Били Грийн
Любовна война (1)

Първа глава

— Да… Аха… Не, не мисля.

Сара Лав притискаше с рамо слушалката до ухото си и почти не слушаше гласа отсреща, докато моливът й проследяваше дълга колона цифри. От време на време, в някоя пауза, отговаряше уклончиво. Крадешком погледна часовника си — това продължаваше вече петнадесет минути.

— Не можем ли да поговорим по-късно за това, Тед? — гласът й прозвуча някак извинително. — Затънала съм до гуша в работа. Господин Брейди се обади, че със съпругата си искат отново да огледат къщата на Евъргрийн Съркъл. — Сара млъкна за миг. — Да, знам, но пак искат да я видят. — Тя се засмя. — Така е в бизнеса с недвижими имоти. Добре… Да, до довечера, Тед.

Постави слушалката обратно и се облегна назад във въртящия се стол, като разсеяно отметна дълъг тъмнокестеняв кичур от лицето си. Мислите й бяха вече твърде далеч от Тед Олстън — мъжа, с когото ходеше почти половин година. Сега цялото й внимание бе съсредоточено върху работата й. Малкият офис, който заемаше, единият от двата на гърба на къщата й, някога беше служил за спалня на прислугата. От всичките стаи на голямата викторианска сграда най-много й харесваше именно тази. Огромните прозорци отразяваха слънцето над Монтана още с първите му лъчи и цялата стая се изпълваше със светлина. Освен бюрото й и картотеките, цялото останало пространство бе заето от зеленината и слънцето. Щом усетеше, че трескавото темпо на ежедневието започва да я поглъща, Сара можеше да зарее поглед над простиращите се в далечината гори и да се остави на безметежността на природата да я успокои. Нощем, когато мракът скриваше горите от погледа й, тя се нуждаеше от други неща, от които да черпи сили. Трудно ги откриваше в себе си, но й бяха нужни. Никой не знаеше колко много работи. Нито един от близките й не подозираше за нощите, в които оставаше до късно в офиса си, за дългите часове, които бе прекарала там, за да затвърди успеха си в недвижимите имоти. Сега, докато прелистваше книжата върху бюрото си, Сара внезапно изпита някакво странно усещане върху тила си и се вцепени на стола. После рязко го завъртя и се озова пред едни невероятно чисти сини очи, които гледаха право в кафявите й ириси.

— Нямаш ли си друга работа, та подслушваш частни разговори? — запита тя, като гледаше нетърпеливо добре сложения рус мъж, който се беше облегнал нехайно в рамката на вратата.

— Нямам — отвърна Чарли, а усмивката му извиняваше саркастичния й тон. Той се отлепи от рамката и с уверена стъпка влезе в офиса й.

Имаше дни, в които Чарли Сандърсън изглеждаше като напълно нормално човешко същество. Този ден обаче не беше от тях. Тесните му избелели джинси бяха увенчани с бонбоненорозова раирана риза и яркожълти тиранти. Бронзово жълта хризантема надничаше от джоба на ризата. Този тип дрехи, с които се докарваше Чарли, обикновено се носеха от крехки, слабовати мъже, за да подчертават вялата им природа. Върху мускулестото тяло на Чарли същите дрехи претърпяваха някаква странна метаморфоза и сякаш по чудо изглеждаха неустоимо мъжествени. Той самият представляваше типичен пример на контрасти — дрехи на хермафродит върху яко, стегнато тяло, къдрава руса коса обрамчваше изсеченото му лице. С характерната си изсечена челюст и голям агресивен нос лицето му не можеше лесно да бъде забравено. Всичко у Чарли беше извънредно забележително, но двете неща, които най-вече привличаха вниманието на наблюдателя, бяха чистите сини очи и ръцете му. Чарли имаше ръце на скулптор.

— Какво има? — попита той, присядайки на края на разхвърляното й бюро. — Не ми приличаше на човек, който поглъща всяка дума на адвоката. Не ми казвай, че са се появили облаци на райския хоризонт.

— Не е твоя работа! — отвърна тя враждебно.

— Изобщо не ме учудва — продължи той, сякаш нищо не беше чул. — Знаех си, че рано или късно ще си имаш проблеми с ф. Лий.

— Рано или късно? — Повдигна тънката си вежда Сара. — Та аз ходя с Тед вече повече от пет месеца. Това съвсем не е малко време.

Чарли сви рамене:

— Е, значи късно. Какво има? Да не е започнал да се държи извратено с теб? — Той се наведе към нея, а гласът му се снижи до шепот: — Да не те кара да тикаш с нос фъстък по голото му тяло?

— Ти си ненормален! — отвърна тя, като се мъчеше да не се разсмее, отдръпвайки се леко от него. — Разбира се, че не ме е карал да правя такива неща.

— Много се бави. — Чарли взе един проект за обява във вестник, хвърли му бегъл поглед, после го остави обратно върху бюрото й, като през цялото време усещаше погледа й върху себе си. — Това е едно от първите неща, които карам жените да правят.

Сара ядно завъртя очи:

— Винаги ли мислиш само за секс?

— Не… — проточи той колебливо, лицето му стана замислено. След малко добави учудено: — Да, за бога, винаги!

Сара се засмя:

— Невъзможен си!

— Не невъзможен — рече той скромно, — а просто крайно неправдоподобен.

— Окей, ето, разсмя ме. И за пореден път разстрои работата ми. А сега защо не се върнеш обратно в офиса си и не ме оставиш на мира?

— Не още. Трябва да говорим.

— По работа? — попита тя недоверчиво.

— Разбира се… — започна той, но внезапно млъкна. Тя го погледна и забеляза как малки сапфирени пламъчета проблясват в очите му, а на лицето му се изписва израз на блаженство, докато се взира в косата й. — Знаеш ли, че имаш най-дяволски прекрасната коса, която съм виждал? Винаги ме изненадва. Когато слънцето я освети, блести като кожа от норка. — Той внимателно махна кичур от лицето й, като го приглади с пръст зад ухото й.

Този път Сара не се отдръпна. Просто гледаше мъжа, който се бе приближил толкова много до нея, а резкият отговор замръзна на върха на езика й, докато той внимателно изучаваше лицето й. Подобна небрежна ласка не би трябвало да я впечатлява, каза си тя. Чарли си беше такъв — обичаше да докосва хората, харесваше физическия контакт. Виждала го беше да прегръща старци на улицата. Сякаш докосването беше някаква особена форма на общуване за него. Дали само си въобразяваше, че напоследък това се случваше все по-често и по-често. Чарли я докосваше, а тя замръзваше под пръстите му. За секунда, между два удара на сърцето й, някаква вълна от „чувственост“ — беше твърде слабо и обикновено определение за това усещане — я връхлетя и помете самоконтрола й. Всичко наоколо се завъртя и тя не знаеше дали усещането идва от нея самата или от мъжа до нея. „Това е само Чарли — каза си тя, опитвайки се да възвърне равновесието си. — Просто Чарли.“ И когато вече нервите й бяха опънати до краен предел, напрежението внезапно изчезна. Сякаш нищо не се бе случило, той каза:

— Разбира се, че трябва да говоря с теб по работа, Сара Лав. Бих ли влязъл тук за нещо друго? Не ми отговаряй — добави ухилено и се премести на стола срещу бюрото й.

С ловкостта на хамелеон Чарли сега се бе превърнал в самата деловитост. Сара с облекчение усети как страхотната напрегнатост се отцежда от нея и бавно си пое дъх.

— Наистина ми харесва идеята за тази хижа — каза Чарли. — Финдли мина за малко и аз взех ключовете от него. Реших да отида дотам с колата довечера и да я огледам. Ако е толкова страхотна, колкото описанието, ще трябва да сме луди да не я купим.

— Това ме плаши малко, Чарли. Сигурен ли си, че сме готови да направим толкова голяма инвестиция?

Имотът, за който ставаше дума, дори още не беше обявен за продан. Чарли беше чул за него от един от своите съмнителни, но винаги надеждни познати и незабавно бе решил, че точно това им е нужно. Беше хижа в планината на около сто и тридесет километра от Билингз. Сара вече бе направила калкулация и знаеше, че цената й няма да ги разори, но щеше да блокира значителна част от оборотния им капитал.

— Къщите, които досега сме купували, са ни донесли добри пари — отбеляза тя, като се облегна назад в стола си. — Но тази е нещо съвсем различно.

Чарли тръсна един тъмнорус кичур от веждите си и се наклони напред в момчешкото си желание да бъде убедителен:

— Слушай, Сара, най-прославена от всички, миналата година печалбата ни се удвои. Най-сетне сме стабилни, но ако не направим нещо с парите, правителството със сигурност ще направи. А ти знаеш колко са изобретателни в това отношение.

— Знам, знам. — Сара кимна и се усмихна. — Толкова често сме говорили. Но винаги всичко си остава само на думи. А сега, когато наистина възнамеряваме да го направим, е много по-различно.

— Защо не се качиш горе с мен? Ще имаме на разположение цели два почивни дни да я огледаме — каза той нетърпеливо. — Първо иди и проучи на място. Сега виждаш единствено парите, които ще отделим за това. Но ако се окаже един чудесен имот, тогава и ти ще си толкова въодушевена, колкото съм и аз.

Предложението беше изкушаващо. Но пък, помисли си тя, защо и да не бъде изкушена. Едно от нещата, които бяха донесли толкова бърз успех на малката им кантора за недвижими имоти, беше ентусиазмът, чарът и умението на Чарли да убеждава. Само с една усмивка или намигване той успяваше да внуши на хората, че мисли единствено за тяхното благополучие. И което беше още по-странно — това наистина беше така. След минутно колебание тя поклати глава:

— Не мога. Тед и аз си имаме други планове. Ако проваля още една среща — особено тази, — ще има да се мръщи цяла седмица.

В очите на Чарли отново просветна напрежение, докато се взираше внимателно в очите й за един дълъг миг.

— Знаеш ли, бих искал да можеш да се чуеш как говориш за този мухльо. Ще ти бъде поука.

— Тед не е мухльо — автоматично го защити Сара. — Ти почти не го познаваш.

Той сви рамене:

— Ами тогава дай ми възможност да го опозная по-отблизо. Защо не доведеш и него за почивните дни горе?

Това е идея, помисли си тя, потупвайки с молив брадичката си. Двамата с Тед трябваше да ходят на делова вечеря същия ден, но биха могли да тръгнат рано на другата сутрин. Тя наистина искаше да огледа хижата.

— Цялата хижа ще е на наше разположение — продължи Чарли. В гласа му зазвучаха ниски и мамещи нотки. — Кристален въздух, а наоколо гори. Горещ пунш с уиски пред огъня на открито. Ще имаш рядката възможност да се наслаждаваш на искрящото ми слово.

Тя внезапно се разсмя и поклати глава. Току-що си беше представила с невероятна яснота картинката: Тед и Чарли под един покрив за цели две денонощия! Това би било абсолютна катастрофа. Тед винаги се държеше така, сякаш Чарли може да го зарази със странностите си, ако се приближи прекалено близко до него. Сара беше разбрала, че крайната увереност на Чарли в собствената му мъжественост — същата тази самоувереност, която му позволяваше да се облича екстравагантно и да дава израз на открита привързаност към представители на собствения си пол — се струваше заплашителна на хора като Тед.

— Няма да мога да дойда, Чарли — изрече тя с искрено съжаление. — Но се постарай да направиш много снимки. Ако след този уикенд все още смяташ, че това би било добра покупка, ще опитам да се кача дотам другата седмица поне за няколко часа.

С естествено грациозни движения той стана от стола.

— Както искаш, но ако промениш намеренията си, просто ми се обади.

После, вместо да излезе от стаята, той заобиколи бюрото й и натисна назад облегалката на стола й, като я приклещи с ръце от двете й страни, докато тя зае почти хоризонтално положение.

— Забрави за хижата! — прошепна той драматично. — Забрави работата! Ела с мен в Мексико, Сара, Лава за сърцето ми! Нощи на страст и текила! Дни на… като размислим — страстта и текилата стават и за дните.

Действието му я завари неподготвена и въпреки че беше свикнала с безобразното му държане, от устните й внезапно бликна смях. Отблъсквайки упоителното усещане, което близостта му пораждаше, тя каза:

— Това е огромно изкушение за мен, Чарли, но няма да мога. Днес е денят ми за изхвърляне на боклука.

Той сви рамене:

— Е, щом имаш такава важна причина.

Поотдръпна се, после спря и улови втренчения й поглед:

— Знаеш, че някой ден ще трябва да си поговорим за това.

Тя се опита да не гледа тези блеснали сини очи, но не беше по силите й. Нещо пристегна сърцето й, по дланите й изби пот, сякаш бе попаднала в някакъв кошмар на живо.

— За какво да говорим? — думите й излязоха като дрезгав шепот.

Усмивката му беше лукава.

— Бягай, Сара, бягай! — промърмори той пресипнало. После рязко пусна стола й и тръгна към вратата. — Ще ти донеса данните по сделката „Малкълм“ по-късно следобед.

Главата й се люлееше, докато гледаше подире му. Защо след две години Чарли все още успяваше да я обърква? Въпреки че беше невъзможно да се свикне с Чарли, със сигурност досега трябваше да се е научила да очаква и най-неочакваното от него. Чарли беше за нея повече от бизнес партньор, беше най-близкият приятел, който някога бе имала. На него дължеше вярата в себе си, която сега имаше като член на деловите среди. Той постоянно изваждаше на показ всичките й слабости, докато те почти напълно изчезнаха. Чарли беше този, който я подкрепяше в несгодите и който превръщаше радостите в истински тържества. Тя отдавна беше стигнала до заключението, че Чарли е роден, за да се радва на живота. Притежаваше благословения дар да се смее и да сее усмивки около себе си с широк и щедър размах. Но понякога Сара улавяше беглото отражение на нещо в израза му, на някакво дълбоко, неясно чувство, което я озадачаваше и я разстройваше. А понякога, когато си мислеше за всичките жени, които идваха и си отиваха от живота му, за тайните, само загатнати в сините му очи, тя усещаше, че изобщо не го познава. Поклати глава и погледна часовника си. Къщата, в която трябваше да води хората за оглед, беше в другия край на Билингз. Ако искаше да се срещне със семейство Брейди там преди обед, би било добре вече да тръгва. Грабна куфарчето и чантичката си и излезе от офиса. В коридора забави крачка, докато тършуваше в чантичката си за ключовете от колата и проверяваше дали ключовете от къщата за оглед са там.

— Щом като ще вечеряте навън, ще си тръгна по-рано, за да намина към племенницата си.

Сара вдигна глава. Икономката й Ърма стоеше пред нея с обичайното си свирепо изражение. Възрастната жена беше леко закръглена, а бялата й коса образуваше светъл ореол около гладкото й розово лице. Приличаше на жена, която разпръсква топлина и добро настроение около себе си. Но очевидно тя беше наясно с впечатлението, което произвеждаше външността й и някаква перверзност на характера й я беше накарала да реши никой да не може да я приема за добрата стара дама.

— Добре, Ърма — каза Сара. — Мерилин по-зле ли се чувства?

Преди няколко месеца, когато племенницата на Ърма, Мерилин, заедно със семейството си дойде да живее в Билингз, Ърма беше обещала на сестра си Вонсил, че ще наглежда младата двойка и детето. От няколко месеца обаче Мерилин имаше някаква тайнствена треска, която ту идваше, ту си отиваше, което объркваше лекарите и семейството й.

— Миналата седмица само два дни имаше температура — каза Ърма, — после внезапно спадна, както винаги. Днес трябва да й направят нови изследвания.

— Може би новите изследвания ще дадат някакъв резултат — в гласа на Сара прозвуча съчувствие.

— Може би… — отвърна Ърма, но не изглеждаше убедена. — Опекох хляб за почивните дни. Погрижете се господин Хюбърт да донесе дърва за камината, както му казах.

Сара беше наследила услугите на господин Хюбърт заедно с къщата. Слабичкият старец беше работил за предишните собственици. Ърма го търпеше само защото речникът му се състоеше от едносрични думи, които той обикновено с неохота споделяше.

— Добре, Ърма — каза Сара.

Като облече пухкав розов пуловер, възрастната жена се отправи към задната врата. Като минаваше край стаята на Чарли, той изникна в рамката на вратата.

— Здрасти — каза провлачено еротично той, докато вдигаше едната си ръка, за да покаже бицепса си. — Казвам се Чарли и съм в бизнеса с недвижими имоти.

— Аз пък се казвам Ърма — икономката беше категорична — и съм напълно безразлична.

Чарли я проследи с поглед до входа, после смигна на Сара:

— Съпротивата й отслабва все повече.

— Да, личи си — отвърна Сара, тържествуваща, че е открила втората връзка ключове.

— Знаех си, че не би могла дълго да устои на чара ми.

Сара вдигна очи:

— Две години?

— Жена като Ърма си струва чакането. — Той кимна към куфарчето й. — Пак ли ще водиш на оглед семейство Брейди?

— Пак, и пак, и пак, ако трябва — отвърна Сара с мрачна решителност.

Той се ухили.

— Ще си счупиш краката! — провикна се, докато тя излизаше.

Много часове бяха минали, когато Сара зави с колата си към алеята пред къщи. Целия ранен следобед беше показвала на семейство Брейди всички важни предимства на къщата на Евъргрийн Съркъл, предимства, които им беше показвала поне десетина пъти по-рано. И въпреки че Сара им беше представила всичко с най-добрия си, най-ентусиазиран тон, за пореден път семейство Брейди поискаха още време да размислят. Бяха възрастна двойка, крайно предпазливи относно покупката на това, което се надяваха да им бъде последен дом. Несъмнено къщата беше страхотна инвестиция. Сара и Чарли търгуваха само с най-отбрани имоти. Остатъкът от деня беше отделен за двама адвокати, които се опитваха да блокират продажбата на едно определено имущество поради оспорвано завещание. По принцип адвокатите бяха мъчение за нея. В личния си живот можеше да се справи с тях — в края на краищата Тед принадлежеше към тази професия. Но не обичаше да има делови отношения с адвокати. Пет дълги години беше работила като юридическа секретарка. В резултат понякога се улавяше, че трябва да се бори със себе си, за да не проявява прекалена почтителност в присъствието на адвокати. Посрещна я настойчивият телефонен звън още докато влизаше през задната врата. Хвърли куфарчето и купчината папки, която стискаше под мишница, върху масата и грабна слушалката.

— Ало — простена. Бе останала без дъх от бързане.

— За бога, Сара, отдавна трябваше да си у нас!

Тед беше сърдит. Гласът му винаги придобиваше леко носов тембър, когато го раздразнеше с нещо и това винаги я караше да скърца със зъби. Може би Чарли е прав, помисли си Сара и сбърчи вежди. Може би трябваше да обмисли по-внимателно чувствата си към Тед. Вече повече от пет месеца те се сближаваха и отблъскваха в една полуинтимна връзка. Може би бе дошло време да поговорят за конкретните си цели и или да се разделят окончателно или да планират съвместното си бъдеще. Може би…

— Казах ти, че ще водя хора на оглед — отвърна тя внимателно и търпеливо.

— Не си споменала, че ще ти отнеме цял ден — въздъхна той тежко. — Ще ти стигне ли времето да се приготвиш?

— Ами… — провлече тя. — Мисля, че да. Вчера ме почистиха с пясък, сега само ми остава да загладя ръбовете и сигурно ще придобия почти човешки вид.

— Знаеш, че нямам предвид това — каза по-меко той. — Винаги изглеждаш прекрасно. Само че тази вечер е много важна за мен и искам всичко да е както трябва.

Сара веднага се почувства виновна. Толкова беше затънала в собствената си работа, че бе забравила, че тази вечер Тед трябва да направи решителна крачка напред в кариерата си.

Той се стремеше към съдружие в „Бигз, Хайленд, Хайленд и Паркс“, престижната юридическа кантора, в която работеше вече шест години. Днес беше вечерята със съдружниците и ако Тед успееше да се покаже убедителен, юридическата кантора скоро би могла да се казва „Бигз, Хайленд, Хайленд, Паркс и Олстън“.

— Извинявай, Тед. Обещавам, че ще се гордееш с мен.

— Няма да ти бъде трудно. — Комплиментът беше очакван, но не и последвалата пауза. — Само още едно нещо, Сара. Господин Хайленд старши е малко ексцентричен. Той вероятно ще каже някои неща, които няма да ти харесат. Ще ти бъда благодарен, ако просто не им обръщаш внимание.

— Мисля, че ще съумея да проявя малко дипломатичност и такт — отвърна тя сухо. — Ако не съм съгласна с него, просто ще си замълча.

Последва още една дълга пауза, после Тед пак въздъхна:

— Не само няма да си съгласна. Познавам те, Сара има известни въпроси, политически въпроси, при които ставаш… Е, малко войнствена — каза го така, сякаш това беше липса на добър вкус от нейна страна. — Заради мен не би ли се престорила, че си съгласна с него… само този път?

— Зависи, Тед — отвърна тя предпазливо. — Повечето теми предполагат различни гледни точки. Ако той смята, че правителството отделя прекалено много средства за образование, мога и да се съглася, че понякога фондовете не се разходват разумно в училищата. Но ако смята да отрича конституцията, предполагам, че ще трябва да му опонирам.

— Ето от това се страхувах!

— Той иска да отрече конституцията? — Очите й се разшириха от изненада.

— Не, не. Всъщност става дума за екология — добави Тед предпазливо.

— Считаш това за политически въпрос? Според мен е по-скоро въпрос на оцеляване, а не на някаква политическа стратегия.

— Точно това имах предвид — гласът му издаваше безсилие. — Само ти споменах темата и ти вече ораторстваш.

Тя прехапа устни.

— Прав си — неохотно призна тя истината в упрека му. — Съжалявам! Сега, когато вече съм предупредена, бих могла изобщо да избегна въпроса. Ако той го повдигне, просто ще сменя темата.

— Може да не е толкова просто. Той е замесен в една твърде сериозна битка с природозащитниците заради някаква земя, която се опитва да даде под наем за съхраняване на токсични отпадъци.

Тя рязко си пое дъх:

— Шегуваш се! Наистина ли смяташ, че ще се съглася с него?

— Какво ще ти стане, само този път, а? — Тед сега беше в по-слаба позиция и се отбраняваше, което я накара да се замисли дали не беше усетил някакъв намек за обвинение в тона й. — За бога, Сара! Никой не ти държи сметка за изявленията. Светът няма да се свърши, ако измениш малко на убежденията си — гласът му стана мек и ласкав. — Сара, скъпа, трябва да направя добро впечатление на господин Хайленд. Ако ти и аз се представим добре като двойка, съдружието ми е в кърпа вързано.

Сара дишаше дълбоко и се опитваше да запази спокойствие. Напълно естествено беше Тед да желае да впечатли шефовете си. Не би могла да го вини за амбицията му. Освен това, успокояваше се тя, малките измами бяха нещо нормално в бизнеса. Вероятно никога повече нямаше да види тези хора след вечерята, освен ако не беше с Тед. Никой не би разбрал, че е направила компромис с принципите си. С изключение на самата нея. Какво мислеха за нея, нямаше никакво значение. Безпокоеше се какво тя би помислила за себе си. Компромисите бяха неразделна част от бизнеса — това бе разбрала още от самото начало. Но беше работила твърде упорито, за да стигне до положение, в което не бе длъжна да прави лични компромиси.

— Съжалявам — рече глухо тя. — Но не мога да направя това. Дори и за теб, Тед.

Той млъкна за момент, после бавно каза:

— Предполагам, че и двамата знаем какво означавам за теб.

— Не е честно! — Гърлото й се сви. — Защо не се опиташ да видиш нещата от моя гледна точка? Ако аз наистина значех нещо за теб, не би поискал от мен да нарушавам принципите си.

— Аз бих го направил заради теб.

Тихите му думи бяха посрещнати с мълчание. Сигурно би го направил, помисли си тъжно Сара. Но този факт не я радваше, напротив, дори го принизяваше в очите й.

— Поставяш ме в много затруднено положение — каза той. — Не мога да рискувам да обидиш господин Хайленд.

— Тогава предполагам, че ще е по-добре да си намериш друга дама за вечерята — каза меко тя.

— И аз така предполагам — беше отговорът. Слушалката отсреща се затвори.

Сара зарея поглед през прозореца. Чувстваше се предадена. Знаеше, че този спор беше просто един от симптомите на това, което ставаше напоследък между нея и Тед. С всяка измината среща те се отдалечаваха все повече един от друг. Това беше началото на края на връзката им и тя съвсем не беше щастлива от този факт. Тед беше добър човек, нежен и внимателен. Но подобно на нея самата, беше изцяло погълнат от кариерата си. Чак сега тя осъзна, че твърде дълго бяха избягвали да говорят за основните си принципи. От известно време знаеше, че не е влюбена в Тед. Дори не поддържаше връзка само с него. Както и той. Тъй като и двамата бяха предпазливи, от време на време всеки от тях се срещаше и с други. Но с Тед й беше удобно и може би си бе мислила, че в този пробен период поставят началото на нещо дълготрайно. Замислено потърка брадичката си. Наистина ли бе вярвала в това? Тед сякаш бе подходящият мъж за нея, но мисълта за него не я караше да се усмихва. Поклати глава и се запита какво, по дяволите, й ставаше напоследък. Не търсеше някой, който да кара сърцето й да забие по-силно. Искаше сигурно бъдеще, мъж на когото да може да разчита, някой като Тед, който няма да иска от нея да ражда деца. Някой, който да не я смята за непълноценна жена само защото не става за майка.

— И как стигнах от провалена уговорка за вечеря до майчинството? — промърмори си тя. Сара твърдо си каза, че трябва да е доволна, че разривът бе настъпил сега, а не по-късно, когато вероятно щеше да е по-привързана към Тед. Но първата й реакция беше да изживее края на връзката им като личен провал. И далеч не първият, призна си тя кисело. Досега опитът й с мъжете не беше от тези, за които пишат в писмата до вкъщи. Като се мръщеше, тя се запита за N-ти път дали не й е писано да си остане цял живот сама. Не се и съмняваше, че вината за неуспешните връзки е единствено в нея. Или не им даваше достатъчно от себе си или избираше неподходящи мъже.

„Ох, моля те — помисли си тя, — стига самоанализи за тази вечер. Не се получи с Тед и толкова. Няма смисъл от мрачни предчувствия.“ Дълбоко в душата си през цялото време бе сигурна, че няма да се задържат. Приятелството им бе твърде повърхностно. Нито веднъж не бяха успели да докоснат най-дълбоката си същност. Като отхвърли меланхоличното си настроение, тя се пресегна към телефона и бързо набра един познат номер.

— Чарли? — изрече въпросително тя, щом отсреща вдигнаха слушалката.

— Здравей, Сара Лав. Какво има?

— Внезапно се оказвам свободна през почивните дни — каза тя самоиронично. — Мисля, че ще дойда с теб да огледам хижата.

— Страхотно! — искреното удоволствие в гласа му веднага оправи настроението й. — Ще бъде чудесно да можем да обсъдим на място плюсовете и минусите на имота.

— Ще можем ли да пътуваме заедно?

— Разбира се. Само една малка подробност…

— И тя е?

— Ще трябва да пътуваме в твоята кола — каза той весело. — Моята претърпя инфаркт на магистралата и сега е в реанимацията.

— За бога, Чарли! — възкликна тя с весело раздразнение. — Защо не си купиш истинска кола? Можеш да си го позволиш.

— Ти не смяташ „Шевролет 55“ кабриолет за истинска кола? — попита той невярващо. — Та това е класика!

— Колата ти е трошка. Трябваше да я зарежеш още преди години.

— Ще дойдеш ли да ме вземеш или какво? — прозвуча така, сякаш бе готов да спори с нея цяла нощ, в случай че тя беше решила обратното.

— Нямам голям избор, нали? Ами храна?

— А, да. Това беше второто нещо, за което исках да поговорим.

Тя си представи кривата му усмивка и се разсмя. Да останеш в лошо настроение с Чарли беше наистина абсурд.

— Какво щеше да правиш, ако не бях решила да дойда?

— Щях да наема кола и да купя малко салам и хляб. Но след като ти ще идваш, би могла да свършиш малките женски процедури и да донесеш истинска храна. — Опитваше се да я подмами в клопка, но Сара го познаваше твърде добре, за да се хване на въдицата.

— Толкова си мил с мен! — отвърна тя нежно.

Все още усмихната, Сара затвори телефона. Уикенд с Чарли, помисли си тя и поклати глава. Явно не бе с всичкия си.