Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Легенди и предания (1)
Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,5 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
ckitnik (2013 г.)
Допълнителна корекция
zelenkroki (2013 г.)

Издание:

Жечка Горчева. Крилатото момче

Предания и легенди

Първо издание.

 

Редактор: Тодор Янев

Художник: Рени Дренкова

Технически редактор: Маргарита Воденичарова

Коректор: Янна Тодорова

 

Излязла от печат 1991 г. Тираж 3000 броя.

Спонсори: „Клуба на дейците на културата“ и фирма „Паяк“ — Разград

ДФ „Офсетпродукт“

Разград

НПС „Защита“

София 1991

История

  1. — Добавяне

Момина баня

Живееха някога преди много, много години брат и сестра, деца на богати хора. Когато родителите им умряха, братът и сестрата решиха да си разделят земите. Момичето живееше в Хисаря, а момчето — в Пловдив. Уговориха се всеки да тръгне от своето място на живеене щом пропеят първи петли и там, където се срещнат, да бъде границата на земите им.

Сестрата беше хитра и подла девойка. Вечерта тя напои петела си с вино и той започне да пее още през нощта. Тогава тя яхна един добре охранен кон и препусна стремглаво към Пловдив. По този начин успя да измине много път и почти всичката земя стана нейна. В яда си брат й я прокле добро на този свят да не види.

Лошата сестра много, много не се уплаши от братовата си клетва. Побърза да се върне в Хисаря и реши да построи здрава крепост около него. Намери добри майстори и хиляди работници, които години наред градиха тази крепост. Но в началото се случи така, че това, което градяха през деня, нощем се събаряше. Сякаш зъл демон бродеше наоколо и като на шега бутваше градежа. Господарката на Хисаря все се сърдеше на майсторите за неуспешната им работа.

Дълго мисли главният майстор на крепостта що да стори, че тя да не се руши. Накрая се сети, че трябва да се вгради в строежа сянката на жив човек. Реши да прежали господарката си, че тя и без това му беше дотегнала с натякванията си, а и беше много лоша жена. Така и стори. Тогава градежът започна да става здрав и хубав, но девойката залиня и скоро легна на легло. Усещаше, че няма да я бъде дълго време и плачеше горчиво. Много й се искаше да се порадва на построената напълно крепост.

От нейните горещи сълзи избликна топла лековита вода. Хората започнаха да я пият и да се мият с нея за цяр на болките си. По-късно там изградиха баня и я нарекоха „Момина“ в чест на господарката на Хисаря от онова далечно минало.

А крепостта най-после беше завършена. Стана здрава и хубава. Но когато дойдоха турците и превзеха Хисаря, побързаха да я разрушат.

А водите на „Момина баня“ и днес текат и се ползуват от хората, отишли в Хисаря лек да дирят.