Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Легенди и предания (1)
Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,5 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
ckitnik (2013 г.)
Допълнителна корекция
zelenkroki (2013 г.)

Издание:

Жечка Горчева. Крилатото момче

Предания и легенди

Първо издание.

 

Редактор: Тодор Янев

Художник: Рени Дренкова

Технически редактор: Маргарита Воденичарова

Коректор: Янна Тодорова

 

Излязла от печат 1991 г. Тираж 3000 броя.

Спонсори: „Клуба на дейците на културата“ и фирма „Паяк“ — Разград

ДФ „Офсетпродукт“

Разград

НПС „Защита“

София 1991

История

  1. — Добавяне

По бащини пътеки

Дядо Бонко имаше две внучета — близнаците Стайко и Генка. На стари години на плещите му беше легнала грижата за двете невръстни дечица. Тежка болест помете тихата им майка, а баща им Вълкан бродеше из Балкана с вярната си хайдушка дружина. Не мина много време и войводата беше заловен от турците и обесен насред селото.

От мъка и дядо Бонко наскоро след това се помина. Двете нещастни деца останаха съвсем сами. Стайко преметна през рамо дядовата си торба и подкара селските кози на паша из планината. А Генка от малка стана добра къщовница. Братът и сестрата растяха бързо като фиданки в градина — стройни и красиви.

Скоро Генка стана хубава мома за женене. Започнаха все по-често да се заглеждат в нея селските ергени. Не се плашеха от беднотията й, стигаше им това, че тя е хубава и работлива.

В един пролетен ден Генка шеташе из къщи и позабравила сирашката си съдба, пееше. По едно време погледът й се стрелна навън през малкото прозорче. В миг момичето занемя — пред схлупената им къщурка бяха спрели двама конници. Единият беше спахията Реджеп ага, а другият — помощникът му Джалил. Реджеп ага слезе от коня и похлопа на вратата. С подкосени крака, Генка се показа на прага.

— Я, излез, хубава моме, да те погледаме — започна турчинът. — Нали за тебе сме дошли.

— Какво ще ме гледате, аго? За какво съм ви дотрябвала?

— Чух, че си хубавица и че в бедност живееш. Дойдох да те взема, ханъмка да те направя. Не е мястото тук за такава хубост.

— Добре си ми е тука, господарю. Нали си имам дом и мил братец?

— Ще дойдеш, хубава българко, ще дойдеш! Думата си на две няма да направя!

И Реджеп ага понечи да я хване за ръката. Спряха го големите черни очи на момата, които го гледаха умолително.

— Моля те, аго, позволи ми поне брата си Стайко да видя!

Помисли малко Реджеп ага, па току склони:

— Тъй да бъде! Виж се тази вечер с брат си, но ако утре пак ми откажеш, да знаеш, че добро не те чака!

Двамата турци бързо се метнаха на конете и изчезнаха от погледа на разтревоженото момиче.

Вечерта Стайко завари сестра си Генка разплакана и разтреперана.

— Не плачи повече! Няма да те дам на турците! — отсече той и ласкаво я погали по чернокосата главица.

Генка продължаваше да хлипа, но постепенно думите на брат й я поуспокоиха. Тя повярва, че той ще успее да я спаси.

Рано сутринта братът и сестрата извадиха от раклата най-хубавата си майчина премяна. Стайко я облече, забради се с везана кърпа и забоде росна китка над ухото си. Така облечен всеки би го взел за сестра му. Дори родната му майка да излезеше от гроба и тя би го сбъркала — толкова много си приличаха близнаците.

А Генка облече братовите си дрехи, нахлупи ниско големия калпак и подкара селските кози на паша.

Останал сам в къщи, Стайко сложи в пазвата си остра кама и зареден пищов, останали от баща му.

Наскоро се чу конски тропот. Реджеп ага и Джалил идваха да вземат Генка. Агата викна отдалече:

— Хей, хубавице, готова ли си вече? Хайде да тръгваме!

Когато Стайко се подаде на прага, двамата турци ахнаха пред хубостта и гиздавата премяна на „момата“, зарадвани, че тя се е примирила и тръгва доброволно с тях. Реджеп ага се пресегна и „я“ повдигна, за да я сложи пред себе си на коня, малко озадачен от голямата й тежест. После бързо препуснаха конете.

Когато излязоха от селото и навлязоха в гората, нетърпеливият Реджеп ага се наведе над „момата“ и се опита да я целуне. В този миг го преряза остра болка през корема. Той изохка силно, присви се и се строполи от коня. Джалил с изумление забеляза, че храбрата „мома“ хвана бързо поводите на коня и че в ръката й блести окървавена кама. Турчинът обърна коня си и се опита да избяга, но Стайко захвърли камата и посегна в пазвата си за пищова. С точния си прицел свали от коня Джалил и препусна към гората.

Стайко намери сестра си с козите в планината. Двамата бързо напъдиха животните по посока на селото и поеха по пътеките на баща си, страшния хайдутин Вълкан. Скоро събраха около себе си дружина от храбри момци и започнаха да мъстят на турците за злото, което те причиняваха на беззащитните поробени българи.

Генка и Стайко в селото си повече никога не се върнаха.