Фабиан Ленк
Монтесума и свещеното сърце (12)

Лентата

Тази нощ в Теночтитлан беше особено дълга. Монтесума спази обещанието си да покани на сватбата всички жители на града. Хиляди хора се събраха на големия площад. Настроението обаче беше потиснато, тъй като никой не вярваше в мира, обещан от владетеля. Най-малко Актлу, който демонстративно се обгради с телохранители и не се отделяше и на крачка от тях. Това не остана незабелязано от Монтесума. Мълчалив и затворен, той седеше върху трона си, обграден от велможите си, а до него с каменно лице седеше хубавата Неца. Едва късно след полунощ приятелите се прибраха в стаята си. Те не успяха да говорят с Йейак.

Такава възможност се появи на следващата сутрин след закуска. Кия се втурна като стрела към къщата на върховния жрец. Юлиан, Ким и Леон я последваха и за тяхна изненада ги допуснаха при Йейак, който се беше настанил в мрачната стая със статуята на Миктлантекутли.

— Защо не сте на работа, както ви беше заповядано? — вместо поздрав ги попита младия жрец.

— Извиняваме се, но имаме един много важен въпрос — отвърна Юлиан.

Йейак леко се усмихна:

— Надявам се, че въпросът наистина е важен. В противен случай… — и той погледна към статуята.

Юлиан също погледна към нея и се ужаси. Някаква неясна течност беше полепнала по големите зъби и безформената брадичка на божеството. Полазиха го студени тръпки. Вероятно Йейак или някой друг беше принесъл жертва на владетеля на царството на мъртвите. Кръвна жертва… Юлиан не позволи на тези мисли да го обсебят и успя да се овладее.

— Намерихме нещо, което искаме да ви покажем — каза той и се поклони. Той държеше лентата в ръка зад гърба си.

— И какво е това нещо?

— Една лента — повтори Юлиан. — Ние…

— Е, и? — прекъсна го върховният жрец.

— … намерихме я при разрушения шлюз на дигата — довърши Юлиан изречението си.

Йейак ядосано погледна момчето:

— Оставете ме на мира, в името на Тлалок! Нямам никакво време да разглеждам суеверни украшения!

— Но това може да е доказателство за…

Жрецът отново не го остави да довърши:

— Не, не! Не ме занимавайте глупости!

Юлиан се поколеба за миг. В този момент Кия предупредително измяука и това го убеди, че ще е по-добре да се оттеглят.

Той отново се поклони и децата напуснаха мрачното помещение.

— Страхотно, не ще и дума — заключи Леон, когато отново излязоха навън. — Това не ни помогна особено.

Юлиан въздъхна:

— Да, за съжаление, но бяхме длъжни да опитаме.

— Така е — каза Ким. Тя продължаваше да размишлява над случилото се. Нещо я тревожеше, но не можеше да разбере какво.

— Какво има? — попита Юлиан.

Но така и не можа да разбере, защото в този момент се появи Чалчи.

— Ей, къде бяхте? — извика тя и се засмя. — Искате да ме оставите да работя сама, така ли?

— Не, разбира се, идваме! — отвърна Юлиан.

И те отново се захванаха с изтощителната си работа. През нощта пламъкът беше намалял и сега приятелите трябваше да мъкнат кошница след кошница до най-горната площадка. Юлиан, Леон и Чалчи започнаха да си говорят за Кцимал. Момичето им каза, че народът все още е много обезсърчен. Чуваха се гласове, че положението на Монтесума вече не е толкова стабилно. Създаваше се впечатление, като че ли всички очакваха следващото бедствие. А и нали златното сърце все още не е намерено.

Само Ким не се включи в разговора. Беше потънала в мислите си. Отново и отново си припомняше разговора с новия върховен жрец. Но внезапно, когато вече бяха изминали почти половината път до горната площадка, тя се спря.

Йейак беше премълчал нещо! Трябваше непременно да говори насаме с Леон и Юлиан.

Това й се удаде по време на обяда. Тя издебна момента, когато Чалчи си бъбреше с една приятелка, и дръпна приятелите встрани.

— Йейак е виждал лентата — възбудено прошепна тя.

— Защо мислиш така?

Ким нервно се огледа, за да е сигурна, че никой не ги подслушва.

— Помислете — продължи тя шепнешком. — Йейак каза, че няма време да разглежда суеверни украшения. Следователно знае, че лентата е украсена с нещо, някакво божество вероятно.

Леон и Юлиан я погледнаха смаяно:

— Изобщо не ми дойде наум — каза Юлиан, затаил дъх.

Леон поклати глава:

— Не мога да повярвам! Защо Йейак не поговори откровено с нас? Свързан ли е с покушението, дали той не е откраднал златното сърце? Ако е така, обвиненията срещу Кцимал са несправедливи!

Юлиан се почеса по тила:

— Не, не — каза той. — Куанун е видял Кцимал да хвърля копието.

— Може би и Куанун лъже — отвърна Ким.

— Това са само предположения — категоричен беше Юлиан. — Трябват ни факти. Ако можехме да разберем на кого е лентата.

— Защо не отидем при златаря — предложи Ким. — Може би той ще ни каже нещо повече.

— Можем да предупредим Монтесума — каза Леон.

— По-добре да не го правим — отвърна Ким. — Йейак може да отрече всичко, а освен нас няма други свидетели. В такъв случай познайте на кого ще повярва Монтесума — на нас, малките слуги, или на мъжа, когото току-що назначи за върховен жрец.

Този аргумент успя да убеди и Леон.

Следобедът им разрешиха да починат. Чалчи си тръгна за вкъщи, а приятелите се упътиха към квартала на златарите. След известно лутане откриха любезния златар със златното украшение на долната устна и с любопитство се загледаха в работата му. Той тъкмо завършваше един пръстен. На рогозката пред себе си беше наредил различни накити. Сред тях имаше и ленти, но нито една от тях не приличаше на намерената от приятелите.

Златарят вдигна глава и любезно започна да им предлага стоката си.

— С удоволствие бих си купила нещо — каза Ким с невинен поглед и додаде: — Но не мога, за съжаление.

Изражението на златаря вече не беше толкова любезно.

— Но имам един много важен въпрос — продължи тя — и само вие можете да ми отговорите на него.

Мъжът се почувства поласкан и когато Ким му показа лентата и зададе въпроса си, той погледна към нея.

— Да, виждал съм нещо подобно — бавно каза той и внимателно заразглежда лентата. — Но не бих предлагал това тук в Теночтитлан.

Ким изведнъж се оживи:

— За какво става въпрос? И защо не бихте го предлагали тук?

Мъжът върна лентата на Ким:

— Това е микстекско украшение. Никой в нашия град няма да го купи. Доколкото знам, изображението е на някакво божество на микстеките. Но нямам представа кое е.

Очакванията на Ким се оправдаха. Микстекско украшение! Случаят ставаше все по-заплетен.

Децата набързо благодариха на златаря и тръгнаха обратно към храма, съвещавайки се:

— Вече нищо не разбирам — каза Юлиан. — Звучи така, сякаш и микстеките имат пръст в цялата тази работа.

— Да, и може би дори самият Актлу е намесен… — глухо додаде Ким.

Леон сбърчи чело:

— Не забравяйте, че се опитаха да убият Актлу!

— Разбира се, че няма — отвърна Ким. — Момчета, трябва да сме по петите на Йейак, не трябва да го изпускаме от очи нито за миг. Факт е, че ни излъга. Виждал е лентата, а тази лента предполага връзка с микстеките. Но кои? Трябва да го следваме неотлъчно. Може би се среща тайно с тях. Вероятно няма да е толкова трудно да го наблюдаваме. Все пак работим в храма и винаги сме близо до него.