Жечка Горчева
Крилатото момче (5)

Малуша

Казанлъшкият бей обичаше да ходи на лов за сърни. Веднъж излезе с голяма свита. Увлечени в гонитбата на красивия дивеч, хората замръкнаха в гората. Разбраха, че вече не могат да се върнат в Казанлък. Уморени и гладни, ловците започнаха да дирят място за нощувка. Дълго се лутаха.

По едно време забелязаха светлинка в края на гората и забързаха натам. Скоро старият мандраджия посрещна любезно късните гости в скромния си дом.

Малуша, хубавата дъщеря на стопанина, като разбра, че трябва да шета на бея и хората му, много се изплаши. Но нямаше що да стори, трябваше да приготви вечерята и да сложи трапезата — нали беше единствената жена в мандрата.

Похапваше беят от вкусните гозби и току поглеждаше към Малуша, чиито големи черни очи се криеха свенливо под дългите мигли и под витите като гайтани вежди. Сърцето му потрепваше като гледаше как дебелите й черни плитки като змии пъплят по гъвкавия й момински стан. Ядеше и пиеше беят, сучеше дългите си мустаци и мяташе сластни погледи към Малуша. Накрая не издържа и рече на бащата:

— Хайде, стопанино, приготви тая нощ момичето, че утре рано, рано в Казанлък ще го водя! Ханъмка ще го правя!

— Ама, ефенди, недей така! Нека си стои тя при мене, нали виждаш — стопанка нямам. Пък и нали не е от твоята вяра… Не, не е тя за града, ние сме хора прости. А и… либе тъдява вече си има… — примоли се обърканият баща.

— Млък! Либето вече ще й бъда аз! — изкрещя беят ядосан. — Ще стане мохамеданка и толкоз! Такава е волята ми!

Казанлъшкият бей дълго увещава Малуша, но тя все плачеше и казваше: „Не! Не искам ханъма да стана! Не искам да дойда с теб!“

Страшно разсърден, беят заповяда на хората си да я окачат за плитките на близкото дърво. Дърпаше се и викаше момата, но беше съвсем безпомощна пред своите жестоки мъчители. В страшни мъки се гърчеше, но отстояваше твърдо своята вяра и първа любов.

Имаше Малуша по-малък брат, който се спотайваше в съседната соба на мандрата и наблюдаваше през ключовата дупка неканените гости. От време навреме леко открехваше вратата и слушаше разговорите. Боеше се за сестра си. Когато чу, че беят настоява Малуша да тръгне с него сутринта, той незабелязано се измъкна от мандрата и яхна коня.

В галоп пристигна в селото да потърси либето на сестра си. Когато го намери на един дъх му разказа всичко за техните нощни гости. После двамата набързо събраха юнаците от селото. Грабнали тояги, ножове и брадви, момците побързаха за мандрата.

Скоро настана страшен бой. Звънтене на саби и ножове, тъпи удари на тояги и брадви, стенания и викове раздраха нощната тишина и отекнаха по долини и рътлини. Накрая беят и хората му бяха избити, а девойката Малуша — спасена.

След този случай хората от близкото село, възхитени от смелостта и верността на момата, прекръстиха близкия връх на нейното име — Малуша.