Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Детективи с машина на времето (12)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Montezuma und der Zorn der Götter, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Еми (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2013)

Издание:

Фабиан Ленк. Монтесума и свещеното сърце

Издателство „Фют“, София, 2008

Немска. Първо издание

Редактор: Илияна Владимирова

Илюстрации: Алмут Кунерт

ISBN: 978-954-625-593-8

История

  1. — Добавяне

Свещената корона

На вратата се позвъни. Леон грабна меча и отиде да отвори. Беше облечен като гладиатор от Древен Рим.

На прага стояха млада фараонка и момче със странна корона от крещящо зелени пера на главата.

— Добре сте дошли! — усмихна се Леон към Ким и Юлиан и отпусна меча.

— Така да бъде! — приповдигнато отвърна Ким. Носеше дълга бяла рокля, пристегната със златист колан, огърлица от блестящи стъклени перли и лента на челото. В ръцете си държеше жезъл и палмов лист.

— Изглеждаш супер, Леон. Костюмът ти на гладиатор много ти подхожда — и Ким прелетя покрай него към стълбата, която водеше към мазето. Отдолу се чуваше силна музика. — О, карнавалът вече е започнал!

Леон се засмя:

— Да, и родителите ми обещаха да не се връщат от кино преди десет! — погледът му се задържа върху Юлиан. Освен странното нещо върху главата му, той носеше яркочервено наметало, падащо на дипли. — Това индиански костюм ли е?

Юлиан се опули:

— Индиански ли? Да не си превъртял? Облечен съм като владетеля на ацтеките[1] Монтесума II![2] Не е виждаш ли?

Леон повдигна рамене:

— Монтесума ли? Ами…

— Виж короната! — натърти Юлиан и посочи към короната от пера[3].

— Направих я от зелени пера. Короната на Монтесума била съвсем същата. А това е златно сърце. За владетелите на ацтеките то било символ на властта. Оригиналът бил от чисто злато.

Без да се впечатли, Леон невъзмутимо мина край Юлиан, който държеше в ръка златист камък, голям колкото юмрук, и заслиза по стълбата:

— Според мен, короната също трябва да е от злато — подхвърли той.

— Така ли мислиш? В такъв случай изобщо не си в час — засегнат отвърна Юлиан. — Прочутата корона от пера на Монтесума била направена от четиристотин и четирийсет зелени пера на свещената птица кетцал[4] и била украсена със злато. Днес короната се оценява на петдесет милиона долара.

Леон се закова на място:

— Какво!? Петдесет милиона?

Юлиан кимна:

— Точно толкова! Но за мексиканците, наследниците на ацтеките, тя е още по-ценна. За тях тя е свещена! По времето на Монтесума се смятало, че който притежава короната и сърцето, той владее империята!

Тримата стояха пред мазето, където се вихреше карнавалът. Фараонката Ким щракаше с пръсти в ритъма на музиката.

Леон впери недоверчив поглед в зелената корона.

— Всичко това звучи леко преувеличено!

Юлиан простена:

— Да идем утре в библиотеката. Ще ти докажа, че короната и сърцето наистина са били страшно важни.

— Добре — съгласи се Леон. — А сега, карнавалът ни чака!

 

 

На следващия ден тримата приятели се срещнаха в старата библиотека на бенедиктинския манастир „Свети Бартоломей“. Съпровождаше ги невероятно красива котка с кехлибарена козина и смарагдовозелени очи.

Кия безшумно пристъпваше редом с приятелите върху меките възглавнички на лапите си и внимателно изучаваше обстановката. Нарочно бяха дошли точно по време на обедната почивка на библиотеката, защото не искаха никой да ги безпокои.

— Петдесет милиона долара!? Просто не мога да повярвам! — каза Леон, когато стигнаха до отдела с исторически книги. — Сигурно си се объркал, Юлиан.

Юлиан победоносно се усмихна:

— Веднага ще проверим!

Той се отправи към един библиотечен шкаф, плъзна поглед по гърбовете на книгите и издърпа някакъв том. Разгърна го върху една от масите за четене и се съсредоточи върху съдържанието. Ким и Леон надзъртаха през рамото му.

— Ето това търсех! — извика Юлиан след малко и заби пръст в страницата. После прочете на глас: — „Ацтеките наричали короната от пера на Монтесума «копили кетцали», или «свещена корона». Тя била направена от четиристотин и петдесет пера от опашката на птицата кетцал и била закрепена върху златен шлем. Ацтеките вярвали, че птицата кетцал е летящ бог, а този, който има право да се украси с перата й, също е бог.“ — Юлиан плъзна поглед по следващите няколко реда, преди да продължи: — „Сърцето от злато, също както и короната били важни символи на властта“.

Момчето благоговейно погледна нагоре:

— С радост бих носил истинската корона…

— Вместо боядисаните кокоши пера ли? — подкачи го Леон.

Юлиан го стрелна с поглед:

— Да бе, много смешно!

Ким се взря в загадъчните очи на котката:

— Момчета, мисля, че отново е време за кратко посещение в нашата вълшебна стая. Искам да знам какво означават короната и сърцето. Могъщ владетел, летящи богове, корона от пера, сърце от злато — всичко това е много любопитно.

Котката разтвори широко очи и на Ким й се стори, че я погледна съзаклятнически.

Леон зарови пръсти в косата си:

— Пътешествие при ацтеките? Къде и кога са живели всъщност?

Юлиан пак се зачете:

— Първите свидетелства за ацтеките датират от 14 в. Разцветът на цивилизацията им е по времето на Монтесума II, който управлявал до 1520 година. В превод името му означава „гневният владетел“. Столицата на ацтеките се нарича Теночтитлан, днешния град Мексико. Ацтеките основали града на езерото Текскоко[5] и издигнали великолепни храмове. — Юлиан показа на приятелите си рисунка на пирамида с широка площадка на върха, върху която имаше два храма.

— Това е теокали[6], двойният храм на бога на дъжда Тлалок[7] и на бога на войната Уитцилопочтли[8] — обясни Юлиан. — Можеш да си счупиш езика! Но теокали е наистина огромен. Нищо чудно! Тук пише, че всеки владетел достроявал храма, започнат от предците му, така че да стане още по-голям!

— Вижте навсякъде има черепи! — извика Ким и усети как по гърба й плъзват студени тръпки. После прочете на глас текста под картинката: — „На най-високия етаж на храма на Уитцилопочтли са зазидани черепите на принесените в жертва хора. Това трябвало да умилостиви боговете.“ Колко ужасно!

Юлиан преглътна:

— Във всеки случай ацтеките очевидно били не само забележителни строители, но и безмилостни воини. — Той прелисти страницата и продължи да чете: — „Който успеел да срази четирима врагове, получавал правото да носи леопардова кожа. Жреците[9] се радвали на особена почит в обществото. Ацтеките имали повече от двеста различни богове и повечето от тях имали свои собствени жреци…“ Истинска лудост!

Юлиан прочете още няколко абзаца на ум.

— О — каза той накрая, — през 1519 г. ацтеките били покорени от испанските конкистадори[10], водени от завоевателя Ернан Кортес[11]. Те заграбили златните съкровища и избили по-голяма част от населението. Монтесума също умрял.

Ким съкрушено наведе глава и впери поглед в пода:

— Това също е ужасно!

— Във всеки случай — намеси се Юлиан, — ако искаме да отидем в Теночтитлан, годината трябва да е 1510. Това е времето на разцвета на империята на ацтеките. Тогава тя се простира на големи територии от днешно Мексико, между Мексиканския залив и Тихия океан. Само че не съм сигурен…

Леон изненадано го погледна:

— Какво ти става? Не искаш ли да видиш Монтесума?

Юлиан не бързаше с отговора:

— Да, разбира се — най-после каза той. — Само че не забравяй жертвоприношенията!

— Без паника, момчета! — обади се Ким. — Едва ли ще ни принесат в жертва, само защото искаме да видим забележителната корона на великия владетел.

Юлиан бавно затвори книгата:

— Може би си права, Ким.

— Е, тогава да направим едно малко пътешествие в 1510 година! — заяви Ким и се отправи към Темпус — стаята на времето, която се намираше зад висок библиотечен шкаф, поставен върху релса в пода.

Приятелите се огледаха още веднъж, след това преместиха тежкия библиотечен шкаф и отвориха почти черната, богато украсена с магически символи врата към стаята на времето.

Очакваше ги познатата синя светлина. Разпокъсани облаци се рееха над непрогледното пространство на стаята, която нямаше нито начало, нито край. Подът пулсираше бавно в ритъма на времето.

С присвити очи Ким, Леон и Юлиан се взираха във вратите, над които бяха изписани различни години. Вратите бяха хиляди и иззад всяка се разнасяха звуци. Отне им доста време да намерят нужната врата.

Вратата с числото 1510 бясно се блъскаше насам-натам. Едва при втория опит Ким успя да хване дръжката. Зад вратата се разкри бездънна тъмнина. Силен вятър издуваше дрехите им. Чуваха се глухи удари на барабан. Отначало ритъмът беше бавен, но постепенно ставаше все по-бърз и по-бърз, докато не се превърна в безразборна какофония и тогава ударите рязко спряха. Чуваше се само звънкото чуруликане на някаква птица — беше невероятно красива и нежна песен. Децата се заслушаха. След това Кия скочи върху рамото на Ким, а приятелите се хванаха за ръце. Юлиан, Ким и Леон се концентрираха върху мисълта за Теночтитлан, тъй като само така Темпус можеше да ги отведе на нужното място. След това децата прекрачиха прага на стаята.

Бележки

[1] Ацтеки — Общо име на група племена, говорещи един и същ език — нахуатъл, които след 13 в. населяват Мексиканското плато. Ацтеките често наричали себе си мехикана по името на най-голямото и силно племе в общността. От там идва името на днешно Мексико.

[2] Монтесума II (1465–1520). — Деветият и последен ацтекски тлатоани (император). Най-прочутият владетел на империята на ацтеките. Възкачил се на трона през 1502 г. като наследник на своя чичо Ауитцотъл. По време на управлението на Монтесума държавата достигнала своето най-голямо териториално разширение. Той провел социални реформи в държавата. Умрял в 1520 г. Историците все още спорят дали е бил убит от своите като предател или от испанците.

[3] Корона от пера (копили кетцали). — Свещена корона на императорите на ацтеките. Тя била изработена от стотици пера на различни птици, включително и 400 пера от птицата кетцал. Перата били подредени върху златна основа с формата на полуокръжност и украсени със скъпоценни камъни. Днес короната се намира в Антропологическия музей във Виена.

[4] Кетцал — Птица с яркозелени пера, обитаваща Централна Америка. На езика нахуатъл името й означава „дълго перо“. Перата на великолепната й опашка могат да достигнат до два пъти дължината на тялото. Ацтеките смятали птицата за свещена. Ловели я, но не я убивали, а само отскубвали пера от опашката й.

[5] Текскоко — Едно от петте соленоводни езера на Мексиканското плато в Централна Америка, разположено на над 2200 м надморска височина.

[6] Теокали (от нахуатъл „Къщата на боговете“). — Религиозна сграда, чието име на нахуатъл означава „Къщата на боговете“. Характерна е за културите в Централни Америка. Има форма на терасирана пресечена пирамида на върха, на която обикновено има светилище, в което се извършват религиозни церемонии. Една от най-известните и най-висока теокали е Големият храм, който днес се намира в централната част на град Мексико.

[7] Тлалок — Бог на дъжда и плодородието. На езика нахуатъл името му означава „този, който кара всичко да расте“. Тлалок бил един от най-почитаните ацтекски богове. Неговото светилище се издигало до това на Уитцилопочтли на върха на Големия храм в Теночтитлан.

[8] Уитцилопочтли — Бог на ясното небе, младото слънце, войната, лова и покровител на благородниците. Обещал на ацтеките, че ще ги преведе на благословено място, където ще станат негов избран народ. Уитцилопочтли бил едно от най-почитаните божества. Ацтеките вярвали, че той се храни с човешки сърца и кръв и затова му принасяли в жертва военнопленници или избрани воини.

[9] Жрец — Духовно лице, служител на култа, посредник между боговете и хората. При ацтеките жреците били само мъже.

[10] Конкистадор (от исп. завоевател). — Испански завоевател на Централна и Южна Америка в периода 15–17 в.

[11] Ернан Кортес (1485–1547). — Испански конкистадор, покорител на империята на ацтеките. Кортес пристигнал в Новия свят през 1501 г. с единствената цел да забогатее. Участвал в завладяването на Куба. Едва през 1519 г. успял да събере средства, за да финансира собствена експедиция за търсене на злато. С отряд от 600 души, 20 коня и 10 оръдия завладял голямата империя на Монтесума II и си присвоил огромни богатства. Епископът Де Лас Касас, един от малкото приятели на индианците в Новия свят, написал в дневника си: „Бог, който единствено знае колко хора трябваше да заплатят с живота си за тази сума, ще му поиска сметка за нея!“.