Лорън Донър
Фюри (13)

Глава 12

— Не — изрева Фюри.

Някой позвъни на вратата и Ели чу суматоха. Двамата с Фюри бяха решили да прекарат съботата заедно, в гледане на филми. Току-що бе привършила с прибирането на прането, а той правеше пуканки. Щом чу избухването на Фюри, тя бързо изтича от спалнята, където сгъваше праните дрехи.

В хола Джъстис и двама служители на НСО стояха изправени пред Фюри. Ели рязко спря, когато усети напрегнатата обстановка. Притесняваше се, че между мъжете може да избухне скандал, затова замря до вратата.

Джъстис, скръстил ръце пред гърдите си, бе облечен в дънки и тениска. Тъмният му поглед се спря на Ели. Разяреното му изражение я изненада. Чертите му бяха напрегнати, устните стиснати мрачно.

— Казах, не — дълбоко изръмжа Фюри и без да поглежда назад, отстъпи към Ели. — Ели, ела тук и застани зад мен!

От тона му, по гръбнака й полазиха тръпки от страх. Без да разсъждава, направи каквото й бе казал. Той протегна назад едната си ръка и я притегли толкова близо до гърба си, че тя почти го прегърна. Усети тялото му напрегнато. Не знаеше какво бе предизвикало гнева му, но когато успя достатъчно да надигне глава и да огледа ситуацията отпред, я обзе ужас. Служителите от НСО бяха поставили ръце върху своите електрошокови оръжия.

— Фюри — изръмжа Джъстис. — Нейните хора са обезпокоени. Казвам ти, те само искат да я видят и да поговорят с нея. Ще я върнем. Никой няма да й стори нищо.

— Идвам с нея или тя остава тук! — ръмженето излезе дълбоко от гърдите на младия мъж.

Джъстис се озъби.

— Човешките същества са неразумни, но след като я видят и се убедят, че не си я наранил, проблемите ще отпаднат.

— Не!

Ели се прокашля.

— Какво става? — погледна към Джъстис за отговор.

— Няма да отидеш с тях — отсъди остро Фюри и я изгледа през рамо. — Те не ми позволяват да дойда с теб, за да те защитя, и аз няма да разреша да те отведат от мен. — Тъмният му поглед се откъсна от нея и се насочи към мъжете в хола. Фюри направи още крачка назад, притисна Ели в ъгъла и я закри с тялото си.

От адреналина сърцето й заблъска лудо. Осъзна, че Фюри я защитава, като я натиква в ъгъла, за да не може никой да я достигне, без първо да мине през него. Разтри с ръце гърба му, за да го успокои. Премести се малко, за да погледне иззад Фюри, и насочи вниманието си към Джъстис.

— Кой иска да ме види и защо? Какво се е случило?

Джъстис изправи рамене, острите му зъби проблеснаха, щом сви горната си устна с отвращение. Пое си дълбоко въздух и погледна Ели с питащ поглед.

— Някои от вашите хора мислят, че Фюри те държи насила тук, като някаква… — Повдигна рамене. — Те се притесняват, че той те изнасилва и бие, и всякакви отвратителни неща, които могат да се сетят.

— Не е вярно! — Ели се задъха от гняв. — Кой разправя тези глупости?

Джъстис изръмжа.

— Твоят шеф отправи тези обвинения. Директор Борис вдигна голяма врява, че си малтретирана.

— Хей, той вече не ми е шеф! Бога ми, той е задник! — Ели спря да поглажда гърба на Фюри. Задържа тялото си до неговото и с ръка го прегърна през кръста. — Фюри, всичко е наред. Никой няма да ме нарани.

— Те няма да те отделят от мен — заяви мъжът, отстъпи още назад и затисна Ели здраво в ъгъла.

— Тя трябва да дойде с нас — изръмжа му Джъстис. — Виж се само какво правиш. Какво се е случило с теб? Тя не е играчка за дъвкане, Фюри. Държиш се точно по начина, по който ни обвиняват, че действаме. Успокой се.

— Няма да позволя на никой да нарани моята Ели.

Джъстис вдигна вежди от изненада.

— Твоята Ели? Ти си се чифтосвал с нея, нали? — Гласът му се смекчи. — Ти не ни позволяваш да се доближим достатъчно до нея, за да я подушим. Затова ли е всичко?

— Тя е моя — продължи да ръмжи Фюри.

Джъстис леко пребледня. Погледна Ели.

— Той принуди ли те? Добре ли си?

Ели трепна при спомена как Джъстис я бе намерил, вързана за леглото на Фюри.

— Чувствам се чудесно, с изключение на това, че съм притисната в ъгъла. Фюри, смачка ме! Може ли да се отдръпнеш малко? Това не е най-добрият начин да ме заковеш за стената. — Отпусна се, щом той й направи малко място. Срещна учудения поглед на Джъстис. — Фюри не ме е принуждавал за нищо — никога не би го направил. Чувстваме се страхотно. Добре сме.

— Той не просто се е чифтосал с теб. Той се е обвързал с теб — мрачно констатира Джъстис.

Ели се поколеба.

— Ние спим заедно, ако това е, което искаш да знаеш. Да. И се чувстваме страхотно. Всичко е наред, аз искам да бъда тук. Фюри няма да ме нарани. Много добре го познаваш и знаеш, че е така.

Джъстис присви очи.

— Какво ще кажеш за последния път? Това, което той направи, не бе разумно.

Бузите на Ели почервеняха.

— Ние обсъдихме проблема. Не е искал да ми причини болка. Случайно ме е одраскал със зъбите си.

Джъстис смръщи вежди.

— Как е възможно случайно да отвлече жена от парка и да я завърже гола в леглото?

— Тази част не е случайна и ти го знаеш. Обясних ти защо ме взе от парка.

Фюри настръхна и обърна към нея глава, поглеждайки я шокирано. Тя го стрелна с поглед, потръпна вътрешно и съсредоточи цялото си внимание отново към Джъстис. Имаше неприятното чувство, че в скоро време с Фюри щяха да имат напрегнат разговор. Ели не искаше да говори пред двамата служители на НСО. Щеше да потъне в земята от срам. Нямаше намерение да обсъжда този момент, но знаеше, че Джъстис е загрижен за нейната безопасност. Той бе довел със себе си мъже, готови да нападнат Фюри, за да я измъкнат от него.

— Знаеш, че имахме някои проблеми. Може да ме е вкарал в леглото си насила, но когато бях вече там, стана по взаимно съгласие. Казах ти, че не ме е изнасилвал и не лъжа, за да го прикривам, дявол да го вземе. Той поиска моето разрешение, преди да ме обладае.

Джъстис я наблюдаваше внимателно, изучава я един дълъг момент и най-накрая рече:

— Разбирам. Съблазнил те е и не си могла да му откажеш.

Тя си пое дълбоко дъх.

— Фюри винаги много ме е привличал. Не му бе необходимо дълго да настоява. Може ли да спрем дотук, моля? Сега съм с Фюри, защото наистина искам да бъда с него.

Джъстис се обърна към двамата служители на НСО.

— Излезте навън и охранявайте пред входа.

Двамата мъже напуснаха стаята и затвориха вратата след себе си. Джъстис прокара пръсти през косата си и отпусна ръце встрани. Мушна палец в предния джоб на дънките си. Наблюдаваше съсредоточено приятеля си.

Фюри мразеше да изпитва страх, но сега го усещаше. Знаеше, че бе разтревожил Джъстис с грубото си поведение и собственическото си отношение към Ели. Все още го обземаше паника, че хората по някакъв начин ще я пратят далеч от Хоумленд и извън досега му. Не се доверяваше на директор Борис. Човекът имаше очи като мъниста и не криеше своята неприязън към Новите видове. Някои от човешките сътрудници не бяха доволни от съвместното му съжителство с Ели и се възмущаваха на връзката между човек и същество от Новите видове. Ели бе станала негова, значи принадлежеше към народа му и хората нямаха повече права над нея, според неговото мнение. Беше толкова просто. Ако му бе позволено да отиде с нея на срещата с директор Борис, щеше да се чувства по-сигурен, че нищо няма да й се случи, но те му отказваха. Това предизвикваше тревога във всяка клетка от тялото му.

Бе назначил един от своите хора като охрана, за да пази Ели отвън, докато той е на работа. Беше готов на всичко за нейната безопасност. Погледна Джъстис право в очите, без да извръща поглед. Приятелят му знаеше колко дълбоки са чувствата му към Ели.

Джъстис го гледаше с любопитство.

— Обезпокоен съм, защото вие реагирате по различен начин към женските си.

— Наясно съм и никога не бих я наранил. Имай ми доверие.

Котешките очи на Джъстис се присвиха.

— Вярвам ти. Съжалявам за моето предположение, но трябва да призная, че ти невинаги си на себе си, когато става въпрос за вашите жени.

— Много добре знам това.

Двамата мъже се изучаваха взаимно. Джъстис проговори пръв.

— Оказват ми натиск да я заведа, за да проверят, че всичко с нея е наред. Аз нямам друг избор, а и ти знаеш, че трябва да успокоим тревогите им.

Трудно му беше да бъде разумен, когато се отнасяше до Ели, но знаеше, че Джъстис има право. Човешките същества все още се притесняваха от Новите видове и бе необходимо да се съобразяват с нейното благосъстояние. Би трябвало да си признае, че ако друг мъж от Видовете се бе свързал с човешка жена, самият той щеше да следи отблизо ситуацията. Фюри въздъхна и се поуспокои, знаеше, че Ели няма да го напусне доброволно. Трябваше да позволи на хората да я видят.

— Те искат да я прегледа лекар. Притесняват се. По дяволите, самият аз съм притеснен. Говорили сме за пресичането на тази линия, но досега не знам някой друг да го е правил, освен вас двамата. — Джъстис направи пауза. — Съвместими ли сте сексуално?

Фюри кимна.

— Малко по-различно е, както предполагахме, но тя се справи изключително добре. Няма нужда от доктор. Няма да й причиня болка.

Джъстис се намръщи.

— Ами хапането? — Погледът му обходи голата плът по раменете и шията на Ели, после се върна обратно към Фюри. — Те са много по-нежни от нашите жени и се възстановяват бавно.

— Не съм я ухапал.

— Нима хапете по време на секс? — изненада се Ели. Разговорът за сексуалния им живот с Фюри бе доста неудобен, но любопитството надделя. — Не знаех.

Фюри я погледна, за част от секундата зъбите му проблеснаха, когато сбърчи горната си устна.

— Не мисля, че това ще ти хареса.

Тя хвърли поглед към кучешките му зъби.

— Вероятно не.

Младият мъж изсумтя, веселие проблесна в кафявите му очи, преди да се изправи пред Джъстис.

— Ще й позволя да отиде, но ще я придружа. Тези враждебно настроени групи вече я нападнаха веднъж заради работата й тук. Няма да рискувам живота й сега, когато според слуховете живее с мен. Това я прави още по-желана цел.

— Разбирам те, но директор Борис е категоричен, че не можеш да присъстваш. Той се страхува, че ти достатъчно сериозно си злоупотребил с нея и тя ще бъде прекалено ужасена, за да е честна в твое присъствие.

— Не ми пука какво иска Борис — изръмжа Фюри. — Тя е моя, не негова. Той няма повече грижата за Ели.

Младата жена премести тежестта си, отпусна се до стената и се размърда зад Фюри. Той не й обърна внимание, докато тя не опита да се измъкне иззад тялото му. Едната му ръка я сграбчи през кръста, за да й попречи да излезе извън досега му. Той я притегли пред себе си и тя се облегна на тялото му. Ели се отпусна. Обичаше той да я държи, независимо от обстоятелствата. Обгърна с пръсти ръката му, уверявайки го, че не планира да се отдръпне.

Джъстис ги наблюдаваше с интерес.

— Още първия ден, в който я доведе в дома си, ли се обвърза с нея?

— Не, вчера вечерта — тялото на Фюри се отпусна. — Не вярвам на Борис. На никого не съм имал доверие в живота си. Тя е моя, Джъстис. Няма да позволя на никого да й навреди. Дори и на теб, въпреки твоите уверения.

— Никога не бих й причинил зло — тихо заяви приятелят му. — Давам ти думата си, че нищо няма да й се случи и ще я защитавам с цената на живота си. Трябва да я отведа с мен на среща с директора. Вече сме близо до целта да поемем контрола и Борис ще си иде, но дотогава се налага да работим с него. Ще я върна обратно. Искат първо да я прегледа лекар, но аз няма да я оставя сама. Трябва да успокоим страховете им, Фюри. Те са загрижени за особеностите ни при чифтосване, комбинирани с техните. Уверени са, че си се чифтосал с нея и няма да оставят нещата така.

— Те не знаят със сигурност дали Фюри и аз сме били интимни, нали? — попита Ели.

Джъстис кимна.

— Ще им е необходимо само едно подушване, за да разберат истината. Сега, когато си близо до мен, мога да подуша аромата на Фюри. Цялата си пропита с него.

Ели се поколеба.

— Знаеш ли какво? Ние, човешките същества нямаме толкова остро обоняние като вашето. Всичко, което можем да направим, е да изучаваме нещата с очите си и да спекулираме.

Мъжът леко се усмихна.

— Забравих за това. Новите видове го приемат за даденост.

Тя кимна.

— Хората могат само да градят хипотези какво сме правили заедно с Фюри.

Усмивката изчезна от лицето на Джъстис.

— Ти живееш с него.

— Тя е моя — заяви тихо Фюри със заплашителен тон. — И ще продължава да живее с мен. Това не подлежи на дискутиране.

Джъстис много внимателно изучаваше Фюри.

— Добре ли си? Имаш силно развито чувство за собственост.

— Добре съм. Признавам, че имам собственическо чувство. Тя е моя и това е толкова просто.

Приятелят му се поколеба.

— Ти определено си се обвързал с нея. Това е много повече от чифтосване с една жена. Сега ще я отведа на среща с Борис и после ще я върна при теб. Няма да си тръгна без нея.

— Искам да я пазиш, все едно е една от нас — настоя Фюри.

Джъстис кимна.

— Тя е твоя и това означава, че е една от нас.

Ръката, стиснала здраво Ели през кръста, се отпусна. Фюри я хвана с две ръце за раменете. Завъртя я с лице към себе си, докато погледите им се срещнаха.

— Аз ще те върна, ако те се опитат да те принудят да напуснеш Хоумленд. Никой няма да успее да те отдели от мен.

Ожесточеният му тон стресна Ели, но тя кимна.

— Ще се върна съвсем скоро. Аз… — Искаше да му каже, че го обича, но не посмя. Силните й чувства към него не я изненадаха. — Ще ми липсваш — изрече най-накрая.

Фюри обхвана лицето й с длани и се наведе надолу, докато носовете им почти се докоснаха.

— Ти също ще ми липсваш. — Страстният му поглед се откъсна от нейния, за да погледне многозначително над главата й. — Върни я в най-скоро време и я защитавай на всяка цена.

Джъстис отвърна:

— С цената на собствения ми живот, ако се наложи. Хайде, Ели. Искаш ли да обуеш нещо?

 

 

Ели хвърли поглед на страховитите огромни мъже, които я обкръжиха, борейки се с чувството за клаустрофобия от твърде многото тела, притиснати едно до друго. Те не я докосваха, но тя знаеше, че ако вдигне ръка, ще закачи някого от служителите на НСО. Джъстис действаше така, сякаш животът й бе в голяма опасност. Това предизвика в нея лек ужас, докато не влезе в конферентната зала. Шокът да види помещението, натъпкано до пълния му капацитет, надхвърли страха й. Стисна зъби да не би ченето й да падне от изненада, съзирайки вътре най-малко шестдесет човека. Това би трябвало да е нов рекорд по посещаемост на среща.

Директор Борис стоеше зад една маса най-отзад.

— Госпожо Брауер.

Ели го стрелна с поглед и гневът й нарасна. До него стоеше Дарън Антонио. Присъстваха и други познати лица, но повечето не ги бе виждала. Вниманието на всички бе съсредоточено единствено върху нея. Имаше чувството, че е буболечка под микроскоп. С едно движение на ръката Джъстис даде сигнал на хората си от НСО да застанат встрани, а самият той остана редом до нея и се обърна към директор Борис:

— Ели Брауер е тук и вие можете да се убедите, че тя е добре — раздразнението на Джъстис прозвуча в гласа му.

Дарън Антонио изучаваше Ели, прокашля се:

— До нас достигна информация, че не можете да напускате дома на господин Фюри. Ние сме загрижени за вас.

Ели скръсти ръце пред гърдите си и заби брадичка надолу, беше й неприятно, че всички гледат в нея.

— Добре съм. Господин Фюри бе достатъчно добър да ми позволи да се нанеса в неговия дом. — Замълча, гледайки открито директор Борис в очите, без да крие своята неприязън към него. — Бях почти отвлечена от няколко члена на враждебно настроена група протестиращи пред портата, когато напуснах Хоумленд. Господин Фюри е загрижен за моята безопасност. Тук съм много по-добре, отколкото извън тези стени.

Руса жена, с прибрана в стегнат кок коса, се изправи. Беше облечена в черен делови костюм.

— Аз съм доктор Триша Норбит.

Жената изглеждаше твърде млада, за да е лекар, но Ели не сподели мнението си на глас.

— Много ми е приятно да се запознаем. — Не беше сигурна какво друго да каже.

— Беше ни съобщено, че вие и господин Фюри сте станали много близки. Бих искала да ви прегледам, за да се уверя, че сте в добро здраве и да обсъдим някои аспекти. — Жената обходи залата с очи, после погледна Ели многозначително. — Лично, разбира се.

— Няма за какво да говорим и не се нуждая от медицински преглед. — Ели въздъхна шумно, не желаеше да прекара деня си тук. — Слушайте, нека да преминем направо на проблема. Чух репортажите по новините. Знам, че вярвате, че господин Фюри ме е наранил и други подобни глупости. Но това не е истина. — Хвърли още един злобен поглед на директор Борис, след това се обърна пак към лекарката. — Аз съм му гост и спя в стаята за гости. Почти не го виждам и нищо неприлично не сме правили. Дори не разбирам защо съм тук, но господин Норт каза, че трябва да се появя, така че всеки може да види, че съм добре. Денят ми беше чудесен до момента, в който се наложи да дойда тук, за да ме зяпат всички, въобразявайки си най-лошото.

— Имате ли физическа връзка с господин Фюри? — попита непознат.

Ели го изгледа.

— Много е грубо от ваша страна да задавате този въпрос направо в лицето ми, но отговорът е „не“. Нали ви казах вече? Господин Фюри е съвършен джентълмен. Аз спя в отделна стая.

— Но живеете с него. — Човекът я гледаше с явна враждебност. — Знаем, че и двамата сте сексуално активни.

Ели загуби самообладание. Прекрачи към грубияна, но се спря.

— Ние сме съквартиранти. Пропуснахте ли тази част? Има ли тук още глупави хора, които да смятат, че мъж и жена не могат да споделят общ дом, без да скачат заедно в леглото?

По-възрастният мъж въздъхна.

— Това не е неуважение, госпожо Брауер. Ние просто трябва да знаем, ако сте имали сексуални отношения с господин Фюри. Вие ще бъдете първата двойка между два вида, които са имали полов акт, и ние трябва да знаем. Ще бъде необходимо да направим тестове и да ви изследваме — той бутна очилата си по-нагоре на носа. — Може да има опасни странични ефекти. Ние се грижим за вашите и на господин Фюри интереси. Не бихте искали да му навредите по никакъв начин, нали?

Ели се намръщи.

— Проумявам това, което казвате, но разберете и вие. Не съм в отношенията, за които намеквате, с господин Фюри. Не сме имали полов акт, както вие се изразихте. Той наистина е един приятен мъж, който ми позволи да живея при него, докато си намеря друга работа. Когато излязох извън охранителните стени, фанатичните изроди едва не ме отвлякоха заради връзката ми с Новите видове. В по-голяма безопасност съм, ако живея в Хоумленд.

— Чудесно — директор Борис въздъхна шумно. — Може да получите веднага обратно работата си в общежитието на жените. Ще изпратим охраната с вас в дома на господин Фюри да си съберете багажа.

Сякаш земята се разтвори под нея. Тя зяпна директор Борис. Това гадно копеле. Трябваше да се успокои, преди да отговори, поклати глава в знак, че няма да му позволи да я раздели с Фюри. Всички погледи в стаята бяха насочени в нея, очаквайки реакцията й. Дявол да го вземе. Застави ума си да работи и вдигна глава, за да погледне към идиота.

— Бих желала старата си работа обратно, повярвайте ми, но причината, поради която я загубих, е, че вие се опитахте да ме накарате да лъжесвидетелствам. На вас не ви хареса фактът, че екипът на НСО ме спаси, когато охраната на Хоумленд не можа да се справи с нападението. Вие ми наредихте да подам фалшиво оплакване, че са извършили ужасни неща, което не беше вярно. Те спасиха живота ми, докато охраната не можа дори да стигне до мен. — Тя видя как лицето му пребледня и много от погледите се насочиха към него. Той изглеждаше твърде шокиран, за да реагира, но огледа присъстващите в залата. — Аз не работя за хора, които ме заставят да давам фалшиви показания, защото не им изнася, а после да ме уволняват, тъй като не съм се съгласила да го направя. Нямаше да отхвърля предложението, ако не ме бяхте притискали. Не желая да ви бъда подчинена, директор Борис. Ще си намеря друга служба, където няма да ме карат да лъжа.

— Това не е вярно — изломоти накрая Борис. Той посочи с пръст към Ели. — Отведете я веднага оттук и искам да я изхвърлите от Хоумленд, завинаги!

Джъстис изгледа единия от пазачите, пристъпил към Ели. Тя почти се опря в служител на НСО, който се бе приближил незабелязано до нея. Осъзна, че всички те я бяха обкръжили отново като щит. Ели бе замряла на място и така предотвратиха намерението на охраната да я изведе извън залата.

— Ели повдигна интересна тема — заяви хладно Джъстис. — Имате ли проблем с моите екипи, директоре? Освен ако някой не ме е излъгал, това място ни е дадено с цел построяване на наше собствено общество — да създадем истински дом за Новите видове, което включва обучение на охранителни екипи от наши хора. Госпожа Брауер ме информира за разговора, провел се между вас, в деня на нейното уволнение. Говорейки за това, се сещам, че вие не сте имали право да го направите без мое съгласие. Превишили сте правата си и сега повтаряте същото нарушение. Тази жена е под защитата на Новите видове, как смеете да нареждате да я отстранят със сила?

Възрастен мъж в спортен костюм се изправи внезапно и заобиколи масата. Приближи към директор Борис, лицето му се смръщваше все повече.

— Джери? — Очевидно той познаваше директора отблизо.

— Това не е вярно — изломоти Борис. — Един от неговите хора, този Фюри, с когото тя в момента живее, е завел госпожа Брауер в банята и я съблякъл гола. Дал й е да облече собственото му бельо. Докато тя се е почиствала, той я е наблюдавал как се къпе, съблечена. Аз само се опитах да защитя жената, като я накарам да каже истината и придвижа жалбата й относно злоупотребата с нея. Не може да съществува охрана, която отвежда принудително жените в баните и се възползва от тях.

Възрастният мъж изви вежди към Ели.

— Вярно ли е това?

— Не — тя се задави. — Да, Фюри ме заведе в банята, тъй като бях цялата в кръв. Той влезе в една кабинка, свали си бельото и ми го подаде да го облека, докато аз се миех — цялата бях опръскана с кръв. Иначе трябваше или да ходя гола, или да навлека мокрите, изцапани дрехи отново. Етажите бяха изолирани и нямах достъп до друго облекло. Обясних всичко това ясно на директор Борис, но той отправи ужасни обвинения, че съм била сексуално насилвана. Изкара ме някаква си долнопробна уличница, която би го направила с мъж в банята, след най-травмиращото преживяване в живота си. Директор Борис ми нареди да напиша доклад и да обвиня господин Фюри в отвратителни неща. А нищо подобно не се беше случило. Отказах да съчинявам такива противни лъжи, а той в действителност беше ядосан, че екипът за охрана на НСО ми спаси живота.

Мъжът изучаваше Ели с леденостудените си очи. Най-накрая кимна и се обърна към директор Борис.

— Джери, мразя да правя така, но ще те сменя веднага. Изглежда има конфликт, а този проект е твърде важен, за да допусна недоразумения, от каквото и да било естество. — Възрастният мъж се обърна към Джъстис: — Извинявам се. Изглежда са ми подали грешна информация. Новият директор съм аз. — Той замълча. — Разбира се, само ако е приемливо за вас.

Джъстис кимна утвърдително.

— Чудесно, Том. След десет минути имам конферентен телефонен разговор с президента. Трябва да тръгвам — и направи знак с глава на своите хора. Протегна ръка към Ели. — Тръгваме ли, госпожо Брауер?

Ели хвърли последен поглед към директор Борис. Бивш директор, напомни си тя и хвана Джъстис за ръка. Когато излязоха от сградата, ги заобиколи екип от охрана на НСО.

— Напомни ми никога да не те вбесявам, госпожо Брауер. — Джъстис тихо се засмя, когато тръгнаха по улицата.

Тя погледна нагоре към него.

— Не бях ядосана. Е, може би малко, но най-вече бях уплашена.

Той спря и се взря с любопитство в лицето й.

— От какво? Ние не бихме позволили нищо да ти се случи. Няма да допуснем да те изхвърлят отново извън портата.

Ели не отвърна нито дума. Не беше сигурна дали може да му се довери. За един дълъг момент той остана загледан в нея.

— Мислила си, че ще те отдалечим от Фюри. Това ли бе причината за страха ти?

По дяволите, сепна се тя. Толкова ли съм прозрачна? Отмести поглед от него и огледа паркинга. Имаше автомобили дори и по улицата, на забранените за паркиране места. Ели кимна. Откакто го бе видяла за първи път, Фюри бе станал много важна част от живота й. Би направила всичко за него. Бе си мечтала за мъжа, продължавайки да работи под прикритие в Мерикъл, въпреки ужаса да бъде убита, и дори поиска да я назначат при Новите видове, за да поправи злото, което му бе сторила. Беше напуснала семейството и приятелите си след съдбоносната си среща с Фюри. Сега целият й свят бе съсредоточен в него и хората му. Те бяха заедно, една двойка, и тя не искаше да го загуби. Това щеше да я разкъса отвътре.

— Нека да те отведа обратно при него — заяви тихо Джъстис.

Ели срещна погледа му.

— Благодаря.

Бяха направили едва няколко крачки, когато зад тях се разнесе предупредително ръмжене. Джъстис се завъртя, грабна Ели и я отстрани от пътя на заплахата. Тя се втренчи в широкия му гръб, когато я заслони с тялото си. Огледа се. Забеляза Слейд, офицер от НСО, който бе препречил с ръце пътя на лекарката, представила се по-рано в залата. Лицето й бе пребледняло и изразяваше уплаха от неговото ръмжене. Слейд изглеждаше напрегнат, но ръмженето, излизащо от гърдите му, се смекчи. Джъстис отпусна хватката си.

— Какво искате, доктор Норбит?

Слейд погледна назад към Джъстис.

— Познаваш ли я? Тя се втурна след нас.

Джъстис кимна.

— Всичко е наред, Слейд. Пусни я да мине. Тя не е заплаха.

Слейд отпусна ръце и Триша Норбит го заобиколи. Вниманието й се съсредоточи върху Ели.

— Исках да поговоря лично с вас, госпожо Брауер.

Джъстис пъхна палци в предните джобове на дънките си.

— Какво искате да й кажете, докторе?

Лекарката все още изглеждаше уплашена.

— Исках да й дам визитката си. — Тя извади от джоба на полата си картичка и я подаде с треперещи пръсти.

Ели се поколеба дали да я вземе.

— Защо би ми потрябвала?

— В случай, че имате нужда от мен. Трябва да разберете колко важно е това. Искам да бъда вашият личен лекар. Разговорът ни ще бъде строго поверителен. Ако вие с господин Фюри сте интимни, моля, помислете какво би могъл да означава този факт и ми позволете да ви прегледам и да отговарям за медицинските ви грижи.

— Вие какво, любопитна ли сте? Ето значи защо било — изсумтя Слейд. — Оставете я на мира, докторе. Тя щеше да каже още вътре, ако имаше нужда от вашата помощ.

Триша Норбит не обърна внимание на Слейд, продължаваше да наблюдава Ели.

— Чела съм медицински доклади за тяхната физиология, те са малко по-различни от нас. Има толкова много неща, които не са ни известни.

— Какво му е различното? — намръщи се Слейд, но после усмивка изви пълните му устни. — Искаш да кажеш, че ние сме по-надарени от вашите мъже?

Доктор Норбит му хвърли ядосан поглед, но вниманието й остана фокусирано върху Ели.

— Нима не искате да узнаете, дали можете да забременеете? Не искате ли да знаете, дали това е възможно при правилното лечение?

Джъстис се намръщи.

— Имал съм много разговори с лекари и те предполагаха, че е невъзможно. Ние не можем да имаме деца.

Доктор Норбит наклони глава към Джъстис.

— Не знаем нищо със сигурност, никога не сме имали смесени двойки, за да направим изводи. Ако тази жена има полови сношения с един от вашите мъже, мисля, че е добра идея да видим до какво ще доведе. Не само бременността ме интересува. Помислете за това, господин Норт. Все повече от вашите хора могат да пожелаят да се ангажират с човешките същества. Нима не искате да знаете, дали няма да има неблагоприятни последици? Мъжете ви не са в състояние да заплодят вашите жени, но тя е човек.

— Какви неблагоприятни последствия? Да завиждат на пенисите ни? — Слейд се разсмя. — Аз съм бил в мъжката тоалетна с хората, докторе. Единственото, от което трябва да се притесняват вашите жени, е малкият размер на човешките пениси, в сравнение с нашите.

Триша Норбит прикова Слейд със злобен поглед.

— Ти си свиня.

Усмивката му мигновено изчезна, ниско ръмжене завибрира в гърдите му.

— Аз съм куче, не прасе.

— Това е жаргонен термин, а не вид название — успя да изрече Ели, без да се засмее. — Тя мисли, че казаното от теб е мръсно и обидно.

Слейд кимна на Ели и се обърна към лекарката.

— Но е вярно.

— Достатъчно — засмя се Джъстис. — Този спор стана много интересен, но аз имам разговор с президента. Това няма да е извинение за закъснението.

— Моля ви — доктор Норбит помоли тихо. — Госпожо Брауер, Ели, моля ви, вземете моята визитка. Аз съм новият лекар на Видовете. Разбирам необходимостта ви от преценка, мога да направя частна визита в дома на господин Фюри. Никой няма да разбере. Помислете си само дали да ме допуснете до себе си. Нямате представа колко важно е за нас да разберем как различните видове се отнасят един към друг сексуално.

Ели размисли, взе картичката и я мушна в джоба на дънките си.

— Не правя секс с господин Фюри. Заявих го вече вътре и знам, че ако го правех, това би се превърнало в цирк.

Ноздрите на Слейд се разшириха и той фиксира Ели. Тя също го погледна. Мъжът вдиша бавно и се усмихна. Ели отмести поглед. Слейд разбра, че тя излъга, тъй като бе подушил миризмата на Фюри върху нея. Тя въздъхна с облекчение, когато той не каза нищо.

— Това е наложително, знам как нашият вид си взаимодейства по време на секс — обясни тихо доктор Норбит. — Аз съм отговорна за благосъстоянието не само на Новите видове, но и на хората. При взаимодействието между Новите видове и човешките сътрудници, аз наистина трябва да знам с какво си имам работа. Въпрос на време е този проблем да стане много важен.

— Ще ви кажа — излъга Ели, — ако някога реша да имам сексуални отношения с господин Фюри. Ще го осведомя и при най-малката вероятност той да е заинтересуван, вие ще сте вторият човек, който ще научи.

Ели се обърна и тръгна. Джъстис веднага я последва и те се отправиха към дома на Фюри. Той се засмя.

— Справи се добре. — Поколеба се. — Може да й позвъниш утре. Според файловете, които прегледах, Триша Норбит е най-добрият лекар в страната. Аз лично я избрах. Тя е млада, но блестяща и е приятелски настроена към нас. Щом казва, че ще запази всичко в тайна, аз й вярвам.

Ели кимна.

— Няма да се поколебая, ако сметна за нужно, че ми трябва лекар.