Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Легенди и предания (1)
Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,5 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
ckitnik (2013 г.)
Допълнителна корекция
zelenkroki (2013 г.)

Издание:

Жечка Горчева. Крилатото момче

Предания и легенди

Първо издание.

 

Редактор: Тодор Янев

Художник: Рени Дренкова

Технически редактор: Маргарита Воденичарова

Коректор: Янна Тодорова

 

Излязла от печат 1991 г. Тираж 3000 броя.

Спонсори: „Клуба на дейците на културата“ и фирма „Паяк“ — Разград

ДФ „Офсетпродукт“

Разград

НПС „Защита“

София 1991

История

  1. — Добавяне

Защитници

Няколко месеца преди Освобождението на България от турско робство турчинът Ариф от село Дряновец, Разградско научи, че черкези и новопокръстени мюсюлмани от село Юнузабдал (сега Йонково) се канят да палят тяхното село. Тази вест му съобщи неговият вуйчо, управител на Разград, който искаше да го спаси от нашествията и грабежите на върлите черкези.

Ариф, или както му казваха Арифчето много обичаше своите съселяни-християни и искаше на всяка цена да им помогне. Той събра първенците на селото да им каже лошата новина и да помислят що да сторят за спасението на хората. Решиха всички да се изселят преди определената дата на опожаряването.

Поплакаха дряновчани, па вземаха част от покъщнината си, храна и дори някои животни за мляко на децата и отидоха в една удобна за живеене и прикритие местност на около пет-шест километра от селото им.

Там всички родове си направиха землянки и заживяха задружно в тях. Живееха тихо и мирно, в сговор и разбирателство. Дори децата не плачеха и животните не викаха, сякаш разбираха, че лагерът трябва да остане скрит за вражите очи.

Прекараха дряновчани в тези си скривалища около 40 дни. Върнаха се в селото си едва тогава, когато се убедиха, че опасността вече е преминала. Обезлюденото село не беше опожарено и хората радостни се завърнаха по домовете си. Навярно на черкезите им се е видяло безинтересно да палят празните къщи и са се отказали.

Дряновчани започнаха да наричат местността, в която живяха и успешно се укриха „Аркаладжа“ („Защитница“). И наистина те смятаха за свои спасители, за свои защитници мюсюлманина Ариф, който навреме ги предупреди за надвисналата беда, и местността, която ги приюти като родна майка.

След Освобождението Арифчето стана полски пъдар. Дряновчани му бяха признателни и го уважаваха много. След като остаря и не можеше вече да работи, те му носеха храна и се грижеха за него до смъртта му.

По случай 100-годишнината от Освобождението на село Дряновец в местността „Защитници“ издигнаха паметник на Арифчето със средства, събрани от членовете на земляческото дружество на дряновчани, живеещи в Разград.

Всяка година в деня на освобождението се поднасят венци на паметника и се почита паметта на мюсюлманина Ариф, спасил своите съселяни-християни от жестоките нашествия на черкезите. А и през останалото време не липсват свежи цветя на този паметник, макар и той да се намира на няколко километра от селото.