Фабиан Ленк
Монтесума и свещеното сърце (14)

Обвинението

Леон пое дълбоко въздух:

— Защото Куанун участва в заговор срещу Монтесума. Кълне се, че завчера вечерта е видял как Кцимал хвърля копие срещу микстекския владетел Актлу. Но това очевидно не е вярно, тъй като по това време е бил при теб, Лиатцил! — обясни той.

Жената сложи ръце на кръста:

— Да, така е!

— По всичко изглежда, че Йейак му е платил, за да излъже! — продължи Леон.

— Но защо е трябвало да го прави? — попита Лиатцил.

Ким се плесна по челото:

— Йейак е искал да стане върховен жрец. С помощта на Куанун е успял да премахне Кцимал от пътя си.

— Точно така! — извика Леон. — Сега вече всичко си идва на мястото.

Юлиан си пое въздух:

— Това е! Вече всичко е ясно! Микстеките също имат пръст в тази работа — да не забравяме за лентата! Дали не са в комбина с Йейак и Куанун?

— Така изглежда — отвърна Леон. — Намирисва ми на заговор срещу Монтесума и Кцимал. Откраднатото сърце, пожарът, скъсаната дига, странното покушение срещу Актлу — всичко това има за цел да бъде отслабена властта на Монтесума!

— В такъв случай да не губим време — настоя Юлиан. — Към двореца!

— Да вземем с нас и Чалчи — предложи Ким. — Къщата й не е далеч оттук.

Децата се втурнаха към къщата на Чалчи и я извикаха. Тя трябваше да обещае на родителите си, че ще се върне, преди да е станало тъмно. След това тръгна към двореца с приятелите и Лиатцил. По пътя я посветиха в тайната си.

— Как е възможно това!? — момичето успя да каже само това.

Скоро децата се изправиха пред стената, която ограждаше двореца. Какво ще стане, ако не ги пуснат и ги пропъдят като просяци, помисли си Леон, но бързо отпъди тази мисъл. Ако подхожда така към нещата, ще загуби, още преди играта да е започнала.

Затова решително тръгна към двамата стражи пред портата. Мъжете мигновено насочиха копията си към групата.

Леон все пак успя да ги убеди колко неотложна е задачата, с която идват. След малко един слуга ги въведе във вътрешния двор на двореца. Зад стената се простираше парк с дъхави цветя, потоци и водоскоци. Пътеката беше покрита с невероятно красиви мозайки. Почти на всеки три метра се преминаваше под дървени арки, украсени с дърворезба и статуи на богове. Приятелите разпознаха Уитцилопочтли, Тлалок и Кетцалкоатъл. Отляво и отдясно на пътеката имаше странни каменни фигури — куче с патешка човка, мечка с лъвска грива и бивни в огромната си паст, дете с крила и какаов плод в ръце. Между две тънки колони висеше слънчев диск с мистични символи. По-нататък имаше клетки с живи животни — оцелоти и ягуари, които втренчено гледаха към приятелите.

Пътеката минаваше през малко красиво мостче, завиваше рязко надясно и водеше към една доста по-малка клетка. Приятелите разтвориха широко очи — клетката беше от чисто злато. Върху пода, застлан със сини и червени пера, лежаха две огромни змии, които оцъклено гледаха Кия. Дългите им раздвоени езици не спираха да се поклащат насам-натам. Котката се наежи и тихичко изфуча.

Очаровани, приятелите, Чалчи и Лиатцил излязоха от парка и преминаха през още една порта — на самия дворец. Заедно с един слуга прекосиха няколко сенчести коридора и стигнаха до врата, цялата украсена с маски, които трябваше да внушават страх. Имаше сгърчени от болка муцуни, лица, разкривени от демоничен кикот, мъртвешки черепи, оголили зъби, и едно женско лице, от чиито очи капеха кървави сълзи. Слугата кимна на мускулестите стражи и те пропуснаха групата да мине.

Приятелите се озоваха в зала, чието великолепие ги заслепи. Злато, злато и злато! Навсякъде имаше злато — по стените, по тавана, по пода. Виждаха се еднометрови, великолепно изработени кафези, в които пърхаха изумително красиви птици, подобни на пауни.

Блестящ фойерверк от хиляди скъпоценни камъни заслепяваше очите. Скъпоценните камъни образуваха красиви бордюри по протежение на стените и проблясваха по краката на трона, върху който седеше Монтесума. Но цялото това изобилие от злато, птици и безброй скъпоценни камъни бледнееше пред наметалото на Монтесума. То беше от хиляди мънички, старателно пришити едно към друго пера от колибри, преливащи в неповторимо великолепие от багри, в пълна хармония с изумителната корона от пера на главата на владетеля. Отдясно и отляво на трона седяха Неца и баща й Актлу. Царските особи тъкмо се хранеха.

— На пода! — прошепна слугата и приятелите мигновено се подчиниха. Главите им докоснаха хладния златен под. С разтуптени сърца очакваха какво ще се случи.

Монтесума ги остави да се поизпотят.

„Ние сме нищо за него, помисли си Ким. Той се държи с нас като с червеи, които пълзят край трона.“

Това беше унизително и тя едва успя да сподави надигналия се в нея гняв. Ако в следващите минути не се случи нещо, тогава…

— Е — отекна гласът на ацтекския владетел сред разкошната зала, — надявам се, че имате сериозно основание да ни прекъснете.

— Да, имаме наистина сериозно основание — отвърна Юлиан, преди Ким да успее да каже нещо.

Колко е добре, че Юлиан взе думата. Самата тя все още беше твърде разгневена, за да може да говори спокойно.

— Станете! Любопитен съм да разбера какво е това толкова важно нещо, което вие, малки слуги, имате да ни казвате. — Монтесума тихо се засмя, Неца се съгласи с него, а Актлу гледаше безизразно.

Юлиан, Леон и Ким застанаха един до друг. Пред тях стоеше Кия и гледаше към Монтесума, а Лиатцил и Чалчи стояха отзад.

— Става дума за покушението срещу вас, Актлу — започна Юлиан. Гласът му беше ясен и твърд.

Дебелият микстек смаяно погледна момчето. След това натъпка шепа орехи в устата си.

— Копието не е било хвърлено от Кцимал! Куанун излъга! — изложи обвинението си Юлиан.

Монтесума разгневено поклати глава, така че копили кетцали зашумоля.

— И как стигна до това заключение?

— Вчера вечерта и през цялата нощ след това Куанун е бил при тази жена — продължи Юлиан и направи крачка встрани, така че да се види Лиатцил. — Следователно не е могъл да бъде при теокали и нищо не е видял.

— Вярно ли е това, жено? — обърна се Монтесума към жената.

Главата на Лиатцил беше наведена и тя започна да трепери с цялото си тяло.

Приятелите нервно се спогледаха. Дали Лиатцил се изплаши да свидетелства срещу могъщия воин ягуар? Защо така изведнъж загуби дар слово?

— Какво има? Не те чувам — присмя се Монтесума. Неца тихичко се изсмя.

Юлиан забеляза, че този път Актлу беше сериозен, напълно сериозен.

— Кажи им! — подкани я Ким.

— Не мога — прошепна Лиатцил.

Приятелите се парализираха от ужас. Това беше краят! Бяха се излъгали! Сега щяха да ги принесат в жертва на боговете — високо горе върху пирамидата!

— Нищо не разбирам — извика Монтесума. — Какво си позволявате? Мигновено ще заповядам да ви…

— Спри! — прекъсна го Ким, която първа се опомни. Владетелят смаяно я погледна. Той просто не можеше да си представи подобна дързост.

Ким се възползва от момента, сграбчи Лиатцил за раменете и я разтърси, сякаш искаше да я събуди от някакъв сън:

— Защо се опитваш да предпазиш Куанун? Той се отнесе с теб като с последен боклук!

През тялото на Лиатцил премина тръпка. Погледът й несигурно зашари из огромната зала.

— Говори, моля те — настоятелно повтаряше Ким.

И най-накрая Лиатцил проговори:

— Да, Куанун беше през цялото това време при мен. Не е напускал колибата ми.

Приятелите с облекчение въздъхнаха. За момент се възцари пълна тишина.

Юлиан изчака да минат няколко секунди и каза:

— Освен това Куанун изнудва новия върховен жрец Йейак. Йейак даде на Куанун един златен пръстен в замяна на неговите услуги.

— Какви услуги?

— Смятаме, че имат връзка с нещастията, сполетели Теночтитлан. Всъщност не са били нещастия, а покушения!

И Юлиан разказа за разкритията, които бяха направили — за тайния проход зад чакмула, за кесийката с остатъците от сяра при изгорелия склад и за срязаната врата на дигата. Не спомена единствено за лентата.

— Доведете тук Куанун и Йейак — изфуча Монтесума, когато Юлиан завърши. — А ти, момче, се моли обвиненията ти да са справедливи. В противен случай главата ти ще украси теокали, обещавам ти го!

Юлиан преглътна. Изминаха няколко минути. Неца без желание ровеше в сребърната си чиния, Монтесума пиеше от златен бокал, а Актлу стоеше като вкаменен.

Не след дълго въведоха Куанун и Йейак. Те ниско се поклониха на владетеля. Без да се бави, Монтесума им съобщи за обвинението.

Йейак звънко се разсмя. Куанун сърдито стрелна с поглед Юлиан, Ким и Леон:

— Какво си въобразявате? — излая той. След това сви юмруци и с тежки стъпки се упъти към Лиатцил: — А ти, боклук, такъв, сигурно искаш да си отмъстиш, защото те изоставих!

— Спри! — отсече Монтесума. След това направи знак на стражата: — Претърсете го!

Куанун бурно запротестира, но леденият поглед на Монтесума го накара да замълчи. Единият от войниците намери нещо и го занесе на владетеля.

Монтесума стана от трона и вдигна високо един пръстен:

— Имаш ли да кажеш нещо, Куанун? Едва ли можеш да си позволиш толкова скъп пръстен…

Воинът ягуар стисна зъби и хвърли на Лиатцил поглед, пълен с омраза. След това посочи към Йейак:

— Зад всичко това стои той!

Върховният жрец надменно се засмя:

— Искаш да отървеш кожата си.

— Видяхме как плати на Куанун — хладно каза Юлиан и извади лентата. — Освен това тази лента ти е позната! Намерихме я при срязаната врата на дигата!

Върховният жрец не беше единственият, който ужасено погледна към уликата. Актлу също се беше вторачил в нея.

— Донеси я тук! — заповяда Монтесума.

Юлиан се подчини.

— Микстекско украшение — веднага каза Монтесума. — Как се е озовало при дигата?

— Беше Актлу! — опита се да се защити Йейак с писклив глас. — Той беше при дигата, когато хората му срязаха вратата. Вероятно тогава е загубил лентата.

— Става все по-интересно — мрачно отбеляза Монтесума.

Актлу беше вперил поглед в пода. Всичко у него издаваше, че е загубил.

Приятелите се спогледаха — подозренията им по отношение на Актлу се бяха оказали основателни!

— Да, безсмислено е да отричам — най-сетне каза той. — Исках да те сваля от трона и да властвам над народа ти, Монтесума. Но нямах достатъчно войници. Така че смятах да отслабя властта ти стъпка по стъпка. Сватбата беше удобен повод.

Неца отправи към баща си поглед, пълен с негодувание:

— Искал си да използваш сватбата, която трябваше да установи мир, за да нанесеш удар на ацтеките?

— Да — отвърна Актлу.

— Ами покушението срещу теб? — отчаяно попита Неца, едва сдържайки сълзите си.

— Беше нагласено — мрачно отвърна Актлу. — Йейак хвърли копието. И разбира се, нарочно не уцели. Куанун обвини Кцимал, за да може Йейак да стане върховен жрец. А пък аз щях да бъда извън всякакво подозрение и едновременно с това да твърдя, че Монтесума не владее положението в империята си. Йейак открадна сърцето, той организира и подпалването на склада.

— Лъжи, всичко това са лъжи! — извика върховният жрец, но никой не му обърна внимание.

— Какъв мерзък план! — процеди Монтесума с каменно лице.

— Но това не е всичко — каза Ким. — Йейак и Куанун се уговаряха да направят и последната крачка!

— Какво още бяхте замислили? — уморено попита Монтесума.

— Свещената корона — изрече Йейак. — Куанун трябваше да открадне копили кетцали, символа на властта.

— И тогава щеше да си свършен като владетел — предположи Неца и сложи ръката си върху ръката на Монтесума.

— Точно така, а и това е била целта на тези мъже. Къде е златното сърце, Йейак?

Върховният жрец се поколеба за миг. След това го извади от една кожена торбичка, скрита под черните му одежди.

— Да не повярваш — измърмори Монтесума, като взе сърцето в ръце. — Търсихме го навсякъде, но разбира се, никой не си и помисли, че някой от жреците може да го е откраднал и да го носи в себе си.

Той замислено погледна към приятелите:

— Е, почти никой… — на устните му се появи усмивка. — Безкрайно съм ви задължен.

Децата скромно наведоха глави. Само Кия радостно измяука.

Владетелят на ацтеките заповяда да отведат Йейак, Куанун и Актлу. Върховният жрец и воинът ягуар не спираха да си разменят обвинения, докато ги извеждаха от разкошната зала.

— Веднага освободете Кцимал! — извика Монтесума след стражите. — Аз съм в дълг пред него.

— Какво ще стане с баща ми? — тихо попита Неца.

Монтесума замислено играеше с едно перо:

— Би трябвало да го убия.

Неца закри с ръце лицето си.

— Мога ли да кажа още нещо? — престраши се Ким.

— Ти ли? — Владетелят й се усмихна. — Ти и приятелите ти винаги можете да кажете каквото и да било!

Ким се покашля:

— Ако убиете Актлу, ще избухне война! Микстеките ще искат да си отмъстят.

Монтесума тихо простена:

— Да, напълно си права…

Момичето събра цялата си смелост:

— Вероятно можете да проявите величие като се покажете снизходителен и не допуснете народът ви да бъде въвлечен във война.

Неца погледна доброжелателно към Ким. След това се обърна към Монтесума:

— Намирам, че малката има право. Освен това баща ми ще ти е вечно задължен.

— Аз не съм малка — изплъзна се от устата на Ким, преди да се усети.

Монтесума се засмя:

— Най-малкото имаш голямо сърце и проницателен ум — както и приятелите ти. Добре, ще помилвам Актлу. Освен това ще удължа празненството по случай сватбата с още един ден. Целият град трябва да отпразнува края на този заговор и да види как връщам златното сърце на мястото му.

 

 

На големия площад пред пирамидата, осветен от хиляди факли, се беше събрало огромно множество. Новината за разкриването на заговора се беше разнесла. Огньовете на горната площадка на теокали се издигаха към обсипаното със звезди небе над града. Но този път не Ким, Юлиан, Леон и Чалчи бяха тези, които трябваше да мъкнат въглища по стълбите. Четирите деца и Кия сега бяха част от свитата на Монтесума, който точно в този момент беше застинал в благоговение пред чакмула.

— А сега вземи сърцето и го сложи обратно на мястото му в ръцете на боговете — произнесе с пресипналия си глас Кцимал, старият нов върховен жрец.

Монтесума го погледна:

— Бях несправедлив към теб, Кцимал. И съм благодарен на боговете, че ми помогнаха да поправя тази несправедливост. Но ми кажи защо избяга от банята, след като си бил невинен?

— Но в този момент никой, освен мен, не беше убеден в това, нали? Абсолютно никой. Бягството беше единственото ми спасение — отвърна Кцимал. След това погледна към Ким, Юлиан и Леон. — Трябва да благодарим не само на боговете, но и на тези деца.

— Знам това, и никога няма да го забравя — отвърна Монтесума.

След това той взе сърцето от ръцете на Кцимал и го вдигна високо над главата си, така че всички на площада да го видят. Златният символ на властта заблестя на светлината на огъня и в този момент се разнесе радостно ликуване. Монтесума внимателно сложи сърцето върху блюдото в ръцете на чакмула. Под глухото биене на барабани, владетелят се обърна към народа и вдигна ръце към небето. Хората в основата на пирамидата дълго го приветстваха.

И отново над Теночтитлан се спусна дълга нощ. Цареше буйно веселие, хората танцуваха, пиеха и празнуваха. Приятелите седяха на масата на Монтесума, върху подиума, и се наслаждаваха на вкусния чоколатъл. Чалчи щеше да се пръсне от гордост.

 

 

Следващите часове преминаха в музика, танци и похапване на най-отбрани ястия.

— Каква великолепна нощ — каза Ким. Тя галеше Кия, седнала в скута й с полузатворени очи.

— Да, наистина — въздъхна Юлиан.

— Какво има? — попита Леон.

— Мисля, че вече е време… — тихо отвърна Юлиан, така че Чалчи да не го чуе.

Леон кимна:

— Знам какво имаш предвид.

Ким също въздъхна.

— Връщането ли?

— Да, случаят е разрешен — отвърна Юлиан и се изправи. Другите го последваха.

— Така не ми се тръгва… — прошепна Ким повече на себе си. — Чалчи, този град, храмът, светът на ацтеките е… просто прекрасен.

— Къде отивате? — попита ги Чалчи.

— О, ужасно сме изморени — бързо отвърна Ким. — Искаме да се приберем вкъщи.

Чалчи ги погледна с недоумение:

— Но тук сте си вкъщи!

Ким смутено се усмихна. Този път наистина не знаеше какво да отговори. Мразеше този момент.

Чалчи повдигна рамене:

— Тогава до утре, лека нощ!

— Лека нощ — бързо отвърнаха приятелите и напуснаха трапезата.

После мълчаливо се отправиха към огромната пирамида, а когато стигнаха там, се увериха, че никой не ги наблюдава.

— Е, хайде — тъжно каза Ким и взе Кия в ръце. Уверено се насочиха към основата на пирамидата, но не останаха дълго там, а се плъзнаха през каменната основа като през въздух и потънаха в пълния с тайни свят на Темпус. Стаята на времето ги върна обратно в Зибентан.