Джеймс Редфийлд
Тайната на Шамбала (6)

5
ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА СЪЗНАНИЕТО

Протегнах се колкото можах в тясната кола. Бях напълно изтощен и даже се питах откъде Ин намираше сили, за да кара. Знаех, че бяхме успели да се измъкнечм само с късмет. Както Ин предположи, китайските войници действаха доста неорганизирано и не особено заинтересувано при това претърсване. Бяха оставили една-единствена стража до камионетката на холандската двойка, докато останалите едва-едва претърсваха в другата посока, без изобщо да забележат нашия джип. Ин бе успял да го запали без да вдигне много шум и да премине покрай тях незабелязано, след което ме взе край брега на реката.

В момента Ин продължаваше да кара с угасени фарове, като съсредоточено гледаше през стъклото, за да наблюдава тъмния път.

След малко се обърна към мен.

— Младият холандец, с когото се видя, не ти ли каза нищо?

— Точно така, нищо не ми каза — отвърнах аз. — Беше прекалено уплашен и избяга.

Ин клатеше глава.

— Моя е грешката. Ако само ти бях казал за следващото молитвено проникновение, Третото, щеше да постигнеш по-голям резултат и да успееш да получиш информация.

Тъкмо бях готов да му задам въпрос за това какво има предвид, когато той ми махна да замълча и да слушам.

— Спомни си онова, което вече знаеш — инструктира ме той. — Ти вече имаш опит от Първото проникновение: знаеш как човек се свързва с енергията и я оставя да премине през него, след което си създава визуална представа, че тя оформя едно енергийно поле, което върви пред човека, където и да отиде той. Второто проникновение, както вече ти обясних, е настройване на енергийното поле по такъв начин, че то да направи хода на живота по-интензивен. Това става като бъдеш винаги буден и в очакване.

— Третото проникновение представлява такова настройване на собственото ти молитвено поле, че то да повлияе върху вибрационните нива и да повиши енергията на другите хора. Когато твоето молитвено поле достигне други хора по този начин, те чувстват прилив на духовна енергия, прозрение, яснота и интуиция и в такива случаи е много по-вероятно да ти дадат вярна информация.

Аз съвсем точно разбирах онова, което иска да ми каже Ин. Под ръководството на Уил и Санчес в Перу бях се научил да изпращам енергия на другите хора като нов етически подход спрямо останалите. Сега Ин даваше още повече пояснения за това как ефикасно да се извършва това.

— Зная какво имаш предвид — казах аз. — Установил съм, че има едно изражение на висшето аз, което може да се открие в лицето на всеки човек. Ако се обърнем към това висше аз, към този израз, нашата енергия спомага съответният човек да се издигне до по-висше ниво на себесъзнание.

— Да — отвърна Ин, — но този ефект още повече се повишава, ако човек знае как да разгърне молитвеното си поле така, както се описва в легендите. Трябва да очакваме, че молитвеното ни поле може да се разгърне пред нас и да повиши вибрациите на другите хора от разстояние, дори и преди да сме достатъчно близо до тях, за да видим лицата им.

Аз го изгледах въпросително.

— Разгледай нещата ето така: ако правилно практикуваш Първото проникновение, енергията се влива в теб и ти започваш да гледаш на света, доближавайки се до неговата истинска същност — виждаш го пъстроцветен, вибриращ, красив като магическа гора или пъстроцветно пространство. Сега, когато практикуваш Третото проникновение, трябва съзнателно визуално да си представиш, че твоята енергия потича и се влива в полето на всеки наоколо ти, издигайки вибрациите на останалите хора, така че те да започнат да виждат света такъв, какъвто той е в действителност. Когато стане това, те могат да спрат и да доловят процесите на синхронност. След като сме настроили своите енергийни полета по такъв начин, по-лесно е да забележим израза на висшето аз на лицата на хората.

Той замълча и ме погледна така, сякаш някаква нова мисъл му бе хрумнала.

— Запомни също — продължи той, — че когато искаме да издигнем нивото на енергия на даден човек, можем да се сблъскаме с някои клопки, които трябва да се стремим да избягваме. Всяко лице представлява система от черти подобно… мастило върху попивателна хартия. В него човек може да види много неща. Може да види яростта на жесток баща, затвореност, предизвикана от негрижовна майка или изражението на някой, който те е заплашвал. Това е проекция от миналото, възприятие, създадено от травмираща ситуация, която е хвърлила сянка върху онова, което очакваш от другите. Когато видиш човек, който дори и по най-незначителен начин ти напомня някой, който ти е причинил зло, тенденцията в теб е да очакваш, че и този човек ще действа по същия начин.

— Този проблем е много важно да се разбере и трябва много внимателно да се наблюдава. Всички ние трябва да се издигнем над очакванията, налагани ни от минали преживявания, разбираш ли ме?

Аз кимнах, защото бях нетърпелив той да продължи.

— А сега помисли отново за онова, което ти се случи край хотела в Катманду. Трябва да разгледаме този момент по-отблизо. Нали каза, че онзи мъж край езерото е променил настроението на всички, когато е влязъл и седнал на масата?

Аз отново кимнах и се замислих за онова, което стана тогава. Наистина беше така. Мъжът сякаш внесе едно ново настроение край басейна, преди още да изрече и дума.

— Това е станало така, защото енергията му вече е била настроена да влияе върху енергийните полета на останалите и да ги зареди положително. Помисли как точно е изглеждало това.

Аз се загледах за малко настрани, опитвайки се да си припомня всичко станало. Накрая казах:

— Всички наоколо като че ли преминаха от състояние на раздразнителност и недоволство в състояние на съзнанието, което бе по-открито и склонно към диалог. Трудно е да обясня всичко това.

— Неговата енергия ви е открехнала към нещо ново — продължи Ин, — вместо да стоите закрепостени в страха и отчаянието или в каквото и да е друго негативно чувство.

Ин замълча за малко и ме изгледа отблизо.

— Разбира се, можело е да стане и друго — продължи той. — Ако онзи човек не е бил достатъчно силен, енергията му не е била достатъчно силна в момента, в който е влязъл в околността на басейна, той е можел да възприеме ниското енергийно състояние на всички останали и неговата собствена енергия да се понижи. Точно това е станало с теб, когато ти си се срещнал с младия холандец. Той е бил уплашен и неговият страх ти е въздействал. Ти си позволил неговото настроение да вземе надмощие.

— Както виждаш, енергийните полета на всички нас се смесват и по-силните вземат надмощие. Това е неосъзнатата динамика, която характеризира човешкия свят. Състоянието на нашата енергия, доминиращите очаквания, които имаме, независимо какви са, се излъчват и влияят върху настроението и отношенията на всички останали. Нивото на осъзнаване сред хората и всички очаквания, свързани с това ниво на осъзнаване, са неща, които се предават от човек на човек.

— Този факт обяснява големите загадки на поведението на тълпата. Обяснява защо почтени хора под влияние на неколцина, които са обхванати от огромен страх или ярост, могат да бъдат въвлечени в линчувания, бунтове или други окаяни действия. Това също така обяснява защо хипнозата може да въздейства и защо филмите, телевизията имат такова огромно влияние върху хората със слаба воля. Молитвеното поле на всеки човек на земята се съчетава с полетата на всички останали и създава всички норми и групови връзки и национални модели на мислене, както и етнически вражди, които наблюдаваме.

Ин се усмихна.

— Културата е въздействаща. Достатъчно е да посетиш някоя чужда страна и ще видиш, че хората не само мислят различно, но и чувстват различно, имат различни настроения и различен мироглед.

— Това е реалността, която трябва да разберем и овладеем. Трябва да помним съзнателно да прилагаме Третото проникновение. Когато сме в определени отношения с хората и открием, че се влияем от тяхното настроение или че ни завладяват техните очаквания, ние трябва да се отдръпнем, да се изпълним отново с енергия и съвсем съзнателно да излъчваме положителна енергия, докато настроението се повдигне. Ако ти бе успял да направиш това по отношение на младия холандец, може би щеше да разбереш нещо за Уил.

Останах много впечатлен от думите му. Както изглежда, Ин беше овладял много добре тази информация.

— Ин, ти си цял учен — казах аз. Той престана да се усмихва.

— Съществува разлика между това да знаеш как действа енергията — отвърна той, — и да можеш да приложиш знанието си на практика.

Оигурно бях спал часове наред, защото когато се събудих, слънцето бе изгряло, а джипът бе спрял сред една равнинна местност над пътя. Протегнах се, после отново се свих на мястото си. Няколко минути гледах отвъд скалните възвишения към чакълестия път, който се виеше под нас. Мина един номад, който водеше кон, и малка каруца, но, общо взето, пътят бе пуст. Небето бе кристално ясно и някъде зад нас се чуваше песен на птица. Бях се освободил от напрежението от предишния ден.

Ин бавно се размърда и се изправи на мястото си, поглеждайки ме усмихнат. Той излезе от джипа, изтегна се, после извади един походен котлон от задната част на колата и сложи манерка с вода, за да приготви овесена каша и чай. Аз се заех да му помагам и след това се опитах да го следвам в един комплекс от трудни упражнения Тай чи.

Зад нас се чу шум на кола, която преминаваше долу по пътя. Изчакахме я да мине, скрити зад една скала Това беше камионетката, която и двамата едновременно разпознахме.

— Това е младият холандец — каза Ин и хукна към джипа. Аз грабнах походния котлон, хвърлих го в задната част на джипа и скочих вътре, докато Ин вече бе запалил.

— Ще успеем да го стигнем при тази скорост — забеляза Ин и ние се впуснахме напред.

Минахме по малко хълмче и се спуснахме в тясна долчинка, докато най-сетне зърнахме колата пред нас на няколкостотин метра.

— Трябва да успеем да му предадем нашата молитвена енергия — каза Ин.

Аз си поех дълбоко дъх и си представих визуално как енергията ми се излъчва нагоре по пътя и стига до колата на холандеца, като оказва своето влияние върху младия човек. Представях си го как забавя скорост и накрая спира.

Излъчих тази представа, но колата всъщност тръгна още по-бързо и доста се отдалечи от нас. Почувствах се объркан.

— Какво правиш? — извика Ин и хвърли поглед към мен.

— Използвах моето поле, за да го спра.

— Недей да използваш енергия по този начин — бързо каза Ин. — Тя има обратен ефект.

Погледнах го напълно неразбиращо.

— Какво правиш, когато някой се опитва да те манипулира, за да извършиш нещо?

— Оказвам му съпротива — отвърнах аз.

— Точно така — продължи Ин. — На подсъзнателно ниво холандецът усеща, че ти се опитваш да му кажеш какво да прави. Той се чувства манипулиран и това го кара да усети, че някой зад него има недобри намерения, което поражда у него още повече страх и решителност да избяга.

— Ние можем само да си представим визулано как нашата енергия се излъчва и увеличава неговото общо ниво на вибрации. Това му позволява по-пълноценно да преодолее своя страх и да влезе във връзка с интуициите на своя висш аз, което евентуално би довело до състояние, в което да се страхува по-малко от нас и може би да рискува да влезе в разговор с нас. Това е всичко, което можем да направим със своято молитвена енергия. Ако направим нещо друго, то означава да предположим, че знаем кое е най-доброто за неговия живот, но това може да знае само той. Възможно е неговата висша интуиция — след като му изпратим достатъчно енергия — да му подскаже да ни остави и да напусне страната. Ние трябва да приемем този факт. Всичко, което можем да сторим, е да му помогнем да вземе своето решение от позицията на най-високото ниво на енергия, което му е достъпно.

Ние взехме един от завоите на пътя и синята полицейска кола на холандеца вече не можеше да се види. Ин забави скорост. Отдясно се виждаше по-малък път, който някак си се открояваше.

— Това е пътят! — посочих аз.

На сто метра пред нас в подножието на малко възвишение се виждаше широк, но плитък приток. По средата се намираше колата на холандеца, моторът й бе включен, колелата се въртяха и разпръскваха кал навсякъде, но тя така и не помръдваше. Беше затънала.

Младият човек се обърна и ни видя, отвори вратата и вече се готвеше да побегне. Но когато ме разпозна, изключи двигателя и излезе навън във водата, която му стигаше до коленете.

Ние спряхме встрани нашия джип. Ин ме изгледа и аз от израза на лицето му разбрах, че иска да ми напомни да използвам правилно своята енергия. Аз само му кимнах.

— Можем да ти помогнем — казах на младия човек.

В очите му се мерна подозрение за момент, но постепенно той се успокои, когато двамата с Ин блъснахме бронята на колата, а той запали мотора. Колелата се въртяха на място и разпръскваха кал по нозете и панталоните ми, но накрая колата излезе от дупката, където бе пропаднала, и премина от другата страна на реката. Ние с джипа си го последвахме. Младият човек ни изгледа за момент, сякаш решавайки дали да подкара и да избяга от нас, но излезе и се запъти отново насреща ни. Когато се приближи, ние му се представихме. Той също ни каза името си. Наричаше се Джейкъб.

Докато говореше, потърсих на лицето му най-мъдрото изражение.

Джейкъб клатеше глава, все още твърде уплашен, и няколко минути ни разпитваше за своите изчезнали приятели.

— Не зная защо изобщо дойдох в Тибет — каза накрая той. — Винаги съм знаел, че е много опасно. Но приятелите ми искаха да ги придружа. Въобще не разбирам защо се съгласих. Божичко, та тези китайски войници са навсякъде. Откъде ли са разбрали, че сме тук?

— Питал ли си накъде да тръгнеш хора, които не познаваш? — попита Ин.

Той ни изгледа.

— Да, питах. Мислите ли, че те са съобщили на войниците?

Ин кимна и Джейкъб изглеждаше обзет от паника. Оглеждаше се нервно във всички посоки.

— Джейкъб — попитах аз, — трябва да зная, срещал ли си Уилсън Джеймс?

Джейкъб не можеше да се съсредоточи.

— Откъде да знаем, че китайците не са на крачка от нас?

Опитах се да го погледна в очите и най-сетне успях да го накарам да отвърне на погледа ми.

— Това е много важно, Джейкъб. Спомняш ли си да си срещал Уил? Той изглежда като перуанец, но говори с американски акцент.

Джейкъб продължаваше да изглежда объркан.

— Защо да е толкова важно? Та ние трябва да мислим как да се измъкнем оттук.

Ние слушахме, а Джейкъб направи няколко предложения къде да си направим лагер за през нощта, докато китайците се махнат от тези места, или още по-добре, как можем бързо да прекосим Хималаите и да се озовем в Индия.

Аз продължавах да си представям визуално как моята енергия се излъчва към него и се концентрирах върху лицето му, търсейки израз на спокойствие и мъдрост в неговите черти, особено в очите му. Най-сетне той започна да гледа към мен.

— Защо искате да откриете този човек? — попита той.

— Убедени сме, че има нужда от нашата помощ. Той е човекът, който ме помоли да дойда в Тибет.

Той ме погледна за момент, очевидно опитвайки се да се концентрира.

— Да — каза най-сетне. — Срещах твоя приятел. Беше във фоайето на един хотел в Ласа. Седяхме един срещу друг и започнахме да си говорим за китайската окупация. От дълго време сме възмутени от китайците и аз чувствам, че причината, поради която дойдох тук, е, че исках да направя нещо, каквото и да е. Уил ми каза, че ме е виждал няколко пъти в хотела този ден и това сигурно означава нещо. Не знаех какво има предвид.

— Той спомена ли за място, наречено Шамбала? — попитах аз.

Джейкъб ме погледна с интерес.

— Не точно така. Спомена мимоходом, че Тибет няма да бъде свободен, докато не се разбере истинската същност на Шамбала. Беше нещо подобно.

— Спомена ли нещо за врата?

— Струва ми се, че не. Не си спомням голяма част от разговора ни. Беше съвсем кратък.

— Ами накъде се отправи? — попита Ин. — Спомена ли накъде отива?

Джейкъб отклони поглед, замислен, след което каза:

— Мисля, че спомена място, което се казваше Дормар — така ми се струва — и за някакви руини на манастир там.

Погледнах Ин.

— Зная къде е това — каза той. — Намира се на северозапад, на четири-пет часа път. Ще бъде трудно пътуване. А и е студено.

Мисълта, че трябва да пътуваме толкова далеч сред тибетската пустош, срина енергията ми.

— Искаш ли да дойдеш с нас? — попита Ин Джейкъб.

— О, не — каза той. — Трябва да се измъкна оттук.

— Сигурен ли си? — настоя Ин. — Китайците изглеждат много активни точно сега.

— Не мога — отвърна Джейкъб и отклони поглед. — Аз съм единственият измежду нас, който може да се свърже с правителството, за да потърси приятелите ми. Ако въобще мога да получа помощ.

Ин написа нещо на парче хартия и го подаде на Джейкъб.

— Намери телефон и позвъни на този номер — каза Ин. — Спомени името ми и им дай номер, на който да ти позвънят. Щом проверят кой си, те ще ти се обадят и ще ти кажат какво да правиш.

Ин продължи да обяснява на Джейкъб най-лесния път да се върне към Сага и ние го изпратихме до неговата камионетка.

Когато се качи в колата си, той ни каза:

— На добър път… Надявам се да намерите приятеля си.

Аз кимнах.

— Ако го намерите, може да излезе, че за това съм дошъл в Тибет, нали? За да помогна.

Той се обърна и запали колата си. Погледна още веднъж към нас и потегли. Ин и аз бързо се спуснахме към нашия джип и когато отново излязохме на главния път, забелязах, че той се усмихваше.

— Смяташ ли, че си разбрал Третото проникновение сега? — попита. — Обмисли го в пълни подробности.

Погледнах го, размишлявайки над въпроса му. Разковничето към това проникновение, изглежда, бе идеята, че нашите полета могат да издигат полетата на другите хора, да издигат хората на по-високо ниво на съзнание, при което те могат да се свързват и да се направляват от водещите си интуиции. Онова, което разшири моите представи в това отношение, освен всичко, научено в Перу, бе концепцията, че нашето молитвено поле се излъчва около нас и ние можем да го настроим така, че да издига полетата на всички останали — дори когато не говорим непосредствено с тях и не виждаме лицата им. Можем да правим това като си представим визуално, че то става — като го очакваме.

Разбира се, човек трябва да бъде напълно лишен от желание да контролира другите посредством тази енергия. В противен случай тя се връща като бумеранг срещу него, както видях, когато се опитвах да накарам Джейкъб да спре колата. Споменах за всичко това на Ин.

— Онова, което разбираш, е въздейственият ефект на съзнанието — обясни Ин. — В известен смисъл всички ние можем да си влияем по мисловен път. Разбира се, всеки може да владее себе си, може да се откъсне от общия поток, да мисли независимо. Но, както казах по-ра-но, преобладаващият човешки мироглед е винаги едно огромно поле от вяра и очакване. Разковничето към човешкия прогрес е да има достатъчно хора, които излъчват по-висши очаквания на любов в това човешко поле. Ефектът ни позволява да изградим все по-високо ниво на енергия, да се вдъхновим един друг, за да реализираме по-висшия си потенциал.

Ин си отдъхна за момент и отново ми се усмихна.

— Културата на Шамбала се гради върху настройването на такова поле — каза той.

Не можех да не отвърна на усмивката му. Пътуването започваше да придобива смисъл по начин, който не можех да изразя.

Следващите два дни минаха гладко, без никакъв знак от китайските военни. Все още пътувайки по южния път в посока на северозапад, ние пресякохме и друга река близо до връх Майун-Ла — високопланински проход. Гледката беше великолепна със заледените планински върхове от двете страни на пътя. Прекарахме първата нощ в Хор Ку в неномерирана крайпътна къща, която Ин знаеше, и продължихме на другата сутрин към езерото Манасаровар.

Когато доближихме до езерото, Ин каза:

— Трябва отново много да внимаваме. Езерото и връх Кайлаш по-нататък са привлекателни точки за хората от целия регион: Индия, Непал, Ктиай, а също и Тибет. Това е свещено място, каквото няма никъде по света. Ще има много поклонници, както и китайски пътни постове.

Няколко мили по-нататък се отклони по стар път и ние преминахме покрай постовете, след което зърнахме езерото. Погледнах към Ин. Той се усмихваше. Гледката бе невероятно красива: огромна тюркоазена перла на фона на скалистия маслитено-кафеникав пейзаж, обкръжена от заснежените планини в далечината. Една от планините, посочи Ин, беше Кайлаш.

Докато пътувахме покрай езерото, видяхме множество групи поклонници около големи стълбове, целите във флагове.

— Какво е това? — попитах аз.

— Молитвени флагове — отвърна Ин. — Поставянето на флагове, които символизират нашите молитви, е вековна традиция в Тибет. Молитвените флагове са оставени да плющят на вятъра и това препраща молитвите постоянно към Бога. Молитвените флагове се дават и на хора.

— Какви молитви съдържат флаговете?

— Молитви любовта да обгърне цялото човечество. Продължих да мълча.

— Не е ли иронично това? — добави Ин. — Културата на Тибет е напълно посветена на духовния живот. Може да се докаже, че ние сме най-религиозния народ. А сме нападнати от най-атеистичното правителство на Земята — китайското правителство. Това е съвършен контраст, който трябва да се осъзнае от всички хора. Едната или другата гледна точка към света ще надделее.

Без да говорим повече, ние преминахме през още един малък градец, Даркен, най-близкия град до връх Кайлаш, където Ин нае двама механици, които познаваше, да проверят дали джипът е в изправност. Пренощувахме на открито с други местни жители колкото се можеше по-близо до планините, без да породим подозрение. Не откъсвах очи от заснежените върхове.

— Оттук Кайлаш изглежда като пирамида — казах аз. Ин кимна.

— Какво ти говори това? В него се крие сила. Слънцето залезе зад хоризонта и това за нас бе удивителна гледка. Величественият залез изпълни небето на запад със слоеве розови облаци и в същото време слънцето зад хоризонта озаряваше връх Кайлаш, превръщайки заснежените му върхове в ослепително лъчение на жълто-оранжеви тонове.

— По протежение на цялата история велики императори са пътували хиляди мили на кон или в рикши, за да наблюдават тези гледки в Тибет. Смятало се е, че първите лъчи на слънцето сутрин и последните вечер вдъхват огромна подмладяваща и прозренческа сила.

Кимах с глава, докато говореше, неспособен да откъсна очи от величествената светлина, която ме обкръжаваше. Наистина се чувствах подмладен, почти спокоен. Пред нас, по посока на Кайлаш, плоските равнини и ниски възвишения се къпеха в отражения на светлини и сенки, в странен контраст с високите, озарени от слънцето склонове, които, изглежда, грееха отвътре. Гледката напомняше сюрреалистичен пейзаж и аз за първи път осъзнах защо тибетците са толкова духовни. Дори само светлината на тази земя ги водеше неизбежно към пълно осъзнаване и пробуждане.

Рано на другата сутрин отново бяхме на път и след пет часа стигнахме покрайнините на Али. Небето бе облачно и температурата рязко спадаше. Ин взе няколко завоя по почти непроходими пътища, за да не минем през центъра на града.

— Това сега е предимно китайска територия — каза той, — с барове и стриптийз-заведения за войниците. Най-добре да преминем, без да бъдем забелязани.

Когато най-сетне отново излязохме на един приличен път, ние бяхме излезли северно от града. Зърнах нова административна сграда и няколко нови камионетки, паркирани пред нея. Наоколо не се виждаше никой.

Ин я видя едновременно с мене и свърна от главния път по стар и страничен път, след което спря.

— Това е нова китайска административна сграда — каза той. — Не знаех, че има нещо такова тук. Наблюдавай дали някой няма да ни проследи, докато минаваме. В този момент се надигна вятър и започна силен снеговалеж, което донякъде ни прикри. Докато минавахме, аз много внимателно проследих терена. Повечето прозорци на сградата бяха със спуснати завеси.

— Какво ли е това? — попитах.

— Петролодобивна станция, струва ми се. Но кой знае?

— Какво му става на това време?

— Изглежда, че наближава буря. Това може да ни помогне.

— Мислиш, че може да ни следят оттам, така ли? — попитах.

Той ме изгледа с дълбока тъга, която се обърна на яростен гняв.

— В този град убиха баща ми — каза той. Поклатих глава.

— Ужасно е, че си станал свидетел на това.

— Случвало се е на хиляди тибетци — добави той, втренчил поглед в пътя пред нас.

Можех да почувствам омразата му. Той тръсна глава.

— Много е важно човек да не мисли за това. Трябва да избягваме подобни представи. И особено ти. Както ти казах, може да не се окажа в състояние да овладея своя гняв. Ти трябва да се справиш по-добре с този проблем, за да продължиш сам, ако се наложи.

— Какво?

— Чуй ме внимателно — каза той. — Трябва да осъзнаеш точно нивото, на което се намираш. Усвои първите три проникновения. Вече можеш систематично да и дигаш енергията си и да си изграждаш силно поле, но, също като мене, можеш да изпаднеш и в страх и гняв! Има и други неща, които мога да ти кажа във връзка с овладяването на потока от енергия.

— Какво имаш предвид под овладяване на потока от енергия? — попитах аз.

— Трябва да стабилизираш и уравновесиш по-добре енергията, така че да я излъчваш към света с пълна сила, независимо от ситуацията, в която се намираш. Когато се научиш да правиш това, всичките три проникновения, които усвои, стават постоянна нагласа на душата и последователен начин на живот.

— Това ли е същността на Четвъртото проникновение? — попитах аз.

— Това е само неговото начало. Ще ти разкрия последната информация, която имаме за тези проникновения. Останалата част от Четвъртото проникновение е известна напълно само на живеещите в Шамбала.

— В идеалния случай проникновенията трябва да функционират съвместно по следния начин: Твоята молитвена енергия би трябвало да идва от вътрешната ти връзка с Божественото и да се излъчва от теб, като допринася за очаквания процес на синхронност и издига всеки, до когото се докосва до неговия висш Аз. По този начин ние постигаме най-доброто, на което сме способни в еволюцията на нашия живот и осъзнаването и осъществяването на индивидуалната ни мисия на тази планета.

— За съжаление, по този път пред нас се изпречват препятствия, предизвикателства, които пораждат страх, а той внася съмнения и срива нашето поле. Нещо по-лошо, този страх може да породи негативни представи, мрачни очаквания, които да породят тъкмо онова, от което се страхуваме в живота си. Онова, което трябва да усвоиш сега, е начин да овладяваш своята висша енергия, за да оставаш по-трайно в положителния поток на енергията.

— Проблемът със страха — продължаваше Ин, — е, че той може да бъде много неуловим и да ни връхлети ненадейно. Виждаш ли, един образ, предизвикан от страх е винаги свързан с определен нежелан резултат. Страхуваме се да не се провалим, да не поставим себе си и семействата си в затруднено положение, да не загубим своята свобода или човека, когото обичаме, да не загубим живота си. Затруднението идва от там, че когато започнем да изпитваме такъв страх, той често се превръща в гняв и ние използваме гнева си, за да мобилизираме силите си и да отвърнем на заплахата.

— Независимо дали изпитваме гняв или страх, трябва да си дадем сметка, че тези чувства произхождат от една и съща първопричина: онези аспекти на нашия живот, които искаме на всяка цена да задържим и да притежаваме.

— В легендите се казва, че щом страхът и гневът произтичат от грижата, че можем да загубим нещо, начинът да избегнем тези чувства е да се отстраним от всякакъв резултат, да бъдем независими от изхода.

Сега бяхме далеч на север и снегът валеше още по-тежко. Ин се взираше в пътя и само за кратко се обръщаше към мен, докато приказваше.

— Да вземем нашия случай например — каза той. — Ние търсим Уил и вратата за Шамбала. Легендите биха казали, че в момента, в който настроим енергийните си полета така, че да очакваме да получим вярно интуитивно напътствие и събития, които да ни водят, ние трябва напълно да се откажем от очаквания по отношение на конкретен резултат. Това имах предвид, когато те предупредих да не разчиташ много дали Джейкъб ще спре или не. Значимостта на отстранениено, значимостта на независимостта от резултата е същинското послание на Буда и онзи дар на цялото човечество, който ни е даден от всички източни религии.

Бях запознат с тази идея, но в момента се затруднявах да оценя цялата й значимост.

— Ин — запротестирах аз, — но как може да сме напълно независими от резултата. Тази идея ми звучи като кула от слонова кост. Може да се окаже въпрос на живот и съмрт да помогнем на Уил. Как да не ни е грижа за това?

Ин свърна с джипа встрани от пътя и спря. Видимостта в момента бе близо до нулата.

— Не съм казал да не ни е грижа — каза той. — Казах да не бъдем зависими от никакъв конкретен резултат. Онова, което получаваме в живота, винаги е малко по-различно от очакваното. Да бъдеш независим от резултата означава да осъзнаваш, че винаги съществува по-висш смисъл, който може да се открие във всяко събитие и във всеки резултат. Ние винаги можем да намерим една сребърна нишка, един позитивен смисъл, върху който да се основаваме.

Кимнах с глава. Тази идея ми бе позната от Перу.

— Разбирам колко ценно е човек да гледа на нещата по този начин, но дали не трябва да има известни граници при такова отношение? Ами ако са на път да ни убият или да ни измъчват? Трудно е да се отстраним от подобно събитие и да виждаме само сребърната нишка.

Ин упорито ме изгледа.

— А как ще коментираш това, че ако сме измъчвани, то е винаги резултат от факта, че не сме достатъчно отстранени от резултата по време на събитията и сме се довели до подобни критични ситуации? Нашите легенди твърдят, че когато се научим да бъдем отстранени, енергията ни остава достатъчно висока, за да избегнем изключително негативни събития. Ако бъдем силни и винаги очакваме положителното, независимо дали резултатът е точно такъв, какъвто си мислим, или не, тогава чудесата започват да се случват.

Това ми се струваше невероятно.

— Наистина ли твърдиш, че всичко лошо, което ни се случва, възниква, защото сме пропуснали определено синхронно събитие, което да ни даде възможност да го избегнем?

Той ме погледна с усмивка.

— Да, точно това твърдя.

— Но това е ужасно. Нима то не налага чувство на вина на човек, който е неизлечимо болен, а трябва да приеме, че негова е грешката за това, че се е разболял, защото е пропуснал възможността да намери изцеление?

— Не, никой никого не обвинява, ние всички правим най-доброто, на което сме способни. Но онова, което ти казах, е истина, която трябва да приемем, за да постигнем най-високите нива на молитвена енергия. Трябва да поддържаме полетата си колкото се може по-силни, а за това е необходимо винаги да вярваме силно, че ще бъдем избавени от подобни проблеми.

— В някои случаи ще пропуснем нещо — продължаваше той. — Човешкото познание е непълно и ние можем да умрем или да изтърпим мъчения поради липса на информация, но такава е истината: ако притежавахме цялото познание, което хората евентуално ще придобият, ние винаги ще можем да бъдем изведени от гибелни ситуации. Винаги постигаме най-голямата си сила, когато приемаме, че това вече е станало. По този начин можем да запазим дистанция и гъвкавост и да изградим мощно поле на очаквания.

Всичко започваше да придобива по-ясен смисъл за мен. Ин искаше да каже, че трябва да приемем това, че процесът на синхронност винаги ще ни извежда от пътя към опасността, ще ни помага да знаем предварително какви стъпки да осъществим, защото тази способност е наша съдба. Ако вярваме в това, то рано или късно ще се превърне в реалност за всички хора.

— Всички велики мистици — продължи Ин, — твърдят, че е от значение да се действа от позицията на пълна вяра. Апостол Йоан във вашата западна Библия описва резултата от този вид вяра. Поставили го в казан с врящо олио, но той останал незасегнат. Други били оставени срещу гладни лъвове, но се спасили. Нима това са само някакви митове?

— Но колко голяма трябва да бъде нашата вяра, за да достигнем такова ниво на недосегаемост? — попитах аз.

— Трябва да постигнем вяра, която се доближава до вярата на живеещите в Шамбала — отвърна Ин.

— Разбираш ли как всичко е свързано? Ако сме изпълнени с молитвено очакване в настоящия момент, което е достатъчно силно, ние активизираме процесите на синхронност и издигаме съзнанието и на другите, така че синхронността започва активно да се изявява и в техния живот. По този начин енергията се поддържа на доста високо ниво, а междувременно винаги съществуват и дакините…

Той бързо отмахна поглед от мен, очевидно ужасен, че е споменал отново за тези същества.

— Какво отношение имат дакините? Той запази мълчание.

— Ин — настоях аз, — трябва да ми кажеш какво имаш предвид, каква роля имат дакините във всичко това?

Най-сетне той си пое дълбоко дъх и каза:

— Споделям с теб само онова, което аз самият разбирам. Легендите твърдят, че дакините са същества, познати само на живеещите в Шамбала, а ние трябва да бъдем много предпазливи по отношение на тях. Не мога да ти кажа нищо повече.

Погледнах към него много ядосан.

— Добре, ще трябва по-късно да разберем това, нали, когато стигнем Шамбала?

Той ме изгледа с голяма тъга.

— Вече ти казах, че съм имал прекалено много опит с китайската полиция. Омразата и гневът ми подриват моята енергия. Ако в някакъв момент забележа, че те дърпам назад, ще трябва да те напусна и на теб ще ти се наложи да продължиш сам.

Изгледах го. Не исках изобщо дори да помисля за подобна идея.

— Само запомни онова, което ти казах, — продължи той — за необходимостта да се отстраниш от резултата и да вярваш, че си закрилян и воден, за да не изпаднеш в беда.

Той помълча известно време и запали джипа. Ние потеглихме в снега, навявай от вятъра.

— Можеш да бъдеш сигурен, че вярата ти ще бъде подложена на изпитание — каза той накрая.