Били Грийн
Любовна война (6)

Шеста глава

Сара седеше в един дълбок люлеещ се стол пред камината и се взираше в пламъците. Вече два часа седеше така. В един момент беше готова да се разсмее, щом си спомнеше как Чарли куцукаше по чакълестия път след нея, в следващия момент безпомощно прокарваше ръка през косата си, а после на лицето й се изписваше решително изражение, докато се опитваше да прогони образа му от мислите си.

В хижата, а и по-късно, тя си бе казвала, че може да овладее положението. Но повече не можеше да се самозалъгва. Чарли нямаше да й позволи. По някакъв начин той бе успял да завладее всяка нейна мисъл — насън и наяве. Беше подложена на някаква странна психологическа обработка, без дори да го съзнава. Толкова често я бе докосвал, че ласките му сега изглеждаха напълно естествени. Той не пропускаше възможност да я целува и сега тя очакваше целувките му. Някак между другото приятелството им се бе задълбочило.

Постепенно той я караше да привиква с мисълта за физическата близост.

И — проклет да е дано! — планът му успяваше, помисли си тя и потърка слепоочията си, които я боляха. Този следобед в колата, когато той я прегръщаше и целуваше, тя не бе оказала дори формална съпротива. Страхуваше се, че вече няма връщане назад — или отношенията им щяха да се развият така, както Чарли искаше или щяха напълно да ги прекратят.

Сара сведе очи и забеляза, че разсеяно милва грубата тапицерия на креслото. Никога не бе гледала на себе си като на чувствена жена, но напоследък сетивата й бяха изострили чувствителността си. Облегна глава назад и се опита да не мисли за нищо, но допирът с тапицерията извика във въображението й едно видение. Спомни си съвсем ясно онази нощ на хижата, когато тя и Чарли замалко не започнаха да се любят. Отново усети тялото му под пръстите си, почувства натиска на гърдите му върху своите.

Притвори очи и тихо изруга. Ето, вече сънуваше еротични сънища дори когато е напълно будна. Защо всичко това се случваше с нея?

Размърда се неспокойно в креслото, чудейки се дали това ще е краят на съдружието им. Как биха могли да го продължат, ако тя не успяваше да се съсредоточи върху работата си за повече от пет минути! Но пък ако съдружието се разпаднеше, как би могла да продължи да живее без Чарли? Самата мисъл, че й предстоят дни и години без него, я разстройваше.

Като се замисли за времето, което бяха прекарали заедно, тя се запита какво щеше да прави без Чарли. Той я предизвикваше през тези първи трудни дни, когато най-после бяха започнали собствен бизнес. Но което бе по-важно — именно защото той беше с нея, тя трябваше да се преструва, че наистина знае какво върши. И не след дълго преструвката се превърна в реалност. Дължеше го на Чарли. Той бе причината за успехите в бизнеса им. Беше й внушил, че за тях няма невъзможни неща. Тръпки я побиваха само от предположението какво би се случило, ако него го нямаше.

Сега всичко бе поставено на карта. Ако не разрешеше скоро дилемата, щеше да загуби всичко — и Чарли, и бизнеса, и бъдещето си.

Защо се бои толкова от това, запита се тя, както се бе питала толкова често преди. Чарли не би й направил нищо лошо. Не беше в природата му да причинява зло на друго човешко същество. В края на краищата физическото привличане беше само продължение на приятелството им. Разбира се, че можеше да се справи с него.

Но не беше толкова просто. Нещо в нея се плашеше, дори и да не бе в състояние да определи какво точно. Трябваше да се отдалечи. Имаше нужда да погледне отстрани това, което ставаше. Ако би могла да разбере какво я плаши толкова, може би проблемът ще се разреши от само себе си. Размърда се отново и си призна, че времето и пространството не бяха разрешение на въпроса. Това между нея и Чарли нямаше нищо общо с приятелството им. Беше нещо много по-дълбоко и всепоглъщащо.

Знаеше с точност какво е то, но заради собствената си сигурност отказваше да го признае дори в празната стая.

И какво сега? — запита се тя. Кой път трябваше да избере, щом толкова внимателно заобикаляше факта, че бе изцяло обвързана с Чарли? Дали щеше да си позволи да стане една от жените, които се мяркаха в живота му или щеше да продължи да се съпротивлява?

Толкова се бе уморила от тази съпротива! Дори временната връзка с Чарли щеше да й даде повече, отколкото й бяха дали досега всички останали мъже. Извън всякакво съмнение съзнаваше, че най-после би се почувствала завършена, ако си разрешеше да направи следващата стъпка — тази стъпка, за която мислеше непрекъснато, тази стъпка, за която бе мечтала цели две дълги и празни години. Всеки път, когато Чарли я докоснеше, тя смътно предусещаше какво би означавало да се люби с него. Не можеше повече да се съпротивлява на онова, което бе в кръвта й, плътта й… в сърцето й.

А какво щеше да стане след това, запита се тя внезапно. По тялото й премина тръпка. Дали наистина смяташе, че може да преживее и да гледа как той преминава към следващата и към следващата жена в живота си?

Сара ядно поклати глава. Не би могла да си го представи. Цял живот е била много предпазлива с поемането на рискове. Но предпазливостта нямаше да й донесе спомени. Предпазливостта нямаше да й позволи да разбере какво значи да си напълно удовлетворен. Предпазливостта бе самотен компаньон за събуждането сутрин.

Поне веднъж щеше да забрави предпазливостта си. Този път наградата си заслужаваше усилието.

Толкова дълбоко бе потънала в мислите си, че минаха няколко минути, преди настойчивият звън на входния звънец да проникне в съзнанието й. Приглади косата си назад и погледна кристално златния часовник върху полицата на камината. Девет часът. Това я изненада. Почувства се така, сякаш се бе изгубила в заплетената мрежа на мислите си дни наред.

Когато отвори входната врата и видя Тед, няколко секунди го гледаше безизразно, опитвайки се да включи защо е тук. Не беше го виждала от уикенда с Чарли. И за свой срам — нито веднъж не се бе сетила за него.

Тъмната красота на Тед сега й се струваше чужда, сякаш бе претърпял някаква неуловима метаморфоза след последната им среща.

— Здравей, Сара — каза тихо той и огледа копринения й халат на цветя и негримираното й лице. — Нали не съм те вдигнал от леглото?

Тя поклати глава и се окопити:

— Не, разбира се, че не. Влизай, Тед.

Когато и двамата бяха седнали пред камината, тя — на стола си, а той — на края на другия стол, приведен към нея, той се покашля и каза:

— Извинявай, че не ти се обадих по-рано. — И млъкна.

Сара се почувства неловко. Знаеше, че той очаква нещо от нея, някакъв отговор, но за нищо на света не можеше да се сети какво да му отговори. Когато тя не каза нищо, устните му се свиха в гримаса и той продължи сковано:

— Сметнах, че и двамата се нуждаем от известно дистанциране.

Да, помисли си тя, точно така. Беше се дистанцирала толкова много, че го бе забравила съвсем. Внезапно с цялото си сърце пожела животът й да можеше да остане същият, както преди уикенда с Чарли. Тогава всичко изглеждаше толкова просто. Двамата с Тед бяха двойка. Чарли й беше приятел и съдружник. И мислите й бяха заети почти единствено с работата й. Така се живееше удобно.

Бавно се усмихна с надеждата лицето й да не изглежда толкова сковано, колкото го усещаше:

— Радвам се да те видя, Тед. Как мина… как мина вечерята?

Той сви рамене:

— Мисля, че мина добре. Предложиха ми съдружие.

— Тед, но това е чудесно! — възкликна искрено тя. Беше работил толкова упорито, че заслужаваше този успех. — Трябва да го отпразнуваме. Не мога да ти предложа шампанско. Чаша вино ще свърши ли работа?

Той стана, пристъпи към стола й и се наведе над нея:

— Не съм дошъл тук да празнувам… или дори да говоря за работата си. Сара, време е да оправим отношенията си — усмихна се той и добави: — Липсваше ми.

Горкият Тед, помисли си тя, докато го гледаше. Това, че тя седеше на стола, го затрудняваше. Не знаеше какво да прави със себе си и с нея. Чарли знаеше как да се справи с един люлеещ се стол. Щеше да се хвърли върху нея или пък да я вдигне в прегръдките си. Дори можеше да падне на колене и това да изглежда естествено. Но Тед не беше Чарли.

Осъзна, че той отново нетърпеливо очаква отговора й. Имаше вид на човек, който си е разтегнал врата.

— Седни, Тед — каза тя мило и посочи стола му. — Прав си, трябва да поговорим.

— Не ми харесва тонът ти — рече той унило, после се усмихна. — Изглеждаш по-красива от всякога. Как вървят недвижимите имоти?

На Сара внезапно й се приплака. Трудно й бе да приеме факта, че прибягваха до съвсем банален разговор. Дори и да не бе обичала Тед, някога бяха добри приятели. Чарли бе променил дори това.

— Сара?

Тя вдигна очи:

— Съжалявам. Питаше ме за бизнеса. Добре върви. Чарли и аз решихме да купим една хижа.

— Ами? Обади ми се, като я отворите, и аз ще поканя всичките си приятели. — Той пъхна ръце в джобовете си. — Онази пиеса, която искаше да гледаш, тръгва от следващата седмица. Бихме могли…

— Тед, това е нелепо — прекъсна го меко тя.

— Права си. — Той се протегна, хвана ръцете й и Сара неохотно се остави да я изправи на крака. — В крайна сметка мисля, че не искам да разговаряме. — Той наклони глава и докосна устните й.

Сара жадуваше да почувства нещо. Отчаяно се опитваше да усети нещо, но напразно. Не усещаше друго, освен натиска на устните му върху своите. Не изпитваше и капчица желание към този мъж.

Тед обхвана с длани главата й и се опита да задълбочи целувката. За миг Сара наистина си помисли, че ще му позволи. За неин срам, помисли си още дали да го заведе в спалнята си в отчаяния опит да отпъди Чарли от ума си.

Но само за миг. Почти веднага разбра, че не може да го направи. Нямаше да постигне нищо. Не желаеше Тед, желаеше Чарли. Господи, само колко го желаеше! Опита да се отскубне от прегръдката му.

Тед обаче имаше други планове — сграбчи по-здраво главата й, впивайки пръстите си в косата й, и с език разтвори устните й.

— Тед! — извика тя неспокойно и извърна глава. — Няма да стане така! Наистина трябва да поговорим.

Той си пое дълбоко дъх и се отдръпна от нея, като й обърна гръб.

— Между нас всичко е свършено — промълви тихо той. Не беше въпрос, а чиста констатация.

— Съжалявам. — Сара знаеше, че думите й прозвучаха сковано, но иначе и не можеше. — Ако си честен пред себе си, щеше да си признаеш, че беше свършено още преди онази вечеря.

Той сви рамене.

— Може би — съгласи се неохотно. После се извърна към нея и погледът му се плъзна изучаващо по застиналите й черти. — Но ако се постараем повече, ако положим известно усилие, бихме могли да съживим връзката си.

— Трябва ли да се стараем наистина? — попита меко тя. — Не трябва ли всичко да стане естествено?

Лицето му се вкамени.

— Не знаех, че си от хората, които таят злоба в себе си.

Тя се опита да протестира, но спря. Може би той се нуждаеше от мотив за яда си към нея. Може би така му беше по-леко. Внезапно се почувства страшно уморена. Не беше все едно, че връзката им отдавна е мъртва, но поне му дължеше честна смърт.

Тъкмо се опитваше да събере сили за предстоящата сцена, когато входният звънец отново иззвъня. Тя се усмихна неловко и извинително към Тед, скръсти треперещите си ръце и отиде да отвори. Този път на прага стоеше Чарли, а лампата над вратата осветяваше тъмнозлатистата му коса и усмихнатото му лице. Една невероятно силна вълна на облекчение премина през сърцето й.

— Тъкмо ми хрумна най-блестящата идея на света — изрече той вместо поздрав.

— Влизай, Чарли — отвърна тя и се усмихна на самоуверената му походка.

— Няма да повярваш, като ти кажа — продължи той. — Здравей, Олстън. Мисля, че видях колата ти отвън. — Той се обърна отново към Сара. — Готова ли си да я чуеш?

— Амии да… — измънка тя безпомощно.

— Ежегоден фестивал! — съобщи той триумфално.

— Какво?

— Ежегоден фестивал! Ще организираме ежегоден фестивал в хижата. Ще идват хора от цялата страна. Това ще стане една от туристическите атракции на страната.

— И какъв ще е този фестивал?

Той сви рамене.

— Какво значение има? Рожденият ден на Скатмън Кродърс. Седмица на сменянето на заешката козина. Национален ден на дегустацията на ряпа… Няма никакво значение, стига да го рекламираме добре. Хиляди хора се събират всяка година да гледат как ята тлъсти птици се прибират в една мисия в Калифорния. Лесно ще направим нещо по-добро. Просто трябва да…

— Не може ли да обсъждате това в работно време? — попита Тед нетърпеливо. — Сара и аз говорехме за нещо важно.

— О, аз ви прекъснах — извини се Чарли с разкаян, но неубедителен глас и седна в един от люлеещите се столове. — Вие двамата си продължете. Ще почакам, докато свършите.

— Мисля, че няма какво повече да си кажем — отбеляза Сара и погледна умолително Тед.

За миг Тед я изгледа втренчено, после се обърна и тръгна към вратата.

Сара със съжаление го гледаше как си отива. Наистина всичко свърши, помисли си тя и изпита нещо като носталгия, сякаш виждаше как си отива част от детството й. Може би Тед не беше ужасно важна част от живота й, но цели шест месеца бяха заедно. Едва сега тя осъзна колко много е разчитала на присъствието му. Тед бе за нея единственият отдушник от работата.

Не, не беше вярно. Тед никога не е бил отдушник от работата й. Беше толкова важен само защото не се месеше в нея. Никога през деня не бе мислила за него. Държеше го в някакво удобно чекмедже с етикет „развлечения“ и го ползваше най-безсърдечно. Сега, когато бе проумяла истината, самомнението й се бе понижило.

Внезапно усети тежката тишина в стаята. Чарли не бе продумал и думичка след излизането на Тед. Не бе пуснал нито една шегичка по адрес на адвокатите. Не беше в негов стил. Овладя изражението си и се обърна към него… и замръзна на място.

Невероятно, но в сините му очи се четеше гняв, дълбок и изпепеляващ гняв, който така я разстрои, че можеше само безмълвно да го гледа. Откакто го познаваше, нито веднъж не го бе виждала ядосан. Сега ръцете му стискаха силно страничните облегалки на стола.

— Чарли? — прошепна объркано тя.

Той се изправи вдървено и пристъпи към нея. С треперещи ръце оправи разрошената й коса. После, като я хвана здраво за тила, я зашлеви през устата. Един, два, три пъти — докато устните й се подуха.

Беше безсилна да отвърне с друго, освен с неразбиращ поглед.

— Ти постъпи недостойно — каза той. Гласът му беше груб, тих и напрегнат. — Ти измами, Сара. Не ти отива да мамиш.

Тя зашеметено поклати глава:

— Не те разбирам. За какво говориш?

Пръстите му се впиха в ръката й.

— Ти измами и трима ни. Измами Олстън, измами себе си, измами и мен. Няма да ти разреша да го правиш повече, Сара.

Тя отмести поглед, за да не среща тези сурови сини очи.

— Ходих с Тед половин година — оправда се тя. — Защо сега да е по-различно?

Той хвана брадичката й и я накара да го погледне в очите:

— Защото сега знам, че ме желаеш. Аз съм слабото ти място, Сара. Аз. И няма — чуй ме добре — няма да позволя той да се възползва от него.

Сара зяпна от учудване на грубостта му и се опита да се откопчи, но той не я пускаше.

— Не! — заяви той грубо. — Ще разрешим това веднъж завинаги. Бягането свърши, Сара.

Преди, когато останеше сама, тя почти се примиряваше с неизбежността на това, че ще се любят. Но това беше, когато си мислеше, че ще стане някак неусетно. Чарли сега изваждаше всичко на показ, насилваше нещата, насилваше я да вземе решението напълно съзнателно. И тя възнегодува. Възнегодува с всички сили срещу това.

— Пусни ме! — гласът й беше студен и напрегнат.

— За нищо на света — отвърна той безжалостно. — Хайде да си поговорим за сънища, Сара. За твоите сънища, които толкова те смущават. Онази нощ нямаше да ми позволиш да говоря за тях. — Той дрезгаво се изсмя. — Онази нощ! Господи, та ти ми описа всичко до последната подробност. Това не беше терапия, малката. Това беше, за да изкараш въздуха на добрия стар Чарли. Накара ме да се обливам в пот цяла нощ, гъделичкане и наказания — ето това беше цялата работа.

— Не! — изпъшка тя. — Ти, ти ме принуди да ти го разкажа.

— И как? Как те принудих? Измъчвах ли те? Заплашвах ли те? Не, не съм те принудил. Разказа ми го само защото съвсем точно знаеше как ще се почувствам след това. — Той сграбчи брадичката й и отново я накара да го погледне в очите. — Не те виня, но това не ти ли говори нещо?

Тя поклати глава в бясно отрицание и се опита да не среща ясните му очи.

— По дяволите, Сара, трябва да спреш бягането най-после. Трябва да признаеш, че ти искаше това да се случи онази нощ на хижата. Искаше аз да поема отговорността за решението вместо теб и да те любя точно тогава. Това е друг начин да отречеш собствената си сексуалност. Ето затова сънуваш тези сънища. — Той въздъхна бавно и предпазливо. — Ти си една много сексапилна жена, но отказваш да си го признаеш. Вложила си всичко от себе си, всичките си емоции, всичките си желания, в работата. А отвътре изгаряш от скрити желания, които изплуват само в сънищата ти.

— Не е вярно — прошепна тя пресипнало.

— Да, вярно е. Наблюдавал съм как го правиш години наред. И можех да го приема, докато отричаше само себе си. Смятах, че това си е лично твоя работа, че можеш да живееш както си искаш. Но сега вече знам, че си отричала и мен — гласът му беше слаб, очите му я гледаха тъжно. — Повече не може така, Сара. Познаваш ме достатъчно добре, за да знаеш, че не обичам насилието. Няма да ти позволя да правиш такава жертва заради мен.

Той сведе глава и устните му докоснаха нейните. Сара не помръдна. Не можеше да позволи да се случи това. Опита се да се измъкне назад, но той я последва. Още усещаше топлината на устните му върху своите.

— Не! — прошепна тя, щом гърбът й опря в стената. — Не, Чарли! Трябва да престанеш.

Той вдигна глава. Устните му бяха на косъм от нейните и тя усещаше топлината на дъха му, докато той изричаше:

— Това ли искаш, Сара? Сега не те докосвам. Само ми кажи, че наистина го искаш. Кажи ми, че не ме желаеш. Искам да го чуя. Само кажи: „Чарли, не искам да се любя с теб“ — и аз ще престана.

Сара разтвори устни, за да му го каже. Беше толкова просто. „Не искам да се любя с теб.“ Би трябвало да го каже съвсем лесно, но не можеше. Затвори очи, защото собственото й мълчание я издаваше. Усети ръцете му върху лицето си — той повдигна главата й.

— Недей така! — каза й умолително. — Не разбираш ли? Не си загубила нищо. И двамата спечелихме. Ти ми разрешаваше да опозная части от теб — част от мислите ти, част от тялото ти. Но аз не се задоволявам с огризки, нито пък ти. Искам всичко, Сара. Искам да видя всичко, да докосна всичко, да вкуся всичко, да опозная всичко. Всичко, което е в тялото и в мислите ти. Но хватката е, че трябва да дам също толкова в замяна. — Той млъкна. — Погледни ме, Сара.

Тя бавно отвори очи и погледът му я порази.

— Искам всичко, което се е натрупало през всичките тези години — изрече той дрезгаво. — Ти си като бомба пред взривяване и аз искам да бъда разтърсен от този взрив. Искам да бъда пометен от него. Но трябва сама да го кажеш, Сара.

Цялата трепереше. Лицето й бе почервеняло, очите й бяха замъглени. Думите му разпалваха у нея усещания, които я разтърсваха до мозъка на костите. Беше в хватката на нещо много по-силно и по-могъщо от всичко, което бе изпитвала дотогава. С мъка преглътна и прошепна:

— Моля те, люби се с мен, Чарли.

Той отметна глава и издаде някакъв неясен звук от дълбочината на гърлото си. После я взе в прегръдките си и сега тя усети, че той също трепери.

— Сара… Сара… — изстена и притисна лицето си в шията й.

Очите й се разшириха от учудване и тя изпита необяснима нужда да го успокои. Бавно сложи ръка върху главата му и го притисна към себе си.

Той се засмя възбудено и триумфиращо.

— Това е втората стъпка — промърмори дрезгаво. — Много време я чаках, но най-после ти я направи, детето ми. Може би ни предстои дълъг и труден път, но засега ще се задоволя с втората стъпка. Боже мой, колко доволен ще бъда!

Този път устните му не бяха нежни, а я изгаряха жадно. И тя неистово се потопи в тази болка — сграбчи с две ръце тила му и притисна тялото си към него, жадна за още.

— Спокойно, любовна Лав — прошепна той. — Няма да бързаме. Това няма да бъде петминутно преживяване, което да можеш да заличиш от паметта си. Искам никога да не можеш да забравиш тази нощ. Искам тя да се запечата с нажежено клеймо в паметта ти. — Той се притисна по-силно към нея и изгаси лампата. — Тази нощ ще стане част от теб. Нещо, от което никога няма да можеш да избягаш.

Отведе я до камината и като постави ръце върху бедрата й, я накара да коленичи. Той също коленичи с лице към нея. После леко помилва бузата й.

— Ще продължим оттам, където спряхме преди две години. Не само ти си имала такива сънища. Онази нощ, в която решихме да станем съдружници, ме преследваше хиляди пъти в мислите ми. Тази нощ ще бъдем съдружници, приятели… и любовници. И ще видиш, че ставаме и за трите неща.

Развърза халата й и бавно го свали от раменете й, докато накрая дрехата се свлече в краката й. После Чарли отстъпи няколко крачки назад. Гледаше я безмълвно, без да я докосва. Тя усещаше как въздухът около нея набъбва и пулсира под погледа му.

— Най-прекрасната от всички, моя Сара Лав! — прошепна с благоговение.

Бе хипнотизирана от изражението му. Протегна ръка и започна да разкопчава ризата му. Треперенето на пръстите й я затрудняваше, но най-накрая успя да я съблече. Не можеше да откъсне очи от загорялото му тяло, чиито прекрасни извивки проблясваха в светлината на огъня. Той й помогна да свали останалите му дрехи и ето, най-после бяха равни.

Между тях нямаше нищо друго, освен пространството.

Коленичили, от половин метър разстояние, те се любеха с очи, докосвайки своите топли, скрити, тайнствени кътчета. Усещането беше зашеметяващо, упоително, могъщо. Тя беше впримчена, открита и дива. Толкова често в миналото си го беше представяла точно такъв, но действителността надминаваше мечтите й — до болка прекрасна, мъчително болезнена.

Той бавно протегна ръка и докосна лицето й. Нежно прокара пръста си по очите й, по изпъкналата кост над тях, помилва нежния клепач. После се спусна по носа й, измервайки цялата му дължина. Беше нещо повече от изучаване — докосваше я с почуда и с благоговение, сякаш всяка нейна част го изпълваше с възхищение и наслада.

Задълго се спря на устните й, очертавайки контура им отново и отново, с почти пеперудено докосване. Устните й се разтвориха с въздишка и за миг езикът й докосна върха на пръста му. Соленият му вкус разпали още по-силно желанието й.

Той обиколи с длан шията й, гладейки я по цялата й дължина, изучи ключицата й, която очертаваше едно широко V под раменете й, после се спусна към гърдите й, като пое тежестта на едната в дланта си. Когато прокара върха на пръстите си по щръкналото й зърно, прониза я остър спазъм на удоволствие и усети още по-силно желание.

С отворената си длан той обиколи стомаха й. После плъзна ръката си между бедрата й. Движението беше толкова просто, но я разтърси сякаш с електрошок. В този миг я озари също толкова силно прозрение — точно така и трябваше да бъде.

Сара чувстваше естествената сила на това усещане, неговата пълнота и тръпнеше в безмълвно очакване. Ръцете й бяха стиснати здраво в юмрук от силното й желание да го докосва на свой ред, да опознае местата, които само бе сънувала.

Тя вдигна очи, срещна погледа му и разбра, че е дошъл нейният ред.

Но нямаше сили да действа бавно и целенасочено като него. Искаше да усети твърдото му тяло под ръцете си по цялата му дължина. Впи пръстите си в мускулестите му рамене и ръце, сякаш за да се увери, че не е просто сън, който мъчително ще свърши. Това беше Чарли от плът и кръв.

— Този път няма да се събудя — прошепна тя с пресъхнали устни, докато прокарваше ръце по ясно очертаните му коремни мускули и надолу до триъгълника твърди къдрави косми.

— Не, този път не — отговори той. Думите му излязоха почти като стон.

Със сковани, нетърпеливи движения той я положи да легне върху кожата пред камината и легна до нея. Езикът му бавно очерта контура на устните й, откривайки същите чувствителни места, които пръстът му по-рано бе откривал. Тя улови езика му с устни и го засмука, наслаждавайки се на нетърпеливия му стон.

Той вкуси устните й, зърната й, корема й, събуждайки усещания, които надминаваха всяка мисъл, всяко чувство. Носеше в ръцете си самия живот и радостно й позволяваше да го сподели с него.

Когато ръката му се плъзна между бедрата й, тя долови тържествуването му, дълбокото му задоволство. Пръстите му правеха леки кръгообразни движения, които я влудяваха. Тя се притисна към него и някъде в дълбините на съзнанието си разбра, че точно тук сънят винаги свършваше. Но Чарли не спря.

Най-накрая те се сляха — беше по-прекрасно, отколкото изобщо смяташе, че е възможно. И напълно естествено. Ето тук й беше мястото. Бе й обещал, че тази нощ ще стане част от нея, но не бе и предполагала, че има предвид тази нощ да стане част от най-дълбоката й същност. Когато я връхлетя дълбокото, болезнено желание, всички мисли се стопиха. Жадно посрещаше всеки тласък, сякаш приветстваше дългоочакваната си, дълго жадувана съдба. Силният натиск на пръстите му, впити в косата й, когато улавяше главата й, напрегнатите му изкривени черти й подсказваха, че желанието му не бе по-слабо от нейното.

Те се бореха заедно да уловят изплъзващото се съкровище, сливайки се в едно в похода си към него. И когато най-после намериха удовлетворението, във вика на Сара прозвуча толкова учудване, колкото и радост. Тя се носеше на вълните на една преливаща, пронизваща наслада, докато най-накрая заседна на пристана — удовлетворение в прегръдките на Чарли.