Лорън Донър
Фюри (16)

Глава 15

Ели усети, че нещо не е наред, още преди да се събуди. В главата й пулсираше тъпа болка. Отвори очи и погледна към светлината, погледът й пробяга по непозната обстановка. Почувства се объркана. Къде съм? Какво става? Някой се наведе над нея, засенчвайки светлината.

Ели разпозна доктор Триша Норбит. Намръщи се. Защо тази жена се е надвесила над мен? Косата на лекарката бе хваната небрежно отзад, спретнатият й облик отпреди, бе изчезнал. В сините й очи се четеше тревога, докато гледаше надолу към Ели.

— Добре ли сте? Дадох ви обезболяващи. Искате ли малко вода.

— Какво стана — намръщи се Ели.

— Не си ли спомняте? — попита Триша.

Да си спомням какво? Последното нещо, което помня, е… Бавно споменът се завърна. Ели се опита да стане. Притеснена, огледа помещението за Фюри. По някакъв начин се бе озовала в тази малка стая, но той не беше тук.

— Къде е Фюри?

— Затвориха го.

— Защо?

Триша седна в края на леглото.

— Някой информирал Джъстис, че новият директор е посетил дома ви — пое си дълбоко дъх. — Джъстис отишъл да ви види и да попита за какво е идвал Том Куиш. Почукал на вратата, но никой не му отворил. След като чул да крещите и рева на Фюри, нахлули заедно с охраната в къщата. Влезли в кухнята и видели Фюри да ви насилва. Вярват, че той ви е завързал, за да не може да се борите с него.

— Да ме насилва? — отвори уста Ели. Бе толкова шокирана, че й отне няколко секунди, преди да реагира. — Ние правихме секс!

Триша прехапа устни.

— Ударили сте силно главата си в ръба на плота, на който сте била завързана. Имате няколко шева на челото — замълча, — ако желаете да говорите с някого, мога да извикам психолог-консултат. Ще дойде тук до час. Раната на главата ви ще се оправи. Имате леко сътресение, но физически сте добре. Емоционалното ви състояние… — Триша посегна и взе ръката на Ели. — Тук съм заради вас. Мисля, че трябва да споделите с мен. Никой няма да узнае. Джъстис Норт чака в съседната стая, за да разговаря с вас, когато сте готова. Той обеща, че ще накажат Фюри сурово за това, което ви е причинил. Но ако искате да извикате външна полиция, ще го стори. Всичко зависи от вас.

Ели дръпна рязко ръката си от нейната.

— Джъстис! — изкрещя името му тя.

След секунда вратата на спалнята се отвори. Джъстис изглеждаше ужасно. Ризата му бе разкъсана, устата разцепена, а над окото му се виждаше синина. Влезе в стаята и замръзна.

— Пусни го, веднага! — гласът на Ели трепереше от гняв и ужас. — Той не ме е наранил. Ти го направи. Освободи Фюри веднага, по дяволите! — започна да крещи, но не я интересуваше. — Какво, по дяволите, ви става на всички? Фюри не ме е насилил!

Шок се изписа по лицето на Джъстис. Отвори уста, но не успя да каже нищо.

Ели сграбчи одеялото, което я покриваше, и го отметна настрани, като благодари мислено на Господ, че не е гола. Не беше съвсем сигурна в това, докато не свали крака от леглото. Някой я бе облякъл в голяма розова пижама. Стъпи на пода. Главата й пулсираше толкова силно, че почти съжали, че трябваше да стане от леглото.

— Не се опитвай да ставаш — настоя лекарката и сграбчи Ели. — Замаяна си. Трябва да лежиш.

Ели я отблъсна и се обърна ядосана към Джъстис. Успя да направи крачка към него, преди коленете и да се подкосят. Триша я хвана, но и двете щяха да се свлекат на пода, ако Джъстис не бе скочил и обвил ръце около тях. Огромната му сила бе явна, когато се извъртя и нежно ги насочи да паднат върху леглото. Ели се просна на мекия матрак, а лекарката до нея. Младата жена се вгледа в Джъстис, докато се опитваше да спре сълзите.

— Той не ме е наранил. Как можа да си го помислиш?

Мъжът се поколеба.

— Ти бе завързана и крещеше. Той е причината да си ранена.

Сълзи започнаха да се стичат по бузите й.

— Правихме секс, всичко бе чудесно до момента, в който ти го нападна и го откъсна от мен, кучи син такъв. Забавлявахме се, смеехме се, а после… — Гласът й секна, очите й го гледаха напрегнато. — Ти ме нарани, а не той. Ти! Всичко щеше да е наред, ако не бе нахлул и не бе атакувал Фюри. Аз нямаше да си ударя главата в плота.

Джъстис отстъпи назад и пребледня.

— Когато доближихме вратата, те чух да крещиш. А когато влязохме вътре, ти беше завързана.

Младата жена погледна към лекарката.

— Техните жени не вдигат ли шум по време на секс?

Триша сви рамене.

— Не знам. Вярно е, че някои хора крещят, когато правят секс.

— Той те бе завързал — тихо й напомни Джъстис. — Това е насилие.

— Не е. Да не си глух? Просто си играехме и се забавлявахме. Не забеляза ли, че бе увил кърпа около китките ми, за да ги предпази? Смяташ ли, че би го интересувало, дали лентата се врязва в кожата ми, или не, ако се опитваше да ме нарани? — Още сълзи, започнаха да се стичат по лицето й. — Къде е той? Причини ли му болка? Пусни го! Искам Фюри веднага!

Джъстис се обърна.

— Ще го доведа — излезе от стаята и тресна вратата след себе си.

Ели наведе глава и покри лицето си с ръце. Не можеше да спре да плаче. Младата лекарка се опита да я успокои, като прокара ръка по гърба й.

— Фюри ранен ли е? — попита Ели.

— Не зная — призна Триша. — Превързах един от служителите, който дойде с теб. Фюри бе успял да го рани, преди да го хванат.

Обезпокоена от тази новина, Ели опита да седне и да избърше сълзите си. Погледна към Триша.

— Но не си превързвала Фюри? Това значи, че е добре, нали?

Лекарката се поколеба.

— Не знам. Съжалявам. Ако беше нещо сериозно, би трябвало да го доведат тук или поне да се обадят за линейка, за да се погрижат за него.

— Боже! — ахна Ели. — Защо, по дяволите, стана така? Ние просто се смеехме и правихме любов. А после се случи това. — Поклати глава, но съжали моментално, от движението й се зави свят. — Защо не искат да ни оставят на мира?

Погледът на Триша омекна.

— Никой не знае какво да очаква. Сигурна съм, че господин Норт и онези двама служители са смятали, че те спасяват.

— От Фюри? — разплака се Ели. — Той не би ми причинил болка.

Младата лекарка посегна и взе ръката на Ели.

— Съжалявам.

Вратата на стаята се отвори с трясък. Ели и Триша подскочиха стреснато, когато Том Куиш нахлу в спалнята. Погледът му се насочи към двете жени.

— Какво, по дяволите, става тук? Току-що ме информираха, че се е случило нещо? Преди малко охраната ми каза, че един мъж от Новите видове е затворен, а госпожа Брауер е докарана тук в безсъзнание от служители на НСО, които изглеждали така, все едно са участвали в сбиване.

Чудесно, помисли си, Ели. Само това ми липсваше. Сега и директорът успя да се включи в този кошмар.

Триша пусна ръката й.

— Как смеете да нахлувате в дома ми? Това е спалнята ми, директор Куиш. А колкото до това, което сте чули, станало е просто злополука. Това е всичко.

Тя пристъпи напред, заставайки между Ели и директора, който изглеждаше леко объркан.

— Какво се случи? — по-спокойно попита той.

Лекарката изпъна рамене и погледна към него.

— Станало е това, че някой е успял да се промъкне покрай вашите хора и да изплаши госпожа Брауер. Тя е изкрещяла. Господин Фюри, господин Норт и служители от охраната са били в къщата — излъга тя. — Казах ви, че днес видях някакъв идиот с камера да се навърта около клиниката. Може би е същият човек — обърна глава и се втренчи в Ели с широко отворени очи. — Да не би този мъж, който сте видели да наднича през прозореца, да е с къса руса коса, джинси и зелена тениска?

Ели се взря в младата жена, опитвайки да скрие изненадата си от факта, че напълно непознат човек, бе готов да изрече лъжи, само за да запази тайната й. Кимна.

— Прилича на мъжа, който ме стресна.

Директорът се намръщи.

— Тогава защо господин Фюри е затворен?

Облекчение се изписа по лицето на Триша, преди да се обърне отново към него.

— Защото той е искал да проследи кучия син и да го убие. Госпожа Брауер се е изплашила, паднала назад и си е ударила главата. Изгубила е съзнание. Предполагам знаете, колко защитнически настроени са тези момчета към жените си. Госпожа Брауер е гост в неговия дом, а някакъв побъркан идиот я стряска, тя се наранява и той изгубва контрол. Знаете, че благодарение на животинските си инстинкти, тези момчета могат да проследят и заловят всеки. Господин Норт прецени, че не е много добра идея да остави господин Фюри да убие онзи мъж, още повече, че той е човек. Затова се е наложило да затворят господин Фюри, докато се успокои.

— Вярно е — потвърди Слейд, облегнат на рамката на вратата. Сега не беше облечен в униформата на НСО, а със спортни джинси и черно горнище. — Дойдох да взема показанията от госпожа Брауер относно мъжа, когото е видяла през прозореца. Ако позволите, господин директор, в момента не съм на смяна, но бих искал да свършим възможно най-бързо. Може би ще наредите на вашата охрана да претърси района за този човек, преди да е причинил още проблеми.

Ели наблюдаваше лицето на Том Куиш, на което бе изписан гняв.

— Добре. Ако това е историята, както твърдите, ще я приема — намръщи се мрачно към Ели. — Добре ли сте, госпожо Брауер? Мога ли да направя нещо за вас?

— Всичко е наред — отвърна му тихо Ели. — Но ви благодаря, че попитахте.

Той се обърна и излезе от стаята. Ели погледна към лекарката все още изненадана, че тази жена й бе помогнала, като излъга. Триша сви рамене.

— Казах ти, че може да ми имаш доверие.

Слейд въздъхна дълбоко.

— Смятам да остана във всекидневната, за да предотвратя нахлуването на някой друг в спалнята — погледът му се насочи към Ели. — Фюри би трябвало да пристигне скоро. Бесен е, но е добре — обърна се към лекарката и се усмихна. — Лъжеш страхотно, док — намигна й и затвори вратата след себе си.

Триша отпусна рамене и седна на леглото до Ели.

— Не съм много добра в лъжите. Смяташ ли, че този номер ще мине?

— Да. Директорът си тръгна, нали?

Тя продължи да изучава Ели.

— Няколко седмици е необходимо да си почиваш повече. Ударила си си доста зле главата. Ако получиш силно главоболие, замайване или просто не се чувстваш добре, незабавно ми се обади. Трябва да се успокоиш. И без секс за около седмица. Нужно е да лежиш повече и без физическо натоварване. Дръж мястото, където са шевовете, сухо. Използвах саморазграждащи се конци, така че няма да се наложи да ги махам. Може би ще остане малък белег.

— Чудесно. — Ели не успя да скрие сарказма си при тази новина.

— Мога ли да ти задам няколко въпроса?

— За какво?

— Ами — Триша се обърна към нея, като се намести по-удобно на леглото, — прочетох някои от медицинските досиета на Новите видове и разбрах, че Фюри е куче. Там пише, че пенисите им се подуват по време на секс. — Спря за момент. — Боли ли, когато това стане?

— Не — поклати глава Ели. — Не мога да повярвам, че говоря на тази тема.

— Колко време е необходимо, докато набъбването спадне?

Ели се намръщи.

— Моля те. Искам да знам.

— За да можеш да помогнеш на други жени, ако решат да спят с някой от тях?

Триша се поколеба.

— Не, заради мен. Харесвам един от тях.

Ели се отпусна.

— Добре, щом е така. Не е болезнено. Подуването трае само няколко минути. Най-много три.

— Благодаря ти. Нещо друго?

— Обичам Фюри повече от живота си.

Триша се изправи.

— Тази вечер може да се прибереш с него. Само запомни какво ти казах за раната. Господин Фюри трябва да те събужда през няколко часа, за да е сигурен, че всичко е наред. Ако се появи някакъв проблем, трябва да ми се обади веднага. Ще ти донеса обезболяващи за главоболието, което ще имаш, след като ефектът на упойващото лекарство премине.

— Благодаря ви, доктор Норбит.

— Наричай ме Триша — отвърна тя и излезе от стаята.

Няколко минути по-късно Ели дочу гласове. Вратата на спалнята се отвори и Фюри нахлу вътре. Младата жена ахна. Синини покриваха лицето му, а някой му бе дал риза, която изглеждаше така, все едно бе разкъсана на парчета. Той прекоси стаята само с няколко крачки, оставяйки вратата леко открехната. Седна внимателно и посегна към Ели, ръцете му я обгърнаха нежно. Вдигна я и я сложи в скута си, като я притисна силно до гърдите си.

— Добре ли си?

Тя обгърна с ръка врата му. Кожата около окото му бе посиняла, но не беше подута. Огледа останалите наранявания. Ръката й трепереше, когато докосна лицето му на единственото място, където изглеждаше незасегнато.

— Имам няколко шева на главата. Добре ли си? Какво е станало с теб?

Той изръмжа.

— Опитаха се да ме спрат, да не мога да стигна до теб. — Погледът му се задържа върху челото й. — Под превръзката има шевове?

— Само няколко. Всичко е наред. — Ръката й изостави лицето му и посегна към ризата, която носеше. Разтвори яката и погледна надолу към червените белези по гърдите му. Ужасеният й поглед се вдигна нагоре и се впи в очите му.

— Добре съм. Просто огромно недоразумение.

Ели се бореше да не заплаче.

— Много повече е.

Фюри я притисна по-силно.

— Да, но вече всичко е наред. Все пак научих нещо полезно.

— Какво?

— Следващия път ще барикадираме вратата.

За негово успокоение, устните на Ели се разтегнаха в усмивка.

— Искам да си ида вкъщи. Триша каза, че мога да си тръгвам. Само да ми донесе няколко хапчета против главоболие. Няма да можем да правим секс за около седмица и трябва да ме събуждаш през няколко часа, за да си сигурен, че съм добре.

Фюри трепна.

— Седмица, а? — Кафявите му очи омекнаха. — Радвам се, че си добре. Чух те как изпищя. Ужасих се, когато падна. Не мърдаше, можех да подуша кръвта ти.

— Добре съм.

Той стана, намествайки я в ръцете си.

— Хайде да си ходим у дома.

Младата жена притисна буза към рамото му и обгърна с ръце врата му. Знаеше, че е с пижама, но й бе безразлично дали някой ще я види. Фюри тръгна към вратата, като използва крака си, за да я отвори напълно. Слейд, Триша и Джъстис ги чакаха във всекидневната.

— Съжалявам — извини се тихо Джъстис. — Не знаех, иначе никога не бих нахлул в кухнята. — Погледна към Фюри. — Не вярвах, че може да я нараниш, но след последния път, просто не бях сигурен.

Доктор Норбит се намръщи.

— Последния път? Какво е станало?

— Още едно недоразумение, Триша. Друг път ще ти обясня — въздъхна Ели.

Лекарката подаде шишенце с таблетки.

— Аз ще го взема — предложи Слейд, като го грабна от ръката й. — Ще закарам Ели и Фюри до дома им. Ще изглежда доста странно, ако някой го види да носи жена, облечена в пижама.

— Вземи хапче, ако изпитваш болка — инструктира я Триша.

Слейд се поколеба на вратата.

— Искаш ли аз да я нося, Фюри? Тези електрошокови пистолети са доста болезнени.

— Аз ще се погрижа за нея — изръмжа младият мъж.

Слейд отвори вратата и отстъпи встрани. Фюри изнесе Ели от къщата и се запъти към автомобила, който ги чакаше на улицата. Слейд им отвори задната врата. Фюри намести Ели в ръцете си и седна с нея в колата. Движението предизвика вълна на болка в главата й. Простена тихо. Фюри изръмжа. Тя го погали нежно.

— Добре съм. Просто имам главоболие.

Той я притисна силно, явно бе разстроен. Ели бе шокирана, толкова лошо се бе развила вечерта им. Преглътна сълзите си от страх да не би Фюри да ги забележи и да се разстрои още.

 

 

Ели се усмихна на жените, събрали се около нея, в кухнята на общежитието. Осем от тях бяха нови, пристигнали тази сутрин. Тя бе шокирана, когато ги докараха пред вратата с куфарите им. Брийз бе застанала до нея, за да ги приветства.

— Те са толкова дребни — ахна Ели.

— Да — мрачно отбеляза Брийз — Така е.

Ели погледна към нея.

— Мислех, че всички сте високи?

Брийз се поколеба.

— Ние сме експериментални прототипове, Ели. Бяхме променени, за да сме по-силни и да можем да издържим на лекарствата, които тестваха. Медикаментите целяха да направят човека по-устойчив. Джъстис ни докара първи тук, защото сме по-здрави. По-издръжливи. А тези — вниманието на Брийз се насочи към новодошлите, които влизаха в общежитието, — тези наистина не са имали такъв късмет.

— Какво значи това?

Брийз й хвърли предупредителен поглед:

— По-късно.

След като Ели разпредели стаите, те се събраха в кухнята за първия урок. Тя изпитваше странно чувство да има около себе си жени, дребни колкото нея, че дори и по-малки, след като бе привикнала с огромния размер на жените от Новите видове. Новодошлите бяха високи около метър и петдесет, с дребни тела, наподобяващи повече крехкото човешкото телосложение. Само чертите на лицата им ги издаваха, че са от Новите видове. Бяха плахи и срамежливи, за разлика от по-едрите си посестрими. Ели им се усмихна, за да ги предразположи да се отпуснат.

— Знам, че сега информацията ви се струва много, но повярвайте ми, в края на седмицата ще можете да готвите и да се справяте с всичко в кухнята.

Руса жена със сиви очи вдигна ръка. Ели се обърна към нея, като продължи да се усмихва.

— Да?

— Ти една от нас ли си? — прехапа устни блондинката.

Ели поклати глава.

— Аз не съм от Новите видове — погледна към Брийз. Откакто жените бяха прекрачили прага на общежитието, тя стоеше близо до тях, все едно им бе сянка.

— Тя е човек, при това добродушен — увери ги тихо Брийз. — Ели е нашият домашен любимец — намигна й, — прилича на пудел. Това са онези сладки малки кученца с пухкави къдрички.

Русокосата жена изглеждаше шокирана, когато се обърна с широко отворени очи към Ели.

— Не се ли дразниш, че те наричат така?

— Знам, че го правят с най-добри чувства. Как се казваш?

Жената се поколеба.

— Наричат ме Халфпринт.

Ели погледна към Брийз, която сви рамене. Имаше много въпроси, но реши да ги зададе по-късно.

— Е, има ли нещо друго, което искате да ме питате?

Халфпринт се обърна към Брийз.

— Може ли?

Брийз въздъхна.

— Вече не е нужно да искате разрешение. Свободни сте. Тук няма от какво да се страхувате, Халфпринт. Може да питате за всичко, което пожелаете.

Русокосата изпъна рамене. Уплашена, се обърна към Ели.

— Обучавате ни, за да бъдем по-добри в това, за което са ни създали, когато се върнем?

— Не — сопна се Брийз. — Всичко свърши. Сега сте свободни. Разбираш ли? Тук сте, за да се научите как да вършите повечето домашни задължения, подобно на човеците — как да готвите и да използвате кухненските уреди — внезапно Брийз стана от стола. — Имам нужда от свеж въздух — и излезе от кухнята.

Погледът на Ели я проследи объркано. Нямаше представа какво става. Сивите очи на Халфпринт се напълниха със сълзи. Ели се приближи към нея.

— Всичко е наред. Това е ново за вас. Добре ли си?

— Ядосах я. — Младата жена изтри сълзите си.

Ели погледна към вратата, не можеше да го отрече.

— Какво искаше да кажеш с това да се върнем, за да бъдем това, за което са ни създали?

Халфпринт я изгледа ужасена. Обърна се и се хвърли в прегръдките на жената до нея, притисна я силно. Ели осъзна, че изведнъж по лицата на всички се бе изписал страх. Досега нито една жена от Новите видове не се бе страхувала от нея. Отстъпи назад, надявайки се да облекчи страха им.

— Защо не отидете да разопаковате багажа си? За днес е достатъчно, през останалото време може да се запознаете с всички. Във всяка стая зад вратата има график кога се сервира храната. Ако имате още въпроси, ще съм тук до пет часа следобед. Другите жени ще ви помогнат, ако не съм наоколо.

Ели ги изчака да си тръгнат и отиде да потърси Брийз. Видя я през прозореца на всекидневната и излезе от сградата. Брийз седеше на пейка под едно дърво, точно срещу входа на общежитието. Седна до нея.

— За какво беше всичко това?

Брийз разрови с крак пръстта пред пейката.

— Вбесявам се от това, което са им сторили. Докторите нарочно са ги създали безсилни. Тези жени се страхуват да зададат дори един въпрос, а чу ли коментара на Халфпринт? Независимо колко пъти им се казва, че тази гадост е свършила, те все още са ужасени, че може да не е истина и да бъдат върнати обратно.

— Не разбирам.

Брийз повдигна глава. Очите й бяха пълни със сълзи.

— Тяхната ДНК е комбинирана с гени на домашни животни, за да бъдат дребни и нежни. Не са създадени за тестване на лекарства. Те не ги събираха с другите видове за медицински изследвания. Сътворени са, за да бъдат малтретирани и използвани.

Ели скръсти ръце.

— За какво?

Брийз изтри една сълза, стекла се по бузата й, и сведе глава.

— За подаръци. Докторите са ги създали, за да бъдат секс робини на негодниците, спонсориращи лабораториите. Продавали са ги на всеки задник, който има пари и е достатъчно извратен да чука животно, приличащо на човек. Направили са ги дребни, за да бъдат безпомощни и да не могат да се защитават.

— О, боже — кръвта се оттегли от лицето на Ели. — Моля те, кажи ми, че се шегуваш.

Брийз поклати глава.

— Засега са открити малко на брой, но Джъстис продължава да търси с помощта на правителството. За някои бе прекалено късно да бъдат спасени, докато се проследяваха паричните трансфери. Мъжете, които бяха арестувани, признаха, че са ги малтретирали до смърт. А новодошлите са тези, които са успели да оцелеят от най-лошото.

— Мисля, че ще ми стане зле.

— На мен също — погледна я Брийз. — Мръсниците продавали тези подаръци не само на мъже, желаещи да чукат животни, но и на убийци, които признали, че са ги пребивали до смърт или са ги обричали на гладуване.

Ели се зарадва, че е пропуснала закуската, иначе щеше да повърне.

— Ами това, което казаха вътре… Те си мислят, че ги обучавам, за да бъдат по-добри… — покри устата си с ръка.

— Подаръци — изръмжа Брийз.

— Тези кучи синове!

— Не трябваше да си изпускам нервите, но се ядосах — кимна Брийз. — Почувствах се зле, Ели. Наистина. Всички ние имахме ужасен живот, но техният е бил кошмарен. В лабораторията няколко мъже от охраната се опитваха да ме малтретират сексуално. Аз се отбранявах, дори успях да убия един от тях. По-голямата част от персонала ни защитаваше, затова такива инциденти не се случваха често. Казваха, че сме твърде скъпи, за да ни осакатяват. Караха ни да правим секс само с мъже от нашия вид, а ние, помежду си, внимавахме да не се нараняваме. Споделяхме общо чувство на достойнство, уважение и доброжелателство. А онези жени там вътре, не са имали това щастие, когато мъжете са ги докосвали.

Ели се изправи, краката й трепереха.

— Предполагам, че по някакъв начин трябва да достигна до тях и да ги науча да ми вярват.

Брийз стана и й се усмихна тъжно.

— Ти си дребна като тях, може би това ще помогне. Халфпринт помисли, че си една от Видовете.

Двете се върнаха в общежитието. Ели бе тъжна. Всеки път щом си помислеше, че бе видяла всички ужаси, които Новите видове бяха преживели, се появяваше нов.

 

 

Ели се усмихна на Фюри. Тази сутрин бяха спорили — той не искаше тя да отива на работа. А сега се опитваше по всякакъв начин да оправи отношенията си с нея. Сексът бе изключен, тъй като той се страхуваше, че може да я нарани. Усмивката на младата жена угасна. Искаше й се той да осъзнае, че не беше толкова деликатна, за колкото я мислеше.

— Чувствам се толкова зле заради тях — призна тя.

— Защото имаш добро сърце. — Погали я по бузата. — Сега са свободни. Скоро ще открием още.

— Иска ми се да направя нещо хубаво за тях.

— Какво имаш предвид? — попита той и я дръпна да седне на дивана до него.

— Не знам. Брийз спомена, че са държани почти в изолация, виждали са само хората, които са ги купили.

— Да. За нас казват, че сме животни, но тези мъже са истински зверове. Някои от жените бяха намерени заключени в мазета. Държани в изолация, за да не бъдат открити. Някои от тях, никога не бяха излизали, дори нямаха дрехи на гърбовете си.

Ели потрепери от ужасната картина, която изникна в ума й.

— Те си мислеха, че се опитвам да ги науча какво да правят в кухнята, така че когато се върнат при техните собственици, да имат нови умения.

Фюри се намръщи.

— Чух, че са доста зле. Джъстис ги държи изолирани от всички мъже. Иска да станат емоционално по-силни, преди да ни представи пред тях.

— Но вие защитавате вашите жени. Виждала съм го.

— Така е, но те никога не са го изпитвали, Ели. Били са малтретирани и наранявани от мъжете. Това е всичко, което познават.

— А къде са били настанени, след като са ги освободили, при условие че е трябвало да стоят далеч от мъжете? Направо тук ли ги докараха?

— Не. Джъстис се свърза с една църква. Тя разполага с няколко уединени помещения, край които не живеят мъже. Там жените бяха приети с отворени обятия и им бе дадено време да се възстановят от преживяното. Първата група бе изпратена тук, след като терапевтите решиха, че са достатъчно силни психически. За тях това ще е тест, за да се види как ще се справят. Надяваме се, че ще превъзмогнат миналото и ще погледнат към бъдещето.

— А ако не успеят?

— Джъстис обмисля създаването на самостоятелна женска организация сред нас, за да ги защитава.

— Горките жени. — Ели се притисна силно към Фюри и погледна към екрана на телевизора. Скоро щеше да започне бейзболен мач, а той обичаше да гледа тази игра. — Искам да направя нещо, за да им помогна.

— Ще ти хрумне някаква идея.

— Да. Надявам се.

Новината бе излъчена, преди да започне мачът. Ели се изправи и се вгледа шокирано в репортера, който съобщаваше горещата новина около Новите видове. Показаха снимка, на която Фюри носи Ели към паркирана кола. Той изглеждаше бесен, а тя сякаш изпитваше силни болки.

— Кучи син — изръмжа Фюри. Премести се и посегна към телефона.

— Тихо — нареди му Ели, — искам да чуя какво казват.

— Как, по дяволите, са успели да направят тази снимка?

— Не знам.

Заслушаха се в историята. След като свърши, Фюри изключи телевизора и се изправи на крака. Взе телефона и се отправи към кухнята. Ели чуваше вбесения му тон от другата стая. Тя бе останала в дневната, прекалено шокирана.

Обществото вече знаеше за нея и Фюри. Репортерът бе започнал с това, че те са първата двойка — създание от Новите видове и човек — свързана интимно. Бяха намекнали, че Ели — тук цитираха двете й имена — е била ранена по някакъв начин. Репортерът твърдеше, че именно Фюри е виновен за това.

Затвори очи и опита да спре сълзите на ярост, които напираха в очите й. Болеше я заради Фюри. Защо хората смятаха, че непременно ще я нарани, щом е от Новите видове? Знаеха дори с какво ДНК е примесена кръвта му. Очевидно някой от Хоумленд им даваше информация.

Ели се изправи, краката й трепереха. Намери Фюри в кухнята, той обикаляше и говореше по телефона. Погледите им се срещнаха. Младият мъж спря, беше пребледнял и бесен. Тя се спусна към него. Ръката му обгърна кръста й, а брадичката му се опря на главата й. Ели се притисна към него.

След като приключи, Фюри затвори телефона и го остави на плота. Обгърна тялото й с ръце и започна да разтрива гърба й.

— Джъстис се е заел с тази работа. Трябва да се свика пресконференция заради медиите, Ели. Те намекват, че си ранена. Нужна ни е подкрепата на народа.

Тя кимна до гърдите му.

— Знам.

— Отнякъде изтича информация. Известно им бе, че в кръвта ми има ДНК на куче. Това не беше разпространено публично. Цитираха първите ни имена.

— Мислиш ли, че е доктор Норбит? Не бих искала да е тя — трепна Ели.

— Не знам, но ще разберем. Не желая да го казвам, но или е тя, или някой от хората, работещи в охраната на Хоумленд. Те също имат достъп до досиетата ни. Информираха ме, че Том е посетил лекарката в дома й. Придружавала го е охрана, значи са били наясно, че нещо е станало.

Ели се отдръпна леко и погледна нагоре към него.

— Съжалявам за това, което намекнаха тези идиоти, че си ме наранил.

Напрегнатото му лице се отпусна малко.

— Погледни всичко откъм добрата страна. Вече не трябва да крием отношенията си.

— Да — изсумтя тя. — Съобщиха по новините. Предполагам, че би трябвало да се обадя на семейството си, преди да са се побъркали.

Усмивката на Фюри помръкна.

— Ами ако не одобряват връзката ти с мен? — Погледът му се взря в очите й. — Ще ме напуснеш ли?

Ели го прегърна по-силно.

— Никога. Кълна се. Безразлично ми е какво мислят.

Младият мъж не можа да скрие облекчението си.

— Току-що разбрах нещо.

— Какво.

Той се поколеба.

— Казвал ли съм ти, че те обичам?

Сърцето на Ели спря.

— Не. Не си. А сега казваш ли ми го?

Устните му се извиха в усмивка.

— Зависи. Обичаш ли ме?

Младата жена се засмя и кимна.

— Да.

— Обичам те, захарче.

— И аз също. — Очите й се напълниха със сълзи. — Обичам те от доста време, но се въздържах да ти го призная.

— Защо?

Тя сви рамене.

— Предполагам, че съм била глупава. Човешките мъже по принцип се плашат, когато една жена им признае чувствата си твърде бързо.

Той повдигна вежди.

— Аз не съм изцяло човек, радвам се, че изпитваш чувства към мен. Никога не казвай, че си глупава. Просто си предпазлива, защото си била наранявана вече от мъж. При нас това няма да се случи, сега избра мен. — Устните му се извиха в усмивка, а очите му заблестяха развеселено.

Ели бе обзета от силно вълнение. Разсмя се на шегата му. Той ме обича! Сълзи напълниха очите й, премигна, за да ги задържи. За него не беше просто секс, той споделяше чувствата й. Внезапно проблемите, които имаха, й се видяха незначителни. Той ме обича!

— Господи, толкова много те обичам, радвам се, че и ти изпитваш същото към мен.

Фюри се усмихна.

— Искам да се оженим — стана сериозен, — проверих, какво е необходимо. Нямат специална клауза за брак, която да се отнася за нас. Но не е и противозаконно, щом нямат нищо срещу Новите видове.

— Искаш да се оженим? Наистина ли?

— Имаш ли нещо против да се омъжиш за мен? Обичам те и искам да се обвържа с теб, Ели. А това е най-сериозната стъпка, която хората предприемат.

— Заради това те обичам още повече.

Фюри я взе на ръце и я отнесе във всекидневната. Седна на дивана и я сложи в скута си. Тя обви ръце около врата му и се усмихна.

— Наистина ли ще обмислиш предложението ми и ще кажеш да, ако те помоля да се омъжиш за мен?

Младата жена се засмя.

— Да. Не е нужно да го обмислям, просто ме попитай.

— Ще го направя, но нямах възможност да ти купя пръстен. — Посегна и хвана ръката, която обгръщаше врата му. Поднесе я към устните си и я целуна, след което я обърна и започна да разглежда пръстите й. — Не знам кой размер носиш.

— Номер шест.

— Шест. — Очите му погледнаха към нейните, докато държеше все още ръката й. — Накарах правния отдел да проучи дали може да се оженим. Всичко, което успяха да намерят, засега е, че няма никакви правила, що се отнася до нас, но няма и забрана, която да не ни разрешава да се венчаем. Ние, както се казва, сме особен случай.

Ели се засмя и кимна.

— Да, така изглежда.

— Те смятат, че няма да има проблем. Надяваха се, че никой няма да разбере, докато се оженим, само ако си съгласна, разбира се. Сега, когато всички научиха, се страхувам, че някой ще протестира срещу правото ни да го направим.

— Не мисля, че ще стане. Вие също имате права, Фюри. Новите видове имат правото да живеят като всички останали граждани и никой не може да ви каже обратното.

Телефонът звънна. Фюри повдигна Ели от скута си и нежно я сложи да седне на дивана до него. Изправи се и отиде до телефона. Младата жена се облегна назад. Опита да се отпусне. Чуваше гласа на Фюри, но не долавяше думите му.

Той иска да се ожени за мен, усмихна се тя.

 

 

— Вече започнаха да се обаждат, Фюри — прокле тихо Джъстис в слушалката. — Току-що говорих с президента. Той ни подкрепя напълно, но успях да доловя тревогата в гласа му. Уверих го, че всичко е наред и че репортерите нарочно са толкова негативно настроени.

— Добре. Обадих се на нашите екипи да са в готовност, ако е необходимо да помогнем на охраната при главната порта, в случай че се появят протестиращи групи. Очаквам това да се случи. Онези побъркани идиоти ще решат, че най-големият им страх се е сбъднал при новината, че мъж от Новите видове официално живее с жена от човешки произход. — Пое си дъх. — Съжалявам за всичките неприятности, но няма да се откажа. Тя е прекалено ценна за мен, Джъстис.

— Това стана ясно на всички и както казах, радвам се и за двама ви. Подкрепяме ви. — Замълча за момент. — Налага се да изясним нещата с пресата. Те си представят най-лошото — че тя е ранена от мъж от нашия вид — трябва да осветлим този въпрос веднага.

— Съгласен съм, но отказвам да изправя Ели пред тях да отговаря на въпросите им. Те ще я атакуват словесно и ще кажат неща, които ще наранят чувствата й. Няма да позволя това да се случи. Моя работа е да я защитавам. Ще оставим на хората да се справят с тях. За това им се плаща, да се разправят с пресата. Нека те да го направят.

— Също така е твое задължение да защитаваш Новите видове и нашия имидж. Може би ще се наложи да видят Ели, за да се уверят, че тя е добре. Трябва да привлечем обществото на наша страна, Фюри. Последното нещо, от което се нуждаем, е още хора да ни намразят и да се появят пред вратата ни. Президентът не може постоянно да ни подкрепя, ако всеки започне да го критикува заради това, че ни помага.

— Ще се справя с работата си, а Ели вече е от Новите видове. Тя е моя и аз ще я защитавам. Няма да рискувам едното заради другото, защото това няма да се случи.

— Добре. Ще се срещна с Том, той е най-добрият представител за връзки с обществеността, с когото разполагаме в момента. Разбира от политика и има огромен опит в публичните изяви. Той ще ни посочи най-добрия начин как да се справим с тази ситуация — каза Джъстис и въздъхна. — Иска ми се всички протестиращи просто да си отидат.

— И на мен ми се иска същото. Но сега сме свободни. Изглежда това е цената, която трябва да платим. Още от самото начало знаехме, че няма да бъде лесно. Екипите ни за сигурност са подготвени за най-лошото, а ти ще се справиш с хората. Ти би го направил по-добре от мен — засмя се Фюри. — Не ти завиждам.

— Има ли шанс да позволиш на пресата да види Ели?

— Не. Тя е във всекидневната, чака ме да приключа разговора. Притеснена е. Трябва да я успокоя.

— Да не би току-що да каза, че трябва да я успокоиш? — засмя се Джъстис.

Младият мъж се подразни.

— Какво? Тъжна е, а аз не мога да я гледам такава.

— Да я успокоиш?

— Трябва да я прегърна — засмя се Фюри. — Това я разсейва, а като нейна половинка, от мен зависи да държа ума й фокусиран върху по-приятни неща. Наистина ли ще ми се подиграваш заради това? Ако имаше жена, която да те чака, и ти щеше да искаш да я успокояваш.

— Отивай. Завиждам ти, мен никой не ме чака — отвърна Джъстис и затвори телефона.

 

 

— Утре Джъстис ще свика пресконференция. Той смята, че няма нужда ние да говорим с пресата, освен ако не пожелаем да го сторим. Казах му, че не искаме — започна Фюри, след като се върна от кухнята.

Ели повдигна вежди.

— Можеше да ме попиташ.

Тъмните му очи се присвиха.

— Няма да те изложа на показ и да позволя на всички да те наранят с думи.

— Не се ядосвай. Аз самата се опитвам да не го правя. Просто така е редно. Трябва да ме питаш, преди да вземеш някакво решение.

Фюри изръмжа.

— Ти си моя и аз трябва да се грижа за теб.

Ели въздъхна. Обичаше го. В природата му бе да доминира и да я защитава. Можеше или да се кара с него на всяка крачка, или да приеме, че е склонен към подобно поведение. Знаеше, че той я обича също толкова много, колкото и тя него. Кимна. Лицето му се отпусна.

— Просто искам да те предпазя.

— Знам, Фюри. Но желая да ме питаш най-напред. Разбра ли?

— Ще се опитам. Искаш ли да се обадя на Джъстис и да му кажа, че ще отидем на пресконференцията?

— Ще направиш това за мен? Ако поискам, ще дойдеш?

Той седна на дивана до нея.

— Където си ти, там съм и аз.

— Не му се обаждай. Не желая да отивам.

— Жени — изръмжа Фюри, но се усмихна.

Ели се наведе напред и го целуна нежно по устните.

— Свиквай, ако искаш да се ожениш за мен.

— Искам.

Телефонът звънна отново.

— По дяволите, няма да спре скоро — прокле Фюри.

Ели се съгласи с него.

— Смятам да се обадя на семейството си по мобилния, докато ти говориш по този телефон. Ще бъде грубо, ако не им кажа, преди да са го видели по новините. — Лицето на Фюри се напрегна. — Не ме интересува дали одобряват връзката ни, или не. Сега ти си моят живот, Фюри. Само ти имаш значение. Просто ще им се обадя, за да го научат от мен.

— Може би трябва да изтръгна кабела на телефона от стената?

Ели се изкушаваше да го остави да го направи, но бързо промени решението си.

— Тогава ще дойдат да звънят на вратата.

— Значи не става.