Лорън Донър
Фюри (20)

Глава 19

Ели имаше късмет. Тайгър бе оставил ключовете на колата на таблото, когато я бе спрял пред къщата на Триша. Той трябваше да си мисли, че е останала в банята, но за нещастие я забеляза, докато прекосяваше двора. Извика, когато Ели отваряше вратата откъм шофьорското място, но докато излезе навън, тя бе запалила двигателя и бе потеглила с пълна газ в опита си да му избяга.

Паркира колата зад дома на Фюри, огледа се и се убеди, че никой не я чака, за да я спре. Изключи двигателя и изскочи от автомобила. Проучи оградата и сметна, че не е твърде висока, за да се покатери. Изруга и се вкопчи в горната част на стената. Откакто бе тийнейджър, не се бе прехвърляла през огради.

Оказа се по-трудно, отколкото си спомняше, но се справи. Закуцука към задната спалня. Беше си ударила крака, когато скочи от върха на стената долу на двора. Пак изруга, задето бе без обувки. Дланите й горяха — погледна ги и видя няколко драскотини, получени от грубата повърхност на оградата. Звукът от яростно ръмжене и чупене на стъкло я накара да закуцука по-бързо към задната част на къщата и плъзгащата се стъклена врата на спалнята им.

— Не — изръмжа Фюри.

Ели не се замисли и не спря, грабна дръжката на плъзгащата се врата и дръпна да я отвори. Мина през завесите и шокирана се взря в сцената, разкрила се пред нея.

Спалнята бе разхвърляна. Тоалетката лежеше на една страна, нощното шкафче бе счупено, огледалото бе разбито на парчета, повечето от които се бяха посипали в единия ъгъл на стаята. Брийз се бе сгушила в същия ъгъл, между килера и вратата на банята, като притисната в капан. От едната страна на лицето си имаше червен отпечатък. По устата й бе размазана кръв, която се стичаше по брадичката и капеше върху предната част на ризата й.

Тя изглеждаше уплашена, Фюри стоеше на крачка от нея, а тялото му я поставяше в клопка. Той изръмжа злобно. Разкъса ризата си и приклекна, сякаш се готвеше да нападне Брийз. Ръцете му бяха стиснати в юмруци.

— Фюри? — гласът на Ели трепереше от шок и страх.

Той извърна главата си към нея. Студеният поглед в очите му я накара да отстъпи назад. Изръмжа й с дълбок злобен звук и оголи острите си зъби.

— У дома съм — прошепна младата жена.

— Бягай! — изсъска Брийз. — Изчезвай веднага!

Ели я погледна и отново огледа нараняванията й. Значи Фюри й бе причинил това? Остана изумена, той наистина бе ударил жена. Страхът й нарасна, когато разбра, че действително бе изгубил контрол. Мъжът, когото познаваше и обичаше, никога не би ударил Брийз. Погледът й се върна обратно към Фюри, не бе сигурна дали я позна в състоянието, в което се намираше. Той изръмжа отново, изправи се и пристъпи към нея.

— Бягай! — изръмжа Брийз. — Махай се оттук!

Ели се напрегна, но не прекъсна зрителния контакт с очите му.

— Фюри? Чуваш ли ме?

Той се спусна към нея. Тя се препъна, ужасена от страховитото изражение на лицето му. Брийз скочи върху гърба му и двамата се строполиха на пода, почти в краката на Ели.

— Махай се оттук! — Брийз се задъхваше в опита си да задържи Фюри. — Той ще ни убие и двете. Бягай!

Мъжът отхвърли Брийз надалеч и тя се блъсна в близката стена. Ели чу тъп удар, когато жената се удари в мазилката. Счупените парчета от огледалото изхрущяха под тялото й, когато се приземи на пода. Фюри се изправи на колене, дивият му поглед бе прикован в Ели. Той изръмжа отново, злобният звук излезе дълбоко от гърлото му. Ели видя в него един непознат, който се взираше в лицето й, някой, който сякаш не присъстваше там и беше напълно луд. Тя отстъпи крачка назад, после още една, когато Фюри се изправи в цял ръст.

— Падни на колене — простена Брийз, разбутвайки парчетата огледало, застлали пода. — Не гледай в очите му. Наведи глава.

Ели бе толкова ужасена, че без колебание последва съветите на Брийз. Падна на колене и се сви на топка. Стисна здраво очи, боейки се да погледне към дрогираната си половинка. Знаеше, че Фюри стои много близо и се е надвесил над нея, защото чуваше тежкото му дишане.

— Фюри? — проговори Брийз, ръмжейки. — Слушай ме. Ти не искаш да нараниш Ели. Ти я обичаш. Помниш ли? — Чу се шум от разкъсване на плат. — Погледни ме, Фюри. Тук.

Ели вдигна глава и отвори очи. Брийз бе разкъсала и широко разтворила ризата си, за да му покаже гърдите си. Тя прокара длан по раните на ръката си от счупеното огледало, върху което бе паднала, и размаза кръвта по гърдите си. Протегна бавно ръце към Фюри, за да се убеди, че кръвта е привлякла вниманието му. Той изсумтя, изръмжа и отвърна поглед от Ели към лицето на Брийз.

— Точно така — напяваше Брийз тихо. — Ела при мен.

Фюри направи няколко колебливи крачки към нея. Отново започна да ръмжи. Брийз трепереше от страх, пребледня още повече, но не се отдръпна. Тя остави протегнатата си ръка бавно да падне отстрани и стисна дланта си в юмрук.

— Махай се оттук сега! — нареди тихо Брийз.

Ели знаеше, че говори на нея, докато се опитваше да стане.

— Какво се е случило с него?

— Тази медицинска сестра работи за Мерикъл. Мисля, че му е дала нещо, което го кара да действа брутално — прошепна Брийз. Бавно се отпусна в ъгъла, докато опря гръб на стената и обърна главата си внимателно, за да погледне към Ели. — Махай се оттук, докато цялото му внимание е съсредоточено върху мен и кръвта. Не знам дали ще се чифтоса с мен или ще ме убие — и тя погледна притеснено към Фюри.

Да се чифтоса с Брийз? Ели поклати глава.

— Аз ще го разсея. Махай се оттук, Брийз. Кажи на всички да стоят настрана. Той няма да ме убие.

Брийз я изгледа шокирано.

Фюри стоеше само на сантиметри от нея. Той подуши кръвта по гърдите й и изръмжа. Внезапно хвана едната й ръка и я дръпна към устата си. Ужасена, Ели наблюдаваше как Фюри помирисва кръвта, размазана по дланта на приятелката й. Тя предположи, че така е по-добре, отколкото да захапе ръката й.

— Махай се оттук, Ели — прошепна Брийз.

— Ти се махни! — Ели бързо свали дрехите си. Ако Фюри искаше жена, то той щеше да получи само една — нея. — Остави, Брийз. Той няма да ме убие. Кажи им да стоят далеч от къщата. Фюри? — Ели тръгна бавно към него. Повиши глас. — Фюри! Остави тази жена да си върви, по дяволите!

Главата на Фюри моментално се извърна в посока на Ели. За миг тя изпита паника, когато тъмният му поглед жадно се впи в голото й тяло. Все още не виждаше истинския Фюри в очите му.

— Хей, голямо момче! Помниш ли ме? Аз съм Ели. Аз те обичам и ти ме обичаш. Остави я да си иде и ела при мен, ако искаш да се докоснеш до жена.

Той пусна ръката на Брийз и се обърна. Погледът му отново се плъзна по тялото на Ели, ноздрите му се разшириха, когато я подуши. Сърцето й заблъска нестабилно. Брийз сграбчи Фюри, мъчейки се да привлече вниманието му обратно към себе си.

Мъжът рязко протегна ръката си и удари Брийз отстрани по главата. Отхвърли я към вратата, където тя се просна на килима. Фюри направи крачка към Ели, после още една. Тя кимна и се придвижи назад по посока на банята. Молеше се той да я последва. Щеше да заключи вратата и се надяваше, че няма да бъде в състояние да я хвърли към стената в малкото пространство.

— Точно така, Фюри. Хайде, голямо момче. Аз съм Ели. Да отидем в банята, където ще имаме повече лично пространство. — Ели погледна към приятелката си и видя, че е застанала на ръце и колене, опитвайки да се изправи.

— Брийз — повика я тихо Ели. — Тръгвай. Кажи им да не предприемат нищо, без значение какво се случва. — Ели отстъпваше все повече назад. Фюри я дебнеше бавно, ръмжейки към нея. Почти стигнаха банята. — Хайде, бебчо — започна да му напява тя. — Ела при Ели. Хайде, хубаво да си поиграем двамата.

— Фюри! — другата жена изръмжа името му.

— Стига, Брийз! Стой настрана — настоя Ели. — Не гледай към нея, Фюри. Съсредоточи се върху мен. Аз съм тук.

Този аромат го зовеше. Фюри подуши, борейки се със замаяността, която приковаваше съзнанието му и не му позволяваше да мисли. Познаваше яростта, болката и мъчителната агония. Зрението му се проясни, тъй като непрекъснато се съпротивляваше на мрака, погълнал съзнанието му.

Човешката жена, която стоеше гола на сантиметри от него, му се стори позната. Сините й очи бяха широко отворени от ужас и той я помириса отново, напрягайки се да мисли. Спомените му го върнаха обратно в килията, където му бяха направили нещо, и тази човешка жена бе длъжна да отговаря за това, но изведнъж и други образи изникнаха в съзнанието му.

Жената, насреща му, се усмихваше, звукът на нейния смях и ръката й, галеща бузата му, нахлуха в обърканите му спомени. Познаваше я добре, въпреки че не можеше да мисли ясно. Изсумтя отново. Нейният аромат изпълваше ноздрите му и все повече спомени се възпроизвеждаха в главата му.

Погледът му се спусна надолу и го обзе първична похот. Искаше да я сграбчи, да я събори на пода и да я обладае. Поколеба се. Знаеше, че ще я нарани, но поради някаква причина не трябваше да го прави, не трябваше да го желае. Някак си тя беше важна за него. Бореше се да отхвърли мъглата, която потискаше способността му да мисли. Опита да си спомни коя беше тя и защо човек би означавал толкова много за него, след като всички те му бяха врагове.

Още образи се появиха в объркания му мозък. Тя се усмихва, докато яде на масата срещу него, седи в скута му, прегърнала с ръце врата му. Споделяха заедно душа, тя миеше гърдите му с нежните си малки длани и той се навеждаше да я целуне. Името й бе на върха на езика му и докато се бореше с изгарящата сила на болката, в мозъка му избухнаха всички спомени.

Ели се беше превърнала в целия му свят, жената, която го правеше щастлив. Той препъна крак близо до нея, борейки се с гнева, който се заканваше да го погълне и болезнените удари на агонията, която заплашваше да го повали на колене. Имаше нужда да я прегърне, да я докосне и знаеше името й. Той я обичаше. Нейният аромат му помогна и той трябваше да се доближи до нея.

— Ели — изръмжа думата.

Най-накрая нещо трепна в очите на Фюри — намек за разпознаване и истинска емоция. Ели се усмихна.

— Това съм аз, Фюри. Ела при мен. Ти не искаш да ме нараниш.

Той направи няколко големи несигурни крачки напред и спря пред нея. Тя посегна бавно, искаше да го утеши, а той я грабна в прегръдките си. Ръцете му, обвити около талията и гърба й, се удариха в стената толкова силно, че въздухът излезе от дробовете му. Зарови лицето си в люлката между шията и рамото й, за да вдишва аромата на кожата й. Ели си пое дъх. Брийз стоеше в средата на стаята и ги наблюдаваше с разтревожен поглед.

— Добре съм — прошепна Ели. — Можеш да ни оставиш.

Брийз се поколеба.

— Ели — изръмжа Фюри.

Тя плътно обви ръце около врата му и го прегърна.

— Да, бебчо. Това съм аз.

Фюри изръмжа отново, но после облиза врата й. Той се задъхваше. Ръката му, която обгръщаше кръста й, се спусна и покри задните й части, една голяма длан стисна меката й плът в близост до натъртените й места. Младата жена кимна уверено на Брийз, над рамото му. Тя също й кимна в знак на подкрепа. Ели видя как приятелката й излезе от спалнята и затвори вратата.

— Ели — изръмжа Фюри.

— Тук съм.

Той промени позицията на тялото си. Притисна се към гърдите й и постави едната си ръка на бедрото й. Чу се звук от разкъсване на плат. Ели затвори очи. Опита да успокои дишането си.

— Фюри? Чуваш ли ме? Говори с мен.

Той изръмжа. Ръката му се уви почти болезнено около кръста й. Другата я стисна за крака. Притисна бедрата си между нейните, принуждавайки я да ги отвори. Тя изпъшка от болка. Фюри изръмжа злобно, но спря да се притиска в нея толкова силно.

— Фюри?

Той незабавно я пусна и залитна. Ели трепереше, докато се бореше да запази равновесие от внезапното му отдръпване. Фюри падна на ръце и колене, издавайки ужасен звук, изпълнен с болка и страдание, който я накара да изтръпне. Застана зад него, също на колене, без да се поколебае прилепи тялото си върху гърба му и обви с ръце кръста му.

— Тук съм, Фюри. Ще се оправиш. Чуваш ли ме? Обичам те.

Изведнъж той се обърна, голямото му силно тяло я отхвърли от гърба му и тя падна на килима. Той се присламчи към нея и се притисна в тялото й с огромно удоволствие. Легна свит на една страна, като използва бедрата й за възглавница, и изви краката си зад гърба й. Прегърна я плътно през кръста и се вкопчи в нея. Завря лице в корема й и от гърлото му излезе меко скимтене.

Ели погледна надолу. Когато го видя в тази поза, сякаш нещо я разкъса и очите й се напълниха със сълзи. Преглътна. Объркването и страха, изписани на лицето му, разбиха сърцето й. Потрепери леко. Прокара пръстите на едната си ръка през косата му, а с другата започна да гали гърба му.

— Всичко е наред, Фюри. Аз съм тук. И двамата ще се оправим.

— Какво не ми е наред? — Той простена и я притисна по-силно.

— Докторите мислят, че едно от лекарствата, което са ти дали, те прави малко луд. Всичко ще се оправи.

Той поклати глава.

— Не. Грешат. Бил съм на тези медикаменти и преди. Но сега е различно, неочаквано. — Потръпна силно, едрото му тяло трепереше около нейното. — Не мога да мисля и чувствам в себе си толкова много гняв.

— Всичко ще бъде наред — обеща Ели тихо. — Ние сме заедно и аз ще стоя тук с теб, толкова дълго, колкото е необходимо, за да се почувстваш по-добре. Няма да ме нараниш. Знам, защото ти ме обичаш толкова много, колкото и аз теб.

Лицето му се отърка в корема й. Езикът му се показа и той облиза долната страна на гърдите й. Това я погъделичка. Ели се дръпна, за да не може той да го направи отново.

— Гъдел ме е.

— Ти си гола.

— Е, да. Нали трябваше да привлека вниманието ти.

— Ти винаги имаш нужда да правиш нещо.

Погледът й се плъзна надолу по тялото му и забеляза, че бе разкъсал дънките си отпред, на отвора — източникът на потресаващия звук от раздиране, който бе чула, когато я притисна до стената. Потрепери. Ако не го бе успокоила и не го бе достигнала емоционално, той щеше да я обладае агресивно, без да го е грижа за нейната болка и неговите рани. Ели продължаваше да го гали по гърба и да прокарва пръсти през косата му.

— Говори с мен. Боря се да остана с теб, но тъмнината е толкова близо.

Ели погледна надолу към главата му, която почиваше в скута й и откри, че я наблюдава. Когато погледите им се срещнаха, неговият беше изпълнен с объркване.

— Тук съм, Фюри. — Усмихна му се насила, опитвайки да скрие тревогата и притеснението си. — Ще те държа, докато се почувстваш отново на себе си.

— Успях ли да нараня някого? Много ми е трудно да мисля и да си спомня.

— Всички са добре. — Надяваше се Брийз да не е много ранена, но сега нямаше да го споменава.

Той стисна очите си здраво.

— Искам те.

Ели се напрегна.

— Фюри? Позволи ми да облека някаква дреха.

Той поклати глава.

— Голотата ти ме отвлича от яростта и не ме притеснява. Ще усещам аромата ти, независимо с какво си облечена. Ти кървиш. Нараних ли те?

— Не. Имам няколко порязвания и драскотини от катеренето по задната стена, докато се опитвах да стигна до теб. — Обърна крака си, за да го разгледа по-добре. Разрезът изглеждаше по-голям, отколкото си мислеше, и тя видя размазаната кръв по килима. — Кракът ми кърви. Ако се мръднеш малко, мога да поставя нещо под него. В противен случай ще изцапам целия килим.

— Не ми пука.

Ели се засмя.

— Казваш го сега, защото не си на себе си, но почакай до утре, когато ще се чудиш каква мебел да сложиш върху петното, за да го скриеш.

Фюри изстена.

— Обичам те, Ели.

— И аз те обичам. Как се чувстваш?

— Бесен — изръмжа той. — Толкова много гняв и болка. Чувствам се така, сякаш кожата ми гори.

— Просто ме прегърни.

— Не мисля, че мога да те пусна. Сигурна ли си, че не съм ти причинил болка?

— Сигурна съм. Не си ме наранил. Само ме изплаши…

Вратата на спалнята се открехна. Ели погледна натам. Фюри се напрегна и изръмжа. Появи се главата на Триша, която надникна вътре.

— Добре ли си?

Ели погали Фюри по гърба, за да го успокои.

— Ние сме добре — отговори високо Ели, за да я чуят всички, надявайки се да е вярно. Гласът й стана нежен: — Спокойно, Фюри. Това е доктор Триша.

— Ще ми позволите ли да вляза — прошепна тя. — Трябва да го прегледам, ако е възможно.

Ели се вгледа във Фюри, не беше сигурна дали е безопасно да допусне до него други хора.

— Дръж се за мен, Фюри. Триша наистина трябва да те прегледа, за да опита да ти помогне.

— Не — изръмжа той. Ръцете му се свиха болезнено около нея, обърна глава, за да я погледне. — Ти си моя. Не могат да те вземат от мен.

— Няма да ходя никъде. Няма да се движа, става ли? Моля те, позволи й да те прегледа. Докато тя го прави, ние ще останем така прегърнати.

Фюри си пое накъсано дъх и примигна към Ели. Той рязко кимна с глава и свря лицето си в корема й. Ели погледна Триша. Лекарката се измъкна иззад вратата и внимателно влезе в стаята.

— Имам нужда от Тед, Ели. Той може според симптомите да определи какви медикаменти са били дадени на Фюри.

Голото тяло на Ели потрепери.

— Може ли най-напред да ми дадеш да облека нещо?

Триша прекрачи отломките, за да стигне до леглото. Издърпа завивката от матрака и колебливо се приближи към тях. Опита се внимателно да я увие около младата жена, като гледаше да не докосва Фюри. Ели се поколеба, разбрала, че за да се покрие, по-голяма част от завивката трябва да обхване и Фюри, тъй като се бе притиснал плътно около нея.

— Така няма да стане. Защо не ми дадеш една риза от гардероба? — Внезапно си спомни, че гардеробът бе паднал с лицевата страна надолу. Въздъхна. — Какво ще кажеш за тази, която той съблече? Виждаш ли я някъде?

Триша захвърли завивката и тръгна към ъгъла, внимателно стъпвайки върху счупените парчета огледало, които хрущяха под обувките й. Вдигна скъсаната риза на Фюри и я подаде на Ели. Тя трябваше да го пусне, за да може да се облече. За секунда, ръцете й се махнаха от гърба и косата му, той се напрегна, стисна я още по-силно и зарови лице дълбоко в корема й. Ели бързо пъхна ризата отпред, за да покрие гърдите си, и погали Фюри отново. Треперенето му незабавно намаля от успокояващото й докосване и той се отпусна достатъчно, че да не забива лицето си болезнено в корема й.

— Тук съм — прошепна му Ели, за да го увери. — Просто ме дръж. Те ще разберат какво ти има, за да ти помогнат и да ти стане по-добре. — Ели погледна към Триша. — Мисля, че сега можеш да го повикаш. Гърдите ми са покрити, а останалата част не се вижда от Фюри, увит така около мен, нали?

Триша поклати глава.

— В края на краищата, ние сме лекари. Той не ти ли причини болка?

— Добре съм. Казах ти, че Фюри никога няма да ме нарани. — Той изръмжа в отговор. Ели го държеше здраво, с едната си ръка масажираше гърба му, а пръстите на другата прокарваше през косата му. — Шшт, Фюри. Всичко е наред. Просто се залепи за мен.

Доктор Тед Трейдмонд влезе в стаята и Джъстис спря зад него на вратата. Джъстис подуши, напрегна се и хвърли намръщен поглед към Ели.

— Той не ме е наранил. Скочих през задната ограда и имам няколко драскотини, ако си усетил мириса на кръв.

— Знам за това. Бяхме до вратата и чухме всичко, което каза. Опитвам се да подуша неговата миризма.

Джъстис остана до вратата, като внимателно оглеждаше Фюри.

— Това не е добре, Тед. Миризмата му не е същата, както когато вземаше лекарствата преди няколко дни.

Докторът кимна.

— Знам. Тези симптоми не са от медикаментите, които му предписахме.

— Какво става? — Ели погледна към двамата мъже.

— Лекарствата, които ние дадохме, не трябваше да му действат така. — Тед коленичи до Фюри и Ели. Отвори чантата и погледна към нея. — Необходимо е да му взема кръв. Предполагаме, че медицинската сестра му е дала нещо друго, което го е накарало да реагира по този начин. Трябва да изтегля малко кръв, за да я изследваме.

Фюри се напрегна и изръмжа, но Ели го стискаше здраво.

— Фюри? Чуй ме. Аз имам теб и ти имаш мен. Те ще ти помогнат, разбра ли? Отпусни се заради мен.

Той кимна срещу корема й.

Джъстис се обърна и заговори тихо на някого, който не се виждаше, в коридора.

— Иди провери нещата на медицинската сестра и къщата. Донеси ни всички медикаменти, които намериш. — Обърна се към Ели. — Как се справя той?

— Справя се добре. Как е Брийз?

— Тревожи се за теб.

— Добре съм.

Ели наблюдаваше как Тед и Триша преглеждат Фюри. Галеше го по гърба, често издаваше нежни, успокояващи звуци, убеждавайки го да остане все така кротък, докато Триша вземаше кръв от ръката му. Той се напрегна и изръмжа няколко пъти, но продължи да се притиска към Ели, заслушан в думите й. През цялото време лицето му остана свряно в корема й.

— Фюри? — заговори тихо Тед. — Как се чувстваш, синко?

— Бесен — прошепна Фюри. — Възбуден. Трудно ми е да мисля. Кожата ми гори. Объркан съм. Толкова много болка. Искам да чукам Ели и ако не го направя, мисля, че ще умра.

Ели се изчерви, но не беше шокирана. Знаеше, че той е сексуално възбуден. Дънките му бяха скъсани и отворени отпред, а скута му се притискаше в бедрото й. Носеше боксерки и тя не можеше да пропусне подутината срещу крака си.

— Възможно ли е да изпитваш кръвожадност? — Тед бръкна в чантата си и измъкна шишенце с бистра течност. След това извади спринцовка и я отдели от стерилната опаковка.

Фюри кимна.

— Отчаяно искам да отхапя нещо.

— Синко, ако не си съгласен, няма да го направя, но мога да ти бия една инжекция? Тя ще те накара да заспиш. Ще пропаднеш за няколко часа и ние се надяваме, че това, което е било вкарано в организма ти, през това време ще престане да действа и ти ще дойдеш на себе си. Ако нещо се обърка, Триша и аз сме тук и ще дойдем веднага.

Страхът сграбчи Ели.

— Не! Тайгър спомена нещо за това как поемането на повече лекарства може да го убие.

Лекарят я погледна мрачно.

— Бяхме загрижени във връзка с друго лекарство, но то не е същото, за което си мислихме, че е бил упоен с него. Напълно съм сигурен, че може да приеме успокоително. Ние ще бъдем тук, ако нещо се случи. — Той вдигна втора инжекция. — Това е медикамент, ако сърцето му спре. Подготвени сме. Но той страда. Трябва да бъде упоен.

Фюри се напрегна силно, след това се отпусна.

— Направи го — изръмжа той. — Не ме оставяй, Ели. — Стисна я здраво.

— Няма да те пусна — обеща тихо младата жена.

Тед му би инжекцията и се обърна към Ели.

— Ще отнеме няколко минути. Той ще се отпусне и ще заспи.

— При теб съм, Фюри — прошепна му тя. — Няма да си тръгна. Когато се събудиш ще бъдеш по-добре, нали? Аз ще бъда първото нещо, което ще видиш.

Той кимна, притиснат в корема й.

Минаха минути и Ели усети, че тялото му върху нея, става по-тежко, почти смазваше краката й. Трябваше да държи главата му до гърдите си, за да не се изплъзне настрани. Хватката на ръцете му около талията й постепенно отслабна, докато не паднаха на пода зад дупето й. Тя кимна на Триша и Тед.

— Готов е.

— Да го дръпнем от теб. — Джъстис влезе в спалнята.

— Не — спря го Ели. — Аз съм почти гола.

— Ще го направим така, че момчетата да не видят нищо. — Триша се изправи на крака. — Тед, ти и Джъстис му хванете ръцете. Затворете очи и го повдигнете. Ще дам на Ели кърпа да се увие. След това ще я измъкнем изпод него и тя ще отиде в банята да се облече, докато вие го вдигнете на леглото. Това тук е единственото място, което не е унищожено.

Двамата мъже внимателно повдигнаха Фюри, със затворени очи, и Ели уви голото си тяло с кърпата, която Триша й подаде. Изправи се на крака с нейна помощ и избяга в банята. Затвори вратата и побърза да облече мръсните си дрехи, разпръснати по пода, където ги бе хвърлила. Когато се върна обратно в спалнята, в стаята имаше още няколко души. Фюри лежеше в леглото, проснат по гръб, в безсъзнание. Ели отиде до него и седна на ръба на матрака. Хвана отпуснатата му ръка.

— Той ще се оправи — увери я Тед.

— Виж това — посочи Триша. Тя взе тъмнокафяво шишенце от медицинската чанта на Белинда, която бе донесена в спалнята. — Това е Фрелтридонтомец.

Тед изпсува.

— По дяволите. Добре, че не сме го упоили, когато е бил още на крака. Би могъл да получи мозъчен удар от ярост, ако му бяхме били инжекцията, преди да го напуснат силите.

— Какво значи това? — Ели погледна към двамата лекари в очакване на отговор.

— Това е химическо вещество, което атакува мозъка. То изпраща фалшиви сигнали, че той изпитва заслепяваща болка, без действително физическо неразположение. Обикновено довежда пациентите до ярост, объркване и разрушава рационалното мислене. Това обяснява всички симптоми на Фюри. В течение на един час, състоянието му щеше постепенно да се влоши.

— Защо го е направила. — Триша продължаваше да рови из чантата на медицинската сестра. — Знаела е, че е адски опасно. От това, което съм чела в докладите, този медикамент е използван от време на време върху малко Видове, когато са искали да предизвикат физическа битка между индивидите, подложени на тестване.

— И с мен го направиха — изръмжа Тайгър от вратата. — Дадоха ми тая гадост преди. Не можех да си спомня дори името си. Просто исках да убия някого и всичко, което се движеше ме провокираше. Когато дойдох на себе си, едва успях да си спомня какво се беше случило, а някои неща така й не можах.

Ели се загледа в Тайгър, когато той влезе в спалнята, и се зачуди, дали е бил ядосан, че го заряза в къщата на Триша.

Той също я стрелна с поглед.

— Много неприятности ще си имаш с мен. Никога повече не ми бягай и не ми кради колата.

— Ти си достатъчно глупав, щом си оставил ключовете на стартера. Казах ти, че той няма да ме нарани — изстреля Ели обратно, ядосана от отношението му към нея.

— Аз взех това решение. — Джъстис въздъхна. — Страхувах се, че животът ти е в опасност, Ели.

— Е, аз ви казах, че няма да ми причини болка.

— Имаш късмет — намеси се Триша. — Чела съм докладите за няколко субекта на Мерикъл, подложени на същото лекарство. — Тя поклати глава. — Бруталност, безумие, убийствена ярост, обикновено такъв е резултатът. След всичко това, дълбоко се съмнявам, че са се опитвали да тестват този медикамент при двойки.

Брийз колебливо пристъпи в спалнята. Беше си почистила лицето и облякла нова риза. Ели я погледна загрижено.

— Добре ли си?

Брийз приближи и седна на края на леглото. Намръщи се на приятелката си.

— Добре съм. От друга страна, ти или си много глупава, или си много влюбена.

— По малко и от двете — призна Ели.

Усмивка светна на лицето на Брийз, преди да потръпне и внимателно да докосне устните си. Изглеждаха подути и започваха да посиняват. Ели огледа нараненото място.

— Съжалявам, че те удари. Знам, че по принцип не би трябвало.

— Той те търсеше и много се ядоса, когато вместо теб, намери мен. Мисля си, че всичко стана прекалено бързо. Той би могъл да ме нарани много по-зле, но не го направи. — Брийз погледна към Фюри. — Направила си добър избор, Ели. Той е невероятен мъж с изключително силен самоконтрол.

— Как можеш да говориш така, след като те е ударил? Трябва да си доста уплашена от него. — Ели не разбираше реакцията й.

— Виждала съм нашите мъже да се побъркват, те могат да причинят огромна болка, но той се бори до край. Когато го докоснах или когато се опитах да го спра, само ме удари. Не се опита да ме ликвидира, вместо това ме повали с шамар. — Тя се поколеба. — Той не те нарани. Не знаеш колко много трябва да те обича, за да се пребори с всичко, което ставаше вътре в него, и да се успокои. — Брийз кимна. — Той е добър мъж, много силен и голям твой защитник. Добър избор си направила, Ели Брауер.

Ели кимна.

— Благодаря ти, че рискува заради мен.

— Това е празник на любовта — простена Тайгър. — Моля ви, спрете!

Слейд се засмя.

— Не смятах да го казвам, но няма ли да има групова прегръдка?

— Спрете — нареди тихо Джъстис. Изглеждаше леко раздразнен, докато погледът му се стрелкаше между неговите хора. — Това е саботаж. Слейд, отивай да разпиташ медицинската сестра. — Гневът напрегна чертите на лицето му. — Не ме интересува какво ще предприемеш, но искам да разбереш, защо го е направила и кой й е помагал.

Усмивката на Тайгър избледня.

— Може ли да отида с него?

Джъстис го погледна с подозрение.

— Ти прекара доста време с тази жена. Имаш ли чувства към нея?

— Не. Ядосан съм. Направи го под носа ми. Ако Слейд изпита проблеми с получаването на отговори на някои въпроси, не знам. Няма да я убивам, но е възможно тя да пожелае да съм го сторил.

— Чудесно. — Джъстис направи пауза. — Бъдете наясно, че има охранителни камери и знайте, че хората ще наблюдават. Те няма да одобрят вашите методи.

— Няма проблем. — Слейд се усмихна студено, обърна се и се отдалечи.

Ели видя как Тайгър го последва, докато не се скриха от погледа й. Вниманието й се насочи към Джъстис.

— Защо някой би искал да причини това на Фюри?

— Заради теб — отговори Тед вместо него. — Отношенията ви с Фюри бяха на постоянен показ в средствата за масова информация, а враждебно настроените групировки не желаят приказна романтика.

— Мисля, че е повече от това — заяви Триша. — Мерикъл Индъстрис не искат нищо по-добро от това, Фюри да полудее и да убие Ели. Нека си го кажем. Те изглеждат като пълни боклуци, затова че са държали хора, затворени в научноизследователските си лаборатории и са правили незаконни експерименти с тях. Много държат на теорията си, че Новите видове са повече животни, отколкото хора, опитвайки се да намалят съпричастността на медиите и широката общественост, които ги подкрепят. Ако мъж от Новите видове, се окаже смъртоносен и убие живеещата с него човешка приятелка, това ще изглежда много лошо. Ели и Фюри се явяват отлична мишена, тъй като напоследък светът ги наблюдава отблизо.

— Беатрис Тортън работи за Мерикъл Индъстрис — изръмжа Брийз.

— Коя е Беатрис Тортън? — намръщи се Ели.

— Тя е бивш служител на Мерикъл Индъстрис. Познаваш я под името, което носи сега, Белинда Томас — каза Джъстис, отиде до преобърнатата тоалетка и седна на ръба й.

— Тази кучка работи за Мерикъл? — шокирана, Ели се вторачи в Брийз за потвърждение.

— Познах я по вонята, когато влязох в къщата — гневът задълбочи гласа на Брийз до ръмжене. — Никога няма да забравя врага. Тя беше най-лошата. Измъчваше нашите хора и винаги забиваше иглите в нас с широка усмивка. Наслаждаваше се на болката ни. — Тя се обърна към Джъстис. — Сигурен ли си, че никога не си я срещал?

— Не. Би трябвало да е работила само в женското отделение на лабораторията.

— Човек би си помислил, че тя трябва да се страхува някой от вас да не я познае — предположи Тед.

— Може би си е мислила, че ще бъде в безопасност, след като е работила само с жените от Новите видове. — Ели огледа стаята. — Имах предвид, че единствената жена в живота на Фюри съм аз. Те знаят, че няма да я разпозная. Аз работех в лабораторията, където държаха Фюри в плен, а тя не е била там. Общоизвестен факт е, че всички жени от Новите видове живеят в общежитие и не би трябвало да има много от тях тук. Според новините, не са повече от една шепа.

— Работила си за Мерикъл Индъстрис? — Тед изгледа Ели.

— Не е това, което си мислиш — Джъстис стрелна доктора намръщен. — Работила е за Виктор Хелио. Срещал си се с него. Той се е обърнал към Ели, когато работила в корпоративния офис на Мерикъл, без тя да знае какви ги вършат. Казал й какви подозрения има и я попитал дали ще помогне да бъде разкрита истината. Тя изнесла тайно доказателствата, рискувайки живота си, и е осигурила достатъчно улики за издаване на заповедта за обиск. Някои от медицинските и изследователските доклади, които сте прочели, са тези, които тя е откраднала.

— О — Тед се отпусна. — Ти си била смела. Какво те накара да го направиш? Знаеш ли, винаги съм искал да бъда таен агент, или да работя за правителствена агенция?

Ели изсумтя.

— Не. Аз не съм толкова авантюристична натура. Стана просто от само себе си, когато Виктор Хелио дойде при мен и ми каза какви слухове се носят. Трябваше да направя всичко възможно, за да разбера дали експериментират върху хора. Бях ужасена от тази идея.

— Ти си добър човек — след това Тед се обърна към Триша. — Ако използват медикаменти да атакуват Новите видове, трябва да бъдем наясно с това. Необходимо е да ограничим достъпа на всички входящи продукти, които могат да бъдат засегнати.

— Започвайки с храната — съгласи се Триша.

— Мислиш ли, че е възможно? — Джъстис изглеждаше предпазлив.

— Разсъждавам какво бих направил, ако аз реша да саботирам твоите хора, Джъстис. Замърсяването на храната ще е първото, което ще предприеме всеки луд — заяви Тед мрачно.

— Няма ли да се отрази на хората? — Джъстис не изглеждаше убеден.

Тед повдигна рамене.

— Разбира се. Но се обзалагам, че тях не ги интересува. Те ще бъдат преследвани за това, което са направили с вас и единствената им защита ще бъде, че вие не сте хора. Какво би навредило на Новите видове повече от това да накарат голяма част от вас да полудеят достатъчно, за да превърнат всичко в кървава баня и пресата да подеме историята?

— Ние дори не знаем, колко голям е заговорът — изръмжа Джъстис. — Не искам да всявам паника.

— Точно така — заключи Тед. — Отивам да се огледам за нещо, което да противодейства на Фрелтридонтомеца. По този начин, ако го използват отново, ще имаме готови стрелички с противоотрова за всеки пострадал, преди да е наранил някой. Това е най-сигурният метод. Както казах и преди, ако ги упоим, когато са в пълната си сила, лекарството ще индуцира ярост, която ще ги убие. Биха могли да получат инсулт или инфаркт.

Триша се изправи.

— Мислиш ли, че можем да намерим нещо? Необходимо е да работим бързо, Тед. Също така трябва да разпоредим произволно тестване на храната и водата изпратени отвън.

— Имаше някои изследователски бележки, включени във файла, който имаме за медикамента. Те могат да ни насочат към намирането на лекарство, което да го неутрализира. — Тед прибра всичко в чантата си. — Само защото нямаме крайния резултат на хартия, не означава, че то не е точно там.

— Да вървим — Триша грабна своята чанта. Внезапно спря и се усмихна на Ели. — Когато Фюри се събуди, може да има главоболие и да е сърдит, но ще бъде наред. Ако не, обадете ни се. Ще сме в медицинския център.

— Леле — промърмори Ели, когато двойката напусна. Повдигна вежди към Джъстис. — Мисля, че главата ми се завъртя.

Той кимна.

— Тед си пада малко параноик, но е най-добрият в своята област. Не мисля, че заговорът срещу нас е в такъв голям мащаб. Яж, без да се страхуваш, Ели. Ако бяха замърсили нашата храна и вода, нямаше да изпратят тази жена да дрогира Фюри с инжекции. Вече трябваше да са ни нападнали по този начин.

— Кой мислиш, че стои в дъното на нещата — враждебно настроените групировки или Мерикъл?

— Според мен, по-правдоподобно звучи Мерикъл. С един куршум, два заека.

— Два заека?

Той повдигна вежди.

— Ти ги провали, Ели. Какво по-добро отмъщение от това да превърнат мъжа, който рискува живота си да те спаси, в убиеца причинил смъртта ти? Фюри можеше да те убие. Медиите щяха да ни смачкат с лошата публичност. Тед е прав. Единствената защита, която те имат за престъпленията си, е да убедят хората, че Новите видове са животни и следователно не са злоупотребили с нас. Беше им предявено обвинение в углавно престъпление, но ние ги осъдихме за пари.

Ели въздъхна.

— И аз мисля, че е Мерикъл. — Тя погледна към Фюри. Той спеше кротко.

— Трябва да се обадя на няколко места, Ели. Искам да проверя казаното за Беатрис Тортън. Ще бъда в хола, ако имаш нужда от нещо.

— Не си длъжен да оставаш. Между другото, благодаря ти за всичко, което направи днес. Е, с изключение на това, дето Тайгър ме хвърли в багажника на колата и ме отвлече.

Той трепна.

— Ще бъда в другата стая. Аз и хората ми трябва да сме наблизо, за да се убедим, че Фюри действително е добре, когато се събуди.

Джъстис кимна на служителите си, да го последват.

Брийз също се изправи.

— Прибирам се вкъщи.

Ели я погледна искрено и й изрази своята благодарност.

— Ти наистина си добра приятелка, след като ми помогна днес. Никога няма да го забравя. Благодаря ти от цялото си сърце.

— Ще се видим, когато се върнеш на работа. Остани си вкъщи няколко дни. Ние сме добре в общежитието. Не се притеснявай за нас.

— Благодаря.

Ели видя как всички напуснаха спалнята. Отново остана сама с Фюри. Легна на една страна и се сви до топлото му тяло.

— Обичам те — прошепна тя. Прегърна го, знаейки, че единият от тях можеше да умре. Бе адски изплашена от това.