Фабиан Ленк
Монтесума и свещеното сърце (11)

Бягство в мъглата

На следващата сутрин, малко след като приятелите бяха започнали работа, се появи Монтесума, следван от огромна свита. Ким, Юлиан и Леон почтително се поклониха.

— Кажете на Кцимал, че искам да принеса жертва на боговете — заповяда им той.

Приятелите незабавно се отправиха към къщата на върховния жрец. Не можаха да го открият, но се натъкнаха на Йейак:

— Кцимал все още е болен — каза той. — Аз ще го заместя. Занесете горе въглища!

След това побърза да настигне Монтесума, който изкачваше стълбите към храма.

Децата с радост изпълниха заръката, защото така щяха да присъстват на ритуала.

Йейак смирено се поклони на владетеля, който стоеше пред чакмула. Монтесума изглеждаше нетърпелив. Нервно потропваше с левия си крак, обут в позлатена обувка. Приятелите съвсем бавно започнаха да слагат въглища в един от триножниците.

— Господарю мой, за съжаление Кцимал все още е болен — високо каза Йейак, така че приятелите го чуха. — Ще се радвам да ви помогна за ритуала.

— Болен!? — ядосано повтори Монтесума. — Сърцето изчезна, вилня пожар, дига се скъса, а моят гостенин беше на косъм от смъртта! Намираме се в бедствено положение и по всичко изглежда, че боговете са ни изоставили, а върховният жрец е болен!

Йейак отново се поклони:

— Вие можете да умилостивите боговете, господарю, те ще се вслушат в молитвата ви.

— Дано си прав… — замислено отвърна владетелят. — Да започваме тогава без Кцимал!

Младият жрец с готовност кимна.

В този момент едни воин ягуар задъхано изкачи стръмните стъпала към най-горната площадка на пирамидата.

— Куанун! — учудено възкликна Ким. — Защо ли е дошъл тук?

Воинът се насочи към Монтесума. Владетелят го погледна хладно.

— Прости ми, господарю, че те безпокоя — започна Куанун, — но имам да ти съобщавам нещо важно.

Приятелите се спогледаха.

— Слушам те — отвърна владетелят.

— Покушението срещу Актлу. Аз… — воинът ягуар не довърши изречението. По челото му изби пот, погледът му блуждаеше наоколо. Виждаше се, че мъжът се бори със себе си.

Монтесума отново започна да потропва нервно с левия си крак.

— Какво има? Не ми губи времето, в името на Тлалок!

Бърз като светкавица, владетелят се озова до Куанун, сграбчи го за раменете и го повали на земята:

— Говори най-после!

Куанун коленичи пред Монтесума:

— Знам кой хвърли копието!

Монтесума отстъпи назад и присви очи:

— Ако веднага не кажеш какво знаеш, ще заповядам да те принесат в жертва и да украсят с черепа ти тцомпантли.

Воинът сведе глава:

— Кцимал! — изстреля внезапно той. — Беше Кцимал, в името на Кетцалкоатъл.

Леон едва не изтърва кошницата.

Жреците се отдръпнаха от Куанун, сякаш беше болен от заразна болест. Само Монтесума не помръдна от мястото си.

— Какво каза!? — попита той и в гласа му се четеше заплаха.

— Той беше, видях го — заобяснява воинът. — Промъкна се незабелязано зад тълпата, бързо измъкна копието изпод дрехите си и го хвърли по Актлу.

Лицето на Монтесума не трепна. Възцари се мъртва тишина.

— Едно не мога да разбера, Куанун — каза хладно владетелят най-сетне. — Защо още вчера не ми каза това.

— Не посмях — извика Куанун. — Кцимал има голямо влияние! Изплаших се, че никой няма да ми повярва и че ще бъда наказан!

— Стани! Ще бъдеш наказан, ако не успееш да заловиш този предател! — кресна Монтесума и поклати глава. — Значи зад всичко се крие Кцимал! Каква наглост! Но какво го е подтикнало? Вероятно е искал да ме злепостави, като ме направи за смях, че не мога да гарантирам сигурността на гостите си. Това ли е искал!? Отдавна имам усещането, че ми завижда и иска да ми отнеме короната. Йейак!

— Да, господарю — отзова се веднага Йейак.

— Къде е Кцимал?

— Мисля, че е в парната баня на храма.

— В банята?

— Да, тъй като не се чувства добре, надява се банята да му помогне — отвърна Йейак.

Монтесума отново се наведе над Куанун:

— Какво още се мотаеш, арестувай го!

Воинът ягуар ниско се поклони. След това се втурна да изпълни заповедта на Монтесума.

— След тях! — прошепна Леон на приятелите си.

Когато стигнаха до подножието на пирамидата, войниците завиха наляво, минаха покрай къщата за слугите и се насочиха към невзрачната пристройка с купол. Необезпокоявани от никого, Ким, Леон и Юлиан ги последваха.

Озоваха се в мрачно помещение. През тясно прозорче се процеждаше оскъдна светлина. Върху нещо като закачалка висяха черни одежди, затова Леон реши, че това трябва да е съблекалнята. Куанун и хората му се втурнаха през тясната врата. Приятелите ги последваха. Удари ги влажен и топъл въздух. Ставаше все по-топло и все по-тъмно. Войниците внезапно спряха и децата едва не се блъснаха в широките им мускулести гърбове. Приятелите също се заковаха на местата си. В мъждивата светлина на една маслена лампа те видяха над главите си огромен каменен купол, по който се стичаше топла вода. В помещението почти не можеше да се диша от жега и влага.

В този момент приятелите съзряха Кцимал. Жрецът седеше на каменна пейка, близо до неголяма врата. Носеше само кожена препаска, а пред него имаше леген с вода.

— Кцимал, арестуван си! — изрева Куанун.

Върховният жрец се разсмя:

— Какво си позволяваш, войнико, изчезвай веднага!

— Това е заповед на Монтесума — отвърна Куанун.

— Монтесума е заповядал да ме арестуват? — недоверчиво попита Кцимал. — Мога ли да попитам защо?

Воинът ягуар му каза.

В първия момент върховният жрец изглеждаше напълно объркан. След това всичко се разигра с мълниеносна бързина. Кцимал вдигна високо легена и плисна водата върху горещата стена. Чу се свистене, обгърна го облак пара и той се скри от погледите на приятелите.

— Дръжте го! — изкрещя Куанун.

Воините започнаха да крещят един през друг:

— Къде е той? Не го оставяйте да се измъкне!

Минаха няколко минути, преди парата да се разсее. На мястото, на което само допреди секунди стоеше Кцимал, нямаше никого.

— Вратата! — изрева Куанун. — Измъкнал се е през страничната врата. След него!

Войниците се втурнаха към вратата. Приятелите ги последваха и видяха как една фигура с кожена препаска прекоси тичешком големия площад пред теокали. Само че Кцимал нямаше къде да избяга. Войниците го настигнаха и го повалиха. След това довлякоха яростно съпротивляващия се жрец при най-долното стъпало на пирамидата.

— Монтесума и някои от жреците идват насам — каза Ким.

— Да, и Йейак е сред тях — добави Леон.

Младият жрец съпроводи владетеля почти до последното стъпало на долната площадка. Вероятно ритуалът беше завършил.

Около Кцимал и войниците се насъбраха зяпачи. Монтесума се спря пред жреца и впери поглед в него:

— Защо? — попита кратко той.

— Какво защо? — излая Кцимал. — Това е някаква интрига, в името на Шипе-Тотек, и ти си забъркан в нея.

— Не, това е твое дело — хладно отвърна владетелят. — Опитал си се да убиеш Актлу. Има свидетел.

— И кой е този свидетел?

Монтесума вдигна очи към небето:

— Куанун те е видял.

Върховният жрец разярено впери поглед във воина, който здраво го държеше.

— Ще се разкайваш за това, Куанун! — закани му се Кцимал. — И ще се молиш никога да не беше се раждал, в името на Миктлантекутли.

Монтесума се направи, че не е чул думите на жреца и продължи:

— Сигурно ти си откраднал и златното сърце?! — И владетелят заповяда да бъде претърсена къщата на Кцимал.

Междувременно тълпата нарастваше. На площада цареше суматоха.

След десетина минути войниците се върнаха обратно, без да са открили сърцето.

— Скрил си го някъде — мрачно каза Монтесума, — но ще го намерим. Така че по-добре, Кцимал, да ни кажеш къде е. Ще имаш възможност да помислиш за това в затвора. Йейак, ти ще поемеш длъжността му. Назначавам те за върховен жрец.

Йейак ниско се поклони:

— За мен ще е чест, господарю.

Владетелят пропусна и това покрай ушите си:

— Краят на нещастието, връхлетяло народа ни, се вижда! — извика той към насъбралите се хора. — Отново ще заживеем в мир, защото мъжът, виновен за страданията ни, ще бъде наказан.

В очакване на одобрение, той погледна към поданиците си, но народът мълчеше.

— Дано действията на Монтесума не са прибързани — притесни се Юлиан.

— Как така? — изненадано попита Ким. — Нали и ние от самото начало подозирахме Кцимал?

— Така е — отвърна Юлиан. — Само че лентата, която намерихме при дигата не се връзва с всичко това. Тя вероятно не е ацтекско украшение.

— Аз, Монтесума, вашият владетел, ви обещавам мир, щастие и богата реколта. Боговете отново са с нас! — продължи владетелят. — Празненствата по повод сватбата ми с Неца ще бъдат удължени с три дни. Всички жители на Теночтитлан са поканени!

Разнесоха се слаби възгласи на одобрение, но беше ясно, че думите на Монтесума не успяха да убедят хората и те не повярваха на обещанията на владетеля.

Все пак Монтесума се държеше много по-освободено, откакто Кцимал бе отстранен.

Юлиан се замисли. Лентата… Трябваше да разберат какво се крие зад нея. Вероятно Йейак можеше да им помогне. Или златарят с клинчето на долната устна, когото Ким беше гледала как работи.