Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Детективи с машина на времето (12)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Montezuma und der Zorn der Götter, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Еми (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2013)

Издание:

Фабиан Ленк. Монтесума и свещеното сърце

Издателство „Фют“, София, 2008

Немска. Първо издание

Редактор: Илияна Владимирова

Илюстрации: Алмут Кунерт

ISBN: 978-954-625-593-8

История

  1. — Добавяне

Черният жрец

— Е, добре — най-после каза Куанун. След това стрелна с поглед приятелите: — Свободни сте, не мога да откажа нищо на Чалчи!

Той даде знак на войниците си и те се отдалечиха заедно с него.

— Уф! — изтръгна се от гърдите на Юлиан. После се обърна към спасителката им: — Благодаря, Чалчи!

Момичето го погледна със сияещи очи:

— Няма защо, в името на Кетцалкоатъл[1]. Не мога да търпя несправедливост. Впрочем името ми е Чанчинентциал, но ме наричат Чалчи. Живея с родителите си на брега на езерото. Те са селяни и не печелят много. Затова работя в храмовете. Всяка сутрин идвам тук, но вечер се връщам при родителите си. А Куанун ми е чичо. Той е воин ягуар[2], понеже е заловил много военнопленници. Затова повечето хора се страхуват от него. Но аз мога да го въртя на малкия си пръст.

„За щастие“, помисли си Ким.

Чалчи купи от една сергия сноп папрат:

— Какъв късмет, че заради сватбата има пазар на площада пред храма. Това ще ми спести разкарването. Върховният жрец страда от болки в гърба, а папратта лекува точно от това.

След това Чалчи попита приятелите откъде са. Юлиан и този път разказа историята, която всеки път разказваше в подобни случаи — че са от малко селце, някъде на юг, загубили са родителите си при нападение и са дошли в големия град да търсят препитание като слуги.

— О, много съжалявам за родителите ви — каза Чалчи и добави утешително: — В храма със сигурност ще се намери работа за вас. Аз мета и нося въглища[3] за огъня. Но сега елате с мен в теокали, за да ви представя на Кцимал. Той може да говори с боговете и затова Монтесума го направи върховен жрец.

Юлиан преглътна:

— Дали Кцимал няма да реши да ни принесе в жертва на боговете?

Чалчи се засмя:

— Не, ще се погрижа за това. Все пак работя отдавна при него и той има много добро отношение към мен, или поне така мисля.

— Дано е така — отвърна Юлиан.

Леон реши да смени темата:

— А великият Монтесума наистина ли се жени утре?

— Да — отвърна Чалчи, докато си проправяше път през тълпата. — Взима за жена красивата Неца. Това е добре, защото с микстеките сме в непрекъсната война. След тази сватба може отново да настане мир. Но не съм сигурна…

— Защо се съмняваш? — попита Ким.

— Трудно е да се довериш на микстеките. А бащата на Неца, Актлу, владетелят на микстеките, е жесток човек — обясни Чалчи. — Така или иначе от утре започва голям празник. И всички са поканени, независимо дали са воини, благородници или селяни!

„Чудесно, помисли си Леон. Тогава ще можем да видим самия Монтесума. Дали ще носи забележителната си корона?“

Децата стигнаха до долната стълба на теокали и се заизкачваха към първата тераса. Вървяха в лявата страна и стигнаха до ниска проста постройка, пред чиято широка порта стоеше войник с копие в ръка. Чалчи обясни на приятелите, че тук се намира върховният жрец. Тя размени няколко думи с воина и той ги пусна да минат.

Момичето въведе тримата приятели в мрачно помещение без прозорци, оскъдно осветено от димяща лампа. Светлината падаше върху висока около метър и половина статуя с ужасяващо лице. Носът напълно липсваше, устата беше невероятно широка, виждаха се остри зъби и огромни изпъкнали очи, враждебно вторачени в децата. На челото имаше лента с разтворено ветрило.

Под статуята, зад малка маса седеше някакъв човек.

Чалчи сведе глава.

— А, ето те и теб, Чалчи — с дрезгав глас каза човекът. — Крайно време беше! Тези болки ще ме уморят. Чакай, чакай, какво искат тези деца с котката?

Мъжът се надигна и впери поглед в тримата приятели. Очите на децата вече започнаха да свикват с тъмнината. Мъжът, който стоеше пред тях, беше около четирийсетте, с гърбав нос и хлътнали бузи, а тънките му устни бяха сухи и напукани. Под леко изпъкналите му гневно блестящи очи имаше тъмни кръгове. Беше увит в черен шал, а в гъстата му коса проблясваха черни перли.

— Те са… приятели, господарю — каза Чалчи. В гласа й се долови лек страх. — Не им причинявай зло. Моля те, велики Кцимал!

Върховният жрец се изсмя високо:

— И защо не? — После се обърна към каменната фигура и прекара пръсти по огромните й зъби. — Миктлантекутли[4], владетелят на царството на мъртвите, сигурно много ще ви се зарадва… На колене, червеи!

Приятелите бързо се подчиниха.

— Още по-ниско!

Децата се притиснаха към студения под. Единствено Кия ни най-малко не се впечатли, а спокойно продължи да се мие.

Ким затвори очи. Изглежда, мъжът в черно обичаше властта и й се наслаждаваше.

— Те са загубили родителите си и могат да помагат в храма — чу се гласът на Чалчи. — А на вас са ви необходими слуги, нали?

— Да, разбира се — промърмори Кцимал. — Донесе ли папрат?

— Да, господарю — почтително отвърна Чалчи и се приближи към масата с наведена глава.

— Добре — кратко отвърна Кцимал. След това щракна с пръсти и заповяда на един роб, който се появи сякаш от нищото:

— Накълцай я на дребно и ми я донеси!

През тънката блуза на Ким се прокрадваше хлад. Дали върховният жрец не възнамеряваше да ги остави да лежат върху пода до утре сутринта? Тя внезапно се изправи.

— Какво си позволяваш? — просъска Кцимал.

montesuma_i_sveshtenoto_syrce_na_kolene.png

— Може във вашите очи да сме само презрени роби, но дори и те имат право на отговор. Ще се възползвате ли от нашите услуги? — попита Ким и хладно погледна жреца.

Леон и Юлиан затаиха дъх. Дано Ким не е отишла твърде далеч.

Кцимал изненадано опули очи. Адамовата му ябълка започна да подскача, а острият му поглед пронизваше момичето. С няколко крачки той се озова до Ким. Костеливият му показалец, който напомняше нокът на хищна птица, сочеше момичето.

— Хей, ти — прогърмя гласът му и приятелите вече се опасяваха от най-лошото. — Разпуснатият ти език може да ти струва главата. Но блюдолизци в този град има достатъчно. Монтесума обича да се обгражда с тях. Имаш късмет, че обичам смелите хора като теб. Отговорът ми е „да“. Двама тлакотли[5] излязоха днес от строя. Работата на тези роби беше да поддържат свещения огън, който не трябва да изгасва. Ще я поемете вие. Чалчи, покажи им какво да правят. Ще спят при останалите роби. Вървете!

— На твоите услуги, господарю — отвърна Чалчи и се отдалечи, като непрекъснато се кланяше. Приятелите я последваха, без да се бавят.

— Какъв ужасен човек — каза Леон, щом излязоха навън.

— Да, така е — отвърна Чалчи и замислено ги поведе към една ниска постройка зад огромната пирамида. Насреща им се зададе млад жрец, облечен целият в черно. Мъжът беше висок и слаб, имаше открито лице с високи скули и остър нос. В тъмните му очи проблесна любопитство, щом зърна децата.

— О, Йейак — извика Чалчи и отново се поклони.

— Хайде, хайде — приятелски каза Йейак. — Не обичам това.

Чалчи му се усмихна и представи новите си приятели.

— Нови слуги? — попита Йейак. — Отлично. Ще имаме много работа около сватбата.

След това им показа малка стаичка в къщата за роби. В нея имаше само три рогозки и глинена стомна.

— По-добре от нищо — усмихна се Чалчи. — А сега елате да ви покажа какво да правите.

— Трябва да поддържат огъня с въглища — каза Йейак. — Аз отивам при Кцимал. Ще му забъркам мехлем за болките. Покажи им работата, Чалчи, а после ела да ми помогнеш.

Чалчи поведе приятелите обратно към пирамидата. Минаха покрай някаква постройка, към която имаше залепено помещение с купол.

— Това също ли е храм? — попита Ким.

Момичето се засмя:

— Не, това е парна баня. Стените се загряват с огън. След това влизаме вътре и изливаме вода върху горещите стени, за да се образува пара. Това е чудесно средство срещу простуда. Понякога добавяме билки срещу кашлица във водата.

 

 

Малко след това, под палещите слънчеви лъчи, приятелите мъкнеха нагоре по стълбите тежки кошници с въглища, а Кия подскачаше наоколо. От децата течеше пот.

На половината път Юлиан се спря и избърса челото си:

— Каква страхотна гледка — извика той.

Оттук се виждаше целият храмов комплекс, обграден с триметрова каменна стена. На равни разстояния от стената се подаваха издялани от камък змийски глави, разтворили широко паст. Непосредствено зад стената имаше огромен едноетажен дворец, дълъг не по-малко от сто метра. Пищни мозайки с изображения на ягуари и птици кетцал украсяваха стените му. В многобройните вътрешни дворове цъфтяха великолепни цветя. На запад се издигаха две внушителни планини със заснежени върхове — Попокатепетъл[6] и Итцачихуатъл[7].

От храмовия комплекс тръгваха три улици по около петнайсет метра, водещи на юг, север и запад, пресичаха града, разположен сред езерото Текскоко, и продължаваха по най-високата част на широките диги[8], свързващи острова със сушата. Градът беше заобиколен с пояс от ниви, част от тях се намираха под нивото на водата. По протежение на улиците имаше къщи на по два-три етажа, издигнати върху колове във водата или почти до водата. Къщите от ослепително бял варовик бяха с плоски покриви и украсени с цветни фризове. Водопроводи от печени тухли и каменни канали опасваха града отвсякъде.

— Напомня ми Венеция — възхитено каза Леон. После отново помъкна тежките въглища нагоре по стълбите.

Горе, пред украсения в бяло и синьо храм на бога на дъжда, лежеше каменна фигура. А в храма на бога на войната се издигаше черен камък, висок около метър. Над него се извисяваха два етажа, украсени в кървавочервено, по фасадите им се виждаха мъртвешки глави. Костите меко проблясваха на слънчевата светлина.

— Доста гостоприемно — прошепна с треперещ глас Ким.

След това добави въглища в един от триножниците, поставени в четирите ъгъла на горната площадка на пирамидата. Огънят се разгоря по-силно и към небето се понесе гъст черен дим.

Юлиан погледна крадешком към широките входове на двата храма, охранявани от многобройни войници. За какво ли служи каменната фигура? Изпълнен от любопитство, той се приближи.

В най-лошия случай стражите просто щяха да го прогонят, какво пък толкова, помисли момчето.

Ким, Леон и Юлиан се упътиха към храмовете. Стражите ги погледнаха заплашително и насочиха копия към тях. Приятелите спряха и се усмихнаха нерешително.

В този момент се разнесе суров глас:

— Какво търсят тук новите слуги? Да се приближиш твърде много до боговете, не е безопасно.

— О, това е Кцимал — прошепна Юлиан.

Върховният жрец се отдели от сянката на вратата, водеща към храма на бога на войната Уитцилопочтли, и пристъпи напред. В оскъдната светлина на превалящия ден мъжът изглеждаше още по-мрачен.

Кцимал даде знак на стражите, след това махна на Ким, Юлиан и Леон да отидат при него. Те колебливо се подчиниха.

— Всичко тук е ново за вас, нали? По всичко изглежда, че не сте оттук — тихо каза върховният жрец и в гласа му прозвуча заплаха. — Виждам го по лицата ви. Знаете ли какво правим обикновено с чужденците, в името на Шипе-Тотек[9]?

Приятелите мълчаха. Само Кия тихо изфуча.

Кцимал едва забележимо се усмихна:

— Подаряваме им нещо — честта да бъдат съвсем близо до боговете. Подаряваме им… — той едва сподави смеха си, — смъртта!

„Побъркан е, помисли си Ким. Напълно е побъркан!“

Кцимал посочи към камъка в десния ъгъл на храма на бога на войната:

— Това е жертвеният камък. Тук принасяме в жертва достойните, тези, които имат право да отидат на небето и които ще придружават бога на слънцето Уитцилопочтли! Но по всичко изглежда, вие предпочитате да мъкнете въглища. Пък и не вие решавате какво ще се случи с вас. Това зависи изцяло от мен. В момента обаче се нуждая само от носачи на въглища. Последвайте ме!

С омекнали крака приятелите последваха върховния жрец, който се отправи към съседния храм на бога на дъжда. Той избута стражите настрани и пристъпи към странната фигура, лежаща на земята. Тя беше около метър и половина висока, два метра дълга и лежеше в средата на празно помещение, застлано с каменни плочи. Нищо не биваше да отвлича вниманието от фигурата, която беше свила крака в коленете и беше изправила тялото си, сякаш се канеше да прави упражнения за мускулите на корема. Ръцете й бяха отпуснати в скута и държаха блюдо, в което бе поставено златно сърце.

— Тази фигура е чакмул[10] — мрачно обясни Кцимал, забелязвайки недоумението на приятелите. — Трябва да знаете това, ако искате да работите тук. Чакмулът пази сърцето на града.

Върховният жрец внимателно взе сърцето от блюдото. То имаше овална форма и не беше по-голямо от два юмрука.

— Сърцето на града — повтори Кцимал. — Сърцето на цялата империя. Загубени сме, ако изчезне. Затова Монтесума се грижи да бъде добре охранявано. Но тук, горе, е на сигурно място.

И жрецът внимателно върна сърцето на мястото му.

— Също толкова важна е и короната — продължи той.

— Короната от пера на Монтесума? — не можа да се сдържи Юлиан и си спечели пълния с изненада поглед на жреца.

— Не сте толкова неосведомени, колкото си мислех — подметна подозрително той. — Така е, тази корона също е свещена. Без нея Монтесума е нищо, както и народът!

Един от стражите се приближи към Кцимал и му прошепна нещо на ухото. Жрецът недоволно промърмори:

— Имаме посещение. Самият Монтесума — каза той. — Иска да принесе жертва на боговете. Кръвта му…

Приятелите неволно отстъпиха крачка назад. Кия плътно се долепи до краката на Ким.

В този момент от задната, тъмна част на храма се появи фигура, заобиколена от многобройна свита слуги. Приятелите зяпнаха от изумление, а после като видяха стражите да коленичат, коленичиха и те. По всяка вероятност това беше Монтесума.

montesuma_i_sveshtenoto_syrce_montesuma.png

Високият слаб мъж беше загърнат с разкошно наметало от червени и зелени пера, на гърдите си имаше златен диск, наподобяващ слънце, а под наметалото се виждаха къса кожена поличка и златни сандали. На главата си носеше златен шлем, върху който се вееше огромна корона от пера. Зелените дълги пера бяха прикрепени към лента от плат в светлосиньо и червено, украсена с перли. При всяка крачка на могъщия владетел повече от сто пера изящно се поклащаха.

montesuma_i_sveshtenoto_syrce_jertvoprinoshenie.png

Един от слугите вееше на Монтесума с ветрило, тъй като изкачването до двата храма очевидно го беше изтощило. Друг слуга носеше клетка с невероятно красива птица кетцал. Внезапно птицата запя.

Ким погледна приятелите си. Беше същата птича песен, която чуха в Темпус!

Владетелят на ацтеките стоеше пред Кцимал, който единствен остана прав. Контрастът между двамата мъже беше поразителен. Монтесума приличаше на вълшебна райска птица, Кцимал — на черна врана.

— Добре е, че си тук — звънко каза Монтесума. Той имаше тясно, издължено лице с правилен нос и умни, будни очи. На ушите му проблясваха златни клиновидни обеци.

— Така ли? — хладно отвърна Кцимал.

— Да — отсече Монтесума. — Знаеш, че утре се женя. И затова…

— Правиш грешка, ако ме питаш — прекъсна го Кцимал. — Неца е от племето микстеки. Би трябвало да я убием, а вместо това ти се жениш за нея.

Монтесума вдигна вежди:

— Само че не те питам, Кцимал. Тази сватба ще ни помогне отново да заживеем в мир.

Жрецът дрезгаво се засмя:

— Мир? Това е капан. Но ти винаги си бил лековерен! Ще погубиш всички ни!

— Затваряй си устата! — заповяда му Монтесума. — Мъчи те ревност. Знам, че искаш да седнеш на трона, Кцимал. Знам също така, че желаеш Неца!

Кцимал стисна юмруци, чак кокалчетата му изпукаха. Приятелите разбраха, че върховният жрец с мъка сдържа гнева си.

— Искам да принеса жертва на боговете и да помоля за благословията им — каза Монтесума и погледна хладно Кцимал.

— Е, добре — отвърна жрецът, извади дълъг черен нож от обсидиан и посочи с глава към чакмула.

Бързо извадиха златното сърце. След това Монтесума протегна напред дясната си ръка. Кцимал я хвана, промърмори някакво заклинание и леко сряза кожата под лакътя на владетеля. От раната бликна кръв. Жрецът се погрижи тя да капе върху блюдото в ръцете на чакмула. Докато кръвта капеше, Монтесума гледаше към аленеещото вечерно небе. Устните му се движеха.

Ким се питаше дали владетелят на ацтеките произнася молитва.

Върховният жрец подаде на владетеля кърпа, с която да притисне раната. Монтесума я взе, притисна я към раната, а после рязко се обърна и се отдалечи със свитата си, без да удостои жреца дори с поглед.

— Какво зяпате? — кресна Кцимал към децата, щом Монтесума изчезна. — Залавяйте се веднага за работа! Носете въглища! И кажете на Йейак да се качи при мен!

Приятелите тръгнаха надолу.

— Видяхте ли! — развълнувано рече Юлиан, докато слизаше по стълбите. — Короната от пера е изключително ценна. Нали ви казах!

— Да — съгласи се Ким. — Но сърцето е също толкова важно.

Леон кимна:

— Изглежда Кцимал иска да притежава короната. Ясно е, че се стреми към властта.

— Имам усещането, че истински мрази Монтесума — тихо каза Ким. — Сигурно заради Неца, младоженката. Дали наистина е толкова хубава? Може би ще я видим утре?

След малко бяха долу и влязоха в къщата на Йейак, точно до тази за робите.

— Трябва да ви заведем при върховния жрец — каза Юлиан. — Той иска да ви види.

Йейак благо се усмихна:

— Да, знам. — Той хвърли поглед към слънцето, което се готвеше да се скрие зад хоризонта. — Настъпва часът на сенките. А това означава, че е време за ололиуки[11].

— Какво е това? — попита Леон.

Младият жрец излезе от стаичката си:

— Това е средство, което помага да се приближиш до боговете. Когато ядеш семена от ололиуки, можеш да виждаш и чуваш неща, които иначе дори не забелязваш… — многозначително каза той.

Наркотик, с отвращение си помисли Леон, докато следваха жреца.

Йейак ги заведе в кухнята. Там имаше много огнища, на които се печеше или вареше нещо. Жрецът се приближи до една свободна маса и изсипа в плитък каменен хаван съдържанието на две торбички.

Приятелите го наблюдаваха.

— Това е изсушен кактус пейот[12], а това са семена от пейот — обясни жрецът. След това счука двете съставки на фин прах и ги изсипа в стомна с кафеникава течност. — В стомната има чоколатъл[13]. А сега, елате, Кцимал не обича да чака.

Приятелите и Йейак отново се изкачиха на горната площадка на теокали. Върховният жрец ги очакваше пред чакмула. Йейак се поклони леко и му подаде напитката.

Кцимал я изля в гърлото си. Ким, Леон и Юлиан наблюдаваха с любопитство какво ще стане. Известно време Кцимал не помръдна. Очите му бяха затворени. Възцари се напрегната тишина. Изминаха минути, преди някой да каже нещо.

Изведнъж Кцимал започна да трепери. Сухото му тяло се загърчи. Очите му внезапно широко се разтвориха. Приятелите се дръпнаха назад. Зениците на Кцимал не се виждаха — очите му бяха така изкривени, че се виждаше само бялото. След това започна да вие и нададе скръбен вопъл като изтерзано животно. Внезапно протегна ръка напред, сграбчи свещеното златно сърце и го издигна нагоре към слънцето, което изпращаше последните си лъчи към града при езерото. Един слънчев лъч докосна сърцето и то засия в дланта му.

— О, богове — изви се гласът на Кцимал. — Дайте ми сила да направя това, което трябва, въпреки че не ми е разрешено да го правя. Дайте ми могъщество да сразя лековерните и да попреча на тяхното обединение!

Юлиан, който също като Ким и Леон ужасено наблюдаваше жреца, се замисли кого ли има предвид Кцимал.

Монтесума! — предположи той. А кои не трябва да се обединяват? Монтесума и Неца може би? Твърде е вероятно.

Кцимал може би наистина е луд. Юлиан усети страх. Сватбата беше утре. Дали върховният жрец не е замислил нещо?

Бележки

[1] Кетцалкоатъл — Бог на смъртта и възкресението, покровител на жреците и легендарен владетел на империята на ацтеките. Името му на нахуатъл означава Перната змия. Ацтеките вярвали, че един ден Кетцалкоатъл ще се върне, за да седне отново на престола си.

[2] Воин ягуар — Елитен професионален воин в ацтекската армия. Заедно с воините орли те били най-добрите воини, които получавали тези титли след специално обучение и след като са доказали смелостта си в битка и са заловили много пленници.

[3] Въглища — Ацтеките са първите жители на Америка, които започнали да използват въглищата и то не само за отопление, но и за украса.

[4] Миктлантекутли — Бог на смъртта и владетел на отвъдния свят. Бил изобразяван като скелет или с череп, вместо глава. Постоянни спътници му били прилеп, паяк и сова.

[5] Тлакотли — Роб. При ацтеките робите имали право на собствено имущество, можели да се женят и то не само за роби, а децата им се раждали свободни граждани.

[6] Попокатепетъл („пушеща планина“. — Активен вулкан на Мексиканското плато, на 70 км от град Мексико, с височина 5432 м.

[7] Итцачихуатъл („бяла дама“). — Неактивен вулкан в планински масив с четири върха, които приличат на легнала заспала жена. Намира се в непосредствено до Попокатепетъл. Висок е 5230 м.

[8] Дига — Дълъг земен насип, издигнат с цел предпазване от наводнения.

[9] Шипе-Тотек — Бог на растителността и посевите. Бил свързан както с пролетното обновление на природата, така и със събирането на реколтата и с опияняващата напитка „октли“.

[10] Чакмул — Каменни статуи на полулегнали човешки фигури, които имат нещо като голям поднос или плоска чиния на коремите си. Предполага се, че са свещени воини стражи, които пазят пирамидите. Срещат се не само при ацтеките, но и при маите, инките и толтеките. Първата подобна фигура е намерена в Чичен Ица.

[11] Ололиуки — Вид увивно растение, разпространено в Мексико. Семената му имат упойващ ефект и били използвани от ацтеките при различни религиозни ритуали. Жреците смятали, че така по-лесно влизат във връзка с боговете.

[12] Пейот — Вид дребен кактус, който се среща в южните части на САЩ и в Мексико. Употребата му предизвиква халюцинации. Използвали го в магически и религиозни ритуали още от древността.

[13] Чоколатъл — Напитка, приготвяна от какаови зърна, която съдържала вода, стрито какао, царевица, ванилия, лют черен пипер. Вкусът й бил доста различен от това, което днес познаваме като какао. Какаото станало познато в Европа едва след откриването на Америка през 15 в.