Били Грийн
Любовна война (9)

Девета глава

Сара отвори очи и за миг се взря в тъмния таван, като се чудеше защо се е събудила. Почувства топлината на Чарли до себе си и се усмихна. После с крайчеца на очите си забеляза трепкането на огъня и си спомни за виелицата. И за бебето.

И в същия миг откъм чекмеджето се чу плач. Сигурно това я беше събудило. Нежно докосна рамото на Чарли. Когато той не помръдна, тя започна да го разтърсва и забеляза, че огънят гори равномерно. Горкичкият Чарли, помисли си тя, сигурно е ставал и лягал цяла нощ, за да го поддържа. Бебето отново изплака, този път по-силно. Хапейки устни, Сара местеше поглед от Чарли към чекмеджето и обратно. Нямаше да е честно да го буди, каза си неохотно. Сигурно беше изтощен. Но какво да прави с бебето?

Изпълзя от топлия чувал, отиде до чекмеджето и се взря внимателно в бебето.

— Шшт! — прошепна тя, когато то отново изплака, протегна ръка и го потупа нерешително. — Тихо, детенце, ще събудиш Чарли.

То вдигна поглед към нея, лицето му се намуси — сякаш от гняв — и след това изпищя пронизително.

— Е, добре — промърмори Сара и непохватно вдигна детето от импровизираното му легло. — Но искам да знаеш, че те мисля за едно зле възпитано и егоистично създание.

Като притискаше към раменете си хълцащото сгушено пашкулче, Сара коленичи и се залюля напред-назад. Бебето се успокои почти веднага. След известно време движенията й станаха автоматични и естествени. Бавно и против волята си усети как я обзема някакво спокойствие. „Това не може да се случи с мен — помисли си тя, опитвайки се да отрече чувствата, които я бяха обладали. — Няма да допусна да се привържа към нея.“ Беше се оказала прекалено беззащитна в чувствата си към Чарли, просто не биваше да допуска да й се случи втори път. Толкова много неща зависеха от силата й.

Докато Сара се взираше в малкото създание на рамото си, най-после си призна, че това неопределено чувство, което изпитваше, може би имаше нещо общо с майчинския инстинкт. Но съзнанието за това не й пречеше да ненавижда това чувство. Не беше молила за него и не го желаеше.

— Не разбираш ли? — прошепна тя на бебето. — Дадох всичко, до последната капчица от енергията си, за да се откажа от сигурността и да започна собствен бизнес. Трябва да работя по-дълго и по-упорито от всеки друг, за да не изостана. Но такива са законите на бизнеса.

Въздъхна и леко положи брадичката си върху главата на детето.

— Разбира се, че не разбираш. Дори аз самата не го разбирам. Само знам, че едва се справям с работата си. А колко повече би се изисквало от мен като съпруга и майка! Не съм свръхжена като някои. Накрая ще се окаже, че давам прекалено малко от себе си за прекалено много неща.

Спомни си всички онези години, които бе работила като юридическа секретарка. Малката госпожица Никоя, която движеше нещата в офиса. Сега беше различно. Имаше си собствен бизнес. Никой — нито дори Чарли, особено пък Чарли — не знаеше какво означава това за нея и колко често си го повтаряше сама, защото още не можеше да повярва, че е истина. За пръв път в живота си бе успяла в нещо и никога нямаше да се откаже от него.

За нея кариерата не беше някакъв временен заместител, докато си създаде семейство и поеме грижите за него до края на живота си. Това беше животът й. Беше го превърнала в свой живот, защото се нуждаеше от увереността, която успехът носеше. Това я караше да се чувства някак си равна с останалите хора.

Ако станеше алчна и започнеше да иска повече, щеше да загуби всичко. „Семейството няма място в живота ми“ — каза си твърдо. И ако не откриеше някакъв мъж като Тед, който просто да иска да е с нея от време на време, дори съпругът нямаше място в живота й.

— Няма място — измърмори тя.

Зарови лице в меките бебешки къдрици и за миг притисна по-силно Труди към себе си. После бавно сложи спящото дете обратно в чекмеджето.

Цял живот трябваше да работи по-упорито от всеки друг, само и само да не изостане. Не беше справедливо. Поклати глава, защото усети, че я обзема самосъжаление, което нямаше да я доведе доникъде. Отдавна се бе примирила със собствените си самоограничения. Проблемът беше, че светът очакваше от нея толкова много. Чарли очакваше от нея да е най-добрата. Дори това бебе очакваше нещо повече от това, което можеше да му даде.

Труди Лий, помисли си тя и се взря в розовото личице. Детето въздъхна, после очите му се завъртяха нагоре под затворените му клепачи и на розовите му устни се появи невинна усмивка. Сара усети остра болка в гърдите си.

„Това е капан — помисли си тя. — Пуска ти една глупава усмивка и ти налапваш въдицата.“

Погледна към Чарли. Същата история: беше й пуснал една глупава усмивка и тя беше налапала въдицата. Дори не можеше да си представи какво би станало, ако той си намереше някоя друга.

Това все някога ще се случи, не биваше да се залъгва с илюзии. И когато се случеше, тя щеше да се примири, защото не би понесла да изгуби приятелството му. Но отсега усещаше колко силно щеше да я боли.

Като се движеше внимателно, тя хвърли още една цепеница в огъня и се вмъкна обратно в спалния чувал. Чарли се обърна, насън и преметна ръцете си около нея, сякаш несъзнателно бе усетил липсата й.

Лежеше неподвижно, с широко отворени очи, защото призраците, които я преследваха нощем, я връхлетяха и сега. Мина доста време, преди да може да заспи отново.

Когато Сара се събуди на другата сутрин, първото нещо, което усети, беше, че Чарли не е до нея. Той клечеше пред огъня и го ръчкаше. Второто нещо, което усети, беше воят на виелицата отвън. Бурята все още вилнееше с пълна сила.

— Върни се в леглото! — промърмори тя сънено. — Много е студено да ставаме.

Той се наведе над нея и я целуна силно и ентусиазирано.

— Изгрей, за да светиш, прекрасна моя!

— Ти изгрей и ти свети. На мен ми е студено.

— Бих искал да имам време да те стопля — каза той с копнеж. — Но тъй като малката ни компаньонка се размърда, ще трябва да се задоволиш с този огън.

— Труди? — Сара се надигна и седна, за да може да види бебето. Малките й юмручета махаха във въздуха. Усмихна се:

— Сигурно се е събудила с горещото нетърпение да стане, нали?

Чарли спря за миг да ръчка огъня, обърна се и я погледна със странно изражение.

— Така е — съгласи се бавно той. После се усмихна. — Да, така е. Предполагам, че и аз да се събудех с мокри гащи и аз щях да горя от нетърпение да стана. Подай ми една от онези салфетки за чай.

— Ти продължавай да се занимаваш с огъня — каза тя, като гледаше Труди, — а аз ще се оправя с подмяната.

Чарли вдигна учудено вежди.

— С какво ще я подменяш?

— Много смешно! — Тя се измъкна от спалния чувал и долази на колене до чекмеджето. — Просто сметнах, че не е честно ти да вършиш всичко. И двамата сме възрастни и двамата трябва да се грижим за нея.

— Звучи ми убедително — каза той сериозно, но очите му проблясваха. — Искам да кажа, това, дето сме възрастни и т.н.

Той отново се зае с огъня, като съвсем тихо се засмя. Когато Труди вече беше суха, Сара отиде до спалнята си да се преоблече. Тя подскачаше из студената стая, навличайки един дебел клин, джинси и три пуловера. Бяха толкова замръзнали, колкото и самата тя.

Докато навличаше дебелите вълнени чорапи на Чарли, се улови, че си подсвирква. Отвън има виелица, напомни си тя, опитвайки се да стане сериозна. Няма за какво да си подсвирква. Като погледна краката си, Сара се засмя. Чорапите, които бе отмъкнала от Чарли, бяха сигналнооранжеви. Можеха да стоплят, която и да е стая.

Когато се върна във всекидневната, завари Чарли приведен над един тиган, който бе поставил върху дървата в камината.

— Какво е това? — попита го подозрително.

— Овесена каша — отвърна той и я погледна. — Напомня ми за младежките години по лагерите.

— Мразя овесена каша, но тази сутрин съм готова да излапам всичко, стига да е горещо. — Приклекна до чекмеджето. — Нали така, Труди? Не можем да започнем деня само със студена бананова каша в коремчето си.

Чарли сипа малко гореща каша в една купичка.

— Щом това изстине достатъчно, ще натъпчем коремчето й.

— Мислех си, Чарли… — започна Сара, изпълзявайки до него.

— Звучи ми опасно. За какво си си мислила?

Тя седна и потърка коленете си.

— Мислех си, че вече съм твърде стара да пълзя на четири крака — каза сухо тя. После се засмя и добави: — Не, всъщност си мислех, че ако притисна едната ръчичка на Труди до тялото си, а другата държа с ръка, то едната ми ръка ще остане свободна и ще мога да я храня с нея. Така няма да се налага да я храним и двамата. И ти ще си свободен да се преоблечеш или да правиш нещо друго.

— Каква находчивост! — каза той с възхищение. — Но аз вече съм облечен.

Тя погледна износения му анцуг.

— Нямаш ли нещо без дупки?

— Имам — каза той весело. — Мога да си сложа авиаторския шлем и коженото сако.

Тя вдигна очи към тавана, после взе купичката с каша и започна да я духа. Когато Чарли отиде да се преоблече, Сара погледна към чекмеджето и се усмихна. Труди махаше с ръчички във въздуха и сякаш си говореше нещо.

— Почти е готова — каза й Сара.

Нямаше желание да анализира какво е станало с нея през нощта. Знаеше само, че изведнъж започна да й харесва да е тук с Чарли и Труди. По-късно, много по-късно щеше да се разтревожи за причините.

Когато Чарли се върна, Сара държеше Труди точно както му бе описала: едната пухкава ръчичка беше притисната към гърдите й, другата държеше, а със свободната си ръка даваше на Труди последните лъжички каша.

Чарли за миг се загледа в тях.

— Изглежда, добре се разбирате… Но ако не е тайна, мога ли да попитам защо имаш овесена каша в косата си? И в нейната? — добави той, докосвайки сплъстените кичури на Труди.

Сара се усмихна:

— Изплъзна ми се от ръцете. Малката ми хитруша! — Тя целуна разрошената сплъстена бебешка косица. — Чарли, наистина е много странно… и доста плашещо: тя ми се доверява напълно.

— Така правят бебетата — отбеляза той и я погледна нежно. — Доверяват се и обичат безрезервно.

— Човек може да се хване на подобна въдица — промърмори Сара и се изправи.

Чарли я погледна особено, тя забеляза погледа му, но не разбра какво означава той.

През останалата част от деня и двамата бяха заети. Решиха, че е достатъчно топло, за да изкъпят Труди с гъба пред камината, но доста време не можаха да намерят с какво да я преоблекат след банята. Най-накрая Сара откри една своя стара блузка с къси ръкави, която от години не беше обличала. На бебето щеше да му е голяма, но поне щеше да го топли.

Къпането на бебе беше ново и вълнуващо приключение и за двамата. И някак си то накара Сара да се привърже още повече към Труди.

— Брей! — извика Чарли, като сложиха Труди да спи в чекмеджето. — Откъде се намери толкова енергия в такова малко същество! — Той се просна върху спалния чувал. — Направо ме изтощи!

— Така е, защото остаряваш — отбеляза надменно Сара. — След няколко месеца навършваш трийсет и четири. Учудвам се, че още нямаш бели косми по главата. Може би ще е по-добре да оставиш тежката работа за нас, които можем да я вършим.

Той я сграбчи за ръката и рязко я събори върху себе си.

— Стар съм бил, а? Ако не ме лъже паметта, ти ще удариш трийсетака догодина.

— Възрастта е нещо относително.

Той се засмя.

— Цялата си зачервена и косата ти стърчи във всички посоки. Сякаш току-що си избягала от лудницата. И теб те е изморила.

Сара се отпусна върху него и изстена.

— Откъде има толкова сила? — После избухна в смях. — Толкова смешен беше, когато те ритна в лицето.

Той я плесна силно отзад.

— Трябваше да я държиш за краката!

— Не беше по силите ми, беше толкова хлъзгава, изплъзваше се.

Той обви кръста й с ръце.

— Не само Труди Лий се изплъзна. Цяла сутрин се опитвам да получа целувка и си мисля, че устните ми вече съвсем са се сбръчкали от бездействие.

Вдигна глава и го погледна сурово.

— Хленченето не е особено привлекателна мъжка черта, Чарли.

Той я ощипа и тя добави:

— Е, добре, щом ще се цупиш!

Покри с ръце лицето му.

— Направи муцунка и ще ти дам целувка.

Той покорно издаде устни:

— Така ли?

— Чудесно! — изкиска се тя. — Приличат ми на кокоше дупе.

— Кокошето дупе сигурно е много атрактивно… за един петел. — Той отново направи муцунка. — Хайде, нали обеща да ми дадеш целувка.

— Не и когато изглеждаш така. — Тя върна устните му в нормалното им положение, после леко ги разтвори с показалеца си. — Ето, така е по-добре — промърмори. Упражнението й се струваше много еротично. — А къде е езикът ти?

— Хъм! — измънка той с полупритворени очи. — Беше си там вътре, като го търсих за последен път.

— Е, няма да те целуна, преди да го откриеш. Езикът ти е много важна част от операцията.

Като сложи ръка зад главата й, той я придърпа към себе си.

— Ако дойдеш по-близо — прошепна дрезгаво, — обзалагам се, че заедно ще го открием.

Тя долепи устни до неговите, после въздъхна и задълбочи целувката. Мина много време, докато накрая тя леко се отдръпна:

— Мисля… — Сара се покашля — … мисля, че може би открих малкото дяволче, но не съм съвсем сигурна.

— Искаш да кажеш, че трябва да повторим всичко отначало? — попита Чарли.

Когато тя прехапа устни, той се засмя и се търкулна с нея, така че тя се оказа под него.

— Винаги съм казвал, че педантичното търсене е единствено верният път за откриване на истината.

— Не съм търсила истината — промърмори тя, — а само езика ти.

С негова помощ тя го откри… както и много други неща, докато лежаха пред камината. Никога преди не се бяха любили толкова бавно и чувствено, така както това можеше да стане само в дни без никакви спешни задачи. Преди да получат взаимно удовлетворение, тя почувства, че всяка част на Чарли става и нейна и в замяна му бе дала всяка своя част.

По-късно през деня Чарли извади едно старо портативно радио и няколко нови батерии и така чуха прогнозата за времето. Според синоптика бурята щеше да продължи поне още едно денонощие, а може и повече.

Сара нямаше нищо против. Имаше чувството, че сякаш е изпълзяла в някаква топла ниша на живота. Нямаше никаква спешна работа, нито пък се тревожеше какво ще стане в бъдеще. Имаше само часове, прекарани пред топлата камина, игра с Труди, любене с Чарли.

— Надявам се, разбираш — каза Чарли, — че ако това продължи още няколко дни, ще се наложи да започнем да горим мебелите.

Беше късен следобед, главата му лежеше в скута й, а Труди спеше. Сара сви рамене с пълно безразличие, играейки си с една от къдриците върху челото му.

— Какво значение има? — попита тя унило. — Твърде малко са нещата ми, които не бих хвърлила в огъня. — Тя се наведе и леко го целуна. — Чарли, мислех си за родителите на Труди — каза замислено. — Според теб защо са я оставили тук?

— Няма да го разберем, преди да сме ги открили.

Тя се размърда неспокойно.

— Какво ще стане с нея, като я вземат в полицията? Къде ще я пратят?

Той седна.

— Нямам ни най-малка представа, Сара. Но те знаят как да постъпят. Ще я пратят там, където ще е в безопасност и ще се грижат за нея.

— В приют за сираци! — намръщи се тя. — Или в дом „Майка и дете“. Няма въобще да разберем. Тук също ще й е добре.

Той се вцепени.

— Сара… — подхвана с тревога в гласа.

— Чуй ме, Чарли! Знам какво си мислиш, но защо аз да не мога да се грижа за нея? Знам, че не съм идеалната майка, но Труди сякаш не го забелязва. Ърма може да се грижи за нея през деня, а…

— Ама ти си го обмислила най-подробно?! — Той беше поразен.

— … и ако й се случи нещо, и двамата ще бъдем подръка. Бих могла да си правя почивки през деня, за да съм с нея, да преглеждам документите през нощта. Никога не съм си давала сметка за това, но имам идеална възможност да бъда една работеща майка.

— Сара! — Той я сграбчи за раменете и я разтърси силно. — Престани! Позволяваш си да градиш въздушни кули. Родителите на Труди сигурно направо са обезумели в този момент.

— Тогава защо ще я оставят пред вратата ми? — попита тя упорито. — Очевидно не се интересуват от нея.

— Не можеш да знаеш. Може да е била отвлечена. Може да са полудели от притеснение.

— Трябвало е по-добре да се грижат за нея. Трябвало е по-внимателно да я пазят.

— Сара… — Помилва я по бузата, а в сините му очи се четеше истинска загриженост. — Не прави това! Моля те… Само ще се чувстваш наранена накрая.

Сара не повдигна повече този въпрос, но и не спря да мисли за него.

Тази нощ, докато Труди спеше в чекмеджето си, Чарли я прегърна силно в спалния чувал.

— Мислиш още как да я задържиш, нали? — попита тихо той с устни до ухото й.

Тя обви ръце около кръста му.

— И какво, ако мисля?

— Сара, ако толкова искаш да си имаш бебе, защо не си родиш свое?

— Няма да е същото. Не разбираш, Чарли — прошепна тя в мрака. — Не искам да се женя и да създавам семейство. Не мога. Но Труди е нещо друго. Тя ме приема безрезервно.

Ръцете му я стиснаха по-силно.

— Сара, Сара… — прошепна и зарови лице в косите й. — Какво да те правя?

Тя примигна, защото усети отчаяние в гласа му, но преди да успее да го попита каквото и да било, устните му се впиха в нейните и тя се отдаде на чудесното преживяване да се люби с Чарли.

Нужни й бяха само няколко минути, за да разбере, че сега няма да повторят ленивия акт от сутринта. Движенията му, всичките му ласки изразяваха трескаво нетърпение. Потапяйки я в това чувствено блаженство, той се любеше с нея, сякаш се виждаха за последен път. Изтощена и с усещането, че е била силно и страстно любена, тя най-накрая заспа в ръцете му.

Внезапно се събуди. Отначало си помисли, че я е събудила Труди, но детето спеше. На Сара й бе необходима само минута, за да забележи слънчевата светлина, която струеше през прозореца. Тогава чу чукането на предната врата.

Тя бавно и непохватно се измъкна от спалния чувал. Когато отвори вратата, видя пред себе си млад мъж. На лицето му се четеше тревога.

— Какво искате — попита Сара с дрезгав от съня глас.

Той преглътна с мъка и ръката му стисна рамката на вратата така, че Сара веднага се разсъни.

— Търся дъщеря си — каза той пресипнало. Гласът му стана дрезгав, докато произнасяше последната дума. — Виждали ли сте бебето ми?