницата, след което влезе в другата стая.