Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Детективи с машина на времето (12)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Montezuma und der Zorn der Götter, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Еми (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2013)

Издание:

Фабиан Ленк. Монтесума и свещеното сърце

Издателство „Фют“, София, 2008

Немска. Първо издание

Редактор: Илияна Владимирова

Илюстрации: Алмут Кунерт

ISBN: 978-954-625-593-8

История

  1. — Добавяне

Ацтеките и Монтесума

Преданията разказват, че бог Уитцилопотчли заръчал на ацтеките да се заселят там, където видят орел, кацнал върху крушов кактус и сграбчил змия. През 12 в. ацтеките напуснали митичната си прародина Асатлан (най-вероятно западните територии на днешно Мексико) и поели на юг към Централна Америка.

Преселващите се ацтекски племена видели орела на един от мочурливите острови на езерото Текскоко, разположено на Мексиканското плато. Около средата на 13 в. те се заселили около езерото, а на един от островите започнали да строят селище, което нарекли Теночтитлан, или Мястото на плодовете на кактуса.

За по-малко от век ацтеките успели да наложат властта си върху обширна територия. Империята им се простирала на север до централните части на днешно Мексико, на юг — до днешна Гватемала, на изток — до Мексиканския залив, а на запад — до Тихия океан. В началото на 15 в. империята на ацтеките била най-могъщата и богата държава в Централна Америка.

Постепенно Теночтитлан се превърнал в столичен град с население повече от сто хиляди души. Градът бил свързан със сушата чрез три насипни тесни пътища през езерото. Голям акведукт, успореден на западния път снабдявал града с прясна вода от околните планини. Градът се пресичал от множество канали, по които ацтеките се придвижвали с канута. Заради тях, когато испанските завоеватели покорили града през 16 в., го нарекли „Венеция на Новия свят“.

В центъра на града имало обширен каменен площад, около който се издигали дворецът на императора и главният храмов комплекс.

Дворецът имал стотици помещения — спални, зали за хранене, библиотека, съкровищници, както и отделни апартаменти за многобройните съпруги на императора. Императорското семейство било обслужвано от над три хиляди слуги. В дворцовия комплекс имало множество градини, както и голяма зоологическа градина с екзотични животни. Помещенията били боядисани в ярки цветове и пищно украсени със злато и сребро.

Храмовият комплекс се намирал в непосредствена близост до двореца. Бил преустройван и дострояван няколко пъти. По времето на Монтесума вече се простирал на площ 300х350 метра и обхващал 78 сгради. Сред тях централно място заемал Големият храм. Той се издигал върху правоъгълна площадка и имал пирамидална форма с четири или пет площадки и височина 30 метра. Две стръмни стълбища извеждали до двете светилища на върха му. Едното било посветено на Тлалок — бога на дъжда и плодородието, а другото — на Уитцилопочтли — бога на слънцето и войната.

Ацтеките вярвали, че светът води началото си от деня, в който боговете принесли в жертва самите себе си, за да създадат слънцето. От благодарност за тази саможертва и за да помогнат на слънцето в нощната му битка срещу луната и звездите, ацтеките правели жертвоприношения, най-важното от които било пролятата човешка кръв. Ацтеките били убедени, че ако боговете останат без тази „храна“, ще настъпи краят на света. Жертвоприношенията се извършвали върху олтар на върха на Големия храм и кръвта на жертвите се стичала по стъпалата на пирамидата.

В храмовия комплекс се намирали и жилищата на жреците. Понякога към храмовете били организирани училища, където момчетата изучавали религиозните ритуали. Но едно от най-важните задължения на жреците било да определят кои дни са добри за начало на война, за сеитба или за друго събитие. Ацтеките създали един от най-точните календари по онова време. В храмовия комплекс на Теночтитлан се намирал Камъка на слънцето — кръгла каменна плоча с тегло около 22 тона и диаметър 3,7 метра. Той изобразявал представата на ацтеките за света. В центъра му имало изображение на бог Уитцилопочтли, а около него в кръг били изобразени дните на годината — 365 колкото са и в днешния календар.

Точното определяне на времето било много важно за ацтеките, тъй като след установяването им на Мексиканското плато земеделието станало техен основен поминък. Земите по крайбрежието на езерото Текскоко били плодородни, но недостатъчни за изхранването на постоянно нарастващото население. За да увеличат добивите, ацтеките терасирали склоновете на околните хълмове, наторявали почвите и изградили сложни напоителни системи. Но най-голямото им постижение било усвояването на блатистите почви около езерото и островите в него. Ацтеките строели чинампас — плаващи градини. Те представлявали огромни кошници, изплетени от върба и тръстика и напълнени с пръст. В тези градини се оглеждали плодове, зеленчуци и цветя. Чинампас били закрепвани за дъното с големи колове. Във всеки ъгъл на плаващата градина засаждали дърво, което се вкоренявало в дъното и така държало градината здраво.

Не всяко семейство можело да обработва плаваща градина. Това право имали само женените двойки. Земята била обща в рамките на рода — група семейства с един предшественик. Всеки род имал свой съвет, който решавал на кое семейство колко и каква земя ще се даде. Към всеки род се организирали училища, в които се обучавали момчетата.

Начело на държавата стоял император. Той бил върховен военачалник и жрец. Имал неограничена власт. Поданиците му го смятали за полубог, потомък на боговете и нямали право да го гледат в очите. Всеки, който дръзнел да го направи, бил наказван жестоко.

Монтесума II (1465–1520) бил един от най-великите и известни владетели на ацтеките. Той се качил на престола през 1502 г., само седем години след като Колумб открил Америка. По времето на Монтесума ацтекската империя преживяла небивал разцвет — превърнала се в най-голямата, най-богатата и най-могъща държава, която държала в страх и подчинение всички околни племена. Монтесума разполагал с огромна и отлично организирана армия, на която никой не смеел да се опълчи.

Въпреки това, през 1520 г. испанският конкистадор Ернан Кортес подчинил ацтекската империя с един отряд от 615 души.

Испанците акостирали на източния мексикански бряг през 1519 г. в търсене на нови земи и богатства. Няколко месеца след пристигането си Кортес получил в дар от местните племена двадесет робини. Сред тях била и една изключително красива девойка, която бързо научила езика на пришълците и скоро Кортес я направил своя преводачка. В историята тя останала с името Малинче. Според един от биографите на Кортес именно Малинче дала информация на испанския завоевател за богатствата на ацтеките и това подтикнало Кортес да се отправи към столицата Теночтитлан.

Монтесума се колебаел как да се отнесе към испанците и накрая решил да приеме Кортес и малобройният му отряд в града, за да научи повече за тях и намеренията им. Монтесума се отнасял много предпазливо към гостите си, защото древно пророчество твърдяло, че един ден бог Кетцалкоатъл ще се върне, за да заеме престола на ацтекските императори, който по право му принадлежи. Щял да бъде със светла кожа и брада — точно както изглеждал Кортес. Използвайки вярата на ацтеките, че е превъплътеният бог Кетцалкоатъл, Кортес накарал Монтесума да се закълне във вярност към испанския крал. Нашествениците задигнали голямо количество злато и скъпоценности от Теночтитлан. Част от тях изпратили в Испания, а други задържали за себе си. В столицата обаче се надигнала вълна от недоволство срещу безчинствата на испанците и ацтекските благородници започнали да подготвят въстание. Кортес взел за заложник Монтесума, но това не спряло бунта. В последвалата битка повечето испанци били избити, а останалите били изгонени от града. Изследователите и до днес не са на едно мнение дали Монтесума е загинал в тази битка, или е бил убит от своите като предател.

Месеци по-късно испанците се върнали заедно с армия от местни племена, покорени от ацтеките, и след тримесечна кървава обсада Теночтитлан бил завладян през август 1521 г. Голяма част от жителите били избити, а останалите били продадени в робство. Това бил краят на могъщата ацтекска империя.

Върху развалините на великолепната столица няколко години по-късно испанците построили град Мексико — днешната столица на Мексико.

По време на бунта в Теночтитлан Кортес взел от Монтесума забележителната свещена корона — копили кетцали, символа на императорската власт, и по-късно тържествено я поднесъл на испанския крал Карл V (1500–1558) във Виена. И днес копили кетцали може да бъде видяна в Антропологическия музей в австрийската столица. Експертите оценяват стойността на короната на над 50 милиона долара, но за мексиканците, наследниците на ацтеките, тя има още по-голяма стойност. В историческия музей в град Мексико може да се види само копие на короната. Тук се намира и една от най-големите сбирки от предмети, свързани с историята и културата на ацтеките, както и модел на храмовия комплекс в Теночтитлан.

Край
Читателите на „Монтесума и свещеното сърце“ са прочели и: